Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 156 / 04,02,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври 2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 1607/2019 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 1962/17,05,2019 г., постановено по гр.
д. № 669/2018 г. на РС Пловдив, ХХ гр. състав, е обявен за относително
недействителен спрямо „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр. София, ЕИК
*********; договор за дарение, сключен на 21,07,2015 г. с нотариален акт № ***
том 5 рег. № 4640 нот. дело № *** г. на нотариус Светлана Кирилова с рег. № 001,
с който И.М.В. с ЕГН **********; и Л.П.В. с ЕГН **********; даряват на М.И.В. с
ЕГН **********; и М.И.В. с ЕГН **********; правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор № 721.639 по план на новообразуваните имоти
м. Б., с Д., община Р., находящи се в с. Д., ул. ***, с площ на новообразувания
имот 741 кв. м., ведно със построената сграда със застроена площ от 66 кв. м. – по скица, а
съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 126 том 21 дело № *** г. – с площ
от 60 кв. м.
Против посоченото решение са постъпили: въззивни
жалби от И.М.В. с ЕГН **********; и Л.П.В. с ЕГН ********** и от М.И.В. с ЕГН **********;
и М.И.В. с ЕГН **********. Жалбоподателите считат решението за
незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Предявените възражения са относно това, че: 1/ атакувания договор бил сключен
през м. април 2014 г. – преди обявяване предсрочната изискуемост на вземанията
на ищеца; 2/ прехвърлителите по договора не са кредитополучатели, а солидарни
съдлъжници и тяхната отговорност към ищеца имала обезпечителен характер,
подобно на тази на поръчителя, поради което разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД не
намира приложение спрямо процесната сделка; 3/ вземанията на ищеца били
обезпечени с ипотека и липсвал интерес от исканата относителна
недействителност.
Въз основа на изложеното от въззивния съд се иска
да отчени обжалваното решение и вместо това да отхвърли предявените искове.
Ответникът по жалбите „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД – гр. София, ЕИК *********; не заявява становище пред въззивния съд.
След преценка на събраните по делото доказателства
във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Производството
е образувано по субективно съединени искове с правна квалификация чл. 135 от ЗЗД. Предявени от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр. София, ЕИК *********;
против И.М.В. с ЕГН **********; и Л.П.В. с ЕГН **********; и М.И.В. с ЕГН **********;
и М.И.В. с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че е кредитор с неудовлетворено
вземане, възникнало на основание договор за кредит от 12,06,2008 г., сключен с
„ЕМ ВИ ГРУП“ ООД – гр. Пловдив. За изпълнение задълженията по посочения договор
ответниците И.М.В. с ЕГН **********; и Л.П.В. с ЕГН **********; се задължиил да
отговарят солидарно като съдлъжници. Вземанията по договора били обявени за
предсрочно изискуеми, считано от 01,07,2015 г., поради неизпълнение
задълженията на кредитополучателя, и ищецът се снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК, издадена на
16,07,2015 г. по ч. гр. д. ***г.
С посочения по-горе договор за дарение ответниците И.М.В.
с ЕГН **********; и Л.П.В. с ЕГН **********; прехвърлили безвъзмездно в полза
на своите низходящи – ответниците М.И.В. с ЕГН **********; и М.И.В. с ЕГН **********;
правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот, което увреждало
интересите на кредитора.
Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да обяви за недействителен по отношение на ищеца
описания по-горе договор за дарение.
Ответниците оспорват исковете. Твърдят, че:
разпореждането не е увреждащо интересите на кредитора, тъй като вземането му
било обезпечено с ипотека върху друг недвижим имот, както и че нямат качеството
длъжници по см. на чл. 135 от ЗЗД, тъй като отговорността им е акцесорна и
обезпечаваща тази на кредитополучателя.
За да се приемат за основателни предявените искове,
необходимо е да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/
ищецът да е кредитор на ответниците-поръчители; 2/ след възникване на вземането
на ищеца, длъжниците да са извършили действие, увреждащо кредитора; 3/ при
извършване на увреждащото действие, длъжникът да е знаел за увреждането. Доколкото
се твърди увреждащото действие да е безвъзмездно разпореждане с имущество, не е
необходимо установяване знание за увреждането и у приобретателите.
Пред настоящата инстанция страните не спорят по
следните установени от РС факти:
Между банката-ищец и „ЕМ ВИ ГРУП“ ООД – гр. Пловдив
е сключен договор за кредит от 12,06,2008 г. Задълженията по кредита са
обезпечени с ипотека върху недвижими имоти – собственост на дружеството -
кредитополучател.
С Анекс № 3 /01,12,2010 г. към договора ответниците
И.М.В. с ЕГН **********; и Л.П.В. с ЕГН **********; са встъпили в дълга на
дружеството - кредитополучател (р. II от анекса – л. 20 по
делото на РС). Впоследствие поради неизпълнение задълженията на
кредитополучателя вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми,
считано от 01,07,2015 г., банката-кредитор се снабдила със Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК, издадена на
16,07,2015 г. по ч. гр. д. ***г.
С процесния договор ответниците – солидарни
длъжници (И.М.В. и Л.П.В.) са прехвърлили на своите низходящи – ответниците М.И.В.
и М.И.В.; правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 721.639 по план на новообразуваните имоти
м. Б., с Д., община Р., находящи се в с. Д., ул. ***, с площ на новообразувания
имот 741 кв. м., ведно със построената сграда
със застроена площ от 66 кв. м. – по скица, а съгласно нотариален акт за
покупко-продажба № 126 том 21 дело № *** г. – с площ от 60 кв. м.
Към датата на предявяване на исковата молба са налице неизпълнени
задължения по процесния договор за главница, договорна лихва, наказателни лихви
и такса управление – видно от заключението на приетата пред РС съдебно-счетоводна
експертиза.
Следователно установена е първата от посочените
по-горе предпоставки за основателност на исковете - ищецът е кредитор на
ответниците И.М.В. и Л.П.В., и вземането му не е удовлетворено.
В тази връзка е и основният спорен по делото въпрос
– дали ответниците, встъпили в дълг като солидарно отговорни за задълженията на
кредитополучателя, имат качеството на длъжници по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. На
този въпрос изричен отговор се дава с разясненията по т. 1 на ТР № 2/09,07,2019
г. по т. д. 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според която защитата на кредитора по
чл. 135 от ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя
разпоредителни действия. Следователно на още по-голямо основание тази защита е
приложима спрямо встъпилите в дълг солидарни длъжници, каквито са ответниците И.М.В.
и Л.П.В..
Установени са и останалите две предпоставки след
възникване на вземането на ищеца, длъжниците да са извършили действие,
увреждащо кредитора, и при извършването му да са знаели за увреждането. С
процесния договор за дарение, сключен на 21,07,2015 г. с нотариален акт № ***
том 5 рег. № 4640 нот. дело № *** г. на нотариус Светлана Кирилова с рег. №
001, И.М.В. и Л.П.В.; даряват на М.И.В. и М.И.В.; правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор № 721.639 по план на новообразуваните имоти
м. Б., с Д., община Р., находящи се в с. Д., ул. ***, с площ на новообразувания
имот 741 кв. м., ведно със построената сграда
със застроена площ от 66 кв. м. – по скица, а съгласно нотариален акт за
покупко-продажба № 126 том 21 дело № *** г. – с площ от 60 кв. м. Безспорно това
действие уврежда кредитора и безспорно длъжниците са знаели за увреждането при
извършване на действието.
Несъстоятелни са оплакванията, че договорът бил
сключен през април 2014 г. (?), преди обявяване предсрочната изискуемост на
вземанията по кредита. Процесният договор за дарение (нотариален акт на л. 75
по делото на РС) е сключен на 21,05,2015 г. и вписан в СВ при РС Пловдив на
същата дата. Отделно от това – от значение за основателността на иска в случая
е моментът на възникване на вземането, а не на настъпване на изискуемостта му.
Без значение за основателността на иска е и
обстоятелството, че вземанията по договора за кредит са обезпечени с ипотеки
върху недвижими имоти на дружеството-кредитополучател. За удовлетворения на
кредитора служи цялото имущество на длъжника, а не само ипотекираните за
обезпечение на дълга имоти. Поради това всяко разпореждане със секвестируемо
имущество води до намаляване възможността за удовлетворяване на кредитора и
поради това съставлява увреждане по смисъла на чл. 135 от ЗЗД.
Изложеното обосновава извода, че предявените
с,умективно съединени искове са основателни и процесният договор следва да се
обяви за недействителен спрямо ищеца. Като е достигнал до същия извод, РС е
постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1962/17,05,2019 г., постановено по гр. д. № 669/2018 г. на РС
Пловдив, ХХ гр. състав, е обявен за относително недействителен спрямо „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр. София, ЕИК *********; договор за дарение, сключен
на 21,07,2015 г. с нотариален акт № 21 том 5 рег. № 4640 нот. дело № *** г. на
нотариус Светлана Кирилова с рег. № 001, с който И.М.В. с ЕГН **********; и Л.П.В.
с ЕГН **********; даряват на М.И.В. с ЕГН **********; и М.И.В. с ЕГН **********;
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ: поземлен имот с
идентификатор № 721.639 по план на
новообразуваните имоти м. Б., с Д., община Р., находящи се в с. Д., ул. ***, с
площ на новообразувания имот 741 кв. м., ведно със построената сграда със застроена площ от 66 кв. м. – по скица, а
съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 126 том 21 дело № *** г. – с площ
от 60 кв. м.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: