№ 188
гр. Варна , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на трети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
Секретар:Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20203001000461 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба
на „БОДПИЕ“ ООД със седалище гр. Варна, представлявано от управителя Б. О.
срещу решение № 261/13.04.2020г., постановено по т. д. № 248/2019г. по описа на
Варненски окръжен съд, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на „
АДИСАН“ ЕООД – гр. София, сумата от 101 942.71лв., представляваща обезщетение
за вреди под формата на претърпени загуби от неизпълнение на задължение по
договор за продажба на оризово брашно от 30.07.2018г., изразяващи се в стойността
на вложени суровини и материали в състава на 27 280 бр. хранителни добавки,
стойността на негодно оризово брашно и заплатеното от „Адисан“ ЕООД на „Ви Банд
Индъстриис“ ЕООД възнаграждение по договор за изработка на хранителни добавки,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – 15.02.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с
чл. 82 вр. с чл. 195, ал. 2 ЗЗД.
Поддържайки доводи и съображения за неправилност на решението
въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да
бъдат отхвърлени. Конкретно се твърдят допуснати от окръжния съд процесуални
нарушения, съставляващи непроизнасяне по своевременно релевирани в процеса
възражения /конкретно изложени в шест абзаца/. Поддържат се и всички
релевираните в първата инстанция възражения срещу факти и обстоятелства, считани
от страната за такива от значение за спора, както и възражението за симулативност на
1
сделката, с която ищецът възлага на „Ви Банд Индъстриис“ ЕООД производство на
хранителни добавки, при влагане на доставеното от „Бодпие“ ООД оризово брашно.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез органния представител
на дружеството - жалбоподател, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално
допустима.
Въззиваемата страна „ Адисан“ ЕООД – гр. София, представлявано по
пълномощие от адв. Н. Кискинов от САК, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
В проведеното открито съдебно жалбата и отговорът се поддържат.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1,
предл. 2 във вр. с чл. 82 и чл. 195, ал. 2 ЗЗД, предявене от „ Адисан“ ЕООД – гр.
София срещу „Бодпие“ ООД – гр. Варна, за присъждане на сумата 1 224 лв.,
претендирана като платена продажна цена по договор за продажба на оризово
брашно от 30.07.2018г. на един тон оризово брашно и фактура №
0020000/30.07.2018г., подлежаща на връщане поради негодност на продадената стока,
изразяваща се в наличието на ларви и насекоми в брашното, и на сумата
100 718.71лв., претендирана като обезщетение за вреди - претърпени загуби от
неточно изпълнение в качествено отношение на сключен между страните договор за
доставка на оризово брашно от 30.07.2018г., формирано по размер от стойността на
вложени суровини и материали в състава на 27 280 бр. хранителни добавки и
заплатеното от „Адисан“ ЕООД на „Ви Банд Индъстриис“ ЕООД възнаграждение по
договор за изработка на хранителни добавки / подробно описани по вид и брой/.
Предявени са и акцесорни претенции за законната лихва върху всяка от главниците,
считано от завеждане на иска до окончателно погасяване на задълженията.
Искът е основан на твърденията, че по сключен между страните договор за
доставка, ответникът е доставил некачествено оризово брашно, в което, след
преработването на част от него чрез влагането му в хранителни добавки, са
установени ларви и насекоми, както в готовата продукция, така и в невложеното
брашно. Сочи, че предвид резултата от тестването, хранителните добавки и остатъкът
от брашното са били бракувани като негодни за употреба.
Ответникът оспорва иска и съществена част от сочените в исковата молба
факти и обстоятелства, с които ищецът обосновава основанието и размера на
осъдителните претенции. Не се оспорва, че между страните е възникнало валидно
неформално правоотношение по договор за доставка на оризово брашно. Сочи се, че
до изпращането на стоката на 31.07.2018г., чрез куриерска фирма, което е
осъществила доставка на 06.08.2018г. на адрес в с. Мрамор, брашното е било
2
съхранявано в склад, отговарящ на изискванията на Закона за храните. Доставчикът
твърди, че ако в брашното е имало вредители, то това се дължи на неправилното му
съхранение след предаването му на купувача. Излага се довод за преклудиране на
възражението на купувача по отношение качеството на стоката, по съображения, че
при получаването не е възразено за недостатъци. Прави възражение за нищожност на
сделката, сключена между ищеца и „Ви Банд Индъстриис“ ЕООД поради абсолютна
симулация.
Варненският окръжен съд правилно е приел в доклада по делото, че предмет на
спора са двете обективно съединени осъдителни претенции на ищеца съответно с
правно основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл.2 във вр. чл. 82 и чл. 195, ал.
2 ЗЗД. В обжалваното решението обаче е посочено, че е предявен един главен иск за
обезщетение за причинени вреди от доставени некачествени стоки, включващо
стойността на вложени материали и платено възнаграждение по договор за изработка
на ишлеме, и платената цена за негодното оризовото брашно.
След подробен анализ на събраните доказателства решаващият съдия е приел
за установено, че доставеното от ответника оризово брашно е било заразено с
вредители – недостатък, които съществено намалява годност на суровината за
обикновеното употребление. Направен е извод, че недостатъците не са могли да бъдат
установен в момента на приемането на стоката, тъй като се касае за скрити такива, и
че са установени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника -
продавач за обезщетяване на купувача за претърпени от него вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неточното изпълнение на облигационното задължение и
които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Изводът за
размера на вредите е направен въз основа на писмените доказателства и назначената
съдебно – счетоводна експертиза, като сбор от стойността на вложени суровини и
материали в състава на 27 280 бр. хранителни добавки, стойността на негодно
оризово брашно и заплатеното от „Адисан“ ЕООД на „Ви Банд Индъстриис“ ЕООД
възнаграждение по договор за изработка на хранителни добавки.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд
намира, че решението на ВОС, с което исковете са изцяло уважени, е валидно като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.
Същото е допустимо - налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса
на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.
Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправените до съда
искания, спорът за сумата 1 224 лв., претендирана като платена продажна цена по
договор за продажба на оризово брашно от 30.07.2018г. на един тон оризово брашно
и фактура № 0020000/30.07.2018г., подлежаща на връщане поради негодност на
продадената стока, изразяваща се в наличието на ларви и насекоми в брашното, е
3
неправилно квалифициран по чл. 79, ал. 1, предл. 2 във вр. чл. 195, ал. 2 ЗЗД, вместо
по чл. 195, ал. 1 ЗЗД, така, както е направена коректна цифрова квалификация на иска
в доклада по делото.
Въпреки че в съдебния акт по същество е допуснато смесване на две от
хипотезите на предвидена от закона отговорност за недостатъци на вещ съответно по
чл. 195, ал. 1 и чл. 79, ал.1, предл. 2 във вр. чл. 195, ал. 2 и чл. 82 ЗЗД,
първоинстанционният съд е докладвал и разгледал въведените от ищеца твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба. Следователно въпреки наличието на
основание за промяна на цифровата квалификация на част от спора, окръжният съд е
разгледал предявените искове, без да е допуснато нарушение на принципа на
диспозитивнотото начало – чл. 6, ал. 2 ГПК. В случая неправилно посочения като
приложим текст от ЗЗД и сборуването на претенциите по двата иска не е довело до
произнасяне плюс петитум или до неправилно приложение на материалния закон по
неправилно квалифицирания осъдителен иск за сумата 1 224 лв. тъй като, след
обсъждане на въведените от ищеца релевантни за спора факти във връзка със
събраните по делото доказателствата и становищата на страните, са направени правни
изводи съобразно приложимата правна норма за спорното материално право, като
изрично в мотивите и диспозитива е посочено, че част от общо присъдената сума от
101 942.71лв. е продажната цена на негодното оризово брашно- 1 224 лв.
Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е в съответствие с
фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната преценка на събраните
доказателства. Не се установяват допуснати от окръжния съд процесуални
нарушения, съставляващи необсъждане на възражения по релевантни за спора факти.
За да се произнесе по конкретните оплаквания в жалбата, свързани с приетите
за установени от окръжния съд факти и обстоятелства, съгласно правомощията си по
чл. 269 от ГПК, въззивният състав съобрази следното:
Ищецът е провел успешно главно и пълно доказване на всички факти и
обстоятелства, които са от значение за спора, респ. за установяване на основанието и
размера на претендираното за присъждане парично задължение. Установено е по
безспорен начин, че процесното брашно е предадено от продавача „Бодпие“ ООД –
гр. Варна на куриерска фирма на 31.07.2018г. под № **********, и е доставено на
06.08.2018г. на адреса, посочен в товарителницата- с. Мрамор, ул. „В. Левски“ № 88.
Това е адресът на регистриран склад на „Ви Банд Индъстриис“ ЕООД за търговия на
едро за съответните групи храни, на което търговското дружество ищецът е възложил
производството на хранителните добавки с предоставени от него суровини и
материали. Установява се също от събраните писмени и гласни доказателства
предаването на брашното и останалите необходими суровини и материалите за
изработката от възложителя на третото лице - изпълнител, както и влагане им в
производството на хранителните добавки, в това число и част от доставеното от
4
ответното дружество оризово брашно. При доставката в склада е извършен първичен
оглед от началник - склада на дружеството по отношение целостта на продуктите,
чувалите и консумативите, без да отваря чувалите, като при процесната доставка не е
открито нарушение на целостта.
По отношение на протокола от 31.08.2018г. въззивникът заявява оплакване, че
е следвало, след своевременното релевираното от него възражение за неистинността
на документа, да бъде открито производство по чл. 193 ГПК, което
първоинстанционният съд не е направил. Оплакването е неоснователно, тъй като
протоколът е от категорията на частните свидетелстващи документи, не носи подписа
на оспорващата страната и не се ползват с материална доказателствена сила за
отразените в съдържанието му факти. Документът може да бъде оспорен и да бъде
доказана неистиността на удостоверените факти с подписите на лица, различни от
оспорващия, с всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността
му в производство по чл. 193 ГПК. Документът се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед на всички доказателства по делото.
В случая, фактическото предаване на пратката с процесното брашно директно
в склада на „Ви Банд Индъстриис“ ЕООД се установява от съдържанието на
неоспорените писмени документи във връзка с превоза на стоката чрез куриерска
фирма „Фасто Куриер“ ЕООД, както и от събраните гласни доказателства, които
потвърждават данните от приемо-предавателен протокол от 31.08.2018г. Т. е. още при
подаването на заявената стока за доставка на оризовото брашно ищецът е посочил
като адрес на доставката склада на дружеството, с което има трайни търговски
отношения за изработка на ишлеме на хранителни добавки. Брашното е доставено
там на 06.08.2018г. и не е местено до влагането му в производството на хранителни
добавки, въпреки, че на оспорения приемо – предавателен протокол за необходимите
за производството на хранителните добавки суровини и материали, е поставена по
късна дата.
Заразяването на процесното оризово брашно с насекоми се установява от
допусната съдебно- биологична - ентомологична експертиза, възложена на вещото
лице проф. д-р Р. Андреев, който разполага с необходимите образование и
квалификация за даване на експертно мнение по поставените въпроси. Вещото лице
установява, след отваряне на един от неизползваните до момента чували, че
процесното брашно е било заразено от насекоми, респ. в него има малък брой мъртви
възрастни и ларви на вида „Зърнов бръмбар“. Експертът сочи, че този вид е с
космополитно разпространение, обитава складове за зърнени храни и мливни
продукти, мелници и други, като оризът и оризовото брашно са сред предпочитаните
храни на това насекомо. Възрастните бръмбари и техните ларви могат да не оцелеят
при смилането, но е възможно жизнени яйца да преминат и да продължат развитието
си. Във взетата проба плътността на вредителя е ниска и затова проблемът е
5
установен твърде късно, след преработване чрез смесване с други суровини, на част
от суровината.
В тази връзка, не може да намери приложение норма на чл. 194, ал.1, изр. 2
ЗЗД, на която се позовава въззивникът, предвиждаща преклудиране на материалните
права, произтичащи от предаване на некачествена стока, ако не бъдат направени
възражения в течение на обичайно необходимото време за това в подобни случай.
Заразяването на оризовото брашно с вредители не е могло да бъде забелязано при
обикновен преглед към момента на предаването или преди започването на
производството, преработването на брашното, тъй като според вещото лице при по-
ниска плътност на заразяване бръмбарите и ларвите са вгризани в зърното и трудно се
установяват. Правата на купувача да възрази за недостатъци са запазени, тъй като той
незабавно е уведомил продавача за констатираните скрити недостатъци и за
резултатите от тестването на брашното и продуктите през м. 10. 2018г.
Едно от оплакванията във въззивната жалба е основано на съображения,
свързани с поправени грешки в индивидуализацията на тестваните продукти по
изпитвателен протокол № 18190/11.10.2018г. Въз основа съдържанието на този
протокол обаче, решаващият окръжен съдия не е извел самостоятелен правен извод
по предмета на спора. За тестването, възложено от ищеца на лицензирана
лаборатория на 21.09.2018г., са били съставени два протокола - № 18189/11.10.2018г.
и № 18190/11.10.2018г., съгласно които е установено наличието на ларви и насекоми
във всички разновидности на хранителните добавки, както и в чувалите с останалото
невложено в производството оризово брашно. Поправената грешка по изпитвателен
протокол № 18190/11.10.2018г. е на база на заявката на ищеца за тестване на готови
хранителни добавки и не създава проблем с индивидуализацията, при правилно
изписан номер на партида и при липса на промяна по отношение на останалите
данни. Именно поради оспорване от страна на продавача на резултатите от тестването
в лицензирана лаборатория, по делото е назначена съдебно- биологична-
ентомологична експертиза. На база на даденото от експерта заключение съдът е
формирал изводи по релевантните въпроси, за които се изискват специални знания, а
поправеният протокол е коментиран само във връзка с това кога и по какъв начин
купувачът е установил замърсяване с вредители в хранителните добавки.
Въпреки че ответникът не е предприел насрещно доказване по нито едно от
възраженията си, те се поддържат в тази инстанция във вида, в който са релевирани
още с отговора на исковата молба, като се ингорират събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства за някой от оспорените факти.
Напр. твърдението на ответника, че в производството на хранителните добавки от
вида на процесните не се влага оризово брашно, а оризова скорбяла, се основава на
предположения и информация от Интернет. Същевременно, за обстоятелството, че
оризовото брашно е част от съставките на хранителните добавки, ищецът прилага по
6
делото инструктажните карти, а при съвкупната преценка на останалите събрани
доказателства, се установява и фактическото влагане на закупени от ищеца и
предоставените на „Ви Банд Индъстриис“ ЕООД суровини и материали в
производството на въпросните, изработени и все още налични /бракувани, но
неунищожени/ хранителни добавки.
Невярно е твърдението за неяснота относно това какво се е случило с
произведените продукти и невложеното оризово брашно след бракуването им и защо
пробите, необходими за изготвяне на съдебно – биологично – етимологичната
експертиза, са взети от склад в гр. Хасково. Установява се по безспорен начин от
събраните доказателства, че след бракуването им процесното невложено в
производството брашно и произведените хранителни добавки, са изнесени от склада в
с. Мрамор, ул. „В. Левски“ № 88 и предадени за съхранение в посочения от вещото
лице склад в гр. Хасково, тъй като заразената суровина не може да бъде съхранявана
в едно помещение с други суровини. Обстоятелството, че ищецът е решил до
приключване на съдебния процес да не предаде за унищожение бракуваната
продукция и заразеното брашно, което не е било вложено, за да могат да бъдат
тествани като предмет на съдебна експертиза, е без значение за извода за претърпени
загуби от вида на претендираните и техния размер. Бракуваните стоки не са годни за
реализация, от която могат да се извлекат ползи за купувача, чрез преработка или по
друг начин, като съхранението им и последващото им унищожаване могат само да
увеличат вредите за ищеца.
