№ 150
гр. Стара Загора, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н.П.Г
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20225530200648 по описа за 2022 година
Обжалван е електронен фиш серия К № 3640123 на ОДМВР град Стара
Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното административно наказание
моли съда да го отмени. В жалбата оспорва издадения фиш и се позовава на
допуснати съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з. , но в писмена
защита чрез адвокат П. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в с.з. и
не взема становище по делото.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени,веществени / фото снимка / – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на електронния
фиш,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
1
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
електронния фиш е е приел за установено, че на 10.05.2020 година около
16.36 часа в град Стара Загора на ГП 1-5 , км 236 + 100 до разклона за фирма
„ Мегатрон „ в посока към град Хасково при ограничение от 50 км/ч въведено
с пътен знак „ В-26 „ в населено място жалбоподателят П. управлява л.а. „
Фолксваген Бора ” с рег. № РВ 4752 ТХ със скорост 69 км/ч установена с
техническо средство и заснето с АТСС – АRН – САМS1.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от видеоклип от
10.05.2020 г., справка от Централна база КАТ; справка за промяна на
регистрацията; протокол от проверка №46-С-ИСИС/29.08.2019 година;
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система;
заповед №8121з-172/29.02.2016 година на Министъра на МВР; заповед
№8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126.
Скоростта на движение на нарушителя е установена с допустимо и годно
техническо средство /протокол от проверка №46-С-ИСИС/29.08.2019 година;
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система;
заповед №8121з-172/29.02.2016 година на Министъра на МВР; заповед
№8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР/.
От протокол от проверка №46-С-ИСИС/29.08.2019 година; протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система и
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява кога техническото средство е въведено в експлоатация, неговия
периодичен преглед и дава основание да се приеме, че към момента на
деянието контролните органи са имали основание да го ползват като годно
техническо средство. В този смисъл възраженията в тази насока са
неоснователни.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДП няма изискване скоростта на
движение на автомобилите да се установява само със стационарна АТСС. В
конкретният случай нарушението е установено с мобилна АТСС, която е
конкретизирана / АТСС – АRН – САМS1 /, отговаря из цяло не техническите
изисквания.
От приложения клип от 10.05.2020 г. се установява, че скоростта на
движение е била 69 км/ч. Очевидно е, че движението е осъществено с л.а. „
2
Фолксваген Бора ” с рег. № РВ 4752 ТХ . От този клип по недвусмислен
начин се установява МПС, което е извършено нарушението и неговата
скорост на движение. Този извод на фона на използването на годно
техническо средство прави възраженията неоснователни.
Следователно установените по безспорен начин скорост на движение с
годно и допустимо техническо средство и автомобилът, който е превишил
скоростта дават основание да се приеме, че административното обвинение е
доказано по несъмнен и безспорен начин.
Цитираните доказателствени средства из цяло кореспондират по между
си, не съдържат никакви противоречия, което ги прави убедителни и съдът ги
кредитира с доверие. Те водят до единствено възможния извод относно
приетата за установена фактическа обстановка и относно главният факт в
процеса. В тази връзка фактическата обстановка е доказана по несъмнен и
безспорен начин, което прави възраженията в тази насока за неоснователни.
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 21,
ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДП и на основание чл. 182, ал. 1 т. 2 ЗДП е наложил
административно наказание – глоба в размер на 50 лева.
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в електронния
фиш дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят при ограничение
на скоростта за управление на МПС 50 км/ч е превишил скоростта с 19 км/ч /
при отчетен толеранс / , от което следват изводи в няколко насоки :
- Жалбоподателят като водач на МПС чрез действие е осъществил
деяние.
- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал.
1 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на
движение при управление на МПС.
- Деянието с нормата на чл. 182 ЗДП е обявено за наказуемо.
- Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е
съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаела е , че се движи в
населено място, възприела е ПЗ В-26 и каква е максимално допустимата
скорост,че превишава максимално допустимата скорост/ , предвиждал е
обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е
съзнавал обективните признаци от състава на нарушението е продължил да
3
управлява МПС със скорост над максимално допустимата/.
Пътен знак Д-11 / „ Населено място „/ се поставя в началото на
населеното място и не е необходимо да се поставя на всеки път в границите
на това населено място. В случая мястото на нарушението се намира в
границите на урбанизираната територия и жалбоподателят е знаела и
съзнавала, че се движи на път попадащ в границите на урбанизираната
територия.
От друга страна административното обвинение е , че е нарушен пътен
знак В-26 ограничаващ скоростта на движение до 50 км/ч. В случая този
пътен знак е възприет, но въпреки това скоростта на движение не е
съобразена с него.
Следователно жалбоподателят П. е знаел , че се движи в населено място,
че има въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 т.е. съзнавал е
всички обективни признаци от състава на административното нарушение.
От тук следва извода, че жалбоподателят с деянието си е извършил
формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с
което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава
на нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДП.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният
закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение по
чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДП.
Предвиденото и наложено административно наказание е от категорията
на абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация.
Правилно на основание чл. 189, ал. 4 ЗДП е наложено административно
наказание с електронен фиш. Административното нарушение е установено и
заснето с техническо средство изрично посочено и конкретизирано в
електронния фиш, същото е технически изправно и годно и в отсъствие на
контролен орган.
Неоснователни са претенциите за нарушение на чл. 39, ал. 4 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДП е специална, поради което дерогира
общата норма и правилно е наложено административно наказание с
електронен фиш.
4
Атакуваният фиш съдържа всички необходими реквизити на чл. 189, ал.
4 ЗДП и нарушението е описано и конкретизирано по време, място и начин на
извършване, посочени са и обстоятелствата при които е извършено т.е.
спазена е формата, което прави възраженията неоснователни. Изрично е
конкретизирано мястото на административното нарушение и всички
признаци релевантни за състава на административното нарушение, с което из
цяло са удовлетворени изискванията на законодателя, а възраженията в тази
част на жалбата се явяват неоснователни.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при налагането на административното
наказание даващи повод за отмяната му.
Няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Административните нарушения свързани с превишаване на скоростта са
от категорията на формалните и същите не могат да се свързват с наличие на
обществено опасни последици. Същите са широко разпространени в страната
и съдебния район и по своето естество са със завишена степен на обществена
опасност.
Процесното деяние с нищо не се отличава от останалите
административни нарушения от този вид, поради което и във връзка с
изложеното не е с по-ниска степен на обществена опасност характеризиращо
го като малозначително.
Следователно жалбата е неоснователна, а електронния фиш следва да се
потвърди.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3640123 на ОДМВР град
Стара Загора, с който е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 50 лева / ПЕТДЕСЕТ / на Й. ИВ. П. от град Пловдив, бул. „
**********, Вход Б, етаж 2, ап. 3, ЕГН – ********** и съдебен адрес – град
Пловдив, пл. „ Съединение „ № 3 , етаж 4, офис 411 /адв. С.П. /.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
5
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6