Р Е Ш
Е
Н И Е
№ 260121/25.06.2021
година град
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна търговско отделение
на двадесет и шести
май година 2021
в публично
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Н.
при секретар :
Д.Чипева
като разгледа докладваното от съдията М.Н. в.т.д. № 65 по
описа на Варненския апелативен съд за 2021г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от ЗД „БУЛ
ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.„ Джеймс Баучер” № 87 срещу решение №
260152/03.08.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено
по т.д. № 1602/2019г. В ЧАСТТА, в която дружеството е осъдено да заплати на
ищцата А.Н.Б. с ЕГН ********** от гр.Варна
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП за сумата над 35 000лв до
уважения размер на иска от 60 000лв, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 22.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и в частта за
разноските. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска от съда да
отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, по
съществото на спора, с което да отхвърли иска за горницата над 35 000лв.
Направено е и искане за присъждане
на разноски съобразно уважената част на
иска.
Въззиваемата страна счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в
обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба
от А.Н.Б. с ЕГН ********** с адрес *** против същото
решение, но В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от нея иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 60 000лв до пълния
претендиран размер от 70 000лв. Направено е оплакване, че съдът не е
оценил адекватно трайните последици от получените от нея травматични
увреждания, както и прогнозата за засилване на артрозните промени. Иска се
отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на друго
такова, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер.
Въззиваемото застрахователно дружество
счита жалбата за неоснователна и иска от съда същата да бъде оставена без
уважение.
Съдът, за да се произнесе по
съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432
ал.1 КЗ.
Ищцата А.Н.Б. от гр.Варна претендира
от ответното застрахователно дружество ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр.София
заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие
на ПТП, настъпило на 12.06.2018г. в района на с.Гъбарица, общ.Ветрино,
Варненска област, на път VAR 1211, в посока изхода на селото към с.Неофит
Рилски по вина на водача на лек автомобил „Тойота Ярис Версо“ с рег. № В 4760
НХ, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /02/117003002665, издадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК *********, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.11.2018г. датата на изтичане на срока за произнасяне от страна на
застрахователя по чл.496, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане на
задължението.
Претенцията за имуществени вреди не е
предмет на настоящото производство. Решението по отношение на нея не е
обжалвано и е влязло в сила.
Безспорно установено по делото е, че процесното
ПТП е осъществено на 12.06.2018г., около
11.40 часа, в село Габърница, обл.Ветрино, Варненска област, на път VAR1211, между на лек
автомобил „Тойота Ярис Версо“ с рег. № В 4760 НХ, с водач К. Любенов Балкански и лек
автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № В 33 95
КР, с водач К. Н. Р.. Самият механизъм на осъществяване на ПТП е изяснен със
заключението на съдебна авто-техническа експертиза, прието в първата инстанция.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, поради това, че не е използвала предпазния колан, не се поддържа
в настоящото производство. Не е спорно и наличието на валидно застрахователно правоотношение
с ответното дружество по отношение гражданската
отговорност на водача на лек автомобил „Тойота Ярис Версо“ съгласно застрахователна полица № BG /02/117003002665.
В резултат на произшествието ищцата е
получила следните травматични увреждания : Счупване на тялото и дъгата на втори
шиен прешлен, обусловило трайно затруднение на снагата за повече от три месеца;
травматичен оток на шията, определил временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Непосредствено след инцидента ищцата е приета по спешност
в Клиниката по нервни болести към МБАЛ
„Света Анна – Варна“ АД, където на 14.06.2018г. е направено оперативно
стабилизиране на счупения прешлен, с метал са фиксирани /обездвижени/ прешлените
от черепа до 4 шиен прешлен, като след операцията няма никакво движение в
ставите на тези прешлени. Според заключението на СМЕ счупването е предизвикало
много силни болки и скованост на шията
до провеждане на оперативната интервенция. След нея болките са купирани
с обезболяващи медикаменти. След операцията се поставя шийна яка за около два
месеца. Според в.лице в резултат на обездвижването на четирите шийни прешлена
от общо седем движенията в шийната област
силно се ограничават. Тези ограничения ще съпътстват ищцата до края на
живота й. В прогностичен план е възможно засилване на съществуващите артрозни
промени по ставите и дисковете на пети, шести и седми шиен прешлени и
допълнително ограничаване на движенията в шийната област. Експертът е
категоричен, че пълно възстановяване е невъзможно и че прешлените са фиксирани
за цял живот, както и че е възможна появата на болки и скованост на врата при
рязка промяна на времето и при физически натоварвания. Ограниченията на
движенията ще се засилват при напредване на артрозните промени на ищцата. В
с.з. в.лице Манчев пояснява, че счупването на дъгата на втори шиен прешлен е
спасило живота на ищцата, тъй като разширява гръбначно-мозъчния канал – костната част и може да поеме отока
на продълговатия мозък. Иначе при счупване на втори шиен прешлен много рядко
хората оживяват.
Претърпените морални болки и страдания
са доказани с показанията на двама свидетели – на сина на ищцата и на нейната
снаха. Според
тях пострадалата била силно стресирана, изпитвала силни болки в областта на врата. Тежко понесла
както медицинските манипулации, така и подстригването на косата. Ходела с шапка
до зарастване на раните от екстензията и операцията. Тъй като била напълно
обездвижена в началото, денонощно до нея
имало придружител, който й помагал в храненето и хигиената, които се извършвали
на легло. След операцията се наложило да
носи яка на врата 6 месеца, дори когато спи. Възстановяването ставало бавно.
Сънят й бил нарушен, спяла почти в седнало положение. Ползвала силни
обезболяващи. Според свидетелите ищцата
продължава да изпитва болки във врата. Движенията на главата наляво и надясно поради
импланта във врата й, са силно ограничени, не може да върти главата си наляво и
надясно, не може да се наведе. Променил се
и начинът й на живот, не може да извършва дейностите, които е извършвала
по-рано. През летните месеци живеела със съпруга си на село, където се грижели за градина със
зеленчуци и плодове, но вече не може да извършва тези дейности, някой трябва да
й помага. След инцидента и психиката й се променила - била разсеяна, унесена и често забравяла.
Продължавала да избягва приема на твърди
храни. Психологическа помощ не е търсила.
При горната фактическа установеност
страните не спорят за наличието на всички елементи от фактическия състав за
ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда на настъпилите за ищцата
в резултат на деликта неимуществени и
имуществени вреди.
Спорният въпрос, пренесен пред
настоящата инстанция, касае размера на дължимото застрахователно обезщетение. Критериите
за неговото определяне са установени
както в задължителната съдебна практика, така и в актуалната съдебна
практика.
Така
в т.2-ра на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от
законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до
днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от
редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване
на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално
положение, отношение между него и ищците, които решаващият съд е длъжен не само
да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение № 93 от 23.06.2011
г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и решение № 111 от 1.07.2011 г.
на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК/. При прилагане на тези критерии в процесния
случай съдът съобразява, че пострадалата е била в относително напреднала възраст,
без данни за сериозни физически или психически заболявания., водела е активен начин на живот, който е прекъснат
завинаги от полученото при произшествието увреждане. Следва да бъдат съобразени
силните болки и страдания непосредствено след инцидента , реалната опасност за живота й според обясненията на
в.лице по СМЕ, промяната в психичното й състояние и най-вече – прогнозата за
заболяването, която не е положителна.
Установи се, че фиксацията на шийните прешлени е за цял живот, свързаните с
това ограничения на движенията също са за цял живот, произтичащите от това
болки и страдания ще се засилват с времето. Начинът на живот преди инцидента
никога няма да бъде възстановен. Всички тези обстоятелства мотивират съда да
откаже да сподели тезата на застрахователя, че обезщетение от 35 000лв е
адекватна компенсация на последиците от увреждането.
Съдът
е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне
размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюктура в
страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен
етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени
отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди,
установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното
застраховане.
Съобразявайки всичко гореизложено,
настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 60 000лв е адекватно
и съобразено както с реално претърпените болки и страдания, така и с практиката
на касационната инстанция, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция на страните се дължат разноски както следва : Ищцата
е направила разноски за тази инстанция в
размер на 200лв – държавна такса. Процесуалният й представител претендира
1 580лв възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. Предвид уважената част
на иска й се дължат 171,42лв., а на
адв.Д. – 1 354,28лв. Ответникът
е направил разноски за тази инстанция в размер на 2 420лв. Съобразно отхвърлената
част на иска му се дължат 345,71лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260152/03.08.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено
по т.д. № 1602/2019г. в обжалваните части.
В необжалваната част решението е
влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.
София, бул.„
Джеймс Баучер” №
87 да заплати на А.Н.Б. с ЕГН ********** с адрес *** разноски за
настоящата инстанция в размер на 171,42лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.
София, бул.„
Джеймс Баучер” №
87 да заплати на адв.Я.Д.Д. от САК адв.възнаграждение в размер на 1 354,28лв., по реда на чл.38 ал.2
ЗАдв.
ОСЪЖДА А.Н.Б. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.„ Джеймс Баучер” № 87 разноски за настоящата инстанция в
размер на 345,71лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: