Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 02.11.2020 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 24-ти състав, в открито заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ

                                                                                                            НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

 

при участието на секретаря М. КОСАЧЕВА и прокурора Райдовска, разгледа докладваното от съдия КОЕВ НЧД № 3421 по описа за 2020 год. и въз основа на закона и данните по делото

 

 Р Е Ш И :

 

            ДОПУСКА ЕКСТРАДИЦИЯ на българския гражданин А.Л. М., роден на *** г. в гр. Плевен, българин, със средно образование, женен, неосъждан, жив. в гр. Плевен, бул. „*********, ЕГН **********, в Съединени Американски Щати и предаването му на съдебните им власти въз основа на официална тяхна молба и Заповед за задържането с № 18CR10240-02 от Районен федерален съд на окръг Масачузетс, САЩ, от дата 31.07.2018 г. за провеждане на наказателно преследване срещу него по наказателно дело № 18 CR 10240 на Районен федерален съд – окръг Масачузетс, за престъпления – заговор за извършване на измама с устройство за достъп, престъпление по Раздел 18, Кодекс на САЩ, чл. 1029 (b)(2); притежаване на оборудване за производство на устройство, престъпление по Раздел 18, Кодекс на САЩ, чл. 1029 (a)(4) и 2; производство/използване на фалшиви устройства за достъп, престъпление по Раздел 18, Кодекс на САЩ, чл. 1029 (a)(1) и чл. 1029 (b)(1) и 2; квалифицирана кражба на самоличност, престъпление Раздел 18, Кодекс на САЩ, чл. 1028A(a)(1), извършени в периода от неизвестна дата, но не по-късно от 7.07.2013 г. и продължавайки до или до около 29.09.2013 г.

 

            ВЗЕМА на осн. чл. 17, ал. 7, изр.2 от ЗЕЕЗА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА" спрямо А.Л. М. /със снета самоличност/ до фактическото му предаване на властите на САЩ.

 

            Решението подлежи на обжалване пред САС в седемдневен срок.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.

 

 

 

 

Мотиви по НЧД № 3421 от 2020 г. на СГС, НО, 24-ти с-в:

 

Производството е по реда на чл. 17 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).

Образувано е по искане на СГП въз основа на постъпила нота №266 от 15.09.2020 г. на посолството на Съединените американски щати в София, касаеща молба за екстрадиция на българския гражданин А.Л. М. по повод образувано срещу него наказателно дело № 18 CR 10240 на Районен федерален съд – окръг Масачузетс.

В съдебно заседание от 02.11.2020 г. СГП поддържа направеното искане, като излага съображения за наличие на всички законови предпоставки, за да се уважи екстрадирането на лицето.

Защитниците на поисканото лице М. – адв. Ж. и адв. Б.излагат съображения касаещи наличието на предпоставки, налагащи отказ подзащитният им да бъде екстрадиран, въз основа на които се настоява молбата за екстрадиция да не бъде уважена.

В правото на последна дума поисканото лице заявява желание за промяна на мярката му за неотклонение.

Преценявайки събраните по делото доказателства, съдът прие искането на СГП и молбата на американските съдебни власти за екстрадиция на българския гражданин А.Л. М. за основателни по следните съображения:

Налице са всички законови предпоставки по българския закон ЗЕЕЗА, както и тези съгласно Договор за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати:

Молбата за екстрадиция е издадена от компетентен орган на съдебните власти на Съединените американски щати, придвижена е по дипломатически път и е съпроводена от всички необходими приложения по чл. 9, ал. 3 от ЗЕЕЗА, респективно по чл. 8 от Договора за екстрадиция със САЩ. Същата в съответствие с чл. 9, ал. 4 от ЗЕЕЗА е придружена с надлежен превод на български език.

От предоставената клетвена декларация на С. С. Б.и приложение А-Г (заверен препис на обвинителния акт срещу поисканото лице М., заверено копие на заповедта за арест, копие на раздел 18, Федерален кодекс на САЩ относно текстовете на разпоредбите на повдигнатите обвинения, клетвена декларация на специален агент Д.Х.от тайните служби на САЩ) в подкрепа  на молбата за екстрадиция се извлича информация относно повдигнатите обвинения спрямо поисканото лице А. М., както и относно времето и мястото на извършване престъпни деяния. Съгласно представените документи на 31.07.2018 г. е внесен обвинителен акт срещу поисканото лице А. М., на когото са повдигнати обвинения за извършени престъпления – заговор за извършване на измама с устройство за достъп, престъпление по Раздел 18, Кодекс на САЩ, чл. 1029 (b)(2); притежаване на оборудване за производство на устройство, престъпление по Раздел 18, Кодекс на САЩ, чл. 1029 (a)(4) и 2; производство/използване на фалшиви устройства за достъп, престъпление по Раздел 18, Кодекс на САЩ, чл. 1029 (a)(1) и чл. 1029 (b)(1) и 2; квалифицирана кражба на самоличност, престъпление Раздел 18, Кодекс на САЩ, чл. 1028A(a)(1). В обвинителния акт, в пункт 1, пункт 2 до 5, пункт 6 и пункт 10 от обвинителния акт са посочени конкретните дати или времеви периоди, през които се твърди да е извършено съответното престъпление от лицето М., като цялата престъпна деятелност е посочена във времевия период от неизвестна дата, но не по-късно от 7.07.2013 г. и продължавайки до или до около 29.09.2013 г.

На същата дата – 31.07.2018 г. въз основа на обвинителния акт е издадена заповед за арест № 18 CR 10240-02 на А. М. от съдия магистрат М. Б. Б. от Районен федерален съд на СААЩ – окръг Масачузетс.

Въз основа на образуваното наказателното дело № 18 CR 10240 на Районен федерален съд – окръг Масачузетс срещу А. М. и издадената заповед за арест се иска екстрадицията на българския гражданин.

На първо място, съдът констатира, че молбата за екстрадиция и съпътстващите я документи съдържат достатъчно данни, позволяващи коректното и точно индивидуализиране на поисканото за екстрадиция лице.

Противно на доводите, застъпени от защитата, са налице непротиворечиви данни относно обстоятелствата, при които са извършени деянията, за които поисканото лице М. е предаден на съд. В обвинителния акт подробно са описани времето, мястото и начина на извършване на престъпната деятелност, вменена на М..  Посочена е и правната характеристика на наказуемите деяния. Описаните фактически положения са достатъчно конкретни и позволяват на настоящият съд да направи изискуемите изводи за наличие на законовите предпоставки за допускане на екстрадиция на поисканото лице. Въз основа на изложените фактически констатации в обвинителния акт, както и с оглед данните от двете клетвени декларации и разпоредбите от  наказателния закон на САЩ, съдът намира, че са налице достатъчно данни сочещи, че деянията, за които поисканото лице М. е привлечен към наказателна отговорност, представляват престъпления и съгласно българското законодателство, а именно тези по чл. 249 НК на Република България. Съдебната практика е константна, че не е необходима пълна идентичност в съставите на престъплението по законодателството на двете държави, а съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЕЕЗА е достатъчно съвпадението на основните признаци на различните състави, какъвто е случаят, предмет на производството по ЗЕЕЗА.

Съдът констатира, че за престъпленията, за които на поисканото лице е повдигнато обвинение, е предвидено наказание „лишаване от свобода“ в размер по-голям от 1 година. Това е така, тъй като екстрадицията се иска с цел наказателно преследване за извършени престъпления по Раздел 18, Кодекс на САЩ, чл. 1029 (b)(2); Раздел 18, Кодекс на САЩ, чл. 1029 (a)(4) и 2; Раздел 18, Кодекс на САЩ, чл. 1029 (a)(1) и чл. 1029 (b)(1) и 2 и Раздел 18, Кодекс на САЩ, чл. 1028A(a)(1), които съгласно законодателството на молещата държава се наказват с повече от една година лишаване от свобода, а именно с максимални наказания до 15 години лишаване от свобода.

Всичко гореизложено мотивира съдът да приеме, че е налице изискуемата съгласно чл.5, ал. 1 ЗЕЕЗА двойна наказуемост.

            Не са налице отрицателни предпоставки по чл. 6 от ЗЕЕЗА, въз основа на които следва да се окаже екстрадицията с цел наказателно преследване на поисканото лице М.. Съгласно чл. 3 от Договора за екстрадиция със САЩ гражданството на лицето не е основание за отказ то да бъде екстрадирано, ако е привлечено към наказателна отговорност за извършване на престъпления, които са изчерпателно изброени в чл. 3 от Договора. Сред тях е подправка на платежни инструменти, каквито са деянията, описани в обвинителния акт срещи лицето М.. По тази причина съдът намира, че българското гражданство в случая не може да обуслови отказа то да бъде екстрадирано.

            Не са налице и предпоставките на чл. 7 и 8 от ЗЕЕЗА, тъй като деянията, в които е обвинено исканото лице, не са за военно или политическо престъпление, респективно искането не е отправено за съдене на лицето от извънреден съд на САЩ. От представените по делото доказателства, може да се направи обоснованият извод, че не е налице искане за предаване на лицето, свързано със съдене на расова, полова, религиозна или друга принадлежност и други основания, посочени в чл. 7 т. 4 от ЗЕЕЗА. Не е налице и основанието посочено в чл. 7, т. 6 от ЗЕЕЗА. Наказателното преследване и изпълнението на наказанието не са погасени по давност, като според законодателството на Република България, така и според законодателството на Съединените американски щати. Съгласно законодателството на молещата държава наказателното преследване за деянията, описани в обвинителния акт срещу лицето М., се погасява, ако обвинителният акт е издаден след изтичане на 5-годишен срок от извършване на престъплението. Противно на доводите застъпени от защитата, налице са непротиворечиви данни за обстоятелствата, при които са извършени престъпленията, включително за време, място и участие на исканото лице, въз основа на които да се направи извод, дали давността е изтекла. В клетвена декларация на С. С. Б.са изложени съображения, подкрепени с доказателства, въз основа на които се установява, че обвинителният акт е заведен в рамките на предвидения петгодишен срок. Видно от клетвената декларация, така и от обвинителния акт обвинението по пункт 1 и 6 е за деяние, извършено на неустановена дата, но не по-късно от 7 юли 2013 г. до около 29.09.2013 г. Обвиненията по пункт 2-5 от обвинителния акт са относно деяния, за които се твърди да са извършени от през август 2013 г., а по пункт 10 от ОА – през септември 2013 г. При така формулиран обвинителен акт от молещата държава петгодишната погасителна давност съгласно законодателството на молещата държава към 31.07.2013 г. за описаните в него деяние не е изтекла.

            На следващо място съдът не констатира основания съгласно чл. 8 от ЗЕЕЗА. Престъпленията, за които се иска предаването на български гражданин, са извършени на територията на молещата държава, където е проведено разследването и където се намира събраният доказателствен материал. В действителност съгласно чл. 4, ал. 1 от НК наказателният кодекс се прилага и спрямо български граждани за извършени от тях престъпления в чужбина. В случая обаче доколкото не се констатира висящо производство пред българските власти, нито наказателното производство е трансферирано да бъде разгледано от български съд, то не са налице предпоставки за отказ от екстрадиция.

            Не са налице и основанията по чл. 18 ЗЕЕЗА за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция. Спрямо поисканото лице М. в Република България няма висящо наказателно производство или влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение, за престъпление, различно от това, за което се допуска екстрадицията. Доколкото съдът не констатира основания за отлагане на екстрадицията, а допусна такава, то се явява безпредметно обсъждането на временна екстрадиция.

            По отношение възраженията на защитата, че поисканото лице М. не се е намирало на територията на Съединените американски щати към датата на част от вменените му деяние, съдът намира, че касаят въпрос по същество на процеса. В настоящото производство замолената държава не притежава възможност за преценка доколко са налице доказателства за съпричастността на българския гражданин към вменените му престъпления, а осъществява преценка, дали са налице формалните предпоставки за предаване на лицето. Ето защо, съдът намира посочените възражения от защитата за неоснователни.

Не на последно място, неоснователно защитата реферира към чл. 3 от Протокол №4 от ЕКЗПЧ, доколкото според обяснителният доклад към същия протокол екстрадицията на собствени граждани е извън обхвата на посочената разпоредба. Според практиката на съда по правата на човека екстрадирането на собствен гражданин в изпълнение на националното законодателство и на сключени международни договори само по себе си не е в противоречие на ЕКЗПЧ, но може да бъде разглеждано като нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В случая обаче не са налице данни за съществуващ реален риск за поисканото лице М. от изтезания или нечовешко или унизително отношение в молещата държава. Видно от текстовете на наказателния закон в САЩ за престъпленията, вменени на М., не се предвижда и смъртно наказание. Следва да се отбележи, че правата на лицето са защитени и с оглед принципа на особеността, с оглед на които екстрадираното лице може да бъде наказателно преследвано и осъдено само за деянията, за които е предадено. Ето защо, доколкото и правата на М. не са накърнени и не съществува реална опасност към момента те да бъдат накърнени, съдът  намира, че екстрадираното на лицето не е в нарушение и на ЕКЗПЧ.

На основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното решение, с което исканото лице се предава на американските власти, съдът взе мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на българския гражданин А. М. до фактическото му предаване на Съединените Американски Щати. В тази връзка неоснователни са доводите на защитата за промяна на мярката за неотклонение, доколкото съгласно чл. 17, ал. 7, изр. 2 от ЗЕЕЗА във всички случаи, когато съдът постановява решение, с което допуска екстрадицията, се взема мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на исканото лице, която е необходима с оглед обезпечаване на предаването на лицето.

 

Изхождайки от всичко посочено и на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЗА съдът постанови решението си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.