РЕШЕНИЕ № 309

 

гр. Бургас, 22.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 7048/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Адрес Недвижими имоти” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът М.Г.Д.,***, му дължи сума в размер от 2560 евро, представляваща договорна неустойка по т. 9. 1., изр. второ от писмения договор за обслужване на купувач, сключен между страните на 21.06.2018 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от 05.04.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 1952/20.05.2019 год. по ч. гр. д. № 2920/2019 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Предметът на делото е определен възоснова частичното прекратяване на делото – вж. протоколно определение от 09.12.2019 год.

Ответникът оспорва исковете като недопустими, а в условие на евентуалност – като неоснователни; ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска поради издаване на заповедта за изпълнение по вземане на ищеца на друго основание. Видно от текстовото описание в заповедта за изпълнение, произнасянето от съда отговаря на волята на заявителя – за вземането за неустойка от 4 % по т. 9. 1., изр. второ, а погрешното цифрово изписване в заповедта не променя този извод.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

По делото не се спори, че страните са били обвързани със сключения в писмена форма договор за обслужване на купувач от 21.06.2018 год., по силата на който ищецът е поел задължението да посредничи на ответника за закупуване на недвижим имот. С този договор в тежест на ответника е възложено задължението за заплащане на възнаграждение от 3 % без ДДС върху продажната цена, но не по-малко от 600 евро – т. т. 4. 3., подт. 1 и 2.

На 24.08.2018 год. страните са сключили договор за гаранция, с посочени конкретни имот – 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор 07079.655.30.1, и цена – 62 000 евро.

На 11.11.2016 год. между ищеца и И.. К.. и Ж.. Я.., собственици на описаните имоти, е бил сключен договор за посредничество при продажбата им.

Според ищеца, възоснова зададените му критерии по договора от 24.08.2018 год. на ответника е бил предложен описаният имот, бил е извършен и оглед, но продажбата не е била осъществена поради несъгласие за размера на продажната цена – в тази насока са и показанията на разпитания свидетел.

Видно от представения Нотариален акт № 127/18.10.2018 год., т. ІІІ, н. д. № 340/2018 год. на пом. нот. по заместване на нотариус рег. № 464, ответникът М.Д. и съпругът й Д.. Д.. са придобили правото на собственост върху описания имот срещу продажна цена от 64 000 евро. Ищецът сочи, че възоснова така сключената сделка е поканил контрахента си М.Д. да му заплати възнаграждението от 1920 евро – по т. 4. 3. 2. от договора за обслужване от 21.06.2018 год. След бездействието на ответника да плати посочената сума, с писмо изх. № 3/25.01.2019 год. ищецът сочи, че е развалил договора за обслужване, като претендира процесната неустойка от 2560 евро, на основание т. 9. 1., изр. второ. В писменото си становище от 06.12.2019 год. ищецът е пояснил, че процесната неустойка не представлява мораторна лихва, за разлика от вземането по т. 9. 1., изр първо, а е сбор от неполученото 3 %-тно възнаграждение по договора и 1 %-тна санкция.

За заплащането на процесните главно и акцесорно вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1952/20.05.2019 год. по ч. гр. д. № 2920/2019 год. на БсРС, срещу която е депозирано възражение по чл. 414, ГПК.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за неоснователен. В тежест на ищеца е провеждане главно и пълно доказване легитимацията на си на изправна страна по договора за обслужване на купувач от 21.06.2018 год., виновното неизпълнение на ответника, надлежното разваляне на договора от ищеца и дължимостта на процесната неустойка – чл. 154, ал. 1, ГПК. Такова доказване по делото не е проведено. По делото не се спори, че ответникът М.Д. не е платила дължимото възнаграждение по договора от 21.06.2018 год. (1920 евро), поради което ищецът-кредитор законосъобразно и в съответствие с договорното си право по т. 9. 1., изр. второ е развалил двустранното съглашение. Въпреки изложеното, съдът намира, че ответникът не дължи на ищеца неустойката от 2560 евро, тъй като договорната клауза за нея е нищожна. На първо място, както е признал ищецът в становището си от 06.12.2019 год., посочената неустойка включва в себе си дължимото на посредника възнаграждение по т. 4. 3. 2. от договора. Това съглашение, обаче, е развалено поради неизпълнението му от насрещната страна, поради което с обратна сила е отпаднала облигационната връзка между страните, в т. ч. и паричната престация на М.Д. – чл. 87, ал. 1 и чл. 88, ал. 1, изр. първо, ЗЗД. Неизпълнението на паричното задължение по договора дава възможност на ищеца да получи или обезщетението за забава по чл. 84 и чл. 86, ЗЗД, или да развали договора, като получи обезщетение за вредите от неизпълнения договор. В настоящия казус ищецът е избрал втората възможност, като определената неустойка незаконосъобразно включва в себе си пълната престация на ответника по разваления договор. Така определеният размер на неустойката не е съизмерим с размера на вредите от забавата на парично задължение, тъй като съвпада с размера на неплатената главница – в тази насока вж. и Решение № 234/17.11.2016 год. по гр. д. № 1856/2016 год. на III ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК.

На второ място, освен процесната уговорена неустойка по т. 9. 1., изр. второ, договорът от 21.06.2018 год. е уредил правото на ищеца да получи и друга, идентична по размер парична неустойка – т. 9. 2. във вр. с т. 4. 4. Посочената разпоредба възлага в тежест на ответника паричното задължение от 4 % върху продажната цена на имота, като санкция за „опит на купувача недобросъвестно да избегне заплащането на възнаграждение“. Така формулираната договорна разпоредба налага извода, че неустойката по т. 9. 2. е със санкционен характер, т. е. тя изключва дължимостта и на неустойката по т. 9. 1., изр. второ.

За пълнота на изложението следва да се има предвид и обстоятелството, че разглежданата процесна клауза от договора е нищожна и като неравноправна по см. на чл. 146, ал.  1 и 2 във вр. с чл. 143, ал. 1, т. 5, ЗЗП – писменото съглашение е изготвено предварително, няма данни ответникът да е имал възможност да влияе на съдържанието му, поради което е налице хипотезата на чл. 146, ал. 2, ЗЗП, срещу което обстоятелство ищецът не е провел главно и пълно доказване, съгл. ал. 4.

Изложеното мотивира съда да приеме, че главният иск е неоснователен, поради което той следва да бъде отхвърлен, ведно с обусловената акцесорна претенция за обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД.

Неоснователността на установителните искове, както и частичното прекратяване на делото налагат в полза на ответника да бъдат присъдени деловодните разноски, направени в настоящия процес – 600 лева за адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 3 и 4, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „Адрес Недвижими имоти” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Възраждане, пл. „Св. Неделя“ № 4, ет. 6, за приемане за установено, че ответникът М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, му дължи сума в размер от 2560 евро, представляваща договорна неустойка по т. 9. 1., изр. второ от писмения договор за обслужване на купувач, сключен между страните на 21.06.2018 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забава върху сумата, начиная от 05.04.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 1952/20.05.2019 год. по ч. гр. д. № 2920/2019 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА „Адрес Недвижими имоти” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Възраждане, пл. „Св. Неделя“ № 4, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 4, ГПК, да заплати на М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 600 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