Р Е Ш
Е Н И Е
№71/3.6.2021г.
гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЯМБОЛ, ВТОРИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ
На двадесет
и седми май 2021 год.
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВАНЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
Секретар Ст.Гюмлиева
Прокурор Р.Лефтерова
като разгледа
докладваното от съдия ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
КАНД №78 по
описа за 2021 г.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на П.С.К. ***, „****”
14, вх.Е, ет.6, ап.118, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора гр. ****, подадена чрез Н.Д.Н. - адвокат към Адвокатска колегия Ямбол,
срещу Решение № 260126/12.4.2021г. постановено по АНД №127/2021г. по описа на
Районен съд Ямбол, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на П.С.К.,
подадена против 1) наказателно постановление № 20-0813- 002078 от 27.11.2020
година, издадено от началник сектор към ОДМВР Ямбол , с-р пътна полиция Ямбол и
2) наказателно постановление № 20-0813-002079 от 27.11.2020 година, издадено от
началник сектор към ОДМВР Ямбол, с-р пътна полиция Ямбол.Постановеният съдебен
акт се счита за неправилен и необоснован. Твърди се, че Районен съд - гр. Ямбол
е изградил вътрешното си убеждение на несъществуваща фактическа обстановка,
като е кредитирал изцяло показанията на разпитаните свидетели К. и А., въпреки
очевидното им противоречие с показанията на останалите разпитани по делото
свидетели-очевидци. Счита се извода на Районен съд - гр. Ямбол за противоречие
между показанията на свидетелите С. и Ж. за неправилен. Свидетелите К. и А.
пристигат при процесния автомобил, като заварват
последния паркиран, а жалбоподателят - на разстояние от него. Въпреки че
установяват лице, различно от жалбоподателя на шофьорското място на процесния автомобил, те фокусират усилията си върху П.К.,
като на място са повикали техни колеги от Пътна полиция, за извършване на
проверка за алкохол и наркотични вещества. Жалбоподателят е отказал
извършването на проверката за алкохол и наркотични вещества, тъй като не е
управлявал процесния автомобил и този негов отказ не
следва да бъде санкциониран. Дадените при съдебното обжалване свидетелски
показания на свидетелите С. и Ж. неправилно не са били кредитирани от
първостепенния съдебен състав, като изходящи от лица, пряко заинтересовано от
изхода на делото. Тези показания са логични и допълващи се, дадени от
гражданската позиция на тези лица, а не както на останалите разпитани свидетели
по делото - на актосъставител и свидетели по
съставяне на двата броя АУАН. С неуважените от съда доказателствени
искания на защитата за поставяне в очна ставка и назначаване на съдебно-техническа
експертиза безспорно биха се установили спорните факти и обстоятелства в
настоящото производство. Счита се, че в производството пред административно-наказващия
орган на жалбоподателя са наложени две неправилни, незаконосъобразни и
нецелесъобразни наказания, при допуснати нарушения на процесуалните правила.На
жалбоподателя на два пъти му е вменено, че виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП, който предвижда, че „Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв”.Съгласно §6, т.25
от ДР на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство
или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
или ездитни животни или стада по пътищата.В
конкретния случа, действително П.К. е отказал да бъде тестван с техническо
средство за установяване концентрацията на алкохол и наркотични вещества, и не
е изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол и
употребата на наркотични вещества или техни аналози, но неговото поведение не е
осъществило състав на сочените в обжалваните наказателни постановления административни
нарушения.От събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен
начин обстоятелството, че на процесния ден и час П.К.
е управлявал МПС, чужда собственост, след като е употребил алкохол, наркотични
вещества или техни аналози и е отказал установяването на концентрацията на
алкохол, наркотични вещества или техни аналози с дрегер
или чрез медицинско изследване.Основната предпоставка за реализиране отговорността
по чл. 174, ал.3 от ЗДвП е лицето да има качеството водач. В процесния случай към момента на проверката и съставянето на
двата броя АУАН П.К. не е имал качеството водач. Към момента на проверката процесното МПС не се е намирало в движение, което да бъде
преустановено след сигнал на полицейските служители, а е било спряло. На един
по-ранен етап полицейските служители са имали всички необходими законови и
фактически предпоставки да подадат сигнал за преустановяване движението на процесния автомобил, в момента, в който са възприели, че
същият нарушава правилата за движение, но по необясними причини те не са
сторили това.Иска се съдът да отмени
Решение № 260126/12.4.2021г., постановено по АНД №127/2021г., по описа на
Районен съд - гр.Ямбол, и вместо него да постанови друго, с което по жалбата на
П.С.К., да отмени наказателно постановление №
20-0813-002078 от 27.11.2020 година, издадено от началник сектор към ОДМВР
Ямбол, с-р пътна полиция Ямбол и наказателно
постановление № 20-0813-002079 от 27.11.2020 година, издадено от началник
сектор към ОДМВР Ямбол, с-р пътна полиция Ямбол.
