№ 304
гр. Враца, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско
дело № 20211400500371 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр. София, ЕИК
*** против решение № 260114/19.05.2021 год., постановено по гр. дело № 700/2020 год. по
описа на РС-Козлодуй, с което състав на съда е уважил изцяло предявения пред него иск с
правно основание чл.432 от КЗ, като е осъдил ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД да заплати на ищеца Х. К. сумата от 3534,00 лева, представляваща размер на понесени
от ищеца имуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.11.2019 год. в гр.Козлодуй и
причинено от застраховано при ответника лице, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 21.08.2020 год. до окончателното й изплащане, както и направените разноски от
642,00 лева.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
На първо място, макар и посочено на последно във въззивната жалба, въззивникът
твърди, че съдът е приел за разглеждане и се е произнесъл по нередовна искова молба, която
не е отговаряла на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и ал.4 от ГПК – ищецът не е описал
механизма на ПТП и какви точно са претендираните увреждания, което е попречило на
ответника да изготви адекватно своята защита, и не е посочил банкова сметка, по която да се
преведе евентуално дължимото обезщетение.
Искането във връзка с така твърдените нередовности е въззивният Окръжен съд на
основание чл.129 от ГПК да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да
отстрани нередовността на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, като след изпълнение на указанията
първоинстанционното решение да бъде обезсилено, а делото върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск от друг състав на съда.
На следващо място въззивникът твърди, че при определяне на размера на
обезщетението РС-Козлодуй не е приложил правото на Република България, на чиято
1
територия е настъпило ПТП, а е взел предвид цените от представена от ищца проформа
фактура от сервиз в Германия. Във връзка с това си оплакване въззивникът изразява своето
недоволство и от поведението на назначеното по делото вещо лице, което при поставена
задача е отказало да изготви оценка на настъпилите увреждания съобразно Наредба № 24 и
Наредба № 49 с мотив, че по делото не е представена ликвидационната преписка по
заведената при застрахователя щета, че Наредба № 24 е почти отменена, както и че
автомобилът на ищеца е имал застраховка „Автокаско“, по която следвало да се заплати
обезщетението.
На последно място въззивникът твърди, че съдът не се е постарал да вникне в
казуса, че е допуснал фрапантни неточности с посочване на нереални дати, че не е
анализирал и обсъдил неговите възражения, включително и такова за съпричиняване, че не е
приспаднал вече заплатената от застрахователя сума от 464,14 лева.
Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
да се определи застрахователно обезщетение, съобразено с българското законодателство,
както и с възраженията му за прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение и за
съпричиняване.
При твърденията си за необоснованост на приетото от РС-Козлодуй заключение по
САТЕ, въззивникът иска ОС-Враца да допусне повторна експертиза, която да отговори на
поставените в първоинстанционното производство 12 въпроса. Евентуалното му искане е да
се допусне повторна експертиза, която да отговори на въпрос 1 и на въпрос 12, по
отговорите на които въззивникът – ответник изрично е възразил или вещото лице не е
отговорило.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното
производство Х. К., в който се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба.
Въззиваемият оспорва твърденията за необоснованост на САТЕ, като твърди, че
вещото лице е отговорило на въпроси, поставени именно от ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД – гр.София. Твърди, че в представената по делото проформа фактура е
индивидуализирана необходимата сума за отстраняване на щетата, по която рискът е покрит
от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр.София, а оплакванията за съпричиняване и
прекомерност са обичайни за застрахователите и не се подкрепят от заключението на
вещото лице.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на РС-Козлодуй
потвърдено.
Счита искането за допускането на повторна САТЕ за неоснователно, като намира, е
изслушаното пред РС-Козлодуй вещо лице е отговорило подробно на поставените от
застрахователя въпроси.
С акта си по чл.267 ГПК настоящият съдебен състав е приел за неоснователно
искането на въззивника за приложение на чл.129 от ГПК и оставяне на исковата молба без
движение от въззивната инстанция, с мотивите, че непосочването на банкова сметка от
страна на ищеца не е основание за приложение на чл.129, ал.3 от ГПК, а и след дадени
указания ищецът пред РС-Козлодуй е представил такава /л.48 от делото/. Не е налице и
нередовност по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като в исковата молба ищецът, макар и
лаконично, е изложил обстоятелствата, на които основава исковата си претенция.
