№ 106
гр. Харманли, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г. Административно
наказателно дело № 20225630200286 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на ЗС К*С*Й*, ЕИК *****, с адрес село Остър камък против
Наказателно постановление № 26-2200081 от 11.05.2022г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което на жалбоподателя на основание чл. 416,
ал.5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1500,00 лева за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от ЗС К**Й**, с която моли съда да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление. Твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и немотивирано. Изложената фактическа обстановка не отговаряла на
обективната истина. При съставянето и връчването на процесния АУАН били допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи цялото административно-наказателно
производство. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят,
редовно призован се явява лично и с упълномощения по делото адвокат Славова. В хода на
устните състезания се пледира за отмяна на процесното НП и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Въззиваемата страна директор на дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, редовно
призовани, се представлява от юрисконсулт Грудева. Представя писмено становище по
същество на делото. В хода на съдебните прения пледира за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 06.04.2022г. била извършена проверка на трудовото законодателство на място в
обект на контрол животновъдна ферма за отглеждане на овце, намираща се в село Остър
1
камък, община Харманли. В последствие на 11.04.2022г. била извършена и проверка по
документи. За извършените проверки на място и по документи бил съставен протокол с изх.
№ ПР2211680 от 11.04.2022г. на Дирекция „ИТ“ – Хасково.
С оглед извършените проверки Д „ИТ“ – Хасково установила, че ЗС „К**Й**“ в
качеството си на работодател не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила от
А*С*К*, ЕГН ***** като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в
писмена форма преди постъпването й на работа като „работник“ в стопанисваната от ЗС
животновъдна ферма, намираща се в село Остър камък, община Харманли. При
извършената проверка на място било установено лицето А*К*, която твърдяла, че извършва
всички дейности, свързани с отглеждането на овцете. Била попълнена декларация от лицето,
в която посочила, че работи от 10 години в животновъдната ферма на длъжност „съпруга,
работничка“, без трудов трудов договор, без работно време, без трудово възнаграждение,
без почивни дни или регламентирани почивки, без работно време.
До 11.04.2022г. не бил представен трудов договор в дирекцията на Д „ИТ“ – Хасково.
За извършеното нарушение бил съставен АУАН № 26-2200081 от 11.04.2022г. от Г. К. АТ.
на длъжност главен инспектор при Д „ИТ“ – Хасково. АУАН бил издаден в присъствието на
нарушителя и бил подписан без възражения. На същата дата – 11.04.2022г. на
жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН № 26-2200081 от 11.04.2022г. при пълна идентичност на
описаното нарушение и неговата правна квалификация, било издадено обжалваното
наказателно постановление № 26-2200081 от 11.05.2022г., с което на основание чл. 416, ал. 5
от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 61, ал. 1 от
КТ.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя Г.А., на свидетеля по АУАН К.К. и на свидетеля
А*К*.
Показанията на свидетелите А. и К. разкриват сходна на изложената в процесното
НП фактическа обстановка, поради което не е необходимо отново да се преповтарят, а ще
бъдат обсъдени при преценката за извършване на твърдяното административно нарушение.
По отношение на показанията на свидетелката А*К* съдът счита същите за
достоверни единствено по отношение на обстоятелството, че на процесната дата се е
намирала във фермата за овце, че е фактическа съжителка на К**Й** и че е попълнила
декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. В останалата част досежно поведението на
проверяващите органи, непредставянето от нейна страна на документи, липсата на
информация за какво се извършва проверката показанията се считат от съда за
недостоверни. Свидетелката многократно промени твърденията си относно попълването на
декларацията. Не е възможно същата да е попълнена от друго лице, тъй като проверяващите
няма откъде да разполагат с личните данни на лицето А*К*, а в декларацията са записани
трите й имена, както и ЕГН. Житейски нелогични са обясненията на Камчикова, че три
непознати за нея лица са отишли в имота на фактическия й съжител и тя не е поискала те да
се представят, без да знае какви са тези лица е позволила да обходят имота, попълвала е
документи и е приела такива. Ето защо в тази част свидетелските показания не следва да се
кредитират.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
2
на 25.05.2022г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 13.05.2022г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ регламентират кои са оправомощените
по силата на закона органи да издават актове за установяване на нарушения на трудовото
законодателство и съответно да издават наказателни постановления. Съгласно посочените
разпоредби нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени
от държавните контролни органи, а наказателните постановления се издават от
ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 от КТ или от оправомощени от него
длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.
Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната
политика. Според горепосоченото главните инспектори в териториалните дирекция имат
право да издават АУАН, а директорите на съответните дирекции да издават наказателни
постановления. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи
съответната материална и териториална компетентност и направеното възражение в тази
насока е неоснователно.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
В периода от 06.04.2022г. до 11.04.2022г. при извършване на проверка на място и по
документи е установено нарушението и съответно открит нарушителя. Процесният АУАН е
издаден на 11.04.2022г., следователно е спазен е законовия тримесечния срок. С оглед
датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишния срок за издаване на
АУАН от извършването на нарушението, а именно – 06.04.2022г.
Процесното НП е издадено на 11.05.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
3
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на извършване на нарушението, установяването му и на
съставянето на процесния АУАН.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя. Тези обстоятелства се установяват както от
самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при
подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за целта е съставена
разписка и е отбелязана датата на връчване – 01.04.2022г. Указано му е правото в тридневен
срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ предвижда задължение
преди постъпване на работа между работника или служителя и работодателя да се сключи
трудов договор. Следователно за да има нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ е необходимо
между два правни субекта, имащи качеството съответно на работник и работодател, да е
възникнало трудово правоотношение. Съществено за всяко едно правоотношение са
неговите страни, предмет и съдържание. Страните по трудовото правоотношение са
работник/служител и работодател, предметът е отдаването под наем на работна сила от
работника за използването й от работодателя, условията, при които наемният труд се полага,
включително материални, а съдържанието на трудовото правоотношение е съвкупността от
субективните права и задължения на страните по трудовото правоотношение.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличието на
трудово правоотношение между ЗС К*С*Й* и А*С*К*. При направената кратка
характеристика на съществените характеристики на трудовото правоотношение може да се
направи заключение, че те липсват при отношенията между ЗС К**Й** и А*К* и не може да
се характеризират като трудови.
На първо място по делото липсват каквито и да е било доказателства за полагането на
труд от страна на лицето А*К* в полза на ЗС К**Й**. Свидетелките Г.А. и К.К. изрично
заявява в съдебно заседание, че не са възприели извършването на трудова дейност от страна
на лицето А*К*. Единствено са установили същата при осъществяване на проверката в
обект ферма за отглеждане на овце село Остър камък. Изводът за наличието на трудово
правоотношение, по което не е бил сключен трудов договор, е направен единствено въз
основа на заявленията на лицето К* в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и устните й
обяснения при извършването на проверката.
Освен липсата на доказателства за действителното полагане на труд от лицето К* в
полза на ЗС К**Й** липсват и други съществени характеристики на правоотношението,
които да го определят като трудово. Полагането на труд винаги е възмездно. По делото
липсват доказателства за извършваната дейност по отглеждане на овце А*К* да е
получавала каквото и да е било възнаграждение. Полагането на труд по трудово
правоотношение винаги е възмездно. Задължението на работодателя да заплати трудово
възнаграждение е съществено и определящо за едно правоотношение като трудово.
Съществено съдържание на трудовото правоотношение освен задължението на
работника да престира работна сила и правото му да получи съответното трудово
възнаграждение са и редица други задължения за работодателя съответно права за работника
свързани с условията, при които се полага труд. По делото липсват доказателства за работно
време, почивки, почивни дни и други условия на полагането на труд.
Единственото доказателство за наличието осъществяването на дейност от К* във
фермата за отглеждане на овце е декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. В нея обаче освен
посочването, че К* работи там от 10 години на длъжност „съпруга, работника“ липсват
каквито и да е други белези на трудово правоотношение. Няма посочен размер на трудово
4
възнаграждение, няма работно време, няма почивни дни или почивки. Тук е моментът, съдът
да посочи, че намира направените възражения относно доказателствената стойност на
декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ са неоснователни. Съдът не кредитира показанията
на свидетелката К*, в които посочва, че не е могла да възприема съдържанието на
декларацията и е попълвала това, което служителите на Д „ИТ“ Хасково и продиктуват. В
съдебно заседание свидетелят К* при предявяване на декларацията, намираща се на л. 24 по
делото успя да се запознае със съдържанието й без диоптрични средства, поради което
показанията й, че не могла да прочете декларацията, тъй като е била без очила се ценят от
съда като недостоверни. Въпреки това макар декларацията да има доказателствена стойност
в съдържанието й липсва посочване на каквито и да е условия, при които да е полаган труд.
При тази липса на доказателства, от които да се разкриват характеристиките на
правоотношението като трудово, не може да се направи извод за възникването на трудово
правоотношение между жалбоподателя и А*К*, което от своя страна е необходимо условие
за възникване на задължението по чл. 61, ал. 1 от КТ за сключване на трудов договор преди
постъпване на работа.
Твърдението за наличие на трудово правоотношение не само не е обезпечено с
необходимите доказателства, а и съществено се разколебава от безспорно установеното по
делото, че К*С*Й* и А*С*К* живеят във фактическо съжителство на съпружески начала.
Извършваната от К* дейност по отглеждане на овце по-скоро има характера на дарствено
правоотношение предвид отношенията между нея и жалбоподателя. В тази насока е и
обстоятелството, че при попълване на декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ лицето К* е
посочила като своя длъжност във фермата първо съпруга, а после работничка. Житейски
логично и обществено прието е лица, които са в семейни правоотношение, да си помагат
безвъзмездно.
С оглед изложеното съдът намира, че при тази фактическа обстановка и
доказателствена съвкупност не може да направи единствено възможен извод за
осъществяване на твърдяното административно нарушение.
Предвид направените изводи за недоказаност на твърдяното административно
нарушения съдът счита, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Такива са били поискани от жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева е платено „в брой“ -
следователно договорът служи за разписка за реалното му заплащане.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно
5
постановление и процесуално представителство при наложено административно наказание в
размер на 1500 лева е 335 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът
намира, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно и в полза на жалбоподателя следва да се присъди минималният размер
предвиден от закона.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-2200081 от 11.05.2022г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, с което на ЗС К*С*Й*, ЕИК
*****, с адрес село Остър камък на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл.
61, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК Дирекция
„Инспекция по труда“ - Хасково да заплати на ЗС К*С*Й*, ЕИК *****, с адрес село Остър
камък сума в размер на 335,00 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6