№ 2959
гр. София, 22.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110125899 по описа за 2021 година
Предявен е от С. А. Б. срещу О. И. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1,
т. 3 от Закона за защита от дискриминация за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода от 14.03.2001г. до 01.03.2021г. вследствие на извършена от ответника
дискриминация по признак „лично положение“, изразяваща се в системни уволнения,
фактическо поставяне в служебна изолация от отдел „Внос“, особено чрез преместването му
при последното му възстановяване на 25.02.2014г. от ул. „.. кв. „И“ - където бил отдел
„Внос“ на дружеството с предмет на дейност външнотърговска дейност по вноса за
производствените нужди на „С“ АД, на ул. „К......., кв. „Д“, където не била налична работа с
подобен предмет на дейност, неравноправно третиране при упражняване правото му на труд,
изразяващо се в невъзлагането му на служебни задачи съобразно трудовото му
правоотношение с дружеството; продължавана непрекъсната дискриминация при
определяне размера на основното му месечно трудово възнаграждение, включително и за
периода от последното му възстановяване на работа със Заповед № Д-63/25.02.2014г. на
изпълнителния директор на „С“ АД О. Д. до 01.03.2021г.; невключване в обучение при
провеждане на различни форми за повишаване квалификацията на служителите от отдел
„Внос“ на същата длъжност за целия исков период; отказ от разпореждане за внасянето му
на социални осигуровки върху по-висок доход за целия исков период - за периодите от
19.10.2009г. до 23.12.2011г. и от 25.02.2014г. до 01.03.2021г., ведно със законната лихва
считано от датата на предявяване на исковата молба – 11.05.2021г., до окончателното
плащане на сумата.
Ищецът С. А. Б. твърди, че е бил служител на „С“ АД в периода от 23.09.1997г. до
1
01.03.2021г. като същността на работата му била външнотърговска дейност по осигуряване
на внос на субстанции, химикали, суровини и материали за производство на готови
лекарствени продукти от производствената писта на „С“ АД. Сочи, че от 1999г. до
01.03.2021г. бил подложен на дискриминация, проявявана в действия, анализирани и
установявани в редица влезли в сила съдебни решения и решение на КЗД.
Дискриминационното отношение на ответника се изразявало в системни уволнения,
изолирането му от отдел „Внос“ и работата на другите служители на същата длъжност в
отдела, невъзлагане на конкретни служебни задачи, както и непривеждане на дължимото му
възнаграждение с това за длъжността му. Твърди, че с Решение от 19.01.2001г. на СРС, 67-
ми състав по гр. дело № 5507/1999г. било отменено като незаконно наложеното му на
16.06.1999г. от тогавашния изпълнителен директор И Б дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Същият назначил О. Д. като прокурист, като през 2000г. О.
Д. и негови съдружници приватизирали „С“ АД. Със Заповед № VI 2/14.03.2001г. на
ответника му било наложено дисциплинарно наказание уволнение, без да бъдат преценени
дадените от него обяснения. С Решение от 09.12.2002г. на СРС, 74-ти състав по гр. дело №
4091/2001г. уволнението било признато за незаконно и било постановено възстановяването
му на работа. На 19.04.2004г. бил възстановен на работа като бил изолиран от отдел „Внос“,
не му били предоставени условия за осъществяване на трудовото му правоотношение, не му
се възлагали конкретни служебни задачи и не се привеждало трудовото му възнаграждение в
съответствие с дължимото за длъжността. Последвало второ дисциплинарно уволнение със
Заповед № VI 2/13.12.2004г., с Решение от 25.10.2006г. на СГС, II-В въззивен състав по гр.
дело № 3047/2005г. наложеното дисциплинарно наказание било признато за незаконно и бил
възстановен на работа на 19.10.2009г. Отново бил изолиран от отдел „Внос“ и в периода от
второто му възстановяване на работа до третото му уволнение спрямо него били извършвани
едновременно множество негативни и ограничителни действия. Едностранно ответникът
променил кода на длъжността му по НКПД 2005, променил класа, определящ същността и
нивото на извършваната работа по трудовия му договор с дружеството от клас 2
„Аналитични специалисти“, на клас 4 „Административен персонал“. С Решение № 168 от
20.07.2010г. на КЗД, Трети СПЗС по преписка № 262/2009г. била установена дискриминация
спрямо него в продължителен период от време по отношение на трудовото му
възнаграждение. Твърди, че задължителното предписание на КЗД не било изпълнено от
ответника. Със Заповед № 207/21.12.2011г. за прекратяване на трудовия му договор бил
уволнен, като и това уволнение било отменено с влязло в сила съдебно решение.
Дискриминационното отношение спрямо него било установено и с Решение № II-55-35 от
20.06.2013г. на СРС, 55-ти състав по гр. дело № 48955/2012г., с което съдът постановил „С“
АД да му заплати обезщетение за имуществени вреди от дискриминация при определяне на
трудовото му възнаграждение за работа в дружеството на длъжността „стоковед“ в отдел
„Внос“ за периода от 19.10.2009г. до 23.12.2011г. Третото му уволнение било отменено с
Решение № II-79-182 от 29.08.2012г. на СРС, 79-ти състав, постановено по гр. дело №
7241/2012г., потвърдено с Решение № 1025 от 14.02.2013г. на СГС по гр. дело №
16842/2012г. и Определение № 1234 от 10.12.2013г. на ВКС, Трето ГО, постановено по гр.
2
дело № 4080/2013г. На 19.02.2014г. отправил молба за възстановяването му на работа, както
и за изпълнение на всички правни последици от влезлите в сила други съдебни решения,
вкл. осигуряване на договорената работа по трудовото възнаграждение съгласно трудовия
договор с дружеството, както и актуализиране на трудовото му възнаграждение. Със
Заповед № Д-63/25.02.2014г. бил възстановен на работа като му бил определен размер на
основно трудово възнаграждение в размер на 1200 лева вместо 1800 лева. При връчването
на заповедта посочил възраженията си относно размера на основната му месечна заплата,
като ответникът не се бил съобразил с него. Сочи, че целенасочено и непрекъснато
трудовото му възнаграждение се поддържало в занижен размер. При подписване на
заповедта за възстановяване му била дадена нова длъжностна характеристика за длъжността
„стоковед“ в отдел „Внос“. Било му заявено, че новото му работно място ще е в кв. Д, а не в
кв. И. При подписване на заповедта за възстановяване и новата длъжностна характеристика
не бил подписвал допълнително споразумение към трудовия му договор, такова не бил
подписвал и до окончателното прекратяване на договора на 01.03.2021г. Сочи, че с Решение
№ 347 от 24.11.2015г. на ВКС, Четвърто ГО, постановено по гр. дело № 1530/2015г. отново
било установено дискриминационно отношение спрямо него по отношение размера на
трудовото му възнаграждение. След постановяване на горепосоченото решение многократно
се обръщал с официално депозирани заявления към изпълнителния директор на „С“ АД за
привеждане на размера на основното му трудовото възнаграждение към съответния дължим
размер, но нямало резултат. С Решение № 351728/02.03.2018г. на СРС, 118-ти състав,
постановено по гр. дело № 61866/2014г. и Решение № 2966/23.04.2019г. на СГС,
постановено по гр. дело № 7149/2018г. „С“ АД била осъдена да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди от установено с влязло в сила решение № 168/20.07.2010г. на КЗД
дискриминационно действие, изразяващо се в неосигуряването на възнаграждение
съответстващо на установения в предприятието минимум за длъжността „стоковед“ за
периода от 13.11.2009г. до 23.12.2011г., също така било установено, че работодателят бил
нарушил правата на ищеца по чл. 21 от ЗЗДискр. за прилагане на еднакви критерии от
работодателя при осъществяване на правото за едностранно прекратяване на трудовия
договор, както и че в периода от 13.11.2009г. до 23.11.2011г. са му били нарушени правата,
свързани с равенство в третирането при упражняване правото на труд, като не му били
възлагани конкретни служебни задачи и не му било осигурено адекватно работно място и
условия на труд с оглед спецификите на заеманата длъжност „стоковед“ в отдел „Внос“. На
основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. „С“ АД била осъдена да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди от нарушени права на ищеца за равноправно третиране от
работодателя при осъществяване на правото за едностранно прекратяване на трудовия
договор, извършено със Заповед № 207/21.12.2011г., както и нарушаване на правата на
ищеца на равно третиране при упражняване на правото на труд за периода от 13.11.2009г. до
23.11.2011г. Поддържа, че с Решение № 2966/23.04.2019г. на СГС, постановено по гр. дело №
7149/2018г. било установено дискриминационно отношение спрямо него при налагане на
дисциплинарните наказания в периода от 1999г.- 2004г., с Решение № 462957 от 02.08.2018г.
на СРС, 41-ви състав, постановено по гр. дело № 29956/2017г. „С“ АД били осъдени да му
3
заплатят обезщетение за претърпени вреди вследствие на дискриминация на признак „лично
положение“, както и имуществени вреди, формирани като разлика между реално
изплатеното му обезщетение за безработица и това което би получил при осигурителен
доход, равен на този на служител в дружеството. С Решение № 42689 от 18.02.2019г. на
СРС, 128-ми състав, постановено по гр. дело № 59503/2018г. дружеството било осъдено да
заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснат доход в
резултат на оставането му без работа вследствие на незаконно уволнение със Заповед №
207/21.12.2011г. в периода от 10.09.2013г. до 24.02.2014г. Сочи, че О. Д. отказвал да изпълни
задължението си, поради което завел гр. дело № 10292/2017г. на СРС, 52-ри състав. Твърди,
че дискриминационното отношение спрямо него продължило до прекратяване на трудовия
му договор, като се изразявало в следното: неправомерно занижено основно трудово
възнаграждение през целия исков период от 14.03.2001г. до 01.03.2021г.; не му били
възлагани служебни задачи; бил изолиран от отдел „Внос“ в друга сграда, като едностранно
му било променено работното място; връчената му длъжностна характеристика през 2014г.
не съвпадала с тази на другите лица, заемащи същата длъжност. Сочи, че дългогодишното
изолационно отношение към него накърнявало професионалната му квалификация,
възпрепятствало професионалното му израстване и уронвало достойнството му. Твърди, че
не бил включен в обучение при провеждане на различни форми за повишаване на
квалификацията с някои незначителни изключения. Поддържа, че бил налице отказ от
разпореждане за внасяне на социални осигуровки между по-висок доход за целия исков
период, дори при налични влезли в сила решения. Поддържа, че изпълнителният директор
на „С“ АД търсел решения за постигане на една цел- недопускането му до отдел „Внос“.
Вследствие на поведението на ответника твърди, че претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в липса на професионална реализация и кариерно развитие, загуба на
професионално ниво. Твърди, че за целия исков период- от 14.03.2001г. до 01.03.2021г.,
претърпял неимуществени вреди, оценени в размер на 25 000 лева.
С уточнителна молба от 21.04.2022г. ищецът е посочил, че освен цитираните влезли в
законна сила съдебни решения и решение на КЗД, били налични многобройни официални
документи, от които си проличавало тенденциозното незаконосъобразно отношение на О. Д.
към ищеца, непроменено през годините независимо от многократните молби и заявления за
прекратяване на проявяваната спрямо него дискриминация. Поддържа, че през целия исков
период ответникът не се съобразявал с дадените му задължителни предписания от
„Инспекция по труда“ и не бил изпълнил редица влезли в законна сила съдебни решения.
Сочи, че работодателят не бил абстракция, неговите решения и поведение се осъществявали
и манифестирали от физически лица, които го представлявали. В конкретния случай именно
ответникът по чиито разпореждания и лично чрез негово отношение не били изпълнявани
цитираните актове, третиращи положението на ищеца с преустановяване на установената
спрямо него дискриминация. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
С уточнителна молба от 14.12.2022г. ищецът е посочил, че по всяка от претенциите за
4
тормоз и преследване претендира по 4170 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника О.
И. Д., с който се оспорва предявения иск. Изложени са съображения, че исковата молба не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Поддържа, че искът е насочен срещу
ненадлежен ответник. На следващо място счита, че искът е недопустим, тъй като ищецът
бил изчерпил правото си за обезвреда на претендираните с иска вреди. Твърди, че
завеждането на иск за същите действия, периоди и време и срещу него като физическо лице
съставлява злоупотреба с право и цели недопустим правен резултат- двойно обезщетяване на
едни и същи вреди. Поддържа, че искът е и неоснователен и погасен по давност в голямата
си част. Твърди, че в периода от 11.05.2016г. до прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца не били предприемани никакви действия, нито от него като физическо лице, нито от
работодателя, респ. нямало действие, от което биха могли да произтекат вреди. Поддържа, че
липсва неправомерно действие, тъй като като физическо лице не е извършвал каквито и да е
действия спрямо ищеца. Счита, че от възстановяването на ищеца на работа през 2014г. до
прекратяване на трудовия му договор на 01.03.2021г., както и след тази дата, не било
осъществено действие от страна на „С“ АД, или от него, което би могло да бъде
квалифицирано като неправомерно, още по-малко като дискриминация, тормоз или
преследване. Оспорва настъпването на вредите, наличието на причинна връзка между
действията, посочени от ищеца и какъвто и да е защитим от закона признак, както и
причинна връзка между тези действия и претендираните вреди. Сочи, че ищецът не бил
наказван от работодателя си, нито бил уволняван. Оспорва ищецът да е бил поставян в
служебна изолация чрез промяна на работното място. Твърди, че няма установен минимум
за възнаграждението на длъжността „стоковед“. Сочи, че в процесния период ищецът не бил
заявявал искане за финансиране на включването му в конкретно избрано от него обучение.
Ищецът не сочел кой и кога му бил попречил да се яви на работа. Поддържа, че възлагането
на конкретни задачи на отделни служители в дружеството се извършвало от преките им
ръководители. Твърди, че осигурителните вноски за ищеца за посочените периоди били
внасяни от работодателя му върху пълния размер на изплащаното му в съответния период
трудово възнаграждение. Счита, че претенциите за периода от 19.10.2009г. до 23.12.2011г. и
за период 25.02.2014г. до 11.05.2016г. били погасени по давност. Твърди, че липсва
субективен елемент „вина“, доколкото актовете и действията, на които се основава иска на
ищеца били актове на работодател, а не на физическото лице. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото доказателства,
че ищецът е бил назначен в „С“ АД на длъжност „Стоковед“ с Трудов договор № 112 от
25.09.1997г., изменен с Допълнително споразумение № 1731 от 14.05.1988г., с Допълнително
споразумение № 3761 от 12.08.1998г., с Допълнително споразумение № 2792 от 28.04.1999г.,
с Допълнително споразумение № 5851 от 20.12.1999г., и с Допълнително споразумение №
5
1964 от 15.03.2001г.
От приетите по делото доказателства се установява, че със Заповед № 26 от
16.06.1999г. на изпълнителния директор на „С“ АД, С. Б. е бил наказан с предупреждение за
уволнение поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина- неизпълнение на
възложената работа, изразяващо се в несвоевременно договаряне внос на суровина /Калциев
фосфат кисел/, възложено като спешна за фирмата задача на С. Б. на 10.05.1999г. и
неизпълнена до 25.05.1999г. С Решение от 19.01.2001г., постановено по гр. дело №
5507/1999г. по описа на СРС, 67-ми състав е призната за незаконосъобразна и е отменена
Заповед № 26 от 16.06.1999г. на изпълнителния директор на „С“ АД. Решението не е
подлежало на обжалване.
От приетия препис от Заповед № VI- 2 от 14.03.2001г. на изпълнителния директор на
„С“ АД се установява, че С. Б. е бил наказан с дисциплинарно уволнение на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ и трудовият му договор е бил прекратен. С Решение от 09.12.2002г.,
постановено по гр. дело № 4091/2001г. по описа на СРС, 74-ти състав е отменено
уволнението на С. А. Б., извършено със Заповед № VI-2/14.03.2001г. на изпълнителния
директор на „С“ АД, с която на С. Б. било наложено дисциплинарно наказания „уволнение“
и с която е било прекратено трудовото правоотношение между „С“ АД и С. Б. на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ като незаконосъобразно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. С
цитираното решение С. Б. е възстановен на длъжността, заемана от него преди уволнението-
„Стоковед“ в отдел „Внос“ при „С“ АД на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и му е
присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Решението е влязло в сила на 24.02.2004г. видно
от положения върху него печат.
Със Заповед № II- 81 от 19.04.2004г. на изпълнителния директор на „С“ АД, С. А. Б. е
възстановен на длъжност „стоковед“/ код по НКП 2414/ в отдел „Внос“ при „С“ АД с ОМЗ
455 лева и допълнително възнаграждение за продължителна работа- 13,3 % върху ОМЗ,
фирмен № 15107. На 26.05.2004г. е подадена докладна записка от С. Б. до изп. директор на
„С“ АД, както и до зам.председателя на Съвета на директорите на „С“ АД, с която е
посочено, че до момента не му е възлагана никаква работа независимо от опитите за
получаване на такава, както и че бил практически напълно изолиран от работата на отдел
„Внос“ и като местоположение и като достъп до работата на отдела, поради което е
поискано съдействие да му бъде възлагана работа и да му бъдат осигурени условия за
работа. Идентична молба е постъпила на 16.06.2004г.
По делото е прието предложение за прекратяване на трудов договор, изходящо от
изпълнителния директор на „С“ АД, и адресирано до С. Б., връчено му на 20.10.2004г. Със
Заповед № VI- 2 от 13.12.2004г. на изпълнителния директор на „С“ АД, С. Б. е наказан с
дисциплинарно уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и трудовото му
правоотношение е било прекратено. Приети са преписи от Решение от 25.10.2006г.,
постановено по гр. дело № 3047/2005г. по описа на СГС, Втори „В“ въззивен състав, с което
е отменено Решение № 101 от 14.07.2005г. на СРС, 60-ти състав, постановено по гр. дело №
6000041 от 2005г. и вместо него е постановено друго, с което е отменено като
6
незаконосъобразно уволнението на С. Б., извършено със Заповед № VI- 2 от 13.12.2004г. на
изпълнителния директор на „С“ АД и е възстановен С. Б. на заеманата до уволнението
длъжност „стоковед“ в отдел „Внос“ на „С“ АД, както и му е присъдено обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ. С Решение № 245 от 23.10.2008г., постановено по гр. дело № 1285/2007г. по
описа на САС, 7-ми състав е оставено в сила решението от 25.10.2006г. на СГС, Втори „В“
въззивен състав по гр. дело № 3047/2005г. Решението на САС не е подлежало на обжалване.
Със Заповед № Д-279 от 19.10.2009г. на изпълнителния директор на „С“ АД е
възстановен С. А. Б. на длъжност стоковед в отдел Внос с ОМЗ 455 лева; код по НКПД
41312022, допълнително възнаграждение за продължителна работа- 20,3 % върху основното
трудово възнаграждение. На 23.10.2009г. на ищеца е било връчено предложение за
прекратяване на трудов договор на основание чл. 331 КТ.
По делото е приет препис от Протокол за извършена проверка от 26.05.2010г.,
28.05.2010г. и от 03.06.2010г. от Изпълнителна агенция „Главна дирекция на труда“,
Дирекция „Инспекция по труда“ за предотвратяване и отстраняване на констатираните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, с
който на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ е предписано на С. А. Б. да се осигури работата,
определена при възникване на трудовото му правоотношение като стоковед в отдел „Внос“
на „С“ АД на основание чл. 127, ал. 1, т. 1 КТ със срок до 10.06.2020г.; работодателят да
превежда по банков път трудовото възнаграждение на работещите в „С“ АД при писмено
искане от тяхна страна съгласно чл. 270, ал. 3 КТ със срок до 23.06.2010г.; работодателят да
предостави трудовата книжка на Сара Ха за съхранение от лицето на основание чл. 348, ал. 3
КТ със срок до 23.06.2010г., както и работодателят да актуализира Вътрешните правила за
работната заплата на „С“ АД като определи минимален размер на основната работна заплата
за посочените в предписанието длъжности със срок до 11.06.2010г.
Приет е препис от Решение № 168 от 20.07.2010г., постановено по преписка №
262/2009г. по описа на КЗД, с което е установено по отношение на С. А. Б. и „С“ АД, че с
неосигуряването на равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения, а
именно за длъжността „стоковед“ в отдел Внос по отношение на С. А. Б., в сравнение с
останалите му колеги, заемащи длъжността стоковед, работодателят „С“ АД в периода от
19.10.2009г. до момента не бил изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 14, ал. 1
ЗЗДикр. и бил извършил установената с решението дискриминация като бил осъществил
административно нарушение по чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. вр. чл. 80, ал. 1. С решението е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на „С“ АД, както и на основание чл.
76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр са наложени принудителни административни мерки като е предписано
на работодателя „С“ АД да изравни занапред индивидуалното основно трудово
възнаграждение на С. Б. с това на останалите му колеги, изплащано им на същата длъжност,
както и да изравни индивидуалното основно трудово възнаграждение на С. Б. с това на
останалите му колеги, изплащано на същата длъжност за изминалия период от време от
19.10.2009г. до датата на връчване на решението, както и да начисли дължимите на
жалбоподателя възнаграждения за изминалия период от време в резултат на изравняването
7
чрез увеличение и му изплати произтичащата от това разлика в нетния размер на
възнагражденията. С Решение № 8263 от 10.06.2011г., постановено по гр. дело №
10545/2010г. по описа на ВАС е отхвърлена жалбата на „С“ АД срещу Решение № 168 от
20.07.2010г. по преписка № 262/2009г. на КЗД в частта по т. 1, т. 2 и т. 3.1. С цитираното
решение е отменено Решение № 168 от 20.07.2010г. по преписка № 262/2009г. на КЗД в
частта по т.3.2. С Решение № 14092 от 02.11.2011г., постановено по адм. дело № 11154/2011г.
по описа на ВАС, Петчленен състав е оставено в сила Решение № 8263 от 10.06.2011г.,
постановено по адм. дело № 10545/2010г. на ВАС, 7-мо отделение, в частта му с която е
отхвърлена жалбата на „С“ АД срещу Решение № 168 от 20.07.2010г. по преписка №
262/2009г. на КЗД по т. 1, т. 2 и т. 3.1.
Приет е препис от Протокол от заседание на Съвета на директорите на „С“ АД от
28.06.2011г., видно от който по т. XIV Отдел „Внос“ е взето решение щатните бройки за
длъжността стоковед да се намалят от 6 на 5. Със Заповед № Д-326/15.11.2011г. на
изпълнителния директор на „С“ АД е определена комисия за извършване на подбор между
служителите в „С“ АД, които заемат длъжността „Стоковед“ в отдел „Внос“. Със Заповед №
207 от 21.12.2011г. на изпълнителния директор на „С“ АД е прекратено правоотношението
на С. Б., считано от 23.12.2011г. С Решение от 29.08.2012г., постановено по гр. дело №
7241/2012г. по описа на СРС, 79-ти състав е признато за незаконно и е отменено
извършеното със Заповед № 207 от 21.12.2011г. на изпълнителния директор на „С“ АД
уволнение на С. А. Б. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата от
длъжността стоковед в отдел Внос в „С“ АД и С. Б. е възстановен на заеманата преди
незаконното уволнение длъжност „стоковед“ в отдел „Внос“ в „С“ АД. С Решение № 1025 от
14.02.2013г., постановено по гр. дело № 16842/2012г. по описа на СГС, II- Г въззивен състав
е потвърдено Решение № II-79-182/29.08.2012г., постановено по гр. дело № 7241/2012г. по
описа на СРС, 79-ти състав. С Определение № 1234 от 10.12.2013г., постановено по гр. дело
№ 4080/2013г. по описа на ВКС, Трето отделение не е допуснато до касационно обжалване
Решение № 1025 от 14.02.2013г. по гр. дело № 16842/2012г. на СГС, II- Г въззивен състав.
Със Заповед № Д-63 от 25.02.2014г. на изпълнителния директор на „С“ АД С. А. Б. е бил
възстановен на заеманата от него длъжност, считано от 25.02.2014г. Към заповедта е
приложена длъжностна характеристика за длъжност „Стоковед“ от 01.01.2014г.
С Решение от 20.06.2013г., постановено по гр. дело № 48955/2012г. по описа на СРС,
55- ти състав е осъдена „С“ АД да заплати на С. Б. на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
сумата от 42 068 лева, обезщетение за имуществени вреди от дискриминация при
определяне на трудовото възнаграждение на ищеца за работата му при ответника на
длъжността „Стоковед“ в периода от 19.10.2009г. до 23.12.2011г., ведно със законната лихва
от 17.10.2012г. до изплащане на сумата. Видно от положения върху решението печат същото
е влязло в сила на 02.08.2013г.
С Решение № 347 от 24.11.2015г., постановено по гр. дело № 1530/2015г. по описа на
ВКС, Четвърто гражданско отделение е отменено Решение № 19029 от 11.12.2014г.,
постановено по гр. дело № 6564/2014г. на СГС в частта му, с която предявеният от С. А. Б.
8
срещу „С“ АД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен
за разликата над 3322,40 лева до 12992,40 лева. С решението е осъдена „С“ АД да заплати на
С. А. Б. сумата 9670 лева на основание чл. 225, ал. 1 КТ, както и сумата от 1400 лева,
разноски по делото.
Прието е писмо от ТД- София град на НОИ от 12.05.2016г., в което е посочено, че на
осигурителя „С“ АД са връчени задължителни предписания с № ЗД-1-21-
00133944/11.05.2016г. за подаване на коректни данни с декл. обр. № 1 съгласно Наредба Н-8
от 29.12.2005г. на МФ за периода от 23.12.2011г. до 23.06.2012г.
По делото е приета служебна бележка от 18.06.2018г., издадена от „С“ АД, в която е
посочено, че за периода от 25.02.2014г. до 25.02.2017г. отдел „Внос“ се е състоял от общо 7
щатни бройки, от които 6 на длъжност „стоковед“. Трудовите функции за длъжността
„Стоковед“ били профилирани в длъжностни характеристики, утвърдени от изпълнителния
директор и влезли в сила от 01.01.2014г. Отделните лица, изпълняващи длъжността, били
следните: А Я и Я С.ов с профил „Активни вещества, Реактиви, Стандарти и Лабораторни
консумативи“; А Х и Т К с профил „Помощни вещества, Първични, Вторични и Напечатани
опаковъчни материали“; К К и С. Б.- стоковеди без специфично профилиране.
С Решение № 462957 от 02.08.2018г., постановено по гр. дело № 29956/2017г. по
описа на СРС, 41-ви състав, „С“ АД е осъдена да заплати на С. А. Б. на основание чл. 71, ал.
1, т. 3 ЗЗДискр. сумата от 6193,11 лева, представляваща обезщетение за претърпени
вследствие на дискриминация на признак „лично положение“ имуществени вреди,
формирани като разлика между реално изплатеното му обезщетение за безработица от НОИ
в периода от 23.06.2012г. – 22.01.2013г. и това, което би получил при осигурителен доход,
равен на този на служители при „С“ АД, назначени на длъжност „стоковед“ в отдел „внос“ и
изпълняващи идентични с трудовите функции на С. А. Б., ведно със законната лихва от
11.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Видно от положения върху решението
печат същото е влязло в сила на 18.09.2018г.
С Решение № 42689 от 18.02.2019г., постановено по гр. дело № 59503/2018г. по описа
на СРС, 128-ми състав, „С“ АД е осъдена да заплати на С. А. Б. на основание чл. 71, ал. 1, т.
3 ЗЗДискр. сумата от 12017,97 лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие
на дискриминация на признак „лично положение“ имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснат доход в резултат на оставането му без работа вследствие незаконно уволнение със
Заповед № 207/21.12.2011г. на изпълнителния директор на ответника в периода от
10.09.2013г. до 24.02.2014г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба- 10.09.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 12018,97 лева. Видно от
положения върху решението печат същото е влязло в сила на 12.03.2019г.
С Решение № 351728 от 02.03.2018г., постановено по гр. дело № 61866/2014г. по
описа на СРС, 118-ти състав е признато за установено по предявения от С. А. Б. срещу „С“
АД иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр, че „С“ АД при прекратяване на
трудовия договор на С. А. Б. със заповед № 207/21.12.2011г., е нарушил правата на ищеца по
9
чл.21 от ЗЗДискр. за прилагане на еднакви критерии от работодателя при осъществяване на
правото за едностранно прекратяване на трудовия договор, както и че в периода от
13.11.2009г. до 23.11.2011г. са нарушени правата на ищеца свързани с равенство в
третирането при упражняване правото на труд, като не са му възлагани конкретни служебни
задачи и не му е осигурено адекватно работно място и условия на труд с оглед спецификите
на заеманата длъжност „стоковед“ в отдел „Внос“, като е отхвърлен иска в частта за
установяване на нарушения при прекратяванията на трудовия договор на ищеца, извършени
със заповед № VII-26/16.06.1999г., заповед № VI-2/14.03.2001г. и заповед № VI-
2/13.12.2004г., като неоснователен, както и в частта за установяване нарушения на правата,
свързани с равенство в третирането при упражняване право на труд за периода от
19.04.2004г. до 13.12.2004г. и за периода от 19.10.2009г. до 12.11.2009г., като погасен по
давност. С цитираното решение е осъдена „С“ АД да заплати на С. Б. на основание чл.71,
ал.1, т.3 ЗЗДискр. сумата от 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от нарушени
права на ищеца за равноправно третиране от работодателя при осъществяване на правото за
едностранно прекратяване на трудовия договор, извършено със заповед № 207/21.12.2011г.,
както и нарушаване на правата на ищеца на равно третиране при упражняване правото на
труд за периода от 13.11.2009г. до 23.11.2011г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 13.11.2014г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен
иска за разликата над сумата от 3000 лева до пълния предявен размер от 75 000 лева като
неоснователен и за периода от 19.10.2009г. до 12.11.2009г. като погасен по давност. С
решението е осъдена „С“ АД да заплати на С. Б. на основание чл.74, ал.1, ЗЗДискр., сумата
от 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от установено с влязло в сила решение
№ 168/20.07.2010г. на Комисията за защита от дискриминация дискриминационно действие,
изразяващо се в неосигуряването на възнаграждение, съответстващо на установения в
предприятието минимум за длъжността „стоковед“ за периода от 13.11.2009г. до 23.12.2011г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 13.11.2014г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 2000 лева до
пълния предявен размер от 15 000 лева като неоснователен и за периода от 19.10.2009г. до
12.11.2009г. като погасен по давност.
С Решение № 2966 от 23.04.2019г., постановено по в.гр. дело № 7149/2018г. по описа
на СГС, II- В въззивен състав е отменено Решение № 351728 от 02.03.2018г., постановено по
гр. дело № 61866/2014г. по описа на СРС, 118-ти състав в частта, с която е отхвърлен
предявения от С. Б. иск над сумата от 2000 лева до 10 000 лева и вместо него е „С“ АД е
осъдена да заплати на С. А. Б. сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от установено с влязло в сила Решение № 168/20.07.2010г. на КЗД
дискриминационно действие, изразяващо се в неосигуряването на възнаграждение,
съответстващо на установения в предприятието минимум за длъжността „стоковед“ за
периода от 13.11.2009г. до 23.12.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба- 13.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Решението на СРС,
118-ти състав е потвърдено в останалата част. С Определение № 229 от 25.03.2020г.,
10
постановено по гр. дело № 3503/2019г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение не е
допуснато до касационно обжалване Решение № 2966 от 23.04.2019г. по гр.дело №
7149/2018г. на СГС в обжалваната част.
С Решение от 10.10.2019г., постановено по гр. дело № 10292/2017г. по описа на СРС,
52-ри състав е осъдена „С“ АД да заплати на С. А. Б. на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закон
за защита от дискриминация сумата от 20355,65 лева, представляваща обезщетение за
претърпени вследствие на дискриминационно отношение при определяне на трудово
възнаграждение на ищеца за работата при „С“ АД на длъжността „Стоковед“ в периода от
25.02.2014г. до 25.02.2017г. имуществени вреди, формирани като разлика от получено в
същия период трудово възнаграждение в размер на 1200 лева и това на останалите
служители в дружеството, заемащи същата длъжност в размер на 1800 лева, ведно със
законната лихва за периода от датата на исковата молба до окончателното плащане, като е
отхвърлен иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 21600 лева.
С решението е осъдена „С“ АД да заплати на С. А. Б. на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закон
за защита от дискриминация сумата от 4328,18 лева, представляваща обезщетение за
претърпени вследствие на дискриминационно отношение имуществени вреди, формирани
като разлика от получено допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален
опит, определен като процент от посочения по-висок размер на трудовото възнаграждение и
дължимото в периода от 23.06.2012г. до 22.01.2013г., ведно със законната лихва за периода от
датата на исковата молба до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 5240 лева. С Решение от 22.10.2020г. е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 243197/14.10.2019г. по гр.
дело № 10292/2017г. на СРС, 52-ри състав като в диспозитива на решението вместо от
„23.06.2012г. до 22.01.2013г.“ да се чете „от 25.02.2014г. до 25.02.2017г.“. С Решение от
29.07.2022г., постановено по гр. дело № 1/2020г. по описа на СГС, IV- Г въззивен състав е
потвърдено Решение № 243197 от 14.10.2019г. на СРС, 52-ри състав по гр. дело №
10292/2017г., поправено на основание чл. 247 ГПК с Решение № 20233069 от 22.10.2020г.
СРС, в обжалваните части. С Определение № 993 от 05.05.2023г., постановено по гр. дело №
4433/2022г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение не е допуснато до касационно
обжалване въззивно решение № 262565 от 29.07.2022г. по в.гр. дело № 1/2020г. на СГС.
Със Заповед № V 67/25.02.2021г. е прекратено трудовото правоотношение на С. Б. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от 01.03.2021г.
По делото е приет и Устав на акционерно дружество „С“- София.
По делото е приета Кодова таблица за преход от националната класификация на
професиите и длъжностите, 2005г. към националната класификация на професиите и
длъжностите, 2011г.
Приета е схема на организационно-управленска структура на „С“ АД, както и
Заповед № Д- 140/ 12.04.2018г. на изпълнителния директор на дружеството, с която са
определени отговорни лица за съдействие на работната група, създадена със Заповед № Д-
108/15.03.2018г.
11
Приети са и докладна записка от Анна Златанова, началник отдел Внос от 1999г.,
обяснение от Анна Златанова от 29.01.2001г., докладна записка от Силва Г. от 13.02.2001г.,
писмо от изпълнителния директор О. Д. до г-жа Анна Златанова от 01.03.2001г., писмо от
изпълнителния директор О. Д. до г-н С. Б. от 01.03.2001г., писмо от 08.11.2004г. от началник
отдел „Личен състав“ на „С“ АД, адресирано до С. Б. с искане за даване на обяснения във
връзка с преждевременни напускания на работа, писмо от началник отдел Внос, адресирано
до С. Б. от 09.06.2010г. и от 14.06.2010г., както и имейл кореспонденция, водена между С. Б.
и Анна Златанова, справка от НАП с данни за осигуряване на ищеца за периода от 2001г.-
2021г., Констативен протокол № КП- 5-21- 00154045/06.07.2016г., издаден от НОИ, фишове
за начислени трудови възнаграждения и удръжки на С. Б. и К К, докладна записка от С. Б. от
30.01.2001г., адресирана до зам.- председателя на Съвета на директорите на „С“ АД относно
осъществени запитвания по Корекция за внос през първото полугодие на 2001г. и заявка за
внос за обезпечаване на плана за износ през 2001г., докладна записка от Силва Г.,
обяснителна записка от С. Б. от 09.11.2004г. Приета е и справка за актуално състояние на
всички действащи трудови договори за период от 25.02.2014г. до 22.02.2019г. в „С“ АД.
С Решение № 20033177 от 29.04.2022г., постановено по гр. дело № 12165/2021г. по
описа на СРС, 39-ти състав, съдът е осъдил „С“ АД да заплати на С. А. Б. по предявените
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр и чл. 86 от
ЗЗД, сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за периода от 23.02.2019г. до 01.03.2021г., изразяващи се в дискриминация по признак
„лично положение“ – неравноправно третиране при упражняване правото на труд,
изразяващо се в получаване на по-ниско трудово възнаграждение от служители на същата
длъжност, ведно със законната лихва считано от 01.03.2021г. до окончателното плащане на
сумата, както и сумата от 615,05 лева, представляваща лихва за забава за периода от
23.02.2019г. до 01.03.2021г., като е отхвърлен иска за главница в останалата му част и за
сумата над уважения размер от 3000 лева до пълния претендиран размер от 24200 лева,
ведно със законната лихва считано от 01.03.2021г. до окончателното плащане на сумата,
както и иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 615,05 лева до пълния
претендиран размер от 2375,12 лева.
С Решение № 20071161 от 13.12.2022г., постановено по гр.дело № 10837/2019г. по
описа на СРС, 24-ти състав е отхвърлен предявения от С. А. Б. иск с правно основание чл.
71, ал. 1, т. 2 срещу „С“ АД като неоснователен. С цитираното решение е осъдена „С“ АД да
заплати на С. А. Б. на осн. чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. сумата от 9000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 25.02.2014г. до 22.02.2019г.,
изразяващи се в дискриминация по признак „лично положение“ – неравноправно третиране
при упражняване правото на труд, изразяващо се в получаване на по-ниско трудово
възнаграждение от служители на същата длъжност, ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда /22.02.2019г./ до окончателното плащане на
сумата, като е отхвърлен предявения иск за разликата до пълния предявен размер като
неоснователен и недоказан. С Решение № 3984 от 03.07.2024г., постановено по в.гр. дело №
12
10643/2023г. по описа на СГС, II-В въззивен състав е потвърдено Решение № 20071161 от
13.12.2022г., постановено по гр. дело № 10837/2019г. по описа на СРС, 24-ти състав в частта,
с която предявените от С. А. Б. срещу „С“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 71,
ал. 1, т. 2 ЗЗДискр. за осъждане на ответника да преустанови дискриминационно поведение
спрямо ищеца, изразяващо се в определяне на по-ниско трудово възнаграждение в
сравнение с останалите служители на същата длъжност, липса на възлагане на служебни
задачи, изолиране на работното му място и липса на обучения, невнасяне на осигурителни
вноски върху по-висок доход, както и тормоз и преследване поради предприеманите от него
действия за защита на правата му, както и да се въздържа от извършването му в бъдеще са
отхвърлени, както и в частта, с която по предявения иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3
ЗЗДискр. „С“ АД е била осъдена да заплати на С. А. Б. сумата от 9000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 25.02.2014г. до 22.02.2019г.,
изразяващи се в дискриминация по признак „лично положение“- неравноправно третиране
при упражняване правото на труд, ведно със законната лихва върху главницата от
22.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 60 000 лева искът е отхвърлен.
По делото е прието и изявление за прихващане и плащане на суми, присъдени с
Решение от 13.12.2022г. по гр. дело № 10837/2019г. по описа на СРС, 24-ти състав,
потвърдено с Решение № 3984 от 03.07.2024г. по в.гр. дело № 10643/2023г. по описа на СГС,
II-В въззивен състав, както и преводно нареждане от 26.09.2024г. за сумата от 12706,41 лева,
преведена в полза на С. Б..
С Решение № 4159 от 10.07.2024г., постановено по гр. дело № 9445/2022г. по описа
на СГС, IV-Б въззивен състав е обезсилено Решение № 20028355/07.04.2022г. по гр.д. №
12158 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 156-ти състав в частта по исковете на С.
А. Б. срещу „С“АД с правно основание чл. 71, ал.1, т. 3 от ЗЗДискр. за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено допълнително
трудово възнаграждение за периода от януари 2017г. до 25.02.2017г. в следствие на
дискриминация по признак „лично положение“; с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава за периода от януари 2017г. до 25.02.2017г. и е
прекратено производството по исковете в тази част като недопустимо. С цитираното
решение е отменено Решение № 20028355/07.04.2022г. по гр.д. № 12158 по описа за 2021г.
на Софийски районен съд, 156-ти състав в частта, с която „С“АД е осъдено да заплати на С.
Б. сумите, както следва: на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от 2547,02 лева,
представляващи мораторна лихва за периода от 26.02.2017г. до 28.02.2018г. върху вземането
за сума от 33160,80 лева по чл. 71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. за обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в неплатено основно трудово възнаграждение ; сумата от
652,76 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 26.02.2017г. до 28.02.2018г.
върху вземане за сумата от 8883,69 лева по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗдискр. за обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено допълнително трудово
възнаграждение; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 103,65 лева, представляващи
13
съдебни разноски. С решението са отхвърлени като погасени по давност исковете,
предявени с искова молба с вх. № 22004299/01.03.2021г. на С. А. Б. срещу „С“ АД за
заплащане на основание на чл. 86 от ЗЗД на сумата от 2547,02 лева, представляващи
мораторна лихва за периода от 26.02.2017г. до 28.02.2018г. върху вземането за сума от
33160,80 лева по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. за обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в неплатено основно трудовото възнаграждение; сумата от 652,76 лева,
представляващи мораторна лихва за периода от 26.02.2017г. до 28.02.2018г. върху вземане за
сумата от 8883,69 лева по чл. 71, ал.1 т. 3 от ЗЗДискр за обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в неполучено допълнително трудово възнаграждение. С
решението е потвърдено Решение № 20028355/07.04.2022г. по гр.д. № 12158 по описа за
2021г. на Софийски районен съд, 156-ти състав в останалата обжалвана част.
Приета е справка за разпределение на функциите на служителите в отдел „Внос“ на
„С“ АД в периода февруари 2014г.- февруари 2021г., както и служебна бележка, издадена от
„С“ АД, в уверение на това, че С. А. Б. е работил в предприятието на безсрочен трудов
договор на длъжност Стоковед и за периода февруари 2014г.- февруари 2021г. е получил
месечно възнаграждение, посочено в табличен вид, както и фишове за начислени трудови
възнаграждения и удръжки на К К, служебна бележка, издадена от „С“ АД в уверение на
това, че на С. Б. са били начислени и внесени осигурителни вноски върху трудовия му доход
от 02.2014г. до 02.2021г. в размерите, посочени в таблицата. Приложена е справка-
извлечение от поименно разписание за длъжност „стоковед“ за периода от януари 2008г. до
март 2021г.
Прието е платежно нареждане от 13.11.2024г. за извършен превод в полза на С. Б. в
размер на 2537,65 лева с основание „по г.д. 10837/2019 СРС 24 с-в и в гр. дело 10643/2023
СГС II- В доплащан“, както и уведомление до С. Б. за извършено плащане.
Приета е служебна бележка от 14.06.2021г., издадена от „С“ АД в уверение на това,
че за периода от 25.02.2014г. до 01.03.2021г. в отдел „Внос“ са работили служителите,
посочени в служебната бележка.
Св. Олга И.а е посочила, че работила като стоковед във „Ф“, след приватизацията
работела в „С“ до пенсионирането си през 2015г. С ищеца били колеги от „Ф“ от началото на
90-те години. Твърди, че в „С“ ищецът също бил стоковед, но се занимавал с внос на
суровини, производство за готови лекарствени продукти. Във „Ф“ Б. се занимавал с износ, а
в „С“ с внос. Твърди, че ищецът бил уволняван три пъти, след възстановяването му от съда
бил изолиран по нареждане на ръководството, предимно от колегите, занимаващи се със
същата дейност. Бил настанен в една стая с един компютър и нищо повече, нямало папки,
задачи, справочници. Бил й споделял, както и с колеги била обсъждала, че не му била
възлагана работа. Сочи, че след първото му уволнение до пенсионирането му не работил.
След второто му възстановяване бил преместен от „Илиенско шосе“, където били колегите
му, в бившата сграда на НИХФИ. Там също бил в отделна стая с един компютър, изолиран
от колегите си. Там била ходила 5-6 пъти да се види с него. През това време не била видяла
той да работи. Не била чувала г-н Д. да споменава г-н Б. и да има отношение към него. Не
14
била имала контакт с преките ръководители на г-н Б.. Твърди, че в „С“ имали прилични
взаимоотношения в търговската дирекция, но когато го уволнявали и възстановявали не
била видяла той да контактува с колегите и те не го търсели. Сочи, че ако някой контактувал
с г-н Б. имало опасност и той да бъде изолиран. На двама колеги им било прекратено
правоотношението. Сочи, че в началото г-н Б. бил контактен, весел човек, интересен, като
към края бил с ограничени теми на разговор. Непрекъснато се притеснявал. Темите били
предимно свързани с уволнението, с тази дискриминация. Развил астма от ситуацията.
Имала впечатления от работата му във „Ф“, били в един коридор, стаи до стаи, обсъждали
сделките, съветвали се, бил добър специалист, с два езика и добър опит. В „С“ нямала
впечатления от работата му. Г-н Б. й бил споделил, че след възстановяването му на работа
бил възстановен на заплата преди уволнението, която впоследствие била коригирана, но не
била на нивото, на което получавали останалите стоковеди. Сочи, че била стоковед в
кантора „Прибалтика износ на медикаменти“, а г-н Б. бил в „С“ на „Внос на суровини“.
Твърди, че хора й споделяли, че са били уволнени, защото били дали показания по делата за
уволнение на г-н Б.. Била ходила един или два пъти в НИХФИ през 2016- 2017г. Не била
виждала и не знаела да има разпореждания от г-н Д. към г-н Б..
Св. Ф С твърди, че не познава О. Д., а С. Б. го бил познавал от 1993г. Две години
непосредствено работели с ищеца в една кантора във „Ф“ и останали приятели, били
стоковеди по износа на готови лекарствени форми и субстанции към Разградския завод за
антибиотици. Сочи, че ищецът бил подготвен като търговец, имал езикова подготовка- знаел
руски и английски, бил завършил в СССР. Бил чудесен като колега, личност, общителен,
ведър. Напуснал през 1995г. Когато ищецът се преместил на бул. ...... се виждали 5-6 пъти на
работното му място през 2006- 2008г. Сочи, че се качвал при него в стаята да пият кафе и да
си поговорят. Стаята била хубава, но гола, нямало нищо на стелажа, имало един компютър и
едно бюро. Казал му бил, че не му възлагали работа, тежало му отношението на колегите. В
коридора хората отмествали поглед. От него знаел, че само той от външно-търговския отдел
бил в отделна сграда. Споделял му, че не му е възлагана работа, както и че след
съкращаването си бил търсил работа. Сочи, че ищецът се бил променил от ведър и
общителен човек се бил превърнал в черноглед, песимистично настроен човек. Станал
отчужден, интроверт, загубил вкус към живота. Не му бил споделял, че има конкретно
конфликт с г-н Д.. Не били коментирали конкретни имена. Сочи, че имало случай, когато
група от колеги на стълбището или коридора, след като той ги поздрави, да го загърбват и да
не отговарят на поздрава. Гледали така все едно не го забелязвали. Не бил виждал и не бил
очевидец как някой бил пострадал, но бил чувал, че имало хора, които били пострадали,
когато били проявили симпатия и били съкратени. Не бил виждал г-н Д. и не бил виждал
негово отношение към г-н Б.. Твърди, че директор по негово време бил Драшански, който не
бил възлагал лично работа, имали директор на дирекция, директор- кантора и др. Нямало
практика изпълнителният директор лично да разпределя работата. Пускали се доклади.
Предполагал, че ако изпълнителният директор имал конкретни виждания към служителите е
можело същите да бъдат сведени по веригата.
15
Св. К К твърди, че познавал страните, с г-н Б. били колеги в отдел „Внос“ на „С“,
където работел до м. март 2024г. Работели заедно до 2014г. в сградата, която се намирала на
бул. ...... № 3, където били развойните звена на фирмата, които се занимавали с научна
дейност и развитието на нови продукти. Това били Направление „Развитие на технология на
фармацевтичния продукт“ и Дирекция „Медицински и регулаторни дейности“. Сочи, че
други поделения на фирмата се намирали на ул. ....... Само двамата работели там, на един
етаж, през една врата в самостоятелни кабинети. Г-н Д. не го познавал лично. Сочи, че
неговата дейност включвала проучване на доставчици на суровини и материали по тези нови
проекти, които били спускани на тези развойни звена по плана за развитие на фирмата.
Ставало въпрос за патент на чистота на продукти, за познаване на регулаторните изисквания
на българския регулаторен орган и на Европейския регулаторен орган. Сочи, че не бил
началник на г-н Б. и не го бил контролирал, работели на едно място в една среда. Нямали
общи проекти и разработки. На него му била възлагана работа от колегите в Направление
„Развитие на технология на фармацевтичния продукт“ и Дирекция „Медицински и
регулаторни дейности“ и бил правил в резултат на тези заявки проучвания на доставчиците.
Освен това се занимавал и с техните заявки за материали, които били различни от
материалите за производството. Не знаел как ставало разпределението на работата. Сочи, че
г-н Б. бил извършвал същата дейност, която бил извършвал и той. Нямал впечатление и не
бил забелязал да е бил изолиран от колегите и да нямал работа. Имало нормални служебни
отношения, празнували рождени дни, никой нямал лошо отношение, нещо предубедено, не
бил забелязал нещо ненормално в отношенията. Сочи, че ищецът бил канен на офис
събранията и бил комуникирал и с други хора. Не бил забелязал някакво специално
отношение, нещо предубедено. Твърди, че структурата на отдела през 2014г. – 2021г.
включвала колеги, които обслужвали производството, т.нар. „профилирани стоковеди“, които
отговаряли за продукти за внос и отговаряли за вноса на активни вещества, стандартни
вещества, химически реактиви, и други двама, които отговаряли за опаковките, за
помощните вещества, които се влагали в лекарствените продукти, и имало стоковеди без
профил, които обслужвали научната и развойната дейност. Двамата с г-н Б. били стоковеди
без профил. Работата била принципно различна, тъй като едните обслужвали
производството, което употребявало около 2000 различни позиции, докато в плановете за
развойна дейност, бройката на веществата, на които се търсели доставчици, с които се
правели проби, била много по-малка, многократно по-малка и самото звено било по-малко и
обслужвали около стотина човека, докато в производството били 1000 и повече. Това
профилиране било въведено през 2014г. Сочи, че г-н Д. не му бил възлагал конкретни
задачи, нито го бил контролирал, нито го бил виждал при някой друг колега, нито да ходи по
лабораториите. Когато напуснал „С“, с ръководителя на отдела отишли при г-н Б. и му
предложили да поеме текущата му работа, но той отказал. Не бил чувал някой да има лошо
отношение към ищеца, както и да са били давани указания да не му се възлага работа и да не
се говори с него. Всеки в отдела заявявал какво му липсвало и какво обучение би искал да
му бъде предоставено. Не знаел дали някой човек от отдела е поискал и му е било отказано
обучение или повишаване на квалификация. Сочи, че преди да работи в „С“, работел в
16
НИХФИ, като до 2014г. се занимавал и с доставка на материали за производство, както и с
дейността по проучванията. Твърди, че НИХФИ от 2005г. до 2014г. се е занимавал с научна и
търговска дейност. През 2014г. г-н Б. бил доведен от началника на отдел Внос на ул. ...... №
3. Знаел е, че преди това е работел в отдел Внос на „С“. Сочи, че се случвало да е влизал в
стаята на г-н Б. за получаване на някакви документи, но това било рядко. Цялата
документация била на електронни носители, на флашки, на дискове. Задания получавал по
имейл. От 2014г. до 2020г. не бил викан да се обсъжда работата на г-н Б.. Не знаел кой е поел
работата му след като се бил пенсионирал.
Св. А Х твърди, че работи като ръководител Направление „Ресурс осигуряване“ в
„С“, като познава ищеца като бивш негов колега, а г-н Д. го познавал косвено като
изпълнителен директор в дружеството, в което работел. Нямало вече длъжности стоковеди
от април 2023г. Сочи, че работел в дружеството от 2004г. Физически не били работели с
ищеца, но били колеги, служители на една и съща структурна единица. Не били имали
съвместно проекти. Виждал бил спорадично да е включен в комуникации, примерно за
организиране на защита на лични данни. На бул. ...... работел ищеца, както и г-н К, те били
структурирани териториално към Дирекция „Наука и развитие“ и обслужвали тази дирекция
в частта й на научно-аналитичната дейност, обезпечавали заявки, координирали процеса на
снабдяване, подбор на производители, регистрационна документация. Не знаел какво било
извършено от ищеца през тези години, като не бил чувал за указания от г-н Д. да не се
работи с ищеца. Сочи, че разделението на профили било извършено преди 10 години, като
били разделени на двойки, за да имало взаимозаменяемост. Едната двойка била- „Активни
вещества и реактиви“, другата- „Помощни вещества и опаковъчни материали“ , и двамата
колеги, които били на бул. „......“, общо 6 човека. Имало разлики в рамките на профилите.
След 2014г. се поставила ясна разделителна черта и разграничаване кой какви дейности
трябва да извършва, каква е компетентността на даден служител. Твърди, че в момента
нямало специализиран човек, който да отговаря за тази научна дейност. С вътрешна
реорганизация дейността по искане на документация била вменена на самите служители,
сега се наричала Направление „Регулаторна дейност и регулаторно съответствие“, като
служителите в това звено изготвяли писмено искане за регистрационна документация,
аналитична документация, което се предоставяло на експерт ресурс на осигуряване, който
физически изпращал това подготвено искане до фирмата-производител, впоследствие
дискусията течала между експерт- регулаторно съответствие и фирмата-производител.
Сочи, че служителите, отговарящи за обезпечаване на търговската програма, имали много
по-голяма тежест и натоварване, тъй като решенията по отношение на ресурсното
осигуряване и обезпечаване се правели в реално време, в една динамична пазарна
конкурентна среда. Сочи, че напрежението при стоковедите с профил било по-голямо,
управлявали бюджет от 55 милиона и животоС.яващи лекарства, за които „С“ била
единствен производител в страната. Колегите му на ...... работели за създаване на нови
продукти. Твърди, че стоковедът бил най-ниското звено в търговската функция, така че той
не контактувал с изпълнителния директор. За последните 20 години не бил запознат г-н Д.
да бил коментирал работата на стоковедите и разпределението на работата между тях. Сочи,
17
че не знае на някого да му е било отказано участие в обучение, както и г-н Б. да е искал
обучение. Сочи, че не му е известно какво е работил г-н Б. през 2004г. С ищеца не били
работели на едно място, нямали контакт. Твърди, че разпределението на работата в отдела
било индивидуално, а не публично. Не бил запознат по какъв начин било извършено
разпределението през 2014г. Сочи, че същността на работата на колегите на бул. ...... била
различна като двата профила стоковеди, които били на Илиенско шосе- активни вещества,
помощни вещества и опаковъчни материали, по същество извършвали търговска дейност.
Обемът на работа физически нараствал и това била причината през 2004г. той и негов колега
да бъдат назначени в отдела и стоковедите от двама станали четирима и работата нараствала
не само като физически обем, но и като комплексност. Не знаел по какви точни причини
решението за преструктуриране било взето през 2014г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
С Определение № 28491 от 26.10.2022г., постановено по делото, съдът е прекратил
производството по делото в частта по претенцията за осъждане на О. И. Д. да заплати на С.
А. Б обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 14.03.2001г. до
01.03.2021г., изразяващи се в дискриминация по признак „лично положение“, а именно
системни уволнения, отменени по съдебен ред, фактическо поставяне в изолация от отдел
„Внос“ в „С“ АД, неравноправно третиране при упражняване на правото на труд,
изразяващо се в получаване на по-ниско трудово възнаграждение от служители на същата
длъжност, невъзлагане на служебни задачи, невключване в обучение при провеждане на
различни форми на повишаване на квалификация на служителите от отдел „Внос“ на същата
длъжност, отказ от разпореждане за внасяне на социални осигуровки върху по-висок доход.
Със същото определение исковата молба е оставена без движение и са дадени указания на С.
Б. да уточни претенцията си в останалата част.
С Определение № 34881 от 20.12.2022г., постановено по делото, съдът е прекратил
изцяло производството по гр. дело № 25899/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав.
С влязло в сила Определение № 7593 от 21.06.2023г., постановено по ч.гр. дело №
3125/2023г. по описа на СГС съдът е отменил Определение № 28491 от 26.10.2022г. по гр.
дело № 25899/2021г. на СРС в частта, с която е прекратил производството по делото по иска
за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
действия на дискриминация, основана на лично положение за периода от 14.03.2001г. до
01.03.2021г. С цитираното определение е потвърдено Определение № 34881 от 20.12.2022г.
за прекратяване на гр. дело № 25899/2021г. на СРС в частта за осъждане на О. Д. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 14.03.2001г. до
01.03.2021г. поради упражнен тормоз, изразяващ се в накърняване на достойнството му
посредством унизително спрямо него отношение чрез служебна изолация, невъзлагане на
конкретни задачи, невключване в каквато и да е форма на обучение, липса на професионална
реализация, кариерно развитие и загуба на професионални контакти, както и поради
преследване, проявяващо се в крайно неблагоприятно третиране заради предприеманите от
18
него действия за защита от дискриминация.
С оглед постановеното от СГС определение предмет на разглеждане в настоящото
производство е единствено предявеният осъдителен иск от С. Б. срещу О. Д. с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от действия на дискриминация, основана на лично положение за периода
от 14.03.2001г. до 01.03.2021г.
С оглед задължителните за настоящата инстанция разрешения, дадени с Определение
№ 7593 от 21.06.2023г., постановено по ч.гр. дело № 3861/2023г. по описа на СГС,
предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че описаните в исковата молба
действия/бездействия са извършени от ответника, както и че същите са довели до по-
неблагоприятно третиране на ищеца на признак „лично положение“, отколкото е било
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелтва;
претърпени неимуществени вреди и техния размер; пряка причинно-следствена връзка
между извършеното дискриминационно деяние и претърпените вреди.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
С оглед релевираното възражение за изтекла давност в тежест на ищеца е да докаже
факти и обстоятелства, с които законът свързва спиране или прекъсване на давността.
Основният спорен въпрос между страните касае пасивната легитимация на ответника.
По този въпрос съдът намира следното:
С Решение № 546/19.12.2012г. по гр. д. № 828/2012г. по описа на ВКС е даден отговор
на въпроса кой се явява надлежна страна – ответник по исковете за установяване на
дискриминационно нарушение и за заплащане на обезщетение за вредите от него. В
изразеното становище е посочено, че отговорът на въпроса зависи от характера на
отговорността, чието реализиране се търси с предявения иск. Посочено е, че ЗЗДискр.
урежда три възможни претенции за увреденото от дискриминационно поведение лице. То
може да предяви установителен иск за факта на нарушение на правото на равно третиране
(чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр). Освен това може да претендира осъждане на ответника да
преустанови извършването на това нарушение и да се въздържа занапред от такова
извършване (чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр) и обезщетение за вреди от нарушението (чл. 71, ал.
1, т. 3 от ЗЗДискр).
Адресати на правилата, които осигуряват правото на равно третиране по ЗЗДискр., са
както физически лица (чл. 8 за подпомагащи извършването на акта, чл. 12 и сл. за
работодател физическо лице, чл. 30 и сл. за ръководител на обучаваща институция, чл. 35 за
съставители на учебници и помагала и т. н.), така и юридически лица или
неперсонифицирани организации (държавни и обществени органи и органи на местно
самоуправление - чл. 10, чл. 11, работодател – юридическо лице по чл. 12 и сл., обучаваща
институция по чл. 32, синдикални и съсловни организации по чл. 36 и др.). Юридическите
лица действат чрез своите представители и включените в тяхната структура за изпълнение
19
на присъщите им функции или цели физически лица. Като нарушител може да се яви само
физическо лице, тъй като само у такова лице може да се търси виновно поведение, а
отговорността по ЗЗДискр не е обективна. Тя е разновидност на деликтната отговорност,
уредена в ЗЗД, затова правилата на чл. 45 – чл. 53 от ЗЗД следва да намерят съответно
приложение. За обезщетяване на вредите пострадалият може да се обърне, както към прекия
им причинител, така и към лицето, което е възложило изпълнението на работата, при или по
повод на която е осъществено дискриминационното поведение. Съответно легитимиран
ответник по иска по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. може да се яви всеки от двата субекта – по
избор на увредения, а може да се претендира и солидарната им отговорност. Във
функционална връзка с иска за обезщетяване на вреди е този за установяване на
нарушението. След като вредите могат да се претендират, както от физическото лице –
нарушител, така и от юридическото лице в чиито състав нарушителят е действал при
причиняването им, и двете лица се явяват надлежни ответници по иска за установяване на
нарушението. Пострадалият може да го предяви по свой избор срещу който да е от тях,
съобразявайки, че решението обвързва с установително действие само страната по делото,
но не и лицето, което не е било конституирано като ответник. В този смисъл и Решение №
708 от 31.03.2022г. на СГС по в. гр. д. № 12183/2021г., Решение № 1402 от 27.03.2023г. на
СГС по в. гр. д. № 13639/2021г., Решение № 2010 от 5.04.2024г. на СГС по в. гр. д. №
5225/2023г., Решение № 264683 от 13.07.2021г. на СГС по в. гр. д. № 10585/2020г., както и
Решение № 2535 от 18.05.2023г. на СГС по в. гр. д. № 5262/2022г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че с оглед конкретните твърдения, изложени
в исковата молба и уточнителната молба, както и изявленията на процесуалния представител
на ищеца в проведеното съдебно заседание на 22.04.2024г. отговорността на ответника се
ангажира във връзка с негови лични действия като лице, което е възложило изпълнението на
работата.
В този смисъл с разпоредбите на чл. 18 и чл. 19 ЗЗДискр. законодателят е въвел
задължение за работодателя да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички
форми на дискриминация на работното място и при неизпълнение на това задължение, носи
отговорност по реда на специалния закон за актовете на дискриминация, извършени на
работното място от негов работник или служител. В конкретния случай всички изложени от
страна на ищеца твърдения за наличие на неравно третиране касаят трудовото му
правоотношение със „С“ АД, а именно- извършените уволнения, фактическо поставяне в
служебна изолация от отдел „Внос“, неравноправно третиране при упражняване правото му
на труд, изразяващо се в невъзлагането му на служебни задачи съобразно трудовото му
правоотношение с дружеството; продължавана непрекъсната дискриминация при
определяне размера на основното му месечно трудово възнаграждение.; невключване в
обучение при провеждане на различни форми за повишаване квалификацията на
служителите от отдел „Внос“ на същата длъжност за целия исков период; отказ от
разпореждане за внасянето му на социални осигуровки върху по-висок доход за целия исков
период - за периодите от 19.10.2009г. до 23.12.2011г. и от 25.02.2014г. до 01.03.2021г.
20
Предвид така очертания предмет на разглеждане в настоящото производство на първо
място следва да бъде посочено, че гореописаните съдебни решения, както и Решение № 168
от 20.07.2010г. на КЗД са постановени единствено по отношение на „С“ АД като юридическо
лице – работодател на ищеца, не и спрямо ответникът О. И. Д. като физическо лице-
представляващ работодателя. С оглед на което същите не обвързват ответника с оглед
горепосоченото разрешение, дадено от съдебната практика. Съгласно разпоредбата на чл.
299, ал. 1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван
освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Пределите на силата на пресъдено нещо
са обективни и субективни. Първите визират предмета, за който се отнася силата на
пресъдено нещо. Този предмет е спорното материално право, което ищецът чрез иска си е
въвел като предмет на делото и съдът е потвърдил или отрекъл. В тази връзка спор,
разрешен с влязло в сила решение, не може да се пререшава, освен ако не е основан на нови
факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в последната
инстанция по същество. Субективните предели на силата на пресъдено нещо определят
кръга на лицата, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение правно
положение относно съществуването или несъществуването на спорното право. СПН важи
поначало само между страните, тъй като само те са имали възможност да въздействат върху
съдържанието на решението със своите процесуални действия. В конкретния случай между
ищеца и „С“ АД са водени множество искови производства, които са били именно с предмет
установяване на неравно третиране спрямо С. Б. от неговия работодател, но предвид
обстоятелството, че ответникът не е бил страна по тях, същият не е обвързан от пределите
на силата на присъдено нещо по тях.
С оглед на което в настоящото производство следва да бъде установено неравното
третиране от ищеца от действия на ответника в лично качество, в качеството му на
представляващ „С“ АД. По този въпрос съдът намира следното:
ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриманация, основана на признаците
по чл. 4, ал. 1. Според чл. 4, ал. 2 пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране
на лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а според чл. 4, ал. 3 непряка
дискриминация е поставяне на лице въз основа на същите признаци в по-неблагоприятно
положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика, освен ако те са обективно оправдани с оглед законовата цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими. От значение за установяване на
дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат при
упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр. форми на по-неблагоприятно
третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните
нормативни изисквания, в този смисъл е и практиката на ВКС, намерила отражение в
Решение по гр. д. № 204/2009г. на ВКС, Решение № 428/13.05.2010г. по гр. д. № 1207/2009г.
на ВКС, IV ГО, Решение № 153/14.06.2010г. по гр. д. № 6/2009г. на ВКС, III ГО и др. На
санкциониране подлежи всяко поставяне в неравностойно положение според признаците,
21
изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
При извършването на преценка за съществуването на по-неблагоприятно третиране на лице
въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. съдът следва да прецени дали е налице
съществено различие, в сравнение с начина, по който се третира едно лице, в сравнение с
останалите лица, при сравними сходни обстоятелства.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или
непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна. Законът цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно
положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от закона. При всички случаи,
санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица
или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези,
като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е всеки акт, действие
или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.
За да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички
елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на
антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на
лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното
отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр. Следователно
на първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето, причинна връзка
между спорното третиране и съответния защитен признак, като е достатъчно да се установи,
че този признак съставлява основна, значима причина за по- неблагоприятното третиране.
В случая предмет на изследване в настоящото производство с оглед заявеното от
ищеца в исковата молба и определението на СГС е наличие на неравно третиране,
извършено на защитен признак „лично положение“. За разлика от други защитени признаци
- пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са присъщи на човешкия
индивид, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно прието обективно
съдържание. Затова в съдебната практика е прието, че се налага установяване и доказване
във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег,
позволяващ да бъде прилаган еднакво и който отчита всестранния обхват на закона и
абсолютната забрана за пряка дискриминация. Характеризиращият личността белег следва
да има траен, постоянен, изграждащ личността като такава характер, а не да е свързан с
моментно състояние или отношение към някого или нещо. Признакът "лично положение"
може да включва различни характеристики на личността: местоживеене, ръст, цвят на косата
и очите, тегло, стаж, професионален опит, съдимост, дали лицето получава социални
помощи, майчин език, акцент или диалект, хранителни навици, културни обичаи,
22
дееспособност и поставяне под запрещение и много други черти, които отличават един
човек или група хора от останалите.
По силата на чл. 9 от ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация, след като
страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да
се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже,
че принципът на равно третиране не е нарушен. Разпоредбата размества доказателствената
тежест в производството по защита от дискриминация, като страната, която твърди че е
дискриминирана, не трябва да доказва този факт при условията на пълно и главно доказване.
Достатъчно е само да бъдат установени факти, от които да може да бъде направено
обосновано предположение за наличието на дискриминация. В този случай ответникът по
иска ще трябва да установява при условията на пълно и главно доказване, че не е налице
дискриминация. Обстоятелството, че едно лице е поставено в по-неблагоприятно положение
от друго, само по себе си, не е основание да се предположи че е налице дискриминация.
Поради това за да се възложи доказателствената тежест на ответника по иска трябва да бъде
установено не само по-неблагоприятното третиране, но и други обстоятелства сочещи на
това, че това третиране се дължи на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр, за да може са се направи обосновано предположение за наличието на
дискриминация.
При съобразяване на гореизложеното и при извършена съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства съдът намира, че спрямо ищеца е било проявено неравно
третиране при упражняване на правото му на труд по трудовото му правоотношение със „С“
АД с изпълнителен директор О. И. Д., основано на признак „лично положение“.
До гореописания извод съдът достигна отчитайки обстоятелството, че за процесния
период трудовото правоотношение на ищеца е било прекратявано четири пъти, съответно
през 2001г., 2004г., 2011г. и 2021г. Непоследствено след първоначалното възстановяване на
ищеца на работа след отмяна на незаконното му уволнение, извършено със заповедта от
14.03.2001г., правоотношението на ищеца отново е било прекратено със Заповед № VI-2 от
13.12.2004г., с която отново му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. След
отмяната по съдебен път на заповедта за уволнение, ищецът е бил отново възстановен на
работа със Заповед № Д- 279 от 19.10.2009г., като непосредствено след издаването на
същата, му било изпратено предложение за прекратяване на трудов договор /получено на
23.10.2009г.- л. 80, том първи от делото/. Със Заповед № Д- 326/15.11.2011г. на
изпълнителния директор на „С“ АД е било възложено извършването на подбор между
служителите в дружеството, които заемат длъжността „стоковед“ в отдел „Внос“ и със
Заповед № 207 от 21.12.2011г. трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено
поради съкращаване на щата. На два пъти /20.10.2004г. и на 23.10.2009г./ на ищеца е било
връчвано предложение за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.
331 КТ. Съдът отчете и обстоятелството, че след възстановяването му на работа със Заповед
№ Д-63/25.02.2014г. на ищеца му е била връчена нова длъжностна характеристика, с която са
променени трудовите функции, които е следвало да извършва ищеца, както е и променено
23
работното му място. Обстоятелството, че в период от 20 години правоотношението на
ищеца е било прекратявано четири пъти и два пъти му е било предлагано прекратяване на
трудовото правоотношение, преценено и с оглед периода, през който ищецът не е бил на
работа с оглед съдебното оспорване на описаните уволнения, съдът намира, че обуславя
извод за наличие на трайно и постоянно отношение към личността на ищеца, което няма
моментен характер и отговаря на гореописаните характеристики на признака „лично
отношение“. Следва да бъде посочено, че заповедта от 14.03.2001г., предложението за
прекратяване на трудов договор от 20.10.2004г., заповедта от 13.12.2004г., предложението за
прекратяване на трудов договор от 23.10.2009г., както и заповедта от 21.12.2011г. са
подписани от О. Д..
Съдът отчита и обстоятелството, че след възстановяването му на работа със Заповед
№ II- 81/ 19.04.2004г. до изготвеното предложение за прекратяване на правоотношението му
по реда на чл. 331 КТ /на 20.10.2004г./ на ищеца не са му били възлагани задачи. Горното се
установява от приетите докладни записки от 26.05.2004г. и 16.06.2004г., както и от
свидетелските показания на св. И.а и св. Симеонов. Обстоятелството, че на ищеца не е била
възлагана работа, е установено и с Протокол за извършена проверка на 26.05.2010г.,
28.05.2010г. и на 03.06.2010г. на Дирекция „Инспекция по труда“- София, с който са дадени
предписания на ищеца да бъде осигурена работата, определена при възникване на трудовото
му правоотношение като стоковед в отдел Внос на „С“ АД- л. 103-104, том първи от делото.
На следващо място, след възстановяването на ищеца на работа през 25.02.2014г. до
последващото прекратяване на трудовия договор през 2021г. на основание чл. 328, ал. 1, т.
10 КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съдът намира, че
не се установява на ищеца да са били възлагани задачи за изпълнение. От събраните по
делото доказателства не се установява в тежест на ищеца да са били възлагани каквито и да
е проекти/заявки, респ. тяхното изпълнение/неизпълнение независимо дали същите са били
свързани с осъществяване на търговска дейност или с научно/проучвателна дейност, с
каквато се установява да са били ангажирани „стоковедите без профил“ след 2014г. До друг
извод не би могло да се достигне и от показанията на св. К и св. Х, които не са имали
конкретни впечатления върху трудовите дейности на ищеца и възложените му
непосредствено задачи.
Така по делото се установява по категоричен начин, че спрямо ищеца са били
предприемани действия по прекратяване на трудовото му правоотношение, като след
възстановяванията му на работа на същия не са били възлагани задачи за изпълнение.
Горепосоченото би могло да се тълкува единствено като съзнателно поведение, целящо
окончателно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Същото е
последователно и безспорно узнато от ответника, доколкото както беше посочено именно
той е подписал заповедите за прекратяване на трудовото правоотношение, както и
предложенията за прекратяване на трудовото правоотношение, респ. до негово знание са
били подавани молби от ищеца, в които същият е посочвал, че не му се възлага работа.
На следващо място, по делото се установява неравно третиране спрямо ищеца и по
24
отношение на определянето на трудовото му възнаграждение и размерът на осигурителните
му вноски. Горното се установява от приетите по делото документи за определено
възнаграждение на св. К, както и от влязлото в сила Решение от 20.06.2013г., постановено
по гр. дело № 48955/2012г. по описа на СРС, 55-ти състав, с което на ищеца е било
присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 42 068 лева, причинени от
дискриминация при определяне на трудовото му възнаграждение в периода от 19.10.2009г.
до 23.12.2011г., Решение № 462957 от 02.08.2018г., постановено по гр. дело № 29956/2017г.
по описа на СРС, 41-ви състав, с което на ищеца е присъдено обезщетение за имуществени
вреди в размер на 6193,11 лева от дискриминация при определяне на осигурителен доход за
периода от 23.06.2012г. до 22.01.2013г., както и Решение № 351728 от 02.03.2018г.,
постановено по гр. дело № 61866/2014г. по описа на СРС, 118-ти състав, както и от приетото
писмо от НОИ от 21.07.2016г. /л. 242, том първи от делото/, в което е посочено, че в резултат
на извършена проверка на осигурителя „С“ АД са връчени задължителни предписания за
корекция на осигурителния доход на ищеца за периода от 01.06.2012г. до 24.12.2013г. при
спазване на разпоредбите на чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО.
По отношение на заявеното от ищеца, че е бил третиран неравно, доколкото е бил
изолиран на друго работно място, както и че не са му били предлагани обучения, съдът
намира, че от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установява ищецът да е
бил преместен на работно място, на което да не може да изпълнява трудовите си функции.
Действително след възстановяването на ищеца на работа през 2014г. е била налице
организационна промяна по отношение на заеманата от ищеца длъжност, която се
установява от показанията на св. К и св. Х, както и приетото като доказателство ново
разпределение на дейностите. Установява се, че една част от стоковедите, т. нар. „стоковеди
с профил“ са изпълнявали трудовите си функции на бул. ......, а останалите „стоковеди без
профил“ /включващи и ищеца/ са изпълнявали трудовите си задължения на бул. ...... № 3.
Горното кореспондира на приетата справка за разпределение на функциите на служителите в
отдел „Внос“ на „С“ АД в периода февруари 2014г. – февруари 2021г. /л. 1118, том трети от
делото/. В цитираната справка по отношение на К К и С. Б. е посочено- „стоковед без
специфично профилиране“. Така по делото се установява по категоричен начин, че
трудовите функции на стоковедите с „профил“ и тези без „профил“ се различават
съществено, както и че служителите, заемащи тези длъжности, не са взаимозаменяеми
именно с оглед разликите във възложените им функции- едните обезпечаващи търговската
дейност, а другите документалната и научна дейност на дружеството. В частност, ищецът
като „стоковед без профил“ е следвало, заедно със св. К, да изпълнява трудовите си функции
на бул. ....... Т.е. при преценка дали е била налице дискриминация съдът обследва въпросът
кое лице е в сравними сходни обстоятелства с ищеца по смисъла на ЗЗДискр., като
безспорно това е единствено св. К, бидейки също „стоковед без профил“. От неговите
показания не се установява различно третиране от това спрямо ищеца по отношение на
работната среда, доколкото двамата са разполагали с еднакви условия на работа-
самостоятелен кабинет и оборудвано работно място. С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че сочената от ищеца изолация на друго работно място не е установена.
25
По отношение на твърдението за липса на участие в провеждани обучения, съдът
намира на първо място, че не се установява работодателят да е имал задължение да
провежда регулярно курсове за повишаване на квалификацията на служителите, заемащи
длъжност „Стоковед“. Такава не се и твърди от страните. На следващо място, не се
установява ищецът да е изразявал желание да участва в курсове/обучения и да не му е било
разрешавано това от прекия му ръководител, респ. от ответника. Св. Х е посочил, че
служителят, който е смятал, че следва да участва в обучение с оглед изпълнение на
възложените му трудови функции, е следвало да подаде молба до прекия си началник, като
по делото не се твърди, респ. не се установява ищецът да е подавал такива молби и същите
да не са били разгледани или да е бил постановен отказ по тях. В допълнение не се
установява да са били провеждани конкретни обучения в дружеството, от които ищецът да е
бил изолиран, т.е. да не му е била предоставена възможност да участва лично на тях. На
следващо място, от показанията на св. Х се установява, че ищецът е бил включен в обучение
за защита на лични данни. Горното кореспондира с приетия Доклад от обучение по защита
на лични данни на дирекция „Ресурси“ от 16.10.2018г.- л. 1106 и сл. от том трети от делото.
В списъка на участниците са изписани имената на ищеца под номер 4.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че по категоричен начин се
установява, че ищецът е бил третиран неравно на работното си място в процесния период
като спрямо него са били предприемани действия за многократни последователни
уволнения, свързани с личността му, както и че целенасочено не са му възлагани задачи в
рамките на изпълнение на трудовите му функции в периода, през който същият е заемал
длъжността „стоковед“ след отмяната на първоначалното му уволнение през 2001г.
Извършваните прекратявания на трудовото му правоотношение са довели до неравно
третиране и по отношение на определеното му трудовото възнаграждение, респ.
осигурителен доход.
При съобразяване на горецитираната съдебна практика съдът приема, че ответникът в
качеството си на изпълнителен директор на „С“ АД е бил длъжен да предприеме ефективни
мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място. Същият
е следвало да създаде недискриминационна среда за упражняване на право на труд. Съдът
отчита обстоятелството, че в „С“ АД има стотици служители, както и създадената
организационна и управленска структура, видно от която не е налице пряко възлагане на
задачи от страна на изпълнителния директор на дружеството спрямо служителите, заемащи
длъжността „стоковед“, което се установява и от показанията на всички разпитани по делото
свидетели. В този смисъл не се установява ответникът лично да е разпореждал различно
отношение спрямо ищеца. Независимо от това, обаче, съдът намира, че следва да бъдат
взети предвид следните обстоятелства: установеното по делото дискриминационно
отношение спрямо ищеца датира от 2001г. и е продължило до 2021г. /с липсата на възлагане
на задачи/; непосредствено след второто си уволнение ищецът е подал молба, адресирана
лично до ответника в качеството му на изпълнителен директор, да преразгледа
постановената заповед, в която е изложил съображенията си защо не се е явил на работа на
26
посочените в заповедта дати, т.е. ответникът е знаел за трудовото правоотношение на ищеца,
както и че към онзи момент същото е било прекратено два пъти; от страна на ищеца са
подавани заявления през годините, адресирани лично до ответника, в които е посочвал, че не
му е възлагана работа и е отправял искания във връзка с постановени съдебни решения да
бъде възстановяван на работа, респ. да му бъдат превеждани присъдените с решенията суми.
При съвкупна преценка на гореизложеното съдът намира, че ответникът като представляващ
дружеството- работодател е допуснал извършването на неравно третиране по отношение на
ищеца. Като именно физическо лице, което управлява дружеството, ответникът е следвало
да предприеме действия за прекратяване на неравното третиране. Ищецът е свеждал до
знанието му своите оплаквания и искания, като същите са били видни и от множеството
съдебни производства, образувани от ищеца във връзка с твърдени дискриминационни
действия, извършени при упражняване на правото му на труд. Предвид което по делото са
установени предпоставките за ангажиране на отговорност на ответника.
В настоящото производство съдът намира, че следва да бъдат взети предвид
предявените от ищеца срещу „С“ АД искове, с които е претендирал обезщетяване на
причинените му неимуществени вреди вследствие на дискриминационно третиране. В
случая се касае за причиняване на неимуществени вреди от няколко деяния, които са
взаимосвързани обективно помежду си и са осъществени в продължителен период от време,
като всичките са свързани с трудовото правоотношение на ищеца със „С“ АД. Предвид което
не следва да се разграничава какво обезщетение се претендира за всяко от отделните деяния,
респ. за отделните периоди, а следва да се определи глобално обезщетение при отчитане на
кумулиращия ефект от отделните деяния. В този смисъл и Решение № 204 от 12.06.2015г. на
ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о. и Решение № 90 от 12.10.2022г. на ВКС по гр. д. №
4641/2021г., I г. о.
Съдът намира, че в настоящото производство следва да бъде взето предвид
обстоятелството, че с влязло в сила Решение № 2966/23.04.2019г., постановено по в.гр. дело
№ 7149/2018г. на СГС, на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 10 000 лева за
претърпените от него неимуществени вреди за установена с решение на КЗД
дискриминация, изразяваща се в неосигуряване на възнаграждение, съответстващо на
установения в предприятието минимум за длъжността „Стоковед“ за периода от 13.11.2009г.
до 23.12.2011г., както и че с Решение № 3984 от 03.07.2024г., постановено по гр. дело №
10643/2023г. по описа на СГС, II- В въззивен състав е потвърдено Решение № 20071161 от
13.12.2022г., постановено по гр. дело № 10837/2019г. по описа на СРС, 24-ти състав, с което
„С“ АД е осъдено да заплати на ищеца 9000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от 25.02.2014г. до 22.02.2019г., изразяващи се в
дискриминация по признак „лично положение“- неравно третиране при упражняване
правото на труд, ведно със законната лихва върху главницата от 22.02.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и че с Решение № 20033177 от 29.04.2022г.,
постановено по гр. дело № 12165/2021г. по описа на СРС, 39-ти състав, съдът е осъдил „С“
АД да заплати на С. А. Б. по предявените обективно съединени искове с правна
27
квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 3000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 23.02.2019г.
до 01.03.2021г., изразяващи се в дискриминация по признак „лично положение“ –
неравноправно третиране при упражняване правото на труд, изразяващо се в получаване на
по-ниско трудово възнаграждение от служители на същата длъжност, ведно със законната
лихва считано от 01.03.2021г. до окончателното плащане на сумата.
Т.е. ищецът е предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди, както срещу
работодателя си, така и срещу твърдения от него пряк причинител на вредите, като съдът
намира, че в настоящото производство се претендира обезщетяване на същите вреди, което е
неоснователно. За едни и същи вреди пострадалият не може и не следва да бъде
обезщетяван два пъти. Настоящото производство е последващо на горецитираните
инициирани от ищеца дела за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди
предвид което съдът намира, че именно по тях следва да се определи общо обезщетение за
претърпените от ищеца вреди. Повторно присъждане на обезщетение за претърпените от
ищеца вреди би довело до неоснователно обогатяване. Пострадалият има възможност за
избор срещу кое лице да насочи претенцията си за обезвреда- срещу прекия причинител или
срещу юридическото лице- работодател, като за едни и същи вреди не може да бъде
обезщетяван два пъти. В конкретния случай ищецът е избрал и е ангажирал отговорността
на дружеството-работодател като е претендирал по съдебен ред обезщетяване на
претърпените от него неимуществени вреди, причинени именно от извършените спрямо
него дискриминационни действия. Както беше посочено касае се за едно глобално
обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Предвид което не може да
бъде ангажирана и отговорността на ответника за същите вреди.
Съдът приема, че ищецът има право само на едно обезщетение за причинените му
вреди от установеното дискриминационно третиране по време на трудовото му
правоотношение със „С“ АД, поради което предявеният иск срещу О. Д. в лично качество
като пряк извършител на неравно третиране е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В допълнение, следва да бъде посочено, че присъдената сума по Решение от
13.12.2022г., постановено по гр. дело № 10837/2019г. по описа на СРС, 24-ти състав е и
преведена в полза на ищеца. В този смисъл изпълнението от страна на „С“ АД освобождава
и ответникът по арг. от чл. 123 ЗЗД.
Предвид гореизложеното предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има ответникът, който не е сторил
разноски в производството. В същото е бил представляван безплатно от адв. В.- К. съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 29.07.2021г. При определяне на размера на
адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено в полза на адв. В.- К. съдът
взе предвид Решение от 25.01.2024г. на СЕС по С-438/2022г. и приема, че не е обвързан от
28
минималните размери на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед нейното противоречие с чл.
101, пар. 1 от ДФЕС. При това положение при определяне на възнаграждението съдът взе
предвид следните критерии: 1/ фактическата и правна сложност на делото /в случая такава е
налице, доколкото делото съдържа 1277 страници; приети са множество писмени документи
и са разпитани четирима свидетели, както и са проведени четири съдебни заседания/; 2/
обема на извършената от представителя защита /подаване на отговор на исковата молба,
отговор на две частни жалби, както и изготвяне на множество становища по молби с
доказателствени искания, явяване в четири съдебни заседания/; 3/ защитаваният материален
интерес- 25000 лева. При тези критерии съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждение е 2650 лева. Към определеното възнаграждение следва да бъде начислено и
ДДС, доколкото по делото са представени доказателства, че адв. К. е регистрирана по ЗДДС.
Така на адв. К. следва да се присъди възнаграждение в размер на 3180 лева с ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „..........,
срещу О. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „..............., осъдителен иск с
правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация за заплащане на
сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода от 14.03.2001г. до 01.03.2021г. вследствие на извършена от ответника
дискриминация по признак „лично положение“, изразяваща се в системни уволнения,
фактическо поставяне в служебна изолация от отдел „Внос“, особено чрез преместването му
при последното му възстановяване на 25.02.2014г. от ул. „.. кв. „И“ - където бил отдел
„Внос“ на дружеството с предмет на дейност външнотърговска дейност по вноса за
производствените нужди на „С“ АД, на ул. „К......., кв. „Д“, където не била налична работа с
подобен предмет на дейност, неравноправно третиране при упражняване правото му на труд,
изразяващо се в невъзлагането му на служебни задачи съобразно трудовото му
правоотношение с дружеството; продължавана непрекъсната дискриминация при
определяне размера на основното му месечно трудово възнаграждение, включително и за
периода от последното му възстановяване на работа със Заповед № Д-63/25.02.2014г. на
изпълнителния директор на „С“ АД О. Д. до 01.03.2021г.; невключване в обучение при
провеждане на различни форми за повишаване квалификацията на служителите от отдел
„Внос“ на същата длъжност за целия исков период; отказ от разпореждане за внасянето му
на социални осигуровки върху по-висок доход за целия исков период - за периодите от
19.10.2009г. до 23.12.2011г. и от 25.02.2014г. до 01.03.2021г., ведно със законната лихва
считано от датата на предявяване на исковата молба – 11.05.2021г., до окончателното
плащане на сумата.
29
ОСЪЖДА С. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „.........., да заплати на
адв. Л. Г. В.- К., САК, л.н. ...., с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „........, „С
бизнес тауърс“, сграда .., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 3180 лева с ДДС,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
на О. И. Д..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
30