В съдебно заседание касаторът
П.С.К., се представлява от адв. Н.Н., който поддържа жалбата
по съображения, че обжалваното решение е постановено при неустановена
фактическа обстановка в своята пълнота, която е от значение за случая.
Необосновано първоинстанционният съд отказал
исканията на защитата за поставяне в очна ставка между свидетели очевидци,
водени от жалбоподателя, и разпитаните свидетели очевидци при съставянето на
двата броя актове за установяване на административни нарушения. Също така
неоснователно и без никакви мотиви съдът отхвърлил искането на защитата за
назначаване на съдебно-техническа експертиза. Без никакви мотиви първоинстанционният съд е приел за осъществена изложената в
два броя наказателни постановления фактическа обстановка по отношение на
доверителя му П.С.К., а именно че същият е управлявал процесния
автомобил по посочения маршрут и е отказал за му бъде извършена проверка за
наличие на алкохол и наркотични вещества. Първоинстанционният
съд не е положил усилия да провери тази обстановка в пълнота, а възприема само
показанията на разпитаните свидетели при съставянето на двата акта за
установяване на административно нарушение. Не обръща внимание, че за ангажиране
на отговорността на лицето по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, санкционираното лице
следва да има качеството водач, а както се установило от частично събраните
доказателства пред Районен съд гр. Ямбол, жалбоподателят не е имал това
качество. Свидетелите при съставяне на акта са могли да спрат автомобила
непосредствено при разминаването им, както твърдят в дадените от тях показания,
предвид че същият автомобил се е движел в забранената посока за движение след
забранителен знак „В1“. Полицейските служители са направили път на този
автомобил, не са му дали ясна сигнализация или по някакъв друг начин да му
укажат да спре своето движение, а са го последвали и в един момент, в който
жалбоподателят се намира извън автомобила, отиват при него и го поканват да
даде проба за алкохол и наркотици, предвид че бил водач. Счита, че по делото не
е установено качеството водач на жалбоподателя, поради което този негов отказ
не следва да бъде санкциониран за всеки от двата отказа по 2000 лева.В този
смисъл моли съдът да постанови съдебен акт като отмени първоинстанционното
решение. В случай че прецени за необходимо да се съберат допълнителни
доказателства, с оглед установяване фактическата обстановка в пълнота по
случая, да се върне делото на първоинстанционния съд
за разглеждане от друг състав, а в случай че установи, че са събрани всички
доказателства по делото, моли да отмени обжалваните наказателни постановления,
с които на доверителя му са наложени две наказания по 2000 лева.
Ответната страна Областна дирекция на МВР – Ямбол, се
представлява от юрисконсулт З.А., която моли съдът да остави жалбата без
уважение.Счита, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, мотивирано. По делото пред първоинстанционния
съд се събрали всички относими към случая
доказателства, съдът ги е обсъдил и правилно е направил своите изводи.
Неоснователни са твърденията за това, че решението е немотивирано, както и че
съдът не е положил необходимите усилия, за да събере всички доказателства
относно случая.Не счита, че има основание за връщане на делото за разглеждане
от друг състав на съда. Фактическата обстановка е изяснена, решението е
правилно и законосъобразно и моли със своя съдебен акт касационният състав да
го потвърди.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от ЯОП намира решението
на районния съд за правилно и законосъобразно. При допуснатите административни
нарушения, санкционирани по надлежния ред, съдът правилно е потвърдил
обжалваните наказателни постановления.Затова моли съдът да остави жалбата без
уважение.
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна.Решението на
Ямболски районен съд е правилно и съобразено със събраните по делото
доказателства.
ЯРС е бил сезиран с жалба срещу Наказателно постановление № 20-0813-002078/27.11.2020
год. на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Ямбол, с което на осн.
чл. 174, ал.3 ЗДвП на касатора е наложено наказание
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от управление на МПС за срок от 24 месеца
за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із -2539 на МВР са отнети 12 контролни точки и срещу
Наказателно постановление № 20-0813-002079/27.11.2020 год. на Началник сектор
ПП при ОДМВР Ямбол, с което на осн. чл. 174 ал.З ЗДвП
на касатора е наложено наказание глоба в размер на
2000 лв. и лишаване от управление на МПС за срок от 24 месеца за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП като на основание Наредба № Із
-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.Съдът е събрал писмени и гласни доказателства, въз
основа на които е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 17.11.2021 год. в 21:35 часа свидетелите С. К. и П.
А. - служители на РУ Ямбол движейки се със служебния автомобил по ул. „****“
забелязват, че срещу тях се движи л.а. *** с peг. № ***.
Спират служебния си автомобил, за да изчакат движещия се срещу тях автомобил да
премине, за да се разминат. Тогава на светлините на автомобила, забелязват, че
л.а. *** се управлява от жалбоподателя П.С.К.. Обръщат посоката на движение на
служебния автомобил след автомобила управляван от жалбоподателя, тъй като
знаят, че същия е лишен от право да управлява МПС. Двата автомобила преминават
по ул. „***,“ и „***“ където на кръстовището с ул. „*** А. го губят от поглед.
Забелязват го отново на кръстовището на ул. „***“ и ул. „****“ . Приближават
автомобила и установяват, че жалбоподателят е извън него, а на мястото на
водача седи свидетелката А. С.. В автомобила е бил и техен приятел - Р.К. В..
Полицейските служители извършили проверка на документите на жалбоподателя и поискали
съдействие от служители на Пътна полиция за проверка на жалбоподателя за
употреба на алкохол и наркотични вещества. На място пристигнал свидетелят М.Г.,
заедно с колежката си К.А. - служители на сектор пътна полиция при ОДМВР Ямбол.
Свидетелят Г. поканил жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство „дръгтест дрегер 5000“ употреба на алкохол с техн.
средство „Дрегер алкотест
7510“.За констатираните нарушения на чл. 174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя са
съставени два АУАН. Издаден му е талон за изследване на кръвта № 001239, който К.
отказал да получи. Отказът му е удостоверен с подпис на свидетел.Въз основа на
така съставените АУАН са издадени атакуваните наказателни постановления, които
са връчени на жалбоподателя на 14.01.2021 год.
Съдът е кредитирал показанията на свидетелите К. и А.,
като логични, последователни и взаимно допълващи се. Двамата свидетели са
забелязали, че автомобилът се движи срещу управлявания от тях автомобил.
Изчакали са го, за да могат да се разминат и са установили, че се управлява от
жалбоподателя П.С.К.. Познавали са го добре, във връзка с работата им и са
знаели, че същия е лишен от право да управлява МПС, което е станало и причина
да го последват.Съдът не е дал вяра на показанията на свидетелите А. С. и Н. Ж.,
които са в близки и приятелски отношения с жалбоподателя и са противоречиви.
Докато свидетелката С. заявява, че в пицария „****“, жалбоподателя е получил
телефонно обаждане и след това са тръгнали с автомобила, като тя е управлявала
автомобила, то свидетелят Ж. заявява, че жалбоподателят му се е обадил по
телефона и е поискал да разговарят. Понеже живеел на ул. „***„ № 8 в близост до
пицария „**** е забелязъл, че жалбоподателя,
свидетелката С. и приятелят им В. отишли пеш от пицарията до тях, като
автомобила на жалбоподателя се е намирал на паркинга пред блока в който живее.
Не се оспорват обстоятелствата, че касаторът
е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества и алкохол. Спорът
по делото се свежда до това дали П.С.К. е имал качеството водач на процесното МПС, за да бъде ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Споделят се доводите на ЯРС по приложението на закона.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда три изпълнителни деяния, а
именно отказ за тестване за употреба на алкохол и/или наркотични вещества с
техническо средство или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози.„Изразът „и/или“ означава, че водачът е длъжен да съдейства,
когато компетентният орган поиска да го изпробва както само за употреба на
алкохол, така и само за употреба на наркотици, а така също и за употреба на
двете. Макар да са уредени в една разпоредба и съответно да имат една и съща
правна квалификация, двата отказа съставляват две отделни нарушения, тъй като
се осъществяват от две отделни деяния, всяко едно от които е основание за
ангажиране на отговорността по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Твърдението на касатора, че
към момента на проверката К. не е имал качеството на водач се основава
единствено на свидетелските показания на А. С. и Н. Ж., които са противоречиви досежно обстоятелството как К. и С. са се придвижили до
блока, в който живее Ж., Ж. не е видял С. да
управлява автомобила. Правилно са кредитирани като безпротиворечиви
показанията на полицейските служители, и двамата заявили, че са разпознали К.
като водач на автомобила при разминаване със служебния автомобил и са го
последвали. В тази връзка съдът счита твърдението, че К. не е имал качеството
водач на автомобила за неподкрепена с доказателства защитна теза. С оглед на
събраните по делото доказателства, писмени и гласни, обоснован е крайният извод
на съда за установени две нарушения по чл. 174, ал.3 ЗДвП, тъй като К. е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с помощта на
техническо средство и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техните аналози на техническо средство, поради което е
бил правилно санкциониран. Решението на ЯРС като правилно следва да бъде
потвърдено. Изходът на спора обуславя и основателност на претенцията на
ответника по касацията ОДМВР-Ямбол за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, която следва да се присъди в минималния размер по Наредбата за
заплащане на правната помощ - 80 лева, тъй като по делото е проведено само едно
съдебно заседание с участие на представител на ответника по касацията.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260126/12.04.2021г.
постановено по АНД №127/2021г. по описа на Районен съд Ямбол.
ОСЪЖДА П.С.К. ***, ЕГН **********,*** сумата от 80/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не
се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/не се чете
2./п/не се чете