РЕШЕНИЕ
№ 3044
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110216885 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „** срещу Наказателно постановление (НП) №
710161-F703528 от 29.06.2023г., издадено от Заместник Директора на ТД на НАП – София, с
което на търговското дружество на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой /ЗОПБ/ е наложена имуществена санкция в размер на 22 289,17 лева за
нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и се моли
същото да бъде отменено. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител поддържа становище за
законосъобразност и правилност на атакуваното НП и моли същото да бъде потвърдено
изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
„*** е търговец чл. 1 от Търговския закон.
Във връзка с възложено през месец август 2022г. проверка, контролни органи на ТД на
НАП София извършили такава на дружеството „**. Във връзка с това, с Искане за
1
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-22221722149155-
040-002/08.11.2022г. от дружеството били изискани документи във връзка с движението по
сметка „Каса в лева" за периода 01.01.2020г. - 31.10.2022г. На 30.11.2022г. било извършено
физическо преброяване на касовата наличност, като било установено, че е в размер на 14
600 лева. Били изискани и документи за разходване на касовата наличност за периода
01.11.2022 г. – 29.11.2022г. – преди датата на фактическото преброяване на касата. От
проверяваното дружество били представени хронологични регистри на сметка „Каса в лева",
от които било установено, че за периода 01.11.2022г. - 29.11.2022г. са изплатени
възнаграждения на персонала и управителя на дружеството в брой в общ размер на 100
620,81 лв. Бил представен и разходен касов ордер №001/25.11.2022г. за сумата от 100 620,81
лв. с основание „изплащане на трудови възнаграждения за м. 10.2022 г.
На 01.03.2023г. били представени също така ведомости за работни заплати за м.
10.2022г., от които било установено, че на управителя ** е изплатено възнаграждение в брой
в размер на 44 578,33 лв. с подпис на получаването им на 25.11.2022г. Бил представен и
Протокол-решение от 01.08.2022г. на едноличния собственик на капитала на „**, с което е
взето решение за увеличение на възнаграждението за дейността на управителя на 50 000,00
лв., считано от 01.08.2022 г. Приложен бил Анекс към договора за управление и контрол,
сключен между **, в качеството си на управител, с който страните се договарят
възнаграждението за дейността на управителя да бъде 50 000,00 лв.
С оглед установеното, че в хронологичните регистри за движение на сметка „Каса в
лева" са били разходени 100 620,81 лв. за изплащане на възнаграждения на персонала и
управителя и приложените ведомости за работни заплати за м. 10.2022г., контролните
органи приели, че с изплатената сума в полза на управителя по договор за управление и
контрол в размер на 44 578,33 лв., бил нарушен чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой, съгласно който - плащанията на територията на страната се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или
надвишаваща 10 000,00 лв. Контролните органи приели, че в случая не били налице
изключенията, предвидени в чл. 2, т. 1-7 от ЗОПБ, съгласно която норма: законът не се
прилага при: тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки;
тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено
дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия; сделките с чуждестранна валута в
наличност по занятие; операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската
народна банка; замяната от банки на повредени български банкноти и монети; изплащането
на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда; изплащането на гарантираните
влогове по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките.
При така установеното, на 24.04.2023г. свид. Р. А. А. на длъжност главен инспектор по
приходите в НАП – София, съставила срещу дружеството АУАН № F703528 за извършено
нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ. Актът бил предявен на представител на дружеството –
**, като препис от него му бил връчен.
Срещу акта постъпили писмени възражения, към които били приложени: протоколно
решение от 05.08.2022г. на едноличния собственик на капитала на дружеството, с което
било взето решение, с което собственикът на капитала давал съгласие за сключване на
трудов договор между работодателя „**, считано от 05.08.2022г. за длъжността управител
продажби и маркетинг с договорен размер на брутно трудово възнаграждение 50 000 лева
месечно. Било взето и решение за отмяна на предходно решение касателно увеличаване на
възнаграждението за дейността на управителя на дружеството, считано от 01.08.2022г.
Бил представен и анекс № 3 към договор за възлагане на управление на ЕООД от
10.01.2019г., съгласно който** в качеството му на едноличен собственик на капитала на
дружеството и ** като страна по договор за управление на ЕООД от 10.01.2019г.,
постигнали съгласие за дейността на управителя на дружеството, последният да не получава
2
възнаграждение. Бил представен и трудов договор от 05.08.2022г., сключен между ** като
представител на „**, последното в качеството на „работодател” и Благо Солов като
физическо лице „служител” , по силата на който **приел за изпълнявал длъжността
„управител продажби и маркетинг” с основно месечно трудово възнаграждение 50 000 лева.
С решение от 12.05.2023г. на ДИТ Софийска област, във връзка с искане от
07.04.2023г. на „** за издаване на предписание по чл. 62, ал. 4 КТ, било отказано издаване
на предписание за регистрация на трудовия договор, посочен по-горе.
Видно от справка – данни за осигуряването на **г. същият е бил осигуряван от „** с
осигурителен код 10, като конкретно за месец октомври 2022г. осигурителният доход е
34000 лева, а начислената месечна облагаем доход е 50 000 лева.
Съдът изведе горната фактическа обстановка, базирайки се на показанията на
свидетелката Р. А. – актосъставител и участник в самата проверка. Същата си спомни
конкретната проверка и изведе достатъчно конкретика относно начина, по който е
извършена проверката и констатациите от нея. Показанията на свидетелката са логични,
вътрешно безпротиворечиви и намират подкрепа в следните писмени доказателства: искане
за представяне на документи и обяснения от дата 08.11.2022г., ведно с разписка за нейното
получаване по електронен път, справка – данни за осигуряване на ** ведомости за заплати за
месец октомври 2022г., 1 брой РКО, както и допълнително представената от въззиваемата
страна разпечатка от електронна поща, касателно кореспонденция между контролните
органи и представител на дружеството – жалбоподател по време на проверката.
Така, от справка – данни за осигуряване на ** от който се установява вида на
осигуряване „10” за октомври 2022г. и за цялата 2022г. от осигурител **, а не код „0”, което
е индикация, че данните, които са подавани, са по договор за управление, а не по трудов
договор.
Видно от справка за актуално състояние на всички трудови договори на **в, такива не
се установяват да са били регистрирани. В тази насока съдът кредитира и представеното от
жалбоподателя решение за отказ за издаване на предписание по чл. 62, ал. 4 КТ, от което е
видно, че трудовият договор, който се представя по делото, не е регистриран в ТД на НАП,
като е отказано и предписание в тази насока.
Съдът кредитира и приобщените по делото ведомости за заплати, както и РКО за
сумата от 100 620,81 лева, от които се установява, че за месец октомври 2022г. в полза на**
е изплатена сумата от 44 578,33 лева в брой като възнаграждение, което е сторено на
25.11.2022г.
Видно от допълнително представената от въззиваемата страна разпечатка от
електронна поща, касателно кореспонденция между контролните органи и представител на
дружеството – жалбоподател по време на проверката, именно на дата 01.03.2023г. на
проверяващите органи са били изпратени от страна на дружеството релевантните ведомости
за заплати.
Що се отнася до представените от страна на жалбоподателя Анекс към Договор за
управление, решение на едноличния собственик на капитала на „**и трудов договор от
05.08.2022г., съдът не кредитира същите, като не счита, че доказват възникнало на
посочената дата трудово правоотношение между „** Това е така, тъй като от една страна от
доказателствата по делото се установява, че трудовият договор не е бил регистриран, както
към момента на подписването му, така и към настоящия момент. Отделно, както беше
посочено и по-горе, въпреки така съставения трудов договор, осигуряването по отношение
на **за цялата 2022г., включително и за месец октомври е било с код „10”, а не „0”, което
означава, че последният е продължил да бъде осигуряван по договор за управление, а не по
трудов договор. Самият трудов договор няма достоверна дата, поради което и съдът не
кредитира същия.
3
Най-сетне, съдът съобрази и трайната практика, установена от ВКС, съгласно която
договорът за управление на търговско дружество, включва в съдържанието си задължения за
извършване на материални и правни действия, и има смесен характер – на договор за
поръчка и договор за изработка, като при всички случаи, същият макар, че има смесен
характер, по своя характер не е трудов /в този смисъл Решение № 150/2015г. на ВКС/.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосновават неговата
отмяна само на това основание.
Същите са издадени от материално и териториално компетентни орани. АУАН е
съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗОПБ /”Актовете за
установяване на нарушенията по този закон се съставят от органите на Националната
агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор
на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица”./
В конкретната хипотеза свид. Р. А. към датата на издаване на АУАН е заемала
длъжността главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, поради което и същата
има качеството на орган по приходите. Относно заеманата от нея длъжност по делото е
приобщена заповед № 3157 от 28.12.2017г.
НП е издадено от компетентен орган – заместник директора на ТД на НАП – София,
назначен на посочената длъжност въз основа на заповед № 815/12.06.2023г. и упълномощен
въз основа на заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ИД на НАП /виж т. 1.1/.
АУАН и НП съдържат задължителните реквизити, предвидени в ЗАНН, като описаната
в АУАН фактология относно релевантните по делото факти съответства на тази,
обективирана в НП и отговаря на дадената от административно-наказващия орган
квалификация на нарушението.
Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН и НП. Относно
възражението на жалбоподателя за неспазен тримесечен срок от установяване на
нарушението и нарушителя, съдът съобрази допълнително представената от въззиваемата
страна разпечатка от електронна поща, касателно кореспонденция между контролните
органи и представител на дружеството – жалбоподател по време на проверката, именно на
дата 01.03.2023г. на проверяващите органи са били изпратени от страна на дружеството
релевантните ведомости за заплати. Спрямо тази дата АУАН се явява издаден в рамките на
законоустановения тримесечен срок от установяване на нарушителя, а именно на
24.04.2023г.
По съществото на спора съдът намира следното:
Съдът счита, че така установената фактическа обстановка изпълва състава на
административно нарушение и може да бъде субсумирана под нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1
ЗОПБ.
Съгласно посочената разпоредба – плащанията на територията на страната се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна
на или надвишаваща 10 000 лв. По делото безспорно се установява, че на 25.11.2022г. от
страна на ** е извършено плащане в брой в размер на 44578,33 лева на **, като към него
момент не е било налице някое от изключенията, предвидени в чл. 2 от ЗОПБ.
Юридическото лице носи обективна – безвиновна отговорност, поради което
обсъждането на въпроса относно вината е безпредметно.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОПБ – който извърши или допусне
извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер
4
на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на
сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице.
Правилно е изчислен размера на имуществената санкция – 22 289,17 лева.
С оглед на горното, НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната
насока, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита,
че юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а
именно 80 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 710161-F703528 от 29.06.2023г.,
издадено от Заместник Директора на ТД на НАП – София.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 ЗАНН „**да заплати на Национална
агенция по приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева
/осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София – град в 14-
дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени
в НПК, по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5