№ 1224
гр. Пловдив, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330201516 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4085620,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на М. А. И. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат многословни съображения за незаконосъобразност на
фиша, които се явяват неотносими към самия него като законодателно предвидената
липса на издател, напълно неотносим довод за издаване на електронни фишове, когато
собственик на МПС било юридическо лице, налагане на „глоба“ на юридическо лице –
неотносим в настоящия случай, размер на глоба от 600 лв. – също неотносим, както и
теоретични постановки за процедура по съставяне и връчване на електронни фишове.
Прави се възражение за неразличимост на собственик от водач, прави се възражение за
това, че камерата била мобилна, а не стационарна, възразява се, че данните от радара се
различавали с тези в електронния фиш, без да се посочва кои са тези обстоятелства,
нямало знак Е24.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна е взела писмено становище, в което се излагат общи
аргументи за законосъобразност на издадения електронен фиш, прави се искане за
разноски и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Не се представлява в
съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 22.10.2020 г. в 16:51 ч. в гр. Пловдив, бул. Северен, до Кофражна Техника,
южно платно, в посока от запад на изток, при отчетен толеранс на измерената скорост
от минус 3 km/h МПС, лек автомобил марка „Джип Гранд Чероки“, с рег. № **** се е
движил със скорост от 73 km/h, като е превишил максимално допустимата с 23 km/h и
това е установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743са. Електронният фиш е издаден на
жалбоподателя М. А. И., в качеството му на собственик на процесното МПС.
Установява се автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са да
е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027
г. Същото към момента на деянието е минало периодична техническа проверка,
удостоверена с протокол 65-С-ИСИ/28.09.2020 г. на БИМ.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 4085620, който е
бил връчен на 19.02.2022 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ и
приложение към него, протокол за последваща проверка на АТСС 65-С-
ИСИ/28.09.2020 г на БИМ, протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-
35111/10.11.2020 г., разпечатка на фиш серия К № 4085620, разпечатка от база данни за
собственост на автомобил, снимка за местоположението на АТСС, справка от
автоматизирана система на ОД на МВР Пътна полиция за издадени фишове.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като в
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че на 22.10.2020 г. в 16:51 ч. лек автомобил марка Джип
Гранд Чероки“, с рег. № **** се е движил със скорост от 73 km/h, в рамките на
населено място гр. Пловдив, бул. Северен, до Кофражна Техника, южно платно, в
посока от запад на изток, като е превишил максимално допустимата скорост с 23 km/h.
Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да
бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.
Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронният фиш е
собственик на автомобила. Същият не се е възползвал от правото си да посочи
ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС с 23 км/ч над допустимото и по този начин е
извършил деянието си с пряк умисъл.
Действително в електронния фиш е посочено ограничение на скоростта в
процесния участък от 40 км.ч., но никъде не е посочено, че става въпрос за въведено
със знак ограничение различно от общото , което е нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал.
1 от ЗДвП. Видно от представения протокол по чл. 10 от Наредбата, за използване на
АТСС, в процесния участък е имало знак В26 със забрана за превишаване на скорост
от 40 км.ч., но нарушителят не е наказан за такова нарушение, а за нарушение по чл.
21., ал. 1 от ЗДвП.
На първо място съдът намира за нужно да посочи, че принципното сочене на в
2
жалбата на неотносими възражения е утежняващо процеса и поради това съдът няма да
обсъжда всяко едно поотделно, с цел процесуална икономия.
На следващото място съдът не споделя довода на жалбоподателя, че не ставало
ясно кой бил наказан дали собственика или водача. В чл. 188 ал. 1 от ЗДвП е посочено
ИЗРИЧНО, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Тази
постановка е доразвита в чл. 189, ал. 4 и 5 от ЗДвП, уреждаща процедурата по издаване
на електронни фишове. Законосъобразно административнонаказващия орган е
определил собственика като отговорното лице – нарушител.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му обаче е допуснато нарушение на процесуалните правила,
доколкото е сгрешена санкционната норма. В случая определеното наказание касае
превишение на скоростта от с над 31 до 40 км.ч., а в процесния случай се доказа
жалбоподателя е нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП с 23 км.ч.. Това съгласно Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен
съд, не води до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание, а Районният съд следва да преквалифицира нарушението и то,
по-конкретно санкционната норма като намали и наложената санкция. (Решение
509/21.03.2022 г. по КАНД 228/2022 г. АС –Пловдив ХІХ състав)
Електронният фиш е издаден при спазване на останалите императивни
изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа
подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Правилно е отчетен
установеният толеранс от 3 km/h. На приложената към фиша снимка е посочена
измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката
на движението и мястото на нарушение и координатите му.
Не се споделя и възражението, че не е посочен издател на електронния фиш, тъй
като същият е издаден по образец и включва всички необходими реквизити посочени в
чл. 189, ал. 4 ат ЗДвП. В случай че жалбоподателят недоволства от съответното
законодателно решение, то в това производство съдът е в невъзможност да разгледа
това му оплакване.
Съдът намира, че са били спазени изискванията за употреба на АТСС. Съгласно
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно
разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно
средство.
Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя, поради което възражението посочено в жалбата, че нарушението било
заснето по време на движение няма връзка с конкретния случай.
Въпреки че в електронния фиш не е посочено видът на АТСС, съдът не намира
това за съществено процесуално нарушение, доколкото е посечен индивидуализиращия
номер на АТСС, което е достатъчно за определяне и на вида на АТСС и не препятства
правото на защита на жалбоподателя.
АТСС временно разположено върху участък от пътя се характеризира с винаги
3
автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или
отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него, тъй като такъв не участва в
процеса по установяване на нарушението. След установяване и заснемане на
нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този
законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е
попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Както
беше отбелязано, същото не е преминало последваща техническа проверка, тъй като
такива се извършват след изтичането на едногодишен срок от предходната, респ.
първоначалната проверка и нарушението е извършено в срока на валидност. Спазени
са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за
използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което
съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването
му, точното местоположение, ограничението на скоростта на контролирания участък,
посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото
и края на работата по час и минута и номер на първо и последно статично
изображение, в който промеждутък е и номерът на снимката, въз основа на която е
издаден електронен фиш, броя на установените нарушения.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието.
Електронният фиш очертава предмета на доказване в административно
наказателния процес, което означава, че административно наказателната отговорност
на лицето, сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата
посочени в него се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се определят като
съставомерни за определено нарушение. Отговорността на нарушителя не може да
бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното
следствие, но които не са посочени в електронния фиш, защото те не са надлежно
предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на доказване, такова се
4
явява и наличието на знак В26 ограничаването на скоростта до 40 км.ч., но пък следва
да се приложи общото ограничение на скоростта за градски условия от 50 км.ч., чието
игнориране не може да бъде подминато (Решение 509/21.03.2022 г. по КАНД 228/2022
г. АС –Пловдив ХІХ състав). По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновното лице за
безспорно установено нарушение, а и са спазени задължителните формални изискания
за използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента
на извършване на деянието, което дава основание електронният фиш да се прецени
като законосъобразен, но същият съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г.
по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд следва да бъде изменен като
се преквалифицира санкционната норма от чл. 182, ал. 4 в чл. 182, ал. 1 т. 3 от ЗДвП и
размерът на наложеното наказание „глоба“ се намали до размер на 100 лв.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
същото нарушение.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия М. А. И. с ЕГН **********, издаден от ОД на
МВР Пловдив, с който на М. А. И. с ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание – глоба като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
санкционната норма от чл. 182, ал. 1, т. 4 в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и НАМАЛЯВА
размера на глобата от 400 лева на 100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4085620 в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5