Въззивникът извлича релевантността на оспорванията във връзка с точната
дата на доставката на оризовото брашно и датата на предаването му на дружеството,
произвело на ишлеме хранителни добавки, с направени от него възражения за
недоказано правилно съхранение на стоката в периода от доставката до влагането в
производството на хранителните добавки. Възражението за неправилно съхранение,
въпреки че е релевирано своевременно, е бланкетно, неуточнено, доколкото не е
посочено конкретно отклонение от правила за съхранение / температура, влажност,
излагане на неблагоприятни атмосферми условия и др./, и причинна връзка между
това отклонение и установеното след произвеждането на хранителните добавки
заразяване на брашното с ларви и насекоми с българското наименование „Зърнов
бръмбър“. Тъй като пробите за изготвяне на експертизата, в които са установени
ларви и насекоми, са взети от неразпечатани и зашити чували, опаковани от
продавача, без възможност за проникване на насекоми отвън / според експерта/,
единственият извод, който може да бъде направен е, че брашното е било заразено още
преди пакетирането и предаването му на куриерската фирма. Т. е. не би била налице
причинна връзка между някакъв вид отклонение от правило за съхранение на
пакетираното брашно и заразяването с вредители. Същевременно, с оглед вида на
откритото в хранителните добавките насекомо, идентично с находките от
7
невложеното в производството, пакетирано до вземането на пробите количество
брашно, заразяването на изработените хранителни добавки според вещото лице е
могло да се осъществи единствено от оризовото брашно, не и от останалите суровини.
В тази инстанция въззивникът възразява, че не било ясно дали пробите за
експертизата са взети от доставените от него чували с оризово брашно, тъй като на
снимките, направени от вещото лице проф. д - р Р. Андреев, не се виждали етикетите.
Съдът няма основание да откаже кредитирането на заключението на експерта, я
подобно възражение поставя под съмнение обективността и безпристрастността на
вещото лице, без за това да има основателна причина.
Възражението на ответника за нищожност на договора за изработка на ишлеме,
сключен между ищеца и „Ви Банд Индъстриис“ ЕООД, като симулативен и поради
противоречие със закона, на първо място се основава факти / родствена връзка между
управителите, съвпадение в адресите на дружествата, липса на разрешение за
изработка на хранителни добавки и др./, които, дори и да се приеме безспорното им
доказване в процеса, не са годни да обосноват извод за доказване на симулация. На
второ място, установеното от ангажираните от ищеца доказателства фактическо
изработване на хранителни добавки от „Ви Банд Индъстриис“ ЕООД, възложено от
ищеца с оспорения като симулативен договор, категорично изключва извод за
абсолютна симулация. Ищецът и „Ви Банд Индъстриис“ ЕООД са били в трайни
търговски отношения за изработка на хранителни добавки, като отделно е било
налице и неформално правоотношение по договор за ползване на склад на
изпълнителя, за съхраняване на суровини и материали, предназначени за изработката
на ишлеме, до момента на влагането им по график.
Въззивникът релевира в жалбата взаимоизключващи се твърдения – че „Ви
Банд Индъстриис“ ЕООД не разполага с технически и кадрови ресурс за изпълнение
на договора за изработка на ишлеме и следователно– договорът за изработка бил
симулативен, и че това дружество е извършвало производство на храни, без да е
регистрирано като производител на храни по ЗХ, и за това му е било наложено
административно наказание. Обстоятелството дали в периода, в който обект на „Ви
Банд Индъстриис“ ЕООД е регистриран като склад за търговия на едро, дружеството
е имало право да извършва дейност по разфасоване, смесване и преопаковане на
съответните групи храни или за изработване на процесните хранителни добавки е
следвало да има отделна регистрация по Закона за храните, не е релевантно по
възражението за нищожност на правоотношението между ищеца и третото лице.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд достига до извода, че
се установяват безспорно всички елементи от правопораждащите фактически състави
за основателността на предявените искове от купувача по процесния договор срещу
доставчика на стока, предназначена за влагане в производство на хранителни
добавки, съответно с правно основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД за връщане на платената
8
продажна цена на некачествена стока и чл. 79, ал. 1, предл. 2 във вр. чл. 195, ал. 2
ЗЗД, за обезщетяване на вреди – претърпени загуби, в причинна връзка с негодността
на стоката, респ. с негодността на произведеното, осъществено чрез механично
смесване на няколко продукта, при което насекоми от некачественото оризово
брашно са попаднали и във финалния продукт.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора, първоинстанционното решение следва да се потвърди, но с
обективиране на нарочен диспозитив от въззивния съд предвид направената
преквалификация на част от предмета на спора.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от
процесуалния представител на въззиваемото дружество, с прилагане на списък по чл.
80 ГПК, както и на доказателства за реално направени разноски, въззивникът следва
да бъдат осъден за сумата 4 322 лв., заплатена от въззиваемото дружество като
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция по договор за правна помощ.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261/13.04.2020г., постановено по т. д. №
248/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, с което „БОДПИЕ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ул.Топола
№5, ет.1, ап.2, да заплати на „АДИСАН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Студентски, ж. к. Дървеница, ул. Дъбница, бл. 11,
вх. А, ап. 12, следните суми: сумата от 1 224 лв. / хиляда двеста двадесет и четири
лева/, представляваща платена продажна цена по договор за продажба на оризово
брашно от 30.07.2018г. на един тон оризово брашно и фактура №
0020000/30.07.2018г., подлежаща на връщане поради негодност на продадената стока,
изразяваща се в наличието на ларви и насекоми в брашното, на основание чл. 195, ал.
1 ЗЗД; сумата от 100 718.71 лв. / сто хиляди седемстотин и осемнадесет лева и 71ст./,
представляваща обезщетение за вреди под формата на претърпени загуби от
неизпълнение на задължение по договор за продажба на оризово брашно от
30.07.18г., изразяващи се в стойността на вложени суровини и материали в състава на
27 280 бр. хранителни добавки и заплатеното от „Адисан“ ЕООД на „Ви Банд
Индъстриис“ ЕООД възнаграждение по договор за изработка на хранителни добавки,
както следва: Хранителна добавка Mass Build 6 lbs French vanilla ice cream-1016 бp.;
Хранителна добавка Mass Build 6 lbs Strawberry Ice cream - 2016бp.; Хранителна
добавка Mass Build 6 lbs Mocha - Capuccino -1086бp.; Хранителна добавка Mass Build
9
3,5 lbs Chocolate Ice Cream -1021бp.; Хранителна добавка Mass Build 3,5 lbs French
vanilla ice cream -1083бp.; Хранителна добавка Mass Build 3,5 lbs Mocha - Cappuccino-
1058бp.; Хранителна добавка Mass Build/Sachet Chocolate Ice Cream - 5000 бp.;
Хранителна добавка Mass Build/Sachet French vanilla ice cream - 5000 бp.; Хранителна
добавка Mass Build/Sachet Strawberry Ice cream - 5000 бp.; Хранителна добавка Mass
Build/Sachet Mocha – Cappuccino - 5000бp., на основание чл.79, ал.1 във вр. чл. 195,
ал. 2 и чл. 82 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.02.2019г., до окончателно погасяване на
задълженията.
ОСЪЖДА „БОДПИЕ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Младост, ул. „Топола“ № 5, ет. 1, ап. 2, да заплати на
„АДИСАН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Студентски, ж. к. Дървеница, ул. Дъбница, бл. 11, вх. А, ап. 12, сумата 4 322 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10