За неоснователно е прието и искането на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за
допускане на повторна експертиза, която да отговори на всичките 12 въпроса, поставени
пред РС-Козлодуй, доколкото той в качеството си на ответник не е имал никакви
възражения по отговорите на въпроси от 2 до 11 включително.
Относно евентуалното искане на въззивника за допускане на повторна експертиза
пред ОС-Враца, която да отговори на въпрос № 1 и въпрос № 12, поставени от РС-Козлодуй
/л.40 от делото на РС/, настоящият съдебен състав е приел, че е налице хипотезата на чл.266,
ал.3 ГПК и е допуснал повторна експертиза по тези 2 въпроса. Посочил е, че отговаряйки на
въпрос № 1, назначеното от РС-Козлодуй вещо лице е възприело изцяло цените, посочени в
представената от ищеца проформа фактура от сервиз в Германия, като се е позовало и на
представения от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД снимков материал. Същевременно
2
вещото лице не е отговорило на поставения от въззивника – ответник въпрос № 12 с
обяснението, че е необходимо да се приложи цялата преписка по щетата, включително и
направените снимки (?), на които вече се е позовало. В съдебно заседание е заявило, че
ликвидационната преписка не е представена, като по делото липсва протокол, съставен от
застрахователя след оглед, който да съдържа описание на увредените части, както и оценка
на щетите, по която застрахователят е заплатил посочената в исковата молба сума от 470,00
лева. Допълнило е още, че автомобилът на ищеца е имал застраховка „Автокаско“ и
ремонтът му е следвало да бъде извършен в посочен от застрахователя сервиз, като
застрахователят заплати /на сервиза/ за ремонта. Посочило е, че от Наредба №2 24 не са
отменени само един-два члена и с нея се дава методиката, по която се определят щетите.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява, поддържа жалбата чрез писмена
молба.
Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, моли за потвърждаване на
обжалваното решене.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районният съд е бил сезиран с искова молба от Х. К., продължително пребиваващ
чужденец на територията на Република България, ЛНЧ **********, с адрес: с. ***, срещу
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД – гр. София, ЕИК *** с искане последният да бъде
осъден да му заплати сумата от 3534,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от претърпяно ПТП на 12.11.2019 год. в гр.Козлодуй по вина на застраховано при
ответника лице. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че
ищецът К., управлявайки собствения си лек автомобил „Ауди А6“, с рег.№ *** в
гр.Козлодуй на 12.11.2019 год. претърпял ПТП, което е настъпило по вина на водача К. П.,
който управлявал лек автомобил „Крайслер ПТ Круизер“ ДК № ВР***СХ, собственост на А.
Г.. Ищецът твърди, че виновният за ПТП водач притежавал сключен договор застраховка
„Гражданска отговорност“, полица с № *** в ответната застрахователна компания, поради
което е отправил претенция да му бъде заплатена стойността на причинени имуществени
вреди по чл.380 КЗ. В резултат на кореспонденция по щета № 0801-004916/2019-01
ответното дружество му е заплатило сумата 470,00 лева, като е отказало да му заплати
разликата до пълната стойност на причинените му имуществени вреди, които възлизат на
още 3534,00 лева, видно от фактура за калкулираните разходи по ремонта. Твърди още, че
ремонтът е следвало да се извърши в оторизиран сервиз, съобразно правилата и
изискванията за качество при ремонт, за да е осигурено безопасност на движение на
моторното превозно средство, което да позволи и преминаването му на технически преглед
в Германия, където е регистрирано и където ищецът живее и работи.
В законния срок ответникът - ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, чрез юрк. Т.Т., е
депозирал писмен отговор, с който възразява по редовността на исковата молба и оспорва
предявения иск по основание и размер. Поддържа, че стойността на щетите по увреденото
МПС възлиза на сумата, която вече е заплатена на ищеца. Оспорва се механизмът на ПТП и
констатациите в представения от ищца двустранен констативен протокол за ПТП от
12.11.2019 год. в неговата цялост, както и наличието на противоправно поведение от страна
на водача на „Крайслер ПТ Круизер“ ДК № ВР***СХ - К. П.. Не е оспорено
обстоятелството, че за лек автомобил „Крайслер ПТ Круизер“ ДК № ВР***СХ, с предишен
рег.№ ВР***СА, е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по застрахователна полица с № BG/30/119002597722, издадена на
10.09.2019 год. Моли за отхвърляне на предявения иск изцяло и присъждане на разноски в
производството, евентуално, за намаляване размера на присъденото обезщетение, поради
прекомерност на иска.
По първоинстанционното дело е изслушана и приета съдебна автотехническа
експертиза, чието заключение съставът на съда е кредитирал като обективно и компетентно
изготвено, съответно на другите доказателства по делото. Разпитани са като свидетели по
делото водачът на лек автомобил „Крайслер ПТ Круизер“ ДК № ВР***СХ К. Г. П. и Е. Ф.
М..
Районният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.432 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД. По
3
неговата основателност се е произнесъл с решението, чиято отмяна се иска, като е уважил
изцяло претенцията от 3534,00 лева, присъждайки и законната лихва върху тази сума от
21.08.2020 год. до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат решаващият
състав е приел за безспорно в отношенията между страните, че на 12.11.2019 год. в гр.
Козлодуй е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в реализиране на ПТП
между лек автомобил „Ауди А6“, с рег.№ ***, управляван от ищеца К. и лек автомобил
„Крайслер ПТ Круизер“ ДК № ВР***СХ, управляван от св.К. П., което представлява покрит
риск по валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното дружество
към момента на настъпването му и за което застрахователят е заплатил сумата от 464,16
лева по предявено искане за заплащане на застрахователно обезщетение вследствие на
случилото се ПТП. Съдът е приел, че от заключението на изслушаната съдебна
автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП, съответно виновното
поведение на водача на лекия автомобил, е този, установен с констативния протокол за
ПТП, който представлява официален свидетелстващ документ, а именно: при движение на
заден ход автомобилът, управляван от св.П., поради липса на дистанция при разминаване е
блъснал паркираният на пътното платно автомобил, управляван от ищеца. В резултат на
това лек автомобил „Ауди А6“, с рег.№ *** е получил деформация в областта на предния
десен калник, предна дясна врата и десния праг. При тези фактически изводи решаващият
състав е заключил от правна страна, че са налице всички елементи от правопораждащия
съдебно предявените материални права на вземания състав на приложимата правна норма –
чл.432, ал.1 КЗ. Приел е, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява наличието на всички елементи от фактически състав на деликта, а именно:
поведение, противоправност на поведението, вина (презумпцията за която не е оборена от
ответника), настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното
поведение.
Изчислявайки стойността на щетите, определена от частите и необходимия труд за
привеждане на вещта в състоянието, в което се е намирала преди сблъсъка, съдът се е
позовал на заключението на автотехническата експертиза, като е приел, че определено по
средни пазарни цени, същото е 1807,87 евро или 3534,00 лева. За присъждането на този
резултат съдът е посочил, че се ръководи от принципа за пълна обезвреда на вредите на
застрахованото имущество, залегнал в чл.386, ал.2 от КЗ, който изисква обезщетението да е
в размер на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в
състояние преди увреждането, като отговорността е лимитирана от застрахователната сума.
Изложил е мотиви, че при определяне на обезщетението по чл.432, ал.1 от КЗ прилагането
на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение №
1 към чл.15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.2006 год. на КФН не е задължително, тъй като в
разпоредбата на чл.4 от Наредбата изрично е предвидено, че се прилага като минимална
граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактура/ за извършен
ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя
по експертна оценка. Посочил е, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите
на Кодекса на застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя, а
стойността на обезщетението е ограничена само до минимален размер, съобразно правилата,
заложени в Методиката. Приемайки иска за основателен, съдът е определил обезщетението
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие по чл.386, ал.1 КЗ, като е присъдил и дължимата лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 21.08.2020 год. Посочил е, че с изплащането на застрахователно
обезщетение от 464,16 лева ответникът-застраховател е признал наличието на фактическия
състав, пораждащ отговорността му, като спорен в производството е единствено размерът на
причинените вреди, който бил определил и обема на отговорността на застрахователя, но не
е приспаднал от така определеното обезщетение вече изплатената сума от застрахователя.
Настоящият съдебен състав, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
4
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на
обжалването – допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че решението е частично неправилно в обжалваната му част и следва да
бъде частично отменено.
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ, като с оглед неоспорването от
страна на ответника за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл.380
КЗ и респективно, определено и изплатено от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
застрахователно обезщетение на ищеца, с чийто размер последният не е съгласен, искът се
преценява за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на
спора.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение
между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на
претърпените вреди. Вината се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/ и
това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали
елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Не е налице спор между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със собственика на лек автомобил „Крайслер ПТ Круизер“ ДК №
ВР***СХ, в срока на действие на който е настъпило застрахователно събитие, както и не е
спорно обстоятелството, че след завеждане на щета № 0801-004916/2019-01
застрахователното дружество е определило и заплатило на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 464,16 лева.
От събраните по делото доказателства - двустранен констативен протокол за ПТП и
заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство съдебна
автотехническа експертиза несъмнено се установява датата, времето, мястото, участниците
и механизма на ПТП. Произшествието е настъпило на 12.11.2019 год. в гр. Козлодуй, като
водачът на лек автомобил „Крайслер ПТ Круизер“ ДК № ВР***СХ - К. П., при движение на
заден ход, поради липса на дистанция при разминаване е блъснал паркираният на пътното
платно лек автомобил „Ауди А6“, с рег.№ ***, управляван от ищеца Х. К.. Така описаният
механизъм се потвърждава и от разпитаните по делото свидетели К. Г. П. и Е. Ф. М., при
което лек автомобил „Ауди А6“, с рег.№ *** е получил деформация в областта на предния
десен калник, предна дясна врата, десния праг и пластмасова капачка на външно дясно
огледало. Тези факти следва да се считат за признати от ответника с изплащането на ищеца
на обезщетение за имуществени вреди по образуваната въз основа на претенцията му
преписка по щетата.
При така събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства съдът намира, че са
установени всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на
деликвента, ползващ се от клаузите на застраховка „Гражданска отговорност”, а именно
5
извършено виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат – повреди на лекия автомобил, управляван от ищеца в резултат от настъпилото на
12.11.2019 год. пътнотранспортно произшествие. Налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да
се ангажира гражданската отговорност на деликвента за причинените от него вреди на
ищеца, съответно и функционално обусловената отговорност на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. В случая причинната връзка се установява от
констативния протокол и от заключението на вещото лице.
В тежест на ответника е да опровергае законово установената презумпция в чл.45,
ал.2 ЗЗД, но доказателства, от които да се изведе категоричен извод за това не са събрани в
производството. Не са ангажирани доказателства и в подкрепа на твърденията, въведени с
отговора на исковата молба, за съпричиняване от страна на водача на пострадалия
автомобил, като се има предвид и факта, че се касае до сблъсък в паркирано положение. Не
е установено и ищецът да е допринесъл за настъпване на непозволеното увреждане чрез
неправилно паркиране, доколкото съобразно САТЕ в района на процесното ПТП не се
наблюдават знаци, ограничаващи паркирането на МПС. Липсва и хоризонтална маркировка,
която да забранява паркирането на МПС.
От представения в първоинстанционното производство опис-заключение, съставен на
12.11.2019 год. в гр.Козлодуй от представител на застрахователя след оглед на автомобила,
в който са описани увредените части и степента на увреждане, който опис е подписан от
собственика Х. К. без възражения, се установяват следните повреди: калник преден десен –
степен 2+Б, врата предна дясна – степен 1+Б, капачка на огледало дясно степен 1+Б.
С исковата молба е представена проформа фактура № 65234/29.11.2019 год. на
стойност 1807,87 евро, издадена от Автокъща „SPIES“ и получател Х. К. за автомонтьорски
услуги на лек автомобил „Ауди А6“, с рег.№ ***, с превод на български език, на която
вещото лице по САТЕ се е позовало, както и на представения от ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД снимков материал. Дало е заключение, че действителната стойност на щетата е
1807,87 евро или 3534,00 лева, в т.ч. стойност за нови части, боя и допълнителни работа,
стойност на труда за демонтажно-монтажни работи, автотенекеджийски работи и
бояджийски работи.
Тази експертиза е оспорена от процесуалния представител на ответника по
отношение на въпрос № 1 и въпрос № 12 заради необоснованост и е поискано назначаване
на повторна експертиза по тези въпроси. Първоинстанционният съд е приел заключението,
основано на посочените стойности в процесната проформа фактура, като в същото съдебно
заседание е даден ход на устните състезания. Настоящият съдебен състав е приел, че са
налице условията на чл.266, ал.3 от ГПК и е допуснал и приел повторна автотехническа
експертиза, която е дала отговор на посочените по-горе задачи.
Спорният между страните въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция, е за
размера на подлежащото на възстановяване от ответното дружество обезщетение и намира
ли приложение Методиката, утвърдена в Наредба № 49/16.10.2014 год. за задължително
застраховане. Ищцовата претенция се основава на оценка за стойността на ремонта, който
би бил извършен в Германия - държавата, в която ищецът живее преимуществено, поради
което и оценката е извършена от оторизиран сервиз в тази държава.
Съгласно разпоредбата на чл.477, ал.1 от КЗ, обект на застраховане по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата.
Изложеното означава, че действителният размер на вредата е в размер на средната
пазарна цена на ремонта, по цени в България, поради настъпването на ПТП на нейна
територия.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
обезпечава деликтната отговорност на виновния водач за настъпването на процесния
6
вредоносен резултат, неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално
обусловена от отговорността на делинквента по чл.45, ал.1 ЗЗД, поради което
застрахователят по договор за застраховка „ГО“ отговоря до размера и обема на
имуществената отговорност на делинквента. Застрахователят по имущественото
застраховане може с оглед основните принципи в облигационното право – свободата на
договаряне и автономията на волята (арг. чл.8 и чл.9 ЗЗД), да се задължи да покрива в по-
висок размер причинените на застрахования имуществени вреди. В този смисъл страните по
договора за имуществено застраховане могат да уговорят, че увреденият автомобил, предмет
на застрахователното покритие, ще бъде отремонтиран при най-високите възнаграждения за
извършване на този вид работа – както в Република България, така и извън нейните
териториални предели, вкл. и в сервизи на застрахованото лице – по цени, които той самият
определи, вкл. и при гарантираната му висока печалба, но тези уговорки не могат по
никакъв начин да обвържат делинквента, който носи извъндоговорна отговорност, респ.
застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, който е обезпечил
неговата деликтна отговорност и поради това обстоятелство обезпечително-гаранционната
отговорност е функционално обусловена от пределите на деликтната такава.
Съобразно разпоредбата на чл.493, ал.1 КЗ, застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо
имущество, като обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
причинената вреда (чл.499, ал.2, изр.1 КЗ). Обезщетенията за вреди на моторни превозни
средства се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор, Методика
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди (чл.499, ал.2, изр.2 КЗ). Разпоредбата от
своя страна препраща към чл.504 от КЗ, с наредба към която е приета Методика към
Наредба № 49 от 16.10.2014 год. Последната отменя Наредба № 24 от 08.03.2006 год. с
изключение на чл.15, ал.4 и Приложения 1-6 към нея. В този смисъл Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение за вреди, приета от КФН представлява Приложение
№ 1 към чл.15, ал.4 на Наредба № 24 от 08.03.2006 год.
По въпроса за приложението на методиката, приета с Наредба № 24/08.03.2006 за
задължителното застраховане, е формирана обилна и непротиворечива практика на ВКС,
обективирана в Решение № 209/30.01.2012 год. по т.д. №1 069/2010 год., ІІ т.о., Решение №
52/08.07.2010 год. по т.д.№ 652/2009 год., Решение № 109/14.11.2009 год. по т.д. № 870/2010
год., Решение № 152/22.12.2011 год. по т.д. № 896/2010 год. и др. В тези решения е прието,
че методиката по Наредба № 24 на КФН не е задължителна, а съставлява указание за начина
на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, в които на
същия не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в
сервиз, и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Съгласно
КЗ, обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ обхваща
действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора. В този смисъл Методиката не дерогира приложението
на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. В Методиката са посочени начините за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в
Методиката. При настъпване на покрит от застрахователя риск /събитие/ за застрахователя
възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл.386, ал.2 КЗ, като обезщетението не
може да надхвърля действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество. В практиката си съставите на ВКС
застъпват становището, че изложеното важи както за обезщетяване на вредите по
застраховка „Каско“, така и на тези по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“.
Ищецът-въззиваем в настоящото производство Х. К. не е представил пред
застрахователя разходни документи за извършен ремонт, въз основа на които да бъде
7
определено дължимото застрахователно обезщетение. В тази връзка съдът намира, че
представената с исковата молба проформа фактура № 65234/29.11.2019 год. на стойност
1807,87 евро, издадена от автосервиз в Германия - Автокъща „SPIES“ за автомонтьорски
услуги на лек автомобил „Ауди А6“, с рег.№ ***, с превод на български език, не
представлява надлежно доказателство за извършен ремонт на МПС. В търговските
взаимоотношения проформа фактурата, която по своята същност не съставлява предвиден в
закона данъчен документ, се използва за иницииране на авансово плащане, с оглед на
необходимостта насрещната страна да се запознае с детайлите на фактурата, която предстои
да бъде издадена, включително и с размера на дължимата сума. Проформа фактурата
съставлява един вид оферта под формата на фактура, която се изпраща от изпълнителя на
възложителя. Същата изрично е оспорена от ответника във въззивната жалба, като е
посочено, че не удостоверява извършено плащане, поради което не е обвързваща за
застрахователя в своите констатации. Същата не се взема предвид и от съда при определяне
на дължимото обезщетение за повредени части на лекия автомобил, тъй като не е разходо-
оправдателен документ и не може да се приеме, че ищецът е направил разходи за закупуване
на части и ремонт единствено въз основа на тази проформа фактура, в посочения в нея
размер. Отделно от изложеното, оценката на стойността на ремонта, който би бил извършен
в Германия - държавата, в която ищецът живее преимуществено, видно от заключението по
повторната автотехническа експертиза, не кореспондира със средната пазарна цена на
ремонта в България.
Застрахователното дружество поддържа, че е определило и изплатило на ищеца
застрахователно обезщетение на ищеца въз основа на Методиката към Наредба № 49 от
16.10.2014 год. в размер на 464,14 лева. По делото обаче не е приложена в цялост от
ответника ликвидационната преписка по щетата – липсват оценките на щетите /или
количествено-стойностна сметка/, доклад по щетата и решение за изплащане на сума по
щетата и не става ясно как е определен неговият размер.
В настоящия случай при съдебно предявена претенция обезщетението следва да бъде
определено от съда по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл.386, ал.2 от КЗ, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по методиката към Наредба № 24/08.03.2006 год. на
Комисията за финансов надзор. Определеното застрахователно обезщетение, въз основа на
заключение на вещо лице, може да надвишава минималната долна граница по чл.4 на
Приложение №1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а
размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба №
24/08.03.2006 год. на КФН /така постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в
решение № 52/08.07.2010 год. по т.д. № 652/2009 год. на ВКС, 1-во т.о.; решение №
109/14.11.2011 год. по т.д. № 870/2010 год. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 год. по т.д. №
156/2009 год. на ВКС, т.о. и решение № 165/ 24.09.2013 год. по т.д. № 469/2012 год. на ВКС,
т.о. и др./.
Предвид липсата на констатации в изслушаното и прието от РС-Козлодуй
заключение по САТЕ относно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същият вид, извън посочените стойности в проформа фактурата, в настоящото производство
е допусната повторна експертиза на основание чл.266, ал.3 от ГПК. Съгласно изслушаното
повторно заключение, прието в с.з. на 21.09.2022 год. и неоспорено от страните при
приложение на Наредба № 24/08.03.2006 год. и Наредба № № 49/16.10.2014 год., реалната
стойност на вредата по средни пазарни цени към датата на увреждането е 1590,00 лева.
Вещото лице е извършило изследване, като е приело, че вследствие на произшествието лек
автомобил „Ауди А6“, с рег.№ *** е претърпял вреди, които са описани от ответното
дружество в представения по делото опис-заключение и остойностени от вещото лице по
назначената повторна САТЕ – калник преден десен – степен 2+Б, врата предна дясна –
степен 1+Б, капачка на огледало дясно степен 1+Б. Изчислило е, че пазарната стойност на
8
преден десен калник, изработен от алуминий по средни пазарни цени на българския пазар е
830,00 лева, а цената на капачка на огледало е 95,00 лева. Посочило е, че цените на
увредените части са съобразени с осреднени пазарни цени на вносители, предлагащи
авточасти на българския пазар към 12.11.2019 год. и коригирани съобразно възрастта на
автомобила с коефициент – 1 по Наредбата. След извършена рекапитулация е изчислено, че
стойността на щетата по лек автомобил марка и модел „Ауди А6“, с рег.№ ***, настъпила
вследствие на претърпяното ПТП от 12.11.2019 год. към същата дата, определена по
Наредба № 24/08.03.2006 год. и Наредба № № 49/16.10.2014 год. е 1590,00 лева с вкл. ДДС,
от които 416,00 лева стойност на труда и 1174,00 лева стойност на части и материали.
По отношение на поставения въпрос в писмената молба от въззивника към вещото
лице какви причини са наложили извода, че преден десен калник следва да бъде заменен с
нов, а не да бъде ремонтиран, вещото лице е обосновало заключението си с това, че от
снимковия материал е видно, че десният калник в областта на дясна вежда е деформиран до
степен „смачкване“, което според експерта не подлежи на възстановяване чрез
автотехнически ремонт, а следва да бъде подменен. Според вещото лице след като има
„огъване“, което е във вид на ръб, ремонтът е по-труден и не е възможно възстановяването
му във вида, в който е бил преди удара и който да съответства на възрастта на автомобила.
Тъй като калникът е изработен от алуминиев метал, пазарната му стойност по осреднени
цени на българския пазар с оглед производител, възраст на автомобила и извършения
ремонт, е 830,00 лева.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице констатации, тъй като
повторната експертиза е изготвена компетентно, като експертът е изследвал пълно
представените по делото доказателства и е отговорил изцяло на поставените задачи,
предмет на допуснатата повторна САТЕ. Изложеното от вещото лице по отношение
подмяната на преден десен калник се възприема от съда, доколкото се явява необходимо, за
да се постави увредения в имущественото състояние, което е било преди увреждането (да се
приведе увреденото МПС в предишното му техническо състояние). От това следва, че
обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази
цел, като меродавната такава е посочена от вещото лице по приетото заключение на
повторната САТЕ.
Основателно е и оплакването в жалбата, че не е отчетено обстоятелството, че
застрахователят е заплатил преди процеса сумата от 464,16 лева (плащане на която е видно
от платежното на л.31 от делото на РС-Козлодуй), което и не се оспорва от ищеца. Тази сума
не е била приспадната от определеното обезщетение от първоинстанционния съд.
В конкретиката на казуса, при съобразяване на изготвеното от вещото лице
заключение по повторната САТЕ и придържайки се към даденото тълкуване на чл.386, ал.2
КЗ относно възприемането на действителна стойност, се налага извод, че възстановителната
стойност възлиза на 1590,00 лева, при което след приспадане на платената след завеждане
на щетата сума от 464,16 лева, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1125,84 лева.
Поради частично несъвпадане между изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
уважена претенцията над размера на сумата от 1125,84 лева до 3534,00 лева и да бъде
отхвърлен искът в тази му част, съобразно изложените по-горе мотиви.
По разноските:
Изходът на делото налага преразглеждане и на присъдените с атакуваното решение
на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в полза на ищеца Х. К.. Същият е сторил разноски
в общ размер на 542,00 лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице, които следва да бъдат редуцирани до размера от 172,90 лв. с оглед на уважената част
от иска от 1125,84 лв. Същият не представя доказателства за сторени съдебни разноски и не
претендира такива пред въззивната инстанция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в първоинстанционното производство следва
да бъдат присъдени и на въззивника-ответник. Същият е сторил разноски за
юрисконсултско възнаграждение и депозит за САТЕ в общ размер на 400,00 лв., които
съобразно отхвърлената част от исковата претенция са в размер на 272,40 лв.
9
На основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът-ответник ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД има право на разноски и в настоящото въззивно производство. Представен е списък по
чл.80 от ГПК, съгласно който се претендира депозит за изготвена повторна САТЕ в размер
на 250 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Същите, изчислени по
съразмерност съобразно уважената част от въззивната жалба, възлизат общо на 306,40 лв., в
който размер следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.271, ал.1 ГПК Окръжен съд –
Враца, в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260114/19.05.2021 год., постановено по гр. дело № 700/2020 г.
по описа на Районен съд - Козлодуй в ЧАСТТА, с която е осъдено ЗАД „ДаллБогг: Живот
и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от
изпълнителните директори Б. Г. И. и Р. В. М., да заплати на Х. К., ЛНЧ **********, с
адрес: с.***, обезщетение за имуществени вреди по иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ
за разликата над сумата от 1125,84 лв. /хиляда сто двадесет и пет лева и осемдесет и четири
стотинки/ до пълния присъден размер от 3534,00 лв. /три хиляди петстотин тридесет и
четири лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 21.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и В ЧАСТТА , с която е осъден ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да
заплати на ищеца Х. К. на основание чл.78, ал.1 ГПК деловодни разноски за разликата над
сумата от 172,90 лв. /сто седемдесет и два лева и деветдесет стотинки/ до пълния присъден
размер от 620,00 лв. /шестстотин и двадесет лева/, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. К., ЛНЧ **********, с адрес: с.***, срещу ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от изпълнителните директори Б. Г. И. и Р. В. М., иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ в частта за разликата над сумата от 1125,84 лв. /хиляда сто двадесет и пет
лева и осемдесет и четири стотинки/ до пълния предявен размер от 3534,00 лв. /три хиляди
петстотин тридесет и четири лева/, представляваща неизплатен остатък от дължимо
застрахователно обезщетение по щета № 0801-004916/201-01 за причинени имуществени
вреди на лек автомобил „Ауди А6“, с рег.№ ***, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № BG/30/19002597721 при ответното дружество в
резултат на застрахователно събитие, настъпило на 12.11.2019 г. в гр.Козлодуй, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 21.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260114/19.05.2021 г., постановено по гр. дело №
700/2020 г. по описа на Районен съд - Козлодуй в останалата част за уважаване на иска до
размера на сумата от 1125,84 лв. /хиляда сто двадесет и пет лева и осемдесет и четири
стотинки/ и присъдени деловодни разноски до размера на сумата от 172,90 лв. /сто
седемдесет и два лева и деветдесет стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Х. К., ЛНЧ **********, с адрес: с.***, да
заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявано от изпълнителните директори Б. Г. И. и Р. В. М., сумата
от 272,40 лв. /двеста седемдесет и два лева и четиридесет стотинки/ - сторени деловодни
разноски по гр.д. №700/2020 г. пред Районен съд-Козлодуй, съобразно отхвърлената част от
иска, а на основание чл.78, ал.3 ГПК, във вр. с чл.273 ГПК сумата от 306,40 лв. /триста и
шест лева и четиридесет стотинки/ – сторени деловодни разноски по в.гр.д. № 371/2021 г.
пред Окръжен съд - Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11