№ 72
гр. Средец, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ в публично заседание на четвърти юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело
№ 20242170100098 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М. Н. Я., ЕГН
********** срещу "СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК: ********* с искане за
признаване за установено спрямо ответника че сключеният между страните
Договор за потребителски кредит № 821649 към искане № 9182077 е
нищожен поради противоречие със закона. Иска се ответника да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 961.00 лева, представляваща дадено без
основание, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й заплащане.
Твърди се в исковата молба, че между страните на 28.02.2023 г. е
сключен Договор за потребителски кредит № 821649 към искане № 9182077,
придружен с погасителен план. Уговорен бил размер на кредита - 1100 лева;
годишен процент на разходите на заема: 40.98 %; фиксиран лихвен процент:
35.04 %; Дата на последно плащане: 30/11/2023 г.; обща сума за плащане: 1
311,48 лева. Отделно била уговорена и неустойка за непредоставяне на
обезпечение в размер на 767.52 лв. Твърди се, че ищцата е заплатила сума в
общ размер от 2061,00 лв., по посочения договор. Твърди се, последната има
качеството потребител и че сключеният договор е нищожен поради
противоречие с нормите на чл. 22 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК.
Изискването, което било заложено в чл. 5 от договора за потребителски
кредит, за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под
формата на поръчителство или банкова гаранция за период, се твърди, че е
очевидно нищожна клауза като представлява скрито възнаграждение за
кредитодателя, което следва да бъде включено в ГПР, но в настоящия случай
не било включено. Само на това основание се твърди, че е нищожен договора
изцяло. Цитирана е съдебна практика. Също така ищцата не била в състояние
да осигури тези обезпечение в срока заложен в договора, а кредиторът във
всяка месечна вноска е включвал и сума, представляваща част от общия
размер на тази неустойка, предвидена в случай, че не е предоставено това
обезпечение. Твърди, се че тези неустойка е нищожна и поради противоречие
1
с добрите нрави, както и поради това, че задължението е неизпълнимо и води
единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън
присъщите функции за неустойка. Твърди се още, че когато договор за кредит
не съдържа компонентите от които се състои ГПР, това поставя потребителя в
неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите
последици на поетото от него задължение. Посочването само с цифрово
изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Поради нищожността на договора и на клаузата за
неустойка се претендира връщане на надплатената сума над чистата стойност
на главницата по него. В случай на насрещен иск за остатъка от главницата се
иска разсрочване по чл. 241 ГПК. Претендира се адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА по двата иска отделно. Заявени са
доказателствени искания.
В срока и по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Твърди, се
че в исковата молба не е посочен титулярят на банковата сметка за изплащане
на дължими суми по делото. Оспорва се тезата в исковата молба за
недействителност на договора и клаузата за неустойка. Посочва се, че на
основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече
недействителност на целия договор, а неустоечната клауза не е част от
съществените параметри на договора за заем. Както в договора за
потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено
какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият. При
нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от
59,1 %, и ГПР бил определен в процесния договор в размер на 40.98%.
Аргументира се, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в
ГПР, тъй като Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на
изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите
разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от
потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за
кредит". Подробно е изложено становище, че неустоечната клауза изцяло
съответства на своите функции и не противоречи на закона или морала, както
и че същата не е неравноправна. Твърди се, че М. Н. Я. е била предварително
наясно с икономическите последици от сключваните договора и правното му
действие. Възразява се срещу претенцията за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецата, чрез своя процесуален представител
поддържа исковете.
В съдебно заседание ответното дружество признава, че ищцата е
заплатила всички посочени в исковата молба суми и се оспорват исковете.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация
чл.124 ГПК вр. с с чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, като същите са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и закона, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен Договор за потребителски кредит № 821649
заедно с погасителен план към него, видно от които уговореният размер на
заетата сума е 1100 лева; годишен процент на разходите на заема: 40.98 %;
фиксиран лихвен процент: 35.04 %; Дата на последно плащане: 30/11/2023 г.;
обща сума за плащане: 1 311,48 лева. Уговорена и и неустойка за
непредоставяне на обезпечение в размер на 767.52 лв., което следва да се
предостави от длъжника в тридневен срок от сключване на договора и да
2
представлява безусловна банкова гаранция или поръчителство на две или
повече лица, които следва да отговарят на определени в договора условия.
Не е спорно по делото, че ищцата е заплатила на ответното дружество
сума в общ размер от 2061,00 лв., по посочения договор, която включва всички
суми по погасителния план. Тази сума включва 1100.00 лева - главница, 211.48
лева – лихва и 767.52 лева – неустойка.
Представени са и стандартен европейски формуляр, искането за
сключване на договора и справка за движенията и актуалния дълг по
договора.
В чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е установено изискване договорът за кредит да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти. В чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено изискването договорът за
кредит да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Съгласно чл. 22 ЗПК неспазване на горепосочените изисквания
води до недействителност на договора за потребителски кредит, в който
случай нормата на чл. 23 ГПК сочи, че потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от съдържанието на договора уговорен е фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 35, 04% и годишен процент на разходите в размер
на 40, 98%. ГПР на заема не включва възможни разходи, които заемателят
може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си
задължения. Той се определя индивидуално, за всеки отделен договор за заем,
като заемателят не дължи никакви допълнителни лихви, такси, комисионни,
застрахователни премии и др., които не са посочени в договора за заем при
неговото сключване. Други разходи по кредита, освен възнаградителната
лихва, не са уговорени в договора.
Предвид уговарянето на фиксиран годишен лихвен процент за целия
срок на договора, съдът намира, че посочените клаузи от договора, касаещи
ГЛП и ГПР са в съответствие със законовите изисквания. В тази връзка следва
да се посочи, че предвидената неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, не е разход за потребителя, който формира ГПР-
съгласно изричното правило на член 19, ал. 3, т. 1 ЗПК - в ГПР не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит.
Въпреки това уговорената в чл. 5 от договора клауза за неустойка за
непредставяне на обезпечение е нищожна поради уговаряне на дължимостта й
винаги независимо от изпълнението на поетите задължения за връщане на
заетата сума, което противоречи на същността на неустоечната клауза. Според
разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Настоящият съдебен състав
счита, че процесната клауза за неустойка е нищожна като неравноправна, тъй
3
като излиза извън типичната й функция за обезщетение на вредите от
неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Този извод следва
и от обстоятелството, че е налице голяма вероятност потребителят-
кредитополучател, който не разполага с парични средства и иска отпускане на
кредит, изобщо да не е в състояние да осигури обезпечението не само в
тридневния срок по чл. 5 от договора, но и за целия срок на договора. А също
така и предвидената неустойка е в размер над 60 % от главницата, което
несъмнено би довело до неоснователно обогатяване на кредитора съобразно
предвидимите вреди които би претърпял последния. Дори при изпълнение на
поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със съответната
възнаградителна лихва отново съобразно уговорките по договора се дължи
претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната
клауза. Поради това тази неусточена клауза се явява неравноправна от което
следва. Че същата е нищожна поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1
пред първо ЗЗД вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Следва да се има предвид и че така
уговорена неустойката е в противоречие с добрите нрави именно поради
гореизложеното.
Следва да се сподели застъпената от ищеца теза, която е
възпроизведена и в съдебната практика, че клауза, която предвижда неустойка
при неосигуряване на поръчител или банкова гаранция, е в пряко
противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го напри, дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се
поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът,
която практика би съответствало на изискванията на Директивата.
Нищожността на неустоечната клауза обаче не влече недействителност
на целия договор за кредит, тъй като не е налице нарушение на някое от
императивните изисквания, лимитативно посочени в чл. 22 ЗПК, даващи
основание за приложение на чл. 23 ЗПК. Освен това поради нищожността на
самата неустоечна клауза, посоченото в нея задължение не е обвързало
валидно длъжника, тъй като неустоечната клауза не е породила правни
последици, поради което не следва да се включваа при определяне на ГПР.
Този извод пряко следва от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, където в т.
3, буква „а“ е предвидено, че при изчисляване на ГПР съответните клаузи от
договора следва да са действителни. Когато съдът определя реалния ГПР, за
да провери дали реалния му размер съответства на изискването на чл. 19, ал. 4
ЗПК, не следва да взема предвид клаузите по договора предвиждащи такси и
възнаграждения, които са нищожни. Също така, съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК
само съответната клауза, предвиждаща ГПР над установения в закона
максимум би била нищожна, а не целия договор, тъй като за разлика от
посочените в чл. 22 от ЗПК нарушения, при нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК
законът не предвижда недействителност на целия договор, а само на клаузата,
надвишаваща ГПР над определения законов предел.
Предвид гореизложеното съдът счита, че лихвеният процент по
кредита и годишният процент на разходите са ясно посочени в договора и
съответстват на изискванията на закона. Не са налице твърдените от ищеца
нарушения, водещи до недействителност на целия договор. С оглед
гореизложеното искът за недействителност на договора за заем следва да се
4
отхвърли като неоснователен и съдът да се съобрази с нищожността на
клаузата за неустойка, без да се произнася с отделен диспозитив, доколкото
такъв иск не е предявен.
Съобразно приетото от съда, страните са били обвързани от валиден
договор за заем, като съдържащата се в него клауза на чл. 5 е нищожна по
изложените по-горе съображения поради противоречие със закона и добрите
нрави.
Предвид тези съображенията, то плащането от ищцата на сумата от
767.52 лв. представляваща неустойка е осъществено по нищожна клауза без да
е възникнало валидно вземане за тази сума. Следователно ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата, на основание чл. 55,
ал. 1, пр. първо ЗЗД тази сума, представляващи заплатени от ищцата на
ответника суми при начална липса на основание.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да
заплати в полза на съда държавна такса в размер на 39,93 лева съобразно
уважената част от осъдителният иск.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът трябва да се осъди да заплати
на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение от 383,36
лева с вкл. ДДС само относно осъщественото процесуално представителство
по осъдителният иск, съобразно уважената част от иска. Това е така, доколкото
от данните по делото е видно, че ищецът е получил от адв. Д. безплатна
правна помощ в качеството си на материално затруднено лице.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Н. Я. с ЕГН ********** срещу "СИТИ
КЕШ" ООД с ЕИК ********* установителен иск за нищожност на сключеният
между страните Договор за потребителски кредит № 821649 към искане №
9182077 на основание чл. 26, ал. 1, пред. първо ЗЗД вр. с чл. 22 вр. с чл. 11, т. 9
и 10 ЗПК, като неоснователен.
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК ********* да заплати на М. Н. Я.
с ЕГН ********** сумата в размер на 767.52 лв. представляваща платена
неустойка без основание, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 211.48 лв. представляваща платена възнаградителна лихва
по Договор за потребителски кредит № 821649 без основание, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА "СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК
********* да заплати на адвокат А. Д. член на САК личен № **********
сумата от 383,36 лева с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК ********* да заплати в полза на
държавата по сметка на РС Средец сумата от 39,93 лева представляваща
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаският окръжен съд в
двуседмичен срок, считано връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
5