П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 28.04.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 10 състав в открито съдебно заседание на
двадесет и осми април, 2020 г., в следния състав:
|
Председател: |
МИНА МУМДЖИЕВА |
||
|
|
|
||
|
Секретар |
ТАТЯНА
ШУМАНОВА |
||
|
Прокурор |
ГЕОРГИ МИРЧЕВ |
||
|
|
|
||
сложи за
разглеждане докладваното от съдия МУМДЖИЕВА
НЧД № 1321 по описа за 2020 г.
На именното повикване в 14.55 часа
се явиха:
Съдебното заседание започва в по-късен чар от
обявения, поради изчакване на свободна зала.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че е осъществена видеоконферентна
връзка с лишеният от свобода Р.Ц.М..
В залата се явява упълномощен защитник на Р.Ц.М. – адв. Н.Т. от САК с приложено по делото пълномощно.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните постъпила докладна записка
от ИСДВР при ЗО Казичене С.А., както и справка за остатъка на неизтърпяната
част на наказанието по отношение на Р.М..
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че е осъществена видеоконферентна
връзка и с представител на началника на Затвора София - инсп. М.М..
СТРАНИТЕ (поотделно) - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА:
Р.Ц.М. – Роден на *** г. в гр. Б.С., ЕГН **********, осъждан, с основно образование, неженен,
във фактическо съжителство.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на лишения от свобода правата му в
производството.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА М. – Разбрах правата си, нямам
искания за отводи.
АДВ. Т. - Нямаме искания за отводи на състава на съда,
прокурора и секретаря.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото с постъпила молба за условно
предсрочно освобождаване от Р.М. чрез упълномощен защитник адв. Т., с която се
моли да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от неизтърпяната част на
наказанието „Лишаване от свобода“.
АДВ. Т. - Поддържам жалбата, няма да соча
доказателства. Запознат съм с представените доказателства.
ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА М. – Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ - Няма да соча доказателства, запознат съм
с доказателствата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и
ПРИЕМА доказателствата по делото.
Счете същото
за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА
ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ -
Намирам за неоснователна молбата на лишения от свобода Р.М. предвид
отрицателното становище на началника на Затвора-София и приложената справка, от
която е видно, че е налице само първата изискуема от закона предпоставка по чл.
70 НК, а именно същият е изтърпял повече от половината от наложеното му едно
общо наказание лишаване от свобода в размер на две години и четири месеца, но
по делото не са налице безспорни и категорични доказателства за поправяне на
осъденото лице, тъй като същият има колебливо поведение, награждаван е два пъти,
но същевременно е и наказван веднъж. Видно от плана на присада има множество
проблемни зони, по които корекционната работа следва да продължи, тъй като
оценка на риска от рецидив и оценката на риска от вреди са с непроменени първоначални
стойности. Същият изтърпява общото наказание при първоначално определен „общ
режим“ от 21.04.2019 г. и към настоящият момент режимът му не е променен в по-лек,
поради което не е приложена и прогресивната система при изпълнение на наказанието,
поради което намирам, че същият следва да изтърпи и остатъкът от наложеното му
наказание.
ИНСП. М.-
Становището на началника на затвора е аналогично със становището, изложено от
представителя на Градска прокуратура. Налице е само първата предпоставка
изтърпяно повече от половината наказание. По отношение на втората предпоставка
– доказателства за поправяне на лицето, смятам, че от наличните такива към
момента не може да се направи обоснован извод за трайно поправяне и
превъзпитаване, като мотивите за това са идентични, с тези изложени от
представителя на Градска прокуратура, поради което моля да не уважавате молбата.
АДВ. Т. –
Г-жо Председател, аз разбира се съм на обратното становище. Действително е
налице първата предпоставка, по което не се спори, реално той от 28 месеца е
изтърпял 19 месеца, остават още 9 месеца, които следва да изтърпи като
наказание, т.е. първата предпоставка е абсолютно налице.
Що се отнася
до втората предпоставка, която е свързана с оценката на риска и поведението,
считам че по принцип оценката е строго субективна, изключително субективна. По
принцип тази оценка се дава от съответния отговорник на групата, в случая
отговорника е А.. Считам, че тази оценка
не е обективна, той и самия моя подзащитен би могъл да каже и сигурно ще вземе
отношение, че реално отговорника на групата в този период от време една година
до настоящия момент не е провел една среща по този план, който е предвиден за
поправяне на търпящия наказанието Р.М.. В оценката е най-общо е казано, че е
награждаван, но реално не е посочено с какво е награждаван. Записано е, че има едно
наказание за ползване на телефон, да, но това ползване на телефон не е станало
на територията на затворническото общежитие, а на където е бил на работа, явно
дали са му го, използвал, както всеки може да се изкуши, но това не може да
бъде критерий, че той ползвайки веднъж този телефон и съответно след това си е
изтърпял наказанието, това става въпрос за месец декември миналата година, от
тогава до настоящия момент, той няма други нарушения, няма нарушения на
територията на общежитието, освен наградите, които има, а именно веднъж му е
определяно 4-часово свиждане, втори път 12-часово гарнизонно свиждане извън
затворническото общежитие само сочат, че това лице, което аз представлявам и
защитавам, е доказало със своето поведение, че има съвсем различно поведение,
от това което е записано в характеристиката. Не е внасял и не е допускал
внасянето на забранени предмети и забранени вещества на територията на затвора
или пък на затворническото общежитие, така че пак казвам - тази оценка е изключително
субективна. Ако, извинявам се за израза, ако поддържаш добри отношения със
съответния отговорник, едва ли не ще те изкара много добър.
С оглед това,
че първата предпоставка е налице и с оглед на това, че той има награди, след
като има награди значи, че този човек е работил, той е доказал с поведението,
че може и се е поправил. Ето защо считам за правилно искането, което е
отправено чрез мен в молбата за прилагане института за условно предсрочно
освобождаване и ви моля съответно да го приложите този институт, като бъде
предсрочно освободен.
ЛИШЕНИЯТ ОТ
СВОБОДА Р.М. – Мога да кажа, че за този
период, който съм в Казичене г-н А., аз съм ходил два пъти при него за тези неща
4-часовото свиждане, което се води награда и за 12-часовото, което се води един
ден престой навън. Той никога не ме е викал, защото аз съм бил постоянно на
работа навън, един път не ме е повикал да пита как съм, да разговаря с мен, за
какво става въпрос, за каква оценка той го дава това, че не съм се поправил аз
не мога да разбера. Моля съдът да уважи молбата ми за условно предсрочно
освобождаване, защото аз смятам, че съм си извлякъл поука от това нещо, което
съм направил и занапред няма да се повтори повече. Поддържам това, което каза
адвокатът ми.
АДВ. Т. – Във
връзка с този план, който е предвиден за поправяне едногодишния, искам да
обърна внимание на съда, че плана е от 19.05.2019 г. е едногодишен план и към
настоящия момент има още точно 20 дни да изтече този план, т.е., всички тези предвидени
мероприятия в плана, които са обективни по отношение на моя подзащитен би
следвало да са осъществени от съответните лица, които са определени да
отговарят за този план.
ПРОКУРОРЪТ (реплика)
- Как да са осъществени като рискът не е променен, според вас как става това
нещо?
АДВ. Т.
(дуплика) – Осъществяват се посредством контакти.
СЪДЪТ ДАВА
последна дума на лишения от свобода М.:
ПОСЛЕДНА
ДУМА на Л.СВ. Р.М. - Моля съдът да уважи молбата ми за условно предсрочно
освобождаване.
СЪДЪТ след
като обсъди постъпилата молбата, доводите, изразени в нея, становищата на
страните, изразени в днешното съдебно заседание и доказателствата по делото,
намира за установено следното:
По отношение
на Р.М. е наложено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години
и четири месеца по НЧД № 1701/2019 г. на
СГС със съдебен акт, влязъл в сила на 13.06.2019
г. Съгласно постановения по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК съдебен акт, са
групирани наказания „Лишаване от свобода“, наложен по НОХД № 19907/2018 г. на СРС,
както и по НОХД № 862/2019 г. на СГС.
По първото
от изброените производства на лишеният свобода е било наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за престъпление по чл. 129, ал. 2 НК, а по второто - за
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 НК, а именно за грабеж, придружен със средна
или тежка телесна повреда. След като престъпленията, включени в съвкупността,
по която е определено за изтърпяване едно общо наказание, не са квалифицирани
като опасен рецидив, е релевантна разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК. Ето
защо настоящият съдебен състав се солидализира със становището на страните, че
е налице първата предпоставка, предвидена в чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, тъй като
лишеният от свобода не е осъждан за престъпления, представляващи опасен рецидив
и към настоящия момент, съгласно представена от затворническата администрация
справка, е изтърпял фактически една година, четири месеца и 17 дни, от работа -
3 месеца и 4 дни. Общият размер на изтърпяното наказание е една година, 7 месеца
и 20 дни, а остатъка от неизтърпяната част на наказанието е 8 месеца и 9 дни.
На следващо
място, съдът обсъди спорните въпроси между страните, свързани с отрицателното
становище на затворническата администрация относно втората изискуема от закона
предпоставка - наличието на доказателства за поправянето на осъдения.
От текущ
доклад, съставен на 23.03.2020 г. е видно, че лишеният от свобода е постъпил за
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ на 21.04.2019 г. при „Общ режим“,
като от 23.03.2020 г., същият е разпределен в ЗО „Казичене“ при първоначални
стойности на риск 45 точки.
Съдът
констатира, че по указания на съда е изготвена актуална справка за стойностите
на риск. Съгласно докладна записка от 24.04.2020 г., изготвена от С.А. от ЗО
„Казичене“, оценката на риск от рецидив все още е в първоначалните средни стойности
45 точки. Изложеното по-горе дава основание за извод, че що се отнася до
изследването на риска от рецидив, по този показател не е осъществен принципът
на прогресивната система.
На следващо
място, основателно е възражението на представителя на прокуратурата, че и към
настоящия момент все още наказанието се изтърпява при „общ режим“. Не са
ангажирани и доказателства същият да е бил променен в по-лек, поради което и на
това основание следва да се заключи, че не е реализиран принципът на прогресивната
система.
Съдът
констатира, че в първоначалния доклад на затворническата администрация се съдържат
данни за трайно формиран криминален модел на поведение, въпреки че са събрани
добри характеристични данни, а именно такива, свързани със стабилна семейна
подкрепа, оказвана на лишения от свобода, както и с данни за развити трудови
умения.
От представената
докладна записка от 24.04.2020 г. е видно, че частично е изпълнен индивидуалният
план на лишения от свобода що се отнася до ангажирането му в трудови
мероприятия. Удостоверено, че той полага труд като общ работник, за което е
декларирал своето съгласие. Липсват обаче все още обаче доказателства за трайно
изградени трудови навици и най-вече доказателства за изградени социални контакти извън средата от лица
с проявени криминални нагласи. Ето защо съдът намира, че все още не е преодоляна
основната проблемна зона, отчетена в докладите на затворническата
администрация, свързана с данните за начина на живот, с данните за обкръжението
на лишения от свобода и с начина, по който същият управлява своите доходи.
В тази
връзка що се отнася до трудовите навици все още не са ангажирани доказателства
за възможности за трудова ресоциализация на лишения от свобода, в случай че
спрямо него бъде приложен институтът на условно предсрочно освобождаване.
Що се отнася
до информацията, изискуема с оглед разпоредбата на 439а, ал. 3 НПК, която предвижда
да се изследва цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, от последната справка, изготвена от затворническата администрация,
се установява, че по отношение на лишеният от свобода не са били прилагани
образователни, обучителни или специализирани програми за въздействие, но това е
така поради факта на почти непрекъснат трудов процес и невъзможност за
пълноценно оползотворяване на неговото участие в такива програми. Ето защо по
отношение на тази част на индивидуалния план съдът намира, че споменатите по-горе
мерки не са били прилагани не по вина на лишения от свобода.
Не се
оспорва твърдението на защитата, че лишеният от свобода е бил награждаван за
добро поведение на 4 часа свиждане и 12 часа свиждане извън затворническото
общежитие. От друга страна, опровергано от доказателствения материал е твърдението
в молбата, че лишеният от свобода не е бил наказван. Това е така във връзка с
издадена заповед № 185 от 03.12.2019 г. за полагане на извънредно дежурство по
поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни. Наказанието е било наложено
за нарушение на установения от затворническата администрация ред на 28.10.2019
г. С оглед датата на издаване на заповедта и липсата на доказателства същата да
е била отменена по чл.110, ал.1 ЗИНЗС съдът намира, че не са налице основанията
на чл. 109, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че ако в продължение на една година
от изтърпяване на дисциплинарното наказание лишеният от свобода не е извършил
друго дисциплинарно нарушение, се смята за ненаказван. В настоящия случай срокът
по чл.109, ал.1 ЗИНЗС не е изтекъл, поради което не може да се приеме, че лишеният
от свобода не е наказван.
За да се приложи
успешно института на условно предсрочно освобождаване, следва да са ангажирани
доказателства за изключителност в позитивно променящото се поведение на лишения
от свобода. Това е така, тъй като формалното изпълнение на задълженията,
предписани на лишените от свобода, съгласно ЗИНЗС и Правилника за неговото
прилагане, са обичайно изисквано от тях поведение, което не може да има
характер на изключителност. В настоящия случай липсват данни за изключителна
проява в промяната на позитивни нагласи, липсват данни за изключителност и с
оглед обсъдените по-горе доказателства, относими към наказването на Р.М.. Ето
защо съдът намира, че не е реализирана втората изискуема от закона предпоставка
за условно предсрочно освобождаване на осъдения.
Така
мотивиран
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р.Ц.М. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяването на остатъка от неизтърпяната част на
наказание „Лишаване от свобода“, възлизаща към 27.04.2020 г. на осем месеца и девет
дни.
Определението на съда подлежи на обжалване и протест в
7-дневен срок от днес пред САС по реда на Глава 22 НПК.
Препис от протокола да се издаде на адв. Т..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 15.25 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: