РЕШЕНИЕ
№ 13598
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110134484
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника А. И. Н., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като
той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана
на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за
дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача,
като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни
протоколи. Допълва, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и
обезщетение за забава върху всяка от главниците. Предвид изложеното претендира
процесните суми, както следва: 766,65 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 111,80 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.09.2021 г.; 18,77
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до
30.04.2020 г.; 3,76 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 29.09.2021 г., ведно със
1
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 06.10.2021 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело №
57552/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 13.10.2021 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. И. Н., чрез дъщеря си – К. Р., е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, но твърди, че задълженията към
ищеца, отнасящи се за исковия период, са били обслужвани от него, в подкрепа на което
представя платежни бележки. Оспорва размера на вземанията за лихва и начина на
начисляването им, както и таксата за сградна инсталация.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че през
исковия период услугата дялово разпределение е законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и услуга за
дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, от представения нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 79, том IX, нот. дело №
1511/22.08.2008 г. /л. 14-15 от делото/ се установява, че за обезпечаване на отпуснат им от
„.... банков кредит от 20.08.2008 г... Н.а и ответникът А. И. Н. са учредили в полза на
банката договорна ипотека върху върху следния техен собствен недвижим имот,
представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. ... заедно с избено помещение № 8 и 0,914
% идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху
дворното място. Действително по делото не се установява конкретното придобивно
основание, легитимиращо ипотекарните длъжници като собственици на имота, но при
съобразяване на удостоверените в нотариалния акт обстоятелства, може да се направи извод,
че към момента на учредяване на обезпечението – 22.08.2008 г. те са били собственици на
ипотекирания апартамент № 8, за който не се спори, че е идентичен с имота, за който се
отнасят исковите претенции за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, които са предмет на разглеждане по настоящото дело. Нещо повече, по
2
делото не се твърди, а и не се доказва, че същият е притежаван от Йорданка Христова Н.а и
А. И. Н. при условията на съпружеска имуществена общност, доколкото не се установява
дали и ако да – кога същите са сключили брак помежду си, поради което съдът приема, че
процесният апартамент № 8 е притежаван от тях при условията на разделност, т. е. при
равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е носител на по 1/2 идеална част от правото
на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. Тук следва да се отбележи, че изводът на
съда в тази насока не следва да почива на предположения с оглед евентуално съвпадане на
част от имената на ипотекарните длъжници, а подлежи на пълно и главно доказване в
процеса. По делото не се твърди и няма данни процесният имот да е бил предмет на
последваща прехвърлителна сделка, или да са се осъществили други юридически факти,
довели до промяна в правата върху него, поради което съдът прави извод, че легитимиращ
се като носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху него включително и в
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ответникът А. Н. следва да отговаря при условията
на разделност съобразно обема на притежаваната от него идеална част от правото на
собственост – 1/2. Нещо повече, обстоятелството, че посоченото лице е имало качеството
потребител на топлинна енергия, респ. на страна по облигационното правоотношение с
топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е
да заплаща цената на доставеното и потребено количество такава, както и цената на
извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, е отделено за безспорно от съда
с доклада по делото от 16.09.2022 г., срещу който страните не са възразили, още повече, че в
подкрепа на този извод е и фактът, че от негова страна се излагат твърдения за погасяване
на процесните вземания, което той не бил сторил в случай, че не се счита за страна по
облигационното правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, насрещна
страна по което се явява „.....
Само за пълнота следва да се отбележи, че индиция за това, че А. Н. е обитавал
жилището през процесния период представлява и фактът, че според служебно изготвената
по заповедното дело справка /л. 12 от делото/ същият е регистриран по постоянен и настоящ
адрес именно на адреса на процесния апартамент № 8, а също така и фактът, че това е
посоченият от самия него адрес по делото, на който той надлежно получава книжата си по
него.
Ето защо, предвид установеното по делото право на собственост върху 1/2 идеална
част от процесния имот, то следва да се приеме, че ответникът А. Н. следва да отговаря за
заплащане на половината от задължението за цена на потребената топлинна енергия и цена
на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на 1/2
идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 8 съдът прави
извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
3
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 21.01.2001 г., списък към него,
носещ подписа на ответника А. Н., чието авторство той не е оспорил в хода на процеса, и
договор № 405 /л. 16-19 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице в констативната
част от заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото се установява, че
етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр. София, ж. к. Дружба-1, бл. 109,
вх. Г, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице – помагач - „.....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата
– етажна собственост, находяща се на адрес: ..... е измервана чрез определено от ЗЕ средство
за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните
разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната
станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота
на ответника са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация,
като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е
ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за
отопление са начислявани въз основа на данните от 3 броя отоплителни тела с уреди за
дялово разпределение, а сумите за битово гореща вода са били начислени по данни от 1
брой водомер, като вещото лице се е запознало с отчетите, които са реално извършени.
Установява се още, че сумите за сградна инсталация са начислени на база посоченото в т.
6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота – 152 куб.
м. и този на етажната собственост – 3 912 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за
дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общите топломери в абонатната станция са преминали изискуемите
метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от
действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.
74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне
стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да
бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период,
които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени,
като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
4
показанията на индивидуалните уреди за измерване. В случая, при съобразяване на
резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период,
експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 1 499,92 лв., представляваща
сбор между начислените суми по фактури /1 435,63 лв./ и сумите за доплащане от абоната
по изравнителните сметки /64,29 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. По отношение на начислена от ищеца
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира за необходимо да
изясни, че потребителите дължат нейното заплащане – арг. чл. 153, ал. 6 ЗЕ, като
ирелевантно се явява реалното ползване или неползване на такава от собствениците и
носителите на вещни права. Това задължение следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по своето предназначение, съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ,
изградена е по предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и
плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Тъй като всеки собственик на
самостоятелен обект придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия,
то всеки следва да участва и в разпределението на тежестите, свързани с общата вещ, като
заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация /в този смисъл – Решение №
5 от 22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на РБ/. В допълнение, с
Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 Съдът на Европейския съюз
(СЕС) приема, че българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент
в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно управление, да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградна
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на
потребителите и регулацията на нелоялните търговски практики. Напротив, следва сметките
за използваната топлинна енергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за всеки
собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент. Ето защо, при така установените количества топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, правилното начисляване на топлинната енергия за имота
на ответника и заключението по съдебно-техническата експертиза, че дяловото
разпределение е правилно извършено, ищецът е доказал количеството на доставената в
имота на ответника топлинна енергия. В случая, от страна на ответника Н. се твърди
погасяване на процесните суми, като същият се позовава на представените от него разписки
за извършени плащания чрез каса на „Изипей“ АД, но при внимателно проследяване на
съдържанието им се установява, че волята на платеца е била насочена към погасяването на
суми по фактури, които или се отнасят за период, различен от процесния, или не съвпадат с
тези, отразени в задача № 2 от констативната част на заключението по съдебносчетоводната
експертиза, формиращи исковата претенция, предмет на настоящото дело. Нещо повече, на
вещото лице са дадени изрични указания, че при отговор на въпрос № 1 следва да съобрази
и представените от ответника доказателства за извършени плащания на л. 43-77 от делото,
както и отразените в тях номера на фактури и периоди, за които те се отнасят, като въпреки
това изводът на експерта е, че извършените плащания не касаят исковата претенция. При
наличието на изрично оспорване от ищеца в тежест на ответника е било да установи, че
платените от него суми изцяло покриват процесните вземания, което обаче с оглед изводите
в констативната част на заключението по съдебносчетоводната експертиза не може да се
приеме, че е сторено от него.
Ето защо, при съобразяване на дълга на ответника – 1/2, то А. Н. се явява задължен за
сумата от 749,96 лв. /1/2 от 1 499,92 лв./, до който размер предявеният срещу него главен иск
за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 766,65 лв., или за размера от 16,69 лв.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
5
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
съгласно заключението по съдебносчетоводната експертиза за периода от 01.12.2018 г. до
30.04.2020 г. се равнява на общата сума от 37,55 лв. Това е така, тъй като съгласно
разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между „.... и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Отново при съобразяване на дълга на ответника –
1/2, то А. Н. се явява задължен за сумата от 18,77 лв. /1/2 от 37,55 лв./, колкото е и заявеният
размер, поради което предявеният срещу него главен иск за цена на услуга за дялово
разпределение следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми за главница следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.10.2021 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от
публикуването на фактурата на интернет страницата на продавача. Ето защо, за вземанията
за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., които съдът прие за
доказани по основание и размер, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава
/така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г./. Изчислен по реда
на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., попадащ в обхвата на общите
условия от 2016 г., се равнява на сумата от 105,10 лв., начислена за претендирания период от
15.09.2019 г. до 29.09.2021 г., до който размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия се явява основателен и следва да бъде
уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 111,80 лв., или за
размера от 6,70 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 06.10.2021 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 3,76 лв. за
периода от 31.01.2019 г. до 29.09.2021 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
В допълнение следва да се отбележи, че релевираното едва в хода на устните
състезания по делото възражение за погасяване на част от вземанията по давност е
преклудирано и не следва да бъде разглеждано от съда. От страна на ответника е подаден
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, но с него не е наведено възражение
за изтекла погасителна давност, като пропускането на тази възможност преклудира
възможността за релевиране на това правопогасяващо възражение на по-късен етап в
производството – арг. чл. 133 ГПК. Нещо повече, довод за изтекла погасителна давност не е
6
релевиран и с възражението по чл. 414 ГПК, поради което в настоящия случай не намира
приложение и хипотезата на т. 11в от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в производството по ч. гр. дело
№ 57552/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, които съответно възлизат на 41,72 лв. – платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, както и 661,42 лв. – платена държавна такса, депозити за
СТЕ и ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размера
юрисконсултското възнаграждение на заявителя-ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалните му представители, както и фактическата и правна сложност на делото,
приключило в рамките на едно открито съдебно заседание. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника не следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, тъй като той не претендира и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...., ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: .....срещу А. И. Н., ЕГН **********, ...., установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. И. Н. дължи на „.... сумата от 749,96 лв., представляваща
цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 18,77 лв., представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
06.10.2021 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 105,10 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.
до 29.09.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 57552/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 749,96 лв. до пълния
предявен размер от 766,65 лв., или за размера от 16,69 лв.; иска за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 105,10 лв.
до пълния предявен размер от 111,80 лв., или за размера от 6,70 лв., както и иска за лихва за
забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 3,76 лв. за
периода от 31.01.2019 г. до 29.09.2021 г.
ОСЪЖДА А. И. Н., ЕГН **********, ... да заплати на „...., ЕИК ...... със седалище и
адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 41,72 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 57552/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 661,42 лв., представляваща разноски в исковото производство.
7
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ...... – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8