№ 41566
гр. София, 20.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20221110154951 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М., с ЕГН:
**********, против Върховния касационен съд на Република България с искане за осъждане
на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страх, унижение,
отчаяние и безпокойствие, вследствие от незаконосъобразно бездействие на ответника,
изразяващо се в неизпращане по компетентност на главния прокурор на Република България
на искане за възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, обективирано в
жалба № 6444/2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че с постановен съдебен акт в хода на
КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС Е. М. бил незаконосъобразно осъден. Посочва, че
поради това подал искане с правно основание чл. 422 НПК за възобновяване на делото,
обективирано в жалба № 6444/2020 г., адресирано до Върховния касационен съд. Твърди се,
че въпреки императивните си законови задължения, ответникът незаконосъобразно
бездействал, като не препратил жалбата на главния прокурор, който като орган на
досъдебното производство се явява компетентен да се произнесе по същата, като прецени
налице ли е основание за отправяне на искане за възобновяване на делото. Сочи се, че в
резултат от това бездействие Е. М. е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания;
отчаяние, страх, безнадеждност, като намира, че справедливият размер за обезщетяването
им за периода от 18.08.2020 г. до 06.08.2022 г. възлиза на сумата от 20 000 лева, която
претендира в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за
присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ
частичен иск.
При извършена служебна проверка съдът установи, че към настоящия момент са образувани
1
и висящи няколко съдебни производства, които са с идентичен предмет - такива са гр. дело
№ 50327/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 42-ри състав, гр. дело № 50329/2022 г. по описа на
СРС, I ГО, 51-ви състав и гр. дело № 50330/2022г. по описа на 157-ми състав, чийто предмет
съвпада изцяло с предмета на настоящото дело, образувано пред 40-ти състав. Налице пълна
идентичност между страните – ищец Е. Д. М. и ответник Върховния касационен съд на
Република България; между основанието на исковите претенции – осъдителни искове с
предмет вземания за обезщетения за неимуществени вреди, търпени в рамките на един
период – от 18.08.2020 г. до 06.08.2022 г. и в размер от по 20 000 лева, произтичащи от един
правопораждащ факт – противоправно бездействие на ответната страна, изразяващо се в
неизпращане по компетентност на искане за възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по
описа на ВКС, на главния прокурор, въпреки законоустановеното задължение за това.
Налице е и пълно припокриване на отправеното към съда искане – за осъждане на ответната
страна да заплати на ищеца процесната парична сума.
Горният извод не се разколебава от обстоятелството, че искането на ищеца за възобновяване
на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, по изложени от него твърдения, е обективирано
в жалби с различни входящи номера, тъй като определящо в случая относно предмета на
делата е въведеното от ищеца притезание с индивидуализиращите го белези – страни,
правопораждащ го факт и размер. В настоящата хипотеза във всички производства се търси
обезщетение за вреди от едно и също деяние – неизпращане на компетентния орган на
идентично по съдържанието си (според твърденията на ищеца) искане, насочено към
постигане на една цел – възобновяване на дело, по което Е. М. е страна. Такова становище е
застъпено и в Определение № 2128/13.07.2023 г. по к.ч.гр.д. № 2471/2023 г. по описа на
ВКС, III ГО, постановено по идентичен на настоящия случай. Със същото съставът на
касационния съд е възприел, че увреждащото деяние, в причинна връзка с което се твърди
причиняването на вреди, е едно и също. Въпросът с коя точно жалба, респективно колко
пъти СГС е бил сезиран с това искане, е относим към размера на дължимото обезщетение,
не и към правопораждащите го факти. С цитираното определение ВКС не е допуснал
касационно обжалване на Определение № 4011/28.03.2023 г. по ч. гр. д. № 2678/2023, СГС,
VІ-Ж с-в, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу определение от
02.02.2023 г., постановено по гр. д. № 46805/2022 г. на СРС, 43 състав, с което
производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. В същия смисъл е и
Определение № 3186 от 25.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 4288/2023 г. по описа на
ВКС, IV ГО, с което не е допуснато касационно обжалване на Определение №
12428/05.12.2022 г. по ч. гр. д. № 12176/2022 г. по описа на СГС, в което е прието, че
образуваните по посочените две искови молби дела имат обективен и субективен идентитет.
Разликата в номерата на жалбите не променя извода, тъй като и те са с едно и също
съдържание. Фактическото основание на исковите молби е напълно идентично, както и
претенциите (петитумите). Входирането на едни и същи молби в един и същи ден, с едно и
също съдържание, не обосновава извод, че евентуалното бездействие по тях от страна на
ответника поражда различни вземания за обезвреда в полза на ищеца. В този смисъл е и
2
Определение № 2624/19.09.2023г. по к. ч. гр. д. № 3168/2023г. по описа на ВКС, III ГО.
Ето защо, съдът намира, че между настоящото дело и горепосочените дела е налице пълен
субективен и обективен идентитет, което обуславя прекратяване на по-късно заведеното
дело като недопустимо по см. на чл. 126 ГПК.
Настоящото гр. дело № 54951/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, е образувано по искова
молба с вх. № 213135/11.10.2023г., с изходящ номер от затвора в гр. София -
6532/04.10.2022г. Цитираните по-горе граждански дела, които към настоящия момент не са
приключили с влезли в сила окончателни съдебни актове, са образувани по искови молби с
вх. номер от 15.09.2022г. и изх. номер от затвора в София - 09.09.2022г. С оглед на това, те
се явяват по-рано образувани и настоящото дело следва да бъде прекратено на основание чл.
126 ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3