№ 12741
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110133865 по описа за 2022 година
Ищецът Б. Т. твърди, че е страна по договор за потребителски кредит, сключен на
27.9.2021г. с [фирма], във връзка с който сключила с ответното дружество [фирма] договор
за поръчителство, по силата на който следва да заплати на ответника [фирма]
възнаграждение, разсрочено на вноски. Предявява се установителен иск, за признаване
договора за поръчителство за нищожен, поради противоречие с добрите нрави, тъй като
възнаграждението е допълнителна сума, от ½ от размера на отпуснатия кредит, с
предварително избран поръчител от кредитора, без насрещна престация. Договорът се
оспорва и поради заобикаляне на закона – чл.19,ал.4 ЗПК, защото възнаграждението е
следвало да влезе в ГПР, като общ разход за потребителя по договора за кредит,
включително и защото кредиторът е едноличен собственик на капитала на поръчителя,
поради което ще получи печалба от полученото възнаграждение. Договорът се оспорва и
като недействителен, на основание чл.143,ал.1 и ал.2, т.12 ЗЗП,.
Ответното дружество, в срока за отговор, оспорва иска, като счита, че добрите нрави
не са накърнени, налице е еквивалентност на престацията, като възнаграждението е
определено след преценка на риска. Договорът е сключен, поради възлагане от ищеца, като
дружеството осигурява услугата срещу възнаграждение. Оспорва се твърдението за
заобикаляне на закона, както и твърдението за нарушения на ЗЗП. Останалите твърдения се
оспорват с довод за неотносимост, тъй като ответникът не е страна по договора за кредит.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл.
26 ЗЗД – противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона -
1
чл.143,ал.1 и ал.2, т.12 ЗЗП.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: на 27.9.2021г. с ищеца е
сключил с [фирма] договор за потребителски кредит, по силата на който е получила от
кредитора в заем главница от 1000лева, при задължение да я върне на 13 вноски, при
посочен ГПР в договора 41,74 %, и уговорка в договора /чл.4/ в тридневен срок от
сключването да предостави на заемателя едно от следните обезпечения : поръчител, или
банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя
гаранционни сделки; че на същата дата между ищеца и ответното дружество е сключен
договор за предоставяне на гаранция, по силата на който ответникът се е задължил да издаде
гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на кредитора, с цел
гарантиране за изпълнението на всяко от задълженията на ищецът по договора за кредит,
при уговорено възнаграждение за ответника от 463,19лева, платимо на вноски, които
съвпадат с датите на вноските по договора за кредит.
Съдът е намерил, че страните не спорят, че, изчислено математически, ако 463,19
лева се включи като „общ разход по договора за кредит“, то и ГПР по договора за кредит
надвишава 50 %.„ както и е съобщил на страните, че от публичната страница на ТР в
интернет, е видно, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество към датата
на сключване на двата договора, е [фирма], както че вписаният предмет на дейност на
ответното дружество в ТР е „Гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити и
друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други), отпускане на заеми със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства (след вписване в регистъра на БНБ съгласно чл.3 и чл.3а от ЗКИ),
търговско представителство и посредничество, консултантска и проучвателна дейност,
както и всякакви други дейности, незабранени със закон.“.
Договорът за поръчителство е сключен при действието на ЗПК, като по делото
няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за
търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“
по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, със сключване на
договора се заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.
Неизпълнението на задължението на ответника да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори
на крайния падеж на договора. Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
2
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се
включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя,
по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК.
Ответникът, видно от договора за гаранция, обезпечава точното изпълнение, от
страна на длъжника, на задълженията му за плащане на вноските по кредита, следователно
задължението на ответника е задължение на поръчител. Обезпечението се изразява в
следното. ответникът следва да заплати цялото неплатено от ищецът задължение. Видно от
договора за поръчителство, на гаранта се дължи възнаграждение в посочен в договора твърд
размер, дължим, според разпоредбата на чл.3,1 от договора, независимо от обстоятелството
дали длъжникът е платил вземането си. Абсолютно неотносимо е впиването в разпоредбата
на чл.2, че договорът влиза в сила, ако длъжникът не предостави някое от другите две,
предвидени в договора за кредит, обезпечения. Видно от разпоредбата на чл.3,1,
възнаграждението се дължи за поемане на задължението по чл.1, което означава – именно
поръчителството. Видно от договора, възнаграждението е платимо от длъжника
разсрочено, на вноски, с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за гаранция е „пряко свързан“ с договора за
кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга „гарант“
потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на гаранта,
за обезпечаване на задължението за плащане. Нещо повече, предвид краткия срок, през
който потребителят следва да предостави обезпечение /тридневен, от сключването на
договора/, на потребителя не е оставен реален, информиран избор.
Същевременно, съдът съобщи на страните, че му е служебно известно, че едноличен
собственик на капитала на ответното дружество – гарант, към датата на сключване на двата
договора, е кредиторът [фирма].
Съдът намира, че със сключването на договора за гаранция се заобикаля закона,
поради което и разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати
възнаграждение по него, е нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1
ЗПК. Заобикалянето на закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с
разрешени средства. Безспорно, разрешено от закона е едно дружество да е едноличен
собственик на капитала на друго – дружеството, предоставящо кредит и гарант. Няма
забрана в закона договорът за потребителски кредит да е обезпечен с поръчителство или със
солидарност. Няма пречка, също така, за поръчителството да се уговори заплащането на
възнаграждение.
Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че ищецът дължи
възнаграждението на гаранта, независимо от плащанията / не го дължи единствено ако
3
предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично възнаграждение/. Следователно,
възнаграждението за гаранта, съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя.
Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то
съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е
видно първо, че не е посочено какво включва ГПР, както и дали това възнаграждение е
включено.От договора за гаранция е видно, че погасителните вноски са платими на
ответника, а не на кредитора, следователно се налага извод, че 41,74 % ГПР, посочен в
договора за кредит, не включва и възнаграждението по договора за гаранция. Легалната
дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва
да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата
„възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност - за обезпечение на изпълнението по
договора за кредит. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се
превиши ГПР, в размера, посочен в чл19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че ищецът ще дължи
възнаграждението на гаранта.
Съдът е съобщил на страните, че, изчислено математически, ако 463,19 лева се
включи като „общ разход по договора за кредит“, то и ГПР по договора за кредит
надвишава 50 %. Неоснователно е възражението на ответника, че не е страна по договора за
кредит, поради което тези доводи не го обвързват – страните не спорят, че ответното
дружество – поръчител и кредиторът са „свързани лица“ по смисъла на § 1 ДР ТЗ.
Договорът противоречи на закона, поради което и на основание чл.26,ал.1пр.1 ЗЗД е
никожен.
До нищожност на целия договор за поръчителство се стига и тъй като е нарушена
разпоредбата на чл.143,ал.1 ЗЗП. Договорът, сключен със свързано лице, при заобикаляне на
закона, при това, без да се предвижда насрещна престация на заплащането на
възнаграждението / което е в размер почти половината от отпуснатата главница в заем/, е
сключен при нарушение и на изискванията за добросъвестност, води до неравновесие между
правата на страните по него, поради което накърнява правата на потребителя, а съдът
намира, че тъй като ответникът няма интерес от договора, без предвиденото в него
възнаграждение, то и по аргумент от разпоредбата на чл.146,ал.5 ЗЗП, целият договор е
нищожен.
По разноските. Ищецът претендира определяне на адвокатско възнаграждение, по
реда на чл.38 ЗАдв, което следва да се определи, въз основа чл.7,ал.2, т.1 НМРАВ, на сумата
от 300 лева.
Тук е моментът да се посочи, че съдът няма задължението да посочва номер на
банкова сметка в решението за доброволно плащане на това възнаграждение въпреки
искането в нарочна молба на ищеца, тъй като същата не е сред реквизитите на чл.236 ГПК, а
ответникът, като страна по делото, може да се запознае с нея. На ищеца следва да се
присъди сумата 50 лева – внесена държавна такса.
4
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Б. И. Т. ЕГН ********** с адрес
[адрес] против [фирма]Д ЕИК ******** със седалище и адрес на управление [адрес], че
договор за предоставяне на поръчителство № *******, сключен на 27.9.2021г., е нищожен,
на основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА [фирма]Д ЕИК ******** със седалище и адрес на управление [адрес], на
основание чл.78,ал.1 ГПК, да заплати на Б. И. Т. ЕГН ********** с адрес [адрес], сумата 50
лева разноски за държавна такса.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото от 300 лева.
ОСЪЖДА [фирма]Д ЕИК ******** със седалище и адрес на управление [адрес] да
заплати на адвокат М. В. М. ПАК, с адрес на кантората [адрес] сумата 300 лева
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5