Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260480 23.09.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и пети август
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при
участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8712 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правна квалификация по чл. 49 вр. чл. 45 вр. с чл. 50 ЗЗД.
Ищецът С.И.И., ЕГН ********** ***, чрез адв. К. -
Б.,***, ЕИК *********, представляван от к. И. Т., иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 1783 лв.- представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди настъпили в резултат на ПТП от
20.04.2019 г., поради попадане на лек автомобил „Мерцедес Е 270“, с рег. № *****, в необезопасена
и необозначена метална шахта на пътното платно на ул. „*****.
В исковата молба ищецът твърди, че притежава л.а. „Мерцедес Е 270“, с
рег. № *****. Твърди, че на 20,04,2019 г. около 10 часа при управление на л.а.
по улица ***** в гр. П., ищецът се е ударил в метална шахта на платното, която
е имала остър метален ръб, стърчащ
нагоре. Шахтата не била обезопасена, или обозначена. За настъпилото ПТП бил
съставен протокол за ПТП № ***/20,04,2019 г. В резултат на произшествието на
автомобила били нанесени имуществени вреди на обща стойност 1783 лв. Счита, че
отговорна за инцидента била Община Пловдив.
Съгласно параграф 7 ал. 4 от ПЗР на ЗМСМА улиците намиращи се в
регулация били общинска собственост, като задължение на к. на общината било да
ги поддържа.
В тази връзка именно се иска осъждането й да заплати обезщетение за
причинените имуществени вреди в размер на 1783 лв. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с
който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ищецът не е собственик
на л.а. Счита, че произшествието е настъпило по вина на ищеца. Прави възражение
за съпричиняване. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адв.ското
възнаграждение на ищеца.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От
представения по делото протокол за ПТП № *****/ 20.04.2019
г. се установява, че на съответната дата 20.04.2019
г. лек автомобил „Мерцедес Е 270“, с рег. № *****,
управляван от С.И., се удра в метална шахта
на пътното платно, с остър метален ръб, стърчащ нагоре, в гр. П , на ул. „***,
в резултат на което по автомобила са нанесени щети.
По делото е прието заключение на автотехнична експертиза, според която
стойността на ремонтните операции, необходими за пълното възтанояване на
процесния автомобил от нанесените му повреди , настъпили в резултат на
претърпяно ПТП на 20,04,2019 г. възлиза на 16825,62 лв. От
техническа гледна е възможно увредите авточасти на
процесния автомобил да настъпят в резултат на удара на картера на двигателя и
предния мост на автомобила в метална шахта с остър ръб нагоре, следствие на
което настъпва ПТП с материални щети. От техническа гледна точка описания
механизъм и увредените авточасти е възможни да настъпят следствие на механизма
описан в протокола за ПТП. От удара се задейства AIRBAG, при което се уврежда арматурното табло и челното стъкло
на автомобила.
Като писменно доказателство по делото са приети фактури, касови бележки към
тях на обща стойност 1783 лв. за извършен ремонт на процесния автомобил.
Разпитан е като свидетел В. Г., от
който се установява, че докато са се движили с колата на С. ***, колата се е
разтресла, отворил се е аербега и спукал голямото стъкло. Картерът бил спукан,
предния мост бил счупен. Нямало обозначения за пътно препятствие.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, като ги намира са последователни,
житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за установено, че
на 20.04.2019 г. е настъпило ПТП при фактическите обстоятелства и механизма,
описани в исковата молба, които безпротиворечиво се установяват от протокола за
ПТП, от свидетелските показания и заключението на САТЕ, което съдът изцяло
възприема като компетентно и обосновано.
Несъмнено се установи и причинно-следствената връзка между повредите и
настъпилото произшествие, както и техния размер.
По
делото се установи, че причината за увреждането е било попадането на МПС- то в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Улицата, в която е
станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от републиканската
пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като такъв
е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и
поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от
ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно
състояние, да сигнализират за препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената шахта с остри ръбове по пътното платно представлява
„препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като
нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението.
Доколкото същата не е била обезопасена с нарочен пътен знак пред нея, който да
указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от
чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), ответникът не е изпълнил вменено му по закон
задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че
след като за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственика му- в случая
ответната община, която с бездействието на своите служители, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, за да
обезпечават безопасността на движението, правилно е ангажирана отговорността на
ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Текстът на чл.45 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне отговорността по
чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: вреди, причинени
на пострадалия – в случая на ищеца,
вредите да са причинени от лице, респ. лица, на които отговорният по чл. 49 от ЗЗД – ответникът е възложил работа;
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника, работникът да има вина за причинените вреди. В случая, вината се
търси не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от
закона, за да обезпечи по-сигурното лесно и бързо обезщетяване на пострадалия.
В този смисъл - Постановление №7/29.12.1958 год. на Пленума на ВС.
По чл.49 от ЗЗД отговаря този, който е възложил на
друго лице някаква работа. В случая общината следва да отговаря за
бездействието на работниците и служителите, на които е възложила дейността по
поддържането на пътя. Съгласно чл.167 ал.2, т.1 от ЗДвП, служби за контрол,
определени от кметовете на общините контролират в населените места изправността
и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения. В горния смисъл Решение
№1184/29.10.2009 год. на ВКС по гр.дело №5107/2007 год., ІІ г.о., ГК. По
изложените съображения, съдът намира, че ответникът следва да отговаря за
претендираните от ищеца имуществени вреди и че искът му по чл.49 от ЗЗД, във
връзка с чл. 50 от ЗЗД - за поправянето на такива, чрез заплащане на парично
обезщетение, е основателен и доказан и следва да се уважи.
Относно размера на исковата претенция,
съдът счита, че искът следва да бъде уважен изцяло в претендирания с исковата
молба общ размер на щетите от 1783 лева, която сума безспорно се установи, с
приетата и неоспорена САТЕ.
Неоснователна е претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на инцидента – 20.04.2019
год. до окончателното изплащане на сумата, тъй като такова искане за първи път
е направено с представената от ищеца писмена защита. Нито в исковата молба,
нито в някое от откритите съдебни заседание, ищецът е претендирал законна
лихва. Недопустимо е искането за законна лихва да се прави за първи път с
представянето на писмени защити.
Досежно възражението на ответника за
съприничяване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил,съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.51
ал.2 от ЗЗД - за намаляване на размера на обезщетението, тъй като не се
установи по делото, ищецът, който е управлявал автомобила да е допринесъл за настъпването
на вредите. Шахтата се е намирала на пътното платно, не се установи водачът да
се е движел с несъобразена скорост. В разглеждания казус виновно поведение на водача на лекия автомобил, изразило се в неспазване на
правилата за движение по пътищата, не е налице. Или единствена причина за
настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на шахтата
и пътя.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски в пълния им направен размер. Такива надлежно се
претендират, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени. В тях
се включват внесената държавна такса в размер на 71,32
лева, депозит за вещо
лице- 140 лв., банкови такси- 4,30 и адв.ско
възнаграждение в размер на 532 лв. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на хонорара. В тази връзка минималният размер на адв.ското
възнаграждение, съобразен с размера на иска и определен по реда на чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адв.ските възнаграждения, е 354,81
лв. Съдът намира, че уговореното и платено възнаграждение от 532 лв. съответства
на правната и фактическа сложност на делото и на поставените за разглеждани по
същото правни и фактически въпроси – проведени са пет
съдебни заседания
по фактите и доказателствата, изслушана е една експертиза и е разпитан един
свидетел, събрани немногобройни неоспорени писмени доказателства, като по
повдигнатите правни въпроси е налице
установена съдебна практика, поради което възражението се явява неоснователно. В резултат от това съдът намира, че адв.ското
възнаграждение, претендирано от ищеца, не следва
да се редуцира. Така общият размер на разноските на ищеца се
равнява на сумата 747,62 лв.
Поради
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, пл. „С.
Стамболов” № 1, представлявана от к. З.Д., да заплати на С.И.И., ЕГН ********** *** размер на 1783 лв. – главница, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на пътно- транспортно произшествие, настъпило на 20.04.2019 г., поради попадане на лек автомобил „Мерцедес Е 270“, с рег. № ***** , в необезопасена и необозначена метална шахта на пътното платно на ул. „***** в гр. П.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********,
гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, представлявана от к.
И. Т., да
заплати на С.И.И., ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 747,62 лева,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