Определение по дело №812/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. П., 05.12.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 05.12.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00812 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д.К. против решение № 1326/11.09.2019 г. по гр. д. № 1745/2019 г. по описа на Районен съд – П., в частта с която по предявените от „Топлофикация П.“ АД срещу Д.К. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата в размер на 423,48 лв., представляваща 4/6 ид. част от общия дълг за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град ***, от които главница в размер на 381,59лв. за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 41,89лв. за периода от 09.07.2017г. до 04.12.2018г., както и законната лихва върху главницата от 381,59 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ -18.12.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Оспорват се изводите на РС, че ответницата Д.К. е собственик на 4/6 ид. ч. от правото на собственост върху процесното жилище. Сочи, че не се доказва наличието на облигационно отношение между страните, респ. качеството на потребител на ответника Д.К. по см. на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ, тъй като не се доказва твърдяната от ищеца собственост на ответника Д.К. за 4/6 ид. ч. или ползване върху процесния имот за процесния период. Поддържа, че съдът не е обсъдил и липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, като неправилно е интерпретирал доказателствата и е обсъдил доводите и възраженията на ответника за това, че оспорената от ответника данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ не е предвиден от закона способ за придобиване и доказване на собственост върху недвижим имот и при липсата на други относими документи за собственост  - нот. акт или договор за покупко-продажба на недв. имот, удостоверяващ, че ответницата К. е собственик на имота и за частите, приети от РС за процесния период. Освен това, ако евентуално се приеме, че данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ е подадена от ответника Д.К. и касае процесния имот, то няма данни да е придобила процесния имот в режим на СИО, респ. ако е по наследство то би трябвало да е при равни квоти с останалите наследници. Няма доказателства за налична или съществуваща наследствена връзка между посочените в данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ трима собственици и наследодателя им. Иска се отмяна на решението в обжалваната част включително и в свързаната с иска част за разноските, присъдени в тежест на ответника, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 15.01.2020 г. от 10,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.