Определение по дело №8339/2019 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 16.07.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 8339 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 577 от ГПК и чл. 32а от Правилника за вписвания (ПВ).

Образувано е по частна жалба с вх. № 18-00-95/14.06.2019г. по описа на Службата по вписванията (СВ), гр. София, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез пълномощник В.П.- старши инспектор, юрист в ТД-София на КПКОНПИ, срещу определение № 514/22.04.2018г. на съдията по вписванията към СВ - гр. София, с което е отказано заличаване на вписана обезпечителна заповед по гр. д. № С-22/2013г. на СГС, с молба вх. № 24288 от 22.04.2019г. по описа на СВ-София, с който е заличена възбрана върху недвижим имот.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, като излага съображения в подкрепа на заявеното становище. Твърди, че няма несъответствие между допуснатото с определение по гр. д. № С-22/2013г. на СГС и отмененото с определения по гр. д. № 8828/2018г. на СГС, тъй като последното е явният номер на същото дело. Позовава се на чл. 32а от ПВ и на задължителните указания по Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС. Сочи, че от съдържанието на определение № 24/15.07.2013г. по ч. гр. д. № С-22 и определение № 1825 от 22.01.2019г. по гр. д. № 8828/2018г. на СГС, ГО, І-8 състав, се установява, че те касаят едни и същи недвижими имоти и едно и също лице – Г.Т.В..

Моли съда да отмени обжалваното определение № 514/22.04.2018г. на съдията по вписванията към СВ - гр. София, с което се отказва заличаване на вписани обезпечителни мерки – възбрани върху недвижими имоти. Не претендира разноски.

Съдията по вписванията не е изложил становище по обжалвания отказ.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи приема следното от фактическа и правна страна:

Пред Службата по вписванията, гр. София е депозирана молба с вх. № 24288 от 22.04.2019г., от КПКОНПИ, чрез пълномощника В.П., като е поискано на основание чл. 402, ал. 3 от ГПК заличаване на наложените обезпечителни мерки срещу Г.Т.В.. Към заявлението са приложени копие на обезпечителна заповед от 15.07.2013г.; уведомително писмо до ръководителя на Агенцията по вписванията от СГС за заличаването на вписаната възбрана върху недвижимия имот съгласно определението от 03.12.2018г. по гр. д. № 8828/2018г. на СГС, ГО, І-8 състав; заверени преписи от определение № 28113/03.12.2018г. и определение № 1825 от 22.01.2019г. по гр. д. № 8828/2018г. на СГС, ГО, І-8 състав, влязло в сила на 29.03.2019г. и определение № 24/15.07.2013г. по ч. гр. д. № С-22; пълномощно. Изрично е посочено, че КПКОНПИ е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 84, т. 1 от ГПК, вр. с §. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.), във вр. с §.5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ.

С обжалваното определение съдията по вписванията при СРС, след като се е запознал с молбата с вх. № 24288 от 22.04.2019г., като и с приложените преписи на определението от 03.12.2018г. по гр. д. № 8828/2018г. на СГС, ГО, І-8 състав и определение № 1825 от 22.01.2019г. по гр. д. № 8828/2018г. на СГС, ГО, І-8 състав, и определение № 24/15.07.2013г. по ч. гр. д. № С-22 на СГС, е изложил мотиви, че възбраната е допусната от СГС, ГО, 8 с-в, с определение от 15.07.2013г. по гр.д. № С-22/2013г., като обезпечение на бъдещ иск срещу Г.Т.В. и е издадена обезпечителна заповед по гр.д. № С-22/2013г. Приел е, че представените определения № 28113/03.12.2018г. и № 1825/22.01.2019г. по гр.д. № 8828/2018г. по описа на СГС са актове подлежащи на отбелязване (заличаване) по вписана в СВ възбрана, но в охранителното производство такова не може да бъде извършено, тъй като посочената в определенията обезпечителната заповед, която е обезсилена е от 15.07.2013г. и е по гр.дело № 5525/2008г. по описа за 2008г. на СГС, а вписаната обезпечителна заповед в СВ-гр.София е по гр.д. № С-22/2013г. на СГС. Счел е, че несъответствието в актовете по посочените гр. дела подлежащи на отбелязване и вписаната възбрана по гр.д. № С-22/2013г. на СГС, съставлява пречка от страна на съдията по вписванията да извърши исканото заличаване на посочената обезпечителна заповед, които актове се подреждат в съответната книга „заличавания“. При изложените мотиви е постановил отказ, а определението да се изпрати на молителя.

Уведомителното писмо с обективирания отказ е изпратено на КПКОНПИ и получено от настоящия жалбоподател на 21.05.2019г., което е видно от ръкописно извършеното отбелязване и подпис на ст. експерт А.М..

При тази фактическа установеност, настоящият съдебен състав, при проверка законосъобразността на обжалваното определение във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 577, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок от съобщаване на отказа за вписване, от лице, което има правен интерес, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 32а от ПВ, подлежи на обжалване с частна жалба. Съгласно приложимата разпоредба съдията по вписванията се произнася с определение за отказ, когато представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на закона или не е акт, подлежащ на вписване. Отказът подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния окръжен съд. Поради изложените съображения жалбата е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ПВ постановява, че вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението.

Вписването, като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване, е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се за постановяване на акт на безспорна съдебна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т. 5 от ГПК, но това е направено само с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства и не заличава спецификите на вписването. Като се има предвид основната цел на вписването - осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес - да го атакуват пред съда.

Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ е относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, като е ограничена до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда (в същия смисъл са задължителните указания по т. 6 от Тълкувателно решение (ТР) № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС).

Вписването на възбраните се заличава в следните случаи - след представяне на влязло в сила определение на съда за отмяна на обезпечението по чл. 402 от ГПК, както и когато е прекратено принудителното изпълнение (основанията за прекратяване на принудителното изпълнение са посочени в чл. 433 от ГПК). С настъпването на някое от тези основания съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани върху имота, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

Вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението (чл. 31, ал. 1 от ПВ) или по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи - чл. 31, ал. 2 от ПВ (чл. 32 от ПВ). Независимо от конкретната хипотеза следва да са налице в условията на кумулативност следните условия - 1) искането за заличаване на вписаната възбрана да изхожда от легитимирани лица по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ПВ; 2) да е представен акт на съда по чл. 402, ал. 3 от ГПК; 3) да е представено удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи.

В конкретния случай, към молба вх. рег. № 24288 от 22.04.2019г. на СВ - гр. София, молителят КПКОНПИ, е представил определение от 03.12.2018г. по гр. д. № 8828/2018г. на СГС, ГО, І-8 състав, поправено с определение № 1825 от 22.01.2019г. по гр. д. № 8828/2018г. на СГС, ГО, І-8 състав, от които е видно, че съдът е отменил допуснатото по отношение на Г.Т.В. обезпечение, което е било допуснато с определение от 15.07.2003 г. по гр. д. № С-22/2013 г. по описа на СГС, чрез налагане на следната обезпечителна мярка, а именно: Възбрана върху недвижимите имоти: ателие № 23 на втори подпокривен етаж, в жилищна сграда, находяща се в гр. София, община Столична, район Красно село, ул. „*******, с посочени площ и съседи; мезонет № 3, находящ се в гр. София, на ул. „Пчела“ № 2а, на първо и второ подпокривно ниво, с посочени площ и и съседи; на гараж № 11, находящ се в гр. София, община Столична, район Красно село, ул. „*******, партер, с посочени площ и съседи, както и на гараж № 5, находящ се в сутерена на масивна жилищна сграда в гр. София, община Столична, район Красно село-Стрелбище, ул. „*******, с посочени площ и съседи. Съдът е обезсилил и издадената обезпечителна заповед от 15.07.2013г. Върху определение № 1825 от 22.01.2019г. е поставен печат, че същото е влязло в законна сила на 29.03.2019 г. Настоящият съдебен състав приема за установено, че съдията е подписал влизането в сила на това определение. Положеният печат, с който е удостоверено влизането в сила на определението, е подписан от окръжния съдия, който го е постановил. Поради изложеното следва да се приеме, че е налице надлежно изявление върху печата на съда - параф (кратък текст или написано на ръка изображение на име), чрез който е удостоверена по достатъчно ясен и категоричен начин самоличността на съответното длъжностно лице – съдия при СГС. С поставянето му е настъпило удостоверително действие на изявлението, което е основание да се счита, че лицето, поставило парафа си е направило съответното официално удостоверително изявление – в случая, кога определението е влязло в сила. Това изявление се ползва с материална доказателствена сила със задължително и обвързващо всички правни субекти действие, тъй като подписът принадлежи на съдия. Поради това следва да се приеме, че датата на влизане в сила на определение № 1825 от 22.01.2019г. по гр. д. № 8828/2018г. на СГС, ГО, І-8 състав е 29.03.2019 г.

По изложените съображения, обжалваният отказ на съдията по вписванията, който е обективиран в определение № 514/22.04.2019г. (с грешно посочена от Службата по вписванията - гр. София дата 22.04.2018г.) на съдия по вписванията към СВ - гр. София следва да бъде отменен като неправилен и вместо това бъде постановено заличаване на възбраната, отменена с влязло в сила определение от 03.12.2018г. по гр. д. № 8828/2018г. на СГС, ГО, І-8 състав, поправено с определение № 1825 от 22.01.2019г. по гр. д. № 8828/2018г. на СГС, ГО, І-8 състав.

Съгласно нормата на чл. 577, ал. 3 от ГПК, когато съдът отмени отказа, вписването, отбелязването или заличаването се смята за извършено от момента на подаване на молбата за него.

Жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.

 

По разноските:

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ определение № 514/22.04.2019г. (с посочена от Службата по вписванията - гр. София дата 22.04.2018г.) на съдия по вписванията към Служба по вписванията - гр. София и

УКАЗВА на Съдията по вписванията към Служба по вписванията - гр. София да извърши поисканото заличаване на възбраната съгласно молба на КПКОНПИ с вх. рег. № 24288 от 22.04.2019г. по описа на Служба по вписванията - гр. София, отменена с влязло в сила определение от 03.12.2018г. по гр. д. № 8828/2018г. на СГС, ГО, І-8 състав, поправено с определение № 1825 от 22.01.2019г. по гр. д. № 8828/2018г. на СГС, ГО, І-8 състав.

ЗАЛИЧАВАНЕТО на основание чл. 577 ал.3 от ГПК следва да се счита за извършено от момента на подаване на молбата за него - молба на КПКОНПИ с вх. рег. № 24288 от 22.04.2019г. по описа на Служба по вписванията - гр. София.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/                                                   2/