№ 401
гр. Сливен, 03.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500483 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. 420, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 270484/23.09.2021 г. на М.Д.А.., с ЕГН
**********, Н.А.А., с ЕГН **********, и Д.Х.Ч.., с ЕГН **********, срещу определение №
261266/08.09.2021 г., по ч. гр. д. № 2101/2020 г. на Окръжен съд Сливен.
Частните жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно, тъй като
неправилно първоинстанционният съд се е позовал на старата редакция на чл. 420, ал. 2 от
ГПК, регламентираща необходимостта от убедителни писмени доказателства в
производството по ал. 2. Сочат, че с настоящата разпоредба било достатъчно представените
от длъжника доказателства да разколебават твърдението на кредитора за наличие на
изпълняемо право, като не е необходимо да го опровергават по безспорен начин.
Направеното възражение в заповедното производство разколебавало удостоверителната
сила на изпълнителното основание и представените доказателства отговаряли на
изискванията на чл. 420, ал. 2 от ГПК за да бъде постановено спиране на изпълнението.
Според жалбоподателите целта на производството по чл. 420 от ГПК е „обратно“
обезпечаваща и намирало реципрочен аналог с обезпечителното производство. Тези техни
съображения налагали заключението, че предсрочната изискуемост на кредита не е
настъпила и това пряко влияе върху дължимостта на едно вземане. Иска отмяна на
обжалваното определение и постановяване на такова, с което принудителното изпълнение
по изпълнително дело № 611 по описа на ЧСИ Гергана Грозева да бъде спряно на основание
чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК.
С оглед доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав на Окръжен съд Сливен установи
следното:
1
Сливенският районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №
2101/2020 г. срещу длъжниците Н.А.А. – кредитополучател, Д.Х.Ч.. и М.Д.А.. – солидарни
длъжници, за следните суми: 53 263.25 лв. представляваща главница за неизпълнено
парично задължение по договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическо лице № 473/0133/83237643 от 04.05.2018 г., ведно със законната лихва за забава
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.07.2020 г. до
окончателното изплащане; 89.66 лв., представляваща лихва върху просрочена главница по
договора за кредит за периода от 05.01.2020 г. – 16.07.2020 г.; 221.93 лв., неустойка за
просрочена главница по договор за кредит за периода от 05.01.2020 г. до 16.07.2020 г., и
2671.84 лв., разноски по делото.
Към заявлението на заявителя-банка са представени извлечения за периода от 01-
05.2020 г., договора за ипотечен кредит, както и разписки от които се установява, че Н.А.А.
е получил на 10.03.2020 г. от свое име и от името на М.А. поканата за доброволно
изпълнение и обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Съдлъжникът Д.Ч. е получил
поканата по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.
В законоустановения срок са постъпили възражения от горепосочените длъжници,
съдържащи идентично изявление, а именно за недължимост на вземането по издадената
заповед за незабавно изпълнение. Във връзка с указания на съда, обективирани на л. 63 от
първоинстанционното частно дело, длъжниците са представили доказателство за датата на
връчване на поканата за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение, от
които е видно, че срокът е спазен.
Заповедният съд с разпореждане № 2666848 на л. 101 е указал на заявители в
едноседмичен срок да предяви иск за вземането си, като довнесе държавна такса и
представи доказателства, че е предявил иска.
По делото е постъпила молба от длъжниците с вх. № 210157, съдържаща искане за
спиране на принудителното изпълнение на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК. Изложени
са твърдения, че на 10.03.2020 г. е получена показана за доброволно изпълнение и
уведомление по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ в 14-дневен срок до 24.03.2020 г. доброволно да погасят
просрочените задължение в размер на 1369.45 лв. Н.А. сочи, че по банковата му сметка е
имало постъпили суми, като към 24.03.2020 г. е имал наличност от 2230.81 лв., които били
достатъчни за да покрият просрочените вземание в размер на 1369.45 лв. Независимо от
това, заявителят обявил кредита за предсрочно изискуем на 27.05.2020 г. В подкрепа на тези
твърдения е представил извлечение от банковата му сметка, като формулирал довод, че това
доказателство създава вероятна основателност на тезата, че те - длъжниците не дължат
вземането по заповедта. Кредитът не бил предсрочно изискуем, тъй като към 24.03. 2020 г.
сумите са постъпили в патримониума на банката, която е длъжна да извърши правилно
осчетоводяване на същите и да отрази по кредита правилното погасяване на вноските.
С обжалваното определение заповедният съд оставил без уважение молбата за спиране
на принудителното изпълнение, като за да достигне до този решаващ извод, съдът е приел,
че представената справка не е достатъчна за да подкрепи твърдението на длъжниците за
2
недължимост на претендираните със заявлението суми.Не установявало погасяване на
вземането, а обстоятелството, че по сметката на един от солидарните длъжните е постъпила
сума, която е достатъчна, не обуславяло извода, че същите са погасени в срок.
Настоящият съдебен състав намира частната жалба за процесуално допустима, тъй като
е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща
право и интерес от обжалването, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е съобразена с изискванията
на чл. 260 ГПК, във вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Предмет на настоящото производство е определението, с което съдът се е произнесъл
по искането за спиране, поради което в обхвата на осъществения съдебен контрол не попада
надлежното упражняване на потестативното право на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Частните жалбоподатели обосновават спиране на принудителното изпълнение с
основание по чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК, като представят извлечения от банкова сметка, от
което се установява, че е издадено от банката-заявител, сметката е на името на
кредитополучателят и съдържа данни за движението на парични средства по сметката за
периода от 20.01.2020 г. до 17.09.2020 г.
От извлечението не се установява основанието въз основа на което се извършва
движението на паричните средства, с изключение на тегленията от пост терминал,
извършени от кредитополучателя Н.А.. Видно е и че са постъпили средства от Държавен
Фонд Земеделие, но според настоящия съдебен състав те са несеквестируеми вземание
съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК.
Представеното извлечение е частен свидетелстващ документ, издаден от банката-
заявител, но с него жалбоподателите евентуално биха установили положителен факт, от
които следват благоприятни за тях последици. Действително се установява от сключеният
договор за ипотечен кредит, че в полза на банката е породено правото на директен дебит и
задължението за покритие на изискуемите вземания от страна на жалбоподателите. Макар и
преценен в съвкупност с уговорките по сключения договор за ипотечен кредит,
представеният частен свидетелстващ документ не може да обуслови извод за вероятна
недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение, разколебавайки
достоверността на документа по чл. 417, т. 2 от ГПК. Това е така не само заради
доказателствената стойност на представения документ, а и заради обстоятелството, че
липсва посочено основание, от което да бъде направен и извода, че са погасявани вноски по
сключения договор за ипотечен кредит.
Предвид горното съдът намира, че не са налице основанията на чл. 420, ал. 2 от ГПК за
исканото спиране на незабавното принудително изпълнението по отношение на
длъжниците, поради което подадените частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното
определение за отказ за спиране на изпълнението следва да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран от горното, Окръжен съд Сливен
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261266/08.09.2021 г., по ч. гр. д. № 2101/2020 г. на
Окръжен съд Сливен, с което е оставена без уважение молбата на М.Д.А.., с ЕГН
**********, Н.А.А., с ЕГН **********, и Д.Х.Ч.., с ЕГН **********, за спиране на
принудителното изпълнение по изп.д. № 611/2021 г. по описа на ЧСИ Гергана Грозева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4