РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20211110159052 по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане
срещу ответниците А. Ч. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******** и К. А. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********, за установяване на вземане по издадена
заповед за изпълнение за сума в общ размер на 802,30 лв. доставена топлинна енергия
за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
********, абонатен *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2020 г. до окончателното плащане на вземането,
сумата 123,34 лв. обезщетение за забава върху вземането на доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г., сумата 36,20 лв. – такса за дялово
разпределение през периода 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2020 г. до окончателното
плащане на вземането, и сумата 7,63 лв. обезщетение за забава върху вземането за
такса за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 52768/2020
г. по описа на СРС, 157 състав, за което вземане ответниците отговарят разделно всеки
за 1/2, а именно: по 401,15 лв. доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 29.10.2020 г. до окончателното плащане на вземането, сумата 61,67 лв.
обезщетение за забава върху вземането на доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 08.10.2020 г., по 18,10 лв. – такса за дялово разпределение през
периода 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2020 г. до окончателното плащане на вземането,
и сумата 3,82 лв. обезщетение за забава върху вземането за такса за дялово
разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало
1
по силата на сключен с ответниците договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за
периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. на ответниците топлинна енергия, а последните не
са заплащали дължимите за нея суми на уговорения в приложимите за периода общи
условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка
и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди също така, че
за периода 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г. е предоставена услуга дялово разпределение,
която не е заплатена. Претендира и обезщетение за забава върху цената за извършена
услуга дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2022 г.
Ответникът А. Ч. К. е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете с твърдения, че не е собственик или ползвател на
процесния имот, поради което не е в облигационни отношения с ищеца и няма
качеството на потребител на топлинна енергия. В условията на евентуалност, релевира
възражение за настъпила погасителна давност.
Ответникът К. А. А. е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете с твърдения, че не е собственик и ползвател на
процесния имот, тъй като бракът й с починалия Ч А.ов К. – баща на ответника А. Ч. К.,
е прекратен през 1981 г., преди Ч К. да е придобил процесния имот. Отделно от това
поддържа, че с прекратяването на брака е изгубила качеството си на наследник на
бившия си съпруг.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Директ” ЕООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № *, том LVII, дело № 12256 от 31.07.1992 г. Ч А.ов К. е придобил собствеността
върху Апартамент № 11, находящ се в гр. София, .........., като същият с молба от
06.08.1982 г. до ищцовото дружество е пожелал за имота му да бъде открита партида за
топлоснобдяване.
По делото е представена Удостоверение за наследници с изх. № ...................... г.,
издадено на 10.11.2022 г. от СО – район „Средец“, видно от което Ч А.ов К. е починал
на 23.09.2003 г. и е оставил за наследник ответника А. Ч. К..
Представено е копие на личен регистрационен картон на ответника К. А. А., от
който се установява, че същата е майка на ответника А. Ч. К., била е в брак с Ч А.ов К.,
но същият е прекратен с решение по гр.д. №2253/1881 г.
По делото е представен Протокол от общото събрание на етажтните
собственици на сграда на адрес: гр. София, ................ от 06.11.2012 г., с който е взето
решение третото лице - помагач „Директ“ ЕООД да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщения към фактури с отразени количествата
потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019
г., извлечения от сметки, както и индивидуални справки за използвана топлинна
енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Директ“ ЕООД за
процесния период, както и сертификат за измервателните уреди.
2
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми топлинна енергия само за периода 01.09.2017 г.
до 30.04.2019 г. в размер на 694,37 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната
лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава – 15.09.2018 г. до
08.10.2020 г. – 107,16 лв. Вещото лице е установило, че процесните суми не са
заплатени от ответника.Сумата на главницата за дялово разпределение за периода от
01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 36,20 лв., а законната лихва върху тази сума
за периода от датата от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г. е в размер на 7,80 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том LVII, дело № 12256 от
31.07.1992 г. и Удостоверение за наследници с изх. № ...................... г., издадено на
10.11.2022 г. от СО – район „Средец“, ответникът А. Ч. К. е бил единствен собственик
на топлоснабдения имот за процесния период, като единствен наследник на
първоначалния собственик на имота – Ч А.ов К.. Следователно може да се обоснове
извод, че същият е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния
период.
Не би могъл да се обоснове такъв извод обаче за ответника К. А. А., която е
майка на ответника А. Ч. К. и бивша съпруга на Ч А.ов К.. Видно от представеното по
делото копие от личния регистрационен картон на този ответник, бракът между нея и Ч
А.ов К. е прекратен през 1982 г., а последният е придобил имота през 1992 г.,
следователно имотът е бил негова индивидуална собственост. От друга страна, с
прекратяването на брака между съпрузите, те изгубват качеството си на наследници на
преживелия съпруг, поради което ответникът К. А. не е наследник на Ч К., което се
установява и от представеното по делото удостоверение за наследници. Следователно
ответникът К. А. не е била собственик или ползвател на имота през процесния период,
поради което не се легитимира като потребител на топлинна енергия. Само на това
основание предявените срещу нея искова следва да се отхвърлят като неоснователни.
3
По отношение на предявените искове срещу ответника А. К., съдът намира
следното:
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици и от представените изравнителни сметки, се
установи, че дяловото разпределение възложено и е осъществявано от третото лице –
помагач „Директ“ ЕООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (фактури и справки
за индивидуални отчети), се установи, че за отоплявания имот за процесния имот е
доставена топлинна енергия на стойност 802,30 лв., от която срещу ответника А. К. е
предявен иск само за половината – 401,15 лв. В този смисъл по делото не са
ангажирани доказателства ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на
задълженията за качество и оттук подаването на топлинна енергия с по-висока
4
температура да е повлияло върху размера на начислените суми.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 29.10.2020 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 29.10.2017 г., са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, по отношение на задълженията за периода 01.05.2017 г. –
30.08.2017 – за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 15.09.2017 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния
ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за това
вземане е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
следователно вземанията за посочения период са погасени по давност. Вземанията за
периода 01.09.1017 г. – 30.04.2019 г. не са покрити от давност, тъй като вземането за
потребена топлинна енергия за м. 09.2017 г. е станало изискуемо на 16.11.2017 г., т.е.
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като с подаването
на същото на 29.10.2020 г. посателната давност за вземанията за този период е била
прекъсната.
Следва да се отбележи, че посоченото от ищеца основание на претенцията за
процесния период, а именно – посочване на дължимите суми в обща фактура №
**********/31.07.2018 г. и фактура № **********/31.07.2019 г. не променя падежа на
общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура
(31.07.2018 г. или 31.17.2019 г.), респ. от изтичане на 45-дневен срок от издаването на
общата фактура (чл. 33, ал. 2 от ОУ). Това е така, тъй като съгласно чл. 32, ал. 3 от
Общите условия тази обща фактура обективира месечните задължения за целия
отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и
добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за
връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения
за стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен в нормата на чл.
33, ал. 1 ОУ (в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнася
задължението), като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от
изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само
за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения
(в случай на резултат за доплащане от потребителя), или ново вземане за потребителя
за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през
целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на
уредите за дялово разпределение, какъвто не е настоящия случай. Следователно
претендираните суми за периода 01.05.2017 г. – 31.08.2017 г. са погасени по давност, а
извън погасителната давност остават сумите само за периода 01.09.2017 г. – 30.04.2019
г., които според заключението по изслушаната ССчЕ са в размер на 694,37 лв. Тъй като
ищецът е претендирал от ответника А. К. само 1/2 от дължимите суми и прилагайки
принципа на диспозитивното начало, основателна се явява претенцията на ищеца до
размера на 1/2 от дължимите суми за топлинна енергия, установени със заключението
по ССчЕ, а именно до размера на 347,19 лв., до който размер следва да се уважи
претенцията срещу този ответник.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
5
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, която според заключението по изслушаната ССчЕ за периода от датата на
забавата – 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г. е в размер на 107,16 лв. Доколкото искът за
обезщетение за забава срещу този ответник е предявен само за 1/2, то същият се явява
основателен и следва да бъде уважен за половината, а именно за сумата от 53,58 лв., а в
останалата част до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представения по делото
протокол от общото събрание на етажните собственици в процесната сграда, същите са
избрали „Директ“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение в сградата.
Независимо, че по делото не е представен договор, сключен между етажните
собственици, или между ищцовото дружество и третото лице – помагач, съдът намира,
че от представените по делото изравнителни сметки и други документи, касаещи
годишното отчитане, може да се обоснове извод, че именно на „Директ“ ЕООД е било
възложено и същото реално е извършило услугата дялово разпределение в процесния
имот. От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че дължимата и незаплатена сума за предоставена услуга дялово
разпределение за периода 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г. в размер на 36,20 лв. Ищецът е
претендирал срещу този ответника 1/2 от дължимата сума, а именно сумата от 18,10
лв., поради което предявеният иск срещу този ответник се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
6
претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25 лева -
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 32,40 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 325 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 150 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се
присъди съответна част, а именно сумата от 291,64 лв. Така сторените разноски следва
да бъдат възложени в тежест на ответника А. К..
Ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също имат право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове.
Ответникът К. А. А. е сторил разноски в това производство в размер на 500 лв.
за платено адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди в цялост предвид
отхвърлянето на всички предявени искове срещу него.
Ответникът А. Ч. К. е сторил разноски в размер на 500 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, от които съобразно отхвърлената част на исковете следва да му се
присъди сумата от 78,63 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Ч. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
******** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от 347,19 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.09.2017 г. до
30.04.2019 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ********, абонатен *****,
7
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
29.10.2020 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 53,58 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 08.10.2020 г.,
сумата от 18,10 лв., представляваща стойност на дялово разпределение за периода от
01.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2020 г. до окончателното плащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 17.11.2020 г., постановена по ч.гр.д. №
52768/2020 г. по описа на СРС, 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
горницата над 347,19 лв. до пълния предявен размер 401,15 лева главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г., за горницата над 53,58 лв.
до пълния предявен размер от 61,67 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2018
г. до 08.10.2022 г., и за сумата 3,82 лв. обезщетение за забава върху вземането за такса
за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 17.11.2020 г., постановена
по ч.гр.д. № 52768/2020 г. по описа на СРС, 157 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
на вземане срещу ответника К. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********, за
сумата 401,15 лв. представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
********, абонатен *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2020 г. до окончателното плащане на вземането,
сумата 61,67 лв. обезщетение за забава върху вземането на доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2018 г. до 08.10.2020 г., по 18,10 лв. – такса за дялово
разпределение през периода 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2020 г. до окончателното
плащане на вземането, и сумата 3,82 лв. обезщетение за забава върху вземането за
такса за дялово разпределение за периода от 31.10.2017 г. до 08.10.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 17.11.2020 г.,
постановена по ч.гр.д. № 52768/2020 г. по описа на СРС, 157 състав
ОСЪЖДА А. Ч. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 32,40 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 291,64
лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА А. Ч. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 78,63 лв.– разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА К. А. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 500 лв.– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Директ“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
8
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9