Р Е
Ш Е Н
И Е
19. ІІ.2020 Разград
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 14. І. 2020
съд
На Година
В публично заседание
в състав:
РАЯ ЙОНЧЕВА
Секретар:Дияна
Георгиева Председател:
:
2018 търговско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
41
дело номер по описа на РОС за година
съобрази
следното:
Делото е образувано по молба
вх.№1734/27.І..2018г., с депозиране на която „ТУН-ХАС Алюминйюм ПВЦ Дограма Иншаат
Малземелери Текноложи Туризам Итхалят Ихраджат санайн ве Тинджарет Лимитед
Ширкети” ООД гр. Бурса, РТурция, представлявано от Т.М.А.предявява на осн. чл.53 и чл.78 от Конвенцията на
ООН относно договорите за международна
продажба(ВКМПС) във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл.86 ЗЗД против „Мега пласт груп” ООД гр.
Кубрат обективно кумулативно съединени искове, както
следва:
- главен иск за дължима му се в изпълнение на
договор за търговска продажба цена в размер на 247 725,21лв. за доставени и
неизплатени в периода 27.ІV.2013г. до 30.Х.2014г. стоки; Твърди сумата като
остатък от цена, дължима се в общ размер на
584 088,00лв. за доставена
в периода 14.ІV.2011г. -21.ІІ.2015г. стока , при наличие
на влязло в сила на 6.VІІ.2017г. Решение №24/6.VІІ.2016 по
тд
№44/2015 на РОС, с което е уважен частично предявен за 30 054,16лв. иск за
изпълнение на поетото по същия договор парично задължение. Претендира дължимото
по договора изпълнение ведно със законна лихва, считано от дата на иска до
окончателното му изплащане;
- акцесорен иск за дължими му се 4 684,07лв.
в обезщетение за забава на претендираната по главния иск главница в периода 26.ІV.2015 до 26.ІV.2018г.
С отговори, депозирани в сроковете на чл.367 и 373 ГПК, ответното дружество
оспорва допустимост на иска като предявен от страна, недоказваща процесуалната
си правосубектност с надлежна регистрация в съотв. търговски регистри; Оспорва
иска по основание и размер. Оспорва
въведените в основание на иска обстоятелства, както и твърдението за неизправността му в установените с ищеца
търговски взаимоотношения, вменявайки неизпълнение на поетото по търговската
продажба задължение на починалия на 15.ХІ.2014г съдружник - Мюлязим Мехмедов, на когото ответникът
предоставил сумата от 289 966 лв. за
заплащане на получените от ищеца стоки. Същият отчел с платежни документи 158 625,00
лв., но за разликата от 131 341,00
лв. не представил платежни документи за извършени към ищеца плащания. За 2014 г. Мехмедов е получил 514 165 лв. за разплащане, а е отчел 88 500 лв. Оспорва приложена към исковата молба покана за
плащане като твърди, че такава не е изпращана и не му е била връчвана; Оспорва
депозирани в приложение на исковата молба фактури като подписани единствено от
издателя им. Твърди че същите не са осчетоводявани при него като получател на претендираните до
заплащането им стоки и че издаването им
е сторено от ищеца предварително;
С депозирана в срока на чл.372 ГПК доп. искова молба ищецът, заявява че
поддържа исковете по размер и на предявеното им основание; оспорва въведените с
отговора на ответника възражения относно процесуалната му правосубектност на
регистрирано като търговец ЮЛ и качеството му на титуляр на процесните вземания; Оспорва твърдението на ответника, че отговорен за
неизпълнението на поетото по
сделката задължение е починалият на 15.ХІ.2014г
негов съдружник - Мюлязим Мехмедов.
Позовано на решения по тд №34/2015 и тд №44/2015, и двете
по опис на РОС, намира това възражение за преклудирано. Оспорва приложени към отговора разчети и
Протокол от заседание на ОС на съдружници от 24.ІІІ.2014г. като документи с
невярно съдържание и като неистински такива, твърдейки, че положеният под тях подпис не е изпълнен от
лицето Мюлязим Мехмедов; Оспорва
приложени към отговора квитанции като неистински документи, твърдейки че подписите по тях не са изпълнени
от представляващият ищцовото дружество Тунджай Мюлязимов Акифов.
В с.з., чрез процесуално
представляващата го по пълномощие –адв. Колева, ищецът декларира, че поддържа
исковете на предявеното им основание и по размер. Прави искане за присъждане на доказано
направени по делото разноски.
Чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв.Симеонова, в с.з. ответното дружество моли за отхвърляне на
иска като предявен от лице с недоказана представителна власт по отношение на
ищеца -търговец
с недоказана правосубектност. Позовано на депозираните като доказателство 19бр.
квитанции за плащане, твърди качеството си на изправна страна в установените с
ищеца търговски взаимоотношения. С депозирани в срок писмени
бележки оспорва доказаност на иска поради неприлагане на фактурите, на които
ищецът позовава твърдението си за доставка на стоките, чиято цена претендира,
като и за недоказаност на приложимото в отношенията им право. Моли за
присъждане на разноски и възразява срещу присъждане на такива в полза на ищеца,
поради неудостоверяването им с представен по делото списък по чл.80 ГПК.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с
доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да
приеме за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът представя като доказателства
- Удостоверение за актуална към 5.ІІ.2018г
регистрация на дружеството в ТПП –Бурса(вж. на
л.14 у-ние за действаща фирма); Справка за идентичност на имената на Т.М.А.с
Т.А. от 19.І.2016г (л.96); Спесимен от
подписи, в съдържание на който се установява, че съгласно взето от ищцовото дружество Решение
№2013/1 от 27.V.2013г., вписано в книга за фирмени решения, Т.А. е
избран за управител на дружеството, с действащ
към дата на подаване на исковата молба мандат от пет години (вж.л.177 и сл.),. Същите са изготвени в легализиран превод
от турски на български и са заверени,
съгл. Хагската конвенция от 1961 г. Въз
основа на тези доказателства съдът приема, че в съвкупността си същите
удостоверяват по безспорен начин, както правосубектността на ищеца - на
регистриран съгл. турското законодателство търговец, така и правомощията на Т.А.
по управление и представителство на
дружеството. Поради което и съответно на приетото с
постановеното по реда на чл.374 ГПК Определение № 1100/20.ХІ.2018г., намира
иска за легитимно, респ. допустимо
предявен.
По делото не се спори, а и от
доказателствата се следва за безспорно установено, че по силата на неформално
сключен договор за доставка, на вложими
в производството на ПВЦ и алуминиева дограма стоки, за времето от 14.І.2011 до 30.Х.2014г. между ищцовото дружество като доставчик
(продавач) и ответното дружество като купувач са били установени облигационни отношения, попадащи под
регламента на Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на
стоки.
Международният характер на
продажбите произтича от факта, че договарящите страни са търговски дружества с
място на дейност в различни държави. Ищецът- продавач е с търговска регистрация и място на дейност в
Република Турция, а ответникът-купувач с търговска регистрация и място на
дейност в Република България. Към 1.VІІІ.2011г и двете държави са ратифицирали Конвенцията на
ООН относно договорите за международна
продажба(ВКМПС), поради което, за
въведения в предмет на спора период от м.ІV.2013 до 30.Х.2014г., същата се явява приложимо в отношенията им право.
Относно обвързващия страните фактически
състав и приложимата в отношенията им нормативна уредба е налице влязло
в сила на 6.VІІ.2017г. Решение №24/6.VІІ.2016 по тд №4/2015. Последното е било
образувано на производство пред РОС по иск на „ТУН-ХАС Алюминйюм ПВЦ Дограма
Иншаат Малземелери Текноложи Туризам Итхалят Ихраджат санайн ве Тинджарет
Лимитед Ширкети” ООД срещу „Мега пласт груп” ООД , предявен като частичен до размера на 30 000,00лв. - твърдени и доказани като дължими от
ответника на същото основание и в
изпълнение на поетото по процесния договор задължение за заплащане цената на
реално доставените му от ищеца стоки.
Установените с решението по
частичния иск общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното
право чрез основанието и петитума на иска, се ползват със сила на присъдено
нещо и по иска за останалата част от вземането. В случая това са фактите
относно сключения между страните договор за международна продажба, изправността на ищеца и кредиторовото му
качество по отношение на процесното вземане, паричния характер на поетото от
ответното дружество договорно задължение.
В аспекта на изложеното съдът не дължи мотиви относно наличието на
изискуемия фактически състав, като следва да се разгледат само относимите към
размера на претенцията обстоятелства, респективно възраженията на ответника за извършени
по договора, респ. доставките плащания. С решението по тд №44/2015 на РОС е разрешен и предявеният в хода му инцидентно установителен иск относно
истинността на Протокол от ОС на съдружниците
на „Мега пласт груп” ООД от 24.ІІІ. 2014 г. От съда в настоящото производство
се следва съобразяване със силата на
пресъдено нещо и по този въпрос, поради
което изключва от дължимия док. анализ въпросния, протокол, депозиран от
ответника в приложение на отговорите
му.
Формираната с решението по
частичния иск сила на пресъдено нещо не
се разпростира по отношение размера и изискуемостта на остатъка от
вземането , върху което се явява концентриран и спорът на страните в настоящото
производство.
Твърдението си за дължимост и размер на предявеното
с иска вземане, ищецът позовава на
посочените в исковата му молба 11бр. фактури с № 41113/ 27. ІV. 13 г.; № 41121/ 25. V. 13 г.; № 41114/ 3. VІІІ. 13 г.; №
41155/ 13. ІХ. 2013 г.; № 41170/ 6. ХІ.
2013 г.; № 41196/ 4. ІІІ. 2014 г.;
№14016/ 23. V. 2014 г; №14303/
25. ІХ. 14 г.; № 14022/ 19. VІ. 14 г.; № 14042/ 29. VІІІ. 14 г. и ф-ра № 14050/ 30. Х. 2014 г. Същите
се установиха в материалите по тд №44/2015 на РОС, което по искане на страните бе
присъединено в цялост като доказателство в настоящото производство.
Въз основа на събраните по
делото доказателства и след проверка в счетоводството на ответника, в заключение(вж.л.л.
338-345)
назначената
по делото ССЕ констатира: За процесния период от 27.ІV.2013 до 30.Х.2014г. ищецът е
фактурирал извършени към ответника доставки за 374 650,82щ.д. Съответно на
депозираните от ищеца месечни
уведомителни формуляри за извършени продажби(л.л.244-316) вещото лице
установява, че същият е декларирал удостоверените с процесните фактури доставки
пред данъчните власти на Р Турция.
Изпращането на стоките по процесните фактури от
ищеца и получаването им по седалище на
ответника се явява удостоверено с изготвените съгласно императивните изисквания
на чл. 50, чл. 55, чл. 66 и чл. 68 от Закона за митниците - МД № 341/ 29. ІV.
2013 г. по ф-ри №№ 41112 и 41113/ 27. ІV
2013 г. ; МД № 416/ 29. V. 2013 г. по
ф-ра № 41121/ 25. V 2013 г.; МД № 635/ 7. VІІІ. 2013 г. по ф-ра № 41144/ 3.
VІІІ. 2013г. ; МД № 765/ 16. ІХ. 2013 г.
по ф-ри № № 41154 и 41155/ 13. ІХ. 2013 г.; МД № 939/ 8. ХІ. 2013 г. по ф-ра №
41170/ 6. ХІ. 2013 г. ; МД № 187/ 6. ІІІ. 2014 г. по ф-ра № 41196/ 4. ІІІ. 2014
г. ; МД № 459/ 26. V. 2014 г. по ф- ри
№№ 14015 и 14016/ 23. V. 2014 г.; МД № 560/ 23. VІ. 2014 г. по ф-ра № 14022/
19. VІ. 2014 г.; МД № 692/ 28. VІІ. 2014 г. по ф-ри №№ 1432 и 1433/ 25. VІІ.
2014; МД № 817/ 2. ІХ. 2014 г. по ф-ра № 14042/ 29.VІІІ. 2014 г. и МД № 1016/ 31. Х. 2014 г. по ф-ра № 14050/
30. Х. 2014 г. Така описаните митнически декларации се съдържат в
присъединената като доказателство преписка по тд №44/2015г на РОС.След
документалната обработка на доставките, митническите власти са издали разрешения за вдигането на стоките от
ответното дружество.
Доставките са осчетоводени при
ответника(вж. справка на л.342). Тези, доказано предприети по отношение на
доставките действия, сочат на приемането им от страна на ответника в
съответствие с вменените му по см. на
чл.60 Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба(ВКМПС).
След справка в счетоводството на ответника „Мега пласт груп” ООД (вж. на л.343) вещото лице установява, че за времето от 27.ІV..2013 до 21.ІІ. 2015г., по
удостоверените с процесните фактури доставки, дружеството е заплатило на
ищеца-продавач общо 190 680,61щ.д. Като едно от плащанията е извършено
чрез превод, а 19 от плащанията-в брой, за които ответното дружество е издало 19бр.
Тahsilat Makbuzu (Квитанции), приложени като доказателство в оригинал на л.174. В
горния десен ъгъл на „квитанциите“ се
установи положен печат на ищцовото дружество и изпълнен върху печата
подпис.
Във връзка с оспореното от ищеца по реда на чл.193 ГПК авторство на
подписа бяха назначени еднолична и тройна съдебно-графологични експертизи,
които на база предоставеният им сравнителен материал, потвърждават с категоричност, че този подпис е изпълнен
от управителя на ищцовото дружество-г-н ТТ.А..Като компетентни и обосновани от
доказателствата по делото, заключенията на графоогичните експертизи бяха приети
от страните и съда. Въз основа на същите съдът приема оспорването на
квитанциите за недоказано.
Доколкото с оспорването се цели изключването на квитанциите като доказателство за извършените от ответника плащания, то следва да се посочи, че удостоверените с
тях плащания са осчетоводени от ищеца по
водената при него счетоводна см/ка 120 „разчети с клиенти за 2013, 2014 и
2015г.“ и същите
са отразени в погашение на задълженията по
процесните доставки. В този смисъл е и ССЕ,
която в заключение, след приспадане на приетите от ищеца плащания от общо
дължимата се за доставките сума, установява непогасените от ответника
задължения в размер на 296 486,76лв.
От доказателствата по делото се
следва за безспорно, че последната доставка по договора е извършена от ищеца на 30.Х.2014г., а ответникът е извършил последното плащане на
дължимото по доставките на 21.ІІ.2015.
По отношение размера на
претендираната за периода 26.ІV.2015-26.ІV.2018г. мораторна лихва, заключението
е във варианти. Съответно върху
претендираната от ищеца главница размерът на мораторната лихва е
51 333,54щ.д, а върху размера на
установената от него главница -
съответно в размер на 55
786,40щ.д.
Страните не са оспорили заключението на вещото лице, при което то се
възприема и от съда.
Въз основа на така установената
по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът приема за доказан по основание и размер, както главния, така и
акцесорно предявения иск.
Както бе посочено и по горе, договорът
за международна продажба на стоки не е обвързан с изискване за спазване на
определена форма. Сключването му се
явява обусловено от две предпоставки – предложение
и приемане. За да е валидно и обвързващо страните, предложението трябва да е
отправено до конкретно лице и да отговаря на
изискванията на чл.14 от Конвенцията – да е достатъчно определено и да изразява
намерението на предлагащия да бъде обвързан при приемане. Като самата норма
дефинира предлагането като достатъчно определено, щом в него е посочена
стоката, количеството и цената. По делото се следва за безспорно
установено, че процесните фактури притежават реквизитите на валидно
по см. на чл.14 от Конвенцията предложение за продажба на стоки с условие да
бъдат доставени от продавача и да бъдат
получени от купувача на адрес по седалището му. Получаването на стоките по
процесните фактури по седалище на ответника и фактическото им предаването
на последния се явява удостоверено с
изготвените митнически декларации и разрешения.
Според чл. 14, ал. 1 във вр. с
чл. 15 от Конвенцията, предложението за сключване на договор за продажба
поражда действие с достигането си до адресата, който следва да волеизяви
приемането му по начина и в сроковете, указани в чл. 18 на Конвенцията.
Приемането по смисъла на чл. 18,
ал. 1 от Конвенцията предполага волеизявление или друго поведение на адресата,
което указва на съгласие с предложението и поражда действие в момента, когато
стигне до предложителя. В чл. 18, ал. 3 е призната възможност съгласието за
приемане на предложението да се изрази и чрез конклудентни действия като
например вдигане на стоката или плащане на цената. Договорът за продажба се
счита за сключен в момента, когато приемането на предложението породи действие
според разпоредбите на Конвенцията. В този момент се поражда задължение
за купувача да плати цената и да приеме доставката. Отнесени към тази нормативна уредба, доказано
предприетите от ответника действия по
„вдигане“ на стоката, осчетоводяването на издадените от ищеца фактури и частично
извършените по тях плащания-чрез превод и в брой, сочат на приемане на
предложението за закупуване на стоките
по процесните фактури. Т.е., от момента на получаване на доставките, за
ответника е възникнало и задължението за заплащането им. По делото не се търди и доказва постигната
между страните договорка за плащане в срок, различен от нормативно
регламентирания с Конвенцията.
След като е доказано постигането
на съгласие за продажба на отразените в процесните фактури стоки, то налице е и основание за ангажиране отговорността на
ответника по повод претендираните вземания за цена и лихви за забава, в каквато
същият е изпаднал от дата на последната приета от него на 31.Х.2014г. доставка.
Касае се за забава на задължение, за
изпълнението на което по см. на чл.78 от Конвенцията доставчикът не дължи предизвестие или покана.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
Страните са обвързани от договори за продажба, съгласието за които е
било постигнато изрично. По заявка на ответника, като купувач, ищецът е
доставил уговорени по вид, количество и качество
изделия, с предаване на стоката на превозвач за превоз до седалище на ответника
в България, при уговорена цена на доставката.
Страните не са избрали изрично приложимо право към договорите, но по
делото не е спорно, че при седалището и адрес на управление на страните в
различни държави (България и Турция), като обстоятелства, при които са се
развили договорните отношения (чл. 93 от КМЧП), към договорите за продажба е
била приета за приложима и е приложима Конвенцията на Организацията на
обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки (обн.
ДВ, бр. 36 от 5.V.1992 г.), по която и България, и Турция, държавите по
регистрация на дружествата, са страни към датата на доставките ( чл. 1 от
Конвенцията).
Съгласно чл. 53 от Конвенцията, купувачът е длъжен да плати цената на
стоката и да приеме нейната доставка в съответствие с изискванията на договора
и на конвенцията, а съгласно чл. 62 от Конвенцията – продавачът може да поиска
от купувача да плати цената, освен ако продавачът е прибягнал до средство за
защита, което е несъвместимо с това искане.
По делото, съгласно
възприетото от фактическа страна, се установява, че с предаване на стоките и
съпътстващите доставките им документи, ищецът обективира качеството си на изправна по договора страна. От ответника не
са направени възражения по доставката относно нейното количество и качество.
Така, съответно на събраните
по делото доказателства, при липса на изрично договорен за това срок и по аргумент на чл.58 ответникът е дължал
цената на доставките от момента на получаването им.
След приспадане на извършените по доставките плащания, ответникът
е останал задължен до размера на 296 486,76лв.
Като се съобрази размера на частично уважения за 30 054, 16лв иск, дължимото по договора
вземане е от 266432,60лв. С оглед, на което, предявеният на осн. чл.53
Конвенцията иск за дължими в изпълнение
на договора 247 725,21лв. се явява
доказан по основание и по размер.
Възражението на ответника, че
ищецът не му е връчил надлежно покана за плащане е
неоснователно. Такава покана не е била необходима. Съгласно чл. 58, § 1 от
Конвенцията, купувачът дължи плащане на цената, когато продавачът предостави на
разположение на купувача стоката или документите, контролиращи разпореждането с
нея. Купувачът трябва да плати цената в деня, който е определен или може да
бъде определен в съответствие с договора или конвенцията, без да е необходимо
каквото и да е искане или спазване на каквито и да са формалности от страна на
продавача (чл. 59 от Конвенцията). Датите на получаване на доставките, в това
число и последната такава-31.Х.2014. са безспорно установени като дата, от
която за купувача започва да тече срокът за изпълнение на насрещно поетото по
договора задължение за заплащане цената на доставките. Същевременно съгласно
чл. 78 от Конвенцията, ако страната не плати цената, за която е в забава,
другата страна може да иска лихва върху нея. С оглед установения от ССЕ размер
на действително дължимата за периода на забава мораторна лихва от 51 333,54щ.д,
то предявеното в размера на 4 684,07лв.
обезщетение се явява доказано, както по основание, така и по размер.
Съдът намира възражението на ответниика, вменяващо
неизпълнението на поетото по търговската продажба задължение на починалия на
15.ХІ.2014г съдружник - Мюлязим
Мехмедов, за неотносимо в отношенията му
с ищеца, тъй като касае обстоятелства извън
предвидените в чл.79 от Конвенцията.
Съгласно цитираната норма, страната не
отговаря за неизпълнение на което и да е от задълженията си, ако докаже, че
неизпълнението се дължи на препятствие извън нейния контрол и че не би могло
разумно да се очаква от нея да го вземе предвид при сключване на договора,
както и да избегне или да преодолее било него, било неговите последици. Казано
иначе, това освобождаващо го от отговорност по сделката обстоятелство трябва да
е от обективен, независещ от волята му, непреодолим и непредвидим характер. В
случая, доколкото поведението на съдружника се твърди като такова в нарушение
на финансовата дисциплина и отчетност, то в правомощие на дружеството е било
осъществяването на контрол върху действията му.
С оглед приетата от съда основателност на исковете и предвид
заявеното в срок искане, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени доказано сторените по делото разноски. Тъй като
делото се разглежда по правилата на българското право (чл. 29 от КМЧП), по реда
на чл.78 ГПК се следва и присъждането им. По арг.
на чл.80 ГПК, непредставянето на списък за разноските препятства възможността на страната да поиска изменение на решението в частта му
за разноските, но не е основание за неуважаване на искането й за присъждането
на такива. Сторените такива по уважените искове са в общ размер на 15 397,00лв. С оглед изхода по инцидентно предявения иск, на ищеца не се
следва присъждане на сторените по същия разноски.
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „МЕГА ПЛАСТ ГРУП” ООД
гр. Кубрат, ул. „Цар Симеон” № 18, ЕИК *********, представлявано от управител
Гюнан Ахмед Халил ДА ЗАПЛАТИ НА „ТУН-ХАС Алюминйюм ПВЦ Дограма Иншаат
Малземелери Текноложи Туризам Итхалят Ихраджат санайн ве Тинджарет Лимитед
Ширкети” ООД гр. Бурса, Османгази, кв.
„Йени Караман Махаллеси”, бул. Полат Джаддеси № 90А, данъчен № **********, Р
Турция, представлявано от Т.М.А./Т.А./ на основание чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки сумата от 247
725,21лв.(двеста четиридесет и седем
хиляди седемстотин двадесет и пет лева и двадесет и една стотинки) , дължими
като цена на доставени на ответника стоки по фактури с № 41113/ 27.
ІV. 13 г.; № 41121/ 25. V. 13 г.; № 41114/ 3. VІІІ. 13 г.; № 41155/ 13. ІХ. 2013 г.; № 41170/ 6. ХІ. 2013 г.; № 41196/ 4. ІІІ.
2014 г.; №14016/ 23. V. 2014 г; №14303/ 25. ІХ. 14 г.; № 14022/ 19. VІ. 14
г.; № 14042/ 29. VІІІ. 14 г. и ф-ра № 14050/ 30. Х. 2014 г. ведно със законна лихва, считано от дата на
иска до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „МЕГА ПЛАСТ ГРУП” ООД
ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТУН-ХАС Алюминйюм ПВЦ Дограма
Иншаат Малземелери Текноложи Туризам Итхалят Ихраджат санайн ве Тинджарет
Лимитед Ширкети” ООД гр. Бурса,
Османгази, кв. „Йени Караман Махаллеси”, бул. Полат Джаддеси № 90А,
данъчен № **********, Р Турция, на
основание чл. 78 от Конвенцията на ООН
относно договорите за международна продажба на стоки сумата от 4 684,07лв.(четири хиляди шестстотин
осемдесет и четири лена и седем стотинки), дължима в обезщетение за забава на главница от
247 725,21лв.(двеста четиридесет
и седем хиляди седемстотин двадесет и пет лева и двадесет и една
стотинки) в периода 26.ІV.2015 до
26.ІV.2018г.
На осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА „МЕГА
ПЛАСТ ГРУП” ООД ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ТУН-ХАС Алюминйюм ПВЦ Дограма Иншаат Малземелери Текноложи Туризам
Итхалят Ихраджат санайн ве Тинджарет Лимитед Ширкети” ООД гр. Бурса, Османгази, кв. „Йени Караман Махаллеси”, бул.
Полат Джаддеси № 90А, данъчен № **********, Р Турция сторени по делото разноски
в размер на 15 397,00лв.
Решението може да
се обжалва пред ВнАС в двуседмичен срок считано от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
ДГ