№ 2462
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300502522 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт
Р. И., срещу Определение № 8777/14.08.2022г. по гр.д. № 5583 по описа за
2022г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с-в, с което е върната исковата
молба на жалбоподателя, прекратено е производството по делото и е
обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
9246/02.11.2021 г. по ч.гр.д. № 17047/21 г. на ПРС. В жалбата се съдържат
оплаквания за неправилност на обжалваното определение като се поддържа,
че дружеството има заведени две заповедни производство против лицето А.
В. К. и е допуснало техническа грешка при подаването на исковата молба за
установяване на вземанията по договор за потребителски кредит №
30040532906 и договор за потребителски кредит № 30042582128. Иска се
отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия с постановяване на решение
по правния спор.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба
и данните по делото, намира следното:
1
Частната жалба е подадена от легитимира страна – ищец в
първоинстанционното производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството по гр.д.№ 5583/2022г. на ПРС е образувано по искова
молба на „Профи кредит България“ ЕООД против А. В. К. за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумите по
договор за потребителски кредит №30040532906, за които е и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 17047/2021, ПРС,
както и са предявени осъдителни претенции за вземания, за които е
отхвърлено заявлението на ищеца по същото ч.гр.д.
С обжалваното определение, първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото на осн. чл.130 от ГПК , като е приел липсата на
идентичност в предмета на заповедното производство и исковото такова,
доколкото предявените с първоначалната искова молба вземания като
основание и размер са били съвсем различни от тези, за които е издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 17047/2021, ПРС. РС е приел, че
посочената нередовност не е поправена с представената допълнителна искова
молба, с която се предявяват напълно различни искове по основание и размер,
извън месечния срок по чл.415 ГПК. Районният съд е прекратил
производството по предявените в производството осъдителни искове след
като е приел, че ищецът не е отстранил констатираното несъответствие по
отношение на заявените претенции и не е формулирал надлежен петитум,
въпреки дадените му указания.
Определението е правилно.
Производството по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във
връзка с чл.415 от ГПК, представлява продължение на заповедното
производство, тъй като има за предмет установяване със сила на пресъдено
нещо спрямо ответника съществуването на вземането по издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдът, разглеждащ
иска с правно основание чл. 422 от ГПК, е длъжен да извърши преценка за
идентичността на претендираното материално субективно право, съобразно
неговата индивидуализация, въведена от заявителя, съответно - ищеца по
иска за установяване съществуването на претендираното вземане. Тази
преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум -
2
идентичност на фактите, от които произтича материалното субективно право,
в какво се състои това право, както и кои са носителите на
правоотношението. С решението в производството по предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, следва да се признае или отрече със сила на
пресъдено нещо от гражданския съд същото право, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Поради това субективната и материалноправна
идентичност на претендираното вземане в заповедното и исковото
производство по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК е
предпоставка както допустимостта на предявения иск, така и за редовността
на исковата молба, за която съдът следи служебно.
В конкретния случай съдът намира, че не се установява идентичност
между вземанията, заявени в заповедното производство и предявени за
установяване в исковия процес. Вземанията в заповедното производство са
претендирани по договор за потребителски кредит № 30042582128/15.02.2020
г. За разлика от последното, в исковото производство вземанията се
претендират по договор за потребителски кредит № 30040532906/09.11.2019
г., които са и в различен размер и за различен период от заявените в
заповедното производство.
Жалбоподателят неоснователно настоява, че е отстранил констатираните
нередовности с последваща искова молба с посочване на вземанията по
договор за потребителски кредит № 30042582128/15.02.2020 г., за които е
издадена и заповедта за изпълнение. Въззивният съд намира, че с
последващата искова молба не са били санирани нередовностите на
първоначалната искова молба, инициирала производството по гр.д.№
5583/2022г. на ПРС, доколкото с нея са били предявени различни вземания по
основание, размер и периоди от вече заявените с първоначалната искова
молба. По същество с последващата искова молба ищецът е предявил
исковете си за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение в хода
на вече образуваното исково производство след изтичане на срока за
предявяване им по чл.415 ГПК. Последното представлява и изменение на
първоначално заявените претенции по основание и размер, което е
недопустимо. Процесуалното бездействие на жалбоподателя, да предяви
исковете си съобразно указанията на заповедни съд по чл.415 ГПК, не може
да бъде извинено със сочените от жалбоподателя технически причини. След
като заявителят е инициирал заповедно производство за вземанията си по
3
ДПК № 30042582128/15.02.2020 г. и в същото е получил указанията на
заповедния съд по чл.415 ГПК за предявяване на иск за установяване на
вземанията си, заявителят е следвало да изпълни тези указания под угрозата
да бъде обезсилена заповедта за изпълнение.
С оглед на изложеното, правилни са изводите на районния съд, че
установителните претенции са недопустими, поради липсата на съвпадение
между заявените в първоначалната искова молба и заповедта за изпълнение,
доколкото и с последващата искова молба са предявени други искове във
вече висящото производство, сред срока за предявяване им.
По отношение на осъдителните претенции се установява,
несъответствие им между заявените с исковата молба и поддържаните с
последващата искова молба, което несъответствие не е било отстранено,
въпреки дадените от районния съд указания с формулирането на надлежен
петитум.
Следователно се налага извод, че с обжалваното определение правилно
е прекратено производството по делото по предявените установителни и
осъдителни искове, исковата молба е върната и е обезсилена заповедта за
изпълнение, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8777/14.08.2022г. по гр.д. № 5583
по описа за 2022 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4