Р Е Ш Е Н И Е
№ 262324/19.07.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 12666 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по подадена искова молба, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, представлявано от
управителя *, срещу М.П.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, *, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 350 лв.
/триста и петдесет лева/, представляваща незаплатена главница по Договор за
кредит № ********** от 06.07.2016 г., сключен между „*) и М.П.М., което вземане
е прехвърлено на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1, предл. I, вр. чл. 240 ЗЗД, евентуално за осъждане на ответника да заплати
същата сума като дадена без основание по чл. 55, ал. 1, предл.
I ЗЗД.
В
исковата молба ищецът „К.Б.“ ЕООД твърди, че на 06.07.2016 г. между * ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „*“ и М.П.М. е
сключен Договор за кредит № **********, чрез кредитен посредник „*“ ЕООД. Сочи,
че ответникът е подал заявка за отпускане на сума в размер на 350 лв. за период
от 30 дни с падежна дата 05.08.2016 г., която сума му е преведена посредством „Изипей“ АД на датата на сключване на договора. Излага, че
към датата на падежа кредитополучателят е останал задължен за сумата от 350 лв.
главница по договора за кредит. Твърди, че на падежа им задълженията не са
погасени, поради което кредитополучателят е изпаднал в забава и кредиторът е
започнал да му начислява наказателна лихва, като на ответника са изпратени
напомнителни писма за това. Сочи, че на 23.11.2018 г. между него и „*“ ЕООД е
сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът му е
прехвърлил вземането по процесния договор за кредит и го упълномощил да уведоми
длъжника за цесията. Излага, че е изпратил на длъжника уведомление за цесията с
препоръчана пратка посредством Български пощи, която е върната в цялост с
отметка „Непотърсена“, поради което и прилага уведомлението с настоящата искова
молба. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 350 лв.,
представляваща главница по договора за кредит, както и разноските по делото,
като изрично заявява, че не претендира наказателна лихва и такси за събиране на
вземането.
Ответникът
М.П.М. не е подал отговор на исковата молба. След срока за отговор е подал
молба, в която се твърди, че не е получавал пари от ищеца и няма отношения с
него. Ищецът е купил вземане от друг и следва да го претендира от *, като се
сочи, че е налице измама. Назначения му по реда на ЗПП процесуален представител
възразява срещу уведомяването на длъжника за сключения между „* и „К.Б.“ ЕООД договор за
цесия. Оспорва евентуалния иск по чл. 55 ЗЗД, както и претенцията за мораторна
лихва. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
В
съдебно заседание страните не се явяват. Ищецът подава молба, с която поддържа
исковете.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
Представен е от ищеца Договор за кредит № **********/06.07.2016
г. със страни „*“ ЕООД и М.П.М., по силата на който на
ответника е отпусната сумата от 350 лв. със задължение за връщане на 05.08.2016
г.
От представената Разписка за извършено плащане от
06.07.2016 г. се установява, че в полза на М.П.М. от „*“ ЕООД е нареден
паричен превод в размер на 350 лв. към EasyPay.
От представения Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. и приложенията към него се установява, че „*“ ЕООД е
прехвърлило вземания на „К.Б.“ ЕООД, включително и вземането си към М.П.М. по процесния договор за
кредит в общ размер от 811,60 лв.
От представените документи /пълномощно от „*“
ЕООД към „К.Б.“ ЕООД, уведомление до
длъжника за прехвърляне на вземането и известие за доставяне се установява, че
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника
за извършената цесия, за което е изпратено писмо с обратна разписка съдържащо
уведомление за цесията, което писмо не е достигнало до ответника, доколкото
пратката е непотърсена от адресата.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски районен
съд формира следните правни изводи:
Предявени са осъдителен иск за реално изпълнение на задължение за заплащане на
главница по договор за кредит, което вземане е прехвърлено с договор за цесия,
на основание чл. 79, ал. 1, предл. I, вр. чл. 240 ЗЗД, както и евентуален иск за връщане на дадено без основание по чл. 55, ал.
1, предл. I ЗЗД.
Съобразно
разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че е придобил надлежно правата си по
сключен договор за цесия с кредитора на ответника; че ответникът е надлежно
уведомен за прехвърлянето на вземането; че с ответника са във валидно
облигационно отношение по договор за кредит; че е предоставена и ответникът е
усвоил претендираната сума за главница, както и нейното основание и размер. В тежест на ответника (в случай, че ищецът
докаже своите твърдения) е било
да докаже, че е върнал получената сума за главница или че е настъпило друго
основание за погасяване на вземането.
Ищецът е доказал фактите, за които
носи доказателствена тежест. По делото се събраха доказателства, че ответникът
и праводателят на ищеца са обвързани от действителен договор за кредит, по
който претендираната сума за главница в размер от 350 лв. е била отпусната на
длъжника и същата е усвоена. Падежът за връщането и́ е настъпил и
изпълнение не е последвало. В последствие вземането е прехвърлено на ищеца,
поради което същият встъпва в правата на предишния кредитор и има право да
претендира връщане на дължимите суми по кредита.
По
отношение на надлежността на уведомяването на
длъжника за цесията съдът споделя становището в съдебната практика, че
длъжникът може успешно да възразява срещу цесионера
за неуведомяването си за прехвърлянето на вземането единствено ако твърди, че е
заплатил суми след цесията на стария кредитор (цедента),
каквито твърдения в случая не се навеждат. В този смисъл ищецът по делото
валидно е придобил правата по прехвърленото вземане и е легитимиран да търси
същото от ответника. Извън горното следва да се съобрази също, че с
получаването на препис от настоящата искова молба длъжникът следва да се счита
за уведомен за цесията, доколкото е налице упълномощаване от цедента към цесионера с правата
да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането. Изпълнение не е последвало,
въпреки това. Твърденията на ответника извън срока на отговор не се доказаха по
делото.
В случая действително
съдът е допуснал процесуално нарушение, доколкото не е докладвал предявения
евентуален иск по чл. 55 ЗЗД и не е разпределил доказателствена тежест по него.
Страните обаче не са възразили срещу проекта за доклад и същият е приет за окончателен.
В случая това е без значение за изхода на спора, доколкото предявеният главен
иск се явява основателен и не следва да се разглежда евентуалния иск. Следва да
се присъди и законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба, като законна последица на решението.
Предвид изхода на спора и
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените по делото разноски в размер на 50 лв. държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на минимума от 100 лв., предвид
ниския материален интерес, липсата на фактическа и правна сложност на делото и
приключването му в едно съдебно заседание
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН
**********, с адрес: ***, м-ст „*, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, п.к. 1606, сумата
от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща незаплатена главница
по Договор за кредит № ********** от 06.07.2016 г., сключен между „*) и М.П.М.,
което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1, предл. I, вр. чл. 240 ЗЗД.
ОСЪЖДА
М.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, м-ст „*,
ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, сумата
от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща извършени от ищеца
разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените
с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца банкова сметка
*** „БАНКА ДСК“ ЕАД с IBAN:
***, BIC: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: