Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
гр. Бургас, 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, осемнадесети състав, в публично
заседание на двадесет и осми януари,
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: М. Николова
при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдия
Николова административно дело № 2473 по описа за 2020 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 вр. с чл.210, ал.3 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по
жалба от „ИПАР-
Делото е висящо пред
Административен съд – Бургас за втори път, след като с решение №
14694/26.11.2020 г. постановено по адм. дело № 5006/2020 г. по описа на
Върховен административен съд, е отменено решение № 242/14.02.2020г.,
постановено по административно дело № 2960/2019г. по описа на Административен
съд-Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
В
съдебно заседание, жалбоподателят „ИПАР-
Ответната
страна ОБЩИНА Р. се представлява от адвокат Тинка Ж., която оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана. Не претендира присъждане на разноски и не
прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
страна на жалбоподателя .
Заинтересована
страна „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от А. ЦАЧЕВ, редовно призована, не изпраща законен или
процесуален представител.
Административен
съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 62, том II, рег.№ 1446, дело № 229 от
2015г. (лист 6-7 от административно дело № 2960/2019г. по описа на
Административен съд-Бургас),
жалбоподателят „ИПАР-
С
писмо рег. индекс № УТ-379-6/18.10.2018 година (лист 78-79 от административно
дело № 2960/2019г. по описа на Административен съд-Бургас) до кмета на община Р.,
във връзка с изграждане на нов електропровод ВЛ 400 кV п/ст „Варна” - п/ст
„Бургас”, управителят на „ЕСО“ ЕАД е направил искане, на основание чл.64 ал.6
от ЗЕ и по реда на чл.210. ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗУТ да бъде назначена комисия,
която да определи размерите на обезщетенията на собствениците на засегнати
имоти по приложени актуални справедливи пазарни цени, изготвени от независим
оценител на недвижими имоти и член на Камарата на независимите оценители. Към
искането са приложени: заповед № РД-02-15-42/12.07.2018г.; решение №
185/06.04.2017г. на МС; оригинал на експертни оценки изготвени от независим
оценител и копие от окончателен ПУП/ПП (лист 80-83 от административно дело №
2960/2019г. по описа на Административен съд-Бургас).
Съгласно
оценителски доклад за определяне на пазарната стойност на безсрочен сервитут
върху части от поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от
изграждането на обект: ВЛ 400 кV п/ст „Варна” - п/ст „Бургас” в землището на
с.Просеник, общ.Р., обл.Бургас (лист 14-46 от административно дело № 2960/2019г. по описа на
Административен съд-Бургас) размерът на предложеното обезщетение за имота на
жалбоподателя е определен на 431.00 лева.
На
06.02.2019 година, комисия, назначена със заповед № РД-08-631/12.11.2018 година
на кмета на община Р. е разгледала постъпило заявление с № УТ-379-6/18.10.2018
год. от „ЕСО“ ЕАД, като е разгледала и приела представените справедливи пазарни
оценки на земеделски земи, попадащи в сервитутната зона на обекта в землищата
на село Рожден, село Рудина, село Просеник и село Ръжица и е приела Решение по
Протокол № 1 от 06.02.2019 година, за определяне пазарната стойност на
безсрочен сервитут върху части от поземлени имоти за изграждането на
електропровод ВЛ 400 кV п/ст „Варна” - п/ст „Бургас” (лист 12-13 от административно
дело № 2960/2019г. по описа на Административен съд-Бургас).
С
писмо рег. индекс № УТ-379-271/06.11.2019 година (лист 9 от административно дело № 2960/2019г. по описа на
Административен съд-Бургас), Община Р. на основание чл.210, ал.3 от ЗУТ е
уведомила „ИПАР-
Недоволно
от размера на определеното обезщетение „ИПАР-
В
хода на съдебното производство по
административно
дело № 2960/2019г. по описа на Административен съд-Бургас е допусната и
извършена съдебно-оценъчна експертиза, заключението на която е изготвено от
Дафин Михалев Терзиев. Според заключението на вещото лице пазарната стойност на
ПИ с № 044046 на ЕКАТТЕ 58640, местност ***, село Просеник, община Р. с площ
43.00 дка, е в размер на 37 858.75 лева, а на засегнатата от сервитута
площ 544.11 лева. Размерът на дължимото обезщетение за учредяване на
определеното сервитутно право за имот пл.№ 044046 по КВС на с.Просеник, общ.Р.,
обл.Бургас, а именно 0.618 дка, вещото лице е определило на сумата от 516.90
лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА като
подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА
поради следните съображения:
Съобразно разпоредбата
на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Обжалваното решение е
прието от компетентен орган с оглед на разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗУТ –
комисия назначена от кмета на община Р., чийто състав е определен със заповед назначена със Заповед № РД-08-631/12.11.2018 година на кмета на община Р.. Заседанието на комисията, на което е прието решението е
законно, тъй като на него са присъствали председателя и всички шест члена.
Съответно, решението е прието с единодушие, тоест при наличието на необходимото
мнозинство.
Решението е мотивирано,
тъй като в него се съдържат фактическите и правни основания за приемането му.
Съгласно чл.64,
ал.1 от Закон за енергетиката, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни
енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират
енергийния обект възникват сервитути.
Съгласно чл.64, ал.4 от
ЗЕ, сервитутите възникват когато: 1.има влязъл в сила подробен устройствен
план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на
линейния енергиен обект в засегнатите имоти и 2.титулярят на сервитута изплати
или внесе еднократно обезщетение по реда на ал.6 на разположение на
собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.
Съгласно чл.64, ал.6 от
ЗЕ, определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на
енергийните обекти се извършват по реда на чл.210 и чл.211 от ЗУТ или по
взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител.
Обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства
упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1.
Съгласно чл.65, ал.1 от
ЗЕ, размерът на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 се определя при прилагане на
следните критерии: 1.площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на
сервитута; 2.видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4.
справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в
границите на сервитута.
Съгласно чл.210, ал.1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на
обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни
цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал.2,
кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица
определянето на обезщетения или оценка от комисията.
В случая, безспорно е
налице първото основание за възникване на сервитут, предвидено в нормата на
чл.64, ал.4 от ЗЕ, а именно наличието на одобрен ПУП - Парцеларен план на обект
„Нова ВЛ 400 кV п/ст „Варна“ – п/ст „Бургас“.
Процесната оценка е
определена във връзка с изпълнението на второто предвидено основание за
възникване на сервитута - изплащане на еднократно обезщетение на собственика на
засегнатия имот. Това обезщетение е определено от комисията по чл.210 от ЗУТ,
към който ред препраща нормата на чл.64, ал.6 от ЗЕ.
Жалбоподателят не е
съгласен с определеното му с решението обезщетение в общ размер на 431.00 лева и го е оспорил,
като занижен с твърдението, че същото не е определено по пазарни цени. В
подкрепа на твърденията, за неправилно определяне на размера на дължимото
обезщетение по делото е допусната съдебно-оценъчна експертиза, вещото лице по която за да изготви
своето заключение е ползвало два метода. Първият метод на пазарните аналози,
като са ползвани две сделки - покупко-продажба на земи в землището на
с.Просеник, вписани в Агенция по вписванията и офертна цена на един имот,
посочени в нарочна таблица. Вторият метод на капитализиране на бъдещи рентни
приходи, като са взети в предвид годишната рента, норма на възвращаемост,
очаквано нарастване на поземлената рента и разходите направени за отглеждане на
засятото трайно насаждение – лавандула. Въз основа на двата метода, вещото лице
е определило пазарна стойност на имот № 044046 с площ от 43,000 дка – 37858.75
лева, засегнатата от сервитута площ от 0,618 дка – 544,11 лева, а размерът на
дължимото обезщетение за учредяване на определеното сервитутно право на 516.90
лева /петстотин и шестнадесет лева и деветдесет стотинки/.
Настоящият съдебен
състав изцяло кредитира приетото по делото заключение на вещото лице, тъй като
то е изготвено на база реално извършени сделки с имоти, находящи се в землището
на с.Просеник, в което землище се намира и имота на жалбоподателя и е
съобразено с начина му на трайно ползване. Вещото лице се позовава на
действително извършени сделки, намерени в Службата по вписванията гр.Айтос и
една офертна цена, което дава по-голяма достоверност и обективност на
изследването, в сравнение само с офертните цени, използвани от оценителя в
административното производство. Също така, за да се постигне обективна пазарна
цена на имота, следва да бъдат съобразени и неговите подобрения, както е
сторило вещото лице. В случая, на място са установени трайни насаждения –
лавандула, чиито разходи за отглеждане на 1 дка, по метода на натрупаните разходи
са оценени от експерта на 1000,00 лева, като се сочи, че тези насаждения достигат
възрастова зрялост за жътва и извличане на масло едва след третата година. В
случая при определяне на дължимото обезщетение, следва да бъдат включени и
подобренията в имота, каквито представляват лавандуловите насаждения. Вярно е,
че сервитутът сам по себе си няма да засегне насажденията, но е вярно също
така, че пазарната стойност следва да отчете тези подобрения, защото в
условията на свободно и независимо договаряне подобренията неминуемо повлияват
цената на имота, а пазарната стойност е именно тази, която се постига при
такова свободно и независимо договаряне. Също така, съгласно чл.64, ал.3, т.2,
б.“а“ от ЗЕ, в засегнатите поземлени имоти не се допуска извършване на
застрояване или засаждане на трайни насаждения
в сервитутната ивица, определена в Наредбата по ал. 9. След като в целия
сервитут не се допуска засаждането на трайни насаждения, то при определяне на
справедливата пазарна цена, на частта от имота, която попада в сервитута,
следва да бъдат оценени всички трайни насаждения, които попадат в нея, макар и
да не са премахнати.
С оглед на изложеното
обжалваното решение, в оспорената част следва да бъде изменено, като стойността
на определеното на жалбоподателя паричното обезщетение се увеличи от 431.00
лева на 516.90 лева, съобразно
заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-оценъчна експертиза.
С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателят имат право на разноски по делото. Оспорването е частично
предявено и жалбата е приета за основателна, поради което разноските следва да
се присъдят в пълния им претендиран размер. Според представените списъци
по чл.80 от ГПК пред съдебните инстанции, направените разноски от оспорващия
са: заплатена държавна такса
в размер на 50.00 лева за първа инстанция и 370.00 лева за ВАС, възнаграждение
на вещото лице в размер на 300.00 лева, както и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лева и 400.00 лева, или всичко в общ размер
на 1720 /хиляда седемстотин и двадесет/ лева.
Налице са доказателства за извършени плащания на процесните разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, осемнадесети
състав,
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ решение от 06.02.2019г.
на комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Р., отразено в протокол №
1/06.02.2019г., В ЧАСТТА, с която е определен размера на еднократно
обезщетение във връзка с възникване на сервитути при изграждане на обект: „Нова
ВЛ 400 kV“ от п/ст „Варна“ до п/ст „Бургас“ върху имоти в землището на
с.Просеник, засегнати от трасето по отношение на притежавания от „ИПАР-2015“
ООД, ЕИК: ***, поземлен имот с пл.№ 044046 по КВС на с.Просеник, м.“Землище – Доброван“
общ.Р., с площ от 0.618 дка, като УВЕЛИЧАВА размера
на определеното обезщетение от 431.00 лева на 516.90 лева /петстотин и шестнадесет лева и деветдесет
стотинки/.
ОСЪЖДА Община Р. да заплати в
полза на „ИПАР-2015“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
база „ИПАР-2015“ ЕООД, представлявано от управителя
М. Камбер, разноски по делото в размер на 1720
/хиляда седемстотин и двадесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: