Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 06.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : В. КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 211 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 31-0000024/06.02.2019 г. на Пенчо В. Камарашев, Началник ОО”АА”-гр.Ловеч, е наложена на основание чл. 95,ал.1 от Закона за автомобилните превози глоба в размер на 500. 00 /петстотин/лева на П.Т.Л., ЕГН: **********, за това, че на 25.01.2019 г. около 23,30 часа в гр.Ловеч, на ******като водач на лек таксиметров автомобил *******, собственост на П.Т.Л., извършва таксиметров превоз на пътници – трима пътника с открит знак „Такси”, без поставена табела „Не работи”, с попълнен пътен лист №754 от пътна книжка серия *****, като допуска следното нарушение: След наемане на автомобила от пътниците, водачът извършва превоз без включен таксиметров апарат, което представлява нарушение на чл.38 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П.Т.Л., който го обжалва чрез адв.В.Кривошиева в срок и излага, че същото е незаконосъобразно, като оспорва извършване на деянието и твърди, че при спиране на автомобила за проверка апарата е бил включен и е издаден фискален бон №********* от 25.01.2019 г. 22:45 часа с пробег 3.93 км и престой 11:47 мин., като е имало разлика в часовника на таксиметровия апарат и реалното време. Жалбоподателят е посетил фирмата, обслужваща таксиметровия апарат **** и е сверен часовника, което е видно от двата служебни бона №36522352 от 29.01.2019 г., като разликата между реалното време и времето, с което е изостанал апарата е 53 минути. Излага, че с оглед съществуващата разлика от 53 минути на касовия апарат, реалното време на спиране на автомобила за проверка е било 23:33 часа, което съответства на часа, посочен в акта, както и че това е часът, в който жалбоподателят е транспортирал клиента до посочената дестинация и е заплатил посочения в касовия бон сума, отбелязания престой е времето, през което е започнала проверката. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява адв.Кривошиева, която поддържа жалбата, като счита, че от събраните писмени и гласни доказателства не е доказано по безспорен начин, че доверителят й е извършил нарушението, за което е санкциониран. Въпреки дадения от съда срок за писмени бележки такива не са представени.
Ответникът - ОО”Автомобилна Администрация”-Ловеч, редовно призован не изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Д.И., И.И., В.В., М.А., М.Г. и Р.Й., проведената очна ставка меду свидетелите В., Г. и Й., както и от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 25.01.2019 год. бил съставен Акт № 259852 за установяване на административно нарушение от св. Д.И., в присъствието на св.И.И. и В.В., срещу П.Т.Л., за това, че на 25.01.2019 г. около 23,30 часа в гр.Ловеч, на ******като водач на лек таксиметров автомобил *******, собственост на П.Т.Л., извършва таксиметров превоз на пътници – трима пътника с открит знак „Такси”, без поставена табела „Не работи”, с попълнен пътен лист №754 от пътна книжка серия *****, като допуска следното нарушение: След наемане на автомобила от пътниците, водачът извършва превоз без включен таксиметров апарат, което представлява нарушение на чл.38 от Наредба №34/14.12.1999 г. на МТ. По съставения акт жалбоподателят е вписал, че няма възражение. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, съгласно представените доказателства.
Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по време на проверката жалбоподателят е имал качеството на водач на таксиметров автомобил, а управляваният от жалбоподателя таксиметров автомобил е бил обозначен, оборудван и маркиран като работещо такси. В тази връзка са показанията на всички разпитани по делото свидетели. Допуснатите по искане на адв.Кривошиева свидетели депозират показания в хода на съдебното следствие, а именно, че са били в ресторант ****и са извикали такси, че е пристигнало въпросното такси, управлявано от жалбоподателя и че на бул.”България” въпросното такси е било спряно за проверка от полицейски служители. Ето защо съдът приема за безспорно доказано, че лицата, които са били в автомобила, а именно св. А., Г. и Й. са били клиенти на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.38 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ изисква след наемането от клиентите, водачът на таксиметровия автомобил да включи ЕТАФП, като лицата, които полицейските служители и тези от ОО”АА” са възприели в автомобила са били клиенти, т.е. жалбоподателят е бил нает за осъществяване на таксиметров превоз. Относно вторият елемент на твърдяното нарушение, че към момента на проверката не е бил включен намиращия се в автомобила електронен таксиметров апарат с фискална памет, с който автомобила е бил оборудван, съдът приема, че също е безспорно доказан от подробните показания на св. В., Д.И. и И.И.. От показанията на св.В. се установява, че към момента на спиране на таксиметровия автомобил светлинната индикация на предното стъкло е била зелен цвят, а в автомобила е имало клиенти, такава е била и към момента на пристигане на свидетелите от ОО”АА”, което означава, че автомобила е бил на свободен режим, т.е. таксиметровия апарат не е бил включен, тъй като с включването му светлинната индикация се променя в червена и означава, че таксиметровия автомобил е зает. Това обстоятелство – светлинната индикация е от съществено значение за преценката дали е осъществено административното нарушение, тъй като то е свързано пряко с включване на монтирания в автомобила касов апарат и ако същият е включен няма как индикацията да е в зелен цвят. Относно показанията на другата група свидетели, посочени от жалбоподателя, съдът намира, че техните показания са вътрешно противоречиви относно посоченото обстоятелство, тъй като св.А. и Г. заявяват, че не са обърнали внимание на това дали лампичката на предното стъкло на автомобила е светила зелено или червено, св.Й. пък заявява, че е светила червено, след като са влезли в автомобила, както и че е видял че работи касовия апарат, тъй като е стоял на предна дясна седалка. Св.Г. заявява „Касовият апарат в автомобила беше монтиран в средата на таблото, там където са скоростите, малко по-отдолу се пада, защото аз виждах сумата мисля, че беше два или два и нещо лева”. И тримата свидетели акцентират на обстоятелството, че апарата в таксиметровия автомобил е работел, тъй като водачът му им е предложил касова бележка при слизането им. Тези техни твърдения обаче се опровергават от представеното от жалбоподателя със жалбата писмено доказателство, а именно касов бон №36522352 от 25.01.2019 г., тъй като в същия не фигурира сумата посочена от св.Г., а тя заедно със св.Й. е слязла първа от таксито. Безспорно е установено, че непосредствено след слизането им е започнало извършването на проверка, т.е. не е възможно представеният бон да е доказателство за извършения превоз, тъй като при този превоз не е имало престой. Няма дори житейска логика след като започва извършване на проверка, водачът на автомобила да таксува пътниците си с такса за престой, при положение, че престояването на автомобила е наложено по друга причина, а не изчакване на клиент. Още по-нелогично звучи възражението в жалбата, че именно през този престой, посочен в касовия бон е извършена проверката, тъй като таксиметровият автомобил е спрян за проверка първо от полицейските органи, които са установили нарушението, след което са извикали служители на ОО”АА”, за съставяне на АУАН и едва след това е съставен акта. Всички тези действия на контролните органи са отнели много повече време от посоченото в касовия бон 11:47 минути. Нещо повече, ако твърденията на жалбоподателя, че не е извършил нарушението и че е осъществявал таксиметров превоз с включен апарат отговаряха на истината, то се поставя въпроса защо след като е осъществил превоза в съответствие със законовите изисквания не е представил на полицейските служители още към момента на проверката касов бон за извършената услуга, отразяващ сумата дължима от клиентите, които е оставил на бул.”България”, т.е. да изключи апарата, с което да приключи натрупаната до момента сметка. Видно от АУАН жалбоподателят е отразил, че няма възражения по констатациите, не е направил такива и след това в законовия тридневен срок от съставяне на акта. Налице са някои несъществени противоречия между показанията на св.Й. и св.А. относно това кой от всички тях е следвало да плати таксиметровата услуга, но същите нямат особено значение за изясняване на главния факт, поради което съдът не е провел очна ставка между тях. Неоснователно е направеното в жалбата възражение, че при наличие на свидетели очевидци, същите не са били вписани в съставения АУАН, тъй като от гласните доказателства безспорно се установява, че клиентите не са останали след като е започнала проверката. По тази причина в акта са вписани други двама свидетели, присъствали при установяване на нарушението, като техните показания с категоричност обосновават вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение. Относно представеното копие на фискален бон, макар същият да е с датата на проверката 25.01.2019 г. и час 22:45, не може да бъде приет като доказателство, опровергаващо констатациите по акта, тъй като въпреки ангажираните доказателства за разлика в часовника на таксиметровия апарат и реалното време и сверяването му впоследствие, не е доказано с категоричност, че към датата на проверката часовника на апарата е изоставал с 53 минути. От друга страна известно е, че касовият бон се издава след приключване на превоза, а същият към момента на проверката не е бил приключил, въпреки, че двама от клиентите са слезли от таксито, но същите твърдят, че не са взели касова бележка. Очевидно е, че такава не е била издадена и тук отново се наблюдава същото несъответствие, обсъдено по-горе между твърдяното от жалбоподателя и отразеното в представения касов бон. Ето защо съдът приема, че представеният от жалбоподателя касов бон/л.9/ не отразява извършения на 25.01.2019 г. таксиметров превоз на пътници, при който водача е спрян за проверка около 23:30, а вероятно такъв извършен преди момента на проверката.
Предвид изложените съображения настоящата инстанция приема, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е безспорно доказано, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, направено е пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, правилна е правната квалификация на нарушението и санкционната норма, като наказващият орган е наложил единствената предвидена в закона санкция за това нарушение.
По изложените съображения настоящата инстанция приема,че обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000024/06.02.2019 г. на Пенчо В. Камарашев, Началник ОО”АА”-гр.Ловеч, с което е наложена на основание чл. 95,ал.1 от Закона за автомобилните превози глоба в размер на 500. 00 /петстотин/лева на П.Т.Л., ЕГН: **********, за нарушение на чл.38 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :