Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр. Попово, 14.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 482 по
описа за 2018 година по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415
от ГПК, във вр. чл. 183а от ЗЕ, във вр. чл.
79 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „О. М.“
АД – гр. С., представлявано от изпълнителния директор С.И., чрез пълномощник:
адв. С.Г.И., твърди в исковата молба, че притежава лицензия за дейността
„разпределение на природен газ“ и „снабдяване с природен газ от краен
снабдител“ за територията на Община Попово. В това си качество „О. М.“ АД
снабдява с природен газ битови потребители на основание Общи условия за
продажба на природен газ на потребители за битови нужди, приети с Решение №
ОУ-092/29.11.2006 г. на ДКЕВР.
Твърди, че
като лицензирано дружество за извършване на горепосочената дейност, на
основание договор при Общи условия за продажба на природен газ на потребители
за битови нужди, доставчикът снабдява с природен газ ответника.
Твърди, че
ответникът е собственик на газоснабдения имот в гр. П *** и съгласно чл. 6 от
ОУ има качеството на потребител на природен газ за битови нужди. Същият е
подписал и заявление за смяна на партида.
Твърди, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 356.86 лв., представляваща
непогасено задължение за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ
за периода 01.12.2016 г. – 12.12.2017 г., в т.ч. 328.23 лв. – главница за
периода 01.12.2016 г. – 09.02.2017 г. и 28.63 лв. – неустойка за периода
11.01.2017 г. – 12.12.2017 г., по следните фактури:
1. Фактура №
**********/31.12.2016 г. – с главница в размер 151.01 лв. за периода 01.12.2016
г. – 31.12.2016 г. и неустойка за забава в размер 14.09 лв. за периода 11.01.2017
г. – 12.12.2017 г.;
2. Фактура №
**********/31.01.2017 г. – с главница в размер 3.38 лв. за периода 01.01.2017
г. – 31.01.2017 г. и неустойка за забава в размер 0.29 лв. за периода
11.02.2017 г. – 12.12.2017 г.;
3. Дебитно
известие (корекция) № **********/09.02.2017 г. – с главница на стойност 173.84
лв. за периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г. и неустойка за забава в размер
14.25 лв. за периода 21.02.2017 г. – 12.12.2017 г.
Твърди, че
задълженията по посочените фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно ОУ
абонатът разполага с 10-дневен срок за плащане на задълженията за консумирана
енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след
изтичането му, вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.
Твърди, че
общият размер на задължението на ответника е формиран по описаните неплатени
фактури за продажба на природен газ и съответно дължимите законни лихви за
забава в плащанията по тези фактури от деня на забавата до деня на завеждане на
исковата молба. Твърди, че неизпълнението на задълженията на потребителите на „О.
М.“ АД за заплащане на потребения от тях природен газ се обезпечават със
санкциите на чл. 72 от ОУ, съгласно който текст при неплащане на дължимите суми
в сроковете, посочени в издадените от продавача фактури за плащане, купувачът
дължи обезщетение (неустойка) в размер на законната лихва от деня на забавата
до деня на изпълнение на задължението за заплащане на консумирания газ.
Твърди, че
ищцовото дружество издава ежемесечно фактури за потребеното количество природен
газ, в които е описан срокът за заплащане на потребеното количество природен
газ в съответствие с чл. 55, ал. 1 и 2 от ОУ и чл. 183а от ЗЕ. Твърди, че
падежът за плащане на задълженията по фактурите е всяко 10-то число на месеца и
от следващия ден длъжникът е в забава.
Предвид
гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено съществуването на вземането на ищцовото дружество от ответника за
сумата 356.86 лв., представляваща непогасено задължение за разпределение,
снабдяване и доставка на природен газ за периода 01.12.2016 г. – 12.12.2017 г.
съгласно фактури, в т.ч. 328.23 лв. – главница за периода 01.12.2016 г. –
09.02.2017 г. и 28.63 лв. – неустойка за периода 11.01.2017 г. – 12.12.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
до изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В
съдебно заседание за ищцовата страна не се явява процесуален представител. С
писмена молба до съда пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове и
доказателствените искания, направени с исковата молба.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. Р.Р. ***,
назначен за особен представител на ответника М.М., в който същият изразява
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Счита, че в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1157/2017 г. по
описа на ПпРС липсва точна индивидуализация на вземането по основание и размер.
Твърди, че от фактура № **********/31.01.2017 г. е видно, че за м. януари 2017
г. разходомер № 75000652 е отчел нулева
консумация и има начислен само коефициент за коригиране. В приложеното дебитно
известие (корекция) № **********/09.02.2017 г. за разпределение природен
газ за периода 01.01.2017 г. –
31.01.2017 г. обаче е посочено, че към 09.02.2017 г. има начислена корекция за
доставка и разпределение на природен газ на обща стойност 173.84 лв., като е
посочено, че разходомерът е имал старо показания 6907 и ново показание 7168,
което противоречи на отразеното във втората фактура. Счита, че не е ясно как в
дебитното известие показанията на разходомера се променят с 261 единици
консумация и се начислява като задължение сумата 173.84 лв. Поради посочената
причина счита, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК и този му недостатък не може да бъде саниран, която нередовност на
заявлението, от своя страна, прави недопустим предявеният установителен иск.
Отделно от
горното, счита предявените искове и за неоснователни. Счита, че съгласно ОУ
издаваните фактури следва да отразяват действителната консумация на природен
газ, конкретните данни на номера на измервателния уред, отчетния период, ДДС и
разбивка на цената по ктомпоненти и др. В чл. 55, ал.1 от ОУ изрично е
посочено, че заплащането на потребените количества природен газ се извършва на
основание издадени от продавача фактури, изпратени на адреса на газоснабдения
имот. При това положение счита, че 10-дневният срок за плащане започва да тече
от получаване на фактурите, доказателства за което не са представени по делото,
във връзка с което и за ответника не е започнал да тече срок за плащане, т.е.
не е настъпила изискуемост на задълженията. Счита, че приемането на твърдение,
че дори да не е получил тези документи, купувачът дължи плащане, е
неравноправна клауза, а едно такова твърдение би противоречало и на едно от
основните задължения на продавача съгласно чл. 55, ал. 1 от ОУ.
Предвид
изложените съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
недопустими, евентуално – като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание особеният
представител на ответника поддържа изложеното в отговора и пледира за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на
подадено от „О. М.“ АД – гр. С. заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№ 1157/2017 г. по описа на ПпРС. По него е издадена Заповед № 1104/15.12.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът М.И.М. *** да заплати на кредитора сумата 328.23 лв., представляваща
главница за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ по фактури,
издадени за периода 01.12.2016 г. - 09.02.2017 г., за обект с абонатен № **********, находящ се гр.
П ***, сумата 28.63 лв.,
представляваща неустойка за забава в
размер на законната лихва, за периода от 11.01.2017 г. до 12.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главница,
считано от 14.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както
сумата 325.00 лв. – разноски по делото,
от които 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 300.00лв. за адвокатско възнаграждение.
Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК във връзка с което е
даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск
е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.
Няма спор по
делото, а и от приложените на л. 33 и 34 заверени копия на лицензия №
Л-441-08/30.03.2015 г. и лицензия № Л-441-012/30.03.2015 г., издадени от КЕВР, е видно, че „О. М.“ АД е дружество,
което притежава лицензия за осъществяване на дейностите „разпределение на
природен газ“ и „снабдяване с природен газ от краен снабдител“ на територията
на община Попово. В това си качество ищецът снабдява с природен газ битови
потребители на основание Общи условия за продажба на природен газ на
потребители за битови нужди, приети с Решение № ОУ-092/29.11.2006 г. на ДКЕВР
(заверено копие на общите условия е приложено на л. 22-32).
Няма спор още,
а и от приложената справка по лице от Служба по вписванията – гр. Попово за
периода 01.01.1992 г. – 08.12.2017 г. за лицето М.И.М., за вписвания,
отбелязвания и заличавания по персонална партида № 25332, е видно, че
ответникът е собственик на имот с административен адрес: гр. П ***. Посоченият
имот е газоснабден (видно от заверено
копие на договор за присъединяване № 1222/17.11.2005 г. – л. 16) по времето,
когато е бил собственост на друго лице, но за същия имот има смяна на партида
на името на ответника (видно от заверено копие на заявление № АД-302/15.12.2006
г.).
В периода
31.12.2016 г. – 09.02.2017 г. от ищцовата страна са издадени следните фактури
за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ до горепосочения
газоснабден имот, собственост на ищеца:
1. фактура №
**********/31.12.2016 г. – на стойност 151.01 лв. за периода 01.12.2016 г. –
31.12.2016 г.;
2. фактура №
**********/31.01.2017 г. – на стойност 3.38 лв. – снабдяване с природен газ за
м. януари 2017 г. и
3. дебитно
известие (корекция) № **********/09.02.2017 г. – на стойност 173.84 лв. –
корекция на разпределение, доставка и пренос на природен газ за периода
01.01.2017 г. – 31.01.2017 г.
Няма
доказателства за извършено плащане на сумите по горепосочените фактури. Няма и
твърдения в този смисъл.
Истинността на
приложените фактури не е оспорена от ответника в едномесечния срок за отговор
на предявения иск по чл. 131 от ГПК.
Няма
и изрично оспорване на годността на измервателното устройство – разходомер №
75000652, поради което и съдът счете, че за изясняване на делото не е необходимо допускането на
съдебно-техническа експертиза за преминалото през измервателното устройство количество
природен газ.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 183а от ЗЕ, във вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.
Исковете са допустими, тъй като са подадени от легитимирано лице,
разполагащо с правен интерес от предявяването им и в указания от съда срок по
чл. 415 от ГПК.
Разгледани по същество,
съдът ги намира за основателни, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 183а
от Закон за енергетиката, крайният снабдител продава
природен газ при публично известни общи условия.
В случая ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от договор за
продажба на природен газ на потребители за битови нужди за територията на
Община Попово, сключен при публично известни Общи условия за продажба на
природен газ на потребители за битови нужди.
За успешното доказване на предявения иск ищецът следва да докаже, че
през процесния период от време между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, породено от Договор при Общи условия за продажба
на природен газ на потребители за битови нужди, по който ищецът е продавач, а
ответникът – купувач; че ищецът е изправна страна по правоотношението, т.е.
изпълнил е точно задълженията си, като е доставил природен газ на ответника в
конкретно посочения обект на потребление за претендирания период и в посочените
във фактурите стойности. Ищецът следва да докаже и периода на забавата на
главното задължение, претендирано от ответника.
В случай, че
горните факти бъдат доказани в процеса, в тежест на ответника е, ако твърди
това, да докаже, че е изпълнил задължението си за
заплащане на претендираната с исковата молба цена за разпределение, снабдяване
и доставка на природен газ. Ответникът следва да докаже и останалите си
правопогасяващи и правоизключващи възражения срещу правата на ищеца.
В конкретния случай няма спор, а
и от събраните по делото доказателства съдът приема за доказано, че за
претендирания период от време и относно процесния газоснабден имот с абонатен №
**********, ищцовата страна – „О. М.“ АД, извършва разпределение, снабдяване и
доставка на природен газ при
публично известни Общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-092/29.11.2006
г. и има качеството на продавач съгласно Общите условия.
От приложената
по делото справка по лице от Служба по вписванията – гр. Попово, съдът приема
за доказан фактът, че за процесния период от време ответникът е собственик на газоснабдения
съгласно договор за присъединяване № 122/17.11.2005 г. имот с административен
адрес: гр. П ***, което го прави купувач и потребител на природен газ за битови
нужди по смисъла на чл. 6 от Общите условия.
При това
положение съдът приема, че за претендирания период от време между страните съществува валидно облигационно
правоотношение с предмет доставка на природен газ, чието съдържание е
установено в Общите условия.
В чл. 49 от
Общите условия (ОУ) е предвидено, че количествата природен газ, показани от
измервателния уред и коригирани с коефициент за преизчисление се считат за
единствено меродавни и задължителни за двете страни.
Съгласно чл.
53 от ОУ, купувачът заплаща на продавача стойността на потребеното месечно
количество природен газ за съответния месец, а съгласно чл. 54 от ОУ,
стойността на потребеното месечно количество природен газ се определя на база
цената на природния газ за този месец и реално потребеното количество.
Чл. 55, ал. 1
от ОУ предвижда заплащането на
потребените количества природен газ да се извършва на основание издадени от продавача
фактури, изпратени на адреса на газоснабдения имот, като ал. 2 на същия член
гласи, че срокът за плащане не може да бъде по-малък от 10 календарни дни и
следва да бъде еднакъв за всички купувачи.
Според чл. 58
от ОУ, неполучаването на фактура не освобождава купувача от задължението му за
плащане на дължимите суми.
Съобразявайки
се с горепосочените разпоредби в ОУ и с конкретно установените по делото факти,
както и вземайки предвид обстоятелството, че по делото няма изрично заявено
оспорване на годността на измервателното устройство – разходомер № 75000652,
съдът приема, че посоченото в подробно описаните по-горе фактури количество
природен газ действително е преминало през този разходомер. Съдът приема още,
че няма несъответствие в издадените фактури относно преминалото през
разходомера количество природен газ, тъй като новото показание на количеството
природен газ, посочено във фактура № **********/31.12.2016 г. – 6907,
съответства на посоченото като старо показание в дебитното известие №
**********/09.02.2017 г., представляващо издадена съобразно правилата на ЗСч
валидна каригираща фактура към фактура № **********/31.01.2017 г.
При това
положение, съдът приема, че през разходомера в газоснабдения имот, собственост
на ответника, за процесния период от време е преминало количеството природен
газ, конкретно посочено във фактурите и ответникът дължи на ищцовата страна
сума в общ размер 328.23 лв., дължима за разпределение, снабдяване и доставка
на природен газ за периода 01.12.2016 г. – 31.01.2017 г.
Настоящият
състав на съда приема, че срокът за заплащане на цената на доставения природен
газ не е прецизирано определен с Общите условия на ищцовото дружество, но при
тълкуването на разпоредбите на чл. 53; 55, ал. 2; 58 и 72 от ОУ се налага изводът,
че този срок е 10 календарни дни от издаване на съответната фактура. При това
положение, съобразявайки се с цитираните по-горе разпоредби от ОУ на ищцовото
дружество, съдът приема, че плащането на задълженията по процесните фактури
следва да бъде извършено до датата за плащане, посочена в конкретната фактура, която
дата следва да бъде не по-ранна от десет календарни дни от издаването на
фактурата. Освен това, задължението за плащане не е обвързано с получаването на
фактурата от ответника, съгласно чл. 58 от ОУ.
По направеното
от ответника чрез назначения му особен представител възражение за
неравноправност на клаузите в ОУ, допускащи неуведомяването на купувача от
продавача за издаването на фактурите, респ. за възникването на задължението за
заплащане на доставеното количество природен газ (чл. 58 от ОУ), настоящият
състав на съда приема, че същото е неоснователно. В Общите условия ясно е
разписано задължението на продавача да достави до имота на купувача природен
газ и задължението на купувача да заплати дължимите суми за доставеното му и
отчетено от монтирания измервателен уред количество природен газ. Ясно е
разписано още, че отчитане на потребеното количество природен газ се извършва
от продавача ежемесечно по определен от него график, обявен по начин, достъпен
за всички купувачи (чл. 51 от ОУ), както и че купувачът заплаща на продавача
стойността на потребеното месечно количество природен газ за съответния месец
(чл. 53 от ОУ).
При това
положение, след като на купувача през съответния едномесечен период от време
реално е доставено отчетеното количество природен газ (т.е. налице е
консумация), същият следва да заплати сумите по издадените фактури независимо
от неуведомяването за издаването им. Според настоящия състав на съда клаузата
на чл. 58 от ОУ не противоречи на закона, както и не попада в нито една от
хипотезите на неравноправни клаузи на потребителски договори, посочени в чл.
143 от ЗЗП. Неравноправна би била клауза, освобождаваща продавача от
задължението да достави природен газ до газоснабдения имот, но не и тази, която
го освобождава от задължението да връчи фактурата на купувача (както е в конкретния случай).
Предвид гореизложеното,
съдът приема, че падежите на задълженията за заплащане на доставения природен
газ до газоснабдения имот на ответника са настъпили, както следва: на
10.01.2017 г. по фактурата от 31.12.2016 г., на 10.02.2017 г. – по фактурата от
31.01.2017 г. и на 20.02.2017 г. г. – по дебитното известие от 09.02.2017
г. И тъй като няма данни по делото
сумите по горепосочените фактури да са заплатени от ответника (а няма и
твърдения в тази насока), то съдът приема, че посочените суми са дължими и
искът за главница е основателен в пълния предявен размер.
По отношение
на акцесорния иск съдът приема следното:
Съгласно чл.
84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В конкретния случай във всяка
една от фактурите е посочен ден за изпълнение и следователно по фактурата от
31.12.2016 г. длъжникът е изпаднал в забава на 11.01.2017 г., по фактурата от
31.01.2017 г. – на 11.02.2017 г. и по дебитното известие от 09.02.2017 г. – на
21.02.2017 г.
И тъй като
разпоредбата на чл. 72 от ОУ постановява, че при неплащане на дължимите суми в
сроковете, посочени в издадените от продавача фактури за плащане, купувачът
дължи на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата
до деня на изпълнение на задължението за заплащане на консумирания природен
газ, то съдът приема, че предявеният иск за обезщетение за забава върху
главницата за периода 11.01.2017 г. – 12.12.2017 г. в размер 28.63 лв., също е
основателен в пълен размер.
Предвид всичко
гореизложено, следва да бъде признато в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна сумата 328.23 лв. (триста
двадесет и осем лева и 23 ст.) – главница, дължима за разпределение, снабдяване
и доставка на природен газ за периода 01.12.2016 г. – 31.01.2017 г. по фактура №
**********/31.12.2016 г., фактура № **********/31.01.2017 г. и дебитно известие
(корекция) № **********/09.02.2017 г., за обект с абонатен № ********** – гр. П
***, клиентски № 5100475, както и сумата 28.63 лв. (двадесет и осем лева и 63
ст.) – обезщетение за забава върху главницата за периода от датата, следваща
падежа на всяка от фактурите до 12.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.12.2017 г. до изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед № 1104/15.12.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1157/2017г. по
описа на Поповския районен съд.
При този изход
на делото и като се съобрази със задължителното
тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013г. по тълк.д. № 4/2013г.
на ОСГТК ВКС, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски в заповедното производство – в общ размер 325.00 лв. (в
т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна таса и 300.00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение), както и разноските в настоящото исково производство – в общ размер 525.00 лв. (в
т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна
такса, 300.00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение и 200.00 лв. – за
възнаграждение на особен представител). Останалата част над присъдената сума от
25.00 лв. – държавна такса за исковото производство, в размер 50.00 лв., съдът
приема, че е недължимо платена и в случай на поискване от ищцовата страна,
подлежи на връщане.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М.И.М., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: *** и „О.
М.“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано от
изпълнителния директор С.Р.И., ЧЕ М.И.М. ДЪЛЖИ НА „О. М.“ АД, СУМАТА 328.23 лв. (триста двадесет и осем лева и 23 ст.) – главница, дължима за
разпределение, снабдяване и доставка на природен газ за периода 01.12.2016 г. –
31.01.2017 г. по фактура №
**********/31.12.2016 г., фактура № **********/31.01.2017 г. и дебитно известие
(корекция) № **********/09.02.2017 г., за обект с абонатен № ********** – гр. П
***, клиентски № 5100475, КАКТО И СУМАТА
28.63 лв. (двадесет и осем лева и 63 ст.) – обезщетение за забава върху
главницата за периода от датата, следваща падежа на всяка от фактурите до
12.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.12.2017 г. до изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед
№ 1104/15.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1157/2017 г. по описа на Поповския районен съд.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „О. М.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С ***, представлявано от изпълнителния
директор С.Р.И., СУМАТА 325.00 лв. (триста двадесет и пет лева
00 ст.) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1157/2017 г. по описа на Поповския районен съд, както и СУМАТА 525.00 лв. (петстотин двадесет и пет лева 00 ст.) – разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 482/18 г.
по описа на Поповския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд – Търговище.
СЪДИЯ: