Р
Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 16.06.2020 г.
Административен
съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на осемнадесети
май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина
Петрова
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 101/ 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е пореда на чл.197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.92,
ал.11 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Орфей Текстил“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез процесуален представител,
упълномощен от управителя и едноличен собственик на капитала. Оспорва се
Решение № 33/ 28.01.2020 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане и
възстановяване (АПВ) № Р-16000919007651-171-001/ 06.01.2020 г., издаден от ***
при ТД на НАП – Пловдив. Изложени са съображения за незаконосъобразност на АПВ,
свеждащи се до следното: От страна на органите по приходите не са ангажирани
доказателства, които да опровергаят представените от „Орфей Текстил“ ЕООД и
превозвача транспортни документи (ЧМР и пътен лист), съответно – доказателства,
оборващи доказателствената сила на товарителницата по
смисъла на чл.9 от Конвенцията (вероятно Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки) и по специално – получаването на стоките от
италианското дружество получател.
В жалбата се сочи, че
съгласно практиката на Съда на Европейските Общности,който съгласно чл. 220 ал.
1 ДЕО осигурява спазването на законността при тълкуването и прилагането на
учредителния акт и на актовете на институциите на Общността, които от своя
страна са задължителни за Р България от датата на присъединяването ни (чл.2 от
Протокола относно условията и договореностите относно приемането на Р България
и Румъния в ЕС) в Решение от 27.09.2007 г. по Дело С-409/04 се е произнесъл в
смисъл, че чл.28а, § 3, ал.1 и чл.28в, част А, б. а), първа алинея от Шеста
Директива от 17 май 1977 година, изменена с Директива 2000/ 65/ЕО на Съвета от 17.10.2000
г.( които разпоредби са аналогични и на сега действащите такива на Директива
2006/112/ЕО от 28.11.2006 г.) терминът „изпратени“ в тези две директиви следва
да се тълкува в смисъл, че вътреобщностните
придобивания на стока е извършено и освобождаването на вътреобщностната
доставка се прилага само когато правото на разпореждане като собственик със
стоката е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че тази стока е
изпратена или транспортирана в друга държава-членка и че вследствие на това
изпращане/ транспортиране стоката е напуснала физически територията на държавата-членка
на доставката, както и че чл.28в, част А, б.
а), първа алинея от Шеста Директива, следва да се тълкува в смисъл, че той се
противопоставя на това компетентните власти на държавата-членка на доставката
да задължат доставчик, който е действал добросъвестно и е представил
доказателства на пръв поглед обосноваващи неговото право на освобождаване на вътреобщностната доставка на стоки, да заплати в
последствие данък върху добавената стойност върху тези стоки, когато тези
доказателства се окажат фалшифицирани, без обаче да бъде установено участието
на споменатия участник в данъчната измама, доколкото той е предприел всички
разумни мерки в рамките на възможностите си, за да подсигури, че
осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го
довежда до участие в измама. В съответствие с този довод се твърди, че
дружеството е представило необходимите документи за ВОД, като липсват данни то
да участва в данъчна измама. Сочи се още, че стоката е напуснала страната и е
била доставена в ***, както и, че за това са представени необходимите документи
по чл.45 от ППЗДДС. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на
оспореното решение на директора на ТД на НАП – Пловдив, цитира се практика на
ВАС и се прави искане да се отмени административния акт на директора на ТД на
НАП – Пловдив, с който е оставена без уважение жалбата срещу АПВ. Претендират
се деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се
представлява. От пълномощника е постъпила молба за даване ход на делото и
изявление, че поддържа жалбата.
Ответникът – Директор на ТД на НАП – Пловдив, редовно призован, не
се явява. Представлява се от пълномощник, който дава мотивирано
становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима, тъй като АПВ № Р-16000919007651-171-001/ 06.01.2020 г. е обжалван по
реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, във вр.
с чл. 197 от ДОПК пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си е оставил без уважение
жалбата срещу АПВ. Жалбата срещу това решение е подадена в преклузивния
7-дневен срок по чл.197, ал.2, изр.1-во от АПК, във вр.
с чл.99, ал.11 от ЗДДС.
При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
АПВ е издаден в хода
на ревизия, възложена със ЗВР, № ***/ *** г. и в хипотезата на чл. 92, ал. 11
от ЗДДС. Установено е от органите по приходите, че за месец октомври 2019 г.
