Решение по дело №1412/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     03.07.2019 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на двадесет и седми юни                                          две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 1412 по описа за 2019 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0804-003149 от 30.11.2018 година на Началник РУ,, към ОД на МВР - Сливен /Упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР/, с което на М.Д.П., ЕГН ********** са наложени две отделни административни наказания – „глоба” в размер на 45 /четиридесет и пет/ лева за допуснато административно нарушение по чл.98, ал.1, т.1, във връзка с чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от Закона за движението по пътищата, както и „глоба” в размер на 45 /четиридесет и пет/ лева за допуснато административно нарушение по чл.98, ал.1, т.3, във връзка с чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

                              

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 18-0804-003149 от 30.11.2018 година на Началник РУ,, към ОД на МВР - Сливен /Упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР/, с което на М.Д.П., ЕГН ********** са наложени две отделни административни наказания – „глоба” в размер на 45 /четиридесет и пет/ лева за допуснато административно нарушение по чл.98, ал.1, т.1, във връзка с чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от Закона за движението по пътищата, както и „глоба” в размер на 45 /четиридесет и пет/ лева за допуснато административно нарушение по чл.98, ал.1, т.3, във връзка с чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от Закона за движението по пътищата.

                        В жалбата и в съдебно заседание, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено. Алтернативно се иска от съда да намали наложените наказания към предвидения в закона минимум. Представеното по делото писмено становище не е подписано от представилата го страна и съдът не го взе предвид при постановяване на решението си.

                        Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема становище, че така подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение а обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно да бъде потвърдено. Подробни съображение се излагат в хода на съдебните прения.  

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е редовна и допустима, подадена е в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, но разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        На М.Д.П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 3149 от 14.11.2018 година, за това, че на 11.11.2018 година, около 16.33 часа по път втори клас № ІІ-53, на моста на река Тунджа, в посока от село Крушаре в посока село Чокоба, паркира собствения си лек автомобил „Ауди А 4”, с регистрационен № СН 2808 АР, върху моста, с което създава опасност и пречки за другите участници в движението. Деянието е квалифицирано като две отделни административни нарушения по чл.98, ал.1, т.1 и чл.98, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. При съставяне на акта жалбоподателя, не е посочил възражение но е подал такова писмено по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Възражението е прието от АНО за неоснователно.

                        Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушенията са описани и квалифицирани така, както са в акта. На жалбоподателя, на основание чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от ЗДвП са наложени две отделни административни наказания, за всяко едно от нарушенията, към минималния предвиден в закона размер – „глоба” в размер на по 45 лева.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

                        Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателя, безспорно на 11.11.2018 година е управлявал личния си автомобил, „Ауди А 4”, с регистрационен № СН 2808 АР, в посочения пътен участък. Безспорно в обедните часове на деня по същия пътен участък се е движело протестно шествие от коли против цените на горивата. Не се спори по делото, че в това време, жалбоподателя е попаднал на обсега на шествието, и се е получило задръстване, което е възпрепятствало движението на автомобилите, в това число и личния автомобил на жалбоподателя. Не се спори по делото, че по пътя на шествието, органите на реда са изпълнявали служебните си задължения, като се урегулирали движението на колоната от автомобили, но въпреки това се е получило задръстване в което е попаднал жалбоподателя. Не се спори по делото, че по това време автомобила на жалбоподателя се е намирал, на цитирания в административно-наказателната преписка мост. В разрез обаче със законовите изисквания, жалбоподателя и оставил автомобила си на пътния мост и се отдалечил от мястото, като не е изчакал колоната от автомобили да се изнесе и той да продължи пътя си. Несъмнено с това си свое действие жалбоподателя е осъществил паркиране на личния си автомобил на мостовото съоръжение по смисъла на чл.93, ал.2 от Закона за движението по пътищата. Несъмнено за съда с това си свое деяние – паркиране на автомобила върху мостовото съоръжение, жалбоподателя е създал пречка за движението след като колоната от автомобили се е изнесла. Нарушенията са описани аналогично и в съставения акт, като и актосъставителят и наказващият орган ги квалифицират, като такива по чл.98, ал.1, т.1 и т.3 от ЗДвП.

                        Съдът намира, че в разглеждания случай, точно, последователно и детайлно е описано както мястото, където са осъществени административните нарушения, както и че с тези си действия жалбоподателя е допуснал нарушаване на правилата на чл.98, ал.1, т.1 и т.3 от ЗДвП. Следователно, ясно и точно са описани в пълнота релевантните към предмета на делото обстоятелства. От изслушаните в съдебно заседание показания, съставляващи гласни доказателства в процеса, по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят извършил вменените му нарушения, съобразно рамката на повдигнатото му административно обвинение, със съставяне на процесния акт. Правилно и прецизно са посочени нарушената разпоредба, която обективира състава на всяко едно административното нарушение, както и санкционната норма за това .

                        Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

                        Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

                        С издаденото наказателно постановление, водачът бил санкциониран  за извършеното нарушение, защото от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят осъществил от обективна страна състава на описаните по-горе в изложението деяния.

                        От субективна страна, деянията са извършено виновно.

                        По отношение размера на наложеното от наказващия орган административно наказание, за първото нарушение – „глоба” в размер на 45 лева, на основание чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира, че същото е определено в предвидения в закона размер. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание към предвидения в закона минимален размер. В тази насока са и аргументите на съда и за второто административно нарушение – „глоба” в размер на 45 лева, на основание чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира, че същото е определено в предвидения в закона размер. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание към предвидения в закона минимален размер.

                        Накрая, следва да се отбележи, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в настоящият случай. Съдът намира, че извършените нарушения не са с по-ниска степен на обществена опасност, спрямо деяния от същия вид и следва да бъдат санкционирани.

                        С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: