Р
Е Ш Е
Н И Е
№……....................
гр. София, 18.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И.въззивно гр. дело № 10785 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 560685/12.12.2018г. по гр.д. № 21694 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 123-ти състав на основание на чл. 344, ал.1, т. 1, 2 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Н.Л.С., ЕГН **********, извършено
със Заповед № РД-04-23/23.01.2018г. на Изпълнителните
директори на „О.б.”АД, ЕИК ********считано от 11.06.2018г. и констатирано
със Заповед № РД-04-22/23.01.2018г. на Изпълнителните директори на „О.б.”АД , Н.Л.С., ЕГН ********** е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „главен експерт
продажби/главен експерт корпоративно банкиране” при О.б.”АД, като
ответникът О.б.”АД е осъдено да заплати на ищеца Н.Л.С. съдебни разноски от 1200лв., ответникът „О.б.”АД
е осъдено да заплати по сметка на СРС разноски и такси от 560лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5212766/27.12.2018г. от ответника
по исковете „О.б.”АД, ЕИК ********с
адрес: *** в частта, в която искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 от КТ са уважени. Изложило е съображения, че
решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. Посочило е, че по
делото било установено, че ищцата не се е явила на работа без уважителна
причина, процедурата по налагането на дисциплинарното уволнение била спазена,
че искът е погасен по давност. Заповедта била връчена на ищеца на 24.01.2018г.
и от този момент започнал да тече 2-месечния срок по чл. 357 от КТ, исковата
молба била депозирана след изтичането му. Ищецът бил признал че е получил
писмата на 26.01.2018г. и на
29.01.2018г., с първото била поканена да представи трудовата си книжка
за оформяне поради прекратяване на правоотношението. С обясненията си от
20.03.2018г. ищцата признавала обстоятелството, че на 24.01.2018г. била
уведомена, че по повод на неявяването на работа на 11.01.2018г. и 12.01.2018г.
ако не прекратят правоотношението по
взаимно съгласие, то ще бъде уволнена. Това се установявало и от събраните
гласни доказателства – че на 24.01.2018г. ищцата е узнала за дисциплинарното
уволнение но е отказала подписването на изготвените документи за същото.
Подаването на исковата молба на 26.03.2018г. опровергавало извода на СРС че за
уволнението ищцата узнала с връчване на отговора на исковата молба с
приложенията й, тоест едва на 11.06.2018г. Последното поставяло въпроси от кога
се възстановява правоотношението и може ли да се оспорва уволнение, което към
подаване на исковата молба не е извършено. Неправилно районният съд приел, че
тежестта на нарушението на трудовата дисциплина не съответствало на
наказанието. Ищцата не се явила на работа в два последователни дни, с
обясненията си ищцата признала това обстоятелство, както и че нито е уведомила
прекия си ръководител за причините, нито е представила документ, обясняващ
отсъствието. Спазена била процедурата за налагане на наказанието, заповедта
била мотивирана и издадена от компетентен орган. Нарушени били от ищеца
правилата на КТ и на Правилника за вътрешния трудов ред на банката, наказанието
съответствало на нарушението включително и при съобразяване на обстоятелството,
че длъжността на ищеца била ръководна –организирала дейността в клона ,
свързани с продажба на услуги и продукти на банката в сегмент „Банкиране на
дребно”, и неизпълнението на задълженията й можело да доведе до неблагоприятни
последици за работодателя . Претендирало е разноски. Оспорило е поради
прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски за адвокат.
Възизваемият-ищец Н.Л.С., ЕГН ********** със съдебен адрес:
адв. Д.К.,***, офис 2 е оспорила
жалбата. Навела е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Не било
установено връчване при отказ на уволнителната заповед на 24.01.2018г.,
свидетелските показания в тази насока не били резултат от личните впечатления
на свидетелите. Едва с връчването на отговора на исковата молба ищцата била
получила заповедта за уволнение. Правилно районният съд бил приел, че ищцата била
нетрудоспособна за периода до 10.01.2018г., както и 5 дни след това, че
неиздаването на болничен лист от личния лекар и ненасочването на ищеца към ЛКК
или ТЕЛК не можело да обоснове извод, че не е съществувала основателна причина
за неявяването й на работа на 11.01.2018г.
и на 12.01.2018г., че неуведомяването на работодателя за
нетрудоспособността не е нарушение с тежест, което да съответства на неявяване
на работа без уважителна причина. Получаване на документи по време на отпуска й
по болест не било редовно връчване. Претендирала е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2008521/3.03.2018г. по регистъра на СРС изпратена по пощата
на 26.03.2018г. от Н.Л.С., ЕГН **********
срещу „О.б.”АД, ЕИК ********, с
която е поискала от съда на основание на чл.
344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ да признае за незаконно и да отмени
дисциплинарното й уволнение, извършено със Заповед № РД-04-23/23.01.2018г. на Изпълнителните директори на „О.б.”АД,
ЕИК ********, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „главен експерт продажби/главен експерт
корпоративно банкиране” при О.б.”АД. Навела
е твърдения, че работела по трудово правоотношение при ответника на
длъжността „главен експерт продажби/главен експерт корпоративно банкиране” , на 26.01.2018г. била в отпуск по болест , но
получила писмо изх. № 584/25.01.2018г. от ответника, с което я информирали, че
във връзка с прекратяване на правоотношението следва да представи трудовата си
книжка. С писмо изх.№ 620/29.01.2018г. ответникът я информирал че поради прекратяване на правоотношението
отказва да обработи болничния й лист , като я информирал и че трудовото
правоотношение е прекратено със заповед № РД-04-22/23.01.2018г., връчена й на
24.01.2018г. Наложеното й дисциплинарно наказание, обаче, било
незаконосъобразно, а и не била извършила нарушения на трудовата дисциплина. , до момента не й била връчена
уволнителната заповед, узнала за тази заповед с получаване на писмото на
26.01.2018г. и с получаване на писмото № 620/ 29.01.2018г. На 24.01.2018г. била в отпуск поради болест и
, явила се в офис на ответника по молба на служител от „Човешки ресурси” във
връзка с поискани обяснения за неявяване
на работа на 11.01.2018г. и на 12.01.2018г. На таз среща в присъствието на
двама познати на ищеца служителят на банката И.й обяснила, че ако не подаде
молба по чл. 325 от КТ ще бъде уволнена
дисциплинарно, представена й била за подпис декларация по чл. 333 от КТ, която
отказала да подпише, защото била в отпуск поради болест и не можела да удостовери
обстоятелства по декларацията. На 24.01.2018г. не й бил връчен друг документ,
не била запозната със съдържанието на уволнителната заповед. Оформяне на връчване при отказ на уволнителна
заповед било невярно. В случая приложение намирали и правилата на чл. 333, ал.
4 от КТ , условия на който не били спазени, защото не било взето съгласие за
уволнението от Инспекция по труда. Посочила е, че на 11.01.2018г. и на
12.01.2018г. не се явила на работа защото била болна. В отпуск поради болест
била от 12.12.2017г. до 10.01.2018г., на 10.01.2018г. се чувствала отново зле и
посетила личния лекар, който й препоръчал да остане в дома си за лечение още
няколко дни и предписал лечение, но не й издал болничен лист, защото ищцата
имала текущ такъв за друго заболяване и системата не го позволявала, за
удостоверяване на състоянието, обаче издал амбулаторен лист, който ищцата
представила на работодателя след връщането на работа. Посочила е, че на
18.01.2018г. й били поискани обяснение от ответника за неявяването на работа на
11.01.2018г и на 12.01.2018г., и ищцата
обяснила причините за същото. Не можела да носи отговорност за неизпълнение на
задължението на личния лекар да й издаде болничен лист при установена
нетрудоспособност поради болест. Претендирала
е разноски.
Ответникът „О.б.”АД, ЕИК ********в предоставения му срок е оспорило исковете.
Навел е твърдения, че действително ищецът работел при него на длъжността , но уволнението
било законно, ищцата не се била явила на работа
на 11.01.2018г. и на 12.01.2018г. нямало уважителна причина за същото,
заповедта била издадена от компетентен орган след спазване на процедурата,
изслушване на обяснения, като била и мотивирана. Предявените искове били
погасени по давност, защото уволнителната заповед била връчена на 24.01.2018г. Поведението на ищцата била тежко нарушение на
правилата на КТ и на чл. 17 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответника.
Уволнителната заповед била връчена на ищеца при отказ на 24.01.2018г. Ищцата не
била в отпуск поради болест на 23.01.2018г. и на 24.01.2018г. поради което и
твърденията й за нарушение на чл. 333 от КТ били неоснователни. Неиздаването на
болничен лист за 11.01.2018г. и за 12.01.2018г. водело до необходимост ищцата
да се яви на работа или да поиска да й се позволи ползването на отпуск – платен
или неплатен. Такова поведение ищцата не била провела, не уведомила работодателя
за невъзможността да се яви на работа и наложеното наказание било
законосъобразно. Претендирало е разноски.
По делото са приети неоспорени от
страните трудов договор № 043/23.03.2017г., допълнителни споразумения от 15.06.2017г.,
от 25.09.2017г., от 26.09.2017г., длъжностна характеристика, носещи подпис за
страните по тях, съгласно които ищецът е работел при ответника по трудово
правоотношение за неопределено време при уговорен 6-месечен срок за изпитване в
полза на работодателя, считано от 23.03.2017г. на длъжността „„главен експерт
продажби/главен експерт корпоративно банкиране”, като основните задължения по
длъжностната характеристика са й били да осъществява ежедневен мониторинг на
кредитни експозиции, да поддържа контакт с кредитополучатели, да предлага на
клиенти предоговоряне, да познава и
предлага продукти на банката, управлява продажбен процес, организира дейността
в клона на банката , свързана с продажба на продуктите и услугите в сегмент
„Банкиране на дребно, консултира клиенти и помага в попълване на бланки, следи
за качество на кредитен портфейл, събира документи за предоставяне на кредит,
предлага решения на проблеми в клона, организира и осъществява контрол по своевременно
усвояване и издължаване на кредити, анализира състояние на пазара на банкови
продукти, , анализира и отчита дейността, участва в разработване, наблюдава,
анализира и отчита изпълнението на бюджета за работа с клиенти-физически лица;
подготвя договори за кредит и залог, запис на заповед по образци; извършва
контрол за автентичност на изискуеми документи; извършва контрол в
информационна система по откриване на кредитна сметка; организира оценка на
обезпеченията; съдейства за прилагане на рекламна стратегия; опазва банкова и
лична тайна; познава вътрешно-нормативна уредба на банката.
По делото е приет Правилник за
вътрешния трудов ред на ответника, съгласно чл. 17 , ал.11 и ал.12 от който при
отпуск поради болест служителят е длъжен да уведоми незабавно прекия си
ръководител и представи ориГ.л на
болничния лист до 2 дни от издаването му, а при невъзможност за последното – да
уведоми за тази невъзможност прекия си ръководител.
По делото е приет болничен лист №
Е 20167133972/13.12.2017г., издаден от ЛКК при МЦ ”Г.”- ЛЗ – Симп” съгласно
който ищцата е била временно нетрудоспособна за периода от 12.12.2017г. до 10.01.2018г. с диагноза „главоболие”.
По делото е приет амбулаторен лист, издаден на 10.01.2018г., съгласно който на
10.01.2018г. ищцата е била прегледана от д-р Й.П.в МЦ „Г.” , поставена е водеща диагноза „нарушение на вестибуларна функция”,
придружаващи заболявания: „главоболие от тензионен тип” , имала е палпаторна
болка в шийната област, напрегната паравертебрална мускулатура, нестабилна координация,
насочена е към консултация с офталмолог, за ренгенография на шийни прешлени и
ЯМР на глава, като е посочено, че се препоръчва временна нетрудоспособност за 5 дни, но не може да се издаде болничен лист,
защото ищцата е била в болничен до 10.01.2018г. с друга водеща диагноза.
Приет е амбулаторен лист от 24.01.2018г. издаден от д-р Е.С.,
съгласно който на 24.01.2018г. ищцата е прегледана и е установено главоболие,
като е насочена към консултация с интернист за издаване на болничен лист поради
силно главоболие и кръвоизлив в десния клепач от 24.01.2018г.
По делото е приета лична
амбулаторна карта на ищеца, болничен лист № 20176473900 , № Е 20176473967/13.02.2018г., съгласно
които ищцата е била на преглед при невролог
на 25.01.2018г. и от ЛКК № 97 при МЦ”Санус 2000” ООД е издаден болничен лист №
20176473900 за 20 дни, считано от
24.01.2018г. поради временна нетрудоспособност с диагноза „световъртеж централен произход”,
такива са издадени и за периода от 13.02.2018г. до 30.03.2018г.
По делото е приета заповед от
10.01.2018г. съгласно която ответникът е назначил комисия в състав: И.И., С.М.и
М.М.със задачи да провери нормалното протичане на работния процес и
изпълнението на трудовите задължения от служители в офис в „Красно село” на
11.01.2018г. и на 12.01.2018г.
Приет е протокол от 12.01.2018г.
от назначената със заповед от 10.01.2018г. комисия, носещ подпис за членовете
й, съгласно който е установено, че н.С. не се е явила на работа на 11.01.2018г.
и на 12.01.2018г., не е уведомила прекия си ръководител за отсъствието и за
причините за същото, не е представила
документ, оправдаващ отсъствието.
По делото е прието писмо изх. №
480/18.01.2018г. от двамата изпълнителни директори на ответника до ищеца, с
което е поискано обяснение за отсъствието й на 11.01.2018г. и на 12.01.2018г.,
както и защо не е уведомила прекия си ръководител за това отсъствие, не е
представила оправдателен документ за отсъствието , като е посочено, че това
обяснение се иска във връзка със започналото производство по налагане на
дисциплинарно наказание за това й поведение. На втора страница на документа
срещу текст „екземпляр от настоящото
искане е връчен на 19.01.2018г.” е положен подпис за служителя.
По делото са приети писмени
обяснения от 22.01.2018г. от ищеца, съгласно които ищцата е посочила на работодателя, че на
11.01.2018г. и на 12.01.2018г. не е била на работа, не е информирала прекия
ръководител за същото и не е представила документ, оправдаващ отсъствието.
Нямало практика да се уведомяват Дирекция „Управление на човешките ресурси”. Не
се била явила на работа защото при
прегледа й на 10.01.2018г. било констатирано обективно състояние на временна
нетрудоспособност.
По делото е приета Заповед №
РД-04-23/23.01.2018г. носеща подпис за двамата изпълнителни директори на О.б.”АД,
с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” поради нарушения на трудовата дисциплина по
чл. 187, т.1, т. 7, т.10 от КТ – неявяване на работа на 11.01.2018г. и на
12.01.2018г. без да предупреди прекия си ръководител че ще отсъства и без да е
посочил обективна причина за същото, не е представил и болничен лист - документ
по чл. 17, ал.10 и ал. 11 от правилника за вътрешния трудов ред , като така е
нарушила и чл. 17, ал.1 и ал. 2 от Правилника , представения амбулаторен лист
бил само с препоръка за издаване на болничен лист. Със заповедта е посочено, че
депозираните обяснения от 22.01.2018г. не оборват констатациите по заповедта,
нарушението е тежко и извършено виновно, основание за налагане на наказанието
са чл. 189, чл. 187, т. 1 , т. 7 , т. 10 , чл. 190, ал.1, т. 2 чл. 192, чл.
193, ал. 1, чл. 194 и чл. 195 от КТ.
На стр.2 от уволнителната заповед
от 23.01.2018г. е изписан ръкописен текст „Днес, 24.01.2018г. в 11,00ч. Заповед №
РД-04-23/23.01.2018г. беше връчена на Н.
С., за да се запознае и подпише в присъствието на С.М.... И.И.... И.К.... лицето Н.С. се
запозна със Заповед № РД-04-23/23.01.2018г., но отказа да я подпише и получи.”
Като са положени подписи за С.М., И.И., И.К.,
за които в текста са посочени и длъжностите им при ответника.
Приета е Заповед №
РД-04-22/23.01.2018г. носеща подписите на двама изпълнителни директори на
ответника, съгласно която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание
на чл. 330, ал.2, т. 6 вр. с чл. 335, ал.2, т. 3 от КТ поради неявяване на
работа 2 последователни работни дни без да представи доказателства за
уважителни причини. На лицевата част от заповедта е изписан ръкописен текст
„Днес, 24.01.2018г. в 11,00ч.
