Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. В
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 4101 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Ю.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. К.Т.
от ВАК срещу „ОТП Факторитг България „ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***- „ с правно основание чл. 439
от ГПК, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищеца не
дължи сумата в размер на 1580,40 лв.,
представляваща главница в размер на 1 000.00 лв., договорна
лихва в размер на 302.28 лв. за периода от 20.09.2008г. до 21.04.2010г., такса
за закъснение в размер на 149.10лв. за периода 20.02.2009г. до 21.04.2010г., по
договор за кредит от 27.12.2006г., в едно с законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.04.2010г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 86 ал.І от ЗЗД, както и направените по делото
съдебно деловодни разноски състоящи се от юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева и
платена държавна такса в размер на 29.02/двадесет и девет лв. и две
ст./ лв.
на основание 78, ал. 1 от ГПК,
по ч.гр. дело № 5842/2010 г. по описа на Районен съд - В и образувано
изпълнително дело № 732 по описа за 2010г.
при ЧСИ , с рег. № 711, с район на действие ОС – В.
Ищецът твърди, че въз основа на
издадените Заповед № 3360 от 26.04.2010 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. № 5842 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, Ю.М.К., ЕГН ********** Е ОСЪДЕН да заплати на "Банка ДСК" АД, със седалище и адрес на
управление ***, БУЛСТАТ:ЕИК №*********, чрез
пълномощника Владимир Тодоров Карагьозов юрисконсулт – пълномощно от
28.09.2009г. пред нотариус Маргарита Шамлиян,
нотариус в районен РС София с рег.0042
на НК сумите от 1 451.38 лв., представляваща както следва главница в размер на
1 000.00 лв., договорна лихва в размер на 302.28 лв. за периода от
20.09.2008г. до 21.04.2010г., такса за закъснение в размер на 149.10лв. за
периода 20.02.2009г. до 21.04.2010г., по договор за кредит от 27.12.2006г., на
основание чл. 417 ал.2 от ГПК, в едно с законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 23.04.2010г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 86 ал.І от ЗЗД, както и направените по делото
съдебно деловодни разноски състоящи се от юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева и
платена държавна такса в размер на 29.02 лв. на основание 78, ал. 1 от ГПК.
По молба на „Банка ДСК" ЕАД и с разпореждане на съдебния
изпълнител от 08.06.2010 г. е образувано изпълнително дело № 732 по описа за 2010 г. на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, район на действие Варненски
окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България
с per. № 711. Ищецът счита, че възможността на
ответното дружество да събира чрез принудително изпълнение вземането си по
Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист издадени по ч.гр.д. № 5842 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, е
погасено по давност, тъй като по образуваното на 08.06.2010 г. изпълнително дело са предприети
действия, като последното е налагане запор върху трудово възнаграждение считано
от 25.07.2011г. Твърди, че след тази дата липсват каквито и да било
изпълнителни действия. Поради това счита, че на 25.07.2013 г. изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Ищецът
излага, че по изпълнителното дело на 05.06.2013 г. въз основа на сключен договор за
цесия е конституиран като взискател „О.Ф.Б." ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Илка Георгиева
Димова - Мазгалева, вписано в службата по регистрация към Агенция по
вписванията - Търговски
регистър с ЕИК *********, поради счита, че същият е надлежна страна по иска.
Претендира направените по делото разноски, включително
и адвокатско възнаграждение.
В едномесечния срок за отговор ответникът представя
писмен отговор. Признава иска. Моли да не му бъдат поставяни в тежест
разноските, тъй като не е дал повод за завеждане на иска.
Съдът като взе предвид,
че ответникът признава предявения иск изцяло и ищецът е направил искане за
постановяване на решение при признаване на иска, то съдът постановява решението
си при признание на исковете.
Разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК, дава възможност
разноските да бъдат присъдени за ищеца, при наличието кумулативно на две
предпоставки: ответника с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска
и ако го признае. По инициатива на взискателя е
образувано изп. дело въз основа на издадения
изпълнителен лист от 26.04.2010 г. от ВРС на основание Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 5842/2010г. на ВРС, поради което в настоящия
случай е станал повод за завеждане на иска, поради което визираната разпоредба
не би могла да намери приложение.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 63,21 лв. за внесена дж.такса.
По делото е
направено искане за разноски от ищеца, като бъде присъдена на адв. Т. сумата от 400.00лв., на основание чл. 38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата. На л.62 от делото е представен договор за правна
защита и съдействие, в който е уговорена безплатна правна помощ.
На основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати. В случая исканото възнаграждение от
400.00 лв. е в минималния размер по чл.11 от Наредба №1 от 09.04.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съдът намира,
че следва да осъди ответната страна по предявения иск да го заплати.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ю.М.К.,
ЕГН ********** не дължи на „ОТП Факторитг България „ ЕАД, ЕИК
*********, сумата в размер на 1580,40 лв. (хиляда петстотин и осемдесет лева и
четиридесет стотинки) , представляваща главница в размер на 1 000.00 лв., договорна лихва в размер на 302.28 лв. за периода от 20.09.2008г. до 21.04.2010г., такса за
закъснение в размер на 149.10лв. за
периода 20.02.2009г. до 21.04.2010г., по Договор за кредит от 27.12.2006г., в
едно с законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
23.04.2010г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по
делото съдебно деловодни разноски състоящи се от юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева и платена държавна такса в размер на 29.02 лева за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело №
5842/2010 г. по описа на Районен съд - В и образувано изпълнително дело № 20107110400732
по описа за 2010г. при ЧСИ , с рег. №
711, с район на действие ОС – В, на основание чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА “О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК 20231722, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ Ю.М.К., ЕГН ********** сумата от 100 лв. (сто лева), за държавна
такса, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК 20231722, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат К.Н.Т., член на Варненска адвокатска колегия
сумата от 400.00 (четиристотин лева),
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: