П Р И С Ъ Д А №

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански районен съд  ІV - наказателен състав в открито съдебно заседание на 27.11.2017 г. в състав:          

                                                                                                                                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИСКРА КАСАБОВА

 

             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.О.М.

                                                               2.Д.М.

 

при секретар Ц.Ц.и Прокурор Р.К., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НОХД №317/2017 год. по описа на ВРС, въз основа на Закона и доказателствата:

 

П Р И С Ъ Д И   :

 

            ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА:

 

Т.Х.Р. родена на ***г***, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана  /реабилитирана/, пенсионер, с полувисше образование, с ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ:

В това, че в началото на м.февруари 2014г. в гр.В., в съучастие като извършител с неустановено лице е съставила неистински частни документи - пълномощно за разпоредителни действия с поземлен имот №120028, нива III категория с площ от 43,005 дка, находящ се в землището на с.М., декларация по чл.264 ал.1 ДОПК и декларация по чл.25 ал.8 ЗННД, на които бил придаден вид, че са писмени изявления на Ц.М.Т., и на 07.02.2014г. в същия град ги е употребила, като ги е представила пред св.Е.Д.К. и нотариус Р.С., за да докаже, че между нея и Т. съществува правно отношение, а именно, че е надлежно упълномощена от Т. за разпоредителни действия със същия поземлен имот - престъпление по чл.309 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, поради което

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.309 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.54 от НК, Я ОСЪЖДА НА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за срок от три години.

И

в това, че на 07.02.2014г. в гр.В., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила у Е.Д.К. заблуждението, че е надлежно упълномощена от Ц.М.Т. да продаде собствения му поземлен имот №120028, нива III категория с площ от 43,005 дка, находящ се в землището на с.М. и с това му е причинила имотна вреда на Е.Д.К.  в размер на 16150 лв., и на В.Д.К. в размер на 16150 лв., или общо им е причинила имотна вреда в размер на 32300 лв., като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 НК., поради което и

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1, вр. чл.54 от НК, Я ОСЪЖДА НА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.23, ал.1 от НК, ГРУПИРА наказанията по настоящото НОХД, като й определя ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО наказание в размер на по - голямото от двете, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

        

ПОСТАНОВЯВА на осн. чл.112 ал.4 от НПК - веществените доказателства оригинални документи, послужили за издаване на лична карта и паспорт:Заявление № 06726192 за издаване на документи за самоличност на български гражданин, намиращи се в найлонов плик "джоб" от ДП том І, стр.155-161 - ДА ОСТАНАТ В ДЕЛОТО.

 

ОСЪЖДА подсъдимата Т.Х.Р. със снета по делото самоличност да заплати направените по  делото разноски в размер на 429.18 лв., по сметка на ОД на МВР-гр.В., както и 60.00 лв. по сметка на ВРС.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15 дневен срок, считано от днес пред ВОС.

 

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

           

                                                                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                                              2.

           

           

 

Мотиви към Присъда №50  по НОХД №317 по описа на ВРС за 2017г.

Врачанска районна прокуратура е предявила обвинения против подсъдимата Т.Х.Р. ***, за това че в началото на м.февруари 2014г. в гр.В., в съучастие като извършител с неустановено лице е съставила неистински частни документи - Пълномощно за разпоредителни действия с поземлен имот №120028, нива III категория с площ от 43,005 дка, находящ се в землището на с.М.,  Декларации по чл.264 ал.1 ДОПК и Декларация по чл.25 ал.8 ЗННД, на които бил придаден вид, че са писмени изявления на Ц.М.Т., и на 07.02.2014г. в същия град ги е употребила, като ги е представила пред св.Е.Д.К. и нотариус Р.С., за да докаже, че между нея и Т. съществува правно отношение, а именно, че е надлежно упълномощена от Т. за разпоредителни действия със същия поземлен имот - престъпление по чл.309 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК,

 

И за това, че на 07.02.2014г. в гр.В., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила у Е.Д.К. заблуждението, че е надлежно упълномощена от Ц.М.Т. да продаде собствения му поземлен имот №120028, нива III категория с площ от 43,005 дка, находящ се в землището на с.М. и с това е причинила имотна вреда на Е.Д.К. в размер на 16 150 лв. и на В.Д.К. в размер на 16 150 лв., или общо им е причинила имотна вреда в размер на 32 300 лв., като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл.210 ал.1, т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК

Производството се движи по общия ред, предвиден в НПК.

Прокурорът, представляващ Врачанска районна прокуратура поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянията, като пледира за налагане на наказание в размера предвиден от закона съобразно  изискванията на чл.54 от НК, като намира, че това наказание ще изиграе своята превъзпитателна роля по отношение на подсъдимата.

            Подсъдимата Т.Х.Р. *** не се признава за виновна по повдигнатите и обвинения, а чрез служебният си защитник адв.В.Ф. от ВАК, пледира за оправдателна  присъда и алтернативно за налагане на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК в предела на минимума.

По делото от пострадалите Е.Д.К. и В.Д.К. не е предявен граждански иск, като същите не са заявили въпреки дадената им възможност и желание да се конституират в качеството им на частни обвинители в процеса.

            Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, констатира следната фактическа обстановка:

Св.Ц.М.Т. ***, където живеел и през 2014г., а и по настоящем. Той притежавал наследствена земя в землището на с.М., в местността „Гъстия шумак”, която представлявала нива ІІІ - категория с площ от 43,005 дка. От показанията на св.Ц.М.Т. се установява, че въпросният имот както през предходните години, така и през 2014г. е бил отдаден под аренда на местен земеделски производител - А.Б., и е категоричен, че не познава останалите свидетели по делото, нито подсъдимата Р. и не е упълномощавал, никой да се разпорежда с имота му, като го продава.

Така когато през есента на 2014г. се обадил на арендатора, за да разбере кога ще дават рентата, последният му отвърнал че няма каква рента да търси, след като си е продал земята.Св.Т. бил силно озадачен от наученото, тъй като не само не бил продал земята си, но и дори не си бил помислял за това. Научавайки, че земята му е продадена св.Т. посетил Агенцията по вписванията и Общинската служба „Земеделие” в гр.Б.С.от където научил, на кого е продадена, след което подал жалба в полицията, за което било образувано досъдебно производство.

Св.Е.К. бил управител на фирма „К.”***, а брат му св.В.Д.К. бил съдружник в същата фирма, която била с предмет на дейност  транспорт.  Извън основният  предмет на дейност на фирмата двамата братя закупували и земя, като приоритетно с това се занимавал св.Е.К., както в лично качество, така и като пълномощник на своя брат - св.В.Д.К., който го бил упълномощил с пълномощно с нотариална заверка от 17.04.2012г. на нотариус №595 на Нотариалната Камара - Д.А.с район на действие РС - гр.С.. Отношенията между двамата братя били така уредени, че преговорите за закупуването на земя основно се водели от св.Е.К., който съгласно пълномощното преговарял, както намери за добре и заплащал уговорената цена с общи средства, собственост  - негова и на брат му - В.К., като по този начин двамата братя си поделяли печалбите от дейността на фирмата. По подобен начин се развили събитията и около процесната сделка с подсъдимата Т.Р..

Подсъдимата Т.Х.Р. на 79г. /75г. към датата на извършване на деянията/ е родена на ***г***, но живее в гр.В., на ул.„***” ***, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана/реабилитирана/, пенсионер, с полувисше образование, с ЕГН **********.

В началото на месец февруари 2014г. подсъдимата Т.Х.Р. се сдобила по неустановен начин с личните данни на св.Ц.М.Т. ***, когото не познавала и с когото нямала никакви отношения, както и с информация за притежаваната от последния земеделска земя. С намерението да се представи за пълномощник на св.Т. и да продаде земята му подсъдимата подготвила необходимите документи, като сама изписала ръкописния текст на пълномощно според, което Ц.Т. уж я упълномощавал да продаде неговият собствен поземлен имот №120028, нива ІІІ категория с площ от 43,005 дка, находящ се в землището на с.М.. Също така Р. изписала ръкописния текст на 2 бр.декларации по чл.264 ал.1 ДОПК от името на Т. за липса на не погасени задължения, както и ръкописния тест на Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД за гражданство и гражданско състояние отново от името на Т..

 Така попълнените документи подсъдимата Р. предала на неустановено лице от мъжки пол, което на дата 05.02.2014г. се явило в Община Б., за да завери документите. 

В Община Б. пред свидетелите Я.Б.Г. - Секретар на Общината, и М.М. - куриер в деловодството, неустановеното лице се представило за св.Ц.М.Т. ***, и подписало посоченото пълномощно за ,,упълномощител” и декларациите за ,,декларатор”, като изписало и трите имена ,,Ц.М.Т.” до подписите на трите документа.

Съгласно установената практика на работа в общината св.М. поставила на документите щемпели за удостоверяване на подписите и попълнила реквизитите в тях, докато св.Я.Б., извършила нотариалното заверяване на документите, тъй като била натоварена да осъществява тези функции съгласно Заповед №627 от 15.12.2011г. на Кмета на общината.

По посочения начин на въпросните документи бил придаден вид, че съставляват истински частни документи с нотариална заверка на подписите, а на пълномощното и по отношение на съдържанието му изхождащи от св.Т..

 Видно от приложените по делото в оригинал/л.52 – 53, 23 т.І от ДП/ и препис /л.46 - 49 т.І от ДП/ документи, както следва:

- 1бр. Пълномощно с рег.№52 и 53 от 05.02.2014г.;

- 2бр.Декларации по чл.264, ал.1 ДОПК с рег. №49 и 51/05.02.2014г.

- 1бр. Декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД с рег. №50/05.02.2014г., същите са заведени в общият Регистър на Община Б.  от дата 05.02.2014г./л.90 т.І от ДП/.

След заверяването на посочените документи неизвестното лице върнало пълномощното и декларациите на подсъдимата Т.Х.Р.. Последната била наясно, че частните документи са неистински, но въпреки това се представила за надлежно упълномощена от св.Т. и в това си качество на 06.02.2014г. се явила и подала до Общинска Служба Земеделие/ОСЗ/ - гр.Б.Б.С.- Заявление №457/14г., с което поискала издаване на необходимите за продажбата на процесния имот документи - Скица и Удостоверение за характеристика на имот за определяне на данъчна оценка по отношение на имот №120028 намиращ се по КВС/карта за възстановена собственост/ на с.М., община Б.. От гр.В. до ОЗС - гр.Б.Б.С.и обратно подсъдимата според заявеното от нея отишла с такси, което я взело от пред домът и`, и което било ангажирано от неизвестното и лице.

Същевременно сутринта на 07.02.2014г. подсъдимата Т.Р. посетила офис на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД в гр.В., където сключила договор за предоставяне на мобилни услуги /видно от приложеното копие/ и получила СИМ - карта с № 0897/ 067574 и чрез нея на обяд на същият ден в 12.05ч. /видно от разпечатка от мобилен оператор/л.152 т.І от ДП/се свързала с джиесем номер 0887/562516 на непознатия й св.Е.Д.К., за когото знаела, че изкупува земеделска земя в региона.

Осъществявайки телефонният разговор със св.Е.К. - подсъдимата Т.Р. се представила пред него за пълномощник на собственика на имота с №120028, като му обяснила, че е подала заявление за издаване на скица до ОСЗ - гр.Б.С., и му предложила земята за продажба. След проведения телефонен разговор с подсъдимата св.Е.К. ***, за съществуването на имота, както и твърдението на подсъдимата за подадените документи, като установил, че Заявление действително било подадено. Всичко това създало в него впечатление, че предстои една обичайна сделка, а наред с факта, че имота бил голямо парче земя и при това на едно място св.Е.К. не се колебал, а върнал обаждането/като провел два разговора с подсъдимата Т.Р. в 12.16ч. и в 12.20ч.  /видно от разпечатка от мобилен оператор/л.152 т.І от ДП/ с предложение да закупи земята, чийто пълномощник е подсъдимата срещу сумата от 750 лв. на дка, която сума подсъдимата охотно приела след ново проведен в 12.29ч. /видно от разпечатка от мобилен оператор/л.152 т.І от ДП/ разговор. Около 14.30  - 15.00 часа на същия ден двамата се срещнали в гр.В., като на срещата свидетеля К. дошъл заедно с приятелят си св.Т.Т. и се уговорили за това обвиняемата да преупълномощи св.Е.К. за разпоредителни действия със същия имот, а срещу това той да й заплати цената от 32 300 лв.

След като се срещнали в уговорения час се отправили и посетили кантората в гр.В. на нотариус № 26 на НК - Р.С. *** действие РС - гр.В., където подсъдимата Р. представила процесните документи на свидетеля Е.К. и на нотариуса, като им заявила, че лицето Ц.Т. е неин съпруг и че тези документи са изготвени от него, както и че продават земята си, понеже синът им бил починал, а имали и болни хора в семейството и се нуждаели от парите.

Нотариус С. направила проверка, чрез разговор по телефон с Община - Б. и чрез Справка от националната база данни, която е направена в 15:44:35 часа на 07.02.2014г., и с която се установява валидността на личната карта на лицето преупълномощител, тоест на подсъдимата. След като се уверила, че документите са вписани в общинския регистър на община Б., заверила подписа на подсъдимата Т.Р. под Пълномощно с Рег.№ 596/07.02.2014г., с което подсъдимата Р., като пълномощник на Ц.М.Т., упълномощавала заедно и по отделно свидетеля Е.К. и неговият брат В., за разпоредителни действия с Поземлен имот №120028, нива ІІІ категория с площ от 43,005 дка, находящ се в землището на с.М.. Още докато били в сградата на нотариата и след като получил пълномощното съобразно постигнатата уговорка св.Е.К. в присъствието на служителите на нотариуса и приятелят си Т.Т. платил в брой на подсъдимата Т.Р. сумата от 32 300 лв., понеже последната не пожелала превеждането им по банков път, като на място отказала да преброй парите понеже не се съмнявала в добронамереността на К.. При това от подсъдимата Р. по твърдение на свидетелите Е.К. и Т.Т. била подписана и разписка за предадената и от св.Е.К. сума в размер на 32 300 лв., която разписка не е приложена по делото понеже по данни на св.К. е била изгубена при наводнението от 01.08.2014г. След предаването на парите всеки от тях си тръгнал. Е.К. дори предложил на подсъдимата със св.Т. да я съпроводят до домът и, или да и викнат такси, тъй като си тръгвала с много пари, но тя заявила, че не се притеснява, защото никой не знае, че има тази сума в себе си. Св.К. помолил подсъдимата, след като се прибере в дома си и преброи парите да му върне разговор – че се е прибрала безпроблемно и че всичко е наред, което между впрочем последната сторила, като последното и обаждане към телефона на св.Е.К. видно от приложената по делото разпечатка от мобилен оператор/л.152 т.І от ДП/ е в 16.30 часа. Пак от същата разпечатка е видно, че хронологията на обажданията е три обаждания от подсъдимата към св.Е.К. и четири обаждания от него към нея, в интервала от в 12.05 часа до 16.30 часа на 07.02.2014г.

Съобразно уговореното между двамата братя К. половината от платените на подсъдимата 32 300 лв. била собственост на св.Е.К., а другата половина - на брат му, св.В.К..

Няколко дни по късно - на 11.02.2014г. св.Е.К. се явил при нотариус Г.Х. в гр.Б.Б.С.и след като представил пълномощното, с което бил преупълномощен от подсъдимата Р. заявил, че продава процесния имот на своя брат, за което нотариусът съставил Нотариален акт №90, т.І, рег.№ 633, Нотариално Дело № 80 от 11.02.2014г.

След като в края на 2014г. св.Ц.Т. установил, че земята му е продадена предявил претенциите си пред РС-гр.Б.С., където било образувано гражданско дело №715/14г. по описа на същия съд, което дело приключило в негова полза с Решение №139 от 19.05.2015г. влязло в законна сила на 09.03.2016г. С постановеното решение договорът за покупко-продажба, обективиран в горепосочения Нотариален акт, бил обявен за нищожен.

 

От приобщената по делото СЪДЕБНО ПОЧЕРКОВА ЕКСПЕРТИЗА /Протокол №454/08.12.2015г./, изготвена от вещото лице Е.М.Т. / л.31-32 т.ІІ от ДП/, се установява, че предвид качеството на представения документ не може да се отговори на въпроса  - Дали подписа за „Потребител Т.Х.Р.” в копието на Формуляр за регистриране на потребител за предплатени услуги от Комсо България Мобайл от 07.02.2014г. е изпълнен от Т.Х.Р.?

От приобщената по делото СЪДЕБНО ПОЧЕРКОВА ЕКСПЕРТИЗА /Протокол №160/27.05.2016г./, изготвена от вещото лице Е.М.Т. /л.47-49 т.ІІ от ДП/, се установява, че подписа за „Потребител Т.Х.Р.” в предоставените два броя копия на „Формуляри за регистриране на потребител за предплатени услуги” от Комсо България Мобайл от 07.02.2014г., е копие на подписа изпълнен от Т.Х.Р..

 

Съгласно заключението по назначената в хода на досъдебното производство и приобщената по делото СЪДЕБНО - ПОЧЕРКОВА ЕКСПЕРТИЗА/Протокол №348/18.09.2016г./, /л.24 - 27 т.ІІ от ДП/, изготвена от вещото лице Н.Н.В. се установява следното:

По пункт І :

Ръкописния текст в Пълномощно с рег. №52 и №53, Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД, с рег. №50, Декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК с рег. №49 без имената - Ц.М.Т. и Ксерокопие на Декларация по чл.264 ал.1 с рег. №51 изписани - след „Упълномощители”, след „декларатор” след „подпис, печат на декларатора” и ръкописните текстове в отпечатъците от щемпели в документите са изпълнени от Т.Х.Р..

 

Ръкописния текст в Ксерокопие на Декларация по чл.264 ал.1 с рег. №51 от Ц.М.Т. без името - Ц.М.Т. след „подпис, печат на декларатора” и без ръкописния текст в отпечатъка от щемпел е ксерокопие ръкописен текст изпълнен от Т.Х.Р..

 

 Ръкописните текстове в отпечатъците от щемпели в Пълномощно с рег. №52 и №53, Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД, с рег. №50, Декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК с рег. №49 са изпълнени от М.М..

Ръкописния текст в отпечатъка от щемпел в Ксерокопие на Декларация по чл.264 ал.1 с рег. №51 е ксерокопие на ръкописен текст изпълнен от М.М..

 

Ръкописните текстове  - „Ц.М.Т.” изписани - след „Упълномощители”, в Пълномощно с рег. №52 и №53, след „декларатор” в Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД, с рег. №50, след „подпис, печат на декларатора” в Декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК с рег. №49 и в Ксерокопие на Декларация по чл.264 ал.1 с рег. №51 -  не са изпълнени от лицата Т.Х.Р., Ц.М.Т., Я.Т.Б. и М.Д.М..

По пункт ІІ :

Подписите положени след „Упълномощители”, в Пълномощно с рег. №52 и №53, след „декларатор” в Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД, с рег. №50, след „подпис, печат на декларатора” в Декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК с рег. №49 и в Ксерокопие на Декларация по чл.264 ал.1 с рег. №51 - не са изпълнени от лицата Т.Х.Р., Ц.М.Т., Я.Т.Б. и М.Д.М..

 

Подписите в отпечатъците от правоъгълните щемпели в Пълномощно с рег. №52 и №53, след „декларатор” в Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД, с рег. №50, след „подпис, печат на декларатора” в Декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК с рег. №49 са изпълнени от Я.Т.Б.. Подписа в отпечатъка от щемпела в Ксерокопие на Декларация по чл.264 ал.1 с рег. №51 - е ксерокопие на подпис изпълнен от Я.Т.Б..

 

От приобщената по делото СЪДЕБНО ПОЧЕРКОВА ЕКСПЕРТИЗА /Протокол №125/20.04.2016г./, изготвена от вещото лице Е.Ф.Н. /л.40 от том ІІ от ДП /, се установява, че ръкописният текст „И.К.Ц.и К.М.К.” в един бр. бележка е изпълнен от Я.Б..

 

Изложената фактическа обстановка отразена в обвинителният акт се доказва по безспорен начин от събрани по ДП №21/2015г. по описа на ОД-МВР-В. /ПРП  №356/2015г. на ВРП/ и по делото доказателствени материали:

- от свидетелските показания на разпитаните по делото в двете фази на производството свидетелите - Е.Д.К., В.Д.К., Ц.М.Т., Д.Д.Т., М.Д.М., Я.Г.Б., Ц.Б.Д., Т.Ф.Т. и на Р.С.М., като част от показанията на последната свидетелка,  прочетените на основание чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК.

- частично от обясненията на подсъдимата дадени в хода на съдебното следствие, които ще бъдат обсъдени по-долу.

- от съдържащите се по делото четири броя експертизи, както следва: СЪДЕБНО - ПОЧЕРКОВА ЕКСПЕРТИЗА /Протокол №454/08.12.2015г./, СЪДЕБНО - ПОЧЕРКОВА ЕКСПЕРТИЗА /Протокол №160/27.05.2016г./, СЪДЕБНО - ПОЧЕРКОВА ЕКСПЕРТИЗА /Протокол №348/18.09.2016г./ и  СЪДЕБНО - ПОЧЕРКОВА ЕКСПЕРТИЗА /Протокол №125/20.04.2016г./, приобщени по реда на чл.282 от НПК,

- от писмените доказателства, събрани на досъдебното и съдебно производство, както следва:

- том първи: жалба, копие от нотариален акт №90 том І рег. №633 дело №80/11.02.2014г., молба до нотариус, копие от протокол за доброволна делба на земеделска земя, скица, удостоверение за данъчна оценка, копие от пълномощно №597/07.02.2014г., Пълномощно за разпоредителни действия с поземлен имот №120028, нива III категория с площ от 43,005 дка, находящ се в землището на с.М., с рег.№52 и 53 от 05.02.2014г., 2бр. Декларации по чл.264, ал.1  от ДОПК с рег. №49 и 51 от 05.02.2014г. и Декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД №50/05.02.2014г. в копие и оригинал, пълномощно от 17.04.2012г. с рег. № 10501 и 10502, жалба от Е.К., Протоколи за снемане на сравнителни образци от подпис и почерк на Т.Р., на Е.К., на Ц.Т., на И.П., на М. М., на Я.Б.,***, приходна квитанция, справка за съдимост, характеристика, ведно с криминалистична регистрация, докладна записка, Протоколи за снемане на сравнителен материал от отпечатъците на щемпел, на печат и на щемпел за кмет на община Б., копие от Заповед №627/15.12.2011г. на кмета на община Б., копие от общ регистър от 05.02.2014г. на Община Б., копие от отчетна форма за явяване на работа за м.02.2014г. на община Б., Заповед №23/16.01.2012г. на кмета на община Б., копие от фактури за закупуване на печати и щемпели на община Б., писмо от ОС „Земеделие” Б.С., копие от заявление, пълномощни и удостоверение за характеристика на имота, удостоверение от Служба по вписвания гр.В., писмо от ОД „Земеделие”-В., справка за криминални прояви, писмо от Виваком, писма от МТел, ведно с разпечатки,  писмо от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ведно с разпечатка от мобилен оператор - л. 151-152 т.І от ДП/, писмо от ОД-МВР-В. група БДС,  ведно със заявление за издаване на документи за самоличност на български гражданин, постановление за обявяване за ОДИ.

- том втори: постановление за спиране, Определение №693 на ВРС, протоколи за разпит на свидетели Ц.Б.Д., Е.Д.К., Я.Т.Б.-Г., копие от тефтер на св.Б.,  Р.С.М., справка от Централната база данни на НК на РБ, протокол за снемане на сравнителни образци от подпис и почерк на Я.Т.Б.-Г., писма от и до мобилните оператори, копие от формуляр за регистриране на потребител на предплатени услуги, писма от Теленор, писмо от и до Българско речно плаване, молба от Е.К. и документи към нея в копие, пълномощно, копие от протокол по НОХД №942/2016г. по описа на ВРС.

 - том трети:ксерокопия от документи по НОХД№276/2012г. на РС-Б.С..

- ЧНД №461/2017г. по описа на ВКС, както и приложените в хода на съдебното следствие

- Допълнително решение №206 по ГД №715/2014г. на РС-Б.С., справка съдимост, заверено копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот №153 том – І дело 654/88г., прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал.

 

С оглед на тези писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав, счете авторството на процесните деяния за безспорно доказани, като в конкретиката на случай, намира, че са налице всички обективни и субективни признаци от състава на всяко от двете престъпления, въз основа на което и направи следните правни изводи:

Свидетелят очевидец - Е.К. дава последователни, обективни и изчерпателни показания, които напълно се кредитират от съда, постановил присъдата. От тези гласни доказателствени средства се установяват елементите от престъпното поведение на подсъдимата по възбуждане на заблуждението у него, като физическо лице. Неговите показания са пряк доказателствен източник за фактите, че подсъдимата го е излъгала, че е била надлежно упълномощена от „своя съпруг” - св.Ц.М.Т. да продаде наследствената му земя находяща се в землището на с.М., с което е мотивирала св.Е.К. да извърши процесното имуществено разпореждане с паричната сума от 32 300 лв., тъй като именно за това, той се е съгласил да и предаде тази сума. Въвеждане на свидетеля в заблуждение от страна на подсъдимата, на свой ред е мотивирало - св.Е.К. да и предаде сумата 32 300 лв., с което е настъпила и имотната вреда за него и брат му В.К..

Показанията на свид.Е.К. се потвърждават от показанията на свидетелите В.К., Ц.Т., Р.М., и очевидеца Т.Т. и тези показания съдът кредитира като достоверни, и съответни на обективната истина по делото, както и от всички писмени доказателства, посочени по-горе.

Очертаната фактология се потвърждава и от свид.Т.Ф.Т. който независимо от К. преповтаря случилото се със всичките детайли, включително и по отношение на твърдяното от подсъдимата, че е съпруга на - св.Ц.М.Т. и че е била надлежно упълномощена от него.

Плащането на инкриминираната сумата от 32 300 лв. на подсъдимата не се отрича от нея. Същевременно този факт се удостоверява от показания на свид.Е.К., както и се потвърждава и от показанията на свид.Т.Ф.Т.. И двамата свидетели сочат, че самото предаване е станало в присъствието на служителите от кантората на нотариус С., като освен това за сумата е имало издадена разписка с подписа на подсъдимата, като получател на парите, която е била изгубена от св.Е.К., по време на наводнението от 2014г., поради което и съдът счита, че факта на извършеното предаване на инкриминираната сума пари на подсъдимата и нейният размер е безспорно установен. Самата нотариус С. потвърждава фактите относно извършеното в кантората и преупълномощаване на св.Е.К., от подсъдимата като сочи, че в нейно присъствие пари не са броени и предавани, но че е чула св.Е.К., да пита подсъдимата, дали да и извикат такси, защото е сама и носи много пари.

Свидетелите Д.Д.Т., М.Д.М., Я.Г.Б., изясняват начина на действие в Община Б. и механизма на извършваните от тях нотариални заверявания съгласно утвърдената практика и изискванията на закона, а свидетеля  Ц.Б.Д. свидетелства относно сключения договор за предплатена мобилна услуга с подсъдимата и оператора, който той представлява.

Събраните доказателствени средства в своята съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесния период. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните признаци на процесните престъпления – дата, място, механизъм, така и с авторството на деянията.

 

Съдът подложи на анализ и обясненията на подсъдимата Т.Х.Р. и ги възприе за достоверни в частта, в която се разказва за отиването и до ОСЗ гр.Б.С., както и за това, че са и предадени и е получила парите предмет на обвинението. Не се довери на разказаното от подсъдимата обаче в частта, в която същата твърди, че в предоставените и бланки на пълномощно и декларации, не е попълвала нищо друго освен собствените си данни, както и за това кога, къде, на коя дата и от чии телефон и колко на брой разговори е провела с пострадалия свидетел К.. Вярно е, че обясненията на подсъдимите съгласно чл.115 от НПК са гласно доказателствено средство, но същите са и средство за защита, поради което се депозират без страх от наказателна отговорност/за разлика от свидетелските показания с оглед нормата на чл.290 НК/ и е възможно да съдържат множество неверни обстоятелства. При това положение кредитирането на обясненията на подсъдимата следва да се извършва много внимателно и само в случаите, когато версията и се подкрепя от останалата събрана и кредитирана доказателствена маса. В конкретният случай това не е така, тъй като обясненията на подсъдимата по част от съществените факти са в явно противоречие, както с показанията на свидетелите, така и с приложените по делото писмени  доказателства.

Не възприемливи са обясненията на подсъдимата пред съда, дадени в хода на съдебното следствие в насока, че фактически не е знаела, че ползваните от нея документи са опорочени. В тази насока самата тя си противоречи, тъй като твърди, че още при идването си непознатото и лице и казало, че баща му е тежко болен и се намира в болница в гр.С., при това положение логично би било непознатият и „Т.“, който е тежко болен и на лечение в здравно заведение да я упълномощи, чрез нотариус в гр.С., при което попълването на съдържателната част на пълномощното лично от подсъдимата/включително и личните данните на Т./ би било напълно безпредметно.

 Вместо това излиза, че един толкова болен човек/лежащ в болнично заведение/, както твърди подсъдимата специално е пътувал до с.Б., за да упълномощи подсъдимата с права да се разпорежда със собственият му имот, вместо да стори това в гр.С., или дори в гр.В.. Дори само този факт е достатъчен, за да е наясно подсъдимата Р., че връченото и от непознатото и лице вече заверено пълномощно и декларации са неистински, още повече и при наличието на опита и в тази насока.

При това по делото безспорно е установено, че ръкописния текст, с които е изписан реквизита в инкриминираните документи – съответно Пълномощно за разпоредителни действия с поземлен имот №120028, нива III категория с площ от 43,005 дка, находящ се в землището на с.М., с рег.№52 и 53 от 05.02.2014г., 2бр.Декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК с рег. №49 и 51 от 05.02.2014г. и Декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД №50/05.02.2014г., е изпълнен именно от подсъдимата Т.Р., като това е установено, от изготвената по делото Съдебно почеркова експертиза СПЕ №348/18.09.2015г. / л.27 том втори от ДП/.

Съдът приема твърденията на подсъдимата за несъстоятелни и не подкрепящи се от доказателствата по делото и за плод на една защитна позиция с цел оневиняване.Лансираната защитна теза, че ако подсъдимата е имала знанието за порочността на документите и за това, че лицето - Ц.Т. не е баща на непознатото и лице – представило и се, като приятел на синът и/на когото тя мислела, че прави услуга/, не би извършила поисканите от нея действията, респективно, че са се възползвали от смъртта на сина и, и са злоупотребили с нейната доверчивост - е правно и житейски невярна и това е така, защото ако наистина подсъдимата не беше наясно, че Ц.Т.  реално не я  е упълномощавал, то тя нямаше да попълни както самата твърди празните бланки, които непознатото и лице и е предоставило, нещо повече твърденията и че самата тя е била измамена са несъответни и несериозни, защото, като човек вече осъждан, макар и реабилитиран към датата на настоящите деяния - за напълно идентични документни престъпления - отново с имотен елемент е невъзможно да не се усъмни в разказаната й меко казано „ неправдоподобна история“ още от началото на събитията, така както тя ги описва.

 На отделна плоскост е и факта, че е обичайно да се упълномощава с правата посочени в инкриминираното пълномощно, човек който те познава достатъчно, и е твой близък роднина, приятел или ангажиран за целта юрист, но в конкретиката на казуса следва да се отбележи, че по делото няма, нито едно доказателство в тази насока. Самата подсъдима мълчи, за това какви са причините един абсолютно непознат за нея човек, какъвто е св.Ц.Т. да я упълномощава с посочените права, а и няма данни тя да притежава юридически познания, които да са причина за това. Самият св.Т. в показанията си пред съда заявява, че не е познавал и непознава подсъдимата Р. и че никога нея е упълномощавал за каквото и да било действие, още повече пък за продажбата на имота си, при което извода може да е само един единствен и без апелационен, а именно че св.Ц.Т. не само не е познавал подсъдимата Р., но и че никога нея е упълномощавал с такива права.

На следващо място установено е, че нотариус Р.С. е имала задължението да провери законосъобразността на праводаващият документ - преди издаването на пълномощното, с което подсъдимата Р. преупълномощава пострадалият свидетел св.Е.К. със същият обем права, който и е давало инкриминираното пълномощно. В тази връзка следва да се посочи, че този нотариус е направил всички необходими действия от формална страна за това – направил е справка в Община Б. и в Националната база данни и след, като не е констатирал порочността на въпросното пълномощно, тъй като не е притежавала необходимите инструменти за това, още повече, че нотариус С. не е, нито е експерт графолог, нито притежава свръхестествени или гадателски умения, за да установи нередовността на този документ при положение, че не е имало никакви индиции, които да я накарат да се усъмни в него - е заверила подписа на подсъдимата и съдържанието на Пълномощно с Рег.№ 596/07.02.2014г., с което подсъдимата Т.Р., като пълномощник на Ц.М.Т., упълномощавала заедно и по отделно свидетеля Е.К. и неговият брат В., за разпоредителни действия с Поземлен имот №120028, нива ІІІ категория с площ от 43,005 дка, находящ се в землището на с.М., като по този начин подсъдимата е упълномощила съвсем съзнателно свидетелите К. със същият обем права, който и е давало инкриминираното пълномощно и каквито, тя реално не е притежавала.

Не съответно на обективната истина и в този смисъл невярно е и твърдението на подсъдимата, че се е обаждала на св.К. само два пъти, и то в деня на връщането си от гр.Б.С., при това от телефона на непознатото и лице. Тези и твърдения се оборват, както от свидетелските показания, така и от приложените по делото доказателства.

Първо самият свидетел К. сочи, че именно подсъдимата се е свързала с него от номер № 0897/067574,  чрез който са проведени преговорите по между им.

Второ от Заявлението до ОС”Земеделие” гр.Б.С.е видно, че то е подадено от подсъдимата на 06.02.2014г., което означава, че ако твърденията на подсъдимата бяха верни, то тя е следвало да се е свързала със свидетеля К. на същата дата.

Трето от Формуляра за регистриране на потребител на предплатени услуги на мобилният оператор Теленор, а така също и от писмото справка на Теленор/л.151 т.І от ДП/, е видно, че подсъдимата Т.Х.Р. е станала собственик на номер № 0897/067574 на 07.02.2014г.  Съгласно приложената разпечатка от мобилен оператор /л.152 т.І от ДП/, именно от този номер тя се е обадила на св.К. три пъти, а той на нея четири пъти, при това в часовия диапазон от 12.05.56 до 16.30.40 часа, но не на 06.02.2014г., както твърди тя, а на 07.02.2014г. Тази хронология на събитията се потвърждава освен от писмените доказателства по делото и от свидетелските показания на св.Е.К., а и тези на св.Т., който наред с него е пряк очевидец на развилите се събития в този ден и то от момента на срещата на подсъдимата и св.К..

Относно договора за предплатени услуги. Обичайно мобилните оператори, когато сключват договори за предлаганите от тях услуги ги сключват със съответния титуляр, като към документацията прилагат копие от лична карта на лицето, именно за това, трудно би могло да се приеме, че лице различно от подсъдимата би сключило договор за такива услуги от нейно име, респективно би я подписало в изготвените документи включително и в процесния „Формуляр”. Действително /Формуляра за регистриране на потребител на предплатени услуги/ сключен с „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД в гр.В., въз основа на който подсъдимата Р. /видно от приложеното копие/ е получила СИМ - карта с № 0897/ 067574, е в ксерокопие, независимо от това съдът счита, че липсата на оригиналния документ по делото в никакъв случай не означава,че такъв документ не е съществувал.

В делото са налице ксерокопия на този документ, приложените екземпляра са изведени от системата на оператора, при което липсата му, като оригинален документ по делото не означава, че същият не е съществувал,  още повече, че са налице негови ксерокопия и напълно еднопосочни доказателства, че формуляр за мобилен  номер 0897/ 067574 е бил издаван на 07.02.2014г. от същият мобилен оператор, на името на подсъдимата, като в тази насока са и показанията на св.Ц.Б.Д.. /Отделен е въпроса, че подсъдимата не е представила своя екземпляр в случай, че пази такъв, нито пред разследващите органи, нито и в последствие пред съда с оглед поддържаната от нея защитна версия/.Съвсем удобно тя твърди, че не е сключвала такъв договор и че е ползвала телефона на „непознатото и лице“. В настоящото изложение съдът е обсъдил обясненията на подс.Р. отчитайки двоякия им характер на годно доказателствено средство и израз на защитната и позиция. Отчел е тяхната противоречивост и ги е отхвърлил като недостоверни в тази им част.

Както вече се посочи по горе - Формуляра за регистриране на потребител на предплатени услуги на мобилният оператор Теленор е приложен по делото, не в оригинал, а в копие, тъй като същите се пазели само по една година, съгласно приложените по делото писма от оператора, като това е и причината по делото да са извършени експертизи именно на предоставените ксерокопия, които съдът кредитира като компетентно изготвени и отговорили в пълнота на поставените задачи, и които не са оспорени от страните, като от първата приобщената по делото СЪДЕБНО ПОЧЕРКОВА ЕКСПЕРТИЗА /Протокол №454/08.12.2015г./, изготвена от вещото лице Е.М.Т. / л.31-32 т.ІІ от ДП/, се установява, че предвид качеството на представения документ не може да се отговори на въпроса  - Дали подписа за „Потребител Т.Х.Р.” в копието на Формуляр за регистриране на потребител за предплатени услуги от Комсо България Мобайл от 07.02.2014г. е изпълнен от Т.Х.Р.?

Експерта обаче сочи, че това се дължи на факта, че документа, който е представен е ксерокопие с много лошо качество и затова не може да бъде изследван, тъй като не е добре отразен обекта на изследване – „подписа”.

 Втората СЪДЕБНО ПОЧЕРКОВА ЕКСПЕРТИЗА /Протокол №160/ 27.05.2016г./ приобщената по делото и изготвена от същото вещото лице Е.М.Т. /л.47-49 т.ІІ от ДП/, установява, че подписа за „Потребител Т.Х.Р.” в предоставените два броя копия на „Формуляри за регистриране на потребител за предплатени услуги” от Комсо България Мобайл от 07.02.2014г., е копие на подписа изпълнен от Т.Х.Р., като това се дължи на факта, че изследваните документи не са оригинали, а копия.

В този смисъл съдът приема, че именно подсъдимата лично е сключила този договор - „Формуляр за регистриране на потребител за предплатени услуги”с  мобилния оператор.

Събраните несъмнени доказателства, дават основание на съда да приеме, че обвиненията и по двата текста на НК, са доказани съгласно чл.303, ал.2 от НПК.

Преценени цялостно и поотделно в тяхната връзка и логична последователност, събраните доказателства по делото водят до един единствено логичен и категоричен извод, а именно, че подсъдимата Т.Х.Р. е осъществила процесните деяния.

На първо място подсъдимата независимо от пенсионната и възраст е наказателно отговорно лице и като такава е годен субект на престъпленията, за които са и повдигнати обвинения.

 

По отношение на престъплението по чл.210 ал.1 от НК.

 

Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване на правото на собственост.

Безспорно е установено авторството на деянието, като са налице и двата годни предмета на престъплението измамено лице - свидетелят Е.Д.К., /който има фактическа власт върху съответното имущество, с което да се разпореди/ - и ощетено имущество -  /парична сума/.

От обективна страна:Актът на имуществено разпореждане се осъществява от измаменото лице в случая - свидетелят Е.Д.К., поради формирана у него неправилна представа относно правното основание за това разпореждане, като изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, като в конкретният случай в – една от двете му форми: възбуждане на заблуждение,(въздействие върху съзнанието, което формира неправилни представи).

Изградената неправилна представа, че подсъдимата Т.Х.Р. има нужната представителна власт за разпореждане с имота на св.Ц.Т. в размер на 43,005 дка земеделска земя, а именно поземлен имот №120028, представляващ ІІІ категория, находящ се в землището на с.М., обл.В. в местността „Гъстия шумак”, е намерила израз в поведението на измаменото лице свидетелят Е.Д.К., който мотивиран от неправилната си представа извършва акт на фактическо разпореждане с имуществения предмет, съответно паричните средства в уговорения размер от 32 300 лева, които действия, са в пряка причинна връзка с настъпилата имотна вреда за него и неговият брат В..

Факт, които е безспорно доказан, чрез приложените по делото писмени доказателства - показанията на свидетелите по делото и не се отрича от подсъдимата е, че именно тя е осъществила връзка със пострадалото лице свидетелят Е.Д.К., на който е предложила продажбата на инкриминирания имот и което е създало възприятие у Е.К., че подсъдимата е надлежно упълномощена да се разпорежда със същият.

В следствие на действията на подсъдимата най – стабилното, от които било издаденото пълномощно на името на св.Е.К., което било вписано под №25 рег.597 от 07.02.2014г. в общият регистър за нотариалните удостоверявания за 2014г. на нотариус Р.С. вписана под №26 в регистъра на нотариалната камара на РБ, с район на действие РС-В., и създаденото доверие у пострадалият - подсъдимата е формирала, убеждение у свидетеля, че е коректна и че предоставените от нея документи са редовни и не страдат от някакви пороци, което е мотивирало св.Е.К. за извършеното имуществено разпореждане със сумата от 32 300 лева, представляваща предложената от него цена за процесния имот.

 

Измамата по чл.210 от НК е резултатно, имуществено престъпление, насочено против собствеността, и в завършения си вид винаги има за последица имотна вреда в случая за физическите лица – св.Е. и В.К., като е необходимо чрез заблуждението измаменият да извърши разпоредителни действия, каквито свидетеля Е.Д.К. е извършил със собствените си и и на брат си - вещи/парична сума/, която по силата на сключеният договор е излязла от патримониума на съответният собственик - физическите лица Е. и В.К. и е влязла в патримониума на подсъдимата Т.Х.Р., която последната е получила. Тоест от посочените разпоредителни действия на свидетеля св.Е.Д.К. е последвала имотна вреда, която по отношение на св.Е.Д.К. е в размер на 16 150 лв., а по отношение на св.В.Д.К. е в размер на 16 150 лв., или за двамата свидетели К. в общ размер на 32 300 лв.

            От субективна страна: Деянието е извършено от подсъдимата Т.Х.Р. с пряк умисъл, виновно. Съзнавала е признаците на престъплението и неговите общественоопасни последици и е искала те да настъпят. Категорични са изводите, обезпечени от събраните по делото доказателства, че подсъдимата е имала формирана представа в съзнанието си за формираната заблуда у свид. Е.Д.К.. Подсъдимата е съзнавала, че с действията си възбужда у пострадалото физическо лице заблуждение, че има нужната представителна власт да продаде собствения на - Ц.М.Т. поземлен имот №120028, нива III категория с площ от 43,005 дка, находящ се в землището на с.М., и че като преупълномощи св.Е.К. и неговият брат, то те ще могат да придобият съответният поземлен имот. Нещо повече за наличие на умисъл за извършване на престъплението свидетелства и още едно обстоятелство, преди осъществяване на престъпния състав, а именно знанието на подсъдимата, че не е била упълномощена за извършените действия и че документите, чрез които иска да извърши продажбата на процесната земя са инкриминирани. Показателно е, че за да утвърди собствените си действия тя изтъква пред измаменото лице и пред св.Т., че е съпруга на св.Т.. Доказателствата по делото дават основание за извод, че към момента на подписване на Пълномощно с Рег.№ 596/07.02.2014г., с което подсъдимата Т.Р., като пълномощник на Ц.М.Т., упълномощавала заедно и по отделно свидетеля Е.К. и неговият брат В., за разпоредителни действия с Поземлен имот №120028, нива ІІІ категория с площ от 43,005 дка, находящ се в землището на с.М., у подсъдимата е съществувало изначално измамно намерение.

Наред с горепосоченото от субективна страна е налице и допълнителния субективен признак, квалифициращ деянието като измама, а именно специалната користна цел на подсъдимата - да набави за себе си или за другиго имотна облага под формата на получената от пострадалото лице парична сума, с която на практика се е разпоредила.

Съдът приема, че с деянието си подсъдимата Т.Х.Р. *** от обективна и от субективна страна е осъществила състава на престъплението, като на 07.02.2014г. в гр.В., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила у Е.Д.К. заблуждението, че е надлежно упълномощена от Ц.М.Т. да продаде собствения му поземлен имот №120028, нива III категория с площ от 43,005 дка, находящ се в землището на с.М. и с това е причинила имотна вреда на Е.Д.К. в размер на 16 150 лв. и на В.Д.К. в размер на 16 150 лв., или общо им е причинила имотна вреда в размер на 32 300 лв., като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл.210 ал.1, т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК

Измамата извършена от подсъдимата е квалифицирана според нейният престъпен резултат по чл.210 ал.1, т.5, от НК, като измама извършена в големи размери - това е така, тъй като предмета на измамата надхвърля установения с Тълкувателно решение № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС, долен праг на понятието "големи размери", тъй като нанесения престъпен резултат трябва да е на стойност поне 70 минимални работни заплати относими към датата на деянието и равняващи се на 23 800лв. При причинената вреда /в общ размер от 32 300 лв. съответен на 95 МРЗ/, то и следва че в конкретният случай е така с оглед на факта, че към инкриминираната дата 07.02.2014г. минималната работна заплата за страна е била както следва: считано от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. в размер от 340.00лв. /видно от ПОСТАНОВЛЕНИЕ №249 на МС от 31.10.2013г./, за определяне на минималната работна заплата за страната.

           

По отношение на престъплението по чл.309 ал.1 от НК. Следва да се посочи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени всички правно значими обстоятелства по чл.309, ал.1 НК, касаещи механизма на изготвянето и ползването на инкриминираните документи, тяхното съдържание, времето и начина на изготвянето им и представянето им пред съответните трети лица и търсеният с това резултат.

Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалният поток на документооборота.

Предмет на документните престъпления по Наказателния кодекс са конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение.

Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което е участвало по някакъв начин в престъпното съставяне на опорочения документ и което е ползвало документа, тоест употребило, представило пред орган или лице, за да удостовери определен факт.

Деянието на престъплението по чл.309, ал.1 НК е типично двуактно. Безспорно е, че изпълнителното деяние включва, както съставянето на неистински или преправянето на истински частен документ, така и самото ползване /употреба от дееца/ в конкретния случай на противоправно създадените преди това от подсъдимата в съучастие, като съизвършител с друго неустановено по делото лице - опорочени документи. Ползването означава тяхната употреба, т.е. представянето им пред определен орган или лице, като редовни документи, с оглед удостоверяването или доказването на определено обстоятелство, за което тези документи са съставени, обикновено, за да се докаже, че съществува или не съществува, или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение.

В случая безспорно е, че процесните - Пълномощно и Декларации представляват частни документи, /а такъв е всеки документ, който не съдържа белезите на официален - съставен е от недлъжностно лице лично или като представител на друго частно лице, както и когато е съставен от длъжностно лице, което не е действало в кръга на службата си или от представител на обществеността извън кръга на възложените му функции/ - докато само направената върху тях заверка на подписа или съдържание от съответното длъжностно лице, в кръга на службата му представлява официален документ, като в случая нотариално заверените пълномощно и декларации представляват съвкупност от частен и официален документ, което обаче не прави инкриминираните пълномощно и декларации - официални такива.Тук е налице една особена хипотеза на „смесен” или комплексен документ, който комбинира признаците на частния и официалния документ - поставянето на официална заверка /обикновено нотариално удостоверяване на подпис или съдържание/ върху частен документ. Съдебна практика счита, че в този случай – „при нотариалната заверка на частен документ - съответното длъжностно лице, което извършва заверката, удостоверява достоверността на датата или съдържанието на документа, или подписите на лицата, съставили документа. От това следва, че нотариалната заверка не засяга самото изявление, направено от частното лице, поради което тя не превръща частния документ в официален. В тези случаи обективно съществуват два документа върху една материална основа. Налице е комплекс от документи - частен документ, съставен от частни лица, и официален документ - нотариалната заверка, съставена от съответното длъжностно лице в кръга на службата му. Самостоятелният характер на материализираните в една основа два документа означава, че всяка от отделните части на нотариално заверения документ може да бъде предмет на документна подправка по чл.308 и чл.309 от НК. В зависимост от това, дали при подправката е засегнат частният документ или нотариалната заверка, деецът ще отговаря съответно за подправка на частен или официален документ. Тя може да засегне едновременно и частния документ, и нотариалната заверка и тогава деецът ще носи отговорност за подправка на частен и на официален документ при условията на реална съвкупност.

Официалните документи са предмет на съставите на престъплението по чл.308 НК, докато частните документи са предмет на съставите на престъплението по чл.309 НК, като настоящият случай безспорно е под хипотезата на чл.309 от НК.

От значение при разглеждане на престъпните състави за документна подправка е делението на документите на истински и неистински. В съдебната практика се приема, че значение при тази класификация на документите има единствено авторството на конкретното писмено изявление. Както се определя в чл.93, т.6 от НК - неистински документ е - „този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.” В съдебна практика еднозначно се сочи, че истински документ е „този, който представлява конкретно писмено изявление на лицето, което действително го е съставило.”

Определението на понятието неистински документ, дадено в чл.93, т.6 от НК, не включва съдържанието на писменото изявление като елемент на този документ. Следователно дали документът е с вярно или с невярно съдържание е без значение за неговата неистинност. От значение е само дали авторът, посочен в документа, е неговият действителен съставител. Законът свързва неистинността единствено с автора на документа - с произхода на документа. Затова документът ще е неистински дори когато е с вярно съдържание, ако посоченият в него автор не е действителният. Именно такъв е и един от основните факти на доказване по настоящото производство – кой е действителният автор на процесните документи. Очевидно това не е посочения в тях свидетел Т., който в показанията си твърди, че нито е съставял, нито е подписал инкриминираните документи, за което сочи и изготвената и приобщени по делото СЪДЕБНО - ПОЧЕРКОВА ЕКСПЕРТИЗА/Протокол №348/18.09.2016г./, /л.24 - 27 т.ІІ от ДП/, изготвена от вещото лице Н.Н.В., от която се установява следното:

По пункт І :

Ръкописния текст в Пълномощно с рег. №52 и №53, Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД, с рег. №50, Декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК с рег. №49 без имената - Ц.М.Т. и Ксерокопие на Декларация по чл.264 ал.1 с рег. №51 изписани - след „Упълномощители”, след „декларатор” след „подпис, печат на декларатора” без ръкописните текстове в отпечатъците от щемпели в документите са изпълнени от Т.Х.Р..

 

Ръкописния текст в Ксерокопие на Декларация по чл.264 ал.1 с рег. №51 от Ц.М.Т. без името - Ц.М.Т. след „подпис, печат на декларатора” и без ръкописния текст в отпечатъка от щемпел е ксерокопие на ръкописен текст изпълнен от Т.Х.Р..

 

Ръкописните текстове в отпечатъците от щемпели в Пълномощно с рег. №52 и №53, Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД, с рег. №50, Декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК с рег. №49 са изпълнени от М.М..

Ръкописния текст в отпечатъка от щемпел в Ксерокопие на Декларация по чл.264 ал.1 с рег. №51 е ксерокопие на ръкописен текст изпълнен от М.М.. /Като това е потвърдено от нея в показанията й./

 

Ръкописните текстове  - „Ц.М.Т.” изписани - след „Упълномощители”, в Пълномощно с рег. №52 и №53, след „декларатор” в Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД, с рег. №50, след „подпис, печат на декларатора” в Декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК с рег. №49 и в Ксерокопие на Декларация по чл.264 ал.1 с рег. №51 -  не са изпълнени от лицата Т.Х.Р., Ц.М.Т., Я.Т.Б. и М.Д.М..

По пункт ІІ :

Подписите положени след „Упълномощители”, в Пълномощно с рег. №52 и №53, след „декларатор” в Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД, с рег. №50, след „подпис, печат на декларатора” в Декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК с рег. №49 и в Ксерокопие на Декларация по чл.264 ал.1 с рег. №51 - не са изпълнени от лицата Т.Х.Р., Ц.М.Т., Я.Т.Б. и М.Д.М..

 

Подписите в отпечатъците от правоъгълните щемпели в Пълномощно с рег. №52 и №53, след „декларатор” в Декларация по чл.25 ал.8 от ЗННД, с рег. №50, след „подпис, печат на декларатора” в Декларация по чл.264 ал.1 от ДОПК с рег. №49 са изпълнени от Я.Т.Б.. Подписа в отпечатъка от щемпела в Ксерокопие на Декларация по чл.264 ал.1 с рег. №51 - е ксерокопие на подпис изпълнен от Я.Т.Б.. /като това е потвърдено от нея в показанията и./

 

Така изготвената по делото експертиза, не е оборена от страните, изготвена е компетентно и отговаря на поставените задачи, поради което и съдът я кредитира.  Същата сочи за съставител на инкриминираните пълномощно и декларации подсъдимата Т.Р., а не посоченото в тях като автор, лице - Ц.Т..

Експертизата не установява лицето изписало ръкописните текстове  - „Ц.М.Т.” и положило подписите за него в инкриминираните документи да е някое от лицата – под.Т.Х.Р., Ц.Т., Я.Б. и М.М., което потвърждава обвинението, че в съставянето на неистинските частни документи - Пълномощно и Декларации е взело участие и друго неустановено по делото лице.

От изложеното следва и още нещо - визираните Пълномощно и Декларации не само не са издадени от лицето посочено в тях, като техен издател – а именно св.Цв. Т., но са изготвени и без негово знание и с цел - именно да бъдат употребени, в случая пред св.К. и пред нотариуса, като длъжностно лице.

Писменото пълномощно респективно декларациите инкорпорират от една страна, частен свидетелствуващ документ относно материализираното в него волеизявление на упълномощителя/декларатора/, а от друга страна, по отношение подписа, приет от лице натоварено с нотариални функции, е официален свидетелствуващ документ, като е необходимо да бъдат спазени разпоредбите на ГПК, съгласно които при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Нотариуса или лицето натоварено с нотариални функции, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица, което се установява с документ за самоличност.Тоест лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва или да се явят лично пред съответното длъжностно лице и да положат подписа си, или лично да потвърдят пред него, вече положените от тях подписи. В конкретиката на настоящият случай от служителите на община Б. / Д.Д.Т., М.Д.М., Я.Т.Б. – Г.,/ не се установява неспазване на изискванията, за лично потвърждаване на подписа на явилите се лица, съгласно утвърдената практика и изискванията на закона и от там, доводи - че удостоверените обстоятелства, са обективно неверни.

 

От обективна страна, деянието е било осъществено от подсъдимата Т.Х.Р. в началото на месец февруари 2014г. когато в сучастие като извършител с друго неустановено поделото личе е съставила неистинските документи и довършено при явяването и на 07.02.2014г. в гр.В. в нотариалната кантора на нотариус Р.С. с факта на представянето /употребяването/ пред нея и пред св.Е.К. на неистински частни документи по смисъла на чл.93, т.6 от НК, а именно: нотариално заверено Пълномощно с рег.№52 и 53 от 05.02.2014г. с упълномощител Ц.М.Т. *** и упълномощен подсъдимата Т.Х.Р. с права за разпоредителни действия с поземлен имот №120028, нива III категория с площ от 43,005 дка, находящ се в землището на с.М., нотариална заверка на подпис в 2бр.Декларации по чл.264, ал.1 ДОПК с рег. №49 и 51/05.02.2014г. от името на Ц.М.Т.; нотариална заверка на подпис на - 1бр. Декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД с рег. №50/05.02.2014г., от името на Ц.М.Т..

 

От субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, като тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е желаела настъпването им. Подсъдимата е съзнава, че е съставила сама и чрез другиго неистински частни документи, а след това се е ползвала от инкриминираните документи съзнателно, като в субективно отношение употребата на документите е насочена към доказване съществуването или не съществуването, прекратяването или изменението на някое право или задължение, или някое правно отношение. В случая подсъдимата е била наясно с обстоятелствата, че пълномощното и декларациите са неистински, знаела е, че не е упълномощена от Т. и все пак е представила пред трети лица - св.Е.Д.К. и нотариус Р.С. визираните неистински частни документи за да докаже, че между нея и Т. съществува правно отношение, а именно, че е надлежно упълномощена от Т. за разпоредителни действия със посочения поземлен имот. В този аспект подсъдимата е насочила всичките си усилия към осъществяване на преследваната от нея цел – изготвянето и ползването на неистинските документи, като е искала настъпването на общественоопасните последици. Прекият умисъл се обективира чрез посочените по-горе признаци. Твърде неубедителни са възраженията на подсъдимата, че е действала добросъвестно. Формата на вината се извежда от фактите, такива, каквито са те по делото, а не от обясненията на дееца, поради което ВРС извежда  извода, че деянието е осъществено и от субективна страна.

Що се отнася до датата на довършване на престъплението, то този въпрос е разрешен с Постановление на Пленума на ВС №3 от 23.03.1982 год. по н. д. № 12/81г., съобразно което престъплението по чл.309 НК е завършено, когато документът е употребен, а употребата ще е налице при представянето на документа пред съответните лица. Освен това ВКС нееднократно е имал повод да приеме, например в решение № 402 от 05.10.2009 г. по н.д.№ 414/2009 год., ІІІ н.о., че престъплението по чл.309, ал.1 НК е двуактно и за осъществяването му е необходимо съставяне на неистински документ и употребата му пред съответния компетентен орган.

Престъпният резултат се изразява в узнаването за документа от лицата, на които се представя в случая на нотариуса и на св.Е.Д.К. /като няма значение дали то е било заблудено, или не макар, в случая да е безспорно установено, че то е било заблудено/.

 

Съдът приема, че с деянието си подсъдимата Т.Х.Р. *** от обективна и от субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.309 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, като в началото на м.февруари 2014г. в гр.В., в съучастие като извършител с неустановено лице е съставила неистински частни документи - пълномощно за разпоредителни действия с поземлен имот №120028, нива III категория с площ от 43,005 дка, находящ се в землището на с.М., декларация по чл.264 ал.1 ДОПК и декларация по чл.25 ал.8 ЗННД, на които бил придаден вид, че са писмени изявления на Ц.М.Т., и на 07.02.2014г. в същия град ги е употребила, като ги е представила пред св.Е.Д.К. и нотариус Р.С., за да докаже, че между нея и Т. съществува правно отношение, а именно, че е надлежно упълномощена от Т. за разпоредителни действия със същия поземлен имот.

На основание изложеното, съдът призна с присъдата си подсъдимата Т.Х.Р. за виновна в извършване на престъпленията, за който са и повдигнати обвинения.

Както вече се посочи подсъдимата Т.Х.Р. ***. /75г. към датата на извършване на деянията/, като е родена на ***г***, но живее в гр.В., на ул.„***” ***, българка, българска гражданка, вдовица, пенсионер, с полувисше образование, осъждана/реабилитирана/, с негативни характеристични данни и с ЕГН **********, не признава вината си.

Наказателният Кодекс предвижда за деянието по чл.210 ал.1, т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК извършено от подсъдимата Т.Х.Р. наказание от една до осем години лишаване от свобода, като в чл.210, ал.2 НК е посочено, че случаите на точки 4 и 5 по ал.1, съдът може да постанови и наказание - конфискация до една втора от имуществото на виновния. За деянието по чл.309, ал.1 от НК, Наказателният Кодекс предвижда наказание до две години лишаване от свобода, като настоящият съдебен състав е съобразил, че следва да наложи на подсъдимата наказания в такъв размер, който с оглед обществената опасност на деянията и дейцата, да не се явяват нито занижени, нито несправедливи.

 

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата Т.Х.Р.,  за деянието по чл.210 ал.1 от НК, съдът отчете лек превес на смекчаващите вината обстоятелства – 1.чистото съдебно минало  /реабилитирана/, 2.възрастта и/75г./, и 3.социалния и статус/пенсионер/, като няма данни за размера на получаваната пенсия, пред

отегчаващите вината обстоятелства – 1.отрицателни характеристични данни /криминално проявена и макар да е с чисто съдебно минало към времето на извършване на деянията, то в предходен момент същата е била осъждана за напълно идентична деятелност, останала във фазата на документните престъпления/ и 2.размера на причинената вреда /32 300.00 лв., който  размер е не възстановен по делото/, но не като квалифициращо обстоятелство – /големи размери/, а като размер съществено надхвърлящ изискуемия минимум от 23 800лв. за определената квалификация/ съответен на 70 МРЗ за страната за 2014г. в размер на 340 лв. 

 

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата Т.Х.Р.,  за деянието по чл.309 ал.1 от НК, съдът отчете баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства както следва:  

смекчаващите – 1.чистото съдебно минало  /реабилитирана/, 2.възрастта и/75г./, и 3.социалния статус/пенсионер/, като няма данни за размера на получаваната пенсия, пред

отегчаващите – 1.отрицателни характеристични данни /криминално проявена и макар да е с чисто съдебно минало към времето на извършване на деянията, то в предходен момент същата е била осъждана за напълно идентична деятелност, останала във фазата на документните престъпления/ и 2. факта че изготвените неистински документите са послужили за причиняване на вреда в големи размери /32 300.00 лв.,/ 3.броя на съставените неистински частни документа, а именно: /1бр. Пълномощно и 2.бр.Декларации или общо три броя документа./

Настоящият съдебен състав намира, че не може да бъде споделено съображението на защитата за определяне на наказанието на подсъдимата при условията на чл.55 ал.1 от НК, тъй като по никакъв начин не са налице, нито многобройни, нито дори едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и това е така поради това, че подсъдимата Т.Х.Р., макар и да е в напредналата възраст, тъй като същата към датата на изготвяне на настоящият акт е на 79 години, а към момента на извършване на деянието е била на 75г., тоест същата е в пенсионна възраст, като е пенсионирана /поради прослужено време и старост/, и няма данни да е пенсионер по болест, или с влошено здравословно психическо или физическо състояние - въпреки твърденията и че има пет заболявания/доказателства в тази насока по делото не са представени/, но пък същевременно е видно, че тази и възраст не и е попречила да извърши визираните деяния.Дори напротив, наблюдава се едно чувство за безнаказаност от извършителката, която по подобна престъпна схема вече е била осъждана за документно престъпление при идентична обстановка. Тези обстоятелства не оправдават престъпното поведение на предаденото на съд лице. Недопустимо е получаване на финансови средства по престъпен начин, както в случая е постъпила подсъдимата.

С оглед на горните обстоятелства и без да бъдат преценявани като чист математически сбор наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а всяко едно само по себе си бе отчетено и съобразено с конкретиката по делото, съдът наложи на подсъдимата Т.Х.Р. при условията на чл.54 от НК наказания за извършените престъпленията, както следва:

по  чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК, я ОСЪДИ на наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 от НК, ОТЛОЖИ за срок от ПЕТ ГОДИНИ, а що се отнася до предвиденото алтернативно наказание по чл.210, ал.2 НК - то въз основа на приложените по делото справки се установи, че подсъдимата не разполага с имущество, поради което и не и беше наложено наказание ,,конфискация“.

по чл.309 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.чл.54 ал.1 от НК я ОСЪДИ на наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА което на ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 от НК, ОТЛОЖИ за срок от ТРИ ГОДИНИ,

Съобразно закона съдебният състав, след като определи наказание за всяко от двете деяния, НА ОСНОВАНИЕ чл.23, ал.1 от НК, ГРУПИРА наказанията по настоящото НОХД, наложени на подс. Т.Х.Р., като и определи ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО наказание в размер на по голямото от двете, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Така определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдената. Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху нея и ще и се отнеме възможността да върши други престъпления, ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

При направената преценка относно начина на изтърпяване на наказанието и отчитайки данните относно обществената опасност на двете деяния и на самия деец в лицето на подсъдимата, съдът счете, че за постигане целите на чл.36 от НК, и с оглед на физическото състояние и възрастта на подсъдимата, а и на личната, и на генералната превенция не е необходимо извеждането и от обществото, и вкарването и в пенетенциарно заведение, тъй като това би се отразило негативно, както лично на нея, така и на семейството и. От друга страна, определеният максимален изпитателен срок в размер от пет години и опасността, която грози подсъдимата да изтърпи наложеното и наказание в размер от три години, несъмнено биха я възпрепятствали да извърши друго деяние и в много по-пълна степен биха изиграли целите на наказанието визирани в чл.36 от НК, поради което и на ОСНОВАНИЕ чл.66 ал.1 от НК, съдът ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното общо наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

 

При този изход на делото съдът, присъди в тежест на подсъдимата Т.Х.Р. направените по делото разноски от досъдебното производство в размер на 429.18 лв., в полза на ОД-МВР–В.,  както и направените по делото разноски от съдебното производство в размер на 60.00 лв. в полза на Районен съд В..

 

Съдът също така се произнесе и по отношение на веществените доказателства, като на осн. чл.112 ал.4 от НПК ПОСТАНОВИ - веществените доказателства оригинални документи, послужили за издаване на лична карта и паспорт: Заявление № 06726192 за издаване на документи за самоличност на български гражданин, намиращи се в найлонов плик "джоб" от ДП том І, стр.155-161 - ДА ОСТАНАТ В ДЕЛОТО.

 

Причина за извършване на деянията е ниското правно и обществено съзнание на подсъдимата, и желанието и да се облагодетелства по лесен и неправомерен начин, както и изградените престъпни навици.

При изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

11.01.2018г.

            Гр.В.                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :