Решение по дело №890/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                             Р Е Ш Е Н И Е  № 674

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – четиринадесети състав, на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година, след публично съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: АННА ИВАНОВА

                                                            ИВАН АНАСТАСОВ

при участието на секретаря Валентина Василева, след като разгледа докладваното от председателя в.гр. дело № 890 по описа за 2019  година, за да се произнесе, намира следното:

Производство по чл. 258 вр. чл. 310 ал. 1 т. 6 от ГПК вр. чл. 17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство С.И.И., с която се обжалва изцяло решение на РС- Пловдив, ІV гр.с.постановено по гр. д. № 16059/2018 г., което в производство по чл. 8 ЗЗДН са постановени мерки за защита като е задължен ответникът С.И.И. да се въздържа от извършването на всякакъв акт на физическо и/ или психическо насилие по отношение на А.К.Н. и И.С.И. на посочения адрес: ***; като се забранява на С.И.И. да приближава А.К.Н.,  жилището и и местата й за отдих и социални контакти за срока от 6 месеца, считано от постановяване на решението на РС; както и е задължен С.И.И. да посещава специализирана програма за работа с пълнолетни лица извършители на домашно насилие на адрес ***; като в тази насока е наложена глоба от 200 лв. на ответника, поради извършено домашно насилие, като е осъден да плати и съответно разноски в производството с оглед изхода от спора.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно и излага следните оплаквания: Счита, че показанията на разпитана свидетелка са преразказ на дадените от молителката, като същата не е била очевидец и няма никакви самостоятелни впечатления, но въпреки това съдът се е доверил на нейните показания. По отношение на наложената мярка на непълнолетната дъщеря в молбата не е посочено, че е упражнявано някакво насилие върху нея, дори не е твърдяно да е присъствала, когато е твърдяното домашно насилие, поради което се счита от жалбоподателя, че наложената мярка спрямо дъщерята е напълно незаконосъобразна. С оглед на изложеното се моли съдът да отмени обжалваното решение изцяло, алтернативно, в случай, че се приеме, че е осъществен акт на домашно насилие, да се редуцират значително наложените мерки по ЗЗДН. Със ЗЗДН благодарение на една декларация се създават предпоставки успешно да се заобикалят нормите на СК. В тази насока се иска свидетел във въззивната жалба, който да установи какви са взаимоотношенията им след издаване на ограничителната заповед от 11.10.2018г..

       С писмен отговор от страна на въззиваемата А.К.Н. чрез пълномощник адв. С.И.  се оспорва въззивната жалба. Възразява се по направеното искане за допускане на свидетел. Моли се решението да се остави в сила. Претендират се разноски.

В закрито заседание от 24.04.2019 г. с определение на въззивния съд се оставят без уважение доказателствените искания на жалбоподателя,  като искането за разпит на свидетел се приема за преклудирано съгласно чл. 266 от ГПК.

С постъпила на 14.05.2019г. по въззивното дело молба от адв. Х., пълномощник на жалбоподателя, се поддържа въззивната жалба изцяло, заявява се алтернативно, ако се приеме от съда, че има осъществен акт на домашно насилие да се редуцират значително наложените мерки за защита.

Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл.17 от ЗЗДН, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, с което в производство по чл. 8 и сл. от ЗЗДН, налага мерки за защита по чл. 5 от ЗЗДН, районният съд намира, че  е налице  доказано агресивно поведение на ответника спрямо молителката и детето, при което е необходимо налагане на мерки препятстващи възможността му за контакт с молителката и  осъществяване на нови актове на насилие. Като по отношение на детето, доколкото агресивното поведение не е насочено спрямо него, е необходимо да се определи такава задължаваща ответника да съобразява поведението си в негово присъствие.

Въззивният съд намира за правилен извода на районния съд за прието от него наличие на акт на домашно насилие спрямо молителката и детето, както и споделя изложените от районния съд мотиви.

От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно чл. 269 изр. последно от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно, установени с допустими доказателства в първоинстанционното производство, обстоятелства:

          Подадена е от А.К.Н. молба по реда на чл. 8 от ЗЗДН, постъпила в РС Пловдив на 09.10.2018г., като в същата е посочено, че с ответника С.И. са лица живеели на съпружески начела от декември 2017г. От съжителството си имат родено общо дете-И., родено на ***г.. Посочва се, че на 27.09.2018 г. ответникът я заплашвал, обиждал и ударил по главата с кутия, по лицето с пестник и стискал за гушата, по повод възникнали противоречия относно посещение на молителката при нейна близка роднина. На следващия ден ответника отново обиждал молителката при излизането и на разходка с детето. Твърди се, че действията са осъществени в присъствието на детето. На 05.10.2018 г. молителката била заплашвана от ответника по телефона с нанасяне на повреди по тялото и. Това възбудило страх у молителката, поради агресивността на поведението му и предишни негови прояви от подобен тип.

       Към молбата е приложена декларация, в която молителката под страх от наказателна отговорност заявява, че спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие от заявеното лице; като са описани действията на ответника на 27.09.2018г.  – заплахи, обиди с най-цинични думи,удряне по главата с кутия, след това шамар и стискане за гушата; както и на 05.10.2018г.- вече по телефона, след като ответникът е заминал на международен курс, отново я е заплашил, че се прибира и ще й счупи главата.

     От изготвения социален доклад от 08.11.2018 г. е видно, че за детето се грижи майка му, в семейна среда създадена в дома на родителите й. Осъществяват се срещи на детето с баща му. Страните потвърждават настъпил акт на домашно насилие между тях.

          В предоставения срок за отговор не е постъпил такъв от ответника, както и в първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства от ответника, въпреки дадената му от съда възможност с определение, постановено в з.з. на 11.10.2018г.; ответникът не се явява в с.з. пред районния съд, въпреки редовното му призоваване. Пред въззивния съд, отново, не се ангажират допустими съгласно чл. 266 от ГПК доказателства, които и да са относими към предмета на спора – извършен ли е акт на домашно насилие на посочените в молбата дати.

      В тази насока, освен писменото доказателство – декларация по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетел на молителката. От показанията на свидетеля Н., се установява, че молителката й споделила, че на 27.09.2018 г. между нея и ответника е възникнало спречкване по повод посещение на новородено близко дете; както и че на 05.10.2018г. тя искала да го напусне, н той я заплашил, че ако тя си изкара заповед за незабавна защита, няма да вижда детето, с тази заповед ще я закара в аутопсията.

     Предвид изложените обстоятелства въззивният съд намира, че страните са в отношения, визирани в разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН, и молителката има право да търси защита по този закон срещу ответника. В тази насока, от страна на молителката се търси защита от домашно насилие проявено от ответника спрямо нея, и в присъствие на малолетното им дете, поради което защитата следва да се даде не само по отношение на молителката, но и по отношение на едногодишното им дете, тъй като посочената проява на 27.09.2018г. е станала в присъствие на малолетното дето. От страна на молителката е приложена молба с необходимото съдържание съгласно чл. 9 от ЗЗДН, към която е приложена и декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, като в декларацията са посочени датите на проявено домашно насилие от ответника, които са в период в рамките на един месец до датата на постъпване на молбата в съда, съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗЗДН. Декларацията съдържа точно описание на проявите на домашно насилие, които са, съответно, и отразени и в постъпилата молба за защита до съда. Поради което и следва да се приеме, че декларацията притежава формална доказателствена сила, при което и материална доказателствена сила; от което следва, че дори и при липса на други доказателства по делото тя може да е достатъчно доказателство за извършеното от ответника домашно насилие, посочено в нея. При което и при доказателствена тежест за ответника за оборване доказателствената сила на тази декларация, след като от ответника по делото не са ангажирани допустими и относими доказателства, следва да се приеме и от въззивния съд, че е налице извършено от ответника домашно насилие спрямо молителката и детето им,така както е отразено в декларацията, и съответно посочено и в молбата за търсене на защита от домашно насилие.

       В тази насока, без значение в случая се явява обстоятелството, че разпитаната пред районния съд свидетелка, само, възпроизвеждала чутото от молителката. Данните от показанията на тази свидетелка, само, потвърждават изложеното в съдържанието на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, а както, по-горе се посочи, оборването на доказателствената сила на редовната декларация лежи на ответника, каквото оборване не е налице по делото, проведено от страна на ответника.

     Няма правно значение за предмета на делото и изложеното в жалбата от ответника, че според него след издаване на заповедта взаимоотношенията между страните били други- като според същия молителката го търсила непрекъснато и прекарвала голяма част от времето вкъщи, както и по повод грижите за дъщеря им; тъй като последващи взаимоотношения на страните не са предмет на делото.

      Въззивният съд намира, че след като приема наличие на акт на домашно насилие по см. на чл. 2 от ЗЗДН съгласно приложена молба и декларация, то и наложените мерки за защита, като минимални по вид и размер /на глобата/, следва да се приемат за адекватни, така както са наложени от първоинстанционния съд с обжалваното решение.

      Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че решението на районния съд изцяло следва да бъде потвърдено, респективно, следва да бъде оставено в сила съгласно чл. 17 ал. 5 от ЗЗДН, ведно със законните последици.

     Поради неоснователност на въззивната жалба, на въззиваемата страна следва да се присъдят направени и претендирани по въззивното дело разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие, платими от жалбоподателя, по арг.чл. 78 ал. 3 от ГПК.

       Решението на въззивния окръжен съд е окончателно, съгласно чл. 17 ал. 6 от ЗЗДН.

     Водим от гореизложеното и на основание чл. 17 ал. 5 от ЗЗДН, Пловдивският окръжен съд

                                            Р Е Ш И :

    ОСТАВЯ В СИЛА постановеното на 06.12.2018г. Решение № 4255 на Пловдивския районен съд, ІV граждански състав, по гражданско дело № 16059 по описа на съда за 2018 година, с което ЗАДЪЛЖАВА С.И.И. с ЕГН ********** с адрес *** да се въздържа от извършването на всякакъв акт на физическо и/ или психическо насилие по отношение на А.К.Н.  с ЕГН ********** *** и И.С.И. с ЕГН ********** със същия адрес;. ЗАБРАНЯВА С.И.И. с ЕГН ********** с адрес *** да приближава А.К.Н.  с ЕГН ********** ***  жилището и и местата й за отдих и социални контакти за срока от 6 месеца (шест месеца), считано от постановяване на настоящето решение; ЗАДЪЛЖАВА С.И.И. с ЕГН ********** с адрес *** да посещава специализирана програма за работа с пълнолетни лица извършители на домашно насилие на адрес ***; и с което НАЛАГА на С.И.И. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, глоба в размер на 200 лв. (двеста лева) за това, че на 27.09.2018 г. е извършил спрямо А.К.Н.  с ЕГН ********** ***  и И.С.И. с ЕГН ********** със същия адрес актове на домашно насилие; и ОСЪЖДА С.И.И. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на РС Пловдив сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) разноски за производството пред ПРС; и  ОСЪЖДА С.И.И. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на А.К.Н.  с ЕГН ********** ***  сумата от 400 лева (четиристотин  лева) за разноски за адвокатско възнаграждение за производството.

       ОСЪЖДА С.И.И. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на А.К.Н.  с ЕГН ********** ***  сумата от 300 лева (триста  лева) за разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред въззивния съд.

       РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                     2/