№ 979
гр. Пазарджик, 10.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20245220100094 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата Ц. М. Д. – редовно призована, явява се лично в съдебната зала и
с адв. Г. - преупълномощена от адв. Ж., с пълномощно представено в
съдебната зала.
Ответникът Профилирана Математическа Гимназия „Константин
Величков“ – гр.Пазарджик – редовно призовани. За тях се явява адвокат И. П.
А., редовно упълномощен да ги представлява с пълномощно по делото.
АДВ.Г.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка.
Моля да се даде ход на делото.
АДВ.А.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка.
Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
На основание чл.143, ал.1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. Г.: Уважаеми господин Председател, поддържаме исковата молба,
правя едно уточнение, че ние нямаме твърдение ищцата да е била член на
синдикалната организация. Основанието на което се претендира заплащането
е параграф 46 от заключителните разпоредби на Закона за държавният
бюджет за 2023г. и параграф 2 от Наредбата за изменение и допълнение
обнародван в Държавен вестник, брой 75 от 01.09.2023г., на Наредба №4 от
2017г. за нормиране и заплащане на труда, в които два акта – законов и
подзаконов, изрично е показано и е в сила размера на основаната месечна
работна заплата за длъжността старши учител. Допълвам още едно основание
1
на което се дължи обезщетение - това е разпоредбата на чл.157 ал.1 от
Договор за функциониране на Европейският съюз, където е установен
принципа за равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд.
Единственият спорен въпрос според нас, а и поддържаме, е че прекратяването
на трудовото правоотношение няма правопогасяващ ефект, като правото й да
получи разлика е индексираното възнаграждение за периода за който е
съществувало трудовото правоотношение, във връзка с чл.15 от закона и чл.
46 от същият.
Имам искане за експертиза. Оспорвам отговора на ответната страна.
АДВ.А.: Уважаеми господин Председател, поддържаме подаденият
писмен отговор.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ.Г.: Уважаеми господин Председател, това зависи от ответникът,
след две съдебни решения те трябва да подходят по-дипломатично.
АДВ.А.: Уважаеми господин Председател, ние имаме възможност за
споразумение, но трябва да се възстанови диалогът. За такова обезщетение
има много заведени дела в България. Училищата не са първични
разпоредители. В конкретният случай, това не зависи от директора, по-скоро
справката я прави счетоводството. Може да се разговаря със счетоводителя в
училището, не мисля че той ще е направил нещо умишлено.
ИЩЦАТА Ц. М. Д.: Аз няма как да осъществя диалог, защото не ми се
предоставя правото да влизам в Математическата гимназия от въпросната
директорка. Няма как да вляза да разговарям с който и да е било, тъй като ми
е ограничен достъпа. Не си вдигат и телефоните.
Спогодба не бе постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подаденият иск е с правно основание чл.128 от КТ във връзка с чл. 224
от КТ.
Подадена е искова молба с която твърди, че по силата на трудов договор
№ 46 от 25.09.2006г. ищцата е работила при ответника на длъжност „старши
учител“ по английски език, с място на работа ПМГ „К. Величков“ Пазарджик,
като със Заповед № 1584 от 31.05.2023г. на Директора на ПМГ „К. Величков“
Пазарджик е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и ищцата
е била освободена от заеманата длъжност.
Сочи се, че до 31.05.2023г. минималната основната работна заплата за
длъжността „старши учител“, определена съгласно действащата нормативна
уредба и прилаганата система на заплащане на труда, която е получавана от
работодателя е била в размер на 1568лв. месечно. В месечното БТВ съгласно
нормативната уредба е включено и възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит на работниците и служителите, което се заплаща
2
допълнително в процент върху основната работна заплата, определена с
индивидуалния трудов договор, съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата.
Твърди се, че с анекс № Д01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование, МОН и
СРСНБП се договарят заплатите на педагогическите специалисти да бъдат
увеличени с не по-малко от 15 %, считано от 01.01.2023г. Този анекс е
инкорпуриран в нормативната ни база, чрез Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда на
Министерството на образованието, обнародвана в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г.
се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати
на педагогическите специалисти, като за длъжността „старши учител“ е
предвидено минимален размер на основното месечно възнаграждение за
длъжността „старши учител“ в размер на 1709лв., а съгласно § 2 от Наредба
за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и
заплащане на труда на Министерството на образованието, с който се
увеличава/индексира минималния размер на основната месечната работна
заплата на педагогическите специалисти, влиза в сила в от 01.01.2023г. С
направеното изменение, законодателят е предал обратна сила на материалната
правна норма и за работодателите, възниква задължението да изплатят със
задна дата, считано от 01.01.2023г. формираната разлика във месечното
брутно трудово възнаграждение.
