Решение по дело №19/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N51/08.05.2012г., постановено по Г.д.N 247/2012г., Кърджалийският районен съд е отменил Заповед № РД-09-62/02.02.2012г. на Изпълнителния директор на „О." -К., с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.4 от КТ във вр. с чл.188, т.3 от КТ на В. М. С. от Г.К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" за злоупотреба с доверието на работодателя и е прекратено трудовото му правоотношение с „О." - К., и е признал уволнението за незаконно. С решението си съдът е възстановил В. М. С. на заеманата преди уволнението длъжност - „пещар/механошлосер” в цех „П" на Ц. З. при О. -К. и е осъдил „О." да му заплати сумата 1 587.36лв., представляваща обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа, вследствие на уволнението, за периода от 06.02.2012г. до 23.04.2012г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 3 876лв. като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „О.” -К., който Ч. пълномощника си го атакува като необосновано и незаконосъобразно. Излага съображения. Моли съда да постанови акт, с който да отмени атакуваното решение и да остави в сила заповедта като правилна и законосъобразно постановена. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответникът по жалбата - В. М. С., не се явява, не се представлява. Пълномощникът на същия е депозирал молба, с която излага съображения по същество и претендира разноски.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество е неоснователна.

От данните по делото от фактическа страна се установява следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от В. М. С.. Ищецът твърди, че със Заповед РД 09-62/02.02.2012г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ незаконосъобразно бил прекратен трудовия му договор с ответника „О." - К.. Счита, че бил нарушен материалния закон, тъй като издадената заповед не била мотивирана; не били изложени обстоятелствата, които налагали прекратяване на трудовия договор. При издаването на заповедта за уволнение Директорът на "О." -К. бил нарушил разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, като не бил посочил датата на евентуално извършеното нарушение, което било основание да се отмени заповедта без да се излагат мотиви по същество. Твърди, че не е извършвал нарушения на трудовата дисциплина, които да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение", поради което атакуваната заповед се явявала необоснована и незаконосъобразна. Излага съображения, че на 01.02.2012г. депозирал заявление до работодателя си за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като на заявлението била поставена резолюция, че липсват основания за напускане, тъй като С. получил аванс за месец януари 2012г. Всичко това било основание да се приеме, че липсва нарушение на трудовата дисциплина и причината за издаването на атакуваната заповед била друга. Допълнителен аргумент в подкрепа на твърденията му било и обстоятелството, че писмени обяснения му били поискани едва на 01.02.2012г. Моли съда да отмени Заповед РД 09-62/02.02.2012г., издадена от Директора на „О." -К., и да бъде признато уволнението за незаконно; да бъде възстановен на предишната работа - „пещар/ механошлосер" в цех „П" в „О." -К., като бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 3 876лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение - за периода от 06.02.2012г. до 06.08.2012г.; както и да се извърши поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка.

Предмет на разглеждане пред въззивния съд е само спорното право, досежно исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ, с оглед предявената въззивна жалба само от „О." -К..

От събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед РД-09-62/02.02.2012г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. счл.190, ал.1, т.4 от КТ във вр. с чл.188, т.3 от КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" за злоупотреба с доверието на работодателя. В мотивировъчната част на заповедта е отразено, че на 27.01.2012г. е подаден рапорт от инж. Г.С., с която уведомил директора на ц. з., че двама работници не са изпълнили разпореждане на прекия си ръководител и са създали предпоставки за проваляне на ремонта на ПКС-1. Депозиран бил рапорт и от инж.М.И., с който уведомил директора на дружеството, че В. М. С. е напуснал работното си място, без да е изпълнил възложената работа. Било подадено становище от инж. Кр. К. за неорганизираната и немотивирана работа на В. С., която довела до неизпълнение на поставените задачи в рамките на работния ден. С действията си В. М. С. създал предпоставки за нарушаване на ремонтния процес в ключов момент, влияейки демотивиращо на останалите работници. Извършеното от С. нÓрушение било особено тежко и съставлявало грубо нарушение на трудовата дисциплина, като била нарушена разпоредбата на чл.187, т.З и т.7 от КТ - неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на разпореждане на зам.изпълнителния директор по поддръжка и ремонт.

Изслушано е заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, и което съдът кредитира. Съгласно заключението, брутното трудово възнаграждение на В. М. С. за месеца предхождащ уволнението е в размер на 669.98лв., като за периода от 06.02.2012г. до 06.08.2012г. то възлиза на сумата в размер на 3 809.82лв.

От гласните доказателства се установява, че ищецът С. изпълнявал съвестно възложените му задачи от прекия ръководител М.И.; на 27.01.2012г. всички работници, включително и ищеца, си тръгнали след края на работното време в 15.00 часа, като поставените им устно от прекият им ръководител М.И. задачи били свършени и не била издадена заповед за оставане на работа след работно време. По-късно, с оглед желанието на ръководство за пускане в експлоатация на пещта в по-кратки срокове, били извикани шлосери от други бригади, за да помагат.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира предявените искове с правно основание чл.433, ал.1, т.1-3 от КТ за основателни и доказани, и като такива следва да се уважат.

На осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. За пълнота следва да се отбележи и следното:

При издаване на атакуваната заповед за дисциплинарно наказание „уволнение” е нарушена разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, което нарушение само по себе си е достатъчно основание заповедта да бъде отменена. Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочва нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Текстът е от императивен порядък и регламентира заповедта като стриктно формален акт. Липсата на който и да е от реквизитите й води до незаконност на наложеното наказание и следващото го прекратяване на трудовото правоотношение, когато санкцията е уволнение. В процесната заповед за дисциплинарно уволнение не е вписано изрично кога е извършено нарушението на трудовата дисциплина, вменено на ищеца като причина за уволнението. Дори обаче да се приеме, че времето на извършване на нарушението от страна на работника може да се изведе от подадения рапорт на директора на ц. з. от 27.07.2012г., който рапорт е цитиран в обстоятелствената част на заповедта, то извършеното нарушение не е конкретизирано по неговите обективни и субективни признаци.

На следващо място, уредбата на дисциплинарната отговорност в КТ е изградена върху принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението. Законът установява критериите, от които трябва да се ръководи субектът на дисциплинарната власт при избора на дисциплинарното наказание. За тежестта на нарушението от значение е преди всичко значимостта на допуснатото нарушение на трудовата дисциплина. И, доколкото в настоящото производство ответникът по иска не проведе главно и пълно доказване на нарушението на трудовата дисциплина от страна на работника, ищец в процеса, то наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” се явява необосновано и незаконосъобразно.

С оглед изхода на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, основателен и доказан се явява акцесорният иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на предишната му работа, както и иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Действително, с решението си първоинстанционният съд се е съобразил с факта, че искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е основателен и доказан до датата на приключване на устните състезания пред него, като правилно е уважил иска за времето от 06.02.2012г. до 23.04.2012г. Доколкото въззивната инстанция следва да съобрази и фактите, настъпили след постановяване на първоинстанционното решение, към настоящия момент този иск се явява доказан за времето от 06.02.2012г. до 18.07.2012г. /датата на устните състезания, проведени във въззивното производство/; тъй като обаче жалба в отхвърÙителната част на решението по този иск няма, то и тази инстанция не дължи произнасяне за това.

Ето защо, следва атакуваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. При този изход на делото се следват деловодни разноски за въззивната инстанция в полза на въззиваемия в размер на 400лв., представляващи възнаграждение за адвокат, които следва да се възложат в тежест на въззивника „О.” -К..

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N51/08.05.2012г., постановено по Г.д.N 247/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „О." , със седалище и адрес на управление Г.К., Б."Б. №1., ЕИК *********, да заплати на В. М. С., с ЕГН *, деловодни разноски в размер на 400лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от датата на обявяването му, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.