Номер 81511.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София8-ми наказателен
На 11.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601150 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, VІІІ въззивен
състав в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камен Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Пламен Дацов
Светла Букова
при секретаря .............. и с участието на прокурора .........., като разгледа докладваното
от съдия Букова внчд № 1150 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК
Образувано е по жалба от С. Г. Ц. и Х. Т. Ц. чрез повереника им срещу
определение от 31.08.2020 г. на СГС, 7 с-в по нчд № 2777/20 г., с което е потвърдено
постановление на СГП за прекратяване на наказателното производство по ДП №
11100/17 г. на СРТП – ОР- СДВР, пр. пр. № 9589/17 г. по описа на СГП.
В жалбата се твърди неправилност на извода за наличието на случайно деяние,
след като били възприети експертните изводи, че при избраната скорост на управление
от 90 км/ч, водачът е бил в състояние да спре в осветената от дългите светлини зона
1
пред автомобила. Не бил обсъден въобще въпросът от кой момент е възникнала
опасността за движение, като не е съобразено принципното положение, че след като е
налице обективната възможност за възприемане на опасността в рамките на осветеното
от дългите светлини пространство /170 м./ и при налична възможност за спиране в нея
/при скорост от 90 км/ч/, то субективните причини да не се възприеме опасността са
правноирелевантни и деецът не може да се позовава на случайно деяние. Въз основа на
тези доводи се иска отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърденото с него
прекратително постановление на СГП с връщане делото на прокурора с указания за
фактическата обстановка и за определяне на момента на възникване на опасността за
движение за водача на автомобила, както и опасната зона за спирането му.
След преценка на материалите по делото, съдът приема за установено следното:
Досъдебното производство е водено срещу обвиняемия К. П. за престъпление по
чл.343, ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, от фактическа страна
изразяващо се в това, че на 31.03.2017 г. около 20.20 ч. в гр. София, при управление на
моторно превозно средство т.а. „МАН“ с рег. № NP 043 AD по северна скоростна
тангента с посока на движение от ул. „Челопеченско шосе“ към с. Мрамор под моста
на бул. „Лазар Михайлов“ е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.21,
ал.1 и по чл.116 ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на пешеходеца Т. Х. Ц.,
след което избягал от местопроизшествието.
По образуваното наказателно производство са били разпитани свидетелите Г. Г.
и Н. Н., които не са били очевидци на настъпилото произшествие, а само на
последиците от него; на пристигналите на мястото полицейски служители И. И., К. В.
и Т. К., както и на В. В. /служител на „Автомобилна администрация“, изтеглил
информацията от дигитален тахограф от товарния автомобил/. Назначени и изготвени
са съдебно-медицинска и основна, повторна и допълнителна и комплексни медико-
автотехнически и физикохимическа експертизи, като са съставени протоколи за оглед
на местопроизшествие и на товарния автомобил, участвал в произшествието с
фотоалбуми и схема за произшествието. Въз основа на тези доказателствени средства
/възпроизведени в постановлението/ прокурорът не е изложил каква точно фактическа
обстановка възприема, но е препратил към механизма на произшествието, установен от
експертните заключения, които е счел, че еднопосочно и в съответствие с останалите
доказателства по делото установяват скоростта на движение на автомобила – 90 км/ч,
опасната му зона от 115 м., както и навлизането на пешеходеца отдясно наляво спрямо
посоката му на движение на платното за движение на необозначено място в тъмната
част на денонощието със скорост в рамките на 4-14 км/ч., при които и с оглед
отстоянието на автомобила до мястото на удара от 22.04 м., не попада в осветената
зона на автомобила. Счел е също, че следва да възприеме експертните изводи за
2
непредотвратимост на удара при всички варианти на придвижване на пешеходеца, при
което водачът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Поради това на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК е
прекратил воденото срещу водача К. П. наказателно производство.
Постановлението на прокурора е обжалвано от близките на пострадалия Ц., като
основният им довод срещу прекратяването на производството се свежда до
твърдението, че не е определен точният момент, в който пешеходецът е станал
опасност за движението и въз основа на това да се прецени опасната зона за спиране на
автомобила в рамките на осветената от дългите светлини зона пред и встрани от
автомобила. За да счете жалбата за неоснователна, първоинстанционният съд
самостоятелно е анализирал събраните по делото доказателства и е приел за обоснован
крайния извод за наличието на случайно деяние, отговаряйки на доводите в жалбата, че
за пръв път пешеходецът е станал видим за водача от момента на навлизането му на
пътното платно, като тогава отстоянието на автомобила до удара е било от 22 до 82 м.,
според различната скорост на придвижване на пешеходеца, а при опасната зона от 115
м., ударът е бил непредотвратим.
Въззивният съдебен състав не се съгласи с така изложените от
първоинстанционния съд съображения за потвърждаване на атакуваното
постановление и счете, че са налице предпоставките за отмяна на последното и
връщане делото на прокурора за допълнително разследване с назначаване на ново
експертно изследване.
На първо място е необходимо изрично да се уточни, че с оглед естеството на
настоящия контрол съдът е оправомощен да провери обоснован ли е извършеният
анализ на доказателствата и направените изводи за фактите и правото в
постановлението за прекратяване на производството, държейки сметка за
конституционноустановените правомощия на прокурора, без да може чрез собствена
интерпретация на доказателствата да приеме различни фактически положения и да
замести неговата преценка за това налице ли е престъпление и доказано ли е виновното
му извършване от конкретно лице. В този смисъл, за да е възможен съдебния контрол в
прекратителното постановление прокурорът следва да изложи в пълнота установената
в резултат на проведеното разследване фактология и въз основа на извършен
доказателствен и правен анализ да посочи ясно и обосновано изводите си за налично
или не престъпление и за евентуалната съпричастност на определено лице в
осъществяването му. В процесния случай прокурорът е стигнал до крайния извод за
липсата на нарушение на правилата за движение по пътищата и е приел деянието за
случайно такова без да извърши пълен анализ на събираните в продължителен времеви
период доказателства по делото, които безкритично е възпроизвел в акта си, без да
3
констатира противоречие между част от тях, както и изрично да посочи въз основа на
кои основава собственото си вътрешно убеждение за невъзможността при конкретната
пътна обстановка водачът да предприеме аварийно спиране и избегне произшествието
при изрично посочената от експертите обективно налична възможност за спиране в
рамките на посочената зона, осветена от дългите светлини на фаровете на автомобила
и конкретно да обсъди основния спорен по делото въпрос за момента, от който
пострадалият пешеходец е станал опасност на пътя. Всъщност е сторено позоваване на
експертните заключения, преповтарящи даденото още в първоначално изготвената
експертиза становище, при което предотвратимостта на удара е била преценявана с
оглед опасната зона за спиране на автомобила и отстоянието му до мястото на удара
към момента, в който е прието, че пешеходецът е навлязъл на платното за движение.
Възприемайки механично изводите за непредотвратимост на удара при така посочен
момент на възникване на опасността, прокурорът въобще не е анализирал
възможността пешеходецът да е бил видим за водача в много по-ранен момент преди
навлизането на платното за движение, но намиращ се на пътното платно. Такава
преценка в случая е била необходима с оглед конкретния пътен участък, при който е
установено че преди дясната пътна лента в посоката на движение на автомобила се е
намирала и такава за принудително спиране с широчина 2,3 м., а в дясно от нея е бил
разположен и пътен банкет с ширина 0.6 м. и монтирана на него еластична метална
ограда. Назначената допълнителна експертиза по въпроса къде се е намирал
пешеходецът, когато за пръв път е бил обективно видим за водача е дала отговор, че
само при скорост по-голяма от 3,97 м/с при отстояние на автомобила до мястото на
удара от 22,04 м. пешеходецът не попада в осветената от светлините на фаровете зона,
а във всички останали случаи той се осветява от светлинния сноп, като и това
заключение преповтаря вече посочената от предходни експерти възможност за
предотвратимост на удара от момента на предприето пресичане на платното за
движение.
Извършвайки самостоятелна преценка на доказателствата по делото,
първоинстанционният съд е заместил липсващите изводи на прокурора, анализирайки
и обясненията на обвиняемия, счетени за неопровергани от други доказателства за
това, че пострадалият е станал видим от момента на навлизането му на пътното
платно /включващо съобразно § 6, т.7 от ДР на ЗДвП освен платното за движение и
банкета/, но е направил извод за непредотвратимост на удара с оглед отстоянието на
автомобила до мястото на удара не от този момент, а от момента на навлизане на
пострадалия на платното за движение /състоящо се само от пътните ленти,
предназначени за движение на превозни средства в една посока едно след друго,
съобразно т.3 и т.2 от ДР на ЗДвП /, както е било сочено в експертните заключения.
Поради това и с основание в жалбата се твърди, че не е даден дължимия в случая пълен
и обоснован отговор на въпроса относно момента на възникване на опасността.
4
Според въззивния съдебен състав в процесния случай от съществено значение е
именно въпросът дали от момента, в който за пръв път водачът е могъл да възприеме
пешеходеца на пътя т. е. когато най-рано е станал видим за него на конкретното място,
непредназначено за движение на тези участници в движението, за него е възникнало
задължението и могъл ли е да реагира на опасността с намаляване на скоростта и
аварийно спиране. Очевидно е, че този момент не би могъл да е преценявания от
експертите такъв на предприето пресичане едва на пътната лента, в която се е движел
автомобилът, и съобразяване на по-малкото в този случай отстояние на последния до
мястото на удара. Това е така с оглед конкретната пътна ситуация на движение в
тъмната част на денонощието и при използване на дългите светлини на фаровете,
осигуряващи значителен фронт на видимост пред автомобила и позволяващи
възприемането на пешеходеца като опасност на пътя в по-ранен момент още при
появата му на пътното платно – при евентуално прекачване на мантинелата и
пресичане на пътния банкет и аварийната пътна лента.
Наред с посоченото по-горе според настоящия съдебен състав по делото е
налице неяснота и ненапълно изяснено противоречие между доказателствените
източници по въпросите относно посоката на пресичане на пешеходеца на пътното
платно, както и предприето ли е било все пак аварийно спиране от водача П. и то преди
удара, а не след него, както той твърди.
На първо място експертните изводи на основната и повторна КМАТЕ за
посоката на движение на пешеходеца са основани на база „цялостната морфологична
характеристика, локализация и взаимно разположение на травмите получени при
удара“ и конкретно на счупването на лявата бедрена кост на височина 71-78 см, както и
на посоченото за възможно едновременно с това счупване на лява лопаткова кост,
придружено с кръвонасядане на 145-150 см., измерено от петата на трупа, като е
прието, че именно в тази част на тялото е имало инициален контакт, след който е
придаден момент на ротация и са получени мекотъканни увреждания и счупване на
костите на гръдния кош вдясно и травма на десния горен крайник. Акцентирано е на
това, че при този инициален удар е откачен елемент от автомобила, намерен на
местопроизшествието /повторната КМАТЕ на л.9 от същата, или л.257 от т.1 на ДП/. В
нито една от експертизите, обаче не са съобразени констатираните при огледа на
процесния автомобил следи от удар, установяващи, че мястото на откъснатия елемент
от него, намерен на пътя /или по-скоро пластмасовата му основа/ е на височина от 1,32
от нивото на пътя т. е. не намира пълно съответствие с приетото място на първичен
контакт с тялото на пешеходеца.
Отделно от това след като изрично е посочено, че не може със сигурност да се
5
счете, че намерената и описана при огледа на произшествието спирачна следа е
оставена от процесния автомобил, експертите в основната експертиза все пак са я
съобразявали с оглед съвпадение на широчината й с тази на предната гума на
автомобила. Поради това въпреки преместването на превозното средство, въз основа
на същата, както и на намерения на мястото отчупен детайл от автомобила и
описаното местонахождение на пострадалия, са направени изводи за мястото на удара
след вече предприето аварийно спиране. В съответствие с това е изготвена и скица на
местопроизшествието /л.147 ДП, т.1/ и е изведен именно такъв механизъм на
настъпване на удара с предна дясна част на кабината на автомобила и отхвърляне на
тялото напред и вдясно в дясната пътна лента. В противоречие с тези изводи, обаче в
самото заключение е прието, че скоростта на автомобила не е била променяна преди
произшествието и в момента на удара, като реакцията на водача е била след удара
/л.138 от т.1 ДП и л.8 от самата КМАТЕ/.
Действително скоростта на автомобила в процесния пътен участък е изведена с
достатъчна степен на категоричност от показанията на монтираната дигитална
тахошайба, за чието разчитане свидетелства длъжностно лице – служител на ИА
„Автомобилна администрация“, добросъвестно съобщените от който данни не са
поставени под съмнение и опровергани от други доказателствени източници, а опитът
за снабдяването с такива след допълнителното разследване се е оказал неуспешен
предвид резултата от съдебните поръчки до Сърбия. По въпроса дали водачът е
предприел аварийно спиране преди или след удара, независимо от обясненията на
обвиняемия, в които се твърди това да е станало впоследствие /тъй като според него не
бил възприел навлизащия на платното пешеходец/, първоначалният експертен анализ
/в първоначално изготвената КМАТЕ/ сочи, че въпреки това спирачната система на
автомобила е задействана и е променена траекторията на движение наляво
непосредствено преди приплъзващия удар на пешеходеца с предна дясна част на
кабината и плъзгането му по дясната й габаритна стена, като вследствие на
променената геометрия на влекача при завиване наляво тялото се е ударило в преден
десен ръб на полуремаркето и е отхвърлено напред и вдясно, като пада в дясната пътна
лента. В тази връзка и с оглед показанията на тахошайбата е прието и че водачът е
спрял след удара на неустановено място, което е напуснал след престой от около две
минути.
При повторното експертно изследване, обаче /в повторната КМАТЕ/ е очертан
друг механизъм на настъпване на произшествието. При него съществената разлика се
свежда до това, че приплъзващият удар с предната дясна част на кабината, при който е
откачен липсващият елемент, намерен на местопроизшествието, е настъпил на същото
място вляво от десния край на пътното платно, и едва тогава е задействана спирачната
система и е променена траекторията на движение на влекача наляво, а тялото на
6
пешеходеца се плъзга по дясната габаритна стена на кабината и вследствие
променената траектория на движение на влекача при завиване наляво, се удря в преден
десен ръб на полуремаркето и е отхвърлено напред и вдясно, падайки в дясна пътна
лента.
Посоченото противоречие между двете заключения е съществено, доколкото
касае различен механизъм на настъпване на произшествието и интерпретиране на
спирачната следа, за чието оставяне от процесния автомобил би могло да се съди и от
останалите находки на местопроизшествието /отчупен елемент и положението на
тялото на пострадалия преди преместването му/, както и от извлечената информация от
тахошайбата на автомобила. Евентуалното категорично потвърждение на оставянето й
преди мястото на удара /както е прието от първата КМАТЕ/ е от значение за момента, в
който водачът е възприел опасност на пътя и който вероятно е поставен в основата на
експертните изводи за отстоянието му в този момент от мястото на удара.
Констатираните противоречия по този въпрос, обаче са останали извън вниманието на
прокурора, който не е посочил и дали приема за достоверни обсъжданите от вещите
лица обяснения на подсъдимия при съпоставянето им с останалите доказателствени
източници. Поради това и са останали ненапълно изяснени всички посочени
правнозначими въпроси от фактическа страна, въз основа на които да е възможно и
извеждането на обосновани изводи относно липсата на допуснато нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на водача, стоящо в причинна връзка с
настъпилото произшествие.
Предвид изложените съображения въззивният съдебен състав в рамките на
правомощията си в настоящото производство счете, че не могат да бъдат приети за
обосновани направените изводи в атакуваното постановление. С оглед очертаните
противоречия и неясноти за пълното изясняване на значимите за делото обстоятелства
е необходимо назначаването на ново експертно изследване на механизма на удара,
предотвратимостта му при отстоянието на автомобила до мястото на удара от момента
на предприетото от пешеходеца пресичане на пътното платно. Изрично следва да бъде
отговорено на въпроса дали с оглед останалите обективни находки на пътя, данните от
тахошайбата на автомобила, описаното от свидетелите местоположение на тялото на
пострадалия преди преместването му, може да се приеме, че описаната в протокола за
оглед спирачна следа е оставена от процесното превозно средство. Установеното чрез
данните от тахошайбата решение на водача за намаляване на скоростта следва да се
съпостави с посочените обективни находки на пътя и конкретно с разстоянието на
възможното отхвърляне на тялото на пострадалия, както и на отчупената част от
автомобила, които при възможност да се съобразят с отстоянието на последния до
мястото на удара. Едва след категоричните експертни отговори на посочените въпроси
и преценка въз основа на тях на значимите за делото обстоятелства, могат да бъдат
7
правени обосновани изводи относно приетите за установени действия на напусналия
местопроизшествието водач, чийто обяснения също следва да бъдат подложени на
задълбочен анализ, а не безкритично възприемани с принципно вярната постановка за
неопровергаността им от други доказателствени източници.
Изложеното налага отмяна на атакуваното определение на СГС и потвърденото с
него постановление с връщане на делото на прокурора за допълнително разследване
съобразно изложените мотиви.
Водим от горното, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на СГС, 7 с-в от 31.08.2020 г. по нчд № 2777/20 г., с което
е потвърдено постановление на СГП прекратяване на наказателното производство по
ДП № 11100/17 г. на СРТП – ОР- СДВР, пр. пр. № 9589/17 г. по описа на СГП, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ постановление на СГП от 15.07.2020 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно такова № 11100/17 г. на СРТП – ОР- СДВР,
пр. пр. № 9589/17 г. по описа на СГП.
ВРЪЩА делото на СГП с оглед изложеното в мотивите на определението.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8