Р Е Ш Е Н И Е
Номер 132
Година 04.03.2020 Град Пловдив
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На четвърти март Година две хиляди и двадесета,
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 385 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 3223 от 30.01.2020г., подадена по пощата на 29.01.2020г., от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* гр.София, с която се иска допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото Решение № 139 от 13.03.2019г., с което са уважени осъдителните искове на банката против Ц.Т.Т., чрез допълването му с присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до изплащането й.
Твърди, че в исковата молба от 23.05.2018г., на страница 1 от същата, е претендирал законна лихва върху главницата. В мотивите на решението, на страница 3, е прието, че ответникът следва да заплати исковите суми, но въпреки това липсва осъдителна част по отношение на дължимата и претендирана законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба. Счита, че след като съдът е формирал воля, че следва ответникът да заплати исковите суми, но не е постановил осъждането му, има очевидна фактическа грешка в решението и иска поправката й.
Ответникът Ц.Т.Т. ЕГН ********** *** не взима становище по молбата.
Съдът, след преценка на материалите по делото и предвид посоченото от ищеца, намира искането за неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл.127 от ГПК сезирането на съда става с писмена искова молба като формата е за действителност. Исковата молба има съдържание, указано в чл.127 от ГПК, според което ищецът посочва обстоятелствата, на които се основава иска, и в какво се състои искането, което в теорията е обозначено като обстоятелствена част и петитум. Така материализираната воля е обвързваща за страните и съда и формира предмета на делото, по който следва да има произнасяне в решението. Правно релевантно е какви искания е отправил ответника в петитума, т.е. в писмен вид какво е поискал от съда. При осъдителни искове следва да напише за какво иска да бъде осъден ответника.
Видно от депозираната от ищеца на 23.05.2018г. искова молба, въз основа на която е образувано настоящото дело е, че в петитума липсва волеизявление за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на сезиране на съда. Таков искане не е формулирано и в даденото пояснение от 22.06.2018г.
Не е вярно, че в постановеното по делото Решение № 139 от 13.03.2019г. съдът е формирал в мотивите воля за дължимост на законна лихва върху главницата, но не е присъдил тази лихва с диспозитива на решението. Вярно е, че с решението са уважени изцяло предявените искове – така, както са заявени в петитума на исковата молба. Изразът на страница трета, че „Съобразно представените по делото писмени доказателства описаната от ищеца фактическа обстановка по ИМ се установява да е налице“, не може да се тълкува в смисъл на изразена воля и за дължимост на законната лихва. Никъде в решението съдът не е формирал воля, че ищецът е заявил и претендира законна лихва и че тя се дължи, но да не я е присъдил. Поради това не може да се приеме, че има допусната от съда очевидна фактическа грешка в постановения съдебен акт, тъй като материализираната воля отговаря на формираната такава.
Обстоятелството, че ищецът е посочил в титулната част на исковата молба – там, където следва да заяви цената на иска съгласно чл.127 ал.1 т.3 от ГПК, за да се изчисли дължимата държавна такса, че интересът му по делото включва главница от 16 096.87лв. и законна лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба, не представлява предявяване на такъв иска, след като за това не е формулирал осъдително искане в петитума си. Дори да се възприеме разширителното тълкуване на ищеца за това какви искови е предявил, то в постановеното по делото решение липсва произнасяне в тази част, поради което искането за законна лихва представлява искане за допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК, срокът за което обаче е пропуснат от ищеца, тъй като той е едномесечен от връчване на решението или от влизането му в сила, а към датата на молбата 30.01.2020г. е изтекъл отдавна, поради което искането не може да се уважи.
С оглед горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3223 от 30.01.2020г., подадена по пощата на 29.01.2020г., от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* гр.София, с която се иска допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото Решение № 139 от 13.03.2019г., с което са уважени осъдителните искове на банката против Ц.Т.Т., чрез допълването му с присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до изплащането й.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: