№ 377
гр. Кюстендил, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20221520100244 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район Витоша, ЖК „Малинова Долина, ул.“Рачо Петков-
Казанджията“ №4-6 против АТ. ЛЮБ. П., с ЕГН **********, с адрес в
гр.Кюстендил, ул.“София“ 14, бл.1, ет.2, ап.1 иск по чл.422 ГПК, за
установяване вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, възразена от длъжника в това
производство по реда на чл.414 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№2110/21г. на КРС е издадена в полза на ищеца заповед по
чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в размер на 5474.63
лв.-главница, дължима по договор за потребителски кредит от 31.10.2007г.,
дължима за периода 30.04.2009г.-21.10.2017г., частично от общо дължимо и
изискуемо вземане в размер на 6731.34 лв., сключен между „Юробанк
България“ АД и АТ. ЛЮБ. П., ведно със законна лихва, считано от
25.10.2021г. до окончателното изплащане.Срещу подадената заповед е
подадено възражение от страна на длъжника в това производство, поради
1
което са дадени указания на заявителя да предяви установителни искове за
установяване съществуването на вземането.
Твърди се по исковата молба, че на 31.10.2007г. е сключен договор за
потребителски кредит между „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД и АТ. ЛЮБ.
П..По силата на този договор бил отпуснат потребителски кредит в размер на
5 900 лв, преведен по сметка на кредитополучателя.Ответникът поела
задължение да погасява кредита на 120 месечни вноски от 31.10.2007г. в
размер на всяка вноска от 93.21 лв.-главница и лихви.крайния срок на
издължаване бил договорин на 31.10.2017г.За усвоения кредит
кредитополучателят заплащал на банката годишна лихва в размер на базовия
лихвен процент плюс договорна надбавка в размер на 6.20 лв.
След усвояване на кредита, била погасена част от месечните вноски и
преустановено плащане.След преустановяване на плащанията останала
непогасена сума в размер на 6731.34 лв., от която главница в размер на
5 474.63 лв. и договорна лихва в размер на 1256.71 лв.
С договор за цесия между ЮРобанк България АД и ищеца в
производството от 18.01.2016г. задължението на ответника било прехвърлено
на ищеца, за което било връчено уведомление на ответника по правилото на
чл.99 ЗЗД.
По заявление, подадено от настоящия ищец по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.
№2110/2021г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
описана подробно по-горе.След подадено възражение от страна на длъжника
е предявен настоящия иск по чл.422 ГПК, с който се претендира признаване
на установено, че вземането съществува в размер на 1114.31 лв.-дължима и
изискуема главница за периода 30.10.2016г. до 31.10.2017г.
По делото са представени и приети като доказателства: копие от договор
за потребителски кредит, договор за цесия и уведомление, покана за
доброволно изпълнение, банково бордеро за усвояване на кредит.
В депозирания отговор, в срока по чл.131 ГПк е посочено, че иска е
основателен, като ответникът е съгласна да заплати на ищеца сумата от
1114.31 лв.-разсрочено, без деловодни разноски, в който смисъл е отправено
предложение за спогодба към ищеца.Във връзка искането на ищеца за
2
присъждане на разноски, в съдебно заседание, ответникът оспори предявения
иск с твърдения за недоказаност на претенция в горепосочения размер.Твърди
се, че без представени доказателства относно заплатените от страна на
ответника суми, претенцията е неоснователна, доколкото неясно по какъв
начин е формирана.
От описаните доказателства по делото се установи следната фактическа
обстанвока:
На 31.10.2017г. между „Българска пощенска банка“ АД и ответника в
проиводството е сключен договор от вида на описания в исковата молба, по
който на ответника е отпуснат потребителски кредит в размер на 5 900
лв.крайния срок за издължаване на кредита е договорен на
31.10.2017г.Погасяване е договорено съобразно погасителен план, част от
договора на месечни вноски.
С описания договор за цесия, на ищеца е прехвърлено вземане срещу
ответника в общ размер от 6731.34 лв., от които 5 474.63 лв.-главница и
1256.71 лв.-лихви.Подписано е и пълномощно от страна на стария кредитор
към ищеца за уведомяване на длъжниците по прехвърлените
вземания.Ответникът е уведомена, като е получила лично уведомлението във
формата на покана за доброволно изпълнение.
Горните обстоятелства са безспорни между страните.Ищецът претендира
признаване на установено по отношение на ответника, че част от присъденото
със заповедта вземане в размер на 1114.31 лв. за периода 30.10.2016г. до
31.10.2017г. съществува, като част от непогасена главница.Основание за тази
му претенция е подписания от страна на ответника погасителен план, видно
от който сключващите договора за кредит са договорили, че към тази дата
дължимия остатък от главницата е именно в този размер.
При горното, съдът намира, че предявения иск по чл.422 ГПк е изцяло
основателен.
Безспорно е сключен договор за кредит с описаните параметри, както и
договор за цесия, по който вземането е прехвърлено върху
ищеца.Претендираното вземане е въз основа на подписан от страна на
ответника погасителен план, с който същата се е съгласила, че към тази дата
дължимата сума е в размер на 1114.31 лв., поради което съдът счита, че иска е
3
доказан и по размер.
Възражението на ответгника за изплащане на вземането, за което
доказателствената тежест е изцяло нейна остана изцяло недоказано.Налице е
договорно задължение и твърдение за неизпълнението му.Тежестта да докаже
изпълнението е върху ответника, каквото доказване по делото не е проведено.
При горните изводи предявения иск е изцяло основателен и следва да се
уважи от съда.
Ищецът претендира разноски в размер на изплатената държавна такса по
заповедното производство и по настоящето.Доколкото по заповедното
производство е внесена държавна такса в размер на 109.49 лв., съобразно
предявените размери на претенциите и доколкото по иска по чл.422 ГПк се
прендира само част от това вземане в размер на 1114.31 лв., то пълната
държавна такса е в размер на 50 лв., каквито разноски следва да присъди
съда.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на АТ. ЛЮБ. П., с ЕГН
**********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.“София“ 14, бл.1, ет.2, ап.1, че
вземането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, район Витоша, ЖК „Малинова Долина,
ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6 по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 570 от 26.10.2021г. по ч.гр.д.№2110/2021г. на
КРС съществува в размер на 1114.31 лв., ведно със законна лихва, считано от
25.10.2021г. до окончателното изплащане.
Осъжда АТ. ЛЮБ. П. да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД деловодни
разноски по настоящето и по ч.гр.д.№2110/21г. на КРС в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5