Р Е Ш Е Н И Е
№ /08.03.2018 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 20.02.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4398 по описа за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано след разделяне на
предявени искове от различни лица по ГД№ 156/ 2017г. по описа на РС-Варна, ГК,
14-ти състав.
Настоящото производство, след разделянето, е
образувано по предявени в съда обективно кумулативно съединени искове от Ю.Й.Б.,
ЕГН********** /в хода на производството, предвид настъпилата смърт на ищеца,
като ищцова страна по делото бяха конституирани
неговите наследници: Й.Ю.Б., ЕГН **********, с адрес *** и Г.Ю.Б., ЕГН **********,
с адрес ***/, срещу „В.И.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:***, офис 4, представлявано ****– работодател и „Б.” АД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****– беътбоут чартьор по смисъла на
параграф 1а, т. 17 от КТК с правно основание чл. 128 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане ответниците солидарно да
заплатят на ищеца следните суми:
- 903,37щ.д., представляващи неплатено брутно трудово
възнаграждение за положен труд през м. август 2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както
и 58,33 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 16.10.2015г. до
03.06.2016г.;
- 2463,49 щ.д., представляващи неплатено брутно
трудово възнаграждение за положен труд през м. септември 2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 159,08 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от
16.10.2015г. до 03.06.2016г.;
- 1151,80 щ.д., представляващи неплатено брутно
трудово възнаграждение за положен труд през м. октомври 2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 74,38 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от
16.10.2015г. до 03.06.2016г.;
- 251,46 щ.д., представляваща обезщетение за
неизползван годишен отпуск за 2015г. за 6 работни дни, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както
и 16,24 щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 16.10.2015г. до
03.06.2016г.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд
по индивидуален трудов договор сключен на 13.07.2015г. с ответника „В.И.” ЕООД
на длъжност „електротехник” в периода от 14.07.2015 г. до 15.10.2015 г.
Уговореното трудово възнаграждение било в размер на 2600,00 щ.д. Твърди, че е
работил на м/к „****”, ИМО 8000836 плавал към него момент под български флаг
като моряк по смисъла на чл.2, т.1, б F от Морската трудова конвенция 2006 на
Международната организация на труда. За времето, в което е работил на кораба не
му е било платено дължимото трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, поради което и считано от прекратяване на
правоотношението му, ответникът работодател е изпаднал в забава в тяхното
плащане. В тази връзка обективира искане за осъждане
на ответниците да престират
посочените суми. Твърди, че ответникът „Б.” АД е имал качеството на беърбоут чартьор на кораба, на
който е полагал труд, поради което и същият на основание чл. 199з КТК отговаря
солидарно за задължението за плащане на трудовото възнаграждение. На основание
чл. 199ж КТК възнагражденията на екипажа са разходи свързани именно с
експлоатация на кораба. В тази връзка сочи, че този ответник изрично е признал,
че носи отговорност за задълженията на кораба произтичащи от заплати в
споразумение за разсрочване плащанията от 11.08.2015г. сключено с други членове
на екипажа, които вече са получили доброволно плащане на дължимото им се
възнаграждение.
Поради изложеното се моли исковете да бъдат уважени и ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно
дължимите суми на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Б.” АД, е депозирал
отговор, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва
пасивната си материалноправна легитимация по тях. Не
оспорва, че е имал качеството на беърбоут чартьор на м/к „****”, ИМО 8000836 съгласно договор от
06.01.2012г. в периода 08.01.2015 г.-13.11.2015г. По силата на договора корабособственикът „****”, Малшалови
острови му е предоставил кораба под наем. Договорът е бил регистриран в
регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут
чартър воден от „Морска администрация” Варна и е бил
прекратен на 13.11.2015г. поради продажба на кораба. Твърди, че отношенията по
договора се уреждат съгласно правото на Англия. Затова, счита, че нормата на
чл. 199 з КТК е неотносима, а дори и да е, то
солидарна отговорност между беърбоут чартьора и работодателя не възниква относно задължения за
заплати, тъй като трети лица са само тези, които нямат договорни отношения с
наемателя или лица, за който той отговаря. С договор за беърбоут
чартър от 07.05.2013г. преотдал
кораба под наем на „****”, Маршалови острови за срок
от 07.05.2013г. до 07.05.2016г., също регистриран и вписан в регистъра на
Морска администрация Варна. Между този пренаемател и
ответника „В.И.” ЕООД е бил сключен договор за мениджмънт на кораба за периода
07.05.2013г. до 07.05.2016г. и именно в изпълнение на задълженията си по този
договор първият ответник е сключвал и договорите с екипажа, поемайки
задълженията и отговорностите на корабособственика по
смисъла на чл. ІІ от Морската трудова конвенция. Искането е за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника В.И.“ ЕООД, като съобщенията до него са връчени по
реда на чл.47 и чл.50 ГПК.
Съдът приема за безспорно между страните наличието на
трудов договор сключен между ищеца и неподалия отговор ответник.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
си представител, поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи.
В открито съдебно заседание за ответника „В.И.“ ЕООД
не се явява представител.
В открито съдебно заседание ответникът „Б.“ АД, чрез
процесуалния си представител, поддържа подадения отговор, като моли съдът да
отхвърли исковете предявени срещу него.
Съдът, като
прецени събраните по делото и относимите към
разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че ищецът е бил във
валидно трудово правоотношение с ответника „В.И.“ ЕООД, което се доказва от
твърденията в ИМ и събраните доказателства – индивидуален ТД на моряка от
13.7.2015г. и справка издадена от ответника „В.И.“ ЕООД за дължими суми на
ищеца периода
от 14.07.2015 г. до 15.10.2015 г., за положен труд като „електротехник”
на м/к ****.
По делото са приети следните писмени доказателства:
моряшки паспорт на Ю.Й.Б., индивидуален трудов договор на моряк, заповед №
00000387/15.10.2015г., справка за дължими суми към 23.11.2015г., договор за бърбоут чартьр на м/к„****"
от 06.01.2012г., удостоверение N 1638/30.06.2015г. на Дирекция „****",
писмо NВ-2994/02.02.2016г. на Дирекция „****";
уведомление от корабособственика от 13.11.2015г. за
прекратяване на договора за беърбоут чартьр на м/к „****"; договор за под-беърбоут
чартьр на м/к „****" от 07.05.2013г, договор за
корабен мениджмънт на м/к „****" от 07.05.2013г, Корабен дневник на ВАТУА, контролен
№24/6, временно свидетелство за регистрация от 30.03.2011г. издадено от
ИА“Морска Администрация“,
постъпилите
от ответника „Б.“ АД с молба от 19.02.2018 г. писмени доказателства под опис,
представляващи преписи от документи, регламентиращи тристранните отношения
между дружествата.
По делото е назначена, изготвени и приети заключения
по допуснати ССЕ и допълнителни ССЕ, които съдът кредитира като обективно и
коректно изготвена, но само въз основа на документите събрани по делото и в
счетоводството на отв. „Б.“ АД, тъй като вещото лице
не е открило на седалището й фирмата на отв. „В.И.“
ЕООД. Заключението на вещото лице по първоначалната ССЕ е, че ответникът „В.И.“
ЕООД дължи на ищеца следните суми: 903,37щ.д., представляващи неплатено нетно
трудово възнаграждение за положен труд през м. август 2015г.; 2463,49 щ.д.,
представляващи неплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд през м.
септември 2015г., 1151,80 щ.д., представляващи неплатено нетно трудово
възнаграждение за положен труд през м. октомври 2015г., 251,46 щ.д.,
представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2015г. за 6 работни
дни, 308,03 щатски долара лихви за забави изчислени за период
16.10.2015г.-3.6.2016г.
По искане на ищците в о.с.з. бе разпитан свидетеля ****/също водещ дело срещу двамата ответници/. Показанията съдът възприема в частта, в която
съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с
оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства. Доколкото
свидетелят е бил част от екипажа на същия кораб и също води дело срещу двамата ответници, съдът счита, че същия е предубеден и донякъде
заинтересуван от изхода на делото, поради което не кредитира показанията му, с
изключение в частта им досежно реалното изпълнение от
страна на ищеца на възложените му трудови задължения.
При така установеното от фактическа страна съдът
възприе следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.128 КТ установява възмездност на полагания от работниците/служителите труд,
вменявайки на работодателя задължението да престира
уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове, като при забавено
изпълнение дължи изплащането му заедно със законната лихва, съгласно даденото в
чл.245, ал.2 КТ разрешение. В този смисъл за успешното провеждане на иск с
посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение между него и ответниците, а последните,
да установят точното в количествено и времево отношение изпълнение на
задължението си за плащане на трудово възнаграждение.
В конкретния случай безспорно установено се явява
обстоятелството, че праводателя на ищците и техен
наследодател е бил във валидно трудово правоотношение, но само по отношение на
единия ответник „****“ ЕООД, както и че за посочените в исковата молба месеци
работодателя не е изпълнил задължението си да заплати дължимото на ищеца
трудово възнаграждение. Същия е изпаднал и в забава от момента на слизане на
ищеца от кораба – 16.10.2015г. Не е спорно също така, че на ищеца му се дължи
обезщетение за неползван 6 дни отпуск през 2015г.
Между страните единствено спорното е дали ответника „Б.“
АД отговаря солидарно за дължимите суми наред с ответника „В.И.“ ЕООД.
Пасивната
солидарност е вид лично обезпечение. Съгл. чл. 121 от ЗЗД, освен в
определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква, само когато е уговорена. Извод за
наличието й не може да бъде изведен въз основа на тълкуване на закона или чрез
тълкуване на волята на страните по договора.
Съобразно § 1, т.17 и т.25 от ДР КТК, „беърбоут чартър”
е договор за наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на който
наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба. „Беърбоут чартьор” е лице, наело
кораб за определен срок, по договор за беърбоут чартър. По силата на чл.199а КТК, договорът
за беърбоут чартър е
договор за наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят
получава пълни права на владение и контрол върху кораба. Нормата на чл. 199г КТК, от своя
страна предоставя възможност, в случай, че не
е уговорено друго, наемателят в границите на правата, които има по договора за беърбоут чартър, може да сключва
от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут
чартър на трето лице за срока на действие на договора
или за част от него
– в настоящия случай под-беърбоут чартьор
е „****.“, Маршалови острови. Нормативно уредени са и
задълженията на наемателя по договора за беърбоут
чартър, приложими и за договора за под-беърбоут чартър, като е
предвидено че търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с
условията по договора за беърбоут чартър,
както и всички разходи,
свързани с експлоатацията,
включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка - чл. 199ж от КТК.
Според чл. 199з от КТК (Отговорност на наемателя пред трети лица) наемателят
отговаря пред трети лица за основателните претенции, възникнали във връзка с
експлоатацията на кораба, включително за претенциите за обезщетение за вреди,
причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди, причинени при превоз на
опасни и вредни вещества. От друга страна, на
основание т. 2
на чл. 225а от КТК с договора за управление на кораб – договор за корабен
мениджмънт, корабният мениджър се задължава срещу възнаграждение да извършва от
името и за сметка на корабопритежателя и
комплектуването на корабния екипаж с правоспособни морски лица. Кодексът за
търговското корабоплаване дава легална дефиниция на понятията „корабособственик” и „корабопритежател”
като създава ясно разграничение между тях. Съгласно чл. 9, ал. 3 КТК корабопритежателят е
лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е
собственик на кораба или го ползва на друго законно основание.
Установено е по
делото, че с договор за беърбоут чартър
от 06.01.2012г. корабособственикът „****“, е
предоставил м/к „****“ под наем на „****“ ООД за срок от 11.01.2012г. до
06.01.2017г. Установено е също, че на 07.05.2013 г. „****“ ООД (понастоящем АД)
е преотдал под наем кораба на „****“ за периода от
07.05.2013г. до 07.05.2016г., а на същата дата последното дружество е сключило
с „****“ ЕООД договор за корабен мениджмънт на м/к „****“. Няма спор между
страните, че трудовият договор на ищеца е сключен с корабния мениджър, който
при сключването му е действал от свое име.
Съдът приема, че
с преотдаването под наем на кораба, ответника „Б.“ АД
е придобил качеството на наемодател, а новият наемател – на корабопритежател,
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК.
Съдът намира за недоказано твърдението
на ищеца за наличието на симулация при реализирането на втория договор за беърбот – чартър между „Б.“ АД и
„****.“ – напротив от ангажираните по делото доказателства е видно, че такъв
съществува, така както съществува и втория контрагент по него. В същото време,
дори и да се приеме, че договорът от 07.05.2013 год. с
който „****“ ООД (понастоящем АД) е преотдал под наем
кораба на „****“ за периода от 07.05.2013г. до 07.05.2016г. е симулативен и не е породил действие, и че корабопритежател на м/к „****“ в процесния
период е ответникът „Б.“ АД, отново няма основание за извод, че „Б.“ АД е
солидарно отговорен, наред с „****“ ЕООД – Варна, за задълженията за заплащане
на трудово възнаграждение на ищеца и на обезщетение по чл. 224 КТ. Това е така
защото, както се посочи по – горе, пасивната солидарност трябва да е предвидена
в закона или изрично да е уговорена. Трудовите договори с членовете на корабния
екипаж могат да бъдат сключени, както от корабопритежателя,
така и от негов представител, респективно мениджър, предвид правомощията на
мениджъра съгласно договора за корабен мениджмънт и разпоредбите на чл. 225а КТК. Корабният мениджър има
право да сключва трудови договори с членовете на корабния екипаж от името и за
сметка на корабопритежателя. Когато трудовия договор
е сключен в рамките на представителната власт на корабния мениджър, правата и
задълженията възникват направо в правната сфера на представлявания корабопритежател. Когато обаче трудовия договор е сключен
от корабния мениджър от негово име, същият дължи изпълнение по този договор на
своя контрахент, т. е., задължението за заплащане на
трудово възнаграждение е негово, а отношенията между корабопритежателя
и корабния мениджър във връзка със заплащане на трудовото възнаграждение се
уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт.
В случая
трудовият договор на ищеца е сключен с „****“ ЕООД, който при сключването му е
действал от свое име, поради което и правата и задълженията по трудовия договор
са възникнали в неговата правна сфера. В тези случаи законът не предвижда
солидарност между корабния мениджър и корабопритежателя.
Съдът приема за неоснователно позоваването от страна на въззивника
на разпоредбата на чл.199з
от КТК, доколкото същата се отнася за отговорността на наемателя за вреди,
причинени на трети лица във връзка с експлоатацията на кораба, а членовете на
екипажа нямат качеството на трети лица по смисъла на чл. 199з КТК.
С оглед събраните по делото доказателства и
представени договори за беърбоут чартър
и договори за мениджмънт, съдът достига до извод, че м/к **** е с корабособственик „****“, беърбоут
чартьор „Б.“ АД за период 11.1.2012г.-6.1.2017г., под
– беърбоут чартьор „****“
за период 7.5.2013г.-7.5.2016г., и мениджър на кораба е „В.И.“ ЕООД, считано от
7.5.2013г. При така сключените договори става ясно, че „Б.“ АД няма как да
отговаря за дължими заплати към екипажа, защото е подписал договор за наем на
кораба без екипаж с под – беърбоут чартьор „****“, който се явява корабопритежател
съгласно чл.9, ал.3 КТК. Дали и по какъв начин двете дружества са свързани лица
е без значение с оглед това кой отговаря за заплащане на дължими възнаграждения
на моряците, защото нито едно от тези дружества не е подписвало договор за
наемане на моряците на кораба, нито е сключвало трудови договори с тях.
С оглед изложеното съдът достига до извод, че за
дължимите трудови възнаграждения и трудови обезщетения предявени от ищеца с ИМ
отговаря само ответника „В.И.” ЕООД, като няма нито договорни, нито законови
основания за носене на солидарна отговорност от втория ответник „Б.” АД.
При този изход на спора, тъй като ищеца не е направил
искане за присъждане на разноски, такива не следва да му се присъдят. Ищецът не
е представил списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответника В.И.” ЕООД
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-Варна, сумата от 411,49 лева представляваща държавна такса върху
уважените размери на исковете по курса на щатския долар към деня на подаване на исковата молба,
публикуван на официалната страница на БНБ – 1, 72335 лв. и 160,00 лева за
платен депозит за ССЕ и допълнителна ССЕ от съда.
В полза на ответника „Б.” АД следва да се присъдят
разноски по списък по чл.80 ГПК в размер на 1515,80 лева за платен адв.хонорар. Тези разноски следва да се възложат в тежест
на ищеца, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление ***, офис 4, ДА
ЗАПЛАТИ на Й.Ю.Б., ЕГН **********,
с адрес *** и Г.Ю.Б., ЕГН **********,
с адрес *** / в качеството им на
законни наследници и правоприемници на починалия в хода на производството
първоначален ищец
Ю.Й.Б., ЕГН**********/, следните СУМИ: сумата от 4770.12 щ.д. /четири хиляди
седемстотин и седемдесет щатски долара и 12 цента/, представляваща сбор от
незаплатени трудови възнаграждения, помесечно както следва: за м.август 2015г. в размер на
903.37 щ.д., за м.септември 2015г. в размер на 2463.49 щ.д., за м.октомври
2015г. в размер на 1151.80 щ.д., на основание чл.128, т.2 КТ и обезщетение по чл.224 КТ в размер на 251,46 щ.долара
за неизползван полагащ се платен годишен отпуск 6 дни за 2015г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 6.6.2016г., до окончателното изплащане на
дължимите суми, както и лихва за забава с правно основание чл.86 ЗЗД, както
следва – 1/ 58,33 щ.долара изчислена
върху сумата 903,37 щ.долара за период 16.10.2015г. - 3.6.2016г.; 2/ 159,08 щ.долара изчислена върху сумата
2463,49 щ.долара за период 16.10.2015г. - 3.6.2016г.; 3/ 74,38 щ.долара изчислена върху сумата 1151,80 щ.долара за период
16.10.2015г.-3.6.2016г.; 4/ 16,24
щ.долара изчислена върху сумата 251,46 щ.долара за период 16.10.2015г. -
3.6.2016г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю.Й.Б., ЕГН**********/в хода на производството, предвид
настъпилата смърт на ищеца, като ищцова страна по
делото бяха конституирани неговите наследници: Й.Ю.Б., ЕГН **********, с адрес ***
и Г.Ю.Б., ЕГН **********, с
адрес ***/, срещу ”Б.” АД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** 28,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати солидарно с ”В.И.” ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, офис 4, сумите, както следва: сумата от 4770.12 щ.д. /четири хиляди
седемстотин и седемдесет щатски долара и 12 цента/, представляваща сбор от
незаплатени трудови възнаграждения, помесечно както следва: за м.август 2015г. в размер на
903.37 щ.д., за м.септември 2015г. в размер на 2463.49 щ.д., за м.октомври
2015г. в размер на 1151.80 щ.д.,както и обезщетение в размер на
251,46 щ.долара за неизползван полагащ се платен годишен отпуск 6 дни за
2015г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 6.6.2016г., до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и лихва за забава с правно
основание чл.86 ЗЗД, както следва – 1/ 58,33 щ.долара изчислена върху сумата
903,37 щ.долара за период 16.10.2015г. - 3.6.2016г.; 2/ 159,08 щ.долара
изчислена върху сумата 2463,49 щ.долара за период 16.10.2015г. - 3.6.2016г.; 3/
74,38 щ.долара изчислена върху сумата 1151,80 щ.долара за период
16.10.2015г.-3.6.2016г.; 4/ 16,24 щ.долара изчислена върху сумата 251,46
щ.долара за период 16.10.2015г. - 3.6.2016г.
ОСЪЖДА Й.Ю.Б., ЕГН **********,
с адрес *** и Г.Ю.Б., ЕГН **********,
с адрес *** / в качеството им на
законни наследници и правоприемници на починалия в хода на производството
първоначален ищец
Ю.Й.Б., ЕГН**********/, да
заплатят солидарно на ”Б.” АД,
с ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** 28, сумата 1515,80 лева /хиляда петстотин и
петнадесет лева и 80 стотинки/, представляваща
сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ”В.И.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
офис 4, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски районен съд, сумата от 571.49лв. /петстотин седемдесет и един
лева и 49 стотинки/, представляваща
дължими такси и разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: