Определение по дело №877/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 1707
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Татяна Георгиева Бетова
Дело: 20214400500877
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1707
гр. Плевен, 13.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
Членове:СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500877 по описа за 2021 година
Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по
повод частната жалба, подадена от „СТУДИО ИВАНОВИ“ЕООД,
представлявано от управителя И. Р. И. от с.***, Плевенска област, подадена
чрез пълномощника адв.Ю.С. от АК-Плевен, против определението на
съдията по вписванията П. Н. при Служба по вписванията РС-Плевен,
постановено на 04.11.2021г., с което е отказано заличаване на вписана
възбрана върху недвижими имот, с вх.№ 3738/10.04.2017г., акт № 60, том 2 на
СВ-Плевен.
В жалбата се твърди, че частния жалбоподател „Студио Иванови"
ЕООД е придобил от публична продан, проведена от ЧСИ Т. К. по
изпълнително дело № 20138150401540 на 16.09.202 година описания в
частната жалба недвижим имот. На 20.09.2021г. ЧСИ е издала Постановление
за възлагане на недвижим имот, с който продадения имот му е бил възложен.
Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 07.10.2021 г., след
което е било вписано в Служба по вписвания с вх. per. № *** година.В хода
на изпълнителното производство по ИД № 250/2017 г. ЧСИ М. О. е вписала
възбрана върху недвижимия имот предмет на публичната продан, като делото
е присъединено по изпълнително дело № 20138150401540 по описа на ЧСИ Т.
К. за 2013. Възбраната е вписана в Службата по вписванията с вх. № ***, на
основание чл. 449, ал. 2 от ГПК.След придобиване на имота и вписване на
1
Постановлението за възлагане „СТУДИО ИВАНОВИ“ЕООД - купувач по
публичната продан, е депозирало молба с вх. № 13095 от 04.11.2021г. пред
Съдията по вписванията с искане да се заличи възбраната върху
недвижимия имот, на основание чл. 31, ал. 2 от Правилника за вписванията
/ПВ/ и чл. 433, ал. 4 от ГПК. С обжалваното Определение № 3 от 04.11.2021
г. на Съдия по вписвания при Районен съд гр. Плевен е отказал да заличи
възбраната, поради липса на писмено нареждане или удостоверение от
длъжностното лице наложило възбраната по смисъла на чл. 31, ал. 2 от
Правилника за вписванията.Позовал се е на Тълкувателно решение № 1 от
10.07.2018 г. по тълкувателно дело № 1 от 2015 г. на ОСГТС на ВКС, според
мотивите на което, вписването по реда на чл. 397, ал. 1,т. 1 от ГПК или
наложените в производството по индивидуално принудително изпълнени по
чл. 451 от ГПК и чл. 452, ал. 2 от ГПК възбрани не се заличават след
провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в
изрично предвидените в закона хипотези.
Жалбоподателят счита, че изводите на Съдията по вписванията
при PC - Плевен са неправилни, незаконосъобразни, необосновани и са в
противоречие с материалните законови разпоредби. Отказът не е съобразен
със задължителните указания, които са дадени в мотивите на т. 3 на ТР №
1/2015 г. от 10.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС, новата разпоредба на чл. 433, ал.
4 от ГПК /обнародвана в ДВ. бр. 100/2019 г./ и задължителната съдебна
практика на ВКС в тази насока.В т.З от Тълкувателно решение № 1 от
10.07.2018 г. по тълк. д.№ 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
вписаните по изпълнително дело възбрани не се заличават след провеждане
на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от
закона случаи, /един от които е чл.433, ал.З ГПК/ и че след влизане в сила на
постановлението за възлагане, придобилият собствеността купувач и всеки
последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната
възбрана по изпълнението, но само ако тя не му е противопоставима и не
брани права.
В конкретния случай молителят твърди, че не е бил страна по
изпълнителното дело, по което е наложена вписаната възбрана, като същата
не брани други права и не е противопоставима спрямо него, като купувач на
недвижимия имот, както и последният не е поемал никакви задължения
2
спрямо взискателите на длъжника. Запазването на възбраната след
публичната продан не е оправдано, тъй като възбраната е изпълнила
функциите си и съществуването и се обезмисля.Счита също, че съдията по
вписванията е постановил своя съдебен акт, без да отчете факта, че след
приемането на горното тълкувателно решение е извършена законодателна
промяна, която изрично урежда въпроса какво е действието на заличаването
на възбраната. С новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГГЖ /Нова - ДВ, бр. 100
от 20.12.2019 г./, е указано, че вдигането на запорите и заличаването на
възбраните по отношение на имущества, продадени в хода на изпълнителното
производство, има действие занапред. С това ново законодателно разрешение
изрично се запазва действието на възбраните в периода от вписването им до
тяхното заличаване. Това означава, че се запазва поредността на вписванията
и съответно противопоставимостта на правата на купувача по публичната
продан, на взискателя и на присъединилите се кредитори по изпълнителното
дело спрямо правата на лица, вписали актове след вписването на възбраната,
независимо че по-късно тя е заличена.
Целта на възбраната е да запази възбранения имот от изменение,
повреждане и унищожаване, както и от разпоредителни сделки, до изнасянето
му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на
взискателя и присъединилите се кредитори от цената на продадения имот.
Тази цел се обезпечава с разпоредбите на чл.451, чл.452, чл.453 и чл.496, ал.2,
предл.2 ТПК. Целта на възбраната се постига с приключване на публичната
продан на възбранения имот, влизане в сила на възлагателното постановление
и заплащането на цената или част от нея на взискателя или извършване на
разпределение между взискателите на тази цена. Новата разпоредба на чл.433,
ал.4 ГГЖ е гаранция, че действието на възбраната ще се запази от нейното
вписване до приключването на публичната продан на възбранения имот,
независимо от последващото й заличаване. Запазването на възбраната след
публичната продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си.
При настъпване на нови факти след заличаване на възбраната /например,
последващо придобиване на същия имот от длъжника или прогласяване на
недействителност на публичната продан по реда на чл.496, ал.З ГГЖ/
взискателят има възможност да впише нова възбрана, както и да предприеме
други действия за защита на своите права /например предявяване на иск по
чл.135 ЗЗД за отмяна на увреждащите действия на длъжника, в случай че
3
такива бъдат извършени след заличаването на възбраната/. Позовава се на
съдебна практика : Определение № 72/28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/ 2020 г.
на ВКС - I ГО, Определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/ 2020 г. на
ВКС - I ГО, Определение № 81/12.05.2020 г. по ч. гр. д. № 632/ 2020 г. на ВКС
- I ГО. Към жалбата са приложени:Заверено копие на придружително
писмо;Заверено копие на Определение № 4 от 04.11.2021 г. на Съдия по
вписвания при Районен съд гр. Плевен, с което е отказано заличаване на
вписана възбрана с вх. № *** на СВ - Плевен, наложена от ЧСИ Т. К. с per. №
815 на КЧСИ по изпълнително дело № 20138150401540 по описа на ЧСИ Т. К.
за 2013 г.; Заверено копие на молба с вх. № 13095 от 04.11.2021 г.; Заверено
копие на Постановлението за възлагане, вписано в Служба по вписвания с вх.
per. № 12079 от 18.10.2021 г., акт № 196, том 35, дело №7640/2021 г. и
Заверено копие на Постановление за вписване на Възбрана под вх. № *** на
СВ при АВ-Имотен регистър гр. Плевен.
В становището на съдията по вписванията се изтъква следното :
Съдията по вписванията при Плевенски районен, който съгл. чл.7 от ПВ и
чл.570 ал.1,изр.2 от ГПК като териториално компетентен да разпореди
заличаването на акта, се е произнесъл с отказ. Мотивирал е отказа си с
разпоредбата на чл.31 ал.1 от ПВ, съгласно която вписването на възбраните се
заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице
което е наложило възбраната или пред което е представена гаранция или
обезпечението, съответно по искане на заинтересования със заявление,към
което се прилага удостоверение от надлежно учреждение,че вписването може
да се заличи.Преценил е постановеното с Тълкувателно решение №1 от
10.07.2018г. по тълк.д.№1 от 2015г. на ОСГТС на ВКС,според което
вписването по реда на чл.397,ал.1,т.1 от ГПК или наложените в
производството по индивидуално принудително изпълнени по чл.451 от ГПК
и чл.452 ал.2 от ГПК възбрани не се заличават след провеждане на публична
продан на възбранения недвижим имот,освен в изрично предвидените в
закона хипотези на чл.402 от ГПК,чл.433 от ГПК и чл.31 ал.1 от ПВ, като е
стигнал до извода, че процесната възбрана не подлежи на заличаване по ред,
различен от цитираният в чл.31ал.1 от Правилника за вписванията.
Окръжният съд, като взе предвид изложените в жалбата и
становището доводи, прецени доказателствата по делото, съобрази
4
изискванията на закона, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по
чл.577, ал.1, вр. чл.275, ал.1 ГПК от лице, което е страна в нотариалното
производство /жалбоподателят е поискал заличаване на възбрана върху
придобития от него недвижим имот/ срещу подлежащ на обжалване отказ на
съдията по вписванията, а разгледана по същество се явява и основателна.
С молба вх.№13095/04.11.2021г. от „Студио Иванови"ЕООД
представлявано от управител И. Р. И., подадена чрез адв. Ю. С. адвокат от
АК-гр.Плевен, е поискано заличаване на възбрана на недвижим имот
наложена от ЧСИ Т.К. район на действие Окръжен съд Плевен по
изп.дело№20138150401540/13г.Към нея е приложена квитанция за внесената
такса.
За да откаже исканото вписване съдията по вписванията П. Н. е
приел, след като е разгледал представените по преписката документи заедно и
по отделно и в тяхната съвкупност,че искането за вписване за неоснователно,
тъй като е представена молба за заличаване на възбрана наложена на
недвижим имот, който е възложен с Постановление за възлагане на недвижим
имот вписано в службата по вписвания гр.Плевен с вх.рег№12079 от
14.10.2021г., без прилагане на писмено нареждане или удостоверение от
длъжностното лице наложило възбраната.
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, към която препраща
чл.540 ГПК, за охранителните производство, освен общите правила на ГПК,
следва да се прилагат съответно и правилата на исковото производство, при
нередовност на заявлението, каквато нередовност в случая се явява
непредставянето на посоченото в мотивите на СВ удостоверение от ЧСИ. СВ
е следвало да съобщи на заинтересуваната страна да отстрани в едноседмичен
срок допуснатата нередовност. В случая съдията по вписванията е могъл да
извърши и служебна проверка за наличните възбрани, наложени върху имота,
като в зависимост от резултатите би могло да се предприеме едно или друго
процесуално действие, доколкото партидата на имота с наложените възбрани
се съхранява именно в Службата по вписванията.
Окръжният съд намира за напълно основателни и съобразени с
практиката на ВКС изложените в частната жалбата аргументи, които
обосновават извода, че постановения от съдията по вписванията отказ е
5
неправилен, тъй като не е съобразен със задължителните указания, които са
дадени в мотивите на т. 3 на ТР № 1/2015г от 10.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС,
новата разпоредба на чл.433, ал.4 от ГПК/ Дв. бр. 100/2019 г./ и съдебната
практика на ВКС в тази насока. В диспозитива на ТР е посочено, че вписаните
възбрани в исковото, обезпечителното и в изпълнителното производство не се
заличават след провеждане на публичната продан, освен в изрично
предвидените в закона хипотези. В настоящия казус не се твърди и не са
установява някоя от посочените в ТР основания за заличаване на вписаната
възбрана – чл.494, ал.2 ГПК (освобождаване на имота от изпълнение), чл.433,
ал.3 ГПК(прекратяване на изпълнението) или чл.402, ал.3 ГПК(отмяна на
обезпечението). Няма и направено искане от ЧСИ Т. К. до Службата по
вписванията за заличаване на възбраната.
Съгласно приетото в мотивите на ТР вписаните възбрани не
следва да се заличават след провеждане на публичната продан, за да се
защитят правата на купувача в публичната продан, като съображенията в
тази връзка са: След влизане в сила на постановлението за възлагане, по
силата на чл.496, ал.2 ГПК, купувача в публичната продан "встъпва"
едновременно в правното положение на длъжника и на взискателя. Купувача
придобива всички права върху имота, които длъжника е имал. Освен това,
правата, които трети лица са придобили върху имота не могат да се
противопоставят на длъжника, ако тези права не могат да се противопоставят
и на взискателите. На това основание актовете, които са вписани от трети
лица след вписване на възбраната от взискателя до вписване на
постановлението за възлагане не са противопоставими и на купувача, тъй
като те не могат да се противопоставят на взискателя, макар постановлението
за възлагане да е вписано от купувача последно.По правило заличаването на
възбраната има обратно действие-правните последици на възбраната се
заличават от момента на вписването й. Вдигнатата(заличена)възбрана губи
своето действие, но действието на останалите незаличени възбрани остава
според тяхната поредност. По този начин купувача от публичната продан би
се оказал обвързан от предходни незаличени вписвания. По силата на чл.452,
ал.1 ГПК и чл.453, т.1 ГПК прехвърлянето и учредяването на вещни права
след вписване на първоначалната възбрана са непротивопоставими на
взискателя и на присъединените кредитори. Ако първоначалната възбрана,
която е вписана от взискателя бъде заличена, поради обратното действие на
6
заличаването, вписаните действия на разпореждане на длъжника с имота след
вписване на първоначалната възбрана, както и вписването на уважени искови
молби от трети лица, биха станали противопоставими на купувача, тъй като те
вече са противопоставими и на взискателя /чл.496, ал.2 ГПК/.
Втората цел на забраната за заличаване на вписаните възбрани
след провеждане на публичната продан е да се защитят правата на другите
кредитори(присъединени взискатели), които имат вписани актове, които са
противопоставими на взискателя, а от там и на купувача по публичната
продан.Има се предвид поредността на вписаните тежести върху имота.
Кредиторът с по-рано вписана тежест върху имота е с предимство( т.7 на ТР
№ 2 от 26.02.2015 г. на ОСГТК на ВКС ). Докато правото на кредитора с
наложена възбрана не бъде удовлетворено, възбраната не може да бъде
вдигната(заличена). По силата на чл.459, ал.1 ГПК, кредиторите с обезпечени
вземания се считат присъединени по право, независимо от това дали запора
или възбраната са наложени в обезпечителното или в изпълнителното
производство(т.7 на ТР № 2 от 26.02.2015 г. на ОСГТК на ВКС ). Това
означава, че всички кредитори, които са вписали по-късно възбрани се
присъединяват и имат равни права с този, който е вписал най-ранната
възбрана.
От мотивите на т. 3 на ТР № 1/2015г от 10.07.2018 г. на ОСГТК
на ВКС може да се направи следния извод: Вписана възбрана върху
недвижим имот от взискателя в изпълнителното производство или от друг
присъединен кредитор по реда на чл.459 ГПК, за да обезпечи
удовлетворяването на кредитора, може да бъде вдигната(заличена) по искане
на купувача при проведена публична продан, след влизане в сила на
постановлението за възлагане, само ако възбраната на взискателя или на
присъединения кредитор не му е противопоставима и не брани техни права. В
този смисъл са и разрешенията дадени в Определение № 141/ 17.07.2018 г. по
гр. д. № 3974/2015 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, постановено след приемане на
т.3 на ТР № 1/2015г от 10.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС.Условията за това са
две-да се установи, че възбраната да не е противопоставима и да не брани
права на взискателя или на присъединения кредитор, като в съответствие с
чл.31, ал.2 от ПВ, следва да се представи и съответното удостоверение от
ЧСИ, че вписването може да се заличи. Съгласно разпоредбата на чл.129,
7
ал.2 ГПК, към която препраща чл.540 ГПК, за охранителните производство,
освен общите правила на ГПК, следва да се прилагат съответно и правилата
на исковото производство, при нередовност на заявлението, каквато
нередовност в случая се явява непредставянето на посоченото в мотивите на
СВ удостоверение от ЧСИ. СВ е следвало да съобщи на заинтересуваната
страна да отстрани в едноседмичен срок допуснатата нередовност. В случая
съдията по вписванията е могъл да извърши и служебна проверка за
наличните възбрани, наложени върху имота, като в зависимост от резултатите
би могло да се предприеме едно или друго процесуално действие, доколкото
партидата на имота с наложените възбрани се съхранява именно в Службата
по вписванията.
Становището на ВКС в цитираното ТР намира законодателно
решение в разпоредбата на чл.433, ал.4 ГПК, съгл. която вдигането на
запорите и заличаването на възбраните, по отношение на имущества,
продадени в хода на изпълнителното производство има действие занапред.
След приемане на новата разпоредба на чл.433, ал.4 ГПК е формирана
съдебна практика по приложението - определение № 65/10.04.2020 г. по ч.
гр. д. № 596/2020 г. на ВКС, І-во г. о., определение № 72/28.04.2020 г. по ч. гр.
д. № 532/2020 г. на ВКС, І-во г. о., определение № 81/12.05.2020 г. по ч. гр. д.
№ 632/2020 г. на ВКС, І-во г. о. Според тази практика новото законодателно
решение запазва действието на възбраните в периода от вписването им до
тяхното заличаване, което означава, че се запазва поредността на вписванията
и съответно - противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано
вписаните актове през този период. Това изменение е в пълно съответствие с
целта на възбраната, обезпечена с разпоредбите на чл.451, чл.452, чл.453 и
чл.496, ал.2, пр.2 ГПК, а именно да се запази възбраненият имот от
изменение, повреждане и унищожение или разпоредителни сделки до
изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане
на взискателя и присъединените кредитори от цената на продадения имот.
Целта е постигната едва когато влезе в сила постановлението за възлагане и е
платена цената или част от нея на взискателя или е извършено разпределение
между взискатели на тази цена. С постигането на тази цел и съобразно новата
разпоредба на чл.433, ал.4 ГПК запазването на възбраната след публична
продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си. В случай, че
настъпят нови факти /прогласяване на недействителност на публичната
8
продан по реда на чл.496, ал.3 ГПК или последващо придобиване на същия
имот от длъжника след заличаване на възбраната/, налагащи защита на
правата на кредитора, то за него ще е налице възможност да впише нова
възбрана или да предприеме други средства за защита на своите права /напр.
предявяване на иск по чл.135 ЗЗД за отмяна на увреждащите действия на
длъжника, в случай, че такива бъдат извършени след заличаване на
възбраната/.
Поради изложеното, съдът приема, че отказа на съдията по
вписванията следва да бъде отменен поради следното: Следва да се признае
интереса на молителя, като купувач по публичната продан да иска заличаване
на вписаните възбрани, така че върху имота да няма вещни тежести. Налице е
влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот, придобит от
публична продан, както и молба от купувача на имота за вдигане на
възбраната, наложена от ЧСИ след образуване на изпълнителното
производство, на основание чл.449, ал.2 ГПК. Липсват доказателства за
вписани други възбрани, от други присъединени взискатели, които са
противопоставими на купувача по публичната продан и които да бранят техни
права. При тези данни следва да се приеме, че възбраната която е вписана от
ЧСИ е изпълнила своята защитна функция да запазят имота в патримониума
на длъжника до момента на публичната продан.Искането за заличаване е
направено след влизане в сила на разпоредбата на чл.433, ал.4 ГПК/Нова -
ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г./, съгласно която заличаването на възбраната върху
продадения в хода на изп.производство имот, ще има действие занапред.
Следователно вписаната върху имота възбрана по изпълнителното
дело, по което възбраненият имот е изнесен на публична продан и проданта е
извършена с влязло в сила постановление за възлагане, следва да бъде
заличена по направеното от купувача при публичната продан искане. Следва
да бъде отменен отказът на Съдията по вписванията като му бъде указано да
извърши заличаването.
Поради изложеното и на основание чл.278 ГПК вр. чл.577, ал.1
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 4 от 04.11.2021г. на съдията по
9
вписванията П. Н. при Служба по вписванията гр.Плевен, с което е отказано
заличаване на възбрана върху недвижим имот наложена по
изп.дело №20138150401540/13г. по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие
Окръжен съд-Плевен.
ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на
поисканото заличаване.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10