№ 108
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Ив. Хр. П.
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20225000500152 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 62 от 24.02.2022 г. по гр.д. 630/2021 г. Окръжен съд –
Хасково, П. на РБ - С., бул.“В.“ № 2 е осъдена да заплати на В. Ж. С. с ЕГН -
********** от С., област Х., ул. “А.С.“ № 16, със съдебен адрес: Я., ул.
“Ж.П.“ № 5 ет. 2 кантора 16 - адв. Д.А. Н. – АК – Я., на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ сумата в размер на 70000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение по ДП
№ 55/2015 г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 534/2015 г. по описа на
Специализирана прокуратура - С. поддържано и по НОХД № 2374/2018 г. по
описа на Специализиран наказателен съд, по което е оправдан, ведно със
законната лихва считано от 21.07.2020 г. до окончателното изплащане на
главницата, като иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над 70000 лева до
пълния предявен размер от 100000 лева, като неоснователен и недоказан е
отхвърлен. Със същото решение П. на РБ е осъдена да заплати на В. Ж. С. на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обезщетение за имуществени вреди в
1
размер на общо 7130,82 лева, от които 5000 лева заплатено адвокатско
възнаграждение по ДП № 55/2015 г. по описа на СО-СП и 2130,82 лева,
представляващи стойността на пътните разходи направени от ищеца при
пътуванията му от С. до Я. и до С. и обратно по повод воденото срещу него
наказателно производство, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди представляващи
стойността на пътните разходи направени от ищеца при пътуванията му от С.
до Я. и до С. и обратно по повод воденото срещу ищеца наказателно
производство за разликата над 2130,82 лева до пълния предявен размер от
2206,47 лева като неоснователен и недоказан. С посоченото решение е
отхвърлен предявения от В. Ж. С. против П. на РБ иск за заплащане на
мораторна лихва върху претендираните главници от 100000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди и 7206,47 лева - обезщетение за
имуществени вреди, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, в размер
на общо 13610,35 лева за периода от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 21.07.2020 г. до датата на подаване на исковата молба
18.10.2021 г., като неоснователен и недоказан. С това решение е осъдена П. на
РБ да заплати на В. Ж. С., направените по делото разноски,съобразно
уважената част на исковите претенции в размер на 1447 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят -
П. на РБ, която го обжалва в осъдителната му част. Обжалва се решението и в
частта, с която е осъдена П. на РБ да заплати на В. Ж. С. на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000
лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 7130,82 лева, от
които 5000 лева заплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 55/2015 г. по
описа на СО-СП и 2130,82 лева представляващи стойността на пътните
разходи направени от ищеца при пътуванията му от град С. до град Я. и до
град С., и обратно по повод воденото срещу него наказателно производство,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2020 г. до
окончателното й изплащане. Мотивира и прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение в наказателното производство, присъдено като
имуществена вреда. Моли да бъде отменено обжалваното решение в
осъдителните части и да бъде постановено друго решение, с което да се
намали размера на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди.
2
Излагат се конкретни доводи, свързани с продължителността на
наказателното производство, взетите мерки за неотклонение спрямо
въззиваемия, медийният отзвук на случая. Коментират се доказателствата по
делото и критериите, по които следва да бъде определено обезщетението за
неимуществени вреди. Конкретно се анализират доказателствата във връзка с
определеното обезщетение за имуществени вреди.
В отговора на въззивната жалба В. Ж. С. моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, а жалбата да бъде оставена без уважение. В
отговора са изложени аргументи, че жалбоподателят не е съобразил, че в
исковата молба не е сочено като основание нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок и в този смисъл са
неоснователни доводите в жалбата. Коментират се във връзка с жалбата:
срокът на задържане под стража и цялостното отражение на делото в
различни аспекти на живота на С.; медийните разгласи; ограниченията в
свободното придвижване; наличието на достатъчно убедителни доказателства
за уважаването на претенцията му; обществените критерии за справедливост;
доказателствата за имуществените вреди, както липсата на прекомерност на
адвокатското възнаграждение в наказателния процес.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице – ответник; засяга неблагоприятните за него осъдителни
части на първоинстанционното решение, откъм съдържание е редовна, поради
което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Пред Окръжен съд – Хасково (ХОС) делото е образувано по искова
молба (ИМ) на В. Ж. С. чрез адвокат Д.Н. – АК - Я., против П. на РБ (ПРБ).
Били са предявени обективно съединени искове, при условията на
кумулативност, за сумата в размер на 100000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата в размер на 7206,47
лева - имуществени вреди, както и сумата в размер на 13610,35 лева -
мораторна лихва върху сумите за периода от 19.07.2021 г. до подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите. В ИМ ищецът е
3
твърдял, че работел в Агенция „М.“ от март 2005 г. От 04.04.2014 г. бил
преназначен на длъжност митнически инспектор в Митница Б. и в периода от
01.01.2015 г. до 02.11.2016 г. работел в митнически пункт „Л.“. На 02.11.2016
г. след проведена акция на МП „Л.“ под ръководството на Специализираната
прокуратура, ищецът бил задържан за срок до 24 часа, заедно с още 14
митнически инспектори. При извършен личен обиск от ищеца не били иззети
вещи от значение за делото, като в попълнената при задържането му
декларация бил заявил за здравословен проблем, изразяващ се в загуба на
равновесие, но това не било взето предвид от лицата участващи в акцията.
След задържането, заедно с колегите му били приведени в ОД на МВР - Я.. С
постановление на СО при СП от 03.11.2016 г. ищецът бил привлечен в
качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от
НК. С постановление от същата дата на прокурор от Специализираната
прокуратура бил задържан за срок до 72 часа и на 04.11.2016 г. бил приведен
в следствения арест, находящ се в С., ул. „М. Г.В.“ № 2. С определение от
05.11.2016 г., постановено по чнд № 3051/2016 г. по описа на
Специализирания наказателен съд по отношение на ищеца била взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“. С определение от 11.11.2016 г.,
постановено по вчнд № 298/2016 г. по описа на Апелативния специализиран
наказателен съд определението на СпНС било отменено и вместо това по
отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 3000 лева. С постановление на СП от 11.11.2016 г. на основание чл.
68, ал. 1 от НПК му била наложена забрана да напуска пределите на
Република България. На 21.11.2016 г. било направено искане от прокурор от
СП за отстраняването му от длъжност по чл. 69, ал. 1 от НК, като с
протоколно определение от 25.11.2016 г., постановено по чнд № 3227/2016 г.
по описа на СпНС искането на прокуратурата било оставено без уважение. На
25.11.2015 г. било образувано ДП № 55/2015 г. по описа на Следствения отдел
при Специализирана прокуратура - С. /пр.преписка № 534/2015 г. на
Специализираната прокуратура/. На 03.07.2017 г. с постановление на
следовател от СО - СП бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК. В СпНС е бил внесен обвинителен
акт, с който бил обвинен за това, че в периода от 30.09.2015 г. до 02.11.2016 г.
в село Л., област Я. и в град Б., в качеството си на длъжностно лице - старши
митнически инспектор в Митница Б., бил участвал в организирана престъпна
4
група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, с цел да върши съгласувано в
страната престъпления по чл. 301-302 от НК, с участници Г.С.Г., С.Е.П.,
Г.В.Е., А.К.Д., А.Д.А., Д.З.Г. и Р.П.Я., като групата била създадена с користна
цел и в нея участвали длъжностни лица - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2
и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК. По внесения обвинителен акт било образувано
нохд № 894 по описа на СпНС за 2018 год. При проведеното на 14.06.2018 г.
разпоредително заседание съдът, на основание чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК,
върнал делото на СП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения,
както и била отменена наложената на ищеца забрана да напуска пределите на
Република България. На 20.07.2018 г. бил внесен нов обвинителен акт, с който
обвинението срещу ищеца не било променено, като било образувано нохд №
2374 по описа за 2018 г. на СпНС. В разпоредителното заседание съдът
определил седмодневен срок, в който СП да отстрани констатирани очевидни
фактически грешки в обвинителния акт. След изправянето им, делото
продължило по същество, като в периода от 05.12.2018 г. до 03.07.2020 г.
били проведени 15 съдебни заседания. С Присъда № 24 от 03.07.2020 г.,
постановена по нохд № 2374/2018 г. по описа на СпНС ищецът и останалите
подсъдими по делото били оправдани. В мотивите към присъдата било
посочена липса на доказателства подсъдимите да са съзнавали участие в ОПГ
и липса на синхрон на действия. Присъдата била влязла в сила. Ищецът сочи,
че още при задържането му на 02.11.2016 г., към него било проявено
унизително отношение, което силно засегнало неговите чест и достойнството.
Докато му поставяли белезници бил съборен на земята, след което в
продължение на повече от 5 часа бил затворен в един от работните кабини на
пункта, без възможност да удовлетворява най-елементарните си
физиологични потребности. След това, без да бъдат снети белезниците бил
качен в полицейски автомобил и отведен в ареста на полицията в Я., където с
още един арестант били оставени през цялата нощ в килия със счупен
прозорец при температура навън около 0 градуса. Около 06:00 часа на
03.11.2016 г. бил освободен от ареста, с уговорката да не напуска Я., докато
не бъде повикан. В 16.20 часа на същата дата бил привлечен като обвиняем и
задържан за срок от 72 часа. През нощта на 03 срещу 04.11.2016 г. бил в
следствения арест в Я., а на 04.11.2016 г. бил транспортиран в следствения
арест в С., където бил останал до 12.11.2016 г. в килия заедно с още трима
арестанти при изключително мизерни условия. Тоалетната била в самата
5
килия, а храната била под всякаква критика. През целия период докато бил в
ареста му било втълпявано, че бил извършил изключително тежко
престъпление, за което го очаквали дълги години затвор. Имал проблеми и с
останалите трима арестанти, които били от една група, обвинена за
разпространение на наркотици. Тримата и особено техния тартор -
изключително здрав физически мъж, се отнасяли подигравателно с ищеца,
заявявайки, че точно в ареста било мястото на всички митничари, които също
като полицаите, им създавали проблеми. През цялото време бил подложен на
психически тормоз от тях и същите постоянно слушали високо пусната
музика от радиото, което имали в килията. Не можел да спи въобще и за
период от девет дни в този арест бил отслабнал с повече от осем килограма.
След като мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ била
променена в „парична гаранция", вече имал възможност да контактува с
близки, приятели и колеги, но след многобройните публикации във всички
средства за масово осведомяване - телевизии, радиа, печатни издания,
интернет и т.н. за проведената акция на ГКПП „Л.“, задържането и воденото
срещу него и колегите му разследване, имал чувството, че всички били
започнали да го отбягват. Живеел с усещането, че всички го гледали като
престъпник, което предизвиквало у него чувство за срам и унижение, на
изключително неудобство при контактуване с околните и крайно отрицателни
душевни преживявания. След изменението на мярката му за неотклонение в
по-лека се прибрал в дома си, но отношенията в семейството му коренно се
променили поради настъпилата промяна в характера му - бил станал затворен,
мълчалив, на моменти дори избухлив. Провежданото срещу ищеца
разследване и последвалите многобройни съдебни заседания в гр. С. станали
основна тема на разговорите със съпругата му, но много често просто не
искал да разговаря с никого - дори и с нея. Продължилото три години и осем
месеца наказателно производство предизвикало перманентен страх и нервно
напрежение, загубил спокойствието и съня си и изпитвал чувство на
обреченост, което психическо напрежение се отразило сериозно на здравето
му. Преживял безкрайни безсънни нощи, през които премислял действията си
и търсел несъществуващи грешки и вина. Нямал желание да се среща с хора -
непрекъснато си мислел, че всеки смята, че щом специализираната
прокуратура го разследвала, то явно е извършил нещо изключително укоримо
от гледна точка на закона. Наказателното производство и съзнанието за
6
неговата невинност и това, че се налагало да се оправдава, били довели до
промяна не само на психическото, но и на физическото му състояние.
Главоболието и виенето на свят, от които се оплаквал още преди
наказателното производство, станали постоянни и по-силни, като започнал
редовен прием на лекарства. В резултат на наказателното производство били
настъпили изключително драстични и тежки неблагоприятни последици в
личен, професионален, обществен и здравословен аспект, тъй като
притежавал репутация на добър професионалист и доказал се митнически
служител, ползвал се с уважение и доверие сред своето семейство, близките,
приятелите и колегите си, имал авторитет в обществото и за кратко време
всичко градено от него с години, било срутено. За него представлявало
изключително неудобство и срам да обяснява за всичко. Бил изпаднал в
състояние да не може да гледа близките и познатите си в очите.
Изключителна болка пораждали унижението и срама пред семейството му.
Притеснявал се за съпругата си, която бика ветеринарен лекар - главен
инспектор на ГКПП „К.А.“, БАБХ и коментарите на колегите за случилото се,
се отразявали и на нейния авторитет, засягали по един изключително
негативен начин нейното професионално и обществено положение. Поради
наложената забрана да напуска пределите на Република България за период
от година и седем месеца, бил лишен от възможността да се придвижва
свободно, вкл. от възможността да гостува на сина си и неговото семейство
във Великобритания или да започне работа в друга страна, за да компенсира
сериозните финансови загуби, претърпени в резултат на наказателното
производство. Със Заповед № 3364/12.04.2017г. му било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ с мотиви: „...Във връзка с проведена
на МП —Л. на 02.11.2016 г. операция, под ръководството на
Специализираната прокуратура /СП/, в медиите беше изнесена информация за
задържани митнически служители. Тази операция намери широк обществен
отзвук в средствата за масово осведомяване, като за периода от 02.11.2016 г.
до 08.11.2016 г. в радиа и телевизионни медии, електронните медии и
печатните издания из цялата страна са отразени факти и обстоятелства във
връзка с операцията проведена на МП „Л. “ под ръководството на СП....“. По-
нататък в заповедта било описано, че от СП била поискана информация кои
са задържаните митнически служители и по какви текстове от закона са
обвинени, след което било образувано дисциплинарно производство,
7
приключило с посочената заповед за дисциплинарно уволнение на ищеца
поради образуваното наказателно производство, приключило с оправдателна
присъда. Заповедта за дисциплинарното му уволнение била обжалвана и с
Решение № 1681 от 20.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1047/2017 г. по
описа на Административен съд - Б., същата била отменена и с Решение №
10485/10.08.2018 г., постановено по адм.д. № 14398/2017 г. по описа на ВАС -
Пето отделение, решението било оставено в сила. В изпълнение на съдебното
решение със Заповед № 4412/23.08.2018 г. на Директора на Агенция „М.“, бил
възстановен на длъжността „митнически инспектор“, Митница Б., ранг IV
младши, но това възстановяването било извършено формално и несъобразено
със закона, тъй като не била отменена Заповед № ЗМ-1000-197/16.03.2017 г.
на Директора на агенцията, с която било прекратено удостоверението му за
електронен подпис и на практика бил прекратен изцяло достъпът му до
компютърните системи и всички програми на агенцията. Митническият личен
печат, който бил необходим за ефективно изпълнение на функциите на
митническия инспектор по контрол и надзор му бил отнет още по време на
акцията на 02.11.2016 г., а със Заповед № ЗМ-1000-1057/07.11.2016 г. на
Началника на Митница Б. било наредено същия да се снеме от употреба и не
му бил върнат. В същия момент при възстановяването му на предишната
служба на 23.08.2018 г. му била връчена длъжностна характеристика, с
множество функции за длъжността, които изисквали както достъп до
компютърната система и програмите на агенцията, така и ползването на
личен митнически печат. По този начин вместо да работи пълноценно. бил
принуден да изпълнява конкретни задачи, които в повечето случаи не
отговаряли на функциите, залегнали в посочената длъжностна
характеристика. По този начин безпричинно бил поставен в
дискриминационно положение спрямо другите си колеги, които имали достъп
до компютърната система и програмите на АМ и ползвали личен митнически
печат, с което грубо било нарушено правото му на труд като държавен
служител на определена длъжност. Създавало се напрежение в отношенията с
колегите, имащи възможността да работят пълноценно.
Със Заповед № 2191/07.01.2019 г. на Директора на Агенция „М.“, на
основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6, предл. последно от
ЗДСл и чл.10, ал. 1, изр. второ от Закона за М.те, в сила от 07.01.2019 г.,
служебното правоотношение на ищеца било отново прекратено, считано от
8
16.01.2019 г., с причина това, че към онзи момент бил подсъдим за умишлено
престъпление от общ характер. С Решение № 75/06.03.2020 г., постановено по
адм. д. № 245/2019 г. по описа на Административен съд - Хасково,
потвърдено с Решение № 12050/29.09.2020 г., постановено по адм. д. №
6746/2020 г. по описа на ВАС - Пето отделение заповедта била отменена и
отново бил започнал работа на съответната длъжност. Със заповед № ЗДТ-
1000-618/26.10.2020 г. на Директора на ТД „Ю.м.“ му било определено
работно място на „Митнически пункт пристанище Б. център“, независимо от
наличните работни места в „Митнически пункт ж.п. гара С.“ в С., където
живеел със семейството си, вероятно с цел да бъде принуден да напусне сам
работата си в Агенция „М.“. От 01.08.2021 г. му било определено работно
място на митнически пункт „Л.“. За така описаните неимуществени вреди
справедливото обезщетение, според ищеца, следвало да бъде в размер на
100000 лева. Вследствие на наказателното производство бил претърпял
следните имуществени вреди в размер на 7206.47 лева: - Разноски за
осъществени общо 15 пътувания от С. до Я. /където живеел упълномощения
адвокат /и оттам до С. и обратно до Я. и С., от които: едно пътуване до СО-
СП С. на 03.07.2017 г. за привличане като обвиняем; две - за с.з. по чнд /мярка
за неотклонение/ на 05.11.2016 г. и на 11.11.2016 г., две - по разпоредителни
с.з./по нохд № 894/2018 г. - на 14.06.2018 г./ и по № 2374/2018 г.; - на
05.11.2018 г. /десет - за с.з. по НОХД № 2374/2018 г. при гледане на същото
по същество - на 05.12.2018 г., на 12.02., 22.02., 12.03., 08.05, 21.05. и 19.11.
2019 г. и на 30.01., 05.06. и 03.07.2020 г.; - Разноски за осъществени общо 5
пътувания от С. до С. и обратно - за с.з. по нохд № 2374/2018 г., по които бил
представляван от преупълномощен адвокат от гр.С. - на 20.03., 24.04., 10.06.,
09.10. и 13.12. 2019 г. Всички тези пътувания били осъществени с лек
автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, произв. 2007 г., дизелов двигател с обем
1968 куб.см., мощност 125 kw. Разстоянието по първия посочен маршрут в
двете посоки бил 814 км, а по втория - 560 км Общо били изминати 15010 км,
при среден разход на гориво за посочения автомобил 7л/100км което при най-
ниска средна цена за периода на пътуванията - 2,10 лeва представлявало
разход на стойност 2206,47 лева. Претендирало се и адвокатско
възнаграждение на адвокат Д.Н. от АК - Я. в размер на 5000 лева, заплатени
на 08.11.2016 г. Претендирал е решение, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ, да бъде осъдена ПРБ да му заплати сумата в размер на 100000
9
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
сумата в размер на 7206,47 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на незаконните действия на ответника, както и
сумата в размер на 13610,35 лева - мораторна лихва върху сумите, за периода
от влизане в сила на оправдателната присъда - 19.07.2020 г. до момента на
завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
В писмен отговор, ответникът по ИМ – ПРБ е оспорила предявените
искове като недоказани по основание и размер. Твърдяло се е, че голяма част
от претендираните вреди били пряка последица от дейността на трети за
спора лица. Прокуратурата на РБ не била пасивно легитимирана да отговаря
за конкретни действия и унизително отношение на полицията при
провеждане на акцията на МП „Л.“ и задържането на ищеца, условията на
арестите и заповедите за уволнение, които били издадени в условията на
оперативна самостоятелност от лице, което не било служител на ответника.
Размерът на претенцията за неимуществени вреди бил завишен предвид
твърдените вреди, релевантните факти, трайната съдебна практика по
аналогични казуси и обществения критерий за справедливост, при отчитане
на обществено-икономическите и социалните условия на живот страната към
исковия период и размерът бил в разрез с принципа за обезвреда. По
отношение на претенцията за имуществени вреди, не били представени
разходооправдателни документи документи за транспортните разходи, както
доказателства за техния реален размер, от кого и за чия сметка били сторени.
Транспортните разходи, надхвърлящи минималните разходи за придвижване
с обществен транспорт не били необходима последица от обвинението.
Релевирало се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено за защита в хода на наказателното производство.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и
обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната
съвкупност е приел за установено от фактическа страна, че ищецът В. Ж. С. с
постановление за привличане на обвиняем от 03.11.2016 г. на следователи в
СО при СП по ДП № 55/2015 г., и прок.преп. № 534/2015 г. по описа на СП –
С. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр.
ал. 2 от НК за това, че: в периода от края на месец септември 2015 г. до
10
01.11.2016 г. в село Л., община Я., област Я. и в Б., в качеството си на
длъжностно лице, а именно митнически инспектор при Митнически пункт Л.
към Териториално митническо бюро - Б. при Агенция М., е участвал в
организирана престъпна група, а именно: структурирано трайно сдружение на
три и повече лица с цел да вършат в страната престъпления по чл. 301-302 от
НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години с участници: С.Е.П., С.В.К............. и други неустановени към момента
лица, като групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни
лица. С постановление от същата дата на прокурор от СП ищецът е бил
задържан за срок до 72 часа и на 04.11.2016 г. бил приведен в следствения
арест, намиращ се в С., ул. „М. Г.В.“ № 2. С определение от 05.11.2016 г.,
постановено по чнд № 3051/2016 г. по описа на СпНС по отношение на ищеца
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С определение от
11.11.2016 г., постановено по внчд № 298/2016 г. по описа на АпСНС
определението на СпНС било отменено и вместо това е била взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лева. С постановление на
СП от 11.11.2016 г. на основание чл. 68, ал.1 от НПК на ищеца е била
наложена забрана да напуска пределите на Република България. На 21.11.2016
г. било направено искане от прокурор от СП за отстраняването на ищеца от
длъжност по чл. 69, ал. 1 от НК, като с протоколно определение от 25.11.2016
г., постановено по чнд № 3227/2016 г. по описа на СпНС искането на
прокуратурата било оставено без уважение. На 03.07.2017 г. с постановление
на следовател от СО - СП ищецът е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК. В СпНС е бил
внесен обвинителен акт, с който ищецът е бил обвинен за това, че в периода
от 30.09.2015 г. до 02.11.2016 г. в село Л., обл. Я. и в град Б., в качеството си
на длъжностно лице - старши митнически инспектор в Митница - Б., участвал
в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, с цел да
върши съгласувано в страната престъпления по чл. 301-302 от НК, с
участници Г.С.Г., С.Е.П., Г.В.Е., А.К.Д., А.Д.А., Д.З.Г. и Р.П.Я., като групата
била създадена с користна цел и в нея участвали длъжностни лица -
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК. По внесения
обвинителен акт било образувано нохд № 894 по описа на СпНС за 2018 год.
При проведеното на 14.06.2018 г. разпоредително заседание съдът, на
основание чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, върнал делото на СП за отстраняване на
11
допуснати процесуални нарушения, както била отменена и наложената на
ищеца забрана да напуска пределите на Република България. На 20.07.2018 г.
бил внесен нов обвинителен акт, с който обвинението срещу ищеца не било
променено, като било образувано нохд № 2374 по описа за 2018 г. на СпНС. В
разпоредителното заседание съдът определил седмодневен срок, в който СП
да отстрани констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт.
След изправянето им, делото продължило по същество, като в периода от
05.12.2018 г. до 03.07.2020 г. били проведени 15 съдебни заседания. С
Присъда № 24 от 03.07.2020 г., постановена по НОХД № 2374/2018 г. по
описа на СпНС ищецът и останалите подсъдими по делото били оправдани.
Присъдата е влязла в сила на 21.07.2021 г. С оглед твърденията на ищеца,че
във връзка с воденото срещу него наказателно производство е бил
осъществил 15 пътувания от С. до Я. /където живеел адвокатът му/ и от там
до С. до СП и обратно ,както и 5 броя пътувания от С. до С. до СпНС и
обратно с лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“,произведен 2007 г., дизелов
двигател с обем 1968 куб.см., мощност - 125 kw, ХОС е назначил съдебно-
икономическа експертиза. От заключението на тази експертиза, което съдът
възприема като компетентно и безпристрастно дадено се установявало, че
размерът на пътните разходи на лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“,
произведен 2007 г., дизелов двигател с обем 1968 куб. см, мощност - 125 кw,
съобразено със стойността на горивото за 20 пътувания, при средна разходна
норма на гориво 6,5 л/100 км и средна стойност на горивото 2,184 лева на
литър, необходимите разходи за тези пътувания са в размер на 2130,82 лева. В
изпълнение на задачата си експертът се е запознал с приложения по делото
талон за регистрация на автомобила, съпоставил е пълните му технически
характеристики и разход на гориво ,като е установил, че разходът на гориво
при извънградско пътуване е 5,1 л на 100 км, при градско пътуване е 8,9 л на
100 км. Стойността на горивото е била определена от вещото лице след
съобразяване с датите на пътуванията по приложените по делото писмени
доказателства - касови бонове за покупка на гориво,протоколи от съдебни
заседания в Специализиран наказателен съд, на които заседания са
присъствали ищецът и неговият защитник. Вещото лице в устния си доклад
установява, че при определяне разхода на гориво, тъй като е имало разходни
норми за същия модел автоматик е взел по-ниската разходна норма, тъй като
от талона не би могло да се установи дали автомобила е автоматик.
12
Установил е още, че сумата, която е изчислил като транспортни разходи не е
била отнесена към минималните транспортни разходи с обществен транспорт,
но считал, че не би могло да се приеме, че определената сума като разход е
завишена. Следвало да се има предвид и обстоятелството,че при обществения
транспорт има отиване и връщане от град до град, като и разходи за пътуване
в самия град, поради което разликата между две такива суми - като разход с
лек автомобил и разход с обществен транспорт не би била голяма. По
отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, представляващи заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на
5000 лева по воденото срещу него наказателно производство е било прието
като доказателство копие на договор за правна защита и съдействие от
08.11.2016 г., от който се установява договорената сума между ищеца и
упълномощения от него адвокат по ДП № 55/2015 г. по описа на СО при СП и
нейното заплащане. От показанията си разпитаната по делото свидетелка Р.И.
С.а - съпруга на ищеца се установявал начина, по който разбрала за
провеждане на акцията на Митнически пункт Л. на 02.11.2016 г.,а именно
обаждане от семеен приятел, който прочел за това в новините. Тъй като
съпругът й бил дежурен и не се завърнал в дома си в нормалното за
придвижване време, свидетелката се притеснила и започнала да му звъни,
като телефонът му бил изключен и неизвестността продължила дълго време.
В един момент свидетелката разбрала, че имало задържани много митнически
служители от пункта, на който работел съпругът й в село Л., а от друга страна
не знаела нито къде се намира съпругът й, нито дали и той е задържан и ако
да къде е отведен. Впоследствие започнало „ходене по мъките“ да се издирва
къде точно се намирал съпругът й, в кой арест се намира, като накрая се
разбрало, че е отведен в полицията в Я. и се намирал в ареста там. Никой не
давал никаква информация, като когато свидетелката успяла да се види със
съпруга си и да му даде лични вещи от първа необходимост видяла, че е
силно притеснен, уплашен и с белезници, като го прехвърляли от едно на
друго място. След това го освободили за кратко, като някои от задържаните
ги пускали, а други не. Ищецът не бил от тези които били пуснати, а ги
уведомили, че ще бъде откаран в С.. Ищецът останал задържан за известно от
02.11.2016 г., пресата тръбяла за задържането на митнически служители от
Митническия пункт Л., по време на заседанията в специализирания
наказателен съд ищецът бил сниман многократно и в последствие навсякъде
13
имало негови снимки, дори на някои от снимките била и тя. С оглед
обстоятелството,че живеят в С., който е малък град и всичко се знаело и
чувало, всички свързвали задържането на съпругът й и със заеманото от нея
служебно положение, тъй като работела като официален ветиринарен лекар на
ГКПП “К.А.“. Обвиненията били под един знаменател и се свързвали с това,
че по време на обиските у дома им били намерени големи суми пари. Такива
обиски в дома им не били правени и никой не бил идвал у тях. Съпругата на
ищеца изпитвала срам и унижение, като си мислела,че всичко което са
градили със съпруга си като добро име за една вечер се било сринало. След
повдигане на обвинението съпругът й бил задържан на 02.11.2016 г., а
освобождаването било на 12.11.2016 г., когато била внесена определената от
съда парична гаранция в размер на 3000 лева. Ищецът бил задържан от
Специализирания наказателен съд и освободен от втората инстанция. Била му
наложена и забрана да напуска пределите на страната, а синът им учил и
работел в Англия от 2009 г. и не можели да отидат при него и семейството
му, а имали и внуче. Злепоставили се пред сина и снаха си, пред сватовете, не
можели да отидат по празниците при единственото си дете и неговото
семейство, поради забраната на В.. По същото време съпругът й бил
отстранен и от работа и си търсел друга работа, като междувременно бил
възстановяван и отново уволняван. Причината и за двете му уволнения била,
че бил подведен под съдебна отговорност за операцията извършена на
Митнически пункт Л.. Съпругът й бил дългогодишен служител на Агенция
„М.“ от 2005 г., а свидетелката от 1995 г., като никога не били имали
проблеми в работата си. Свидетелката участвала в работни групи съвместно с
Агенция „М.“, а след случилото се със съпругът й вече не била включвана в
такива групи, обучения, съвместни проекти и пр. Съществена била и
промяната в съпруга й след задържането. Той бил коренно променен,
затворен в себе си, не говорел. Отделно от това имал и здравословни
проблеми свързани със загубване на равновесие, а след това състоянието му
се влошило и се наложило да пие лекарства за кръвно и за вестибуларния
апарат. Техни приятели желаели да се виждат и да изразят подкрепата си, но
съпругът й не желаел, дори не разговарял и с нея за известно време. На по-
късен етап споделил колко трудно и унизително било за него всичко случило
се, с какви хора бил в килията си, мизерните условия в нея, храна, отношение,
заплахи. Наказателното производство продължило почти четири години, като
14
по това време ходели непрекъснато до С. поради делото, като на всяко
заседание присъствала и тя, тъй като В. не се чувствал добре и не можел да
шофира. След постановяването на оправдателната присъда въпреки многото
писания преди това, никой нищо не казал,но отношението на хората в града
било резервирано. След възстановяване на работа заплатата на В. била
унизително ниска, тъй като не му била приравнена - не била коригирина
отпреди уволнението, а от няколко месеца бил и командирован на около 140
км от града, в който живее – село К.,където давал дневни и нощни смени. С
оглед на случилото се със съпруга й свидетелката пропуснала извършването
на насрочена важна операция, а това се отразило тежко на физическото и
психическото състояние съпруга й. Докато бил задържан ищецът отслабнал с
8 килограма. В показанията си свидетелят И.В.Р. – приятел на ищеца повече
от 20 години установявал, че след воденото срещу него наказателно
производство и оправдаването му В. се променил много. Към своето
нормално състояние започнал да се завръща след дълъг период от време.
Ищецът бил позитивен, весел и открит човек, а след делото започнал да
страни от него и другите си приятели, не ходел на бридж турнири, на които
преди това редовно участвал, тъй като играел спортен бридж, станал по-
затворен. Коментирали били, че е притеснен, че е без работа, когато бил
уволнен и че не може да посещава сина си в Англия. Имал и здравословни
проблеми. В показанията си свидетелят К.А.Р., приятел на ищеца от детските
им години установил качествата и характера на ищеца преди и след воденото
срещу него наказателно производство. Сочил, че ищецът бил весел и
контактен, помагал на приятели и близки, а след случилото се затворил в себе
си, не искал да излиза, сякаш се срамувал от хората, защото живеели в малък
град. Бил притеснен, че е без работа, когато бил уволнен и че не може да
посещава сина ви в Англия. Имал и здравословни проблеми.
При така установената фактическа обстановка Окръжният съд –
Хасково е направил следните правни изводи: Предявеният иск е с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди. Претендира се заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди произтекли от дейността на правозащитните органи,
като в конкретния случай това са органите на Прокуратурата, които са
разследвали и предявили обвинение срещу ищеца по настоящето дело.
Ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 2,
15
вр. ал. 2 от НК, за което престъпление е бил оправдан с присъда по нохд №
2374/2018 г. на Специализиран наказателен съд, влязла в сила на 21.07.2021 г.
Въз основа на установените по делото фактически данни и обстоятелства,
съдът е намерил, че по делото е безспорно установено и доказано, че е
осъществен фактическия състав визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ -
отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи.
Налице е обвинение в извършването на престъпление, по което обвинение
ищецът е оправдан. Съгласно закона и доколкото държавата носи отговорност
чрез съответните си органи репарирането на неимуществените вреди е
следвало да бъде извършено от органите, от чиито действия са произтекли
вредите. Съдът е счел, че са налице основанията за ангажирането на
отговорността на ответника ПРБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Тази
отговорност е възникнала не по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях
между страните в производството отношения, а по силата за законова
разпоредба. Същата уреждала отговорност на държавата за причинени от
нейни органи вреди, поради което има гаранционно-обезщетителен характер.
Затова предпоставките за възникването й били уредени в закона, като същите
не можели да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието
или липсата й. Всички предпоставки за възникването на задължението за
обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ имали обективен характер, като не е било предвидено като
предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от
прокуратурата. Това е довело до извод, че отговорността е обективна, която
се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. С
окончателен акт е било установено, че предприетите срещу лицето действия
са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на
определен етап от производството действията на прокуратурата са били
законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното
убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали
същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са били предвидени
от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ,
за разлика от предвидените в чл. 5 от ЗОДОВ основания за отпадане или
16
намаляване на отговорността. Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е било поставено единствено в зависимост от крайния
резултат, с който е приключило производството, а в случая той е оправдаване
на лицето по повдигнатото му обвинение. Законът не е бил предвидил като
изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото
обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и
отговорността е била налице дори и от страна на ответника да са спазени
всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на
събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на
служителя. Тази специално установена от закона гаранционна отговорност за
вреди от непозволено увреждане, която възниквала при наличието на
посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването й не
можело да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са
предвидени в нормата. За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.
1 от ЗОДОВ са необходими две предпоставки, а именно: повдигане на
обвинение на лице за извършване на престъпление и наказателното
производство да е приключило, като лицето е оправдано по повдигнатото му
обвинение. Тази отговорност произтичала от задължението на прокуратурата
да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от
задължението й да доказва и установява пред съда виновността на
привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на
това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за
възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност можела да отпадне или на бъде намалена
само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено
субективно отношение на пострадалото лице към вредоносния резултат, като
такова изискване за субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ . Поради това прокуратурата не можела да се освободи от
отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са
действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определяла
законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила оправдателна
присъда. Именно с нея се констатирало незаконосъобразността на
обвинението. Евентуалната незаконосъобразност на обвинението е била
основание за търсене на обезщетение, доколкото в хода на наказателното
производство върху лицата са упражнявани мерки на процесуална принуда и
17
са създавани допълнително стресиращи фактори. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ не можела да признае определени действия на
прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях.
Субективното отношение на служителите на прокуратурата към извършените
от тях действия е било от значение за приложението на разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от ЗОДОВ, но не и за отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от закона.
Единствената възможност за намаляване на отговорността на държавата за
вреди е била тази по чл. 5 от ЗОДОВ. Законът предвиждал отговорността за
държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, което
означава, че между двете трябва да съществува причинно следствена връзка, а
това следва и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. В случаите,
когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв
случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение то те трябва да бъдат
доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Според ХОС
обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси,
изразяващи се в нравствени, емоционални, психически, психологически
терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в
обществото. Целта на обезщетението е била да възстанови психическото,
емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. В тази
връзка нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в
последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърдяло
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда
или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в
исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. Съдът не е
бил строго ограничен от формалните доказателства за установяване на
увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за
претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно
18
следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите когато
се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът можел
да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на
вредите и причинната връзка. Това означава, че при наличие на хипотезата на
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за
претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други
доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за
възникване на отговорността. В тежест на пострадалия е било да докаже
засягането на съответното благо, което е в случая е станало с
незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този
случай е било в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно
изживяване.
При определяне размера на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
ХОС е счел, че следва да се има предвид тежестта на повдигнатото обвинение
- за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК, общественото
положение на ищеца, продължителността на наказателното производство и
извършваните процесуални действия в продължение на почти четири години,
произтеклият от всичко това обществен интерес и отзвук, изразяващ се в
коментари, относно образуваното срещу ищеца наказателно производство,
претърпения стрес и отрицателните последици за психическото и
физическото състояние на него и на семейството му и настъпилите
неблагоприятни отражения за него в личен,служебен и професионален план.
От значение за определяне на размера на обезщетението е било естеството на
повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищецът е било
повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл.
321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК, което съгласно чл. 93, т. 7 от НК съставлява
тежко умишлено престъпление. За посоченото престъпление се предвижда
наказание "лишаване от свобода" от три до десет години .По отношение на
ищеца е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража“, поради
което е било налице ограничаване на привлеченото към наказателна
отговорност лице за периода от 05.11.2016 г. до 12.11.2016 г. По отношение
на ищеца е било и приложено задържане за 72 часа с Постановление на
прокурор от 03.11.2016 г. до вземането на мярка за неотклонение от съда. От
момента на привличането като обвиняем на ищеца е била наложена и
ограничителна мярка - забрана за напуска пределите на България , която не
19
му е позволявала да напуска пределите на страната. Тази мярка ограничава
правото на свободно придвижване и трябва също да се съобрази при
определяне на размера на обезщетението. В случая е без значение дали
ищецът е имал намерението да пътува извън страната и дали мярката е
препятствала тази му възможност, достатъчно е да се установи, че такава
принудителна административна мярка му е била наложена. Принудителната
административна мярка е била наложена с Постановление на прокурор при
Специализираната прокуратура на 11.11.2016 г. и отменена в
разпоредителното заседание на 14.06.2018 г. по нохд № 894/2018 г. от
Специализирания наказателен съд/в последствие прекратено и върнато на СП
за отстраняване на допуснати процесуални нарушения/ Т.е. според ХОС
забраната да напуска пределите на страната е била наложена за период от
около 2 години. От голямо значение за определяне на размера на
обезщетението е бил и периодът, в който е започнало и приключило
наказателното производство с влязъл в законна сила акт на съда, който в
случая е около четири години. Ищецът е бил привлечен като обвиняем на
03.11.2016 г. и оправдан с влязла в сила присъда на 21.07.2020г. В този
период ищецът е бил понесъл всички негативи на това бъде обвиняем,
съответно подсъдим за извършване на престъпление от общ характер.
Следвало да се съобрази и обстоятелството, че с оглед тежестта на
повдигнатото обвинение участието на подсъдимия в съдебната фаза на
производството е задължително, а в тази фаза на производството са били
проведени повече от 10 съдебни заседания. При определяне размера на
обезщетението следвало да се вземе предвид и личността на пострадалия,
заеманото от него служебно положение и начина, по който му се е отразило
наказателното производство,негативното отражение върху живота и
психиката на него и семейството му. Въз основа за гореизложените факти и
обстоятелства, ХОС е счел, че предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ са
били налице по отношение на ответника П. на РБ, която следвало да отговаря
за вредите, които ищецът е претърпял в резултат на воденото срещу него
наказателно производство, по което в последствие е бил оправдан. При
определяне размера на дължимото обезщетение, съдът изхождал от факта, че
срещу ищеца В. Ж. С. е било поддържано обвинение за престъпление, за
което впоследствие е бил оправдан след около четири години. Това водено
срещу ищеца наказателно производство безспорно е довело до нравствени
20
страдания и е нарушило психическия и душевен мир, като в резултат на това
обвинение ищецът е преживял множество негативни емоции. В тази връзка
показанията на разпитаните по делото свидетели не се опровергавали от
ангажирани от ответника такива, поради което съдът ги кредитира изцяло
като обективни и безпристрастни. От тези гласни доказателства се
установявало, че ищецът е изживял изключително тежко повдигнатото срещу
него обвинение. В резултат на воденото срещу него наказателно производство
е било нарушено душевното му спокойствие, засегнат е бил авторитета му да
добър и състрадателен човек. Обвиненията спрямо него са предизвикали
психологически проблеми - неспокойство, тревожност, неувереност. Ищецът
е понесъл морални вреди и страдания от воденото срещу него наказателно
производство, поради обстоятелството,че е бил третиран като престъпник. В
тази връзка следвало да се посочи, че самия факт на повдигане на обвинение е
бил свързан с отрицателни емоции, които са индивидуални за всеки човек, а в
случая се касаело за човек, който е водил един нормален живот,
дългогодишен служител в Агенция „М.“, който не е имал никакви
провинения. Негативите и емоциите са продължили по време на
разследването и са се изразили в стрес, страх, потиснатост и други психични
състояния, който период е бил продължителен - почти четири години.
Нормално е било да се приеме, че по време на воденото наказателно
производство ищецът, обвинен в извършването на тежко престъпление
изпитвал неудобство, чувствал се унизен, а също така бил депресиран,
несигурен, накърнявали се моралните и нравствените му ценности, както и
социалното му общуване. Безспорно това му състояние е било в причинна
връзка с повдигнатото му обвинение. Предвид принципа на справедливост,
залегнал в чл. 52 от ЗЗД, съгласно която разпоредба обезщетението за
неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост, ХОС приел,
че претендираното от ищеца обезщетение следвало да се уважи частично - в
размер на 70000 лева. Съгласно ППВС № 4/64 г. за обобщаване практиката за
определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от
непозволено увреждане понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а е било свързано с преценката на редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Обезщетението трябвало да е
съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото,
21
така и на обществените представи за справедливост. Обезщетението трябвало
да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с
други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им
вреди така, че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-
високо обезщетение,а за по-леките - по-ниско. В настоящия случай за
установяване на действителния размер на неимуществените вреди съдът
отчел претърпените от ищеца морални страдания от несправедливото
обвинение, продължителността на наказателното производство - досъдебна и
съдебна фаза, продължили почти четири години, отчел и личностните
качества на ищеца, общественото и служебно положение, което същият е
заемал и отражението на образуваното срещу него наказателно производство
в семейството. При определяне размера на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди следвало да се вземат предвид и фактите, които
се установявали от показанията на разпитаната по делото като свидетелка
съпруга Р.И. С.а. От показанията на тази свидетелка се установява, че
извършените от прокуратурата процесуални действия са причинили на ищеца
изключително тежки негативни емоции изразяващи се в силен емоционален
стрес, множество притеснения, влошено физическо и психическо състояние,
страх, неспокойство, неудобство при общуването с близки и познати,
безсъние, подтиснатост, нервност, непълноценност в работата и общуването с
хора. Най-големият стрес за ищеца е било обстоятелството, че същият е бил
притеснен относно близките си,за които е следвало да се грижи, предвид
обстоятелството, че е бил уволняван два пъти незаконосъобразно и в
последствие възстановен на работа, поради незаконното обвинение.
Относимите обстоятелства при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди са тежестта и характера на повдигнатото обвинение, с
какви принудителни мерки и ограничения са били съпроводени, как са се
отразили те конкретно на личността. От значение са били не само размера и
вида на наказанието на съответния състав на нормата, но и дали с
обвинението се вменявали едно или няколко престъпления, извършени в
длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал
длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е
изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес. Такива са
включително длъжностите в структурата на Агенция М. и дейността по
осъществяване на митнически контрол в страната. В тези случаи,за да се
22
прецени в конкретна степен злепоставящия ефект от обвинението, следвало
да се съобразят факти от обективно естество, като вида на заеманата
длъжност,професионалните и морални изисквания за нейното заемане като
обективни показатели за кариерното развитие на ищеца. Следвало да се вземе
под внимание и факта съдържало ли е незаконното обвинение тезата за
престъпна злоупотреба със служебно положение, налице ли е разгласяване на
обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация
предвид завишеното обществено внимание към разкриването на корупционни
престъпления и извършителите им. Следва да се прецени и степента на
вредоносния резултат от обвинението върху социалната,професионалната,
или друг вид реализация на лицето, като се съобрази каква е била същата
преди, по време и след приключване на наказателното производство.
Връзката на тези факти с наказателното преследване за извършено
престъпление по служба е предпоставка да се преценят конкретно и
обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото
въздействие на незаконното обвинение върху личността. В случая срещу
ищеца е било повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна
група в качеството си на длъжностно лице - митнически инспектор при
Митнически пункт - Л., която група е била образувана с цел да върши
съгласувано в страната престъпления по чл. 301-302 от НК, като групата е
създадена с користна цел и в нея участват и други длъжностни лица.
Посоченото обвинение съдържало уличаване за престъпна злоупотреба със
служебно положение от държавен служител и по делото е установено с
конкретна степен последвало значително дискредитиране на ищеца в личен,
социален и професионален план. Ищецът е заемал длъжност - митнически
инспектор при Митнически пункт Л. в структурата на Агенция М., когато на
03.11.201 6г. му е предявено обвинение за участие в организирана престъпна
група чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК, а в последствие с влязла в сила
оправдателна присъда е оправдан по това обвинение по нохд 2374/2018 г. по
описа на СпНС. Обвинението е било поддържано от прокуратурата, като в
тази връзка са били образувани две нохд по описа на СпНС /№ 894/2018 г. и
№ 2374/2018 г./, от които първото е било прекратено в разпоредително
заседание и върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения, а по второто съдът е дал възможност на
прокуратурата да отстрани очевидни фактически грешки в едноседмичен
23
срок. Наказателното производство водено срещу ищеца в неговата досъдебна
и съдебна фаза е продължило почти четири години. Към момента на
уличаване в извършване на престъпление ищецът е бил на 49 години, с чисто
съдебно минало, с висше образование и с изградена кариера като служител в
системата на М.те от 2005 г.,като е бил уволнен дисциплинарно със Заповед
№3364/12.04.2017 г., докато се е водело досъдебното производство.
Основанието за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е било
именно воденото срещу ищеца наказателно производство, а поведението му е
било определено като несъвместимо с изискванията на Кодекса за поведение
на митническия служител и Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация. В последствие дисциплинарното уволнение на
ищеца е било отменено от съда и той е бил възстановен на работа. През 2019
г. отново е бил уволнен и пак възстановен от съда на същата длъжност. От
гледна точка на възможностите за професионална реализация в сфера на
дейност, свързана с обществена отговорност, базово е необходима добра
обществена репутация и изискванията към лицата,заемащи подобни
длъжности са завишени, но дисциплинарните нарушения с последиците от
тях не са тъждествени с тези от наказателно преследване за длъжностни
престъпления. Широкото медийно отразяване на акцията проведена на
02.11.2016 г. на Митнически пункт Л. и самото наказателно производство в
двете му фази, включително фотографирането на подсъдимите по време на
разглеждане на делото в съда несъмнено са причинили вреди на ищеца.
Наказателното производство и неговата продължителност е било и пречка
ищецът да се реализира професионално предвид образованието, знанията и
способностите си в един активен от гледна точка на кариерата период, а след
като вече е бил оправдан, възможностите за това са останали намалени.
Установената по делото степен на злепоставяне чрез публично
дискредитиране на личността в социален и професионален план в хода на
недоказани обвинения, представлявала непозволено увреждане. При лица,
които не са били извършили вменените им тежки престъпления от общ
характер и са невинни, така установената степен на засягане на
конституционно гарантирани права винаги е противоправна и подлежи на
справедливо обезщетяване по ЗОДОВ. При образуването на досъдебното
производство на ищеца е бил извършен личен обиск, задържан е като
участник в организирана престъпна група и му е наложена мярка за
24
неотклонение “задържане под стража“. Акцията от 02.11.2016 г. е била
публично оповестена и отразена в медиите. Ищецът претендира да бъде
обезщетен и за предизвикано публично злепоставяне, което при установените
обстоятелства е било в значителна степен. По делото е установено, че ищецът
емоционално не е успял да надмогне случилото се. Вида, тежестта и
продължителността на мярката за неотклонение “задържане под стража“, в
последствие заменена с „парична гаранция“ също следвало да се отчете,тъй
като това се е отразило негативно на психиката на ищеца, който макар и
психически здрав е понесъл тежко обвинението в извършване на тежко
престъпление. Предвид изложеното и тъй като обезщетението трябвало да
отразява по балансиран начин посочените по-горе факти и
обстоятелства,съдът намира, че размер от 70000 лева е бил достатъчен, за да
бъдат възмездени претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат на
незаконното обвинение срещу него, по което обвинение в последствие е бил
оправдан. За да бъде удовлетворен обществения критерий за справедливост
при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот
и след конкретните обстоятелства по делото на заявения размер на
обезщетението за неимуществени вреди като произтекли от незаконно
обвинение, следвало да се определи обезщетение в посочения размер. В този
размер обезщетението отчитало и конкретното негативно психическо
отражение върху личността в установената по делото степен и съответства на
реалните вреди свързани с накърняване на доброто име и възможността за
професионална реализация,в нейната конкретна проява при
ищеца.Определеният размер 70000 лева, според ХОС е бил достатъчен, за да
възмезди претърпените от ищеца притеснения в личния и професионалния му
живот, както и да компенсира претърпените от него през периода от
привличането му като обвиняем до влизането в сила на оправдателната
присъда отрицателни емоции, преживяно напрежение, нервност и
тревожност, които е следвало да превъзмогва в период от почти четири
години. При определяне на размера на обезщетението съдът е взел предвид и
обстоятелството, че на ищеца при повдигане на обвинението е била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ и принудителна
административна мярка “забрана на напуска пределите на РБългария“. Затова
ХОС е приел, че ПРБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца В. Ж. С.
сумата в размер на 70000 лева, ведно със законната лихва, считано от
25
21.07.2020 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда по нохд №
2374/2018 г. на СпНС/ до окончателното й изплащане, като иска в останалата
част до пълния предявен размер от 100000 лева следвало да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Във връзка с претенцията си за претърпени имуществени вреди
представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
5000 лева ищецът е представил копие от договор за правна защита и
съдействие,сключен с адв. Д.А. Н. – АК - Я.,който е бил упълномощени да го
защитава съответно по досъдебното и съдебно производство.В договора за
правна защита и съдействие от 08.11.2016 г., сключен между между ищеца и
адв. Д.А. Н. от АК-Я. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на
5000 лева,за правна защита и съдействие по ДП №55/2015 г., за която сума е
отразено, че е платена в брой. При тези данни по делото и факта, че
договореното между ищеца и упълномощеният му адвокат адвокатско
възнаграждение е платено в брой, се налагал извода, че ищецът е доказал
извършеното плащане на договореното адвокатско възнаграждение и начина,
по който е направено. Това е така, тъй като договорът за правна защита и
съдействие и отразеното в него плащане имат характер на разписка за
извършено плащане, чиято доказателствена стойност не е оборена от
ответника. Така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не
следвало да бъде намалявано, тъй като е съобразено с фактическата и правна
сложност на воденото срещу ищеца наказателно производство,както и с
изискванията на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Следвало да се отбележи също,че Наредбата
определя минимално допустимия размер на адвокатското възнаграждение за
съответния вид дело с незначителна правна и фактическа сложност. Под
страх от дисциплинарна отговорност адвокатът не може да уговори
възнаграждение за съответния вид дело в размер по-нисък от установения в
Наредба № 1/09.07.2004 година да минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Той може обаче, съобразявайки се с действителната
фактическа и правна сложност на делото, да уговори по-висок размер на
възнаграждение. В този случай от обвиняемия се изисква да положи
дължимата се грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед
вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална
принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи
26
при осъществяването на защитата. Не може да се изисква обвиняемия да
уговори адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно. Затова той
може да уговори адвокатско възнаграждение, което да надвишава
фактическата и правна сложност на делото, като в този случай намаляването
ще се извърши само ако превишаването е прекомерно, т.е. уговореното
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение. Това в случая не е така, поради което и
договореното между ищеца и адвокатите му адвокатско възнаграждение не е
прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на досъдебното и
съдебно производство. В този смисъл претенцията на ищеца за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по воденото
срещу него наказателно производство /досъдебна и съдебна фаза/, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда 21.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата е основателна и
следва да бъде уважена.
Относно претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2130,82 лева, ХОС е намерил същата за основателна и
доказана. Претенцията изразяваща се в стойността на пътните разходи
направени от ищеца при пътуванията му от С. - Я. - С. и обратно по повод
воденото срещу него наказателно производство,ведно със законната лихва,
считано от 21.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, ХОС е
намерил за основателна, поради обстоятелството,че от представените по
делото писмени доказателства се установявало по несъмнен начин, че ищецът
и неговият защитник са взели участие както по досъдебното производство
при предявяването на обвинението и предявяване на разследването, така и в
проведените съдебни заседания в съдебната фаза на наказателния процес.
Ищецът се е явявал лично и със защитника си, като не е ставал причина за
отлагане на делото. От твърденията в исковата молба, подкрепени и от
събраните писмени и гласни доказателства се установило, че ищецът,ведно
със защитника си е пътувал от С. - Я. - С. и обратно 15 пъти с лек автомобил
марка „Ф.“, ,модел „П.“, произведен 2007 г., дизелов двигател с обем 1968
куб.см, мощност - 125 кw, като именно ищецът е поемал разходите за
пътуването, чрез заплащане на горивото. Установено е също, че е пътувал и 5
пъти от С. до С. по нохд № 2374/2018 г. по описа на СпНС и разполагал с
27
касови бележки за зареденото гориво. Именно в тази връзка, тъй като
очевидно ищецът е пътувал всеки път за съдебните заседания до С. с
посочения автомобил ХОС е назначил съдебно-икономическа експертиза,
която в заключението си е установила стойността на направените разходи за
гориво. Размерът на тези разходи, съобразен със стойността на дизеловото
гориво за 20 пътувания възлиза на сумата от 2130,82 лева. По отношение
стойността на направените разходи за осъществени пътувания на ищеца от С.
до Я. и до С. и обратно /20 пътувания, от които 1 по досъдебното
производство, 2 по делата касаещи мярката за неотклонение и останалите 17
по съдебното производство/ ХОС е кредитирал заключението на назначената
съдебно-икономическа експертиза като компетентно и безпристрастно
дадено, тъй като същото не е било оспорено от страните. В случая съдът е
счел, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 162 от ГПК тъй
като предявения от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди по повод воденото срещу него наказателно производство
представляващи направени разходи за пътувания от С. до Я. и до С. и обратно
е бил установен по своето основание, но е нямало достатъчно данни за
неговия размер, предвид липсата на конкретни писмени доказателства,
поради което ХОС е определил неговия размер като взема предвид
заключението на съдебно-икономическа експертиза. Ето защо ответникът е
следвало да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2130,82 лева, представляващи стойността на пътните
разходи направени от ищеца при пътуванията му от С. до Я. и до С. и обратно
по повод воденото срещу него наказателно производство,ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
21.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата
част до пълния предявен размер от 2206,47 лева като неоснователен и
недоказан следвало да бъде отхвърлен. Окръжният съд е преценил, че следва
да се присъди законна лихва върху присъдените обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, която се дължи от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда - 21.07.2020 г. до окончателното изплащане
на сумите.
Настоящата инстанция приема изводите в обжалваното решение
относно обективната отговорност на държавата при оправдаване на лицето.
Правилно са изяснени основните факти в първоинстанционното
28
производство. Спорни са размерите на дължимото обезщетение за
неимуществените и имуществените вреди.
Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ във вр. чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Приложимите
критерии са свързани с тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното преследване (досъдебна фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения
статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното състояние на
обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди,
свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,
неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (Р-
281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
Престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК е тежко по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него се предвижда наказание лишаване от
свобода от три до десет години. Това е повишило интензитета на търпените
от въззиваемия негативни преживявания, свързани с непрекъснат стрес и
страх от несправедливо осъждане. Наказателното производство срещу С. е
продължило в досъдебна и съдебна фази общо 3 години, 8 месеца и 18 дена,
през който период два пъти е привличан като обвиняем и е разпитван. На два
пъти е внасян в СпНС обвинителен акт от СП, по които са образувани нохд
894/18 г. и нохд 2374/18 г., като по второто дело след повече от 10 открити
съдебни заседания (по делото са представени доказателства за 14 ОСЗ) е
постановена оправдателна присъда. Присъдата не е протестирана и е влязла в
законна сила на 21.07.2020 г.
Въззиваемият С. е бил задържан на 3.11.2016 г. за 72 часа с прокурорско
постановление по чл. 64, ал. 2, изр. I от НПК, преди това е бил задържан за 24
часа по ЗМВР на 2.11.2016 г., а на 5.11.2016 г. от СпНС му взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, заменена на 11.11.2016 г. от САпС с
мярка за неотклонение „гаранция“ в пари съгласно чл. 61, ал. 1, предл. I от
НПК в размер на 3000 лева. Задържането първоначално е било в арест в град
Я., а впоследствие в арест в С., ул. „М-р Г. В.“.
На 11.11.2016 г. спрямо С. е била взета принудителна административна
мярка – „забрана за напускане на пределите на Република България“,
29
отменена от съда на 14.08.2018 г.
Видно от представените по първоинстанционното дело материали от
публикации на интернет-сайтове (л. 59-60) не се установява публикация на
името или фотография на ищеца. Единствено е споменато името му в
публикация (л. 62) свързана с позитивна информация за оправдателната
присъда от 03.07.2020 г.
Установено е по делото, че искането на обвинението за отстраняване от
длъжност по смисъла на чл. 69 от НПК на 25.11.2016 г. е оставено от СпНС
без уважение. Независимо от това, с мотив за водено срещу С. ДП със заповед
на директора на Агенция „М.“ е било прекратено служебното му
правоотношение като митнически инспектор на 12.04.2017 г., като тази
заповед е била отменена по съдебен ред, с последно касационно решение на
ВАС от 10.08.2018 г. На 07.01.2019 г. отново със заповед е било прекратено
служебното му правоотношение, а с окончателно касационно решение на
ВАС на 29.09.2020 г. тази заповед е била отменена.
Привличането като обвиняем е за извършено от ищеца престъпление в
качеството му на длъжностно лице. Това е засегнало доброто му име в
професионалните среди и в обществото. Безспорно е че С. е сравнително
неголямо населено място, където повечето от жителите се познават взаимно.
Наказателното преследване е станало достояние на обществеността в града и
това е повлияло негативно на отношенията му с околните, на личното му
самочувствие и на психическата му устойчивост. Косвено това е повлияло в
цялост на семейството му тъй като съпругата му работи в същата държавна
митническа администрация. Доказателствата за личността на ищеца, сочат на
дисциплиниран и добър служител, без осъждания или образувани
наказателни производства срещу него. Привличането като обвиняем за
престъпление в кръга на службата му, предаването му на съд като подсъдим, е
променило отношението на околните към него и е създало реални проблеми в
службата на С.. Това е било формален повод за двукратно прекратяване на
служебното му правоотношение, както и създаване на спънки в службата чрез
непредоставяне на дължимите личен митнически печат и служебен достъп
чрез електронен подпис до допустимите и необходимите в работата му
електронни митнически системи. Констатира се също и неактуализиране на
възнаграждението му и промяна на мястото на изпълнение на служебните
30
задължения в отдалечени от местоживеенето на С. обекти. Отнемането на
възможността за свободно придвижване извън страната през период от 1
година, 9 месеца и 3 дена е ограничило възможността за контакти със сина на
въззиваемия, който учил, работил и имал семейство в Англия. Ирелевантен за
доказване на негативните последици от тази мярка за С. в този процес, а и не
е необходим евентуален опит от негова страна да демонстрира напускането на
страната при наличие на отрицателните последици по чл. 68а от НК,
включително и изменение на мярката за неотклонение в по-тежка. Достатъчен
е фактът на налагането на мярката от една страна и дисциплинираното и
законосъобразно поведение на С. от друга. Задържането на въззиваемия С. и
привеждането му в различни арести в страната е създало изключително
неприятно преживяване. Самият той е декларирал здравословните си
проблеми със загуба на равновесие – л. 28 от гр.д. 630/21 г., приложил е
медицински документи за това – л. 57 и 58. Независимо, че не са доказани по
категоричен начин детайлите в обстановката в ареста, тъй като в ИМ са само
твърдения, а св. С.а не е пряк очевидец, а възпроизвежда разказаното от
съпруга й, то всяко пребиваване в подобно заведение в условията на
неизвестност, в контакти с криминално проявени и осъждани лица, поставя
неосъждан и незапознат с порядките му човек, в изключителен стрес и
негативно изживяване.
Установи се, че С. е ползвал адвокатска защита в досъдебното и
съдебното производство за общата сума от 5000 лева по договор за правна
помощ, сключен с адвокат Д.Н., АК – Я.. Наведен е от въззивника – ПРБ,
довод, че това е бил прекомерен хонорар. Съгласно Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в актуалната
към деликта редакция, а именно съобразно измененията и допълненията в ДВ
28/28.03.2014 г. – чл. 12 възнаграждението за процесуално представителство,
защита и съдействие в ДП е в размерите по чл. 13, ал. 1 от същата наредба.
При извършване на процесуални действия в различни дни се заплаща по 100
лева за всеки следващ ден. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 минималното
възнаграждение е 800 лева при предвидено наказание до 10 години лишаване
от свобода, а това е наказанието за обвинението на С.. Член 14 предвижда, че
когато съдебното заседание по наказателно дело продължи повече от един
ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 100 лева.
Съгласно чл. 2, ал. 4 от същата Наредба № 1/2004 г. възнагражденията за
31
процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и
при връщане на делото за ново разглеждане. Доказано е, че делото е
започнало като досъдебно производство, било е внесено веднъж в съд,
върнато в досъдебна фаза и втори път е внесено в съд. Т.е. досъдебна и две
съдебни инстанции, или по критерия на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 –
общо 2400 лева. По делото са доказани 17 пъти явявания на адв. Н. или на
преупълномощен от него адвокат в С. по досъдебното или съдебното
наказателно производство – л. 90, 114, 116, 118, 120, 122, 124, 126, 128, 130,
132, 134, 136, 138, 161, 163 и 166 от първоинстанционното дело, както и
веднъж при второто му привличане като обвиняем с адв. С. – л. 33. Което
само по договора за правна помощ с адв. Н. означава още 1700 лева. Или
абсолютно дължимия минимум по оказаната правна помощ на адвоката
съгласно Наредба № 1 е 4100 лева. И тъй като делото е с още 7 подсъдими,
което говори за неговата фактическа усложненост, а и лошо подреденото
обвинение усложнява и правната страна на случая, платеният от С. хонорар
от 5000 лева за цялостното разглеждане на наказателното дело във всички
инстанции не е прекомерен, а е реалистичен и отговаря на обективните
дадености на този процес. Съдът констатира, че пред ХОС е прието без да се
оспорва, заключение на ВЛ К. относно стойността на необходимото гориво за
автомобила, който е придвижвал С. от С. през Я. за да се присъедини
защитника му до С. и обратно за 15 курса в размер на 2130.82 лева.
Неоснователно е възражението, че от представените касови бележки за
закупуване на гориво 3 не отговарят на датата на пътуването. Това не е
необходимо, след като са доказани посочените по-горе явявания на С. в С.
свързани с наказателното, във фази досъдебна и съдебна – производство.
Относно здравословното състояние на въззиваемия - не са доказани
вреди над обичайните причинени от незаконното обвинение. Когато ищецът
претендира вреди над обичайните, той следва безспорно да ги докаже (което
би рефлектирало на размера на обезщетението), като това не означава, че
липсват обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, но в този случай размерът на обезщетението следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник за
неоснователно обогатяване – Р-63/16.03.2016 г. по гр.д. 5124/2015 г., ГК, III го
на ВКС.
При отчитане на всички фактори, повлияли негативно живота на С.,
32
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е 30000 лева. Целта
на присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Съдът съобразява и аналогични случаи свързани с акции в М.те С. и Л. през
2015-2016 г. и други в производства по ЗОДОВ по формираща се в това
направление съдебна практика – Р-30/08.03.2022 г. по гр.д. 2300/2021 г., ГК,
III г.о. на ВКС; Р от 29.12.2021 г. по гр.д. 2650/2021 г. на СГС, Р от 26.08.2021
г. по гр.д. 13249/2020 г. на СГС и други, като приема, че паричния еквивалент
на мярата на справедливост по чл. 52 от ЗЗД в настоящия случай следва да
бъде завишен. Този размер на обезщетението е съобразен и с
обстоятелството, че за период от три години и осем месеца е продължило
наказателното производство спрямо С. с висока степен на интензивност при
извършване на процесуалните действия, а именно: двукратно повдигане на
обвинение в тежко умишлено престъпление, задържане под стража с
привеждане в различни арести, вземане на ограничителна мярка за
ненапускане на страната, разпространение на информацията в обществото,
двукратното уволнение от службата въз основа именно на така повдигнатото
обвинение, тормозът по тази причина в работата и умишленото създаване на
пречки при изпълнение на служебните му задължения, пораженията върху
личността на пострадалия от незаконното обвинение, двукратното внасяне на
делото в съд, многократните явявания в С., водят до извод за много по-висок
праг на претърпените неимуществени вреди в сравнение с аналогични случаи.
В същото време размерът на обезщетението не следва да бъде източник за
обогатяване, като определения от ХОС размер от 70000 лева обезщетение за
неимуществени вреди настоящата инстанция счита за прекомерен и не
отговарящ на създадения от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи, отразяващ обществената оценка на засегнатите
нематериални вреди – Р-60323/11.2.22. по гр.д. 517/221, ГК, IV го на ВКС.
Затова според настоящия състав сумата от 30000 лева в най-пълна степен ще
компенсира вредите от неоправданата наказателна репресия, нанесена на
пострадалия. Относно претенцията за обезвреда на имуществените вреди –
същите са доказани по основание и размер, и първоинстанционното решение
в тази му част е правилно.
Обсъденото обосновава извода за основателност на предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата от 30000 лева, до
33
който размер правилно с обжалваното решение той е уважен и в тази му част
то следва да се потвърди. За разликата над посочената сума до присъдения
размер от 70000 лева искът се явява неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли след отмяна на първоинстанционното решение в тази му обжалвана
осъдителна част като неправилно. Следва да се потвърди
първоинстанционното решение в частта за присъденото обезщетение за
имуществени вреди в размер на 7130,82 лева.
С оглед на този изход по спора, решението на окръжния съд следва да
бъде коригирано и в частта му относно присъдените разноски, като се отмени
за разликата над 615 лева до присъдените в полза на ищеца от 1447 лева.
Въззиваемият претендира за присъждане на разноските за въззивното
производство, каквито е заплатил в размер на 1500 лева за адвокатско
възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие.
Предмет на въззивно разглеждане е иск до размер на сумата от 70000 лева за
присъдено обезщетение за неимуществени вреди и 7130,82 лева присъдено
обезщетение за имуществени вреди, като съразмерно на уважените части от
него на въззиваемия се дължат разноски от 720 лева, каквито жалбоподателя
следва да бъде осъден да му заплати.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 62 от 24.02.2022 г. по гр.д. 630/2021 г. Окръжен
съд – Хасково, В ЧАСТТА, с която П. на РБ е осъдена да заплати на В. Ж. С. с
ЕГН ********** от град С., област Х., ул. “Ал.С.“ № 16 на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер над 30000
лева до присъдения размер от 70000 лева от незаконно повдигнато обвинение
по ДП № 55/2015 г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 534/2015 г. по описа на
Специализирана прокуратура - С. поддържано и по нохд № 2374/2018 г. по
описа на Специализиран наказателен съд, по което е оправдан, ведно със
законната лихва считано от 21.07.2020 г. до окончателното изплащане на
главницата, както и разноски по делото в размер над 615 лева до присъдения
от 1447 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Ж. С. с ЕГН ********** от град С., област
34
Х., ул. “Ал.С.“ № 16 против П. на РБ иск за заплащане на обезщетение в
размер над 30000 лева до 70000 лева за неимуществени вреди, претърпени
вследствие незаконно повдигнато обвинение по ДП № 55/2015 г. по описа на
СО-СП, пр.пр. № 534/2015 г. по описа на Специализирана прокуратура - С.
поддържано и по нохд № 2374/2018 г. по описа на Специализиран наказателен
съд, по което е оправдан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62 от 24.02.2022 г. по гр.д. 630/2021 г.
Окръжен съд – Хасково, В ЧАСТТА, с която П. на РБ е осъдена да заплати на
В. Ж. С. с ЕГН ********** от град С., област Х., ул. “Ал.С.“ № 16 на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30000 лева вследствие на незаконно повдигнато обвинение по ДП
№ 55/2015 г.по описа на СО-СП, пр.пр. № 534/2015 г. по описа на
Специализирана прокуратура - С. поддържано и по нохд № 2374/2018 г. по
описа на Специализиран наказателен съд, по което е оправдан, ведно със
законната лихва, считано от от 21.07.2020 г. до окончателното й изплащане и
В ЧАСТТА с която П. на РБ е осъдена да заплати на В. Ж. С. с ЕГН
********** от град С., област Х., ул. “Ал.С.“ № 16 на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 7 130,82
лева, от които 5000 лева заплатено адвокатско възнаграждение по ДП №
55/2015 г. по описа на СО-СП и 2130,82 лева представляващи стойността на
пътните разходи направени от ищеца при пътуванията му от град С. до град
Я. и до град С. и обратно по повод воденото срещу него наказателно
производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в
размер на 615 лева.
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на В. Ж. С. с ЕГН ********** от град С.,
област Х., ул. “Ал.С.“ № 16 сумата от 720 лева, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
35
Членове:
1._______________________
2._______________________
36