№ 6590
гр. София, 15.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20211110160299 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „...... срещу „.....“ ООД и ЕК. Д. Н. в
качеството им на солидарни длъжници, с която е предявен иск с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 124 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено съществуването на вземане
на ищеца в размер на 15788,96 лева, представляваща задължение по запис на заповед, ведно
със законна лихва от 27.02.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 16.06.2020 г. по ч. гр. д. № 10940/2020 г. на СРС, 82 състав.
По делото е депозирана молба от 27.10.2021 г., с която „.....“ на основание чл. 225, ал.
2 ГПК прави искане да бъде конституирано като страна в процеса при условията на главно
встъпване, както и да бъдат приети за разглеждане следните предявени от него срещу
първоначалните страни по делото искове: срещу „.....“ ООД и ЕК. Д. Н. с правно основание
чл. 410 КЗ за заплащане на сумата в размер на 13 920,75 лева, представляваща изплатено от
третото встъпващо лице – застраховател застрахователно обезщетение, съгласно сключен
между него и ищеца по първоначалния иск застрахователен договор № *********, за вреда,
причинена от солидарните длъжници „.....“ ООД и ЕК. Д. Н. и срещу „...... с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че част от исковата претенция на
ищеца по първоначалния иск в размер на 13920,75 лева принадлежи на главно встъпващото
лице с оглед изплатеното от него застрахователно обезщетение. Съгласно т. 9 от ТР № 1 от
09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с оглед определение № 23 от
19.01.2011 г. по ч. гр. д. № 505/2010 г. на ВКС и определение № 858 от 28.12.2012 г. по ч. гр.
д. № 700/2012 г. на ВКС главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват
за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също производство вече
предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу
ищеца и срещу ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе
си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск.
Третото лице, претендиращо главно встъпване, следва да заяви самостоятелни права върху
предмета на спора, като встъпващият трябва да ги упражни чрез предявяването на искове
срещу двете страни по първоначалния иск. По смисъла на закона самостоятелността на
правата му се състои в несъвместимостта им с правата, претендирани с главния иск, от което
следва, че по предмета си те трябва да бъдат тъждествени. За да има правен интерес от
главно встъпване, молителят следва в резултат на него да може както да получи защита по
двата предявени от него искове /срещу ищеца и срещу ответника по първоначалния иск/,
така и да осуети уважаването на вече предявения иск. Той следва да предявява
самостоятелни права върху предмета на спора, да претендира за себе си спорното право,
затова самостоятелността на правото на встъпващия се състои в несъвместимостта с
1
правото, претендирано по първоначалния иск. С оглед на изложеното съдът приема, че е
налице самостоятелно право на третото лице „.....“ върху предмета на спора, възникнал
между страните по първоначално предявения иск, поради което следва да бъде
конституирано като главна страна в настоящото производство, а предявените от него искове
да бъдат приети за разглеждане.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 225, ал. 1 ГПК като главно встъпила страна „.....“,
действащо чрез Е Г А представител на „.....“ – клон България, ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „......./.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от главно встъпилата страна искове: с
правно основание чл. 410 КЗ срещу ответниците по първоначалния иск „.....“ ООД и ЕК. Д.
Н. за заплащане на сумата в размер на 13920,75 лева, представляваща изплатено от третото
встъпващо лице – застраховател застрахователно обезщетение, съгласно сключен между
него и ищеца по първоначалния иск застрахователен договор № ********* за вреда,
причинена от солидарните длъжници „.....“ ООД и ЕК. Д. Н. и с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК срещу „...... за признаване за установено, че част от исковата претенция на ищеца
по първоначалния иск в размер на 13920,75 лева принадлежи на главно встъпващото лице с
оглед на изплатеното на „...... застрахователно обезщетение, съгласно договора сключен
между тях.
УКАЗВА на ответника „.....“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи
доказателства за платена по сметка на съда държавна такса от 800 лв. по предявения
насрещен иск, както и да конкретизира вида на нанесените вреди и в какво се изразяват те.
При неизпълнение съдът няма да приеме за разглеждане предявения насрещен иск.
УКАЗВА на ответника ЕК. Д. Н. в 1-седмичен срок да представи доказателства кога е
подаден отговорът на исковата молба от 14.01.2022 г., в противен случай същият няма да
бъде взет предвид от съда.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 10940/2020 г. по описа на 82 състав, СРС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.04.2022 г. от 10:50 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца по
първоначалния иск и третото встъпило лице – и препис от писмения отговор.
ДА СЕ ВПИШЕ главно встъпилата страна „.....“ в списъка за призоваване, като се
призове за съдебното заседание.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът „...... е предявил срещу „.....“ ООД и ЕК. Д. Н. в качеството им на солидарни
длъжници иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 124 ГПК за признаване за установено
съществуването на вземане в размер на 15788,96 лева, представляващо задължение по запис
на заповед, ведно със законна лихва от 27.02.2020 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 16.06.2020 г. по ч. гр. д. № 10940/2020 г. на СРС,
82 състав.
2
Третото главно встъпило делото лице е предявило срещу първоначалните страни по
делото следните искове: с правно основание чл. 410 КЗ срещу ответниците по
първоначалния иск „.....“ ООД и ЕК. Д. Н. за заплащане на сума в размер на 13920,75 лева,
представляваща изплатено от третото встъпващо лице – застраховател застрахователно
обезщетение съгласно сключен между него и ищеца по първоначалния иск застрахователен
договор № ********* за вреда, причинена от солидарните длъжници „.....“ ООД и ЕК. Д. Н.
и с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „...... за признаване за установено, че част от
исковата претенция на ищеца по първоначалния иск в размер на 13920,75 лева принадлежи
на главно встъпващото лице с оглед на изплатеното на „...... застрахователно обезщетение
съгласно договора, сключен между тях.
Ищецът по първоначалния иск твърди, че във връзка с трайни търговски отношения,
уредени с договор за продажба на петролни продукти от 07.09.2016 г., сключен с ответника
„.....“ ООД, последният се задължил по запис на заповед като поел безусловно и неотменимо
задължение да заплати на ищеца сума в размер на 39000 лева. Записът на заповед бил
приподписан от ЕК. Д. Н. в качеството на авалист. На основание сключения договор и
доставените от ищеца стоки (горива) на ответника „.....“ ООД била издадена фактура №
**********/02.07.2019 г. и фактура № **********/17.09.2019 г. за сума в общ размер на
15788,96 лева. Ищецът заявява, че след като предявил записа на заповед на длъжника и
неговия авалист чрез нотариална покана, връчена на „.....“ ООД на 27.09.2019 г. и
нотариална покана, връчена на авалиста ЕК. Д. Н. на 04.11.2019 г., дължимото и изискуемо
плащане било в размер на 15788,96 лева и към настоящ момент все още не било погасено. С
оглед изложеното моли да бъде признато за установено, че процесното вземане на ищеца
спрямо солидарните длъжници – ответници в настоящото производство съществува.
По делото е постъпила молба от 27.10.2021 г., от „.....“, което на основание чл. 225, ал.
2 ГПК пе конституирано в настоящото производство като главно встъпило лице,
претендиращо самостоятелни права върху предмета на делото. Последното излага, че между
него и първоначалния ищец „...... бил сключен застрахователен договор № ********* със
застрахователен период 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. С оглед на уговореното между страните
по този договор твърди, че в качеството си на застраховател предоставял на застрахования
(първоначалния ищец по делото) кредитно застрахователно покритие и услуги по
отношение на продажбите, които се осъществяват от застрахования във връзка със
застрахованата търговска дейност, посочена в чл. 1.1 от Особените условия на полицата.
„.....“ твърди, че поради възникнало застрахователно събитие според условията на
застрахователния договор, а именно незаплатени дължими суми по фактурите, цитирани и
приложени към първоначалната искова молба, вземането по които е обезпечено с процесния
запис на заповед, изплатило обезщетение в размер на 13920,75 лева, която престация
всъщност била част от дължимата от „.....“ ООД на „...... сума към датата на искането за
изплащане на застрахователно обезщетение с вх. № 2924 от 23.04.2020 г. С оглед на това
третото лице сочи, че се е суброгирало в правата на застрахованото лице („......) до размера
на заплатеното застрахователно обезщетение, което представлява част от претендираната от
първоначалния ищец сума. С оглед на изложеното моли да бъдат осъдени първоначалните
ответници „.....“ ООД и ЕК. Д. Н. да му заплатят солидарно сума в размер на 13920,75 лева,
представляваща изплатено от третото лице застрахователно обезщетение на „...... за вреда,
причинена от „.....“ ООД със солидарно задълженото лице ЕК. Д. Н. по записа на заповед,
обезпечаващ задължението, както и да бъде признато за установено спрямо първоначалния
ищец „......, че част от правото, което претендира, принадлежи на главно встъпилото по
делото лице, като частично се отхвърли иска за сумата в размер на 13920,75 лева срещу
първоначалните ответници.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „.....“ ООД е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва, че ищецът по
първоначалния иск е изпълнил задълженията си съгласно сключения договор за продажба на
3
петролни продукти от 07.09.2016 г. Сочи, че ищецът е получил плащане на вземането си от
застрахователя като застрахователно обезщетение още преди подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, с оглед на което счита, че няма правен интерес от
предявяване на иска, както и липсва материалноправна легитимация поради извършено
прехвърляне на вземането в полза на „.....“.
Постъпил е и отговор на исковата молба от ответника ЕК. Д. Н., с който се оспорва
първоначалната претенция. Намира, че записът на заповед е каузална сделка и
незаконосъобразно се вменяват задължения като физическо лице. Сочи, че като такова
отговорността е ограничена. Навежда доводи, че претендираната сума е била заплатена на
ищеца преди началото на производството.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По първоначалния положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже издаването на запис на
заповед от страна на ответника, включително и спазването на изискванията за валидност на
същия.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяването на възникналото вземане.
По предявения иск с правно основание чл. 410 КЗ от главно встъпилото лице „.....“
срещу първоначалните ответници „.....“ ООД и ЕК. Д. Н. в тежест на главно встъпилия е да
докаже, че е налице валидно сключен договор за застраховка, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответниците е
настъпило събитие, представляващо деликт по чл. 45 ЗЗД, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди в размер на 13920,75 лева.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да установи
плащане на дълга.
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от главно встъпилото лице
„.....“ срещу „...... в тежест на главно встъпилия е да докаже, че се е суброгирал в правата на
застрахования, поради което претендираното от първоначалния ищец вземане следва да
бъде престирано на него до размера на платеното обезщетение по застрахователния договор.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5