№ 6156
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Й. С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110123606 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от *****, ЕИК ***** срещу *****,
ЕИК ***** осъдителен иск с правно основание чл. 411 KЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2 430,10 лв., представляваща
регресно вземане по щета № *****, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от дата на предявяване на исковата молба 04.05.2023 г. до
окончателно изплащане. В исковата молба се твърди, че на 17.10.2022 г. в
*****, водачът на МПС марка „Волво“, с рег. № ***** – С. С., предприел
маневра движение на заден ход, без да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че може да извърши маневрата безпрепятствено, като
поради недостатъчен контрол над управляваното МПС, реализирал ПТП, при
което увредил намиращия се в спряло, паркирано състояние товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с рег. № *****, който
автомобил към момента на ПТП бил застрахован при ищцовото дружество по
застраховка „Каско+“ с полица № *****. След подадено уведомление до
ищцовото дружество, била образувана щета № *****, изготвени опис и
ликвидационен акт, като въз основа на представена фактура за извършен
ремонт, на ***** било заплатено застрахователно обезщетение в размер на
2415,10 лева с преводно нареждане от 18.11.2022 г. Ищецът сочи, че съгласно
съставен ДКП за ПТП, ПТП е настъпило по вина на водача на МПС марка
„Волво“, с рег. № *****, който представил валидна застраховка Гражданска
1
отговорност, сключена с ответника, като последното обстоятелство се
потвърждавало и от справка, извършена в Гаранционен фонд. Излага, че до
ответника е изпратена регресна покана за заплащане на сумата от 2 430,10 лв.
– платено застрахователно обезщетение с включени 15 лв. ликвидационни
разноски, но същият отказал да заплати претенцията. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че
е отказал заплащане на ищцовта претенция, т.к. собственикът на увреждащия
и на увредения автомобил бил един и същ. В случая сочи, че е налице
хипотеза на изключен по застраховка „Гражданска отговорност“ риск, т.к. не
било налице „трето увредено лице“. Оспорва механизма на ПТП, както и
виновното и противоправно поведение на водача на МПС, причинило щетите.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между вредите и ПТП.
Оспорва вида, характера и степента на уврежданията. Оспорва наличието на
сключен застрахователен договор между ищеца и *****. Твърди, че
застрахователно обезщетение е платено на друг собственик. Аргументира
подробно, че деянието на С. С. не е виновно и че представлява случайно
такова по смисъла на НК. Оспорва и размера на претенцията. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
2
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът е заплатил в полза на ***** застрахователно
обезщетение в размер на 2415,10 лв. с преводно нареждане от 18.11.2022 г.;
МПС марка „Волво“, с рег. № ***** е бил застрахован при ответника по
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
От представената по делото застрахователна полица „Каско +” (л. 87 по
делото) се установява, че товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Актрос“, с рег. № ***** е застрахован при ищцовото дружество по
застраховка „Каско+“ с полица № ***** от 15.11.2021 г. до 14.11.2022 г.
Видно от приложения по делото Анекс № 1 от 19.05.2022 г. полица № *****
е променена във връзка с настъпила промяна в собствеността на МПС. Като
застраховано лице и собственик е посочен „Транс Метал ПП” ЕООД.
Валидността на анекса е от 19.05.2022 г. до 14.11.2022 г. Следователно
процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие и
застрахователното обезщетение е изплатено на собственика на МПС-то.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Д. П. П. се установява, че същият не е присъствал на процесното
ПТП и не е подписвал представения по делото двустранен констативен
протокол. От показанията на свидетеля се установява, че същият е управлявал
камион, който е бил паркиран на паркинг на фирмата, в която е работел, в гр.
Сливен и в деня на произшествието е бил в отпуск. Получил е телефонно
обаждане от С. С., който го е уведомил, че му е счупил камиона. Свидетелят
не е видял ударения товарен автомобил. Видял го е с боядисан преден капак и
очукан фар.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля С. С. се установява, че при паркиране назад с ремаркето е ударил
предницата на камиона на колегата му. Пояснява, че с ръба на ремаркето е
ударил предната лява част на другия камион. По спомен е счупи фара и едно
бомбе на паркирания товарен автомобил.
Съдът намира, че не следва да кредитира представения по делото
двустранен констативен протокол, доколкото от свидетелските показания се
установява, че същият е неистински и не е подписа от Д. П.. Механизмът на
3
настъпилото ПТП се установява от свидетелските показания. СРС счита, че
следва да кредитира изцяло свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви
и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Съдът намира, че
при съвкупната преценка на целия събран по делото доказателствен материал
може да достигне до еднозначен извод, че процесното ПТП е настъпило
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне - чл. 411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на
ответника на претендираното основание не може да надвишава
застрахователната сума /чл. 386, ал. 1 КЗ/ и действителната С.ст на вредата
/чл. 386, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие - действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ С.ст на застрахованото
имущество, т. е. С.стта, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно С.стта,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
От приетото по делото заключение по съдебна-автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се
установява, че пазарната С.ст, необходима за възстановяване на влекач
„Мерцедес“, модел „Актрос“, с рег. № ***** е в размер на 3475,45 лв., както и
че щетите се намират в пряко-причинно следствена връзка с процесното ПТП.
При това в полза на ищеца е възникнало вземане на основание чл. 411
КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД в размер на платеното от него застрахователно
обезщетение, като страните не спорят, че размерът на ликвидационни
4
разноски е 15 лева (чийто размер съдът намира за обичаен и установен на
основание чл. 162 ГПК).
От горното следва, че предявеният следва да се уважи в пълния
предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски. Ответникът
дължи на ищеца разноски в размер на 1073,81 лв., съобразно списък и
представените доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ *****, ЕИК ***** да заплати на
*****, ЕИК ***** сумата в размер на 2 430,10 лв., представляваща регресно
вземане по щета № *****, във връзка с ПТП, настъпило на 17.10.2022 г. в
*****, вследствие виновното поведение на водачът на МПС марка „Волво“, с
рег. № *****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество са причинени вреди паркиран товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Актрос“, с рег. № *****, който автомобил към момента
на ПТП бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско+“ с
полица № *****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на
предявяване на исковата молба - 04.05.2023 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК *****, ЕИК ***** да
заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 1073,81 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5