Заповед № РД-04-22/23.01.2018г. беше връчена на Н. С., за да се запознае и подпише в
присъствието на Ст. М.... Ив. И.... Ир. К....
лицето се запозна със Заповед № РД-04-22/23.01.2018г., но отказа да я подпише и
получи.”, като са положени подписи за С.М.,
Ив. И., Ир. К., за които в текста са посочени и длъжностите им при
ответника.
По делото е приет протокол от
24.01.2018г. (лист 66 и 67 от дело на СРС), носещ подпис положен за авторите
му, съгласно който служители на ответника
С.М., И.И., И.К., назначени със
заповед от 10.01.2018г., са приели, че отсъствието на ищеца на
11.01.2018г. и на 12.01.2018г. е
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 7 и т. 8 от КТ , защото не е
уведомила прекия си ръководител и не е представила документ, оправдаващ
отсъствието й, писмените обяснения не позволявали обратен извод, на
24.01.2018г. в 11,00ч. била проведена среща с Н.С. , за да й се връчи
уволнителната заповед № РД-04-23/24.01.2018г.
за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” и заповед №
РД-04-22/23.01.2018г. за прекратяване на правоотношението , но служителят
отказала да подпише декларация по чл. 333 от КТ, което създавало предпоставка
за нарушаване на процедурата по дисциплинарното производство, поради което и не е извършено връчването
на Заповед № РД-04-23/24.01.2018г. и Заповед № РД-04-22/23.01.2018г. посочено
е, че при преглед на трудовото досие
на Н.С., нямало данни за
заболявания на служителя, които да попадат в хипотеза на чл. 333 от КТ и ще следва уволнителните заповеди да се
връчат по указаната в КТ процедура.
Прието е писмо изх. №
506/23.01.2018г. от ответника до ищеца, декларация, съгласно, които е отправено искане до ищеца „...с оглед Заповед №
РД-04-23/24.01.2018г. и Заповед № РД-04-22/23.01.2018г да посочи дали се ползва
от закрила по чл. 333 от КТ, като попълни декларация за същото”. На лицевата
част на документите е изписан ръкописен
текст „Днес, 24.01.2018г. Н. С. отказа да
подпише писмото”, като са положени подписи за С.М., И.И., И.К.с посочени и длъжностите при ответника.
Прието е писмо изх. № 584/25.01.2018г.,
съгласно което на 25.01.2018г.
ответникът е съставил покана до ищеца да представи трудовата книжка за
оформянето й поради прекратяване на правоотношението между страните считано от
24.01.2018г.
Прието е известие за доставяне,
съгласно което на 25.01.2018г. ответникът е изпратил писмо до ищеца с
обозначено съдържание документ № 584/25.01.2018г., като на 26.01.2018г. е
извършена доставка.
Прието е писмо № 620/29.01.2018г.
съгласно което ответникът е съставил уведомление до ищеца, че депозирания на
26.01.2018г. болничен лист № Е 20176473900 не може да бъде представен от
ответника в НОИ, защото правоотношението между страните е прекратено със Заповед №
РД-04-23/24.01.2018г. и е поканен да се яви за да му бъде върнат ориГ.л болничния лист.
Прието е известие за доставяне,
съгласно, което ответникът е изпратил на ищеца писмо на 29.01.2019г. с описано
съдържание документ изх.№ 620/29.01.2018г.
Прието е писмо от ищеца до ответника от
02.02.2018г., известие за доставяне, съгласно които ищецът е уведомил
ответника, че независимо от писмата от 26.01.2018г. и от 29.01.2018г., до 02.02.2018г. не е получила уволнителна
заповед.
Прието е писмено обяснение от
ищеца от 20.03.2018г. до ответника, с което е посочила, че на 24.01.2018г. И.И.от
Човешки ресурси й обяснила, ме ако не се съгласи да прекратят правоотношението по чл. 325 от КТ
ще бъде дисциплинарно уволнена, в този момент била в отпуск поради болест и
отказала да подпише декларация по чл. 333 от КТ.
С прието заключение по
съдебно-почерковата експертиза, което съдът кредитира като вярно , задълбочено,
неопровергано от другите събрани по делото доказателства , вещото лице е посочило, че подписите положени за С.М., И.И., И.К.под ръкописния текст изписан върху Заповед
№ РД-04-23/24.01.2018г. и Заповед № РД-04-22/23.01.2018г . са положени от тях, а ръкописния текст е изписан от И.И..
Разпитан по делото св. С.М.е заявил, че работи при
ответника от 2006г., от 2018г. бил
началник на отдел „ Управление на човешки ресурси”, на 24.01.2018г. не
се бил срещал с ищеца н.С., тогава бил на работното си място в централния клон
на банката. Посочила, че бил подписал заповедта за прекратяването на
правоотношението с н.С. за да удостовери, че другите двама служители – И.И.и И.К.са
връчили заповедта. Не бил присъствал на връчването, не присъствал на връчването
и не бил случилото се във връзка с връчването. И.И.и И.К.му разказали за
събитието по връчването – че отишли в офиса на банката в „Красно село” , за да
връчат на Н.С. декларацията по чл. 333 от КТ и уволнителната заповед за
наказанието и заповедта за освобождаването й,
тя се запознала с тях, но отказала да
подпише декларацията и затова процедурата по освобождаването й не могла
да продължи, трябвало да използват други способи на КТ за връчването на
документите. Ръкописният текст в заповедите и в другите документи бил съставен
пред него в централния офис на банката, не помнел дали И.и К.били заедно при
него или по различно време.
Разпитан по делото св. И.Т.е
заявил, че на 24.01.2018г. придружавал Н.С. при посещение при лекар по нейна молба от вечерта на 23.01.2018г.,
когато му се обадила, за да му каже че има силно главоболие и се чувства зле,
лекарствата не й помагали, сутринта на 24.01.2018г. тя го помолила да я
придружи до лека, защото не можела да шофира и имала нужда от помощ, посетили
личния й лекар и доколкото разбрал на
лекарят насочил ищеца към преглед
при комисия. Посочил е, че около 09,00ч. приключили при личния лекар и по молба
на ищцата свидетелят я закарал до офиса на банката в Красно село”, за да
уведоми прекия си ръководител, че е болна. Посочил е, че по време на срещата
между ищеца и прекия й ръководител бил в същото помещение, в което били те
двете, дошла и друга служителка, която в момента чакала пред съдебната зала, за да бъде разпитана от съда като свидетел,
на разбрал името й. Свидетелят, ищецът и тази друга служителка влезли в друго
помещение, където служителка казала ,
че е дошла, за да подпише н.С. заповед
за доброволно напускане, някакво споразумение за доброволно напускане, както и
декларация по чл. 333. Н. не била запозната с тези разпоредби, обадила се на
адвокат, който пристигнал след 15-тина минути , не знаел името му. Адвокатът
посъветвал н. да не подписва декларацията, защото в момента била болна,
започнал спор със служителката и адвокатът казал, че Н. нищо няма да подпише в
момента, защото е в болничен. Служителката много се ядосала и казала, че тогава
ще действат по друг начин, извикала прекия ръководител на н. и започнала да й
обяснява как Н. нищо не иска да подпише. Само за декларацията по чл. 333
ставало дума на тази среща, не било ставало въпрос за дисциплинарно наказание,
никой не връчвал нищо във връзка с уволнение, не било казано че има заповед за
дисциплинарно уволнение и че е уволнена, такава заповед не било направен опит
да се връчи. Заявил е, че не разбрал защо на н. предложили прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Срещата била около 09,00-09,30ч.
сутринта на 24.01.2018г., свидетелят закарал н. до дома й след това.
Разпитан по делото св. И.И.е заявила, че от 25.02.2013г.
работи при ответника като главен експерт „Човешки ресурси”, работното й място
било в офиса на ул. „********. Заявила е, че на 24.01.2018г. посетила офиса на
банката в „Красно село”, за да връчи на ищеца заповед за налагане на
дисциплинарно наказание и заповед за прекратяване на правоотношението, в
09,00ч. Н.С. била на работното си място, поканила я в кабинета на търговския
пълномощник , като ищцата се явила но заедно с вече разпитания по делото свидетел Т. , представил се тогава за неин
адвокат. На тази среща обяснила на ищцата защо е дошла, като й предложила
прекратяване на договора по взаимно съгласие, а не поради уволнение, което ще
попречи сериозно на бъдещото й намиране на работа в банковия сектор. На срещата
дошъл още един господин, който също се представил за адвокат на Н.С.. На тази
среща свидетелят поднесла на ищеца молба за прекратяване на правоотношението по
взаимно съгласие, което ищцата отказала да подпише. Свидетелят поднесла за
подпис от ищеца и декларация по чл. 333
от КТ, заповед за налагане на дисциплинарно наказание и заповед за прекратяване
на правоотношение, които ищцата отказала да подпише. С двете заповеди се запозН.ищеца
и придружителите й, които се представили за нейни адвокати. В края на срещата
дошла и изпълняващия длъжността търговски пълномощник на банката – И.К.,
свидетелят й разказал за случилото се, срещата приключила след като н.С.
отказала да подпише документите. Ръкописен текст и подписи върху тези документи
били съставени и положени след като свидетелят се върнала на работното си
място, като С.М.положил подпис за удостовери истинността на докладваните му факти от свидетеля и като
председател на назначената Комисия от работодателя за проверката. И.К.отишла
заедно със свидетеля в централния офис, където оформили книжата.
Разпитана по делото св. И.К.е заявила, че работи при ответника на длъжност „специалист
операции”, през януари 2018г. работното й място било в офиса в „Красно село”
като тогава изпълнявала длъжността „търговски пълномощник” на банката Посочила
е, че на 24.01.2018г. Н.С. дошла сама на работа и заела работното си място, не
я уведомила, че има здравословни проблеми и че й се налага да отсъства, тогава
в офиса дошла и И.И., за да се срещне с Н.С., срещата се провела в кабинета на
търговския пълномощник, свидетелят не присъствала на тази среща, но на тази
среща присъствали двама мъже по искане на н.С.-първо бил само едни, но в
последствие дошъл още един. В края на тази среща свидетелят влязла в кабинета и
И.И.й казала, че на Н.С. са предоставени за подписване заповед за дисциплинарно
уволнение, заповед за прекратяване на договора и декларация, но тя отказала да
ги подпише. Заявила е, че пред нея Н.С. не била направила такъв отказ, но Н.С.
и двамата й придружители присъствали на разказа на И.И.за случилото се. Един от
придружителите на С. бил разпитания вече по делото св. Т.. След срещата Н.С. и
двамата й придружители си тръгнали. Посочила е, че ръкописният текст върху документите
бил съставен и пописан в централния офис на банката, свидетелят ги била
подписала като пряк началник на С.. Ръкописният текст вече бил изготвен, когато
свидетелят отишла в централния офис, дала й го за подпис И.И.в кабинета на С.М.,
но свидетелят не помнела дали С.М.в този момент бил в кабинета си. Сама била
отишла в централния офис по-късно, обадили й се да отиде там, не била отишла
заедно със св. И..
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Предявеният иск е за отмяна на уволнение за което е издадена заповед от 23.01.2018г., оформена от
работодателя като връчена при отказ на 24.01.2018г. Такива са и твърденията на
ответника по делото, поради което и съдът приема, че искът за отмяна на това
уволнение е допустим, съответно допустим е и иск за възстановяване на длъжността,
заемана преди уволнението. Работникът се защитава срещу едностранно прекратяване на правоотношението
от работодателя поради дисциплинарно уволнение така, както е оформено то с документи
от работодателя му. Твърденията на ищеца,
че заповедта не му е връчена редовно на датата, посочена от работодателя
не изключват допустимостта на исковете. Работодателят би оформил трудовата
книжка и документите по прекратяване на правоотношението по начина, който съответства
на издадените от него заповед за налагане на дисциплинарно наказание и за
прекратяване на правоотношението. В случая това са заповед от 23.01.2018г., оформена
като връчена при отказ на служителя на 24.01.2018г., поради което и предявеният
иск за отмяна на това уволнение е допустим, независимо от твърденията на ищеца,
че заповедта не му е връчена надлежно на 24.01.2018г. Следва да се посочи и че
съобразно чл. 235 , ал. 3 от ГПК се
съобразяват и настъпилите в хода на развитието на процеса се обстоятелства, а в случая п делото не се
спори, че правоотношението е било прекратено преди приключване на съдебното
дирене пред първа инстанция.
По правилността на решението в обжалваната част.
Предявените искове са с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ
.
За да се уважат така предявените
искове в тежест на ищеца е да установи,
че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение за определена
длъжност, прекратено едностранно от работодателя, че уволнението е
незаконосъобразно поради наведените от ищеца твърдения за факти.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да докаже, че уволнението е законно, тоест че ищцата е
извършила поведението, за което е наложено наказание, че то е нарушение на
трудовата дисциплина и попада в хипотеза на чл. 190 от КТ, че е спазил
процедурата и сроковете за налагане на наказанието, че наказанието съответства
на тежестта на нарушението.
По делото не се спори и се
установява от събраните по делото доказателства, че на 23.03.2017г. между
страните е възникнало валидно трудово правоотношение по договор за неопределено
време, съгласно което ищцата е работила при ответника на длъжност „„главен експерт
продажби/главен експерт корпоративно банкиране”, като на 23.01.2018г. е
издадена заповед за налагане на дисциплинарно уволнение на ищеца и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение.
По иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
Дисциплинарните наказания се
налагат и дисциплинарната отговорност се реализира по определен ред, като се
следва определено производство, скрепено със срокове, уредено с императивни
правни норми. Това производство най-общо има четири основни фази: по
установяване на факта на нарушението; по определяне на дисциплинарното
наказание; по издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание –
писмена форма, мотивирана – посочваща конкретните факти, субективни и обективни
признаци на поведението, дата, място на извършване и т.н.; връчване на
заповедта. Съдът отменя заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание
без да разглежда спора по същество ако установи, че дисциплинарното наказание е
наложено след изтичане на сроковете по чл. 194 от КТ или без да е дадена
възможност на работника да даде обяснения по случая.
В конкретния случай по делото не се спори, а и се установява от
събрани доказателства, че
нарушенията, за които е наложено наказанието на ищеца са от 11.01.2018г. и 12.01.2018г., за същото работодателят е уведомен на 12.01.2018г. , като не се спори, че
наказанието е наложено в срок, включително и при съобразяване на установения по
делото отпуск поради временна нетрудоспособност на ищеца.
Съдът приема, че от приетите по делото уволнителна заповед,
писмо от 18.01.2018г., обяснения от 22.01.2018г. по делото се установява, че наказанието на ищеца е
наложено за нарушения, за които на 19.01.2018г. на ищеца е дадена възможност да изложи обяснения пред работодателя. Искането за обяснения е изявление от работодателя, това искане и
уволнителната заповед сочат едно и също
поведение на ищеца и то по начин, който го индивидуализира в съществените му
признаци – субект на нарушението, място и време на извършване, съществените
индивидуализиращи белези на поведението от обективна и субективна страна,
поради което и съдът приема, че заповедта е мотивирана по реда на чл. 195 от КТ, като ответникът е спазил изискването по чл. 193 от КТ и е дал възможност на
ищеца да обясни поведението си. Установява се и че заповедта е издадена от компетентен орган –
изпълнителните директори на банката, които представляват работодателя.
По делото не се спори , че
ищецът не се е явил
на работа на 11.01.2018г. и на 12.01.2018г., като не е уведомил за същото
прекия си ръководител своевременно, не е представил и в срок от 2 дни ориГ.л на
болничен лист, нито е уведомил за причини за непредставянето му веднага. Тези
обстоятелства са признати както с обясненията на ищеца дадени пред
работодателя, така и с исковата молба.
Спорен въпрос по делото е дали това поведение на ищеца
представлява нарушение на трудовата дисциплина и дали тежестта на същото
съответства на наложеното наказание „предупреждение за уволнение, както и дали
освен тези нарушения ищцата е имала
уважителна причина да не се яви на работа през тези два дни.
Съдът приема, че по делото не е
установено ищецът да е извършил
нарушението по чл. 190, ал.1, т.2 от КТ – неявяване без уважителна причина два
последователни дни на работа. По делото е установено от приетите по делото
болнични листове, амбулаторни листове, лична амбулаторна карта, че ищцата е
била нетрудоспособна от 12.12.2017г. 15.01.2018г. включително, както и от
24.01.2018г. до 30.03.2018г. Действително, за периода от 11.01.2018г. до
15.01.2018г. на ищеца не е бил издаден болничен лист, за разлика от останалите
дни. Същевременно, за този период по
делото е установено, че ищцата е била нетрудоспособна. Приетият по делото
неоспорен от страните амбулаторния лист,
издаден на 10.01.2018г. , установява, че ищцата е нетрудоспособна поради
„нарушение на вестибуларна функция“, както и „главоболие от тензионен тип“, че
следва да направи допълнителни изследвания, като не е в състояние да работи за
период от 5 дни. Нетрудоспособността може да се установи с амбулаторен лист и
съдът приема, че това е достатъчно, за да се приеме, че уважителна причина за
неявяването на работа ищцата е имала. Дали за този период ищцата може да получи
обезщетение от НОИ е без значение за извода за състоянието на
нетрудоспособност. Следва да се посочи, че в случая е приложима Наредбата за
медицинската експертиза (НМЕ), с нормите на чл. 6 и чл. 7 на която се урежда нетрудоспособността и основанието
за издаване на болничен лист. Нетрудоспособност съгласно чл. 6 от НМЕ е
състояние, в което лицето не може или е възпрепятствано да работи
поради
конкретно посочени причини, една от които е общо заболяване. В случая неоспореният от страните
амбулаторен лист установява, че състоянието на ищеца към 10.01.2018г. не е
позволявало да работи поради общо заболяване. Документът е издаден от
компетентен орган и удостоверява здравословно състояние, непозволяващо полагане
на труд. При така възприето съдът приема, че за процесния период по делото е
установено, че ищцата била нетрудоспособна. По делото не е
установено изключението по чл. 9 и чл. 12 от НМЕ, в които не се издава болничен
лист, поради което и съдът приема, че неправилно на ищеца не е издаден болничен
лист за периода от 11.01.2018г.-12.01.2018г. За този амбулаторен лист работодателят е бил
своевременно уведомен от ищеца и неправилно той не е бил зачетен като
удостоверяващ уважителна причина за неявяването на работа. Правилно районният
съд е приел, че при такива хипотези
съобразно правилата на чл. 6 от НМЕ при временна нетрудоспособност на
ищеца е следвало да се издаде болничен лист , независимо дали това е следвало
да се направи от личен лекар, ЛКК или ТЕЛК. Установената по делото временна
нетрудоспособност на ищеца за процесния период
не позволява да се обоснове извод, че за ищеца не е имало уважителна
причина да не се яви на работа. Извода на съда за нетрудоспособност на ищеца и
през процесния период се подкрепя и от приети болнични листове, амбулаторна
карта, установяващи трайно състояние на нетрудоспособност поради общо
заболяване на ищеца от неврологичен произход, установено от 12.12.2017г. до
30.03.2018г., освен за периода от 16.01.2018г. до 23.01.2018г.
Съдът приема, че
по делото е установено, че поведението на ищеца, представляващо неуведомяване своевременно за
нетрудоспособност и непредставяне на документ за същото е нарушение на трудовите й задължения и като такива
представляват нарушение на трудовата дисциплина. Правилата на чл. 9 от НМЕ и на чл. 17 от
Правилника за вътрешния трудов ред на О.б.”АД изискват при нетрудоспособност
служителят да уведоми незабавно прекия си ръководител и представи ориГ.л на болничния лист до 2 дни
от издаването му, а при невъзможност за последното – да уведоми за тази
невъзможност прекия си ръководител. В случая по делото е установено, че тези
задължения ищецът не е изпълнил и това е нарушение на трудовата дисциплина.
При така възприето, съдът приема,
че нарушенията на ищцата, за които може да се ангажира дисциплинарната й
отговорност са само несвоевременно изпълнение на задълженията по чл. 17 от
Правилника за вътрешния трудов ред на ответника и чл. 9 от НМЕ за уведомяване
за възникналата нетрудоспособност и представяне до 2 дни на документ за същото. Съдът приема, че наложеното наказание на ищеца
не съответства на тежестта на тези нарушения, на обстоятелствата, при които е извършено и
цялостното поведение на работника/ служителя. Съдът приема, че в случая ищецът не е нарушил основно свое
задължения по длъжностната си характеристика, отделно, то е еднократно, като доколкото е свързано само с уведомяване за причини за
неявяване на работа и представяне на документ за същото, то
поведенеието не предпоставя настъпване на значителна вреда за работодателя и
нарушението не е тежко. Евентуалната
вреда от това поведение е свързана с възможността за организационни затруднения на
ответника, но същото е наведено като довод едва с въззивната жалба , а и
доказателства за такива затруднения не са установени по делото. По делото не са установени обстоятелства при
извършване на нарушението, които да обосноват по-висока тежест на същото. При
така уставовено съдът приема, че нарушението, извършено от ищеца не е тежко.
Съдът приема, че цялостното поведение на
ищеца по правоотношението с ответника не може да обоснове извод, че
нарушението й предпоставя налагане на наказанието по чл. 188, т.3 от КТ. Доказателства за поведение на ищеца, което да обоснове
такъв извод не са ангажирани по делото.
При така възприето съдът приема, че правилно районният
съд е приел, че наказанието, наложено на ищеца не съответства на тежестта на
нарушението и на останалите критериите по чл. 189 от КТ
Неоснователни са доводите на
ответника че иск е погасен по давност. Срока на погасителната давност
съгласно чл. 358 от КТ е 2 месеца и започва да тече от връчването на заповедта
за уволнение. В случая по делото не е установено, че преди 26.01.2018г. на
ищеца е връчена уволнителната заповед , поради което и предявяването на
исковете на 26.03.2018г. съдът приема, че е преди да изтече погасителната давност
за тях. Събраните по делото доказателства установяват, че оформеното като
връчена при отказ на уволнителната заповед на 24.01.2018г. не е валидно
връчване на заповедта. Действително, заключението по съдебно-почерковата експертиза
установява автентичността на подписите на тримата служители на банката, положени
след текст, че на 24.01.2018г. на ищеца е връчена заповедта на налагане на
дисциплинарно уволнение и заповедта за прекратяване на правоотношението, но тя
е отказала получаването й. Верността на тези изявления са оспорени от ищеца и в
тежест на ответника е било да установи по несъмнен начин верността им. Събраните по делото доказателства съдът приема,
че не позволяват такъв извод. Свидетелят М., положил подпис за удостоверяване
на отказа на ищеца от 24.01.2018г. е
посочил, че не е присъствал на връчването на заповедите, а е положил подпис, за
да удостовери разказаното му от св. И.и св.
К., поради което и съдът приема, че по делото е установено, че С.М.не е
присъствал на отказа и на ищеца, изявленията му от 24.01.2018г. удостоверяващи
такъв отказ не са верни, самите показания не установяват отказ на ищеца от
24.01.2018г. да получи заповедите. Разпитаната по делото св. К.е посочила, че
не е присъствала на връчването на заповедта, че св. И.й разказала за отказа на ищеца да
получи заповедите, поради което съдът приема, че по делото е установено,
че И.К.не е присъствала на отказа и на
ищеца, изявленията на й от 24.01.2018г., удостоверяващи такъв отказ не са
верни, самите показания не установяват отказ на ищеца от 24.01.2018г. да получи
заповедите. Съдът не кредитира показанията на св. И., заявила, че е връчила на
ищеца двете заповеди от 23.01.2018г., но ищцата е отказала да ги получи. Тези
показания са опровергани от приетия по делото протокол от 24.01.2018г. на служители
на ответника, както и от показанията на св. Т., присъствал на срещата от
24.01.2018г. между ищеца и св. И.. Съдът не кредитира показанията на св. И.и като дадени от заинтересован от изхода на
делото свидетел – служител на ответника, които показания остават изолирани от
другите събрани по делото доказателства и опровергани от тях. Съдът кредитира
показанията на св. Т. заявил, че на тази среща не е правен опит да се връмчи на
ищеца уволнителна заповед. Тези показания са
резултат от личните впечатления на св. Т., логични, последователни,
дадени от незаинтересован от изхода на делото свидетел и подкрепени от приетия
по делото протокол от 24.01.2018г., носещ подпис на св. И., св.М.и св. К.,
всички те служители на ответника. В този протокол изрично е записано от
служителите на ответника, че на срещата от 24.01.2018г. ищцата е отказала да
подпише декларацията по чл. 333 от КТ , което създава предпоставки за
опорочаване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и че не е извършено връчване на
заповедите от 23.01.2018г. за налагане
на дисциплинарно наказание и за прекратяване на правоотношението, а такова
връчване ще се осъществи тепърва по способи на КТ. При така събраните доказателства
обсъдени в съвкупност съдът приема, че по делото не е установено на
24.01.2018г. на ищеца да е връчена надлежно уволнителната заповед. По делото не
са наведени твърдения и ангажирани доказателства, че преди 26.01.2018г. на
ищеца е връчена уволнителната заповед, поради което и съдът приема, че
предявеният на 26.03.2018г. иск не е погасен по давност.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че решението на СРС по този иск е правилно и следва да се потвърди.
По иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ:
Предвид изхода на спора по иска по чл. 344, ал.1, т.1 т КТ, основателен се явява и а по чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ. Налице са предпоставките за уважаването му: признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, както и наличие на трудово правоотношение за неопределен срок, което прави възможно възстановяване на трудово-правната
връзка между страните. Погасителна давност за този иск не е изтекла по съображения за начален
момент на същата, изложени по-горе.
При така възприето правилно
районният съд е уважил иска за възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата
от 600лв. разноски за адвокат в производство пред СГС. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, защото сложността на
делото пред СГС не предпоставя присъждане на възнаграждение в тежест на
въззивника над 600лв. до претендирания
размер от 1200лв.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 560685/12.12.2018г. по гр.д. № 21694 по описа за 2018г.
на Софийски
районен съд, 123-ти състав, с което на
основание на чл. 344, ал.1, т. 1, 2 от КТ е признато за незаконно и е отменено
уволнението на Н.Л.С., ЕГН **********,
извършено със Заповед №
РД-04-23/23.01.2018г. на Изпълнителните
директори на „О.б.”АД, ЕИК ********и констатирано със Заповед №
РД-04-22/23.01.2018г. на Изпълнителните директори на „О.б.”АД и Н.Л.С., ЕГН ********** е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „главен експерт
продажби/главен експерт корпоративно банкиране” при О.б.”АД, като
ответникът О.б.”АД е осъдено да заплати на ищеца Н.Л.С. съдебни разноски от 1200лв.
ОСЪЖДА „О.б.”АД, ЕИК ********с адрес: *** да заплати на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК на Н.Л.С., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. Д.К.,***, офис 2 сумата от 600лв. (шестстотин лева),
представляващи съдебни разноски за възнаграждение за адвокат в производството
пред СГС.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на
чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.