дружеството жалбоподател е декларирало ВОД на стоки на стойност ***лв. по пет
броя фактури: №№ ***, ***, ***, ***, ***/ *** г., с получател „ ***“ с ДДС № ***, с предмет на доставките плат.
Като доказателства за
доставката са представени фактури, ЧМР за извършен превоз от Кърджали до ***, ***,
декларации за получена стока по фактурите. Всички документи са непреведени.
Ревизиращият екип е
извършил проверка в ИМ на НАП – ИС на АМ-ПТРР (Пътни такси и разрешителен
режим) за проверка по регистрационен № на ППС на влизанията и излизанията в/ от територията на Р България през месец
октомври 2019 г. и е установено, че на посочената дата – 22.10.2019 г., когато
стоката тръгва от територията на Р България към ***, тези ППС не са се намирали
на територията на Р България. В резултат на това е направен извод, че събраните
документи не доказват извършването на вътреобщностни
доставки от България към *** между „Орфей Текстил“ ЕООД и „ ***“. Прието е, че
няма категорични доказателства, че стоките са транспортирани от територията на
страна до територията на друга държава членка, вследствие на което не може да
бъде направен обоснован и законосъобразен извод за извършени ВОД, съответно –
за прилагане на нулева ставка на данъка. Вследствие на това, с АПВ е
установено, че не е налице основанието по чл.92, ал.11 от ЗДДС, във вр. с чл.92, ал.3 от същия закон, декларираният ДДС за
възстановяване в размер на 31 142,16 лв., за данъчен период месец октомври
2019 г., да бъде възстановен изцяло или частично.
За да потвърди АПВ
решаващият орган е приел, че ревизираното лице е представило доказателства по
реда на чл. 45, т. 1, б. „а“ и т. 2, б. „а“ от ППЗДДС за удостоверяване на
извършената ВОД, банкови извлечения и други придружаващи документи. В Решението
на директора на ТД на НАП – Пловдив е посочено, че ревизиращият екип е взел
предвид и обстоятелството, че дружество „ Орфей Текстил“ “ ЕООД към момента има
пет броя текущи ревизии, три от тях вече с издадени ревизионни актове с особено
големи размери на данъчни задължения, а именно Ревизионен акт №*** от *** г. с
дължима сума *** лева (ДДС за период м.4 и м. 5 2019г.), Ревизионен акт № ***
от *** г. с дължима сума *** лева (ДДС за период 01:06.2019г. -30.01.2020г.),
Ревизионен акт № *** от *** г. с дължима сума *** лева (ДДС за период м.7 2019г.).
Като фактическо основание да се потвърди АВП е прието, че в хода на предходните
ревизии е открита административна процедура за обмен на информация между
компетентните органи на Република България и *** съгл. чл.7 от Регламент на
/ЕС/ 904/2010, с цел установяване на факти и обстоятелства от значение за
определяне на данъчните задължения на „Орфей Текстил ЕООД BG ***, № ***/*** с
Референтен номер ***. Поискана е информация с оглед възникналото обосновано
съмнение за извършени доставки до ***. Цитиран е отговор референтен номер: ***,
според който на адрес ***, *** фирма е прекратила дейността си на 24.01.2019 г.
На адрес: ***, служителите не са открили следа от *** фирма и стоките. След призовка
изпратена до г-н Д. М., адвокат, упълномощен от *** търговец, изпрати само
частични документи и счетоводни записи до Контролно бюро. В писмото е посочено,
че не са представени транспортни и платежни документи, както и по-ранни фактури
за покупка на стоките. Също така и посочено, че фактурите, представени от *** данъкоплатец
са различни от тези, изпратени от данъчната администрация на Р България. По
специално мястото на местоназначение на стоката е ***, а не ***. Освен това
някои фактури със същия номер на емисии показват различни дати, описание на
продадените стоки и сума.
В обобщение в
решението е прието, че документите, с които разполага ревизираното дружество
„Орфей текстил" ЕООД не доказват получаването на стоките от клиента *** на
територията на друга държава - членка, в случая ***. В резултата на това и
посочено, че към момента на издаване на АПВ №
Р-16000919007651-171-001/06.01.2020г., по преписката са налични множество
доказателства, обосноваващи очакването на ревизиращия екип, че по разглежданите
по-горе пет фактури ще възникне задължение за данък добавена стойност в размер
на *** лв., поради което правилно и законосъобразно е отказано възстановяването
на ДДС в размер на *** лв. за данъчен период месец октомври 2019г.
Спорът е налице ли е
ВОП, а от тук и обоснованост на данъците, които се очаква да бъдат установени
при ревизията на дружеството жалбоподател в контекста на хипотезата на чл. 92,
ал. 11 от ЗДДС.
Вътреобщностна доставка, според нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС (Доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в
сила от 1.01.2020 г.) в редакцията към издаване на решението на директора на ТД
на НАП – Пловдив, е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на
доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията
на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е
данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за
целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си
номер по ДДС на доставчика.
В тази връзка, за да
се приеме, че е осъществен фактическият състав на цитираната разпоредба, следва
да са налице следните предпоставки: да е осъществена доставка на стоки,
доставчикът да е регистриран по ДДС в Република България, съответно получателят
по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на
Общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за
тяхна cметка от територията на страната до територията
на друга държава членка.
Според съдебната
практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО
относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица,
за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите
членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при
които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември
2012 г. по дело С-273/11).
Съответно на
изложеното в чл. 45 от ППЗДДС, във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, е нормативно
установен начинът за доказване на ВОД като проявен юридически факт.
Документите,
регламентирани в разпоредбите на чл. 45 от ППЗДДС (в редакция, приложима преди
изменението с ДВ, бр.25 от 2020 г., в сила от 20.03.2020 г.).) са разделени в
две групи – документи за доставката и документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга
държава членка.
Според чл. 45, т. 1
б. "а" от ППЗДДС документ за доставката представлява фактурата, в
която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава
членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от
държава членка, под който номер му е извършена доставката.
В случая, според
отговор референтен номер: ***, не са
представени по-ранни фактури за покупка на стоките. Фактурите,
представени от *** са различни от тези, изготвени от „Орфей Текстил“ ЕООД. По
специално мястото на местоназначение на стоката е ***, а не ***. Освен това
някои фактури със същия номер на емисии показват различни дати, описание на
продадените стоки и сума.
Съответно, чл. 45, т.
2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка.
В чл. 45, т. 2, б.
"а" от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен
документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице,
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за
сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на
получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на
превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало
стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и
длъжностното му качество;
В чл. 45, т. 2 б.
"б" от ППЗДДС е посочено изискването за транспортен документ,
удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка –
когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на
доставчика.
С оглед на така
цитираната уредба, допустим е отказ на правото на освобождаване от облагане с
ДДС при ВОД при наличието на следните предпоставки – когато доставчикът не е
изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато
е бил недобросъвестен, т.е. е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната
от него операция е част от извършвана от приобретателя
измама.
В случая спорен е
въпросът за транспортирането на стоките от територията на страната до
територията на друга държава-членка на ЕС, доколкото ревизираното лице
разполага с фактура за доставките.
От постоянната
практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО следва,
че освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните
доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със
стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че
стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на
това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на
държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т. 31 от решението по
дело С - 273/11). В настоящия случай, както е прието в оспореното решение на
директора на ТД на НАП – Пловдив и АПВ, след извършени справки в ИМ на НАП – ИС
на АМ-ПТРР за превозните средства, вписани във фактурите за извършване на
доставките, както и информацията, получена по реда на международния обмен за
декларираните ВОП от получателя, не е доказано получаването на стоките по тези
пет фактури от *** на територията на друга държава-членка, в случая ***.
При преценката на
административния орган налице ли е обосновано предположение за установяване на
задължения по ЗДДС, произтичащи от неправомерно упражнено право на ползване на
данъчен кредит от регистрирано лице, несъмнено се засяга и въпросът за реалността
на тези доставки. Доколкото обаче се касае за специфично производство по
проверка на декларирани данни, различно от това, регламентирано в разпоредбите
на чл. 128 – 129 от ДОПК, неговата цел е в по-голямата си част обезпечителна,
гарантираща събирането на предполагаеми, установени в един бъдещ момент данъчни
задължения.
С оглед изложеното,
съдът намира, че оспорваният АПВ е правилен, както и потвърждаващото го
решение, поради което жалбата следва да се отхвърли.
При този изход на
спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.5-то от
АПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на „Орфей Текстил“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, срещу Решение № 33/ 28.01.2020 г. на директора на ТД
на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу
Акт за прихващане и възстановяване, № Р-16000919007651-171-001/ 06.01.2020 г.,
издаден от *** при ТД на НАП – Пловдив.
Осъжда „Орфей Текстил“ ЕООД
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ТД на НАП –
Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. (сто лева).
Решението не подлежи
на обжалване.
Съдия: