РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Бургас, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20212001000143 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 82 от 11.03.2021 г., постановено по т.д. 173/ 2020 г.,
Окръжен съд Бургас е отхвърлил иска на „Ю.Б” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С. район „В.”, ул. „О.П., № 260, представлявано от
П.Н.Да, ДД.Б.Ш., .В.Я. – съвместно от всеки двама изпълнителни директори
или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, с адрес за връчване: гр.
С., ул. „Н.Ф. № * - адв. С.З., за установяване на вземания против ответниците
„М.И. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ул. „Г.” №
28, представлявано от Н. Г. Р. – управител, „М.К. ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Б. ул. „Ф.“ № ***, вх. *, ет. *,
представлявано от Н. Г. Р. – управител, и Н. Г. Р. , ЕГН **********, с адрес:
гр. Б. ул. „Ф.“ № ***, вх. *, ет. *, по Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 683 от 11.02.2019 г. по ч. гр. дело №
1235/2019 г. на Районен съд Бургас, за солидарно заплащане на следните
суми, дължими по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща
линия - Плюс” № *** от 15.12.2006 г., изменен с допълнителни анекси,
1
поради настъпила предсрочна изискуемост:
- 87 907,59 лв. - главница ведно със законната лихва, считано от
08.02.2019 г. до окончателното изплащане;
- 10 607,08 лв. - възнаградителна лихва за периода от 21.09.2017 г. до
09.01.2019 г. вкл.;
- 1277,18 лв. - мораторна лихва за периода от 21.09.2017 г. до
03.02.2019 г. вкл.;
- 159,90 лв. - такси по договора за периода от 03.01.2019 г. до
03.02.2019 г.
- 115,95 лв. – разходи за имуществени застраховки за периода от
13.02.2018 г. до 03.02.2019 г.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от „Ю.Б” АД, с адрес за връчване: гр.
С., ул. „Н.Ф. №* - адв. С.З., в която решението се сочи за незаконосъобразно и
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост.
Въвежда се искане за неговата отмяна и постановяване на ново
такова, по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени.
Излагат се съображения, че мотивите на първоинстанционния съд са
неясни и непълни, и от тях не може да бъде установена решаващата воля на
съда. Твърди се, че своите изводи първоинстанционният съд е направил без
обсъждане на всички приети по делото доказателства, в това число
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, доказваща по размер
предявените искови претенции.
В жалбата се инвокират доводи, че окончателен доклад по делото не
е бил съставен или одобряван, а в проекто-доклада липсва квалификация на
предявените от ищеца искове, както и квалификация на направените от
ответната страна възражения, нито са дадени указания на страните за кои от
твърдените от тях факти не сочат доказателства.
2
Възразява се относно извода на съда, че банката-ищец не е доказала
обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията си по процесния
договор за банков кредит, като се изтъква, че в българското законодателство
липсва разпоредба, изискваща уведомленията за предсрочна изискуемост по
договорите за банков кредит да съдържат информация относно конкретно
неплатените вноски по съответния кредит. Акцентира се на обстоятелството,
че банката е упражнила правото си за обявяване предсрочната изискуемост,
чрез три нотариално връчени уведомления по процесния договор, получени
от кредитополучателя и солидарните длъжници, видно от приетите по делото
три констативни протокола. Подчертава се, че сочената от банката дата за
настъпване на предсрочната изискуемост е 9.01.2019 г. – датата, на която са
връчени уведомленията до задължените по договора лица. На следващо място
се заявява, че първоинстанционният съд е пренебрегнал изрични уговорки
между страните по договора, уреждащи начина на извършване и връчване на
уведомления и изявления по същия – чл.29 от съглашението.
Неправилно, по мнение на въззивника, и в противоречие със
събраните по делото писмени доказателства първоинстанционният съд е
приел, че между страните липсват двустранно подписани погасителни
планове, с посочване на конкретно дължимите месечни вноски по кредита.
Навеждат се аргументи, че в договора за банков кредит и анексите към него
се съдържат изрични уговорки за начина на периодичното издължаване на
кредита, с които се установява определяемост на дължимите погасителни
вноски и плана за издължаване на дълга на кредитополучателя. Сочи се, при
позоваване на Директива 2008/48/ ЕО и практиката на Съда на Европейския
съюз, че погасителният план не е компонент от договора за банков кредит, а
неговата функция е информативна.
В жалбата се застъпва позиция, че дори да се приеме, че
предсрочната изискуемост по процесния договор за банков кредит не е била
обявена надлежно, в съответствие с Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019
г. на ОСГТК на ВКС, съдът е следвало да приеме дължимост, в полза на
банката – ищец, на всички просрочени вноски по процесния договор за
банков кредит, които са били с настъпил падеж до деня на приключване на
съдебното дирене в производството пред първата инстанция.
3
Противопоставят се доводи, че от назначената по делото експертиза,
при условията на пълно доказване, се установява точният размер на усвоената
главница по кредита, както и неиздължените суми от страна на
кредитополучателя и солидарните длъжници. Неправилен е, в допълнение,
изводът на първоинстанционния съд, че представеното в заповедното
производство извлечение по чл.417 ГПК не е било редовно.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„М.И. ЕООД, „М.К. ЕООД и Н. Г. Р. , с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.
„Княз Борис I“ № 6, ет.2, ап.9, в който същата се оспорва, като неоснователна,
моли се за оставянето й без уважение и потвърждаване изцяло на
постановеното от първата инстанция съдебно решение, като правилно и
обосновано.
Навеждат се доводи, че предсрочната изискуемост не е настъпила,
исковата претенция е неоснователна и недоказана, процесният договор и
последващите анекси към него са налагани еднолично от ищеца, без да са
предлагани погасителни планове. Въззиваемата страна сочи, че банката не е
предоставила ясна и точна информация за просрочените задължения, които
служебно е преоформяла към дълга, без да е налице яснота по какъв начин са
извършвани тези счетоводни операции; анексите са били изготвяни
предварително от банката - ищец и насрещната страна не е имала възможност
да влияе върху съдържанието им, което се квалифицира като противоречие с
добрите търговски практики и добрите нрави, по смисъла на съдебната
практика.
Посочено е, че уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост следва да е ясно и недвусмислено, в същата степен както и
извлечението по сметка. Възззиваемите подчертават, че предсрочната
изискуемост, в конкретния случай, не е настъпила, тъй като уведомленията до
длъжниците съдържат вземания, изчислени според допълнителните
споразумения, не в точния им размер.
Релевират се възражения, че Анекс № 8 към договора за кредит, не е
бил представен като доказателство нито по заповедното производство, нито с
подаването на исковата молба, а представянето му едва след изготвяне на
съдебно-счетоводната експертиза е преклудирано.
4
В допълнение, по делото не са представени, като доказателство,
двустранно подписани погасителни планове, приложими след влизане в сила
на анексите към договора, които да удостоверяват правилността на
счетоводните операции на банката при преоформяне на дълга, дължимият
размер на месечните вноски, техния брой и месечен падеж, удостоверяващи,
че кредитополучателят е информиран и съгласен за сумата, с която е
увеличен дългът и за срока, и размера на месечната вноска. Липсата на
погасителни планове не позволява на потребителя лесно и със сигурност да
установи размера на задължението си, кога ще е падежа и каква е сумата по
вноските, изтъква се в отговора.
Недоказани, по мнение на въззиваемите, са останали твърденията на
ищеца за заплащане на разходи за имуществени застраховки по кредита и
претендираните такси за подновяване на ипотека.
Изразява се позиция, че от заключението на изпълнената съдебно-
счетоводна експертиза не става ясно дали правилно са начислявани лихвите,
таксите и разходите за застраховки и нотариални такси, както и че изводите
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не потвърждават
счетоводните извлечения, представени от въззивника пред заповедния съд,
както и справката по чл.366 ГПК.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Предявен е положителен установителен иск, с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, за установяване съществуването на вземания в полза на
банката - въззивник против въззиваемия, произтичащи от Договор за банков
кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“, сключен на 15.12.2006
г., за които задължения е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 683/ 11.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1235/2019 г. на Районен съд
Бургас, приложено към настоящото.
5
Със заповедта за изпълнение е разпоредено „М.И. ЕООД, „М.К.
ЕООД и Н. Г. Р., да заплатят солидарно на кредитора „Ю.Б” АД сумата от
общо 100 067,70 лв. по горепосочения договор за кредит, от които 87 907,59
лв., представляващи главница по договора за банков кредит; 10 607,08 лв.,
представляващи възнаградителна лихва за периода 21.09.2017 г. - 9.01.2019 г.;
1277,18 лв., представляващи мораторна лихва за периода от 21.09.2017 г. -
3.02.2019 г., 159,90 лв., представляващи такси по договора за периода от
3.01.2019 г. до 3.02.2019 г. и 115,95 лв., представляващи имуществени
застраховки за периода 13.02.2018 г. до 3.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 8.02.2019 г. до окончателното
изплащане, и съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемите са подали възражение против заповедта за изпълнение
в срок, кредиторът е предявил установителния иск в срок.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Представен е Договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия – плюс“, датиращ към 15.12.2006 г., по силата на който
банката – въззивник е предоставила на „М.И. ЕООД – кредитополучател,
кредит, във формата на кредитна линия в размер на 50 000 лв., за посрещане
на краткосрочни оборотни нужди, срещу насрещното задължение на
кредитополучателя да върне сумата, ведно с дължимите лихви, при условията
на договора. Страните са се споразумели относно краен срок за ползване и
погасяване на кредита 120 месеца, считано от датата на откриване на заемна
сметка. Видно от съглашението, до настъпването на този краен срок за
издължаване на главницата, кредитополучателят е дължал заплащане
единствено на месечна възнаградителна лихва, на падеж 21 число от месеца –
чл.3, ал.4.
Кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично
задълженията си по главницата, както и да ползва отново средства от кредита,
до максималния му разрешен от банката размер. В чл. 3 от договора е
6
определен начинът на формиране на дължимата годишна лихва за
предоставения кредит, като сбор от действащия базов лихвен процент малки
фирми, обявен от банката, и договорна лихвена надбавка, в размер на 0,2
пункта. Към датата на подписване на договора, обявеният от банката базов
лихвен процент е в размер на 10 %. Чл. 5 регламентира дължимите от
кредитополучателя такси, а в чл.24 от съглашението е залегнало правото на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, при определени условия,
измежду които неизпълнение на задължение по договора от
кредитополучателя – невнасяне на дължимата вноска по главница и/или
лихва.
С последователни допълнителни съглашения страните са изменяли
договорните условия:
С Анекс № 1 от 23.10.2007 г. е увеличен размерът на предоставената
за ползване сума с 20 000 лв. и е намалена договорната лихва.
С Анекс № 2 от 21.04.2009 г. страните са договорили, че
кредитополучателят се задължава да заплаща на банката, след изтичане на
периода на облекчено погасяване, равни погасителни вноски, инкорпориращи
главница и дължимите лихви, съгласно погасителен план, приложение към
договора.
С Анекс № 2 и Анекс № 4 от 21.06.2011 г. като солидарни длъжници
в правоотношението са встъпили „Макском – Кейбъл“ ЕООД и Н. Г. Р..
С Анекс № 3 от 4.05.2010 г., Анекс № 4, Анекс № 5 от 11.06.2013 г. е
преструктурирана главницата по дълга, като към нея са капитализирани
просрочените лихви и дължимите такси. Приет е нов погасителен план, след
период на облекчено погасяване.
С Анекс № 5 е продължен срокът за погасяване на кредита до
21.06.2023 г.
С Анекс № 6 от 5.12.2014 г. е намален лихвеният процент и е
уговорен период на облекчено погасяване.
С Анекс № 7 от 30.10.2015 г. отново е уговорен период на облекчено
погасяване, приет е нов погасителен план.
7
С Анекс № 8 от 21.11.2016 г. е предоговорен крайният срок на
погасяване на кредита до 21.11.2031 г.; прието е че след изтичането на
уговорения период на облекчено погасяване, кредитополучателят следва да
започне да заплаща остатъка от редовната главница по кредита и дължимите
лихви на равни месечни анюитетни погасителни вноски, определени по нов
погасителния план, приет между страните.
Видно от заключението на вещото лице по изпълнената пред първата
инстанция съдебно – счетоводна експертиза, размерът на усвоената от
кредитополучателя сума по кредитния договор възлиза на 120 225,33 лв., като
усвояванията са извършвани в периода 9.07.2007 г. – 15.04.2008 г. В тази
величина намират изражение и извършваните от банката преоформяния на
дълга, чрез прибавяне на просрочени задължения към редовната главница, за
периода 5.05.2010 г. – 21.11.2016 г. – видно от таблицата към отговор на
въпрос 1 от експертизата.
Видно от данните в табличен вид – Таблица 1, към заключението на
експерта, с плащане срещу дълга на сумата от 700 лв. на 21.08.2017 г. са
погасени дължимите погасителни вноски към 21.07.2017 г. Последвали са
спорадични и нередовни плащания по дълга. Ето защо, следва да се приеме,
че към датата 22.07.2017 г. и съответно към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 8.02.2019 г., е била
изпълнена предвидената в договора материална предпоставка, а именно
налична забава в издължаването на вноската за погасяване на главницата и
лихвата.
Неизпълнението на задължението на кредитополучателя и
съдлъжниците за покриване на месечните анюитетни плащания е довело до
възникване в полза на кредитора на вторичното преобразуващо право да
превърне кредита в предсрочно изискуем. Дружеството - въззивник е
упражнило това право, с нарочни изявления, обективирани в нотариални
покани, адресирани до длъжниците и получени от тях на 9.01.2019 г., с
изтичане на срока за получаване на книжата след залепяне по реда на чл.47
ГПК, видно от приетите по делото писмени доказателства.
Лишено от състоятелност е повдигнатото в отговора на въззивната
жалба възражение относно невъзникване на предсрочната изискуемост на
8
кредитните задължения, по съображения, че уведомленията до длъжниците не
отговарят на изискванията за яснота и недвусмисленост, по подобие на
извлечението от сметка. Възразява се, че в уведомленията са посочени суми,
изчислени не в точния им размер.
Видно от текста на уведомленията, в същите се съдържат в
достатъчна степен данни, годни да индивидуализират съглашението, по повод
на което поканата се отправя – със страни, номер и дата на сключване на
договора за кредит, брой и размер на вноските, които са неиздължени.
По мнение на настоящата инстанция, дори и при непосочване в
уведомлението на суми, установени като дължими стойности по дълга, това
не рефлектира върху годността на поканата да породи правен ефект в посока
активиране на предсрочната дължимост. Предназначението на
нотификацията, която следва да достигне до длъжника, е да го информира, че
банката упражнява правото си да събере вземането си преди срока, като е
достатъчно ясно да е посочено кредитното съглашение, по което това право
се упражнява. Изискване за посочване точен размер на просрочения дълг не
се поставя, на първо място, тъй като този размер е динамична величина и
дори и към момента на получаване на поканата не ще бъде актуален, и на
следващо място, тъй като поканата се отправя до контрагента – задължено
лице по договора, което е в известност относно договорните условия и
собственото си изпълнение.
Няма основание да се поставя изискване поканата да има
минималното съдържание, относимо, съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ, към
извлечението от счетоводните книги, въз основа на което се инициира
производството по издаване на заповед за изпълнение. Касае се за различни
по функция документи, като поканата предшества съдебната фаза на
процедурата, а данните по извлечението се поставят в основата на съдебен акт
- заповедта за изпълнение, обект на проверка са в бъдещ процес, поради което
е логично да се нуждаят от точност.
Ето защо, следва да се приеме, че доколкото няма съмнение относно
това към кой договор за кредит уведомленията се отнасят, в процесния случай
те успешно са доставили информация на задължените лица относно
решението на банката да счита кредита за предсрочно изискуем.
9
В аспект на всичко гореизложено, се налага изводът, че
кредитополучателят и солидарните длъжници са били уведомени за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост е
настъпила на 9.01.2019 г., съобразно разбирането, изложено в мотивите към
Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС и в
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС - с получаване
на уведомлението от длъжниците.
Във връзка с повдигнатото възражение в отговора на въззивната
жалба относно наличието на неравноправни клаузи в процесното кредитно
съглашение, изразяващи се в налагани еднолично договорни условия на
длъжниците, липсата на погасителни планове и ясна и точна информация за
потребителя относно просрочените задължения, настоящият състав отбелязва:
В конкретния случай въззиваемите не представляват субекти,
ползващи се от потребителска защита, тъй като процесният договор за кредит
е сключен от търговско дружество, за задоволяване нуждите на търговската
му дейност – посрещане на краткосрочни оборотни нужди, чрез отпускане на
финансови средства по кредитна линия. Допълнително встъпилият по дълга
търговец също не притежава качеството потребител, така както е дефинирано
в §13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, а физическото лице –
съдлъжник е управител на дружествата кредитополучател и солидарен
длъжник. Съдебната практика на върховната ни съдебна инстанция и Съда на
Европейския съюз последователно провеждат становището, че под участие в
договарянето на лице, поради интереси, които са в рамките на неговата
търговска и професионална дейност, следва да се разбира и встъпването като
съдлъжник или поръчител на физическо лице, с тесни професионални/
функционални връзки с дружеството - кредитополучател, като например
участник в неговото управление – така в Решение № 84 от 20.07.2017 г. на
ВКС по т.д. № 1934/2015 г. Изводът за наличието на потребителско качество
следва да е индивидуален, за всеки конкретен случай. На базата на изрично
заявеното от страните относно целта на кредита, в настоящия случай,
апелативната инстанция приема, че поемането на задължения по договора от
страна на управителя на длъжниците като съдлъжник е било продиктувано от
цели, относими към упражняването на търговската дейност на
формированието кредитополучател, а именно осигуряването на ликвиден
10
паричен актив. Ето защо, възраженията, основаващи се на неравноправност
на клаузите на договора, не са състоятелни.
Относно определяне размера на дължимото, съдът отбелязва:
Съгласно тълкувателната воля, изложена в цитираното
Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС,
задължително за прилагане от настоящата инстанция, при предсрочна
изискуемост, размерът на вземането на кредитора по договора за кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост, до датата на плащането. За периода
до настъпване на предсрочната изискуемост, размерът на вземането се
определя по действалия към този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му. Ето защо, основателна е
претенцията за признаване дължимост на остатъка от главницата и
дължимите до настъпване на предсрочната изискуемост възнаградителна
лихва, такси и разходи по договора.
С първоначалния договор е уговорено помесечното заплащане
единствено на възнаградителната лихва, а цялостната главница е била
дължима на крайната падежна дата. С част от анексите, както е детайлизирано
по-горе, е уговорено капитализирането на неиздължената възнаградителна
лихва и такси по договора към непадежиралата главница, което договаряне
следва да бъде зачетено в отношенията между страните, тъй като анатоцизмът
е допустим между търговци – Решение № 141 от 27.02.2020 г. на ВКС по т.д.
№ 2245/2018 г.
Видно от заключението на вещото лице, с Анекс № 8 са
преоформени към дълга просрочени задължения, с натрупване към редовната
главница, в размер на 2668,70 лв. и при съобразяване на това последно
предоговаряне между страните размерът на общо усвоената главница е
120 225,33 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обосновано и
компетентно дадено, почиващо на установените по делото обстоятелства и
специалните знания на експерта.
11
Неоснователно е повдигнатото в отговора на въззивната жалба
възражение относно допуснато процесуално нарушение от първостепенния
съд при приемане на Анекс № 8 като доказателство по делото. Настоящата
инстанция намира, че се касае за доказателство, представено във връзка със
своевременно поискано и допуснато такова – съдебно – счетоводната
експертиза и служещо за изясняване на обстоятелства, изложени в нея,
относно което съдебната практика приема, че може да бъде представено и
прието и след срока по чл.146, ал.3 ГПК, дори и да е било на разположение на
страната по-рано, тъй като то не е във връзка с твърдения за нови факти и
обстоятелства, а във връзка с наведени в исковата молба доводи – в
конкретния случай за дължимост на просрочени анюитетни плащания по
договор за кредит, изяснени със своевременно поискано и допуснато
доказателство – експертизата – така в Решение № 298 от 21.10.2011 г. на ВКС
по гр.д. № 1663/2010 г., III г.о.
Като е съобразило актуалното състояние на дълга – главница и
лихви, както и извършените до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение погасителни плащания, при ползване на данните от
счетоводните регистри на банката, експертът е заключил, че неиздължената и
предсрочно изискуемата главница следва да се оразмери на 87 907,59 лв. –
Колона 2 от таблицата към заключението, което е разликата между усвоената
главница – Колона 3 и издължената такава – Колона 10.
По отношение на претендираната възнаградителна лихва за исковия
период следва също да се кредитират изводите на експерта, сочещи на
дължимост на сумата от 10 607,08 лв. – Колона 15 от таблицата (има
погашение на 28.01.2019 г., след предсрочната изискуемост, което трябва да
се съобрази).
Уговорената в договора наказателна лихва е дължима до датата на
настъпване на предсрочната изискуемост – 9.01.2019 г. и е в размер, съгласно
заключението, на 486,54 лв.
Претендират се в производството таксите, уговорени между
страните със съглашението и допълненията към него, и конкретизирани от
въззивника в молба от 29.01.2021 г., като такси за администриране на
просрочен кредит, за управление на кредита и за подновяване на ипотеката.
12
Същите са дължими, на основание чл.9 и чл.20 от съглашението, и чл.11 от
Анекс № 2. Според заключението на вещото лице за релевантния период
същите са дължими в размер на 147,70 лв.
Дружеството – въззивник претендира като дължима и сумата от
115,95 лв., представляваща разходи за имуществени застраховки на
ипотекираното в обезпечение на кредита имущество. Страните са се
споразумели по дължимостта на тази такса в чл.21, ал.1 от договора. По
силата на ал.2 на същия текст, задължение на кредитополучателя е да
поддържа тази застраховка до окончателното издължаване на кредита, поради
което същата следва да се присъди за периода, за който е поискана – до
3.02.2019 г., в размера, изчислен от вещото лице – 115,95 лв.
Крайният извод е за основателност на предявената установителна
претенция в горепосочените размери.
Непредставянето на погасителните планове към всеки от анексите по
делото не отнема от валидността на този извод, тъй като възникването на
задълженията за връщане на предоставените в заем суми, заплащане на лихви
и такси се основава на поетите от длъжниците задължения по учредената
договорна връзка, с постигане на съгласие, обективирано в писменото
съглашение. Ясно е, че вещото лице е ползвало актуалните погасителни
планове, при формиране на изводите си по въпроса за размера на
начисляваните помесечни вноски.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, дължима
след датата на настъпване предсрочната изискуемост, така както е поискана -
от 8.02.2019 г. до окончателното издължаване.
Несъвпадането на изводите на настоящия апелативен състав с тези
на съда от първа инстанция налагат отмяна на атакувания съдебен акт.
При този изход от делото, отправените претенции и ангажираните
доказателства, на страните се следват разноски, както следва:
На дружеството – въззивник, от сторените пред трите съдебни
инстанции разноски в общ размер на 8841,27 лв., от които 2001,35 лв. –
държавна такса в заповедното производство, 2437,22 лв. – адвокатско
възнаграждение в заповедното производство; 2001,35 лв. – държавна такса за
13
първата инстанция, 400 лв. – възнаграждение на вещото лице в първата
инстанция; 2001,35 лв. - държавна такса за втората инстанция,
пропорционално на уважената част от претенциите се дължат от въззиваемите
8770,34 лв. Неоснователно е въведеното от въззиваемата страна възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от въззивника, тъй
като същото е в размер под минималния, определен върху уважения размер от
претенциите по правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлизащ на 3507,94
лв.
На въззиваемия „М.И. ЕООД, от сторените пред двете съдебни
инстанции разноски в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение,
платено за защита пред първата инстанция, пропорционално на отхвърлената
част от претенциите се дължат от въззивника 4,01 лв. Не следва да се
присъждат разноските, направени за заплащане на възнаграждение на вещото
лице в първата инстанция, тъй като същите не са включени в списъка на
разноските.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 82 от 11.03.2021 г., постановено по т.д. № 173/
2020 г. на Окръжен съд Бургас, в частта, с която са отхвърлени предявените
от „Ю.Б” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1766,
район „В.”, ул. „О.П., № 260, представлявано от П.Н.Да, ДД.Б.Ш., .В.Я. –
съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист, заедно
с изпълнителен директор, с адрес за връчване: гр. С., ул. „Н.Ф. № * - адв. С.З.,
против „М.И. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ул.
„Г.” № *, представлявано от Н. Г. Р. – управител, „М.К. ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Б. ул. „Ф.“ № ***, вх. *, ет. *,
представлявано от Н. Г. Р. – управител, и Н. Г. Р. , ЕГН **********, с адрес:
гр. Бургас, ул. „Ф.“ № ***, вх. *, ет. *, искове с правно основание чл.422 ГПК,
за приемане за установено, че „М.И. ЕООД, „М.К. ЕООД и Н. Г. Р. дължат
солидарно на „Ю.Б” АД суми по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
14
револвираща линия - Плюс” № *** от 15.12.2006 г., до размера на: 87 907,59
лв. – главница; 10 607,08 лв. - възнаградителна лихва за периода от 21.09.2017
г. до 9.01.2019 г. вкл.; 486,54 лв. - мораторна лихва за периода от 21.09.2017 г.
до 9.01.2019 г. вкл.; 147,70 лв. - такси по договора; 115,95 лв. – разходи за
имуществени застраховки, ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 8.02.2019 г. до окончателното изплащане на горната сума, предмет
на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
683 от 11.02.2019 г. по ч. гр. дело № 1235/2019 г. на Районен съд Бургас,
както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Ю.Б” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1766, район „В.”, ул.
„О.П., № 260, представлявано от П.Н.Да, ДД.Б.Ш., .В.Я. – съвместно от всеки
двама изпълнителни директори или от прокурист, заедно с изпълнителен
директор, с адрес за връчване: гр. С., ул. „Н.Ф. № 57 - адв. С.З., и „М.И.
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ул. „Г.” № 28,
представлявано от Н. Г. Р. – управител, „М.К. ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Б. ул. „Ф.“ № ***, вх. Б, ет. 2, представлявано от Н.
Г. Р. – управител, и Н. Г. Р. , ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Ф.“ №
***, вх. Б, ет. 2, по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, че
„М.И. ЕООД, „М.К. ЕООД и Н. Г. Р. дължат солидарно на „Ю.Б” АД суми
по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия - Плюс” №
*** от 15.12.2006 г., а именно: 87 907,59 лв. – главница; 10 607,08 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 21.09.2017 г. до 9.01.2019 г. вкл.; 486,54
лв. - мораторна лихва за периода от 21.09.2017 г. до 9.01.2019 г. вкл.; 147,70
лв. - такси по договора; 115,95 лв. – разходи за имуществени застраховки,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от 8.02.2019 г. до
окончателното изплащане на горната сума, предмет на Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ № 683 от 11.02.2019 г. по ч.
гр. дело № 1235/2019 г. на Районен съд Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Ю.Б” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С. , район „В.”, ул. „О.П., № *, представлявано от П.Н.Да,
ДД.Б.Ш., .В.Я. – съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от
прокурист, заедно с изпълнителен директор, с адрес за връчване: гр. С., ул.
15
„Н.Ф. № * - адв. С.З., да заплати на „М.И. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Б. ул. „Г.” № *, представлявано от Н. Г. Р. –
управител, сумата от 4,01 лв. – съдебно-деловодни разноски пред всички
инстанции.
ОСЪЖДА „М.И. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Б. ул. „Г.” № *, представлявано от Н. Г. Р. – управител, „М.К.
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ул. „Ф.“ № ***,
вх. *, ет. *, представлявано от Н. Г. Р. – управител, и Н. Г. Р. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Ф.“ № ***, вх. *, ет. *, да заплатят на
„Ю.Б” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. , район „В.”,
ул. „О.П., № *, представлявано от П.Н.Да, ДД.Б.Ш., .В.Я. – съвместно от
всеки двама изпълнителни директори или от прокурист, заедно с
изпълнителен директор, с адрес за връчване: гр. С., ул. „Н.Ф. № * - адв. С.З.,
сумата от 8770,34 лв. – съдебно – деловодни разноски пред всички
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16