Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София, В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ
състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Данаилова гражданско
дело № 3969/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 8035/14.02.2020 г. на
длъжника по изпълнението ЗАД
ОЗК - Застраховане срещу постановление, обективирано в уведомление с
изх.№ 8871/31.01.2020 г. на съдебния изпълнител по изп. дело 20208600400078 по
описа на ЧСИ В.М.с район на действие СГС, с което е отказано намаляване размера
на адвокатското възнаграждение на взискателите по изпълнителното дело до
размера от 200 лв. , както и по отношение определената такса по чл.26 ТТРЗЧСИ.
Доводите в жалбата са, че единственото извършено от адвоката действие е по
подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, поради което и не следва да се присъжда възнаграждение за
други действия, а само за представителство за образуване на делото, а при
определянето на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ не следва да се включва адвокатското
възнаграждение за изпълнителното производство, поради което и същата следва да
се изчисли само върху вземанията по изпълнителния лист, евентуално при
съобразяване на намаления размер на адвокатското възнаграждение.
Взискателите по делото Д.И.Х., И.Д.Х.и С.Д.Х.не вземат становище по
жалбата.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна,
тъй като взискателят е направил разноски и искане за присъждането им, освен
подаване на молбата за образуване на делото, упълномощеният адвокат е правил и
други искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи, като именно в
резултат на един от тези способи е събрана сумата по изпълнителния лист.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач
при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486,
ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано по искане на трима взискатели въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 13.01.2020 г. по гр.д.№ 1924/2019 г. г. на САС, с който
ЗАД ОЗК-Застраховане е осъдено да заплати на Д.И.Х., И.Д.Х.и С.Д.Х.главница в
размер на 80000лв., ведно със законната
лихва от 22.12.2015 г.
Молбата за образуване на изпълнителното
производство е подадена на 17.01.2020 г. от адвокат П.К.с представен към нея
договор за правната помощ, съдържащ упълномощаване от тримата взискатели за представителство по
изпълнително дело и удостоверяващ заплащането на общо възнаграждение от 2514,59
лв. С молбата за образуване на
изпълнително дело адвокат К.е оправомощила съдебния изпълнител с правата по
чл.18 ЗЧСИ, като не е посочила
изпълнителен способ, но е направила искане за присъждане на разноски.
С разпореждане от 17.01.2020 г. съдебният
изпълнител е образувал изпълнителното дело и приел за събиране разноските на
взискателите за адвокатско възнаграждение от 2514,59 лв. и е издал сметка за
размера на дълга, приетите разноски и таксите по изпълнението, включително
пропорционална такса от 6637,52 лв. с ДДС.
На длъжника е изпратена на 17.01.2020 покана
за изпълнение, в която са посочени дължимите суми, включително таксите и
приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите, която покана е получена
на 21.01.2020 г.
На 23.01.2020 г. длъжникът е възразил с
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение и е оспорил размера на
посочената в поканата такса по т.26 ТТРЗЧСИ, като е поискал изменението им от
съдебния изпълнител, което искане е оставено без уважение с обжалваното
разпореждане, обективирано в уведомление с изх.№ 8871/31.01.2020 г.
Срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на
21.01.2020 г., до която дата не е постъпило изпълнение от длъжника.
С искане от 06.02.2020 г. адвокат П.К.е
поискала извършване на справка относно банковите сметки на длъжника и налагането
на запор, като на 06.02.2020 г. след справка е изпратено запорно съобщение до
Общинска банка, като в резултат на наложения запор на 17.02.2020 г. по сметката
на ЧСИ М.са постъпили средствата по запорното съобщение.
Подадено е и искане от адвокат К.за налагане
на запор върху притежаваните от длъжника МПС, като датата на подаването е
неустановима от приложения препис, но с оглед поредността на подреждане на
книжата, същата следва молбата от 06.02.2020 г.
При тези факти установяващи бездействие на
длъжника по погасяване на задълженията по изпълнителното дело в срока за
доброволно изпълнение и принудително събиране на вземанията по изпълнителния
лист съдът приема, че няма основание за
намаляване на разноските за адвокатска
защита на взискателите до установения минимален размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство във връзка с образуване на
изпълнително дело, тъй като по делото са извършвани след срока за доброволно
изпълнение изпълнителни действия. Няма основание за намаляване на
възнаграждението и поради прекомерност, тъй като взискателите са трима,
респективно всеки от тях дължи възнаграждение на упълномощения адвокат, като
минималният му размер за образуване и представителство, изчислен върху една
трета от вземанията по изпълнителния лист, е 930,25лв., респективно минималният размер
дължим от тримата взискатели е 2790,75 лв. и надвишава уговореното и платено
възнаграждение.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите
в жалбата, че при определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ не се вземат предвид
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение. Тъкмо обратния извод
следва от 1-ва , 3-та и 4-та Забележки към т.26 ТТРЗЧСИ, съгласно които таксата
се определя за целия дълг, като в него не се включват авансовите такси и се
приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя,
надвишаващи една десета от вземането. Следователно при определяне на таксата за
изпълнение се включват всички подлежащи на събиране по изпълнителното дело
вземания на взискателя с изключение на изрично посочените авансови и
пропорционални такси.
В конкретния случай таксата по т.26,
изчислена върху главницата по изпълнителния лист, лихвите към 17.01.2020 г. от
33048,93 лв. и разноските за адвокатско възнаграждение от 2514,59 лв. е именно 6637,52 лв. с ДДс, в какъвто размер
е определена и от съдебния изпълнител и посочена в поканата за доброволно
изпълнение и съставената сметка от 17.1.2020 г..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалба с вх.№ 8035/14.02.2020 г. на длъжника по изпълнението ЗАД ОЗК -
Застраховане срещу постановление, обективирано в уведомление с
изх.№ 8871/31.01.2020 г. на съдебния изпълнител по изп. дело 20208600400078 по
описа на ЧСИ В.М.с район на действие СГС, с което е отказано намаляване размера
на адвокатското възнаграждение на взискателите по изпълнителното дело до
размера от 200 лв. , както и по отношение определената такса по чл.26 ТТРЗЧСИ.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: