№ 1374
гр. Варна, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110112769 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А
срещу И. И. В., ЕГН ********** с постоянен адрес ****, иск с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл. 410 КЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер на сумите от: 3216,18лева
представляваща сбор от изплатено застрахователно обезщетение от 3196,18лева и 20лева
направени ликвидационни разноски по договор за застраховка „Каско”, полица №
930415000805, валидна към датата на ПТП за нанесени имуществени вреди на л.а. «БМВ
520Д» рег. № В 7455 ВМ, вследствие на виновно причинено от длъжника пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 07.11.2018г. в гр. Варна на бул. Цар Освободител
и ул. Ана Феликсова при управление на л.а. «Рено клио» рег. № В 7395 СР, без наличие на
валидно сключена застраховка «Гражданска отговорност», ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 26.05.2022г. до
окончателното изплащане на задължението; 1015,86лева, представляваща обезщетение за
забава начислено върху главницата от 3196,18лева за периода 10.04.2019г. до 20.05.2022г., за
които е издадена заповед № 3675/14.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д.№ 6585/2022г. на ВРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
07.11.2018г. в 14,35ч. в гр. Варна на бул. Цар Освободител и ул. Ана Феликсова, ответникът
при управление на л.а Рено клио с рег. № В 7395 СР предизвиква ПТП с л.а БМВ 520Д с рег.
№ В 7455 ВМ собственост на А. П.. Твърди се, че ПТП е настъпило по вина на ответника,
който в нарушение на правилата за движение се е движил с несъобразена скорост. За
събитието е бил съставен протокол за ПТП № 1649393/07.11.2018г. В резултат на ПТП на л.а
1
БМВ с рег. № В 7455 ВМ са били причинени имуществени вреди- увреждане на ляв фар, ляв
халоген, броня предна облицовка, преден ляв калник, предна лява врата, основа ПВЦ на ляв
фар, пръскалка на ляв фар и предна лява гума Nexen Nfera su 1 245/40 R 19. Увреденият
автомобил е бил застрахован имуществено от ищеца по договор за застраховка Каско
полица № 930415000805, валидна към 07.11.2018г. Застрахователят е бил уведомен и е
образувал щета № 0003-1261-18-452110, по която е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 3019,37лева за ремонтна дейност директно на сервиз извършил ремонта и
176,81лева за репатриране и джанта на ищеца, като по щетата е направил и 20лева
ликвидационни разноски. Твърди се, че към датата на ПТП, автомобилът на ответника е бил
без задължителна застраховка Гражданска отговорност. След изплащане на
застрахователното обезщетение, ищецът е встъпил в правата на увредения. С писмо
получено от ответника на 27.03.2019г., той е бил поканен да плати доброволно регресното
задължение. Липсата на плащане е мотивирало ищецът да потърси съдебна защита на
правото си, за което в негова полза е издадена заповед по чл. 410 ГПК, връчена на ответника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. С това обосновава правния си интерес от заявяването на
иска по чл. 422 ГПК. Искането е за уважаването на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не се
представляват.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно
производство по ч.гр.д. № 6585/2022г. по описа на РС- Варна, по което е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, връчена на ответника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже релевантните за
възникване на вземането си предпоставки, а именно валидно застрахователно
правоотношение по отношение на увредения автомобил по договор за застраховка „Каско”
сключен с ищеца; че в този период е настъпило застрахователно събитие, за което
застрахователят носи застрахователен риск; че събитието е причинено по вина на ответника;
че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие на увредения
автомобил са причинени имуществени вреди, съответно техния вид и размер; че ищецът е
заплатил застрахователното обезщетение на увредения; че ответникът е надлежно поканен
да възстанови процесната сума и размер на търсеното обезщетение за забава. При доказване
на посочените факти, ответната страна дължи доказване на своите правопогасяващи
възражения срещу правото на ищеца да получи търсената сума.
От приложеното ч.гр.д. № 6585/2022г. по описа на ВРС се установява, че в полза на
2
ищеца против ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите
предмет на настоящата искова претенция. Налице е обективен и субективен идентитет
между вземането, заявено в настоящото производството и това, за което е издадена
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
От приетите по делото писмени доказателства се установява следното: Ищецът има
качество на застраховател по договор за застраховка „Каско” на л.а. «БМВ 520Д» рег. № В
7455 ВМ валиден за периода 27.03.2018г. до 26.03.2019г.
На 07.11.2018г. е настъпило ПТП, при което е увреден л.а. «БМВ 520Д» рег. № В
7455 ВМ, собственост на А. Г. П.. За произшествието е бил изготвен протокол за ПТП №
1649393/07.11.2018г. от служители на ОДМВР Варна, сектор ПП. Съгласно протокола
произшествието е настъпило на същата дата. В протокола е отразено, че ответникът като
водач на л.а. «Рено клио» рег. № В 7395 СР при движение около 14,30ч. по бул. Цар
Освободител посока центъра при извършване маневра завой на дясно не се съобразява със
скоростта си на движение, губи контрол, навлиза в лява пътна лента и блъска спрелия л.а.
«БМВ 520Д» рег. № В 7455 ВМ. Документирани са видими щети по л.а. «БМВ 520Д» рег. №
В 7455 ВМ – деформация предна лява част. По отношение на водача на л.а Рено клио е
отбелязано, че няма застраховка „Гражданска отговорност“.
На ответника са били съставени АУАН № 874931/07.11.2018г. за извършено
нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и АУАН № 874847/07.11.2018г. за допуснато нарушение по
чл. 638, ал. 3 КЗ. Въз основа на АУАН срещу водача И. В. са съставени НП № 18-0819-
007183/07.01.2019г. за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, влязло в сила на 14.02.2019г. и НП №
18-0819-00007191/07.01.2019г. за допуснати нарушения по чл. 20, ал.2 ЗДвП, влязло в сила
на 14.02.2019г. Тези документи не са били оспорени от ответника.
Представената справка от информационен център към ГФ свидетелства, че към
07.11.2018г. л.а с рег. № В 7395 СР не разполага с действаща застраховка Гражданска
отговорност, поради прекратяването й към 01.10.2018г. И този факт не е оспорван от
ответника.
Въз основа на уведомление до ищеца от собственика на л.а. «БМВ 520Д» рег. № В
7455 ВМ от 04.11.2018г., същият е образувал щета № 0003-1261-18-452110/2 и е изготвил
опис по нея, в който е отразил установените увреждания, чието настъпване не е оспорено от
ответника. С доклад по щетата и на база изготвена техническа експертиза, ищецът е
определил обезщетение в размер на 3019,37лева, която сума е изплатил на сервиза извършил
ремонта съгласно представена фактура, както и сумата от 176,81лева, стойност на
извършени услуги по репатриране и ремонт на джанта изплатена на 21.02.2019г. на
пострадалия по банков път. Начислил е и 20лева ликвидационни разходи.
Коментарът на горните доказателства обосновава категорично извод, че на
07.11.2018г. е настъпило ПТП с участие на л.а Рено клио управляван от ответника и л.а БМВ
520Д, собственост на А. П.. Към датата на ПТП л.а Рено клио не е имал задължителна
застраховка Гражданска отговорност.
3
Механизмът на ПТП не е оспорван, а и от ангажираните писмени доказателства, в
частност- протокол за ПТП, АУАН и НП, той бива категорично установен. Посоченият
протокол на ПТП представлява официален свидетелстващ документ, като съставен от длъжностно
лице в кръга на службата му и има обвързваща доказателствена сила относно фактите
осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице. Доколкото ПТП не е било
обслужено на момента от служители на сектор ПП, а протоколът е съставен след
настъпването на ПТП, то сам по себе си той няма доказателствена стойност относно
вписания в него механизъм и увреждания на л.а. В случая нито механизмът, нито
уврежданията са били оспорени. Материалната доказателствена стойност на протокола не е
оборена и доказателствената му стойност не може да бъде отречена, респ. следва да се
приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в него, а именно че вината за
инцидента се носи от ответника. Доказателствено значение за тези тях има и издаденият
АУАН, в който също е описан механизмът на настъпване на ПТП. И протоколът за ПТП и
АУАН са подписани от ответника, с което същият е удостоверил факти неизгодни за него и
имащи поради това доказателствена стойност. Обобщено, налага се извод, че уврежданията
се намират в причинна връзка с ПТП. Поведението на водача на л.а Рено клио, управляван
от ответника е било противоправно.
Релевантен за противоправността и вината е и фактът, че за така допуснатите от
ответника нарушения на ЗДвП, той е бил наказан по административен ред с влезли в сила
НП.
В заключение ответникът е допуснал нарушение на общото задължение вмененото
му в чл. 20, ал. 2 ЗДвП разписващ, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Вследствие на това е настъпил
удар между управлявания от него л.а Рено клио и л.а БВМ 520 Д, и причиняването на
имуществени вреди на последния.
Уврежданията по автомобила са документирани, както в изготвения протокол за
ПТП, така и в описа на ищеца и тяхното причиняване се намира в причинно- следствена
връзка с въпросното ПТП. Доказани са, както деянието и неговата противоправност, така и
вината, която в гражданското право се и предполага.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически
състав на деликтната отговорност, в резултат на което за ищеца възниква задължение за
обезщетяване отговорността за вреди.
Нямало е спор, че ищецът е изпълнил законовото си задължение и е извършил
плащане на дължимото обезщетение. С плащането на застрахователното обезщетението
застрахователят се е суброгирал в правата на увреденото лице до размера на платената сума.
За определяне на размера на застрахователното обезщетение, съдът съобрази
4
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ, която предвижда, че за действителна застрахователна
стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество. Ал. 2 от цитираната разпоредба дава определение на
„възстановителна застрахователна стойност“, която представлява стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
При определяне на възстановителната стойност на вредите съдът съобрази
представените фактура № **********/27.11.2018г. от извършилия ремонта на автомобила
сервиз "Хит Ауто" ЕООД по изготвена работна карта по щетата на застрахователя,
съобразно която необходимата сума се равнява на 3019,37лева, както и фактура
**********/07.11.2018г. издадена от СУАБ- СБА ЕООД за сумата от 48лева за извършени
услуги по транспортиране на МПС и фактура № **********/03.12.2018г. за сумата от
240,88лева за нова гума, монтаж, демонтаж и баланс, от която застрахователят е признал
само разход за сумата от 176,81лева.
Сумата от 20лева съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната
щета, поради което тя следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
Общият размер на дълга възлиза на 3216,18лева. Исковата претенция на
застрахователя следва да бъде уважена в цялост.
Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя
съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение
длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за
изпълнение - от деня, в който бъде поканен от кредитора. От представените доказателства е
видно, че ответникът е получил регресната покана на ищеца на 27.03.2019г. С нея е даден
10дневен срок за доброволно изпълнение, т.е ответникът е изпаднал в забава след неговото
изтичане, т.е от 07.04.2019г. В случая то се търси от 10.04.2019г. За периода от 10.04.2019г.
до 20.05.2022г. застрахователят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Същевременно, съдът следва да съобрази императива на разпоредбата на чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13март 2020г. в редакцията на ДВ бр. 28/24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г. предвиждаща,
че до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане
на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и
непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на
вещи. Очевидно е, че в тази редакция на закона /преди изменението му от 09.04.2020г. и
стесняване на обхвата му/, законодателят не прави разграничения относно основанието, от
което са възникнали задълженията, нито относно страните по тях. Ето защо за периода от
13.03.2020г. до 08.04.2020г. / когато с ДВ бр. 34/09.04.2020г. в сила от 09.04.2020г. е изм.
същият закон/ не може да се начислява законна лихва за забава върху дължимата сума за
главница /така решение по гр.д. № 40/2022г. на Апелативен съд Варна/. Изчислено от съда с
програмен продукт Апис финанси върху главницата от 3216,18лева обезщетението за забава
5
за периода 10.04.2019г. до 12.03.2020г.вкл. и от 09.04.2020г. до 20.05.2022г. възлиза на
сумата от 991,64лева, което обосновава основателност на претенция до този размер и
отхвърлянето й за разликата до пълния заявен от 1015,86лева.
В заключение, искът следва да се уважи в цялост. Главницата следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 26.05.2022г., така както е
поискано и като законова последица от основателно упражнено право на иск.
По разноските
Съобразно изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца по общото правило
на чл. 78, ал.1 ГПК. Сторените такива в производството са за платена държавна такса от
94,01лева и юк.възнаграждение. Сумата от 75,39лева като недължимо платена държавна
такса за исковото производство, подлежи на връщане и затова не следва да бъде съобразена
при разпределяне отговорността на ответника за разноските. На основание чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. 78, ал.8 ГПК, съдът определя
юк.възнаграждение в полза на ищеца от 100лева, преценявайки липсата на фактическа и
правна сложност на спора. Общо разноските да 194,01лева. Съобразно уважената част на
исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
192,90лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Сторените там са в общ
размер на 134,64лева, от които 84,64лева платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, като
съобразно уважената част на претенцията следва да се присъдят 133,87лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Симеоновско шосе” № 67А съществува вземане срещу ответника И. И. В., ЕГН
********** с постоянен адрес **** за сумите, както следва: 3216,18лева представляваща
сбор от изплатено застрахователно обезщетение от 3196,18лева и 20лева направени
ликвидационни разноски по договор за застраховка „Каско”, полица № 930415000805,
валидна към датата на ПТП за нанесени имуществени вреди на л.а. «БМВ 520Д» рег. № В
7455 ВМ, вследствие на виновно причинено от длъжника пътно- транспортно произшествие,
настъпило на 07.11.2018г. в гр. Варна на бул. Цар Освободител и ул. Ана Феликсова при
управление на л.а. «Рено клио» рег. № В 7395 СР, без наличие на валидно сключена
застраховка «Гражданска отговорност», ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда- 26.05.2022г. до окончателното
изплащане на задължението; 991,64лева, представляваща обезщетение за забава начислено
върху главницата от 3196,18лева за периода 10.04.2019г. до 12.03.2020г.вкл. и от
09.04.2020г. до 20.05.2022г., за които е издадена заповед № 3675/14.06.2022г. за изпълнение
6
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 6585/2022г. на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за забава за разликата над 991,64лева до пълния предявен размер от
1015,86лева, представляваща лихва за забава за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г.вкл.,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН ********** с постоянен адрес **** да заплати на ЗК „Лев
инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А сумата от 133,87лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 6585/2022г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски,
съобразно уважената част на иска на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН ********** с постоянен адрес **** да заплати на ЗК „Лев
инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А сумата от 192,90лева, представляваща направени в настоящото
производството съдебно- деловодни разноски, съобразно уважената част на иска на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7