М
о т и в и към присъда № 51, постановена
на 4 декември 2013 година по н.о.х.дело № 414 по описа за 20132 година на Районен съд Велинград:
Обвинение
против Б.А.Ч. - роден на *** ***, живущ ***,
български гражданин, с основно образование, президент на фирма , женен,
неосъждан, с ЕГН **********, в това че на 19.07.2012 година в град
Велинград се е заканил с убийство /” ще те убия,за теб няма живот в махалата”/
по отношение на М.К. *** и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му -
престъпление по чл.144,ал.3 от НК , във
връзка с ал.1 от НК.
М.Б. ***,с ЕГН ********** , е предявил граждански иск против подсъдимия за
сумата 2000 лева – претърпени неимуществени вреди,ведно със законната лихва
,считано от 19.07.2013 година до
окончателното й изплащане.
Подсъдимият Б.А.Ч.
не се признава за виновен,като твърди че не е
отправял закани към М.Б.К. в присъствие на полицейските служители, в сградата
на РУП Велинград,като там му е бил нанесен побой от полицаите.Оспорва
предявения граждански иск.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Между свидетеля М.Б.К. и свидетелката Д.Я.К. са налице неизяснени лични отношения. Св. М.К. има
сключен граждански брак, а св. К. живее
на семейни начала със св. С.Ч. – син
на подсъдимия. През м. юни 2012 г. свидетелите К. и К. пребивавали за
няколко дни в гр. Пещера, но
впоследствие, К. я върнал до бащиния й дом в гр. Ракитово,като останал отвън да я изчака, тя се забавила и той разбрал, че няма да се върне,
след което се прибрал във Велинград.Свид. К. твърди,че била отвлечена от свид. М.К.,който я заплашил,след това била изнасилена и същият
искал да я принуди да проституира в
чужбина,както и че за това е подала жалба до органите на МВР.След като разбрал за случилото се и приел версията на К. подс. Б.А.Ч. позвънил на св. К. и в проведения разговор заявил, че постъпката му няма да остане ненаказана. Той му се заканил, че ще го намери и ще го ликвидира и това предизвикало страх у М. К.. За тази заплахата съобщил на
родителите си - свидетелите Н.К.
и Б.К.. Обсъждайки създалата се ситуация, тримата решили, че е възможно Б.Ч. да изпълни заканата си и да го скрият при свидетелите Д.Т. и М.Т. - калеко и леля на
постр. М.К.. Във времето, когато пристигнали в дома
на Т. и им казали за отправените заплахи от страна на Б.Ч.,
мобилният телефон на постр. М.К. звъннал и
той го включил на високоговорител, като присъстващите
- семейство К. и семейство Т.,
чули как подсъдимият отправя към пострадалия обиди и
закани за телесни увреждания и убийство. В един момент св. Б.К. взел телефона от ръката
на сина си и провел
телефонен разговор с подс. Ч.,по време на който го помолил в името на децата им и приятелството им да не заплашва неговия
син, да бъде сдържан и му се извинил, но
обвиняемия бил непреклонен и заявил, че за постр. М.К. *** че ще го убие.
На 19.07.2012 г. св. М.К., заедно със св. А.А. — съпруг на сестра му, посетили офиса на застрахователна компания в гр. Велинград,
намиращ се в кв. „Лъджене", за да
застраховат МПС, собственост на фамилията. Там ги видял св. С.Ч. - син на подс. Б.Ч.. Той бил отишъл до
Еврофутбол, като в колата му останали св. К. и децата им. Св. С.Ч.
в момента, в който видял М.К. се опитал да го удари, а след това отишъл към колата си и взел едно желязо,като междувременно се
обадил на баща си по телефона. Свид. М.К. и С.Ч. започнали да се бият,като
в този момент с джипа си
се появил и подс. Б.Ч.. При появата му свид. А. извикал на свид. М.К. да бяга,тъй като знаел че преди това и подсъдимия, и сина му са се заканвали да
го убият. Пострадалият се уплашил и побягнал в посока сградата на РУП
- гр. Велинград, която се намирала много близо до
горепосочения офис на застрахователното дружество. Подс. Б.Ч. тръгнал с джипа си, а св. С.Ч. пеш,да гонят пострадалия.
На 19.07.2012 г. ,в около 15.00 -15.30 ч. в
сградата на полицейското управление, при дежурния полицай - св. Е.К.,
влязъл видимо уплашен и разстроен постр. М.К.,като носел червена фанелка,който била скъсана.Свид. К. подминал
пропуска и директно тръгнал да влиза в сградата,но свид. К. го спрял,попитал го
къде отива и той му заявил, че го гонят и искат да го бият.
Във времето, в което обяснявал случилото се, по стълбите слизали
полицаите - св. И.З. и Н.М.,
пред които лицето заявило,че искат да го заколят,да го убият с нож . В същия момент бързо в сградата влязъл и подс. Б.Ч., като се
насочил право към постр. М.К. и едновременно с
това започнал да го заплашва и да го
псува . Заканите били свързани с убийство
и саморазправа по отношение на същия, изразени със следните думи: „Ще те убия.
Ще ти отрежа главата. За теб няма място в махалата."; „ Сега ще те убия! Сега ще ти отрежа кура,бездетник!” Едновременно с това, с цел да го
достигне, тръгнал към него като емоционалното му състояние, изразявало поведение на агресивност и напрегнатост. Свидетелите З., К., М. се опитали да спрат подс. Б.Ч. и му казали да се успокои и да излезе отвън. Той продължавал с обидите и заканите насочени срещу обв. К., като ги повторил няколкократно на висок тон. Най -
накрая подс.Ч. тръгнал да излиза и на изхода, се обърнал и отново се насочил към постр. М.К. и започнал да замахва с ръце, с цел да го удари. Тогава св. К. застанал между тях, за да предпази постр. К.. После
използвайки сила св. К. повалил подс Б.Ч. на земята,на колене и му поставил белезници.По време на тези действия
подсъдимият продължавал да оказва съпротива. В същото време в сградата на РУП - гр. Велинград влязъл и синът на подсъдимия - св. С.Ч., който държал в ръцете
си и размахвал метален
теглич за лек автомобил. За това се намесил св.З.,който отнел металния
предмет от ръцете на посоченото лице име поставил белезници. Тези действия се развили във
фоайето на сградата на РУП Велинград,където се намира пост № 1,а не извън
сградата на РУП Велинград.След това и подсъдимия,и свид. С.Ч. били качени в полицейската стая,снети им са
обяснения и им е съставен акт по УБДХ. Същият е внесен в РС Велинград и по повод на него е образувано а.н.х.дело № 312/2012 година.По същото
дело е постановено Решение от 20.07.2012 г. ,с което
Б.А.Ч. и С.А.Ч. за признати за виновни
в извършена проява на дребно хулиганство
,изразена в отправяне на обидни думи и закани към М.Б.К. и нанасяне на
побой на същото лице на публично място пред много хора и оскърбително държане към полицейски служители,чрез
отправяне на обидни думи и нанасяне на удар на полицейски служител К.,като на
двамата е наложено
административно наказание - Задържане в поделението на РУП — гр. Велинград за
срок от по седем
денонощия.В мотивите към посоченото решение е отразена
идентична фактическа обстановка с изложената по-горе.
От показанията на близките на свид. М.К. – свид. Н.К.,З.К.,Т.,Т.
и Б.К. е видно,че техния син,съпруг и племенник е изпитвал страх от подсъдимия Ч.
,за това е живял известно време в дома на Т. в м.Асфалтова база,не е излизал,а
след това е работил в Италия,а сега е в Германия ,поради това ,че иска да
избяга от подс. Ч..
За да възприеме така описаната
фактическа обстановка съдът дава
вяра на:
- показанията на свидетелите - К., З. и М.,тъй като те са последователни,
непротиворечиви и се касае за показания на полицейски
служители,които не са в близки отношения,нито с пострадалия,нито с подсъдимия,като
фактите и обстоятелствата, които разказват и които потвърждават така установената фактическа
обстановка, са били обект на проверка
и по време на воденото административно- наказателен характер дело № 312/2012 г. по описа на РС -
Велинград, за доказване на проява на дребно хулиганство. Нещо повече – същите показания тези свидетели са депозирали и при разпита по а.н.х. дело № 312/2012
г. по описа на РС Велинград- на
20.07.2012 година т.е на следващия ден след инкриминираната дата ,преди подс. Ч.
да подаде жалба против тях за полицейско насилие. Освен
това описаните травми на подсъдимия в
представеното Мед. свидетелство за пред съда №286 от 20.07.2012 г. , добре
отговарят да са причинени при употребената сила за задържане на подсъдимия,вкл.
падане на същия на колене и поставяне на белезници.
- показанията на свидетелите
Б.К., Надка К., З.К., А.А., Д.Т. и М.Т., тъй като същите са последователни,правдоподобни и
непротиворечиви. Действително тези свидетели се намират в родствени връзки помежду си и със св. М.К., но въпреки това те установяват една
правдоподобна фактическа обстановка относно отправяните закани от страна на
подсъдимия към пострадалия преди инкриминираната дата / свид. Т. и К./ и
действията на подсъдимия и неговия син свид. С.Ч. на инкриминираната дата –
свид. А.. От поведението на бащата и сина на 19.07.2012 година в сградата на
РУП Велинград - проявена агресия към М.К.,дори
и в присъствие на трима полицейски служители,може да се направи извода,че
действително отношенията са били влошени,че те не само са се заканвали на
пострадалия ,но и са се нахвърлили да го бият,което го е принудило да търси
закрила в сградата на РУП Велинград.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Д.К., С.Ч., Н.К., Х., Ю., М.Ч., тъй като същите са противоречиви и
непоследователни. На първо място с
показанията си свид. Д.К. цели да оправдае пред
мъжа,с който живее на съпружески начала и неговия баща, едно свое
поведение през м.юни 2012 година ,а свид. С.Ч.,като син на подсъдимия е заинтересован
от изхода на делото.Със своите показания те се опитват да изградят една
защитна позиция, а именно че постр. М.К. е отвлякъл,
ограбил и изнасилил св. Д.К.,но за тези твърдения
няма категорични данни и доказателства за
извършено престъпление от общ характер от страна на обв. М.К.. Показанията на свид. К. ,Ю. и Ч. са неправдоподобни и
противоречиви – те твърдят,че действията
са се развивали пред сградата на РУП Велинград ,но такова обстоятелство не се
твърди и от самия подсъдим в обясненията му. Нещо повече – тези
свидетели,твърдят,че като граждани,отивайки да проверят свои актове или др. документи,случайно са
станали свидетели на случилото – чули са викове и от единия вход на РУП Велинград /за паспортна служба/ ,са
отишли към другия вход и там са станали свидетели,както на идването на
подсъдимия и изречените от него думи към М.К. – „Няма ли да престанеш с тези
щуротии”,така и на идването на неговия син - свид. С.Ч.,така и на свид. Д.К..В обясненията
си подс. Ч. не отрича,че е влязъл във
фоайето на сградата на РУП Велинград и
че синът му е дошъл след него т.е не би могло да отправи думи към К. извън
сградата на полицията. В показанията си свид. С.Ч. също твърди,че баща му и полицаите са се
разправяли пред входната врата,вътре в
полицията. Поради това съдът не дава вяра на показанията на свид. К.- показанията му,че всичко е станало пред
входа на сградата и той е чул думите на подсъдимия,като там са били полицаите,М.
и Д. - тези показания са в противоречие
не само с показанията на свид. К.,З. и М.,но и в противоречие с обясненията на
подсъдимия и показанията на свид. С.Ч. относно мястото на инцидента,като са
неправдоподобни – хем е чул аларма,приближил се е,хем е чул цялата разправия от
начало до край. Поради същите обстоятелства съдът не дава
вяра и на показанията на свид. Ю. и свид. К. – те пък твърдят,че Б. и С. са идвали заедно и
че всичко е станало отвън – пред полицията,но тези обстоятелства не се твърдят
от подсъдимия и неговия син. Свид. Ч. пък твърди,че на инкриминираната дата
полицаите са се биели пред сградата на РУП Велинград,а след това уточнява,че
полицаите са биели Б. и М.К. също го ритал ,но при проведената очна ставка с
подс. Ч. същият твърди че е бил повален
вътре в полицията, пред входната врата
Съдът не дава вяра
на обясненията на подсъдимия Ч.,че не е отправял думите „Ще те убия,за теб няма
живот в махалата” към М.К. ***,тъй като
:
- се
касае са защитна позиция и тя не се подкрепят от гласните доказателства,събрани
в настоящия процес.Нещо повече – в първоначалните си обяснения подс. Ч.
твърди,че е изрекъл думите – „Ей,бокрлук,защо не престанеш с твоите щуротии”,а
при проведените очни ставки видоизменя същите – „Бездетник,ти кога ще престанеш
с твоите глупости”;
-
обясненията на подсъдимия са неправдоподобни – той твърди,че не е тръгнал да
гони пострадалия,а да се оплаче от него,но и той,а след него и сина му нахлуват
след пострадалия в сградата на полицията ядосани,като сина му носи и метален
предмет в ръката си т.е действия,които показват че преследват К.;
-
обясненията му са в противоречие с показанията на свид.З.,К.,М., А.,Н.К.,З.К., М.Т.
,Б.К.,като първите трима са полицейски служители и пред тях подсъдимият е
отправил заканите за убийство,които са предмет на обвинението,а последните
свидетели са чули отправяни закани към пострадалия преди инкриминираната дата.Защо
съдът дава вяра на тази група свидетели – съображенията са изложени по-горе;
- обясненията
на подсъдимия относно изречените думи се подкрепят от показанията на свид. К.Ю.,К.
и Ч.,но те са противоречиви ,като съображенията на съда защо не им дава вяра,са
посочени по-горе.Нещо повече – същите,макар и пристигнали по различно време
пред сградата на РУП Велинград установяват едни и същи думи изречени от
подсъдимия ,като това е крайно неправдоподобно – трудно хора с техния
манталитет и образование могат да
възпроизведат по еднакъв начин изречено от трети човек и сякаш действащите лица
са ги чакали да се съберат пред входа на РУП Велинград,за да се осъществи
описаното от тях действие.
Подсъдимия Б.А.Ч. не е
осъждан. От представената полицейска справка е видно,че
Ч. *** и има постоянен и настоящ
адрес в същия град,има двама братя,срещу него има заведени два заявителски
материала – за закана за убийство и за хулиганство по чл.325 от НК. Представена
е характеристика от Община Велинград,от която е видно че подсъдимия е
женен и от брака си има три деца.
С оглед на горното е видно,че Б.А.Ч.
*** от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.144, ал.3 от НК, във връзка с
чл.144,ал.1 от НК :
- че на
19.07.2012 година в град Велинград се е заканил с убийство /” ще те убия,за теб няма живот в
махалата”/ по отношение на М.К. *** и това заканване е възбудило основателен
страх за осъществяването му . Установи се по един несъмнен и безспорен начин,че подс. Ч. е обективирал чрез думи закана за убийство спрямо пострадалия М.К. , която е възприета от същия и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й. Заканата е достатъчно да бъде възприета от изплашения като реална заплаха, без да е необходимо
лицето действително да се е изплашило т.е. необходимо е изпълнителното деяние само да създава възможност за възбуждане на
основателен страх, че заканата би могла да бъде осъществена.Нещо повече – в настоящия случай свид. М.К. действително
се е изплашил,тъй като известно време се е криел – живял е извън махала
Анезица,а впоследствие е работил извън страната ,като основния му мотив е бил
да не се среща с подсъдимия.Съдът приема ,че действително
подсъдимия Ч. се е
заканил с убийство на М.К. с думи – “Ще те убия,за теб няма живот в
махалата”, като същевременно се е опитал да се добере до него и да му нанесе
побой,както и че тези закани ,с оглед на характера си и последователността им са могли да възбудят основателен страх за
осъществяването им. За последния извод не е без значение обстоятелството, че действията са извършени в сградата на РУП Велинград
пред очите на трима полицейски служители. За да приеме изложеното до тук съдът
взе предвид показанията на една група свидетели,а не даде вяра на обясненията
на подсъдимия и на друга група свидетели,като съображенията за това са изложени
подробно във фактическата обстановка.
-деянието е извършено при
п р я к у м и с ъ л , тъй като подсъдимият е съзнавал неговия
общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е искал това.Този извод следва от установената фактическа
обстановка по делото и начина на отправяне на заканите – чрез думи,в присъствие
на трима свидетели. Подсъдимият е съзнавал, че заканата се
възприема от пострадалия и от негови
близки и че у него може да възникне основателен
страх, възползвайкки се именно това - жертвата да
възприема заканата и да изпита страх от нейното осъществяване.
- в подкрепа на
изложеното относно наличие на обективните и субективни елементи на престъпния
състав на чл.144,ал.3 от НК – ТР № 58 от 1989 г. по н.дело № 47 от 1989 г. на ОСНК;Решение № 10
от 1985 г.
по н.дело № 684 от 1984 г. на I НО; Решение № 37 от 1991
г. по н.дело № 876
от 1990 г.
на I НО.
- съдът не възприема
тезата на защитата на подсъдимия,че същия следва да бъде признат за невиновен и
оправдан и по обвинението ,тъй като от събраните по делото доказателства се установи
,че същият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление
по чл. 144,ал.3 от НК – закана за
убийство.Съображенията за това са изложени по-горе,като освен това следва
да се има предвид,че с оглед отправените думи и извършените действия от страна
на подсъдимия ,заканата е могла да възбуди основателен страх у пострадалия.За
наличие на такъв страх свидетелстват действията,предприети непосредствено след
деянието – пострадалият е напуснал жилището си,живял е известно време извън махала
Анезица и на два пъти е заминавал в чужбина,за да избегне контакти с подсъдимия.Нещо
повече – подсъдимият е отправял закани към подсъдимия преди и след
инкриминираната дата в негово присъствие,или чрез негови близки.
При определяне на наказанието,
съдът се съобрази с високата степен на обществена опасност на деянието;ниската
степен на обществена опасност на дееца;причините за извършване на
престъплението – отношенията между пострадалия и свид. К.,с която сина на
подсъдимия живее на съпружески начала; подбудите за извършване на
престъплението – стремеж за саморазправа дори и с неправомерни средства; отегчаващото
вината обстоятелства – мястото на осъществяване на деянието – в сградата на РУП
Велинград и смекчаващите такива – чисто
съдебно минало и добри характеристични данни. С оглед на посоченото, съдът
определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства – ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.В този вид и размер наказанието е в състояние
да осъществи целите,предвидени в чл. 36 от НК.
На
основание чл. 66,ал.1 от НК
съдът о т л о ж и ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание лишаване
от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ,считано от влизане на присъдата в сила.За да
приложи този законов текст съдът взе предвид размера на наказанието,чистото
съдебно минало на дееца и след преценка,че целите на наказанието и преди всичко
поправянето на подсъдимия могат да се постигнат и без неговото ефективно
изтърпяване.За последния извод от съществено значение са добрите
характеристични данни за подсъдимия.
Подсъдимият Б.А.Ч. ***,
с ЕГН **********,следва да заплати на М.Б. ***,с
ЕГН ********** сумата
1200 лева / хиляда и двеста лева/ ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
деянието,ведно със законната лихва, считано от 19.07.2012 година до окончателното й изплащане , като
предявения иск за разликата до 2000 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Касае се за
иск за непозволено увреждане по
смисъла на чл.45 от ЗЗД – поправяне на вредите причинени противоправно
и виновно другиму. В настоящия процес
се установи ,че подсъдимия Ч. е
осъществил състава на престъпление по чл.144, ал.3 от НК във вр. с чл. 144,
ал.1 от НК , т.е. че е отправил закана за убийство към гражданския ищец с думи. Поради това,
съдът приема ,че е налице от негова страна противоправно и виновно поведение,
вследствие на което пострадалия К. е
претърпяла страдания, за които следва да
бъде обезщетена. Размера на неимуществените
вреди съгл. чл.52 от ЗЗД следва да бъде определен по справедливост т.е за
сумата 1200 лева. За да определи този размер на вредите съдът се съобрази с
характера на отправената закана – за убийство и причинените страдания - по
време на деянието и след това,изразяващи се в силен страх,напрежение,необходимост
да напусне жилището си,а впоследствие и на два пъти страната.Претендираната сума от 2000 лева е
завишена – не е съобразена с посочените по-горе обстоятелства,поради което
предявения иск за разликата от 1200 до 2000 лева следва да бъде отхвърлен ,като
неоснователен.Подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец и законната
лихва от датата на увреждането – 19.07.2012 година до окончателното изплащане
на сумата .
Подсъдимият Б.А.Ч. ***,
следва да бъде осъден да заплати на
Държавата такса 50.00 лева /петдесет
лева/ плюс 5 лева /пет лева/ за служебното издаване на изпълнителния лист.
По горните
съображения бе постановена настоящата присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: