В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IX въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА ПЕТЪР МИНЧЕВ
при участието на секретаря Албена
Арсова, разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНОХД № 202 по описа за 2018г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
В Софийски градски съд са депозирани жалби от подсъдимия П.Й.А.
и неговия защитник срещу присъда на Софийски районен съд - Наказателно отделение,
5 състав от 24.10.2017г. по НОХД 3393/2016г., с която подсъдимият П.Й.А. е
признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр.
1 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,
чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.
С коментираната присъда подсъдимият П.А. е признат за виновен
за това, че на 20.05.2015 г., около 10:00
ч. в гр. София, на ул. „********, е причинил на К.Б.А. средна телесна повреда -
нанесъл удар с две ръце откъм гърба на А. в областта на левия горен крайник, с
което му причинил травматично увреждане, изразяващо се в изкълчване на лява
раменна става, което увреждане е реализирало медико-биологичния признак трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни –
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Подсъдимият е осъден на лишаване
от свобода за срок от една година, чието изпълнение съдът е отложил за срок от
три години.
С
присъдата П.А. е осъден да заплати направените в досъдебното производство разноски
в размер на 139,84 лв. и разноски, направени в хода на съдебното производство, в
размер на 1048,00 лева.
Във
въззивната си жалба подсъдимият твърди,
че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Във
въззивната жалба защитникът коментира, че присъдата е постановена при
неправилен анализ на събраните доказателства и неправилни изводи относно
приложението на материалния закон. С жалбите не са депозирани искания за
събиране на доказателства.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия заявява, че вината на П.А. не е
доказана по несъмнен начин, тъй като липсват категорични доказателства
подсъдимият да е нанесъл удар в областта на гърба на пострадалия. Защитникът
навежда твърдения, че свидетелските показания на св. Х.Х.не следва да се
кредитират. От една страна, свидетелят не е наблюдавал случката директно и е
заявил, че не може да разпознае наблюдаваните лица. От друга страна, по делото не са налице данни
видеонаблюдението, чрез което свидетелят е възприел случката, да е организирано
по ред, предвиден в закон, следователно било в нарушение на чл. 32, ал. 2 от
КРБ. Защитникът твърди също, че показанията на пострадалия не следва да се
кредитират, тъй като ударът е бил в гръб и той е нямало как да възприеме с
какво е ударен. Излагат се и доводи, че заключението на съдебно-медицинската
експертиза е категорично, че телесната повреда не е причинена от директен удар,
съответно не доказва, че е причинена от подсъдимия. Защитникът счита, че имало
достатъчно доказателства, от които в възможно да се приеме, че увреждането е
самопричинено. Моли въззивният състав да отмени атакуваната присъда и да постанови
нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото
обвинение.
Подсъдимият
поддържа заявеното от своя защитник и моли да бъде отменена атакуваната
присъда.
Повереникът
на частния обвинител е депозирал възражение срещу въззивните жалби, поддържано
изцяло в хода на съдебните прения пред настоящия състав. В него се коментира,
че в хода на първостепенното съдебно производство е доказано безспорно
авторството на деянието от показанията на свидетелите, заключенията на
съдебно-медицинските експертизи и обясненията на самия подсъдим. Счита, че е
останала недоказана развитата теза от подсъдимия и неговия защитнвик, че
увреждането е причинено в резултат на въртеливи движения на ръката на самия
пострадал при хващане на златен накит на врата на подсъдимия и неговото
усукване като анализира доказателствените източници по делото и достига до
извод, че за подобни действия се съдържат твърдения единствено в показанията на
св. В.А.и подсъдимия, а показанията на А. са дискредитирани от носената от други
доказателствени средства информация. Счита, че атакуваната присъда е мотивирана
и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.
Частният
обвинител А. поддържа позицията на своя повереник и моли присъдата да бъде
потвърдена.
Прокурорът
също изразява позицията съдебният акт да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
Въззивният
съдебен състав след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства прецени, че жалбите са неоснователни
и като такива следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваната присъда –
потвърдена.
При извършен собствен анализ на събраните в хода на
първостепенното съдебно производство доказателствени източници, настоящият
съдебен състав достигна до следната фактическа обстановка:
Частният обвинител К.А. бил женен за сестрата на подсъдимия
П.А. – св. В. А., който брак приключил с развод през месец април 2015г. С цел
извеждане от границата на страната на общото им дете и уреждане на
собствеността на общия им автомобил, св.К.А. и св. В.А.имали уговорка да подпишат
необходимите документи в нотариална кантора, находяща се в гр. София, ул. „********.
При отиване в нотариалната кантора частният обвинител и подсъдимият се
срещнали, като А. отправил обидна реплика към подсъдимия – „Ей,*****“. На
срещата пред нотариуса не било постигнато споразумение за даване на съгласие от
страна на А. за извеждане на малолетното им дете от А. извън пределите на
Република България, както и за прехвърляне на собствеността от страна на А. на
автомобил – обща собственост между тях. След това пострадалият напуснал
нотариалната кантора, а св. А. останала, за да събере документите си. При
излизането си от входната врата на сградата пострадалият получил силен удар в
гърба от подсъдимия, вследствие на който залитнал и паднал на земята.
Последвала размяна на удари между двамата, при което сборичкване частният
обвинител хванал с едната си ръка ланеца на подсъдимия и го усукал, вследствие
на което А. получил увреждания, причинили му болка и страдание. Тези действия
били наблюдавани от охранителя на обект, намиращ се в непосредствена близост до
нотариалната кантора – св. Х.Х., на монитор от камери за видеонаблюдение. Физическият
сблъсък между А. и А. бил преустановен от св. В. А., която отвела своя брат. След
падането и боричкането с А. пострадалият К.А. усетил силна болка в лявото рамо
отпред и потърсил медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където след преглед
и рентгеново изследване било установено изкълчване на лява раменна става,
наместена от лекар – травматолог, което изкълчване затруднявало движението на
ръката му за срок по-дълъг от 30 дни.
Тази фактология се установява от показанията на
свидетелите К.А., Х.Х., частично от тези на В.А.и от обясненията на подсъдимия,
от заключенията на съдебно – медицински експертизи, касаещи уврежданията на
частния обвинител и на подсъдимия, от това на назначената в хода на
първостепенното съдебно следствие комплексна съдебно-медицинска експертиза, от
писмените доказателства – съдебно – медицински удостоверения и справка за
съдимост на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав възприема с доверие
показанията на св. К.А., който поради качеството си на пострадал от деянието е
възприел и в най-пълна степен релевантните за спора факти. От неговите
показания се установява както времето и мястото на деянието, така и авторът му
и неговите действия. Твърденията на А., че при излизането си от нотариалната
кантора е получил силен удар в гърба си от страна на подсъдимия, вследствие на
което е паднал и на терена, се установява и от показанията на св. Х., който е
наблюдавал случващото се чрез видеонаблюдение и в своите показания също описва
бутане в гърба от намиращ се навън мъж /в какъвто смисъл са показанията на А. и
обясненията на самия подсъдим, че е
изчаквал сестра си пред сградата на нотарилната кантора/ спрямо излизащ,
вследствие на който бутнатият е паднал на терена, изпускайки носени от него
вещи, невъзприети детайлно от Х.. На този механизъм съответства и отразеното в
писменото доказателство по делото – СМУ МЦП 59/2015г., изготвено след преглед
на частния обвинител няколко часа след случилото се, в което е обективирано
наличие на червеникаво кръвонасядане 3.5/0.4 см. в средна трета на гърба почти
срединно, както и охлузване на предна повърхност на дясно коляно, за което
експертите коментират в последващо заключение, че е причинено от падане на
терена. Обективираното в този писмен доказателствен източник, както и в
показанията на св. Х. /който разкрива свои опосредени възприятия за случилото
се като свидетел, а не като експерт, изследвал съдържание на видеозапис, за да
бъде изобщо коментирана годността на веществено доказателство, каквото по делото
не е налице/ потвърждават заявеното от частния обвинител за начина на
причиняване на увреждането му. В този смисъл не могат да възприети като
достоверни твърденията на подсъдимия, че пострадалият го е залял с горещо кафе
в горната част на тялото му – видно от показанията на Х. носените от частния
обвинител вещи са паднали на земята при нанесения изненадващ удар в гърба от
страна на подсъдимия /като самият той също не отрича този факт/ и вероятната
причина за възприетите и впоследстиве петна по тениската на А. от страна на А.
се дължат на изплискване на напитката, държана от частния обвинител в момента
на получаване на удара в областта на гърба. Всъщност настоящият съдебен състав
не кредитира показанията на А. единствено в частта за липса от негова страна на
отправяни удари към подсъдимия – свидетелят Х., за когото не са налице каквито
и да било данни за обвързаност с някоя от старните от спора и чиито показания
са напълно съответстващи и на обективно установено чрез медицинско изследване
на подсъдимия и пострадалия, коментира за нанасяне на взаимни удари между
двамата „млади мъже“ след първоначалното блъскане в гърба на излизащия от
сградата, още повече, че в съдебно-медицинско удостоверение № І – 172/2015г. на
подсъдимия е отразено кръвонасядане и забелване на епидермиса в областта на шията,
настъпило в резултат на притискащо и прилепващо действие на носен от А. ланец в
тази част на тялото. Тези доказателства игнорират твърденията на частния
обвинител, че е бил безучастен при физическия сблъсък с А., тъй като той също е
причинил увреждания на съперника си във физическата схватка.
Качеството на св. В.А.като бивша съпруга на частния
обвинител, към когото, съобразно изнесените в хода на наказателното производство
твърдения, не таи позитивни чувства, още повече, че той непосредстевно преди
случилото се отказал да подпише изискуема декларация за даване съгласие за
пътуване в чужбина на малолетното им дете, и в същото време – сестра на
подсъдимия, чието поведение е обусловено от негови разбирания за защита
спокойствието на сестра си, определя и по – внимателна преценка на дадените от
нея показания. Те са достоверни по отношение на времето и мястото на инцидента,
причината подсъдимият и частният обвинител да се намират там, както и възприятията
й за спречкване между двамата през сградата, в която се помещава нотариалната
кантора. С доверие следва да бъдат възприети и твърденията й за отправена от
страна на частния обвинител обидна реплика спрямо брат й преди тяхната среща
пред нотариуса – освен, че съответства на заявеното от подсъдимия, то е и
логична причина за последващото поведение на А. – при излизането на А. от
кантората подсъдимият не е притежавал знание за резултата от срещата и не отказът
на А. да подпише декларация, а отправената минути преди това реплика от негова
страна е станала повод за „привличане на вниманието“ на А. от страна на А. чрез
бутане в гърба. В частта за извършване на активни движения с увредената лява
ръка след случилото се – шофиране на кола, вдигане на дете, съдът също преценява,
че изнесеното от А. може да бъде кредитирано, тъй като и самите вещи лица
коментират, че пострадалият може да извършва действия с този крайник, но не и
да извършва фини хватателни движения, още повече, че неговата дясна ръка не е била
увредена.
Основният въпрос, поставен на вниманието и на
контролирания, и на контролиращия съд е, как е настъпило констатираното
увреждане на горен ляв крайник на частния обвинител като доводите на защитата са,
че самият той се е самонаранил при усукване на намиращ се на врата на
подсъдимия накит. Всъщност твърдения в тази насока се съдържат в показанията на
св. В.А.и в обясненията няа подсъдимия, като и двамата уточняват, че А. е
увивал със своята лява ръка ланеца на подсъдимия. Времето, в което А. е
въприела случилото се не предполага такова детайлизиране от нейна страна – свидетелят
Х., който, както вече бе отбелязано е
наблюдавал перманентно сблъсъка, е възпрял А. да напусне сградата при вида на
биещите се, но въпреки това тя е излязла и ги е разтървала. Този изключително
кратък времеви период и желанието на А. да преустанови конфликта не предполага
налично у нея детайлно възприятие с коя имено ръка частният обвинител е държал
ланеца на брат й, като самият Х. не изнася информация за това обстоятелство, а
коментира „боричкане“. Наред с това от заключението на съдебно-медицинскаа експертиза,
базирана на съдебно-медицинско удостоверение на подсъдимия, се изяснява, че
непосредствено след деянието при него са локализирани кръвонасядания от
вътрешната страна на дясната мишница, вероятно произхождащи от човеши пръсти
при захващане на ръката. И в показанията на А., и в обясненията на подсъдимия,
се коментира, че частният обвинител с едната си ръка е държал ланеца му, а с
другата – ръката му и при тяхно изправено положение един срещу друг /вж. обясненията
на подсъдимия/, за да бъдат получени подобни кръвонасядания от човешки пръсти
на дясната ръка на подсъдимия, той е бил захванат с лявата ръка на пострадалия,
а с другата си ръка /дясна на пострадалия/ е дърпал накита на подсъдимия. В
този смисъл не може да се приеме, че „усукването“ е било осъществено с лява
ръка на частния обвинител и респектнивно е налице самопричиняване на телесната
повреда от негова страна. В подкрепа на този извод е и заключението на
експертите по комплексната съдебно-медицинска експертиза и уточненията, направени
в съдебно заседание, че най-вероятна причина за настъпилото у А. нараняване –
изкълчване на лява раменна става в предна посока – е падане върху дланта на
ръката или върху лакътя при отведена мишница /отдалечена от тялото/ или при
силно измествнае назад на отведения крайник. Това заключение се потвърждава и
от показанията на свидетеля Х., възприел след блъскането и разменените удари между А. и А. на
неестествено отпусната лява ръка на А.. Експертите са категорични, че изключват
като първопричина за нараняването директен удар в раменната става, а и никоя от
страните по делото, включително и прокурора във вненесиня обвинителен акт, не
поддържа за подобен механизъм на причиненото телесно увреждане.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 129 от НК е формулирано от законодателя посредством
резултата и се изразява в увреждането на здравето. Касае се за въздействие от
страна на подсъдимия върху организма на пострадалия, което може да предизвика
изменение в анатомичната цялост на организма или да доведе до промяна в
неговото функциониране. С оглед направения по-горе самостоятелен анализ на
доказателствения материал, въззивният съд преценява, че се явява безспорно
доказано повдигнатото обвинение на подсъдимия за причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в изкълчване на лява раменна става, довело до трайно
затруднение движенията на ляв горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни.
От обективна страна – от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в
обвинителния акт време и място подс. П.А., чрез нанасяне на удар с две ръце в
гърба на К.А. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на
лява раменна става, довело до трайно затруднение движенията на ляв горен
крайник за срок, по-дълъг от 30 дни. В случая са налице обективните елементи от
състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 НК – средна телесна повреда,
доколкото е налице причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и
полученото от св. А. телесно увреждане.
От субективна страна – деянието
е извършено от подсъдимия А. при условията на пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал именно тяхното настъпване. Подс. А. е
нанесъл силен удар със значителна сила в гърба на пострадалия като е целял да
нарани същия и преценявайки изваждането от равновесие на А. и последващото му
падане на терена. Подсъдимият е съзнавал насоката на своя удар и неговата
противоправност – да увреди здравето на пострадалия. Въззивният съд счита, че
за субективната съставомерност на деянието не е нужно подсъдимият да е имал
съзнание за точната по вид телесна повреда, която ще причини на лицето, на
което е нанесло удар, като е
достатъчно да е имал представа за това,
че с активните си действия ще причини увреждане на пострадалия. Подсъдимият А.
е бил достигнал достатъчна степен на психо-физическа и социална зрялост, за да
може да прецени, че като удря пострадалия А. с такава сила може да причини
всякакви по вид и последствия телесни увреждания.
Относно индивидуализацията на
наказанието въззивният съд приема, също като първата инстанция, наличието на
смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия и
липсата на данни за установени престъпни наклонности, фактът, че нанасянето на
удара е в рамките на предхождащ конфликт между пострадалия и подсъдимия по
повод св. В. А.. Въззивният съд преценява, че е налице и отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство – афишираните от него причини за
случилото се, свързани с желание да причини негативно усещане у човек, наранил
сестра му, несъобразявайки съразмерността на действието си и заявената липса на
самокритичност към извършеното, изразена в думите: “Но никога няма да
съжалявам, че защитих сестра си, дори и по този начин“. При съобразяване на
относимостта на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е преценил, че наказание в
размер на една година лишаване от
свобода е справедливо и съответно на тежестта на конкретното деяние и степента
на обществената му опасност. То съответства на значимите обстоятелства за
личността на дееца в контекста на целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК
и в необходимата степен гарантира постигането на индивидуалната превенция чрез
осигуряване на възпиращо и възпитателно въздействие върху подсъдимия.
Въззивната инстанция се
съгласява с изводите на първоинстанционния съд за прилагане на разпоредбата на
чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода с изпитателен срок от три години – поради факта, че подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложено е наказание под три години лишаване
от свобода и с оглед изпълнение на целите по чл. 36, ал. 1 от НК, възпиращият и
превъзпитателен ефект на наказанието може да бъде постигнат и без ефективното
му изпълнение.
При извършена служебна проверка на първоинстанционния съдебен
акт, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
неговото изменение или отмяна.
Поради това
Софийски градски съд – Наказателно отделение, 9 въззивен състав
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 24.10.2017г. по НОХД 3393/2016г. на Софийски районен съд -
Наказателно отделение, 5 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.