Сочи се, че със заявление с вх. № 592/17.11.2023г. ищцата е поискала от
Директора на ПМГ „К. Величков“ гр. Пазарджик, да изплати разликата във
възнаграждението, след индексацията на основното месечно възнаграждение
при педагогическите специалисти „старши учител“, като твърдя, че същото
ми се дължи за срок от 5 месеца, за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г.,
тъй като ищцата попада в кръга лица, които имат право да получат
увеличения размер на основната заплата, доколкото е полагала труд за
сочения период.
До датата на депозиране на настоящата претенция в съда, бившият
работодател на ищцата не е заплатил разликата получена от индексацията в
основното трудово възнаграждение възнаграждение, както и разликата в
заплатата по допълнителните възнаграждения, които имат постоянен характер
към работната й заплата. Твърди се, че не е заплатил и разликата при
индексацията по обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.
Съобразно гореизложеното се твърди, че за ищцата е налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск, както и че тя попада в кръга лица, които
имат право да получат разликата след индексацията от приетите изменения в
Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда на Министерството
на образованието, обнародвана в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г.
Сочи се, че преди да бъде наложено на ищцата дисциплинарно наказание
„уволнение“, брутното й трудово възнаграждение е възлизало на 1818,60лв.,
3
същото е включвало основна заплата и клас прослужено време. След
индексацията с 15 % същото следва да бъде увеличено на 2091,33лв. или
индексацията е в размер на 272,79лв. Претендират се и обезщетение в размер
на 786,36лв. за неизползван платен годишен отпуск, след индексацията на
работната заплата. Сочи се, че при прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника е било начислено и изплатено неизползван
платен годишен отпуск за 8 работни дни, но това обезщетение е изчислено на
база сключения трудов договор, без да е взето предвид увеличения размер на
основното трудово възнаграждение за длъжността ми, считано от 01.01.2023
г. Твърди се, че сумите по месеци са следните: За месец януари 2023г. се
дължи сумата от 235,20 лв, представляваща разликата между основна месечна
работна заплата в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното
трудово възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт 1709 лв., както
и сумата от 47,59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата
между сумата от 313,60 получавана към БТВ преди увеличението и 548,80 лв.
след индексацията по Нарбеда; За месец февруари 2023г. се дължи сумата от
235,20 лв., представляваща разликата между основна месечна работна заплата
в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово
възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт - 1709 лв., както и
сумата от 47,59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата
между сумата от 313,60 получавана към БТВ преди увеличението и 548,80 лв.
след индексацията по Наредба; За месец март 2023г. се дължи сумата от
235,20 лв., представляваща разликата между основна месечна работна заплата
в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово
възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт - 1709 лв., както и
сумата от 47,59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата
между сумата от 313,60лв. получавана към БТВ преди увеличението и
548,80лв. след индексацията по Наредба; За месец април на 2023г. се дължи
сумата от 235,20лв. представляваща разликата между основна месечна
работна заплата в размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното
трудово възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт - 1709лв., както
и сумата от 47,59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата
между сумата от 313,60 получавана към БТВ преди увеличението и 548,80 лв.
след индексацията по Наредба; За месец май 2023г. се дължи сумата от 235,20
лв., представляваща разликата между основна месечна работна заплата в
размер на 1568.00 лева и индексирания размер на основното трудово
възнаграждение съгласно цитирания нормативен акт - 1709 лв., както и
сумата от 47,59лв. за клас прослужено време, представляваща разликата
между сумата от 313,60 получавана към БТВ преди увеличението и 548,80 лв
след индексацията по Наредба;
Поддържа се, че съгл. чл. 118, ал. 3 КТ не е необходимо ищцата да е
подписала допълнително споразумение за увеличение на основното й трудово
възнаграждение. Сочи се, че същата е полагала труд, както и останалите
служители на същата длъжност, то на нея също се дължи разликата в
4
увеличения размер на основното трудово възнаграждение, което за
останалите служители също е начислено със задна дата, считано от 01.01.2023
г.
Претендира се и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за
периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г., който се явява разликата, между
заплатеното й възнаграждение за използван платен годишен отпуск и това,
което следва да се изплати след индексацията, в размер на 786,60лв., ведно
със мораторната лихва от 17.11.2023г., датата на депозиране на заявлението
пред ПМГ „К. Величков“, ведно със законната лихва от дата на подавана на
ИМ в съда.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да осъди Профилирана
Математическа Гимназия „Константин Величков“ гр. Пазарджик, п.к.4400,
ул. „Сан Стефано“ № 1, представлявана от Директора - г- жа Р. С. да заплати
сумата от 1364 лв., за срок от 5 месеца, ведно със мораторната лихва в размер
27,60лв., считано от 17.11.2023г., датата на депозиране на заявлението пред
ПМГ „К. Величков“ до окончателното изплащане, ведно със законната лихва
от дата на подавана на ИМ в съда. Моли се съда да осъди ответника да
заплати на ищцата и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 786,60лв., ведно с ведно със мораторната лихва в размер 24,60лв. от
17.11.2023г., считано от 17.11.2023г., датата на депозиране на заявлението
пред ПМГ „К. Величков“ до окончателното изплащане, ведно със законната
лихва от дата на подавана на ИМ в съда.
Претендират се разноски. Сочат се доказателства, направени са
доказателствени искания.
С Разпореждане №638 от 22.01.2024г. съдът е оставил без движение
исковата молба като указал на ищцовата страна да отстрани част от
нередовностите и да допълни същата. В законоустановените срокове това е
било сторено, като е била подадена молба с вх.№ 2117 от 25.01.2024г. С тази
молба е конкретизирана исковата претенция, като се иска от съда да
постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата
от 1364лв. за периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г. ведно с мораторна лихва
в размер на 27.60 лв., считано от 17.11.2023г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира се също така ответника да заплати на ищцата
обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за
2023г., в размер на 8 работни дни. Това обезщетение е в размер на 786,60 лв.
ведно с мораторна лихва от 24,60 лв.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, посочена е
банкова сметка по която да бъде заплатена сумата.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответника с който се оспорва допустимостта и
основателността на предявените искания, поради следните съображения: сочи
се, че на 31.05.2023 г., със Заповед № 1584 на директора на ПМГ „
Константин Величков“, гр. Пазарджик, на г-жа Ц. Д. и било наложено
5
дисциплинарно наказание “Уволнение“, като се счита същото за обосновано
и законосъобразно. Сочи се, че в заповедта са описани подробно допуснатите
нарушения на трудовата дисциплина. Посочени са в раздел 1, съответно три
нарушения по т.1 т.2 и т.3. За всяко нарушение са посочени нормативните
разпоредби и документи, които нарушава, има съставени констативни
протоколи и са изискани писмени обяснения от лицето.
Сочи се, че в резултат на посочената Заповед № 1584 от 31.05.2023г.,
трудовите отношения между ПМГ „Константин Величков", гр. Пазарджик, и
г-жа Ц. Д., са били прекратени. С Анекс от 10.08.2923г. към КТД от
06.12.2022 г. и с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017
г. , за нормиране и заплащане на труда, в сила 01.09.2023г., бяха увеличени
считано от 01.01.2023г., индивидуалните работни заплати на заетите в
системата на предучилищното и училищното образование педагогически
специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за
осигурителните им вноски.
Твърди се, че във връзка с това, е получено от Регионалното управление на
образованите /РУО/-Пазарджик. Писмо №РД-22-1296/ 28.09. 2023 год.
Относно: Прилагане на Анекс №Д01-192/10.08.2923 г. към КТД от 06.12.2022
г. и с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017 г. , за
нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 , в сила от
01.09.2023 год., с което ни бе представено Писмо №0513-185/27.09.2023 год.,
от д-р Емилия Лазарова- заместник Министър на образованието и науката,
касаещо въпроси свързани с горецитираните Анекс №Д01- 192/10.08.2923 г.
към КТД от 06.12.2022 г. и с Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда.
В Писмо №0513-185/27.09.2023 год., от д-р Емилия Лазарова - заместник
Министър на образованието и науката, изрично е посочено, че не съществува
правна възможност за лицата с прекратени трудови отношения до момента на
определяне и договаряне на новите работни заплати, да получат разликата от
увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време.
Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на
работници и служители, които имат действащи трудови договора към
момента увеличение на работните заплати, като правното основание за това е
предвидено в член 118. ал. З от Кодекса на труда.
Твърди се, че след като в ПМГ „ Константин Величков“, гр. Пазарджик, е
било получено заявление с вх. №592/17.11.2023 год. от г-жа Ц. Д., и е било
отговорено, като е било изпратено Писмо с наш изх. №132/17.11.2023 г., към
което са били приложени Писмо №РД-22-1296/ 28.09. 2023 год. на РУО-
Пазарджик, Писмо №0513- 185/27.09.2023 год., на заместник Министър на
образованието и науката, и Информация от адвокат Янко Янков, която
повтаря тезата на Министерството на образованието. Сочи се, че г-жа Ц. Д., е
отказала да получи изпратеният отговор на нейното заявление, за което е
представено пред съда, плик, неотворен, с обратна разписка с писмо с изх.
6
№132/17.11.2023 г. до г-жа Ц. Д.. Твърди се, че ако го беше получила и се
беше запознала със задължителното за ответника становище на
Министерството на образованието и науката, е щяла да разбере, липсата на
основания, към настоящия момент, да завежда настоящето дело и да
предявява описаните в исковата молба искове. Сочи се, че Директорите на
училища, нямат правно основание, както и свободата да не се съобразят с тези
изисквания изрично посочени в писмото на д-р Емилия Лазарова- заместник
Министър на образованието и науката. Обратното, би било неизпълнение на
нормите на КТ от тяхна страна. Основанията да твърдим това са следните:
Съгласно Чл. 107м. (Нов - ДВ. бр. 82 от 2011 г.) от КТ
Размерът на трудовото възнаграждение се определя с индивидуалния трудов
договор съгласно разпоредбите на трудовото законодателство и в
съответствие с колективния трудов договор и вътрешните правила за
работната заплата на предприятието.
Няма как да се определи трудово възнаграждение, защото няма трудов
договор, сключен в момента на увеличение.
Съгласно, действащите, Вътрешни правила за работна заплата на ПМГ „
Константин Величков", гр. Пазарджик, &4 от раздел XII. Преходни и
заключителни разпоредби увеличението на работните заплати влиза в сила от
01.01.2023 г. и важи за работници и служители, които са на трудов договор
към 01.09.2023 г. с ПМГ „Константин Величков“
В Анекса № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование д 01-269 от
06.12.2022 г.
Сочи се, че текстът на чл. 27. се изменя, както следва: „Чл. 27. (1) За
системата на предучилищното и училищното образование се определят
минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва:
Педагогически специалисти с ръководни функции: Директор на детска
градина, училище, център за подкрепа за личностно развитие и
специализирано обслужващо звено - 2082 лв. б. Заместник-директор - 1926
лв.
Педагогически специалисти: Учител, ресурсен учител, възпитател,
ръководител на направление “Информационни и комуникационни
технологии’’, логопед, психолог, педагогически съветник, корепетитор,
хореограф, рехабилитатор на слуха и говора и треньор по вид спорт - 1709 лв.
Старши учител и старши възпитател - 1763 лв. в. Главен учител и главен
възпитател - 1831 лв.
Твърди се че, осигурените средства от държавния бюджет на Република
България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само
за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати
на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните
7
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.
Част от средствата по ал. 2 за увеличението на индивидуалните работни
заплати на работещите в системата на предучилищното и училищното
образование в размер на 465 млн. лв. се разпределят по следния начин:
гарантират се минималните основни работни заплати на педагогическите
специалисти по ал. 1, които отговарят на изискванията за заемане на
съответната длъжност. Индивидуалните основни работни заплати на
педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в
диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях. се увеличават с не по-малко от 15%.
Твърди се, че увеличението важи за системата на предучилищното и
училищното образование и осигурените средства от държавния бюджет на
Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват
единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г.. на
индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и
училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия
персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на
работодателя.
Сочи се, че г-жа Ц. Д. не е синдикален член на нито един от двата легитимни
синдиката в ПМГ „ Константин Величков“, гр. Пазарджик. Тя не е вписана,
поради отказ от нейна страна да членува и да плаща членски внос, в нито
един от списъците на синдикалните членове, съответно на Синдикалната
организация /СО/ към КТ „Подкрепа“ и Синдиката на българските учители
/ОБУ/ в ПМГ „ Константин Величков“, гр. Пазарджик. Сочи се, че това е
видно от списъци на синдикалните членове, предоставени от двамата
легитимни представители на синдикатите в ПМГ „ Константин Величков“, гр.
Пазарджик, по месеци , за периода от юни 2022 год. до месец май 2023 год.
включително.
Твърди се, че не е основателно, по делото, и претендираната сума в размер на
- 1364 лв.. ведно с мораторна лихва в размер на 27.60 лв. считано от
17.11.2023 г., датата на депозиране на заявление пред ПМГ „ Константин
Величков", гр. Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на подаване на
ИМ в съда.
Сочи се, че основната заплата на г-жа Ц. Д. е била 1568 лв. С увеличение 15%
основната заплата е равна на 1804 лв. Върху тази сума се начисляват и
процент прослужено време и данъци и осигуровки за сметка на работника.
Освен това има и месеци, в които лицето е и в болнични. Приложени са
документи, в които е показано разликата в сумата за получаване за месеците
от януари до май 2023 година, в случай, че трудовият договор не е прекратен.
Тогава сумата, след увеличението от 15% би била в размер на 863,97 лв.
Твърди се, че е неоснователна и претенцията на г-жа Ц. Д., за сумата от 786,
60 лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ведно с мораторна
лихва в размер на 24,60 лв. считано от 17.11.2023 г.
8
Сочи се, че за претендираното по делото обезщетение за - 8 дни платен
отпуск, който не е ползван от лицето се изчислява по следния начин:
Основна заплата 1804 лв. плюс 20% прослужено време е равно на 2164,80 лв.
Тази сума 2164,80 лв. се дели на 20 работни дни в месеца и се получава за ден
108.24 лв. 8 дни по 108,24 лв. е равно на 865,92 лв. Изплатена е сумата, на г-
жа Ц. Д., в размер на 758.88 лв.. Разликата е 107.04 лв. Която сума, би се
дължала , в случай, че трудовият договор не е прекратен. Предвиденото
увеличение на работните заплати, в Наредба за изменение и допълнение на
Наредба №4 от 2017 г. , за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в
ДВ бр.75 , в сила от 01.09.2023 год., се извършва е акт на съответния
работодател, а в случая към момента на издаване на заповедта на
работодателя, трудовото правоотношение е ищцата вече е било прекратено,
поради което е било обективно невъзможно увеличението на заплатите да се
отнася до нея. поради което в нейна полза не е възникнало вземане за
увеличените работни заплати, нито за увеличени размери на обезщетенията
по КТ.
Сочи се, Практика в подкрепа на изразените съображения (Решение №120 по
дело №19/2022 на Окръжен съд - Бургас, Решение № 55 от 11.05.2021г., по
гр.д.64/2021 г. по описа на Районен съд Девин).
Оформен е петитум с който се моли съда, да отхвърли предявените в
исковата молба от Ц. М. Д., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. ******,
искове, като необосновани, неоснователни и незаконосъобразни.
Претендират се разноски, сочат се доказателства, направени са
доказателствени искания.
По отношение на доказателствената тежест съдът указва на страните, че
всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В
конкретния случай ищцата следва да докаже, че действително по отношение
на нея следва да бъдат приложени цитираните в исковата молба разпоредби и
да докаже основанието поради което й се дължи разликата в претендираното
трудово възнаграждение, което е определено с Анекс от 10.08.2023г., със
задна дата.
Ищцовата страна също следва да докаже по отношение на претендираното
обезщетение за неизползван годишен отпуск, че ищцата е имала право на
такъв, съответно дните, които не е използвала през календарната 2023г.
От своя страна ответникът носи доказателствена тежест по отношение на
възраженията които са направени с отговора на исковата молба.
АДВ.Г.: Уважаеми господин Председател, изрично преди да започнете
да четете доклада, направих изявление, че не поддържаме Анекса от
10.08.2023г., а поддържаме законовите и подзаконовите нормативни актове,
които сме посочили и посочвам отново - параграф 46 от преходните и
заключителните разпоредби на Закона за държавният бюджет за 2023г.,
9
където е залегнало това увеличение със задна дата към 01.01.2023г. и
параграф 2 от Наредба №4 от 2017г. , изменението което е с Държавен
вестник брой 75 от 01.09.2023г., както и установеният принцип по чл.157 ал.1
от Договор за функциониране на Европейският съюз. Нямам други
възражения. Да се приеме доклада.
АДВ.А.: Уважаеми господин Председател, нямам възражения по
доклада. Искам да отбележа, че има два спорни момента – първият е общият
размер на сумата и другият, който зависи от прекратеното дело, който ще се
изясни след трета инстанция, там има разлика в сумите. В отговора се
признава, че се дължи сума в случай, че трудовият договор не е прекратен.
Смятам, че сметките на счетоводителя на училището са точни.
С оглед изявлението на страните съдът счита, че следва да измени
доклада си по делото, с оглед на изявлението на процесуалният представител
на ищцовата страна по отношение на основанието на което се претендира
заплащането на разликата в трудовото възнаграждение, тъй като
процесуалният представител на ищцата недвусмислено заяви, че основанието
не е прилагане на Анекс от 10.08.2023г., а цитираните законови и
подзаконови нормативни актове.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ проекта си на доклад като основание за заплащане на
разликата в трудовото възнаграждение не е Анекс от 10.08.2023г., а
законовите и подзаконовите нормативни актове - параграф 46 от преходните
и заключителните разпоредби на Закона за държавният бюджет за 2023г. и
параграф 2 от Наредба №4 от 2017г. , изменението което е с Държавен
вестник, брой 75 от 01.09.2023г., както и установеният принцип по чл.157 ал.1
от Договор за функциониране на Европейският съюз.
ПРИЕМА така изготвения и изменен проект на доклад.
Съдът с ОПРЕДЕЛЕНИЕ №894 от 28.03.2024г. е приел приложените
писмени доказателства от страните. Указал е, че по отношение на искането на
назначаването на съдебно-счетоводна експертиза ще се произнесе в открито
съдебно заседание, след като изслуша становищата на страните.
АДВ.Г.: Поддържаме искането за назначаване на експертиза, като моля
да назначите вещо лице с подходяща квалификация, което след като извърши
справка в счетоводството на ответника и на цитираните от нас разпоредби и в
частност параграф 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4
от 2017г., където е установена със задна дата 01.01.2023г. основната работна
заплата за длъжността старши учител, която длъжност е заемала ищцата при
ответника за периода 01.01.2023г. до 31.05.2023г. включително, и да изчисли
на база полученото от нея брутно трудово възнаграждение за този период,
включващо както основната работна заплата така и елементите с постоянен и
променлив характер съгласно разпоредбата на чл.17 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, в това число и клас
10
прослужено време по чл.12 от наредбата – дължимата разлика, която следва
да се изплати след предвидената индексация на основаната месечна работна
заплата за длъжността старши учител за посочения период.
По същия начин и основание чл.228 от КТ, където изрично е разписан начина
на изчисляване на обезщетение, да изчисли разликата, която се дължи на
ищцата за изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
8 работни дни за соченият период, изчислено с основа по-високата основна
месечна работна заплата предвидена в параграф 2 по приложението към
наредбата. Също така да изчисли и мораторната лихва върху двете суми,
считано от датата на подаденото от нея писмено искане при ответника,
посочено в допълнителната молба, до дата на завеждане на настоящата искова
молба в съда.
АДВ.А.: Според мен няма такава сложност, която да изисква съдебно-
счетоводна експертиза. Има представена справка от счетоводството на
Профилирана Математическа Гимназия „Константин Величков“ за размерите
на работната заплата на г-жа Д. от януари 2023г. до май 2023г., при които са
изчислени и старото обезщетение и новото, след увеличението. Там
счетоводството е показало точно разликата, която би следвала да се изплати в
случай, че договора не е прекратен. В тази връзка смятам, че не е нужна
експертиза и прекалено да се оскъпява производството по делото, но
предоставям на съда да реши.
АДВ.Г.: Няма изчисление за обезщетението, няма изчисление за
мораторната лихва, нека видим все пак какви елементи има брутното трудово
възнаграждение.
АДВ.А.: Мораторната лихва е изчислена.
Съдът след като се запозна със становищата на страните, съобрази
следното: В конкретният случай настоящият съдебен състав намира, че за
изясняване на някои възникнали въпроси по делото са необходими специални
знания в областта на счетоводството, поради което, за да се даде отговор на
поставените от ищцовата страна въпроси с точност, се налага по делото да
бъде допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице,
специалист в тази област.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА по делото изслушване на съдебно-счетоводна експертиза,
като вещото лице след като се запознае с материалите по делото и извърши
справка там където е необходимо, включително и в счетоводството на
ответника, следва да отговори на въпросите поставени от ищцовата страна в
настоящето съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза Д. Щ., както и депозит за възнаграждение в размер на 250лв.,
който първоначално следва да се осигури от бюджета на съда с оглед
11
характера на производството.
АДВ.Г.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ.А.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ счита, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна,
поради, което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 14.06.2024г. от 10:00 за която дата
и час страните се считат за уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Д. Щ..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12