Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 16.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
секретар
ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 130
по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производство с прано основание чл. 226,ал.1 от Кодекса
за застраховането (отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ.
Подадена е
искова молба с вх.№ 7355/23.01.2019 г.
от Д.П.М., ЕГН********** с адрес: ***, съдебен адрес *** чрез адв. А. срещу ЗАД
„А.Б” АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр.С. 1000, район О.,
Център, бул.”К.А.Д.” № 59, представлявано от О.Ц.П., с посочено правно
основание чл.45 и чл.52 ЗЗД във вр. с чл.223, чл.267, ал.1 и чл.226 Кодекс за
застраховането (отм.) и цена на иска: 30 000 лева.Подробно се посочва, че
вредите са причинени от пътнотранспортно произшествие, причинено от застрахован
при ответника водач, е причинена смъртта на М. П.М., ЕГН **********- негов
брат, в резултат на което търпи неимуществени вреди.Акцентира се върху тесните
и близки родствени връзки между братята и причиненото страдание от смъртта на
брат му.Посочва се, че е осъществен състава на чл.45 ЗЗД и са налице
основанията за пряк иск срещу застрахователя, предвид виновно причинено от
водача Г.К.К.деяние, което ангажира отговорността му за обезщетяване на
претърпените имуществени и неимуществени вреди.Моли да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000
лева, ведно със законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху исковата сума, считано
от 29.10.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.
При
условията на чл.367 ГПК е представен
отговор на исковата молба № 8108/28.11.2019 г. от ЗАД „А.Б” АД-С., в който прави възражение за
изтекла погасителна давност.Ответникът оспорва материалноправната легитимация
на ищеца да търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат,
тъй като към момента на увреждането право да получат обезщетение имат лицата,
посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. , ППВС № 5/24.11.1969 г., ППВС № 2/30.11.1984
г., а ищецът не попада в този кръг лица и не е страна в материалното
правоотношение по чл.45 ЗЗД. Заявява, че приетото на 21.06.2018 г. ТР № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС е обявило за изгубило сила ППВС № 2/1984 г. и следва да се
прилага само за деяния, настъпили след
тази дата, а в случая ПТП е настъпило на 29.10.2014 г. Посочва,че ищецът няма
право да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат,
поради липса на данни за създадена трайна и емоционална връзка между двамата и липса
на доказателства за претърпени неимуществени вреди. Предвид факта, че ПТП е
настъпило през
Представена
е допълнителна искова молба №8791/23.12.2019 г. на Д.М.,с която оспорва
възраженията за липса на твърденията и доказателства относно претърпените болки
и страдания от ищеца. Подробно описва отношенията си с брат си М. М. и
последиците от неговата смърт за семейството и конкретно за него. Позовава се
на събраните доказателства по гр.д. 2093/2015 г. на СГС и прави доказателствени
искания.
Подаден е допълнителен отговор №922/31.01.2020 г. от ЗАД от „А.Б” АД-С., в който
ответникът поддържа всички възражения, които е изложил в отговора на исковата
молба, както и направените доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищецът,редовно призован се явява лично и с проц.представител адв. А..
Заявява, че поддържа исковата молба и
моли да бъде уважена исковата претенция . В подробни писмени бележки
№3213/29.05.2020 г. обстойно аргументира тезата си в процеса.
Ответникът,
редовно призован , се представлява от адв. К.. Поддържа становище,че исковете
са неоснователни и недоказани, като се позовава на съдебната практика.
От
събраните по делото доказателства Констативен
протокол за ПТП с пострадали № 27/30.10.2014 год., издаден от МВР; Постановление от 16.06.2015 г. на Окръжна
прокуратура - Русе за прекратяване на наказателното производство;Медицинско
свидетелство за смърт; Удостоверение изх. № 02-03-377/15.05.2019 г. на Община
Троян за родствени връзки на Д.П.М.,Справка от базата данни на Информационен
център към Гаранционния фонд, Определение № 179
от 23.03.2018 г. на ВКСТК, 2 т.о. по т.д. № 2587/2017 г., досъдебно
производство № 3166/2014 г. на ОДМВР - Русе, гр.д.№ 2093/2015 год. Софийски
градски съд,Изпълнителен лист по гр.д. № 283/2002 г. на РС -
Троян,Удостоверение от ДСИ при Районен съд Троян изх. № 11883/06.11.2013
г.Решение от 20.11.2019 г. по гр. д. № 352/2019 г. на ЛОС.,Искова молба вх. № 555/23.01.2019 г, по
която е образувано т.д № 6/2019 г на ОС-Ловеч; Предложение за плащане на
застрахователна претенция вх. № 200-00-3333/09.09.2019 г и писмо изх. №
310-01-10450/21.10.2019 г от ЗАД „А.Б"; Фактура № **********/18.11.2019 г
и извлечение от банковата сметка на дружеството от 20.11.2019 г.,
Вгр. д. № 352/2019 г. на ЛОС, декларация за семейно, здравословно и
имуществено състояние от Д.П.М., свидетелство за регистрация на МПС и фактура №
5076/03.02.2019 г. за покупка на автомобил, служебна бележка изх. №
60-04-8530/18.02.2020 г. от Агенция по заетостта, препис от протокол от съдебно
заседание на 15.01.2020 г. по търг. дело № 6/2019 г. на ОС – Ловеч, и гр.д.
№ 2093/2015 г. на СГС, от свидетелските показания на П.М.И. ,Л.К.К., М.М.Б. ,П.В.П. , от
заключението на съдебно-психиатричната експертиза № 2873/18.05.2020 г. , от
становището на страните и техните процесуални представители, съдът приема за
установени следните фактически обстоятелства:
Безспорно е между страните, а
това се установява и по писмените доказателства в делото /постановление от
16.06.2015 година по досъдебно
производство № 2528/2014 г. на Окръжна прокуратура- Русе/, че на 29.10.2019
година настъпило пътно-траспортно произшествие, при което настъпила смъртта на М.
М.. На същата дата Г.К.К., М. П.М., И.Т.Н., С. Г.М.и Ц.П.Х.пътували с лек
автомобил, марка „Пежо 306 XR” с рег.№ ОВ****АТ, собственост и управляван от Г.К..След
като пристигнали от гр. Троян в гр. Русе, те отпътували обратно. Към 20.10 часа на път І-5
от Русе към гр.Бяла автомобилът се движел със скорост около 102,6 км./ч,
пътната настилка била мокра при нормална видимостта. В района на км.28+900, водачът на
лекия автомобил Г.К. изгубил контрол над управлението,автомобилът напуснал
пътното платно по посока на движението си, преминал през банкета, навлязъл в
терена край пътя и последвал челен удар в крайпътно дърво.По същото време в
района на произшествието не преминавали други автомобили. Водачът лекия
автомобил Г.К., М. М. и И.Н., починали от съчетани травми, като тези
травматични увреждания са резултат на пътнотранспортното произшествие-действието
на твърди ръбести предмети и инерционни сили. С. М.и Ц.Н.получили трайно
затрудняване на движението на крайници и други травми. Непосредствената причина
за смъртта на М. П.М.,видно от мед.свидетелство за смърт от 30.10.2014 г. в
МБАЛ Русе е съчетана травма, като последица от пътнотранспортното произшествие.
Активната
легитимация на ищеца се извежда от съребреното родство от втора степен с М.М..Д.П.М. е брат
на М. П.М., починал на 29.10.2014 г. при пътнотранспортно произшествие - удостоверение
за родствени връзки № 02-03-337/15.05.2019 година на Община-Троян. През 2003 г.
родителите на братята се развели и родителските права били предоставени на майката
Р.Н..Двамата братя, заедно с майка си Р.Н. и третия им брат И. М. *** в едно
жилище. Братята спели в общо помещение, а майката в спалнята на жилището, тъй
като то било с малка площ-св.Л.К.. М.М. работел почасово в цех в близост до
апартамента на ул.”Х.С.”, а от 2014 г. започнал работа в „К.”. И. М. имал
заболяване- разстройства на личността и поведението, дължащи се
на болест, увреждане и дисфункция па главния мозък,епилепсия-комплексни
парциални и вторично генерализирани припадъци.посттравматична арахноидна киста
в дясно темпорално..."/експ.решение №186/10.12.2014 г. –л.28 /
и майката се грижела за него, а към 2014 г. Д.М. бил ученик. М.М. и Д.М. се разбирали,
имали планове да развиват бизнес-автомонтьорство, железарски услуги и
дърводелство.След смъртта на М. М. ищецът се затворил, спрял да се събира с
приятели в дома си, нямал желание да отиде на абитуриентския си бал – св.
показания на П.И., Л.К. , М.Б., П.П.. Няма писмени доказателства, а гласните са
противоречиви дали ищецът е получил диплома за завършено средно образование и
завършил успешно обучението си. Д.М. след смъртта на М.М. не започнал работа, а
работел епизодично-дърводобив,строителство, напуснал жилището и понастоящем се
установил в ново, купено от баща му П.М..
В съдебно
заседание на 26.02.2020 г. ,предвид позицията на страните съдът е приел за безспорни фактите, относно
механизма на настъпване на пътно транспортното произшествие на 20.10.2014 г.
причинната връзка между пътно транспортното произшествие и увреждането, вината
на Г.К., настъпилите увреждания и смъртта на М. М., съществуването на
застрахователно правоотношение по полица № *******, валидна от 07.01.2014 г. до
06.01.2015 година.
Съдът
приема св. показания на изслушаните свидетели П.И., Л.К. М.Б.,П.П., като
обективни относно начина на живот и отношенията между Д.М. и неговия брат М.М.,
в частта в която съвпадат.
Приетата съдебно-психиатрична
експертиза №2873/18.05.2020 г. съдът счита, че е професионално обоснована и
съобразява изводите по казуса с нея. От заключението на вещото лице се
установява, че се наблюдава психотравма при Д.М. от загубата на неговия брат –
Д М., която е довела до възникването на остра стресова реакция- която
постепенно е преминала в разстройство на адаптацията . Към момента на
изследването при Д.М. се установява нормална психологична и разбираема реакция
на тъга и скръб от загубата, но въпреки загубата на близък родственик е
продължил образованието си, започнал е работа, изградил и поддържа социалните
си връзки, което дава основание да се допусне,
че няма трайни последици за психичното състояние на ищеца. В съдебно заседание
на 27.05.2020 г. вещото лице е заявило,че е констатирал остра стресова реакция
при Д.М., но това е нормална реакция,
характерна за всеки нормален човек при внезапна загуба на близък човек.
С влязло
в законна сила съдебно решение от
06.06.2016 г. по гр.д. 2093/2015 г. на СГС е осъден ЗАД”А.Б „-С. да заплати на Р.И.Н,
майка на М. М. сумата 85000 лева-обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
М.М. при пътно-транспортно произшествие на 28.10.2014 година, а застрахователното дружество е изплатило и
сумата 95000 лева /102795.89 лева по преводно нареждане от 19.08.2015 г.-л.79
по гр.д. 2093/2015 г. на СГС./ или общо в размер на 180000 лева. Не е спорно
между страните и е посочено в съдебно заседание на 27.05.2020 г. че бащата на
М.М. –П.М.И. е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата
120000 лева,възникнали от смъртта на М.М.
на 28.10.2014 г. Постановено е невзлязло в законна сила съдебно решение по т.д.
6/2019 г. на ЛОС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявен
от И. М. против ответника за присъждане на сумата иск
по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с §22
от ПЗР на КЗ и по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от
120 000 (лева, ведно със законната лихва върху нея от 29.10.2014 година до
окончателното ѝ изплащане, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загубата на неговия брат М. П.М.,
вследствие на ПТП на 29.10.2014 г.
година.
За автомобилът м.Пежо”,м. 306
,рег. №ОВ **** АТ има сключена с ответника застраховка „ Гражданска отговорност”
по полица № *******,валидна от 07.01.2014 г. до 06.01.2015 г. Подадено е
предложение за плащане на застрахователна претенция №200-00-3333/09.09.2019 г.
от Д.П.М. до ответника за заплащане на обезщетение в размер на сумата 150000
лева. С писмо № 310-01-10450/21.10.209 г. застрахователното дружество е
уведомило ищеца, че не са основания за заплащане на застрахователно обезщетение
и отказало изплащане на претенцията по щета №1000/19/217/500114.
В съдебно заседание на 26.02.2020 г. е прието изменение на основание чл. 214 ГПК, като е конкретизиран петитума на главния иск, а именно: да бъде осъден
ответникът „А.Б" ЗАД, ЕИК: ****** да заплати на ищеца Д.П.М. с ЕГН **********
сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева, която е частичен иск от 60000 /шестдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
загубата на неговия брат М. П.М. с ЕГН **********, починал следствие на пътно
транспортно произшествие на 29.10.2014 г. година, на път 1-5, свързващ гр. Русе
и гр. Велико Търново, при км 28+900, настъпило по вина на водача Г.К.К.с ЕГН **********
при управление на лек автомобил марка „Пежо", модел 306, с per. № OB ****
АТ, застрахован при ответника с полица № *******, валидна от 07.01.2014 г. до
06.01.2015 г.,ведно със законна лихва, начиная от 29.10.2014 г. до окончателно
изплащане.
Съдът преценява, че е
сезиран с обективно съединени облигационни искове, с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД. Искът
по чл. 226,ал.1 от КЗ/отм./ се обуславя
от задължението на застрахователя да плати застрахователно обезщетение след
като е налице вреда по силата на договора за застраховка „гражданска
отговорност”,уредена в чл. 257-чл. 275
на КЗ/отм./.При действие на чл. 257 от КЗ/отм./ се касае до застраховка
гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.Имуществената
отговорност на застрахователя е вторична, защото е функционално обусловена
от отговорността на застрахования към третото увредено лице, т.е. той дължи обезщетение, само и доколкото
застрахованият има задължение към третото лице за обезщетяване на вреди. Именно от това произтича и изследването на
възникването на непозволено увреждане, по смисъла на чл. 45
от ЗЗД между прекия причинител на вредата и пострадалото лице. Между
страните няма спор относно съществуването на застрахователно правоотношение по
полица №0111400 0227027 за периода от
07.01.2014 г. до 06.01.2015 г. и съдът го приема за установено. От фактическа
страна безспорни за страните и доказани за съда са и фактите относно механизма
на настъпване на пътно транспортното произшествие на 20.10.2014 г. причинната
връзка между пътно транспортното произшествие и увреждането, вината на Г.К.,
настъпилите увреждания и смъртта на М. М.. Основният спорен въпрос е свързан с
правото на ищеца като съребрен роднина да получи обезщетение за
неимуществени от смъртта на брат си М.М..
В Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.
относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и
Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012
г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвет и
Тълкувателно № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък имат
право да получат лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
справедливо да бъдат обезщетени. Следва да бъде доказана особено близка връзка
с починалото лице и ищеца, както и действително претърпени от смъртта му вреди.
Ловешки окръжен съд,
съобразява, че Д. Н. и брат му М. М. са живеели заедно с майка си и другият им брат И. в едно жилище. Майката и
братята са предоставяли внимание и грижи на И. М., тъй като той има тежко
заболяване. М. М. и Д.М. са поддържали близки отношения,интересите им били
различни-монтьорство и дървообработване, желаели да работят заедно след
завършване на образованието на Д.М.. Смъртта на М. М. е предизвикала тъга и
болка у брат му Д.М., който имал остра стресова реакция. След известен период
тази реакция отзвучала и той се завърнал към нормалния си живот/заключение по
съдебно-психиатричната експертиза/, макар и да
продължава да скърби за брат си. Психическата реакция на Д.М.,
предизвикана от смъртта на брат му не надхвърля обичайната при такова тежко
житейско събитие. Съдът намира,че присъждането на обезщетение по чл. 226, ал.1
от КЗ/отм./ предпоставя доказване на изключително близки отношения с починалия,
каквито в казуса не се установяват. Всички разпитани свидетели говорят за
добрите отношения между братята, за липсата на конфликти, разбирателство между
тях и общи приятели, но тези обстоятелства не навеждат изключително близки
отношения между братята. Те описват нормалните отношения между братя, които
общуват, подкрепят се и между тях няма конфликти. Не са представени доказателства за предизвикване на интензивна психологическа
реакция или заболяване, отключено от изживения стрес, за потърсена медицинска
помощ/в т.ч. и психологическа подкрепа/ от Д.М.. Заключението на
съдебно-психиатричната експертиза в тази насока е категорично, че се установява
нормална психологическа и разбираема реакция на Д.М. на тъга и загуба от
смъртта на М.М., и възстановяване на ищеца
след претърпения стрес. Не е необходимо да се достигне до душевно разстройство,
в каквато насока са съжденията на ищеца и не е била целта за установяване на
такова, по допусната съд.медицинска експертиза, а да се определи до каква
степен е преживяно травматичното събитие, в какви аспекти и граници и има ли
дългосрочни последици за психиката на Д.М.. При посоченото заключение на вещото
лице-психолог съдът намира, че не се доказват твърденията на ищеца, че е налице
изключително по интензитет страдание на Д.М.. Не се представиха надлежни
писмени или конкретни гласни доказателства, че Д.М. е получавал материална
подкрепа , както и изцяло да е бил зависим и да е отглеждан от брат си М.М.,
предвид грижите, които са полагали майката и бащата за децата. В тази връзка
настоящата инстанция преценява и факта на присъждане на обезщетение на двамата
родители по чл. 226 от КЗ/отм./, което определя, че те са отглеждали децата си отговорно
и се опровергава твърдението по исковата молба на Д.М., че бащата се бил
дезинтересирал от тях. Следователно предявеният главен иск по чл. 226,ал.1 от КЗ/отм./, както и акцесорния за присъждане на лихва, са неоснователни и недоказани.
Ловешки
окръжен съд счита, че обективно съединените искове с правно основание чл. 226,ал.1 от КЗ /отм./
и чл. 86 от ЗЗД,предявени от Д.П.М. срещу Застрахователно ЗАД „А.Б” АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление: гр.С. 1000, район О., Център, бул.”К.А.Д.” № 59
за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди в размер 30 000 (тридесет
хиляди) лева, като частичен иск от 60000 /шестдесет хиляди/ лева от смъртта на М.
М. при ПТП на 29.10.2014 г.,ведно със
законна лихва, начиная от 29.10.2014 г. до окончателно изплащане, са
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78,ал.3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 2216
лева, съгласно списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащане на
адв.възнаграждение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен и недоказан, предявения от Д.П.М., ЕГН********** с адрес: ***,
съдебен адрес *** против ЗАД „А.Б” АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр.С. 1000, район О.,
Център, бул.”К.А.Д.” № 59, представлявано от О.Ц.П., иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.)
вр. с §22 от ПЗР на КЗ и по чл.86 ЗЗД да заплати на ищеца Д.П.М. с ЕГН **********
сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева, която е частичен иск от 60000 /шестдесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от загубата на неговия брат М. П.М. с ЕГН **********, починал следствие на
пътно транспортно произшествие на 29.10.2014 г. година, на път 1-5, свързващ
гр. Русе и гр. Велико Търново, при км 28+900, настъпило по вина на водача Г.К.К.с
ЕГН ********** при управление на лек автомобил марка „Пежо", модел 306, с
per. № OB **** АТ, застрахован при ответника с полица № *******, валидна от
07.01.2014 г. до 06.01.2015 г., ведно със законна лихва, начиная от 29.10.2014
г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА
Д.П.М., с горните данни ,да
заплати на ЗАД „А.Б” АД-гр.С., с горните данни съдебно-деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 2216
/две хиляди двеста и шестнадесет лева/ лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: